Държавите - членки на Съвета на Европа, и другите държави, подписали този протокол, в желанието си да улеснят прилагането на Конвенцията за трансфер на осъдени лица, открита за подписване в Страсбург на 21 март 1983 г. (наричана по-нататък "конвенцията"), и по-специално, като следват посочените в нея задачи за подпомагане осъществяването на целите на правосъдието и социалното приобщаване на осъдените лица;
като съзнават, че много държави не могат да екстрадират техните собствени граждани;
като считат, че е желателно конвенцията да се допълни в някои отношения, се договориха за следното:

Член 1 - Общи разпоредби

1. Думите и изразите, използвани в този протокол, ще се тълкуват в смисъла, в който се тълкуват в конвенцията.
2. Разпоредбите на конвенцията ще се прилагат дотолкова, доколкото са в съответствие с разпоредбите на този протокол.

Член 2 - Лица, избягали от осъдилата ги страна

1. Когато гражданин на страна, срещу когото има постановена влязла в сила присъда на територията на друга страна, се стреми да избегне изпълнението или по-нататъшното изпълнение на присъдата в осъдилата го държава чрез бягство на територията на първата страна, преди да изтърпи присъдата, осъдилата го държава може да поиска другата страна да поеме изпълнението на присъдата.
2. По молба на осъдилата държава изпълняващата държава може преди пристигането на документите, подкрепящи молбата, или преди постановяване на решението по молбата да арестува лицето или да предприеме мерки, за да осигури оставането на осъденото лице на нейна територия, в очакване на решението по молбата. Молбите за такива временни мерки включват информацията, посочена в ал. 3 на чл.4 от конвенцията. Наказателното положение на осъденото лице няма да бъде влошено в резултат на задържането под стража за определен период от време поради причините, посочени в тази алинея.
3. Не се изисква съгласието на осъденото лице, за да бъде прехвърлено изпълнението на присъдата.

Член 3 - Осъдени лица със заповед за експулсиране или депортиране

1. По молба на осъдилата държава изпълняващата държава може на основание на разпоредбите на този член да се съгласи да се предаде осъдено лице без неговото съгласие, когато присъдата, постановена срещу него, или последващо административно решение, постановено на основание на присъдата, включва заповед за експулсиране или депортиране, или има друг акт, по силата на който това лице не може да остане на територията на осъдилата държава, след като е освободено от затвора.
2. Изпълняващата държава дава своето съгласие за целите по ал. 1, след като вземе предвид мнението на осъденото лице.
3. За целите на прилагането на този член осъдилата държава предоставя на изпълняващата държава:
а) декларация, съдържаща мнението на осъденото лице, относно неговия трансфер; и
б) копие от заповедта за експулсиране или депортиране или друг акт, по силата на който осъденото лице не може да остане на територията на осъдилата държава, след като е освободено от затвора.
4. Лице, предадено съгласно разпоредбите на този член, няма да бъде наказателно преследвано, осъждано или задържано за изпълнението на присъда или заповед за арест за друго престъпление, извършено преди неговия трансфер, различно от това, за което е постановена присъдата, която следва да бъде изпълнена, нито пък ще бъде ограничена личната му свобода по друга причина, освен в следните случаи:
а) когато осъдилата държава разреши това; молбата за разрешение се подава придружена с всички необходими документи и със съдебен протокол, съдържащ декларациите, направени от осъденото лице; разрешението се дава, когато за престъплението, за което то се иска, може да се поиска екстрадиция по законите на осъдилата държава или когато екстрадицията би могла да бъде изключена само поради размера на наказанието;
б) когато осъденото лице е имало възможност да напусне територията на изпълняващата държава и не е направило това в срок от четиридесет и пет дни от неговото освобождаване или ако се е върнало на тази територия, след като я е напуснало.
5. Независимо от разпоредбите на ал. 4 на този член изпълняващата държава може да предприеме всички необходими мерки съгласно нейното законодателство, включително и да започне задочно производство, за да избегне правните последствия от изтичане на давност.
6. Всяка договаряща държава може чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да посочи, че няма да поеме изпълнението на присъди при обстоятелствата, описани в този член.

Член 4 - Подписване и влизане в сила

1. Този протокол е открит за подписване от държавите - членки на Съвета на Европа, и от другите държави, подписали конвенцията. Той подлежи на ратификация, приемане или утвърждаване. Подписалата протокола държава не може да го ратифицира, приеме или утвърди, освен ако преди това или едновременно с това не е ратифицирала, приела или утвърдила конвенцията. Документите за ратификация, приемане или утвърждаване се депозират при Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Този протокол влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след депозирането на третия документ за ратификация, приемане или утвърждаване.
3. По отношение на всяка подписала го държава, която депозира своите документи за ратификация, приемане или утвърждаване, протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозирането на документите.

Член 5 - Присъединяване

1. След влизането в сила на този протокол всяка държава нечленка, която се е присъединила към конвенцията, може да се присъедини и към този протокол.
2. По отношение на всяка присъединила се държава протоколът влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на депозиране на документите за присъединяване.

Член 6 - Териториално приложение

1. Всяка държава може при подписването или при депозирането на нейния документ за ратификация, приемане или утвърждаване да посочи територията или териториите, за които ще се прилага този протокол.
2. Всяка договаряща държава може по всяко време след това чрез декларация, адресирана до Генералния секретар на Съвета на Европа, да разшири прилагането на този протокол на всяка друга територия, посочена в декларацията. Протоколът влиза в сила по отношение на тази територия на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаването на такава декларация от Генералния секретар.
3. Всяка декларация, направена съгласно предходните две точки, може да бъде оттеглена по отношение на която и да е от посочените територии, чрез уведомление, изпратено до Генералния секретар. Оттеглянето ще влезе в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар.

Член 7 - Приложение във времето

Този протокол ще се прилага за изпълнението на присъди, постановени както преди, така и след неговото влизане в сила.

Член 8 - Денонсиране

1. Всяка договаряща държава може по всяко време да денонсира този протокол чрез уведомление, адресирано до Генералния секретар на Съвета на Европа.
2. Денонсирането влиза в сила на първия ден от месеца, следващ изтичането на период от три месеца след датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар на Съвета на Европа.
3. Но този протокол ще продължи да се прилага за изпълнението на присъди на лица, предадени в съответствие с разпоредбите както на конвенцията, така и на този протокол преди датата на влизане в сила на денонсирането.
4. Денонсирането на конвенцията автоматически води след себе си до денонсиране на този протокол.

Член 9 - Уведомления

Генералният секретар на Съвета на Европа уведомява държавите - членки на Съвета на Европа, всяка държава, подписала този протокол, всяка страна и всяка друга държава, която е била поканена да се присъедини към конвенцията, за:
а) всяко подписване;
б) депозирането на всеки документ за ратификация, приемане, утвърждаване или присъединяване;
в) всяка дата на влизане в сила на този протокол в съответствие с членове 4 и 5;
г) всеки друг акт, декларация, уведомление или съобщение, отнасящи се до този протокол. В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени за това, подписаха този протокол.

Съставен в Страсбург на 18 декември 1997 г. на английски и френски език, като и двата текста имат еднаква сила, в един екземпляр, който се депозира в архивите на Съвета на Европа. Генералният секретар на Съвета на Европа изпраща заверени копия от него на всяка държава - членка на Съвета на Европа, на другите държави, подписали конвенцията, и на всяка държава, поканена да се присъедини към конвенцията.