Република България и Чешката република, наричани "договарящи страни",
в желанието си да засилят икономическото сътрудничество между двете държави на основата на взаимна изгода,
възнамерявайки да създават и поддържат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната държава на територията на другата държава, и
съзнавайки, че насърчаването и взаимната защита на инвестициите стимулират инициативите в тази област,
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" ще означава всякакъв вид вложение, инвестирано във връзка с икономически дейности от инвеститор на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна в съответствие със законите и разпоредбите на последната, и ще включва по-специално, но не изключително:
a) права върху движимо и недвижимо имущество и всякакви други вещни права;
b) акции, дялове или други ценни книжа или всяка друга форма на участие в дружества;
c) парични искове или искове за каквото и да е изпълнение, имащо икономическа стойност, свързана с инвестиция;
d) права на интелектуална собственост, включително авторски права, търговски марки, патенти, промишлени образци, технологически процеси, ноу-хау, търговски тайни, търговски наименования и гуд уил, свързани с инвестиция;
e) стопански концесии, дадени по силата на закон, съгласно договор или административен акт на компетентен държавен орган и по-специално за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Никаква последваща промяна във формата, в която инвестициите са направени, няма да засегне тяхната същност като инвестиции, при условие че тази промяна не противоречи на законите на договарящата страна, на чиято територия са направени инвестициите.
2. Понятието "инвеститор" ще означава всяко лице, което инвестира на територията на другата договаряща страна и което е:
- физическо лице, което е гражданин на договаряща страна в съответствие с нейното национално законодателство; или
- всяко дружество, фирма, организация или асоциация, със или без статут на юридическо лице, учредена или създадена в съответствие със законодателството на една договаряща страна със седалище на нейна територия.
3. Понятието "приходи" ще означава законно получените суми от инвестиция и включва, по-специално, но не изключително, печалби, лихва, прираст на капитала, акции, дивиденти, хонорари или такси.
4. Понятието "територия" ще означава:
a) по отношение на Република България:
територията под суверенитета на Република България, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която Република България упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право;
b) по отношение на Чешката република:
територията, върху която Чешката република упражнява в съответствие с международното право суверенни права и юрисдикция.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестициите на инвеститори на другата договаряща страна и ще допуска такива инвестиции в съответствие със своите закони и разпоредби и ще им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. В съответствие със своите закони и разпоредби всяка договаряща страна ще разглежда благоприятно въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща страна, които извършват дейности, свързани с инвестициите, както е определено в този договор, и на членовете на техните семейства, съставляващи част от тяхното домакинство.

Член 3
Национален режим и режим на най-облагодетелствана нация

1. Всяка договаряща страна ще предоставя на своята територия на инвестициите и приходите на инвеститорите на другата договаряща страна третиране не по-малко благоприятно от това, което тя предоставя на инвестициите и приходите на своите собствени инвеститори, с изключение на секторите и дейностите, изброени в Анекса към този договор, или на инвестициите и приходите на инвеститори от която и да е трета държава.
2. Всяка договаряща страна ще предоставя на своята територия на инвеститори на другата договаряща страна по отношение на управлението, поддържането, използването, разпореждането или прехвърлянето на тяхната инвестиция третиране не по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститорите от която и да е трета държава.
3. Разпоредбите на ал.1 и 2 на този член няма да се тълкуват като задължаващи едната договаряща страна да предоставя на инвеститорите на другата договаряща страна предимството от всяко третиране, преференция или привилегия, които могат да бъдат предоставени от първата договаряща страна по сила на:
a) митнически съюз или зона за свободна търговия, или валутен съюз, или подобни международни споразумения, водещи до такива съюзи или институции, или други форми на регионално коопериране, към които всяка от договарящите страни е или може да стане страна;
b) споразумения, свързани с данъчното облагане.

Член 4
Обезщетение за загуби

1. Когато инвестиции от инвеститори на която и да е договаряща страна претърпят загуби, дължащи се на война, въоръжен конфликт, извънредно национално положение, бунт, въстание, метеж или други подобни събития на територията на другата договаряща страна, ще им бъде предоставено от последната договаряща страна по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане третиране не по-малко благоприятно от това, което последната договаряща страна предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава.
2. Когато инвестиции от инвеститори на една от договарящите страни претърпят загуби във война, въоръжен конфликт, извънредно национално положение, бунт, въстание, метеж или други подобни събития на територията на другата договаряща страна, дължащи се на:
a) реквизиране на тяхното имущество от нейните въоръжени сили или власти,
b) разрушаване на тяхното имущество от нейните въоръжени сили или власти, което не е било причинено от военна операция или не се е изисквало от необходимостта на ситуацията, ще им бъде предоставено справедливо и адекватно обезщетение за загубите, получени по време на периода на реквизиране или като резултат от разрушаването на имуществото. Произтичащите плащания ще бъдат свободно преводими без забавяне в свободно конвертируема валута.

Член 5
Отчуждаване

1. Инвестициите на инвеститори на която и да е договаряща страна няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подложени на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване, на територията на другата договаряща страна освен в обществен интерес по надлежен законов ред, на недискриминационна основа и срещу незабавно, адекватно и ефективно обезщетение. Това обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция непосредствено преди отчуждаването или, преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва лихва по приложимия курс на територията на тази договаряща страна до датата на плащането.
2. Засегнатият инвеститор ще има право на незабавно преразглеждане от юридически или друг независим орган на тази договаряща страна на неговия случай и на оценката на неговата инвестиция в съответствие с принципите, установени в този член.

Член 6
Преводи

1. Всяка договаряща страна ще гарантира на инвеститорите на другата договаряща страна след изпълнение на всички техни данъчни задължения свободния превод на плащания, свързани с инвестициите. Преводите ще се извършват в свободно конвертируема валута без ограничение или неоправдано забавяне. Тези преводи ще включват по-специално, но не изключително:
a) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
b) доходи от инвестицията;
c) приходите, получени от продажбата и от пълната или частичната ликвидация на инвестицията;
d) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като погасителни вноски по заеми и хонорари или такси;
e) обезщетението, платимо в съответствие с чл.5;
f) доходите, получени от граждани на другата договаряща страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия в съответствие с нейните закони и разпоредби.
2. Преводите, посочени в предшестващата алинея, ще се извършват по пазарния обменен курс, приложим на датата на превода на територията на договарящата страна, където е направена инвестицията.

Член 7
Суброгация

1. Ако договаряща страна или определена от нея агенция извършва плащане на своите собствени инвеститори по силата на гаранция, която е предоставила по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща страна, последната договаряща страна ще признае:
a) прехвърлянето, независимо дали по силата на закон или съгласно правна сделка в тази страна, на всяко право или иск на инвеститора към първата договаряща страна или определената от нея агенция, както и
b) това, че първата договаряща страна или определената от нея агенция е оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и предявява исковете на този инвеститор и да поема задълженията, свързани с инвестицията.
2. Суброгираните права или искове няма да надхвърлят първоначалните права или искове на инвеститора.

Член 8
Разрешаване на спорове между договарящите страни

1. Спорове между договарящите страни относно тълкуването или прилагането на този договор, доколкото е възможно, ще се разрешават чрез преговори между договарящите страни.
2. Ако спор между договарящите страни не може да бъде разрешен по този начин в рамките на шест месеца след започването на преговорите, той ще бъде отнесен по искане на която и да е договаряща страна пред арбитражен съд в съответствие с разпоредбите на този член.
3. Арбитражният съд ще се съставя за всеки отделен случай по следния начин: в рамките на два месеца от получаването на молбата за арбитраж всяка договаряща страна ще назначи един член на съда. Тези двама членове ще определят след това гражданин на трета държава, който с одобрението на двете договарящи страни ще бъде назначен за председател на съда. Председателят ще бъде назначен в рамките на два месеца от датата на назначаване на другите двама членове.
4. Ако в рамките на периодите, определени в ал.3 на този член, необходимите назначения не са били направени, която и да е договаряща страна може да покани президента на Международния съд да направи необходимите назначения. Ако президентът е гражданин на която и да е договаряща страна или по друг начин е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, вицепрезидентът ще бъде поканен да направи назначенията. Ако вицепрезидентът също е гражданин на която и да е договаряща страна или ако той е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция, следващият по старшинство член на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни, ще бъде поканен да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд определя своя собствена процедура. Арбитражният съд постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и на общоприетите принципи и норми на международното право. Арбитражният съд постановява решението си с мнозинство на гласовете. Това решение ще бъде окончателно и задължително за двете договарящи страни. Всяка договаряща страна ще поеме разходите за своя член от съда и за своето представяне в арбитражните процедури. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите страни.

Член 9
Разрешаване на инвестиционни спорове между едната договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна

1. За целите на този член "инвестиционен спор" се определя като спор, който включва:
a) тълкуването или прилагането на инвестиционно споразумение между договаряща страна и инвеститор на другата договаряща страна;
b) заявено нарушаване на някое задължение на договарящата страна съгласно този договор по отношение на инвеститор на другата договаряща страна или негова инвестиция;
с) тълкуването или прилагането на инвестиционно разрешение, дадено на този инвеститор от компетентния орган за чуждестранни инвестиции на страната, при условие че отказът за инвестиционно разрешение няма сам по себе си да представлява инвестиционен спор, освен ако този отказ включва нарушаване на някое право, предоставено или дадено въз основа на този договор.
2. Инвестиционни спорове между инвеститор на едната договаряща страна и другата договаряща страна във връзка с негова инвестиция, направена на територията на последната договаряща страна, доколкото е възможно, ще се разрешават от страните по спора по приятелски начин.
3. Ако такива спорове не могат да бъдат разрешени по този начин, засегнатият инвеститор може да отнесе спора по свой избор за разрешаване пред:
a) компетентния съд или административния арбитражен съд на договарящата страна, която е страна по спора; или
b) Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID), създаден по силата на Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че двете договарящи страни са страни по конвенцията; или
с) арбитър или международен ад хок арбитражен съд, съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на Организацията на обединените нации по международно търговско право (UNCITRAL).
4. Съгласието за отнасяне на такива спорове пред арбитраж предполага отказ от изискването вътрешните административни или съдебни процедури да бъдат изчерпани.
5. Решението ще бъде окончателно и задължително за двете страни по спора и ще бъде приведено в изпълнение в съответствие с вътрешното законодателство на засегнатата договаряща страна.

Член 10
Консултации

Всяка договаряща страна може да предложи на другата договаряща страна да започнат консултации по всички въпроси, свързани с изпълнението или тълкуването на този договор. Другата договаряща страна ще предприеме необходимите стъпки за провеждането на тези консултации.

Член 11
Прилагане на други правила и специални задължения

Ако националното законодателство на договарящите страни или други специфични договори, или настоящи или бъдещи международни споразумения, приложими между Република България и Чешката република, или други международни договори, по които те са страни, съдържат разпоредби, било то общи или специални, даващи право на инвестиции от инвеститори на другата договаряща страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, тази разпоредба ще има предимство пред този договор до степента, до която е по-благоприятна.

Член 12
Приложимост на този договор

Разпоредбите на този договор ще се прилагат за бъдещите инвестиции, направени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, и също така за съществуващите инвестиции съгласно законите на договарящите страни на датата на влизане в сила на този договор. Разпоредбите на този договор обаче няма да се прилагат за искове, произтичащи от събития, които са възникнали, или за искове, които са били разрешени, преди неговото влизане в сила.

Член 13
Влизане в сила, продължителност и прекратяване

1. Този договор подлежи на ратификация и ще влезе в сила тридесет дни след датата на размяна на ратификационните документи.
2. Този договор ще остане в сила за период от десет години и ще продължи да бъде в сила след това, докато, една година преди изтичането на първоначалния период или последващите периоди, една от договарящите страни не уведоми писмено другата договаряща страна за намерението си да прекрати договора.
3. По отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване на този договор, разпоредбите на чл.1 до чл.12 ще останат в сила за по-нататъшен период от десет години от датата на прекратяване.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за това от техните съответни власти, подписаха този договор.
Съставен в София на 17 март 1999 г. в два екземпляра на български, чешки и английски език, като всички текстове са еднакво автентични. В случай на различия при тълкуването ще преобладава английският текст.

Анекс

Република България си запазва правото да прави или поддържа ограничени изключения от националния режим, предвидени в чл.3, ал.1, в секторите и дейностите, които изброява по-долу:
"Право на собственост върху недвижимо имущество; въздушен, железопътен и морски транспорт; правителствени субсидии; правителствени застрахователни и кредитни програми и търговия с правителствени ценни книжа."