Правителството на Република България и правителството на Република Хърватска, наричани по-долу "договарящи се страни";
желаейки да развиват икономическото сътрудничество между двете държави;
възнамерявайки да създават и поддържат благоприятни условия за инвестиции от инвеститори на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна;
признавайки необходимостта да насърчават и защитават чуждестранните инвестиции с цел подобряване на икономическото благосъстояние на двете договарящи се страни;
се договориха за следното:

Член 1
Определения

За целите на този договор:
1. Понятието "инвестиция" ще означава всякакъв вид вложения, инвестирани от инвеститор на едната договаряща се страна на територията на другата договаряща се страна, и ще включва по-специално, но не изключително:
а) движимо и недвижимо имущество, както и всякакви други вещни права;
б) акции, дялове или други форми на участие в дружества;
в) парични искове, както и всякакви други права, имащи икономическа стойност;
г) авторски права и сродните им права, права в областта на индустриалната и интелектуалната собственост (като: патенти, лицензи, промишлени образци, търговски марки и търговски наименования), технологически процеси, ноу-хау и гуд уил;
д) права за извършване на стопански дейности, осъществявани въз основа на административен акт, издаден по силата на закон или договор, сключен с компетентен орган за търсене, разработване, извличане или експлоатация на природни ресурси.
Каквато и да е промяна във формата на инвестиция, приета в съответствие със законите и разпоредбите на договарящата се страна, на чиято територия е направена инвестицията, няма да засегне нейната същност като инвестиция.
2. Понятието "инвеститор" ще означава:
а) физическо лице, което е гражданин на една от договарящите се страни в съответствие с нейното действащо законодателство и което инвестира на територията на другата договаряща се страна;
б) юридическо лице, което е регистрирано или учредено съгласно законодателството на една от договарящите се страни, със седалище и реална икономическа дейност на територията на тази договаряща се страна и което инвестира на територията на другата договаряща се страна.
3. Понятието "приходи" ще означава печалби, дивиденти, лихви и други законни доходи, получени от инвестициите.
4. Понятието "територия" ще означава държавната територия на Република България, от една страна, и на Република Хърватска, от друга, включително териториалното море, както и континенталния шелф и изключителната икономическа зона, върху която съответната договаряща се страна упражнява суверенни права или юрисдикция в съответствие с международното право.

Член 2
Насърчаване и приемане на инвестициите

1. Всяка договаряща се страна ще насърчава и защитава на своята територия инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна и ще приема такива инвестиции в съответствие със своето законодателство, като им предоставя справедливо и безпристрастно третиране и защита.
2. В случай на реинвестиране на приходите от инвестиция тези реинвестиции и техните приходи ще се ползват от същата защита, както и първоначалните инвестиции.
3. Всяка договаряща се страна ще разглежда благоприятно и в съответствие със своето законодателство въпросите, отнасящи се до влизането, престоя, работата и движението на своята територия на граждани на другата договаряща се страна, които извършват дейност, свързана с инвестициите, както е определено в този договор, както и на членовете на техните семейства, съставляващи част от домакинството им.

Член 3
Защита и третиране на инвестициите

1. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвестиции, направени на нейна територия от инвеститори на другата договаряща се страна, третиране, по-малко благоприятно от това, което предоставя на инвестиции на своите собствени инвеститори или на инвестиции на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно.
2. Нито една от договарящите се страни няма да предоставя на инвеститори на другата договаряща се страна по отношение на дейността, свързана с поддържането, използването и управлението на техните инвестиции на територията на първата договаряща се страна, третиране, по-малко благоприятно от това, което предоставя на своите собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава, в зависимост от това, кое е по-благоприятно.
3. Разпоредбите на ал. 1 и 2 на този член няма да се прилагат по отношение на каквато и да е привилегия, предоставена на инвеститори от трета държава, основаваща се на:
а) участие във или асоцииране към съществуващ или бъдещ икономически съюз или митнически съюз, зона за свободна търговия или друга подобна форма на икономическа интеграция, създадена по силата на международен договор; или
б) споразумения за избягване на двойното данъчно облагане или друг международен договор в областта на данъчното облагане.
4. Всяка договаряща се страна си запазва правото да прави или поддържа в съответствие с действащото си законодателство изключения от националното третиране, предоставено съгласно ал. 1 и 2 на този член.
5. Ако вътрешното законодателство на всяка от договарящите се страни или задължения съгласно международното право, съществуващи понастоящем или установени в бъдеще, между договарящите се страни в допълнение към този договор, съдържат разпоредба, било то обща или специфична, даваща право на инвестиции на инвеститори на другата договаряща се страна на третиране, по-благоприятно от предвиденото в този договор, тази разпоредба ще има предимство пред разпоредбите на този договор до степента, до която е по-благоприятна.

Член 4
Отчуждаване и обезщетение

1. Инвестициите на инвеститори на която и да е от договарящите се страни няма да бъдат национализирани, отчуждавани или подложени на мерки, чийто резултат е равен на национализация или отчуждаване, на територията на другата договаряща се страна освен в обществен интерес, по силата на закон, на недискриминационна основа и срещу незабавно, равностойно и ефективно обезщетение. Такова обезщетение ще възлиза на пазарната стойност на отчуждената инвестиция, непосредствено преди отчуждаването или преди предстоящото отчуждаване да е станало публично известно, ще бъде изплатено без забавяне и ще включва лихва по 12-месечния ЛИБОР, котиран за валутата, в която инвестициите са били извършени, до датата на плащането.
2. Плащането на обезщетението ще се извършва в свободно преводима и конвертируема валута и ще се изплаща на инвеститора без неоправдано забавяне. Ще се счита, че преводът е направен "без неоправдано забавяне", ако е реализиран в периода, който обикновено е необходим за изпълнение на формалностите по превода. Посоченият период ще започва от деня, в който е подадена съответната молба, и не може да надхвърля 3 месеца.

Член 5
Загуби

На инвеститори на която и да е от договарящите се страни, които претърпят загуби от своите инвестиции на територията на другата договаряща се страна, дължащи се на война или друг въоръжен конфликт, извънредно положение, бунт, въстание или метеж, ще бъде предоставено, по отношение на реституция, обезщетение, компенсация или друго уреждане, третиране, не по-малко благоприятно от това, предоставено на нейните собствени инвеститори или на инвеститори на която и да е трета държава. Произтичащите плащания ще бъдат, когато е възможно, преводими без забавяне в конвертируема и свободно преводима валута.

Член 6
Превод

1. Всяка договаряща се страна ще разрешава на инвеститорите на другата договаряща се страна след изпълнение на всички данъчни и други финансови задължения в съответствие със законодателството свободния превод на:
а) капитал и допълнителни суми, предназначени за поддържане или увеличаване на инвестицията;
б) приходи от инвестицията;
в) средства, получени от общата или частична ликвидация на инвестицията;
г) сумите, необходими за плащането на разходите, произтичащи от функционирането на инвестицията, като изплащане на заеми и плащане на патенти, лицензионни такси, роялти и комисиони;
д) обезщетението, платимо в съответствие с чл.4 и чл.5;
е) възнаграждението, получено от граждани на другата договаряща се страна за работа или услуги, извършени във връзка с инвестиции, направени на нейна територия, в съответствие с нейното законодателство.
2. Преводите, посочени в предходната алинея, ще се извършват без забавяне в свободно конвертируема валута по обменния курс на Централната банка на договарящата се страна в деня на превода на територията на договарящата се страна, където е направена инвестицията.
3. В съответствие със законите и разпоредбите на всяка от договарящите се страни всички преводи, които са предмет на този член, ще бъдат третирани по начин не по-малко благоприятен от този, предоставен на преводите на инвестиции, направени от инвеститор на която и да е трета държава.

Член 7
Суброгация

1. Ако договаряща се страна или определена от нея агенция извършва плащане на своите собствени инвеститори по силата на гаранция, която е предоставила по отношение на инвестиция на територията на другата договаряща се страна, последната договаряща се страна ще признае:
а) прехвърлянето, независимо дали по силата на закон или съгласно правна сделка в тази страна, на всяко право или иск на инвеститора по отношение на първата договаряща се страна или определената от нея агенция, както и
б) това, че първата договаряща се страна или определената от нея агенция е оправомощена по силата на суброгация да упражнява правата и предявява исковете на този инвеститор и да поема задълженията, свързани с инвестициите.
2. Суброгираните права или искове няма да надхвърлят първоначалните права или искове на инвеститорите.

Член 8
Спор между едната договаряща се страна и инвеститор на другата договаряща се страна

1. Спорове между инвеститор на едната договаряща се страна и другата договаряща се страна, отнасящи се до задължение на последната съгласно този договор, във връзка с инвестиция на инвеститора ще бъдат уреждани от страните по спора, доколкото е възможно, по приятелски начин.
2. Ако такъв спор не може да бъде разрешен в течение на шест месеца от датата, на която една от страните е поискала приятелско уреждане, засегнатият инвеститор може да отнесе спора до компетентния съд на договарящата се страна.
3. В случай на спор по отношение на чл.4, чл.5, чл.6 и чл.7 на този договор засегнатият инвеститор може, вместо това, да избере да отнесе спора за разрешаване чрез арбитраж пред:
а) "ад хок" арбитражен съд, съставен съгласно Арбитражните правила на Комисията на ООН по международно търговско право (UNCITRAL); или
б) Международния център за уреждане на инвестиционни спорове, в случай че двете договарящи се страни станат страни по Конвенцията за инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подписана във Вашингтон на 18 март 1965 г. (ICSID Конвенция).
4. Решението ще бъде окончателно и задължително за двете страни по спора и ще бъде приведено в изпълнение в съответствие с вътрешното законодателство на засегнатата договаряща се страна.
5. В случай на спорове, отнасящи се до тълкуването и прилагането на този договор, инвеститорът може да ги отнесе пред своята договаряща се страна с цел да бъдат разрешени съгласно разпоредбите на чл.9.

Член 9
Спорове между договарящите се страни

1. Спорове между договарящите се страни относно тълкуването и прилагането на разпоредбите на този договор ще бъдат уреждани чрез консултации и преговори по дипломатически път.
2. Ако двете договарящи се страни не могат да постигнат споразумение в течение на шест месеца след започването на преговори относно спора между тях, той ще бъде отнесен, по искане на която и да е от договарящите се страни, пред арбитражен съд, който ще бъде съставен на "ад хок" основа, както следва:
Всяка договаряща се страна ще назначи един арбитър и тези двама арбитри ще определят председател, който е гражданин на трета държава, поддържаща дипломатически отношения с двете договарящи се страни.
3. Ако едната от договарящите се страни не назначи свой арбитър и не приеме поканата на другата договаряща се страна да направи такова назначение в течение на два месеца, арбитърът ще бъде назначен по искане на тази договаряща се страна от председателя на Международния съд.
4. Ако двамата арбитри не могат да постигнат споразумение относно избора на председател в течение на два месеца от тяхното назначаване, председателят ще бъде назначен, по искане на която и да е от договарящите се страни от председателя на Международния съд.
5. Ако в случаите, посочени в ал. 3 и 4 на този член, председателят на Международния съд е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция или е гражданин на някоя от договарящите се страни, назначението ще бъде направено от заместник-председателя, а ако и той е възпрепятстван да изпълни упоменатата функция или ако е гражданин на една от договарящите се страни, назначението ще бъде извършено от най-старшия съдия на Международния съд, който не е гражданин на някоя от договарящите страни.
6. Съгласно други разпоредби, уговорени от договарящите се страни, арбитражният съд определя своя процедура. Съдът постановява решението си с мнозинство на гласовете.
7. Решенията на съда са окончателни и задължителни за всяка договаряща се страна.
8. Всяка договаряща се страна ще поема разходите за своя член от съда и за своето представителство в арбитражния процес. Разходите за председателя и останалите разходи ще се поемат поравно от договарящите се страни.
Съдът обаче може да реши, че едната от договарящите се страни ще поеме по-голяма част от разходите и това решение ще бъде задължително за двете договарящи се страни.

Член 10
Консултации и обмен на информация

По молба на която и да е от договарящите се страни другата договаряща се страна ще се съгласява незабавно да провежда консултации по тълкуването или прилагането на този договор. По молба на която и да е от договарящите се страни ще бъде обменена информация за ефекта, който може да имат закони, разпоредби, решения, административни действия или процедури или политиката на другата договаряща се страна върху инвестициите, обхванати от този договор.

Член 11
Влизане в сила

Този договор ще влезе в сила на датата на последната нотификация по дипломатически път, с която едната договаряща се страна уведомява другата, че са изпълнени изискванията на техните съответни национални законодателства за неговото влизане в сила.

Член 12
Срок на действие и прекратяване

1. Този договор ще бъде валиден за срок 15 години от датата на влизането му в сила и ще бъде мълчаливо подновяван за следващ период от 15 години след изтичането на този срок, докато някоя от договарящите се страни не уведоми другата по дипломатически път за намерението си да прекрати действието на този договор чрез известие поне една година преди изтичането на първия или на който и да е следващ период от 15 години.
2. В случай че този договор бъде прекратен, разпоредбите на членове от 1 до 11 ще останат в сила за един последващ период от 15 години по отношение на инвестициите, направени преди датата на прекратяване действието на този договор.
Съставен в Загреб на 25 юни 1996 г. в два оригинала на български, хърватски и английски език, като всички текстове са еднакво автентични.
В случай на различие в тълкуването на този договор ще преобладава английският текст.