отбелязвайки научното развитие в областта на клонирането на бозайници, и по-специално метода на разделяне на ембриони и пренасяне на ядра;
съзнавайки прогреса, който някои техники на клониране сами по себе си биха могли да предизвикат в научните познания и приложението в медицината;
отчитайки факта, че клонирането на човешки същества може да се окаже техническа възможност;
като забелязаха, че разделянето на ембриона може да стане естествено и в някои случаи да доведе до раждането на генетично идентични близнаци;
съзнавайки впрочем, че инструментализацията на човешките същества посредством предумишлено създаване на генетично идентични човешки същества противоречи на човешкото достойнство и по този начин представлява злоупотреба с биологията и медицината;
също така, вземайки предвид сериозните затруднения от медицинско, психологично и социално естество, които тази умишлена био-медицинска практика може да причини за всички участващи индивиди;
имайки предвид целта на Конвенцията за човешките права и биомедицината, и по-специално принципа, заложен в член 1, целящ да защити достойнството и идентичността на всички човешки същества,
се споразумяха за следното:
Член 1
1. Забранена е всяка интервенция, имаща за цел да създаде човешко същество, генетически идентично с друго човешко същество, независимо дали то е живо, или е мъртво.
2. За целите на този член терминът човешко същество, "генетически идентично" с друго човешко същество, означава човешко същество, споделящо с друго един и същ набор от ядрени гени.
Член 2
Клаузите на този протокол не могат да бъдат нарушавани съгласно член 26, параграф 1 от конвенцията.
Член 3
Страните трябва да разглеждат условията на членове 1 и 2 на протокола като допълнителни членове към конвенцията и всички условия на конвенцията се прилагат в съответствие с това.
Член 4
Протоколът е предоставен за подписване на страните, подписали конвенцията. Той е предмет на ратификация, приемане или одобрение. Някоя от подписалите страни може да не ратифицира, приеме или одобри протокола, ако тя предварително или същевременно е ратифицирала, приела или одобрила конвенцията. Инструментите за ратификация, приемане или одобрение ще бъдат депозирани при Генералния секретар на Съвета на Европа.
Член 5
1. Този протокол влиза в сила в първия ден на месеца, следващ след изтичането на периода от три месеца от датата, на която пет държави, включително поне четири страни - членки на Съвета на Европа, изразиха своето съгласие да се обвържат с протокол в съответствие с условията на член 4.
2. По отношение на всяка подписала държава, която впоследствие изрази своето съгласие да се ангажира с него, протоколът ще влезе в сила на първия ден от месеца, следващ след изтичането на период от три месеца от датата на депозиране на инструмента за ратификация, приемане или одобрение.
Член 6
1. След като този протокол влезе в сила, всяка държава, присъединила се към конвенцията, може също така да се присъедини и към протокола.
2. Присъединяването се осъществява чрез депозиране при Генералния секретар на Съвета на Европа на инструмента за присъединяване, който влиза в сила на първия ден от месеца, следващ след изтичането на период от три месеца от датата на депозиране.
Член 7
1. Всички страни могат по всяко време да се откажат от протокола чрез известие, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Този отказ влиза в сила на първия ден от месеца, следващ след изтичането на период от три месеца от датата на получаване на това известие от Генералния секретар.
Член 8
Генералният секретар на Съвета на Европа трябва да извести страните - членки на Съвета на Европа, Европейската общност и подписалите страни, всяка страна или друга държава, която е била поканена да се присъедини към конвенцията, за:
а. всяко подписване;
б. всяко депозиране на инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване;
в. всяка дата, на която протоколът влиза в сила в съответствие с членове 5 и 6;
г. всяко друго действие, известие или съобщение, свързано с този протокол.
В свидетелство на всичко това подписалите, които са надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.
Изготвен в Париж на дванадесети януари 1998 г. на френски и на английски език, при което и двата текста са еднакво автентични, в едно-единствено копие, което ще бъде депозирано в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа ще предаде заверени копия на всяка страна - членка на Съвета на Европа, и на страни, които не са членки, но са участвали в изготвянето на този протокол, и на всяка страна, поканена да се присъедини към конвенцията и към Европейската общност.
Обяснителен доклад към Допълнителния протокол за забраната на клониране на човешки същества
1. Този протокол разглежда някои положения от Конвенцията за човешките права и биомедицината, и по-специално член 1, в който се казва, че страните по тази конвенция трябва да защитават достойнството и идентичността на всички човешки същества и да гарантират на всеки, без дискриминация, опазването на неговия интегритет и на другите му права и основни свободи по отношение на приложения на биологията и медицината; член 13, който гласи, че всяка интервенция, целяща да модифицира човешкия геном, може да бъде предприета само с превантивна, диагностична или терапевтична цел и само ако целта й не е да предизвика модификации в генома на някой потомък; член 18.1, който гарантира защитата на ембриона in vitro в процеса на изследванията, и член 18.2, който забранява създаването на ембриони с изследователски цели.
2. Клонирането на клетки и тъкани се счита по целия свят за етически приемлива ценна биомедицинска технология. Въпреки това има различни мнения за етичната допустимост за клонирането на недиференцирани клетки с ембрионален произход. Каквито и мнения да съществуват срещу такива техники на клониране, стандартите, изложени в Конвенцията за човешките права и биомедицината, както вече беше споменато, поставят точно дефинирани бариери срещу злоупотребата с човешки ембриони, тъй като тяхната съответна защита е гарантирана и тяхното създаване за изследователски цели е забранено от член 18 на Конвенцията. По тази причина трябва да се прави разлика в три отделни ситуации: клонирането на клетки като техника, използването на клетки от ембриони в техниката на клониране и клонирането на човешки същества, например чрез използване на техниката за разцепване на ембриона или пренасяне на ядрото. Докато първата ситуация е напълно допустима от гледна точка на етиката, втората трябва да бъде разгледана от протокола за защита на ембрионите. Последствията от третата ситуация, предвид забраната за клониране на човешки същества, се намират в сферата на действие на този протокол.
3. Преднамереното клониране на хора е заплаха за човешката идентичност, тъй като това ще премахне законната защита срещу предрешаването на човешката генетична структура от страна на трето лице. Освен това етичната обосновка за забраната за клониране на човешки същества се базира първо и преди всичко на човешкото достойнство, което е застрашено от инструментализацията чрез изкуственото клониране на хора. Дори ако на теория си представим в бъдеще ситуация, която може да предвижда изключване на инструментализацията на изкуствено клониран човешки потомък, това не може да се счита за достатъчен етичен аргумент за клонирането на човешки същества. Естествено получаващата се комбинация от гени предлага повече свобода за човешките същества, отколкото предопределена генетична композиция, и в интерес на всички лица е да се запази принципът на произволния характер на композицията от техните собствени гени.
4. Този протокол не представлява специфична позиция по отношение на приемливостта за клониране на клетки и тъкани за изследователски цели, което води до медицински приложения. Може да се каже, че клонирането като биомедицинска техника представлява важен инструмент за развитието на медицината, особено при разработване на нови терапии. Клаузите на протокола не бива да се приемат като забрана на техниката на клониране в клетъчната биология.
5. Въпреки това протоколът поставя ясно очертани бариери срещу опитите да се произвеждат изкуствено генетично идентични човешки същества. Протоколът не разглежда хормоналната стимулация за третиране на безплодието при жените, което може да доведе до раждане на близнаци. Той ясно разграничава генетичната идентичност от разделянето на един и същи набор от ядрени гени, което означава, че всяка интервенция чрез разделяне на ембриона или техника за пренасяне на ядрото с цел създаване на човешко същество, генетически идентично с друго човешко същество, независимо дали живо или мъртво, е забранена.
6. В съответствие с подхода, следван при изготвянето на Конвенцията за човешките права и биомедицината, беше решено да се предостави на вътрешното законодателство да дефинира обхвата на израза "човешко същество" за целите на прилагането на този протокол.
7. Терминът "ядрен" означава, че само гените на ядрото - но не и гените на митохондриите - се разглеждат по отношение на идентичността, поради което забраната за клониране на човешки същества се отнася също и за всички методи за пренасяне на ядрото с цел създаване на идентични човешки същества. Изразът "същият набор от ядрени гени" отчита факта, че в процеса на развитието някои гени могат да претърпят соматична мутация. Следователно монозиготните близнаци, които са се развили от едно-единствено оплодено яйце, имат един и същи набор от ядрени гени, но може да не бъдат 100% идентични по отношение на всички техни гени. Важно е да се отбележи, че този протокол няма предвид някаква дискриминация по отношение на естествените монозиготни близнаци.
8. Протоколът е важен етап от изготвянето на добре дефинирани етични и правни позиции в областта на репродуктивната медицина. Съвместно с клаузите на членове 1, 13, 14 и 18 на конвенцията той съхранява важните етични принципи, които ще създадат основата за по-нататъшното развитие на биологията и медицината в тази област не само сега, но и в бъдеще.
