Договор между Република България и Съединените Американски Щати за насърчаване и взаимна защита на инвестициите

НС

Държавен вестник брой: 47

Година: 1995

Орган на издаване: НС

Дата на обнародване: 26.02.2004

Република България и Съединените американски щати, наричани по-нататък "страните",
желаейки да насърчават икономическото сътрудничество между тях по отношение на инвестиции на граждани и фирми на едната страна на територията на другата страна,
отчитайки, че постигането на договореност за третирането, което ще се предостави на такива инвестиции, ще стимулира притока на частни капитали и икономическото развитие на страните,
договаряйки се, че е желателно честно и безпристрастно третиране на инвестициите, за да се поддържат трайни рамки за инвестициите и максимално ефективно използване на икономическите ресурси,
отчитайки, че развитието на икономическите и търговските връзки може да допринесе за благосъстоянието на работещите в двете страни и да засили уважението към международно признатите работнически права,
убедени, че свободният и отворен пазар на инвестиции предлага най-добри възможности за повишаването на жизнения стандарт и качеството на живот на страните, и
решени да сключат договор за насърчаване и взаимна защита на инвестициите,
се договориха за следното:

Член I

За целите на договора:
(а) "инвестиции" означават всякакъв вид инвестиции на територията на едната страна, притежавани или контролирани пряко или косвено от граждани или фирми на другата страна, такива като имущество, дълг, както и договори за услуги и инвестиции, и включват:
(i) материална и нематериална собственост, включително такива права, като ипотеки, залози или задържане;
(ii) фирма или дялове от капитал или други интереси във фирма или съответно интереси в активите на същата;
(iii) искове за пари или искове за изпълнение, имащи икономическа стойност, във връзка с инвестиция;
(iv) интелектуална собственост, която включва, между другото, права, свързани със:
произведения на литературата и изкуството, включително звукозаписи; изобретения във всички области на човешката дейност; промишлени образци; полупроводникови маски; търговски тайни, ноу-хау и поверителна търговска информация; и търговски марки, сервизни марки и търговски наименования; и
(v) всякакви права, дадени от закон или договор, и всякакви лицензи и разрешения в съответствие със закон;
(б) "фирма" на едната страна означава всякакъв вид корпорация, компания, асоциация, сдружение, държавно предприятие или друга организация, законно учредена в съответствие със законите и разпоредбите на едната страна или на политическо подразделение на същата, независимо дали е организирана или не за получаване на печалба или е частно или държавно притежавана или контролирана;
(в) "гражданин" на едната страна означава физическо лице, което е гражданин на едната страна, в съответствие с нейните действащи закони;
(г) "доходи" означава сума, получена от или свързана с инвестиция, включително печалба, дивидент, лихва, доход от капитал, роялти, такси за управление, техническа помощ или други такси или доходи в натура;
(д) "свързана дейност" включва организирането, контрола, експлоатацията, поддържането и разпореждането с фирми, клонове, агенции, офиси, фабрики или други места за извършване на стопанска дейност; сключването, изпълнението и привеждането в сила на договори; придобиването, използването,защитата и разпореждането със собственост от всякакъв вид, включително права на интелектуална и промишлена собственост, заемането на фондове, закупуване, емитиране и продажба на акции и други ценни книжа и закупуване на чуждестранна валута за внос;
(е) "недискриминационно" третиране означава третиране, което е поне толкова благоприятно, колкото по-благоприятното от национално третиране или режим на най-облагодетелстваната нация;
(ж) "национално третиране" означава третиране, което е поне толкова благоприятно, колкото най-благоприятното третиране, предоставено от едната страна на фирми или граждани на тази страна при подобни обстоятелства; и
(з) "режим на най-облагодетелстваната страна" означава режим, който е поне толкова благоприятен, колкото този, предоставен от едната страна на фирми и граждани от трети страни при подобни обстоятелства.
2. Всяка страна си запазва правото да откаже на която и да е фирма предоставянето на предимствата по този договор, ако граждани на която и да била трета страна контролират такава фирма и в случай на фирма на другата страна, когато тази фирма няма значителна стопанска дейност на територията на другата страна или се контролира от граждани на трета страна, с която отказващата страна не поддържа нормални икономически връзки.
3. Всяка промяна във формата, в която активите се инвестират или реинвестират, няма да промени техния характер на инвестиция.

Член II

1. Всяка страна разрешава и третира инвестициите и дейността, свързана с тях, на недискриминационна основа в съответствие с правото на всяка страна да прави или поддържа изключения, спадащи към един от разделите или въпросите, изброени в приложението към този договор. Всяка страна се задължава да уведоми другата страна преди или на датата на влизането в сила на този договор за всички онези закони или разпоредби, за които тя е осведомена, засягащи секторите или въпросите, изброени в приложението. Освен това всяка страна се задължава да уведомява другата за всякакви бъдещи изключения по отношение на секторите и въпросите, изброени в приложението, и да ограничи такива изключения до минимум. Всяко бъдещо изключение от всяка една от страните няма да се прилага към инвестиция, съществуваща в онзи сектор или въпрос по времето, когато изключението влезе в сила. Третирането, предоставено по всякакви изключения, освен ако не е указано в приложението, няма да бъде по-малко благоприятно от това, което е предоставено в подобни ситуации към инвестиции и свързани с тях дейности на граждани или фирми на която и да е трета страна.
2. (a) На инвестицията по всяко време ще се предоставя честно и безпристрастно третиране, тя ще се ползва с пълната защита и сигурност и в никой случай няма да й се предоставя по-неблагоприятно третиране от това, изискващо се от международното право.
(б) Нито една страна няма по какъвто и да е начин да накърнява чрез произволни или дискриминационни мерки управлението, експлоатацията, поддържането, използването,получаването на облаги от, придобиването, разширяването или разпореждането с инвестициите. За целите на разрешаването на споровете в съответствие с чл.VI и чл.VII една мярка може да бъде произволна или дискриминационна независимо от факта, че едната страна е имала или използвала възможността да разгледа тази мярка в съда или административните трибунали на едната страна.
(в) Всяка страна съблюдава всяко задължение, което е поела по отношение на инвестициите.
3. В съответствие със законите, отнасящи се до влизането и престоя на чужди граждани, на гражданите на едната страна се разрешава да влизат и да остават на територията на другата страна с цел създаването, разработването, администрирането или даването на съвети при експлоатацията на инвестицията, към която те или фирмата на първата страна, която ги е наела, са се задължили да предоставят или са в процес на предоставяне на значителна сума от капитал или други ресурси.
4. Фирмите, които са законно учредени в съответствие с действащите закони или разпоредби на едната страна и които са инвестиции, ще им бъде разрешено да наемат висш ръководен персонал по техен избор независимо от гражданството му.
5. Нито една от страните няма да налага като условие за създаването, разширяването или поддържането на инвестиции изпълнителски условия, които изискват или налагат ангажименти за износ на произведените стоки или които определят, че стоките или услугите трябва да бъдат закупени локално, или които налагат някакви други подобни изисквания.
6. Всяка страна ще осигури ефективни мерки за поддържане на искове и привеждане в сила на правата по отношение на инвестиции, инвестиционни споразумения и разрешения за инвестиране.
7. Всяка страна дава гласност на всички закони, разпоредби, административна практика и процедури и присъдени решения, които се отнасят до или засягат инвестиции.
8. Третирането, предоставено от Съединените американски щати за инвестиции и свързани с тях дейности на граждани и фирми на Република България в съответствие с разпоредбите на този член в който и да е щат, територия или друго политическо подразделение на Съединените американски щати, ще бъде не по-малко благоприятно от третирането, предоставено там за инвестиции и свързани с тях дейности на живеещи там граждани на Съединените американски щати, както и на фирми, законно учредени в съответствие със законите и разпоредбите на други щати, територии или друго политическо подразделение на Съединените американски щати.
9. Разпоредбите на режима на най-облагодетелстваната нация в този договор не се прилагат по отношение на предимства, предоставени от едната страна на граждани или фирми на която и да е трета страна, по силата на:
(а) обвързващите задължения на тази страна, произтичащи от членство в свободна търговска зона или митнически съюз; или
(б) обвързващите задължения на тази страна, произтичащи от която и да е многостранна международна спогодба в рамките на ГАТТ, която влиза в сила от подписването на този договор.
10. Страните потвърждават и се съгласяват, че "свързани дейности" включват без ограничение такива дейности, като:
(а) предоставяне на франчайзинг и права, произтичащи от лицензи;
(б) достъп до регистрации, лицензи, разрешения и други одобрения (които във всички случаи се издават експедитивно);
(в) достъп до финансови институции и кредитни пазари;
(г) достъп до техните финансови средства, държани във финансови институции;
(д) внасянето и инсталирането на необходимото оборудване за нормалното управление на стопанската дейност, включително, но неограничено до офисоборудване и автомобили и износа на така внесеното оборудване и автомобили;
(е) разпространение на търговска информация;
(ж) провеждането на пазарни проучвания;
(з) назначаването на търговски представители, включително агенти, консултанти и дистрибутори, и тяхното участие в търговски панаири и рекламни мероприятия;
(и) маркетинг на стоки и услуги, включително чрез вътрешни системи за дистрибуция и маркетинг, както и чрез реклама и преки контакти с частни лица и фирми;
(й) достъп до комунални услуги, обществени услуги и търговски площи за отдаване под наем на недискриминационни цени, ако цените са установени или контролирани от правителството;
(к) достъп до суровини, средства, осигуряващи производството и услуги от всички видове на недискриминационни цени, ако цените са установени или контролирани от правителството.

Член III

1. Инвестициите не могат да бъдат експроприирани или национализирани пряко или косвено посредством мерки, еквивалентни по своите последствия на експроприацията или национализацията ("експроприация") освен: за обществени нужди, по недискриминационен начин, при незабавно плащане на адекватна и ефективна компенсация и съгласно съответния законен процес и общите принципи на третирането, предвидени в чл.II (2). Компенсацията трябва да бъде еквивалентна на действителната пазарна стойност на експроприираните инвестиции непосредствено преди предприемането на експроприационните действия или когато това стане известно, в зависимост от това, кое е предхождащото, да бъде платена без отлагане, да се включи лихвата на базата на разумна търговска ставка от датата на експроприацията, да е напълно реализуема и да бъде свободно прехвърляема при действащия пазарен валутен курс към датата на експроприацията.
2. Гражданин или фирма на една от страните, който твърди, че цялата или част от неговата инвестиция е експроприирана, има право на незабавно преразглеждане от подходящи юридически или административни власти на другата страна, за да се определи, дали такава експроприация е осъществена и ако е така, дали такава експроприация и съответната компенсация съответстват на принципите на международното право.
3. Граждани или фирми на една от страните, чиито инвестиции претърпяват загуби на територията на другата страна по причина на война или други въоръжени конфликти, революции, състояния на национална опасност, въстания, граждански вълнения или други подобни събития, получават недискриминационно третиране от тази друга страна относно всички мерки, които тя приема във връзка с такива загуби.

Член IV

1. Всяка страна разрешава всички преводи, свързани с инвестицията, да бъдат извършвани свободно и без забавяне на и извън нейната територия. Тези преводи включват:
(а) доходи;
(б) компенсации в съответствие с чл.III;
(в) плащания, произтичащи от инвестиционен спор;
(г) плащания, извършени по силата на договор, включително амортизация на главницата и плащания на натрупаната лихва, извършени по споразумение за заем;
(д) постъпления от продажбата или ликвидацията на цялата или която и да е част от инвестицията;
(е) допълнителни вноски към капитала за поддържането или развитието на инвестицията.
2. С изключение на предвиденото в чл.III, ал.1 преводите се извършват в свободно използваема валута по действащия пазарен валутен курс в деня на превода, по отношение на сделки-спот във валута, която ще бъде преведена.
3. Независимо от разпоредбите на ал.1 и 2 всяка страна може да поддържа закони и правилници:
(а) изискващи отчети за валутни трансфери; и
(б) налагащи данъци върху доходи с такива средства като удръжки при източника, приложими към дивиденти, или други трансфери. Освен това всяка страна може да защитава правата на кредиторите или да осигури изпълнението на съдебни решения чрез справедливо, недискриминационно и добросъвестно приложение на нейния закон.

Член V

Страните се задължават да се консултират незабавно по молба на всяка от тях, да разрешават всички спорове във връзка с договора или да обсъждат всякакви въпроси, свързани с тълкуването или прилагането на договора.

Член VI

1. За целите на този член инвестиционният спор е определен като спор, обхващащ:
(а) тълкуването или прилагането на инвестиционно споразумение между една от страните и гражданин или фирма на другата страна;
(б) предполагаемо нарушение на всяко право, предоставено от този договор във връзка с инвестиция; или
(в) тълкуването и прилагането на всякакво разрешение за инвестиции, издадено от орган за чуждестранни инвестиции на страната на този гражданин или фирма, при условие че отказът за разрешение на инвестиция сам по себе си не представлява инвестиционен спор, освен ако такъв отказ включва предполагаемо нарушение на права, предоставени от или възникващи от договора.
2. В случай на инвестиционен спор между едната страна и гражданин или фирма на другата страна страните по спора първоначално ще се стремят да го разрешат чрез консултации и преговори, които могат да включват използването на незадължителни процедури, предвиждащи участие на трети страни. Съгласно ал.3 на този член, ако спорът не може да бъде разрешен чрез консултации и преговори, той ще бъде внесен за решаване в съответствие с предварително договорени процедури, приложими при уреждането на спорове; всички процедури за уреждане на спорове, включително и тези, свързани с експроприация и определени в инвестиционно споразумение, остават задължителни и ще се прилагат в съответствие с условията на инвестиционното споразумение, имащите отношение разпоредби на местното законодателство и приложимите международни спогодби относно привеждането в сила на арбитражните решения.
3. (а) По всяко време след шест месеца от датата, на която е възникнал спорът, заинтересуваният гражданин или фирма може да избере да се съгласи за уреждане чрез помирение или задължителен арбитраж в Международния център за уреждане на инвестиционните спорове ("център") или в Допълнителния орган на центъра или съгласно арбитражните правила на Комисията на ООН за международно търговско право ("УНСИТРАЛ"), или в съответствие с арбитражните правила на която и да е арбитражна институция, взаимно договорена между страните по спора. След като заинтересуваният гражданин или фирма се съгласят на това, всяка страна по спора може да започне тази процедура, при условие че:
(i) спорът не е бил повдигнат от гражданин или фирма за решение в съответствие с някои приложими предварително договорени процедури за уреждане на спорове, и
(ii) заинтересуваният гражданин или фирма не е представил спора пред съда или административните трибунали или органи от компетентната юрисдикция на страната, която е страна по спора.
Ако страните не постигнат съгласие за това, дали помирението или задължителният арбитраж е по-подходящата процедура за прилагане, то мнението на заинтересувания гражданин или фирма ще е меродавно.
(б) Всяка страна с настоящето се съгласява за внасянето на инвестиционния спор за уреждане чрез помирение или задължителен арбитраж:
(i) в центъра, в случай че Република България стане страна по Конвенцията за уреждане на инвестиционните спорове между държави и граждани на други държави, съставена във Вашингтон на 18 март 1965 г. ("конвенция") и разпоредбите и правилата на центъра;
(ii) в Допълнителния орган на центъра; и
(iii) в арбитражния трибунал, създаден съгласно Правилата на УНСИТРАЛ, като посоченият там назначаващ орган да бъде Генералният секретар на центъра.
(в) Помирението или арбитражът на споровете съгласно (б) (i) или (б) (ii) се осъществява чрез прилагане на конвенцията и правилата на центъра или на Допълнителния орган в зависимост от случая.
(г) Мястото на всеки арбитраж, проведен съгласно този член, ще е държава, която е страна по Конвенцията на ООН за признаване и привеждане в сила на чуждестранни арбитражни решения от 1958 г.
(д) Всяка страна се задължава да прилага незабавно разпоредбите на всяко решение, произтичащо от арбитраж, проведен в съответствие с чл.VI. Освен това всяка страна осигурява приложението на нейната територия на такива арбитражни решения.
4. При всяка процедура, включваща инвестиционен спор, едната страна няма да изтъква като защита насрещен иск, право на компенсация или нещо друго, което заинтересуваният гражданин или фирма е получил или ще получи във връзка със застраховка или гаранционен договор, обезщетение или друга компенсация за всички или част от заявените щети.
5. За целите на този член всяка фирма, законно учредена в съответствие с приложимите закони и правилници на една от страните или съответното политическо подразделение, но която непосредствено преди настъпването на събитието или събитията, пораждащи спора, е била инвестиция на гражданин или фирма на другата страна в съответствие с чл.25 (2) (б) от конвенцията се третира като гражданин или фирма на тази друга страна.

Член VII

1. Всеки спор между страните относно тълкуването или прилагането на договора, който не бъде разрешен чрез консултации или други дипломатически канали, се внася по молба на една от страните в арбитражния съд за задължително решение в съответствие с приложимите правила на международното право. Когато или ако страните не са се договорили за противното, ще се прилагат арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право (УНСИТРАЛ), съответно изменени от страните.
2. В двумесечен срок от получаване на молбата всяка страна назначава арбитър. Двама арбитри избират трети арбитър като председател, който е гражданин на трета държава. Правилата на УНСИТРАЛ по отношение на назначението на членовете на тричленни журита се прилагат mutatis mutandis при назначаването на арбитражното жури с изключение на това, че назначаващият орган, посочен в тези правила, е Генералният секретар на Постоянния арбитражен съд.
3. Освен ако е договорено друго, всяко представяне на материали и всички слушания трябва да завършват в шестмесечен срок от датата на избирането на третия арбитър и Трибуналът предоставя своите решения в двумесечен срок от датата на окончателното внасяне на документите или датата на приключване на разглеждането в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна.
4. Направените от председателя разходи, от другите арбитри и другите разходи по съдебната процедура се заплащат поравно от страните. Всяка от страните поема стойността на нейното юридическо представяне.

Член VIII

Разпоредбите на чл.VI и чл.VII не се прилагат за спор, възникващ:
(a) по програмите на Експортно-импортната банка на Съединените щати за предоставяне на експортни кредити, гаранции или застраховки; или
(б) по силата на други официални договорености за предоставяне на кредити, гаранции или застраховки, в които страните са се договорили за уреждане на споровете по друг начин.

Член IХ

Този договор не отменя:
(a) закони и правилници, административна практика или процедури или административни или юридически решения на всяка една от страните;
(б) международни правни задължения; нито
(в) поети от всяка страна задължения; включително тези, съдържащи се в инвестиционно споразумение или в инвестиционно разрешение, които дават права на инвестиции или на свързани с тях дейности да бъдат третирани по-благоприятно, отколкото предвиденото в този договор при подобни ситуации.

Член Х

1. Този договор не изключва прилагането от всяка от страните на мерки, необходими за поддържането на обществения ред, за изпълнението на нейните задължения във връзка с поддържането или възстановяването на международния мир или сигурност или защита на съществени интереси на нейната сигурност.
2. Този договор не пречи на всяка от страните да въвежда специални формалности във връзка с извършване на инвестиции, но такива формалности няма да нарушават същността на правата, предоставени с този договор.

Член ХI

1. По отношение на своята данъчна политика всяка страна ще се стреми да предостави честно и справедливо третиране на инвестиция на граждани и фирми на другата страна.
2. Независимо от това разпоредбите на този договор и по-конкретно чл.VI и чл.VII се прилагат към въпросите на данъчното облагане само по отношение на следното:
(a) експроприация съгласно чл.III;
(б) трансфери съгласно чл.IV; или
(в) съблюдаването и прилагането на условията по инвестиционни споразумения или разрешения, както е посочено в чл.VI (1) (а) или (б), доколкото те не са подчинени на разпоредбите за уреждане на спорове на Договора за избягване на двойното данъчно облагане между двете страни, или са възникнали във връзка с такива разпоредби за уреждане на спорове и не са решени в разумен срок от време.

Член ХII

Този договор се прилага към политическите подразделения на страните.

Член ХIII

1. Този договор влиза в сила тридесет дни след датата на размяна на ратификационните документи. Той остава в сила за период от десет години и ще продължи да действа, освен ако не бъде прекратен в съответствие с ал.2 на този член. Той се прилага по отношение на съществуващи по време на влизането му в сила инвестиции, както и по отношение на инвестиции, направени или придобити след това.
2. Всяка страна може след връчването на писмено едногодишно предизвестие на другата страна да прекрати този договор в края на първоначалния десетгодишен период или по всяко време след това.
3. По отношение на инвестиции, направени или придобити преди датата на прекратяване на този договор и към които този договор се прилага иначе, разпоредбите на всички други членове на този договор ще продължат след това да бъдат валидни за още десетгодишен период от датата на прекратяването.
4. Приложението и протоколът се считат за неразделна част от този договор.
В свидетелство на което съответните пълномощници подписаха този договор.
Съставен в два идентични екземпляра на 23 септември 1992 г. във Вашингтон на български и английски език, като двата текста имат еднаква сила.

За Република България:
Иван Костов, министър на финансите

За Съединените американски щати:
Карла Хилс, министър на търговията


ПРИЛОЖЕНИЕ

1. Съединените щати си запазват правото да правят или поддържат ограничени изключения към националното третиране, както е предвидено в чл.II, ал.1, в секторите и въпросите, посочени по-долу:
въздушен транспорт;
океански и крайбрежни превози;
банково дело;
застраховки;
правителствени дарения;
правителствени програми по застраховки и заеми;
производство на енергия;
митнически посредници;
собственост на недвижимо имущество;
собственост и експлоатация на радио- и телевизионни станции;
собственост на дялове в Корпорацията за комуникационни спътници;
осигуряване на телефонни и телеграфни услуги;
осигуряване на услуги посредством подводни кабели;
използване на земя и природни ресурси;
добив на полезни изкопаеми на обществени земи;
морски и свързани с морето услуги; и
първоначална търговия с ценни книжа на правителството на Съединените американски щати.
2. Съединените щати си запазват правото да правят или поддържат ограничени изключения по отношение на най-облагодетелстваното третиране, както е посочено в чл. II, ал.1, в сектори и въпроси, посочени по-долу:
собственост на недвижимо имущество;
добив на полезни изкопаеми на обществени земи;
услуги, свързани с морското дело;
свързани с морето услуги; и
първоначална търговия с ценни книжа на правителството на Съединените американски щати.
3. Съгласно чл. II, ал.1 България си запазва правото да прави или поддържа ограничени изключения по отношение на националното третиране в сектори или въпроси, посочени по-долу:
банково дело;
застраховки;
собственост върху недвижими имоти,
даване под наем на селскостопанска и горска земя;
въздушен, железопътен и морски транспорт,
правителствени субсидии;
правителствени програми за застраховки и заеми;
производство на енергия; митнически посредници;
осигуряване на телефонни и телеграфни услуги;
използване на земя, природни ресурси и мини;
собственост и експлоатация на радио- и телевизионни станции и сделки с правителствени ценни книжа.

ПРОТОКОЛ

По отношение на чл.I, ал.1 (а) страните потвърждават взаимното си разбиране, че към инвестициите, третирани в този договор, няма да включват заеми, които са предоставени преди 1 януари 1992 г. на правителството на Република България или на банки, собственост или под контрола на правителството на България, включително, между другото, и на Българска външнотърговска банка, за финансирането на търговски операции или за целите на регулирането на платежния баланс, и които впоследствие се предмет на разсрочване в рамките на Лондонския клуб.

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив