Европейската комисия планира започването на консултации за преминаване към европейска минимална заплата, която да се равнява на 60% от средната работна заплата за съответната държава-членка в ЕС.

Целта на мярката е да се засили икономическото сближаване между отделните държави, да се намали рискът от дъмпинг на заплатите на пазара, както и да бъдат предпазени около 110 млн. европейци, изложени на риск от бедност.

Подобно предложение обаче притеснява бизнеса в страните от Централна и Източна Европа, тъй като счита, че една подобна европейска рамка ще намали конкурентноспособността им.

Минималната работна заплата на годишна база в държави като Полша, Унгария, Чехия и Словакия не надвишава 5000 евро, докато в България или Румъния сумата е от порядъка на 3500 евро по последни данни на Еврофонд за благосъстоянието на държавите в ЕС, цитирани от ''El Pais''. На другия полюс са Германия, Франция и Италия, където минималната заплата на годишна основа възлиза над 13 000 евро.

Други страни, като тези от Скандинавия, също имат своите опасения, тъй като може да се окажат принудени да приемат механизъм, който е чужд на трудовата им традиция, а други пък се опасяват, че европейската рамка ще разруши системата, която работи с добри резултати.

"Целта на проекта не е да има единна минимална работна заплата за ЕС", обясниха от Европейската комисия, уточнявайки, че целта всъщност е държавите ''да вземат предвид най-добрите практики, прилагани на всяко място'' в Общността.

Ако идеята на ЕК се реализира, то в България минималната работна заплата би станала около 760 лева.