„Поземлените отношения са една много голяма тема, която касае абсолютно всички земеделски производители. Проблемите са много, някои са много трудно решими. Изискват се сериозни законодателни и нормативни промени“, каза след първото заседание но Консултативния съвет по поземлените отношения министъра на земеделието и храните Кирил Вътев. Това не е първият Консултативен съвет, предстои следващ, който ще е по мляко и млечни продукти, след това плодове и зеленчуци, а после ще има и за месо и месни продукти, пчелен мед, технически култури, лоза и вино, етеричномаслени култури. Министърът уточни, че се говори за продукти, за цялата агрохранителна верига, в която всеки бранш трябва да намери мястото си.

Министърът на земеделието и храните каза още, че ще се търси решение за проблемите с кадастъра и ще се цели въвеждането на един документ, като за тази цел ще се инициират промени в законите. Сред проблемите в поземлените отношения е и масовото отдаване от страна на общините под аренда на пасищата и ливадите в рамките на техните землища на хора, които нямат животни с цел получаване на субсидии, които след това биват отдавани под наем на животновъди, както и едногодишните договори. Вътев обеща търсене на решение и в това отношение в рамките на следващото заседание на Консултативния съвет по поземлените отношения, което ще бъде до месец и половина.

Според Веселина Ралчева от Българска асоциация Биопродукти темата за поземлените отношения е много важна за производителите, „тъй като не можем да развиваме сектора без земя и най-вече без устойчивост и дългосрочни перспективи за нейното ползване. Законът за собствеността и ползването на земеделските земи е един от най-често и многократно променяните закони и в този смисъл се получи една джунгла в отношенията, в която доста трудно земеделците могат да се справят, ориентират и най-вече да разчитат на едно дългосрочно ползване на земеделските земи, което за нашия бранш, биопроизводството, е изключително важно и необходимо, тъй като за биологично земеделие е необходима сертификация и дългосрочно ползване на земите“, допълни още тя. Тя акцентира върху ползването на земите от общинския и държавен поземлен фонд, т.нар. непотърсени земи по чл. 19, белите петна и т.н.

Според Юлия Куюмджийска, заместник- председател на Обединени български животновъди пък много важно е да се вземе решение за разпределението на пасищата, мерите и ливадите. „За нас, животновъдите, е изключително важно да бъдат направени възможно най-бързо промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и то по отношение на разпределението на пасищата, мери и ливади.“, каза още тя.

Стефан Асенов от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи пък коментира, че проблемите са с над 30-годишна история и обхващат възстановяването на земята в реални граници, липсата на уедряване, пренареждане, напояването, проблемите с кадастъра, кадастралните карти, регистър, отчуждавания, сервитути и се стигне до агроекологията.

„Вярвам, че с едно прагматично, програмирано ръководене и разумен конструктивен диалог ще решим поне част от сериозните проблеми, които стоят пред нас и стъпка по стъпка ще вървим към едно все  по-устойчиво земеделие“, заяви представителят на Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Синан Вейсал.

Председателят на Националния съюз на говедовъдите Димитър Зоров коментира, че държавният и общинският поземлен фонд трябва да бъдат инструменти за осъществяване на политики, като не може да се развиват биоземеделие или животновъдство с краткосрочно наемане на земи за по една година.