Вписване на съдебни решения, отнасящи се до недвижими имоти


І. Същност на производството
Според закона на вписване подлежат само такива съдебни решения, с които се разрешава правен спор, отнасящ се до вещноправното положение на недвижим имот. Целта на това вписване, освен да даде гласност на вещноправното положение на конкретен имот, е и да осигури противопоставимост на правата на определено лице на правата на всички трети лица, които не са вписали или са вписали по-късно актове, отнасящи се до вещни права върху същия имот.

За да се пристъпи към вписване на едно съдебно решение обаче не е достатъчно само то да се отнася до вещноправното положение на недвижим имот. Необходимо е също то да е влязло в законна сила. След постановяване на едно решение, за страните се поражда право на обжалване. Докато то съществува, съдебното решение не поражда правните си последици. За да влезе в сила, т. е. за да се породят тези последици, решението трябва да стане необжалваемо. Така, влизането в сила съвпада по време с момента, в който настъпва необжалваемостта.

 
ІІ. Ход на производството
Легитимирано да поиска вписването е лицето, което има интерес от вписването на съдебното решение, т. е. придобива от него вещни права върху определен недвижим имот. Производството започва с подаване на писмена молба към която се прилага оригиналът на решението и официално заверен препис от него. Вписването се извършва от службата по вписванията.

Вписването се извършва по разпореждане на съдията по вписванията, като актът се записва незабавно, в рамките на работния ден, в предназначения за това входящ регистър, а върху самия акт се нанасят номерът, под който е записан в регистъра, датата, както и томът и страницата на партидната книга, в която е нанесено вписването. Този номер дава ред на вписването на конкретното съдебно решение, което от своя страна осигурява противопоставимост на правата на съответното лице, придобити от това решение, на всички други трети лица, невписали или вписали по-късно актове за права върху същия имот.

След вписването актът се подрежда в съответната книга и в срок до 3 дни вторият екземпляр от вписания акт се връща на правоимащия, като се нанасят върху него горепосочените данни, както и номерът по ред и томът на книгата, в която е подреден. Ако вписването се извършва по молба на нотариус, се връщат вторият и третият екземпляр от вписания акт с нанасяне върху всеки от тях на съответните данни.

Ако съответната искова молба въобще не е била вписана, то за да има действие спрямо трети лица, съдебното решение, постановено по нея, трябва да бъде вписано по общия ред. Тогава то ще има действие спрямо трети лица, но от деня на вписването.

 

ІІІ. Такси за вписване

Таксата за вписване за подлежащи на вписване съдебни решения е определена в чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията. Тя е процент от цената, по която е таксуван актът или върху цената на иска. В случая основа за определяне на таксата ще бъде цената на иска, по който е постановено съдебното решение. Конкретният размер е 0,1% върху тази цена, но не по-малко от пет лева.

Ако се извършва само отбелязване на съдебно решение, постановено по вписана искова молба, то таксата е половината от дължимата такса за вписване.

 
 
ІV. Отказ и обжалване
 
1. Отказ на съдията по вписванията

В случай че записаният във входящия регистър акт не отговаря на изискванията на закона или е неподлежащ на вписване, съдията по вписванията се произнася с определение за отказ. Актът се записва в регистъра за отказите и постановените по тях определения на окръжния съд с посочване на постановения отказ и датата на постановяването му.

Актовете, по които е постановен отказ, се подреждат в книгата за отказите, която се образува от подреждането на актовете, по които са постановени откази за вписване, отбелязване и заличаване, определенията за отказ, както и жалбите и определенията на окръжните съдилища по тях. Всеки двеста подредени екземпляра от актовете, по които е постановен отказ, образуват един том. Всеки том започва с нова номерация на листовете. Номерирането на актовете и на томовете започва всяка година. Датата на постановения отказ и поредният номер в регистъра за отказите, както и томът и страницата на книгата за отказите се записват във входящия регистър.

Определението за отказ се връчва на заинтересуваното лице срещу подпис. Жалбата срещу отказа и влязлото в сила определение на окръжния съд се записват в регистъра за отказите към поредния номер, под който е записан самият отказ, и се подреждат в книгата за отказите. Жалбата и определението се записват и във входящия регистър.

В службите по вписванията, където има въведен програмен продукт за водене на имотни партиди, в подлежащия на вписване акт се записва и номерът на имотната партида.

2. Обжалване

Отказът на съдията по вписванията да извърши вписване или отбелязване подлежи на обжалване. Това са осъществява с частна жалба, подадена до окръжния съд, в чийто район е районът на действие на съдията по вписванията. Срокът за обжалване е седем дни от деня на отказа.

 

V. Правно значение на вписването

Вписването е система, която дава гласност на актовете, свързани с промяна на собствеността и на другите вещни права или учредяването на такива права или тежести върху недвижими имоти. Основната функция на вписването е да даде максимална сигурност в правния мир, свързана с притежанието на недвижима собственост. То дава възможност третите лица да знаят какво е вещноправното положение на определен недвижим имот. Освен това чрез вписването лицата, които са договаряли със собственика на един недвижим имот, защитават правата си срещу всеки друг приобретател, който не е вписал своя акт или го е вписал след тях. Следователно вписването осигурява една противопоставимост на вписаните актове на всички невписани или вписани след тях. Невписан акт не може да се противопостави на вписан.

Вписването, с изключение на вписването на ипотека, има декларативен, а не конститутивен характер. Чл. 113 от Закона за собствеността предвижда и една гаранционна функция на вписването, която възпроизвежда римското правило: "първият по време е по-силен по право".

Актовете, които подлежат на вписване са действителни, но ако не се впишат не могат да се противопоставят на други лица, защото вписването има предупредителна, превантивна функция.

Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив