Република България и Република Беларус, наричани по-нататък "договарящи страни",
с цел сътрудничество в областта на правните отношения, при зачитане на суверенитета и взаимността, решиха да си оказват взаимна правна помощ по граждански дела, поради което се договориха за следното:


Член 1
1. Гражданите на едната договаряща страна се ползват на територията на другата договаряща страна със същата правна защита на своите имуществени и лични неимуществени права, както и гражданите на другата договаряща страна. Те имат право да се обръщат към съд и други органи на другата договаряща страна, в чиито компетенции се отнасят гражданските дела, да встъпват в тях, да предявяват искове, да правят изявления, да подават жалби и да извършват други процесуални действия при същите условия, както и гражданите на другата договаряща страна.
2. Разпоредбите на този договор, отнасящи се до гражданите на договарящите страни, се прилагат съответно и към юридическите лица, учредени (създадени) в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия се намират.
3. Терминът "граждански дела", употребяван в този договор, означава също и дела, възникнали в резултат на стопански (икономически), търговски, семейни и трудови правоотношения.


Член 2
Съдът и другите органи на договарящите страни си оказват взаимна правна помощ по граждански дела в рамките на своята компетентност, определена в националните им законодателства.


Член 3
1. При оказване на правна помощ съдът и другите органи на договарящите страни, в чиито компетенции влизат гражданските дела, контактуват помежду си посредством централните си органи, определени в този договор.
2. Централните органи по алинея 1 на този член са:
- за Република България - Министерството на правосъдието на Република България;
- за Република Беларус - Министерството на правосъдието на Република Беларус, Висшият стопански съд на Република Беларус.


Член 4
Правната помощ обхваща:
- изпълнение на молби за връчване на съдебни и извънсъдебни документи;
- предприемане на мерки за обезпечение на иск, извършване на експертизи, разпити на лица, участници в делото, свидетели и вещи лица, оглед на място, предприемане на мерки за издирване на длъжници, установяване на адреси и други данни по отношение на тях, както и други процесуални действия - въз основа на молби за оказване на правна помощ;
- признаване и изпълнение решенията на съдилищата по граждански дела;
- друга помощ, определена в този договор.


Член 5
1. При изпълнението на този договор централните органи на договарящите страни в отношенията помежду си ползват съответно официалните езици на своите държави.
2. Молбата за предоставяне на правна помощ и приложените към нея документи се съставят на официалния език на молещата договаряща страна и се придружават със заверен превод на официалния език на замолената договаряща страна.
3. Документите, потвърждаващи изпълнението на молбата за правна помощ, се съставят на официалния език на замолената договаряща страна.


Член 6
Органите на договарящите страни, в чиито компетенции влизат гражданските дела, в съответствие с този договор си оказват взаимна правна помощ чрез връчване на документи по реда, предвиден в Конвенцията за връчване в чужбина на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела, съставена в Хага на 15 ноември 1965 г.


Член 7
1. Ако съгласно националното законодателство на замолената договаряща страна изпълнението на молбата не влиза в компетенциите на замоления орган на тази договаряща страна, то той е длъжен да препрати посочената молба за изпълнение на компетентния орган на замолената договаряща страна, като уведоми за това централния орган на замолената договаряща страна.
2. Ако компетентният орган на замолената договаряща страна няма възможност да изпълни молбата поради неточност на подадената в същата информация, той е длъжен да вземе мерките, предвидени в законодателството на своята държава, за уточняване на тази информация или да поиска от компетентния орган на молещата договаряща страна допълнителни сведения по реда, предвиден в член 3 на този договор.


Член 8
Всяка от договарящите страни сама поема всички разходи, възникнали на нейната територия във връзка с оказването на правна помощ, освен ако този договор не предвижда друго.


Член 9
Оказване на правна помощ може да бъде отказано, ако замолената договаряща страна счита, че предоставянето на такава помощ може да засегне суверенитета й, безопасността, обществения ред или противоречи на законодателството й.


Член 10
Органите на договарящите страни, в чиито компетенции влизат гражданските дела, в съответствие с този договор си оказват взаимна правна помощ чрез събиране на доказателства по реда, предвиден в Конвенцията за събиране на доказателства в чужбина по граждански или търговски дела, съставена в Хага на 18 март 1970 г.


Член 11
1. Документите, съставени и заверени в съответствие с установената форма от компетентния орган на едната от договарящите страни, подписани от упълномощено лице на този орган и подпечатани с официален (гербов) печат, на територията на другата договаряща страна, имат доказателствена сила, без да е необходима легализацията им. Това правило е в сила и по отношение на копията и преводите на документите, заверени от компетентния орган.
2. Документите, които на територията на едната от договарящите страни се приемат за официални, се признават за такива и на територията на другата договаряща страна и се освобождават от легализация или други аналогични формалности.


Член 12
1. Компетентните органи на договарящите страни си предават безплатно едни на други въз основа на молба и при наличие на законно основание документи за регистрация на актове по гражданското състояние, както и копия от съдебни решения, които се отнасят до гражданското състояние на гражданите на всяка от договарящите страни.
2. Гражданите на едната договаряща страна могат да изпращат свои молби и документи за регистрация на актове по гражданското състояние директно на съответния орган за вписване на актове по гражданското състояние на другата договаряща страна. Тези документи се изпращат от молителя чрез дипломатическото представителство или консулската служба на договарящата страна, чийто орган ги е издал, като се заплаща съответната такса.
3. Копия от съдебни решения, които засягат гражданското състояние на гражданите на всяка от договарящите страни, се предават чрез централните органи на договарящите страни.


Член 13
Въз основа на молба централните органи на договарящите страни си предоставят взаимно информация за действащото или действалото в държавите им законодателство и практиката по прилагането му, друга информация по правни въпроси, както и копия от законодателните актове.


Член 14
1. Влезлите в законна сила решения по граждански дела, които не изискват изпълнение и са постановени от съд на едната договаряща страна, се признават на територията на другата договаряща страна без завеждане на дело за признаване при условие, че съдът на другата договаряща страна не се е произнесъл по-рано с влязло в законна сила решение по същия спор, между същите страни, със същия предмет и на същите основания или не е имал по тях изключителна компетентност в съответствие със законодателството на тази договаряща страна.
2. Разпоредбата на алинея 1 на този член се прилага и към решенията на другите органи на договарящите страни, компетентни по въпросите, които този договор урежда.


Член 15
1. При условията, предвидени в този договор, договарящите страни признават и изпълняват на своята територия съдебни решения, постановени на територията на другата договаряща страна:
1) по граждански дела;
2) присъди на съдилищата по наказателни дела в частта на уважения размер на гражданския иск.
2. За целите на тълкуването на алинея 1 от този член за съдебни решения се считат: решения, определения, постановления на съда; съдебни спогодби, сключени по установения от закона ред по граждански дела за имуществени спорове; съдебни присъди в частта на уважения размер на гражданския иск.


Член 16
Решенията, изброени в член 15 на този договор, подлежат на признаване и изпълнение на територията на другата договаряща страна, ако:
1) по законодателството на договарящата страна, на чиято територия е взето решението, същото е влязло в законна сила и подлежи на изпълнение или подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила;
2) съгласно законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено, делото не се отнася до изключителната компетентност на органите на замолената договаряща страна;
3) страната не е била лишена от възможност да защити правата си, а в случай на наличие на ограничена дееспособност - от съответно представителство, и в частност страната, която не участва в производството по делото, е получила призовка за съдебно заседание в съответния срок и по съответния ред;
4) по дело между същите страни, със същия предмет и на същите основания не е било постановено по-рано влязло в законна сила решение от компетентния съд на онази договаряща страна, на територията на която решението трябва да бъде признато и изпълнено, и ако между същите страни, със същия предмет и на същите основания по-рано не е било образувано дело в съда на договарящата страна, на територията на която решението трябва да бъде признато и изпълнено;
5) решение на съда на трета държава между същите страни, със същия предмет и на същите основания не е било вече признато и изпълнено на територията на договарящата страна, където решението трябва да бъде признато и изпълнено.


Член 17
1. Молбата за признаване и изпълнение на решение може да бъде подадена както непосредствено до компетентния съд на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено, така и до съда, произнесъл решение по делото на първа инстанция. Съдът, произнесъл решение по делото на първа инстанция, изпраща молбата до компетентния съд на другата договаряща страна по начина, предвиден в член 3 на този договор.
2. Към молбата трябва да се приложат:
1) решението или негово заверено копие заедно с потвърждение, че същото е влязло в законна сила или подлежи на изпълнение, или за това, че то подлежи на изпълнение преди влизането му в законна сила, ако това не произтича от самото решение, а също и документ, потвърждаващ частичното изпълнение на решението към момента на изпращането му;
2) документ, потвърждаващ, че страната, срещу която е постановено решението и която не е участвала в производството по делото, е получила призовка да се яви на съдебното заседание в посочения срок и по надлежния ред в съответствие със законодателството на договарящата страна, на чиято територия е произнесено решението, а в случай на ограничена процесуална дееспособност на страната - документ, потвърждаващ, че тя е била представлявана по надлежния ред;
3) заверен превод на молбата и на документите, изброени в точки 1 и 2 на тази алинея, на езика на онази договаряща страна, на територията на която решението трябва да бъде признато и изпълнено;
4) копие от молбата и копия от приложенията, посочени в точки 1 и 3 на тази алинея, които да се връчат на участниците в производството по делото.


Член 18
1. Компетентен да признае и изпълни съдебни решения е съдът на договарящата страна, на територия на която решението трябва да бъде признато и изпълнено.
2. В производството по делото за признаване и изпълнение на съдебното решение съдът се ограничава с установяването на това, дали са изпълнени условията, предвидени в разпоредбите на членове 15 - 17 от този договор.
3. При признаване и изпълнение на съдебно решение се прилага законодателството на договарящата страна, на чиято територия решението трябва да бъде признато и изпълнено.
4. Ако на територията на договарящата страна, чийто съд е произнесъл решението, изпълнението на решението е спряно в съответствие с действащото законодателство на тази договаряща страна, то на територията на другата договаряща страна се спира производството по делото за признаване и изпълнение на решението или производството по изпълнение на съдебното решение.


Член 19
Разпоредбите на този договор не се прилагат при признаването и изпълнението на арбитражните решения. Арбитражните решения, произнесени на територията на една от договарящите страни, се признават и изпълняват на територията на другата договаряща страна в съответствие с Конвенцията за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения, приета в Ню Йорк на 10 юни 1958 г.


Член 20
Разпоредбите на този договор не засягат действието на други международни договори, сключени от всяка от договарящите страни.


Член 21
Договарящите страни разрешават споровете, възникнали във връзка с тълкуването или изпълнението на този договор, чрез консултации между съответните централни органи, посочени в член 3 на договора, или по дипломатически път.


Член 22
Този договор подлежи на ратификация и влиза в сила на тридесетия ден от датата на размяната на ратификационните документи.


Член 23
1. Договарящите страни се консултират по дипломатически път във връзка с внасянето на изменения и допълнения към текста на този договор.
2. Измененията и допълненията се оформят с отделни протоколи, които влизат в сила по реда, предвиден в член 22 на договора, и стават негова неразделна част.


Член 24
Този договор е безсрочен и прекратява действието си шест месеца след изпращане от която и да е от договарящите страни на писмено предизвестие по дипломатически път за прекратяване на действието му.
Подписан в Минск на 21 февруари 2007 г. в два еднообразни екземпляра, всеки от които на български и руски език, като двата текста имат еднаква сила.