Правителството на Република България и правителството на Кралство Мароко, наричани по-долу "договарящи страни",
в желанието си да развиват икономическото си сътрудничество, като създават благоприятни условия за осъществяване на инвестиции от инвеститори на едната от договарящите страни на територията на другата договаряща страна,
имайки предвид благотворното влияние, което такъв договор би могъл да упражни за подобряване на деловите контакти и за засилване на доверието в сферата на инвестициите,
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" означава всякакво финансово средство, право и имущество от всякакъв характер в дружества или предприятия от който и да е икономически отрасъл и по-специално:
а) имуществени права върху движима и недвижима собственост, така както и всякакви други вещни права, като ипотеки, залози, плодоползване и други подобни права;
б) акции и други форми на участие в дружества;
в) вземания и права на всякакви услуги, имащи икономическа стойност;
г) авторски права, права в областта на индустриалната собственост, като патенти, лицензи, регистрирани марки, модели и промишлени образци, технологии, регистрирани наименования, ноу-хау и клиентела;
д) концесии от общественото право за проучване и експлоатиране на природните ресурси.
Никаква промяна на юридическата форма, в която имуществата и капиталите са били инвестирани или реинвестирани, не променя тяхната същност като инвестиции по смисъла на този договор.
Тези инвестиции трябва да бъдат осъществени съгласно действащите закони и разпоредби в договарящата страна, на чиято територия са направени инвестициите.
2. Понятието "инвеститор" означава:
а) по отношение на Република България - всяко физическо лице, което има българско гражданство съгласно действащите в Република България закони и разпоредби и което осъществява инвестиция на територията на Кралство Мароко;
б) по отношение на Кралство Мароко - всяко физическо лице, което е марокански гражданин съгласно законодателството на Кралство Мароко и което осъществява инвестиция на територията на Република България;
в) всяко дружество със седалище на територията на Република България или Кралство Мароко, учредено в съответствие с българското или мароканското законодателство и извършващо инвестиция на територията на другата договаряща страна.
3. Понятието "приходи" означава дохода от инвестиция и по-специално, но не изключително печалби, лихви, дивиденти и задължения.
4. Понятието "територия" означава:
а) по отношение на Република България - територията под неин суверенитет, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху които Република България упражнява в съответствие с международното право суверенни права или юрисдикция;
б) по отношение на Кралство Мароко - територията на Кралство Мароко, включително всяка морска зона извън териториалните води на Кралство Мароко, която е била или би могла впоследствие да бъде определена от законодателството на Кралство Мароко и в съответствие с международното право като зона, във вътрешността на която Кралство Мароко може да упражнява правата, свързани с морското дъно, морските подпочвени пластове, както и с природните ресурси.

Член 2
Насърчаване и защита на инвестициите

1. Всяка договаряща страна насърчава инвестициите на инвеститори от другата договаряща страна и допуска тези инвестиции на своята територия в съответствие със своето законодателство.
2. На инвестициите, осъществени от инвеститори на едната договаряща страна на територията на другата договаряща страна, се предоставя от последната договаряща страна справедливо и безпристрастно третиране, както и всеобхватна и пълна защита и сигурност на нейна територия, като стриктно се съблюдават мерките, необходими за поддържане на обществения ред. Всяка договаряща страна се задължава да обезпечи управлението, поддържането, използването, получаването на приходи и ликвидирането на нейна територия на инвестиции на инвеститори от другата договаряща страна, така че те да не бъдат възпрепятствани от закони или дискриминационни мерки.
3. Приходите от инвестиция и в случай на тяхното реинвестиране, съгласно законодателството на договарящата страна, приходите от тази реинвестиция се ползват от същата защита, както и първоначалната инвестиция.

Член 3
Третиране на инвестициите

1. Нито една от договарящите страни няма да подлага инвестициите, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща страна, на режим, по-малко благоприятен от този, който предоставя на инвестиции на своите собствени инвеститори съгласно своите закони и разпоредби или на инвестиции на инвеститори от която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.
2. Нито една от договарящите страни няма да подлага на своя територия инвеститорите на другата договаряща страна по отношение на дейностите, свързани с техните инвестиции, на режим, по-малко благоприятен от този, който предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.
3. Все пак режимът, предвиден в ал.1 и 2, няма да се отнася до привилегиите, които едната договаряща страна може да предостави на инвеститори от трета държава по силата на нейното участие във или асоцииране към икономически съюз, митнически съюз, общ пазар, зона за свободна търговия, регионална икономическа организация или друг подобен международен договор или по силата на нейните задължения съгласно спогодба за избягване на двойното данъчно облагане или всякаква друга спогодба, отнасяща се до данъчното облагане.

Член 4
Отчуждаване - обезщетяване

Мерките по национализация, експроприация или всякаква друга мярка, имаща същия ефект или характер, които властите на една от договарящите страни биха могли да предприемат по отношение на инвестициите, извършени от инвеститори на другата договаряща страна, не трябва да бъдат нито дискриминационни, нито мотивирани от някакви други причини, освен в обществена полза, и тези мерки трябва да бъдат взети в съответствие с действащия закон. Договарящата страна, взела такива мерки, ще изплати на правоимащия без неоправдано забавяне точно и справедливо обезщетение. Размерът на обезщетението ще отговаря на пазарната стойност на засегнатата инвестиция в деня непосредствено преди предприемането на тези мерки или преди тяхното публично оповестяване. Решенията за определянето на размера и плащането на обезщетението трябва да бъдат взети бързо и без неоправдано забавяне. В случай на забавяне на изплащането обезщетението ще носи лихва при лихвен процент, равен на ЛИБОР, котиран за валутата, в която е извършена инвестицията, начислена от датата, на която обезщетението е станало изискуемо. Обезщетението ще бъде платено на инвеститорите в конвертируема валута и преводимо съгласно действащото законодателство.

Член 5
Обезщетения при форсмажорни обстоятелства

На инвеститорите на всяка от договарящите страни, чиито инвестиции претърпят загуби в случай на война или друг въоръжен конфликт, извънредно положение, вълнения или бунтове на територията на другата договаряща страна, ще им бъде предоставено от последната договаряща страна недискриминационно третиране не по-малко благоприятно от третирането, предоставено на нейните собствени инвеститори или на такива от трети страни по отношение на реституции, обезщетения, компенсации или друг вид обезщетения в зависимост от това, кой режим е по-благоприятен.

Член 6
Преводи на плащанията

1. Всяка договаряща страна гарантира на инвеститорите на другата договаряща страна съгласно действащия регламент за обмяна и след изпълнение на всички данъчни задължения свободния превод в конвертируема валута и без неоправдано забавяне на плащанията, свързани с тези инвестиции, и по-специално:
а) на капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) печалби, дивиденти, лихви или други приходи от инвестицията;
в) сумите, необходими за погасяване на заеми, свързани с инвестицията;
г) погасяване на задължения;
д) доходи от ликвидация или пълната или частичната продажба на инвестицията;
е) обезщетения, платими в съответствие с чл.4 и чл.5;
ж) заплати и други възнаграждения, получени от граждани на едната договаряща страна, които са получили разрешение да работят на територията на другата договаряща страна във връзка с инвестицията.
2. Преводите, посочени в ал.1, се извършват по обменния курс, действащ в деня на превода.
3. Гаранциите, предвидени в ал.1 и 2, са поне равни на тези, дадени на инвеститори на която и да е трета страна при подобна ситуация.

Член 7
Суброгация

1. Когато едната договаряща страна по силата на гаранция за нетърговски риск, дадена за инвестиция, направена на територията на другата договаряща страна, извършва плащане на обезщетение на един от своите инвеститори, другата договаряща страна признава суброгацията на застрахователя в правата, задълженията и исковете на обезщетения инвеститор.
2. В съответствие с дадената гаранция за засегнатата инвестиция застрахователят може да извлече полза от всички права, които инвеститорът би упражнявал, ако застрахователят не беше извършил суброгацията.
3. Всеки спор между едната договаряща страна и застрахователя на инвестицията на другата договаряща страна ще се разрешава съгласно разпоредбите на чл.10.

Член 8
Други задължения

1. Когато въпрос, отнасящ се до инвестициите, е уреден едновременно от този договор и от националното законодателство на едната от договарящите страни или от съществуващи международни конвенции или такива, към които договарящите страни предстои да се присъединят в бъдеще, инвеститорите на другата договаряща страна могат да се ползват от най-благоприятните за тях разпоредби.
2. Инвеститорите на едната договаряща страна могат да сключват с другата договаряща страна допълнителни споразумения, чиито разпоредби обаче не могат да бъдат в противоречие с този договор. Инвестициите, направени по силата на тези допълнителни споразумения, също се регулират от този договор.

Член 9
Уреждане на спорове между договарящите страни

1. Споровете относно тълкуването или прилагането на този договор трябва, доколкото е възможно, да бъдат уреждани по приятелски начин чрез консултации между договарящите страни по дипломатически път.
2. Ако тези спорове не могат да се уредят по приятелски начин в течение на шест месеца от датата, когато едната от двете договарящи страни е уведомила писмено другата договаряща страна за наличието на спорове, те ще бъдат отнесени по искане на една от договарящите страни пред арбитражен съд.
3. Този арбитражен съд ще бъде съставян по следния начин: всяка договаряща страна посочва един арбитър, а тези двама арбитри определят трети арбитър, който е гражданин на трета държава, за председател на съда. Арбитрите трябва да бъдат назначени в тримесечен срок, а председателят - в петмесечен срок от датата, на която едната от договарящите страни е уведомила другата договаряща страна за желанието си да отнесе спора за разглеждане от арбитражен съд.
4. Ако сроковете, определени в ал. 3, не бъдат спазени, председателят на Международния съд ще бъде поканен да извърши необходимите назначения. Ако председателят на Международния съд е гражданин на една от договарящите страни или ако е възпрепятстван по някакъв друг начин да изпълни упоменатата функция, заместник-председателят или, в случай че той е възпрепятстван, най-възрастният член на Международния съд, който не е гражданин на никоя от договарящите страни, може да бъде поканен при същите условия да извърши необходимите назначения.
5. Арбитражният съд определя своя собствена процедура. Той постановява решението си въз основа на разпоредбите на този договор, както и въз основа на общоприетите принципи и норми на международното право.
6. Съдът постановява своите решения с мнозинство на гласовете. Те са окончателни и задължителни за двете договарящи страни.
7. Всяка договаряща страна ще поеме разходите за своя арбитър и за своето представяне в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи се поемат поравно от договарящите страни.

Член 10
Уреждане на спорове, свързани с инвестиции

1. Ако спорове, свързани с инвестиции, възникнат между едната от договарящите страни и инвеститор на другата договаряща страна поради неспазване на задължения, породени от този договор, те ще бъдат уреждани, доколкото е възможно, по приятелски начин чрез консултации и преговори между страните по спора.
2. При невъзможност спорът да се уреди по приятелски начин направо от страните по спора в течение на шест месеца от датата на писменото уведомление по искане на засегнатия инвеститор спорът се отнася:
а) или до националния съд на договарящата страна, която е засегната от спора;
б) или, в случаите на спорове по отношение на чл.4, чл.5, чл.6, чл.7 и чл.8, до арбитражния съд на Международния център за разрешаване на инвестиционни спорове (C.I.R.D.I.), създаден съгласно Конвенцията за разрешаване на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, открита за подписване във Вашингтон на 18 март 1965 г., в случай че и двете договарящи страни са нейни членове. Останалите спорове ще се решават по тази процедура, в случай че двете страни дадат своето съгласие за това.
За тази цел всяка договаряща страна трябва да декларира своето неотменимо съгласие за това всеки спор, свързан с инвестициите, да бъде подлаган на тази арбитражна процедура.
3. Никоя от договарящите страни, страна по спора, не може да прави възражение по време на арбитражните процедури или по време на привеждането в изпълнение на решението, че инвеститорът, страна по спора, е получил обезщетение по силата на осигурителна полица, покриваща цялата или част от понесената загуба.
4. Арбитражният съд постановява решението си на основата на националното право на договарящата страна, страна по спора, на територията на която е направена инвестицията, включително съдържащите се в него стълкновителни норми, разпоредбите на този договор, условията на допълнителния договор, сключен във връзка с инвестицията, както и принципите на международното право.
5. Решенията на арбитражния съд са окончателни и задължителни за страните по спора. Всяка договаряща страна се задължава да приведе в изпълнение тези решения в съответствие с националното си законодателство.

Член 11
Прилагане

Бъдещото прилагане на този договор се отнася също така и до инвестиции, които са направени във валута преди влизането му в сила от инвеститорите на едната от договарящите страни на територията на другата договаряща страна в съответствие със законите и разпоредбите на последната договаряща страна. Този договор не се отнася обаче за спорове, които биха могли да възникнат преди влизането му в сила.

Член 12
Влизане в сила и срок на действие

1. Този договор влиза в сила тридесет дни след датата, на която договарящите страни са се уведомили, че са изпълнени изискваните в техните страни конституционни процедури. Този договор ще бъде в сила за период от десет години. Ако едната от договарящите страни не го денонсира най-малко шест месеца преди изтичането на първоначалния срок на действие, договорът се подновява мълчаливо всеки път за един нов период от десет години, като всяка договаряща страна си запазва правото да го денонсира с нотификация, извършена поне шест месеца преди датата на изтичане на текущия период на действие.
2. По отношение на инвестиции, извършени преди датата на прекратяването на този договор, неговите разпоредби остават в сила за един период от десет години от тази дата.
В уверение на което надлежно упълномощените представители на техните правителства подписаха този договор.
Съставен в София на 22 май 1996 г. в два оригинални екземпляра на български, арабски и френски език, като и трите текста имат еднаква сила. В случай на различия меродавен ще бъде френският текст.