Аналитиците от Royal Bank of Scotland съставиха доклад, насочен към 43-те най-големи банки в еврозоната. Според публикуваните данни, именно Deutsche Bank и Barclays ще срещнат най-големи трудности, опитвайки се да се приспособят към новите правила. Те, както и Commerzbank и френската Credit Agricole, ще трябва да реализират най-много средства от външни инвеститори, за да се справят с промените. За да отговарят на Базел III, 13-те най-големи банки в Европа ще трябва да намерят около 60 млрд. евро и да съкратят близо 661 млр. евро от активите си.
Армин Недермайър, говорител на Deutsche Bank, отказа да коментира резултатите от проучването на RBS. От Commerzbank, Barclays и Credit Agricole също предпочетоха да премълчат мнението си.
Ситуацията не е по-благоприятна за малките европейски банки. Поради множеството им затруднения да открият средства от инвеститори, през следващите години ще им се наложи да съкратят общо 2.6 трлн. активи, казват аналитиците. Малките банки усещат всяка флуктуация в икономическото положение в Европа.
„Без възможност за нов капитал, те са в една ситуация тип „Параграф-22““, коментират в доклада си от RBS. “Не могат да си позволят продажбата на активи, защото ще отчетат загуби и това ще се отрази на наличния им капитал. Същевременно пък не могат да увеличат наличния капитал, защото рискованите им активи отблъскват инвеститорите.”
Разбира се, игнорирането на проблема би довело до повече затруднения. „Необходима е мигновена политическа намеса“, се потвърждава в наскоро публикуван доклад на Европейската централна банка.
Когато ЕЦБ поеме контрол върху надзора на кредиторите през 2014 г., тя не би искала да повтори случилото се от 2010 г. и 2011 г. Тогавашният роганизиран и вече несъществуващ финансов надзорен орган имаше за цел да разследва внимателно банките за нередности и слабости. В последствие, ЕС бе разкритикуван за неефективното си справяне в критична ситуация.
„Това ще бъде един голям тест за надеждността на ЕЦБ“, коментира Сони Капур, икономист и финансов аналитик. „Ще се види как институцията реагира, когато се наложи да се изправи директно срещу интересите на банките“.
Според мнозина, действията на ЕЦБ са не само оправдани, но и закъснели. „Около трета от европейските банки все още не се вписват в поставените норми“, коментира Маркус Рудолф, професор по банкиране и финанси във Валендар, Германия. „Знаейки колко време мина от 2008 г. насам, бих помислил, че вече щяхме да сме по-напреднали.“
ЕЦБ спечели време на банките да подобрят финансовата си структура. Миналата година председателят на ЕЦБ Марио Драги обеща да бъдат облагодетелствани страните членки, които се съгласят да наложат новите правила върху банките си. Близо 1 трлн. евро бяха отделени под формата на заеми за европейските банки между 2011 г. и 2012 г. ЕЦБ предприе тази стъпка с идеята да помогне на банките да увеличат стойността на отпуснатите кредити, като същевременно продължат да изплащат дълговете си.
„В САЩ се насочиха директно към проблема, което е наличният капитал, докато в Европа банките по-скоро получиха едни по-ликвидни условия за дейност, надявайки си на по-добри времена в бъдеще“, заяви Крисчън Фишер, партньор и аналитик в Independent Credit View (ICV), швейцарска рейтингова агенция. Банките не пожелаха да се изправят директно срещу неефективните си активи именно защото прочистването им щеше да намали наличния капитал, допълни той.
Сред 25-те най-големи банки в Германия, Италия, Испания, Великобритания, Франция, Австрия, Дания, Нидерландия, Полша и Ирландия, които ICV е проучила, необслужваните кредити достигат общо 7.3% от всички отпуснати заеми през 2012 г. В допълнение, едва 52% от заемите, чието връщане е под въпрос, са били покрити в случай, че и те се окажат необлужени. Което е по-лошо в случая, през 2011 г. 6.6% от кредитите са били необслужени, а 57% от несигурните са били покрити. Тенденцията не е добра.
„Европейските банки се движат съвсем близо до ръба.“, казва се в доклада „Необходимото прочистване в структурата на финансовата система е някак закъсняло“
