ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА

ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА

Обн. ДВ. бр. от 25 Юни 2004г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Май 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 4 Октомври 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 31 Януари 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Май 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Декември 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 20 Юли 2007г.,
изм. ДВ. бр. от 5 Август 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Юли 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Октомври 2011г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 7 Декември 2012г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда придобиването и загубването на адвокатски права, упражняването и организацията на адвокатската професия, както и учредяването и прекратяването на адвокатски сдружения.
Чл. 2. (1) Упражняването на адвокатската професия е дейност, предвидена в , за правно съдействие и защита на свободите, правата и законните интереси на физическите и юридическите лица. Тя се осъществява в съответствие с принципите на независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от законните интереси на клиента, които е длъжен да защитава по най-добрия начин със законни средства.
Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатска професия може да упражнява само адвокат или адвокат от Европейския съюз, практикуващ самостоятелно или в сдружение по този закон.
(2) Адвокат може да бъде само лице, положило клетва и вписано в регистъра на адвокатската колегия.

Глава втора.

ПРИДОБИВАНЕ ПРАВА НА АДВОКАТ

Чл. 4. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Всеки дееспособен български гражданин или гражданин на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:
1. да има завършено висше юридическо образование;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) да има придобита юридическа правоспособност по реда на от Закона за съдебната власт;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
4. да е положил предвидения в този закон изпит, освен в случаите на
5. да притежава необходимите нравствени и професионални качества за упражняване на адвокатската професия.
(2) Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като младши адвокат при условията на този закон.
(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г., отм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)
Чл. 5. (1) Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, поставено под запрещение или страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатската професия.
(2) Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:
1. е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество;
2. е държавен служител;
3. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) работи по трудово правоотношение, освен ако заема академична длъжност по правни науки във висше училище или научна организация;
4. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) е освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател при условията на от Конституцията или е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия по вписванията, държавен съдебен изпълнител, юрисконсулт, разследващ полицай с висше юридическо образование и разследващ митнически инспектор, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., в сила от 01.09.2005 г.) е лишено от правоспособност като нотариус или частен съдебен изпълнител - за срока на лишаването.
(3) Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 2, но вписването се извършва след отпадането на пречките.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Народните представители и лицата, заемащи академични длъжности по правни науки във висшите училища или в научните организации, се вписват и упражняват адвокатската професия, без да напускат работата или длъжността си.
Чл. 6. (1) Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в адвокатската колегия, като прилага съответните документи.
(2) Адвокатският съвет проверява дали са налице предпоставките за придобиване на права на адвокат и в едномесечен срок от подаването на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(3) Без полагане на изпит се вписват кандидатите с образователна и научна степен "доктор по право", както и лицата, които имат юридически стаж повече от 5 години. Тези лица подават молба за вписване в адвокатската колегия.
Чл. 7. (1) Решението на адвокатския съвет по се съобщава писмено на кандидата и на контролния съвет на адвокатската колегия.
(2) Решението или мълчаливият отказ на адвокатския съвет могат да се обжалват от кандидата и от контролния съвет чрез адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в 14-дневен срок от съобщението или от изтичането на срока по .
(3) Жалбата се изпраща от адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в 3-дневен срок от постъпването й.
(4) Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в едномесечен срок от постъпването й. Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ.
(5) Решението или мълчаливият отказ на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване от кандидата и от Висшия контролен съвет в 14-дневен срок от получаване на съобщението или от изтичането на срока по ал. 4 пред Върховния касационен съд.
(6) Жалбата се подава чрез Висшия адвокатски съвет, който в тридневен срок изпраща цялата преписка на Върховния касационен съд.
(7) Върховният касационен съд разглежда жалбата в тричленен състав, в открито съдебно заседание с призоваване на кандидата и представител на Висшия адвокатски съвет и се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 8. (1) Изпитът по се провежда в две сесии годишно пред комисия, определена със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет в състав: петима членове адвокати, от които поне двама са хабилитирани преподаватели или научни работници по правни науки. Председателят на комисията е представител на Висшия адвокатски съвет.
(2) Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
(3) Изпитът е писмен и устен с оценка "издържал" или "неиздържал".
Чл. 9. (1) Успешно издържалите изпита и лицата по се вписват след полагане на следната клетва: "Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с , законите на Република България и морала, да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички допустими от закона средства правата и законните интереси на моите доверители и подзащитни и да не издавам тайните им. Заклех се."
(2) Кандидатът полага клетвата в тържествено заседание и подписва клетвен лист.
(3) В 14-дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в регистъра на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите при Висшия адвокатски съвет.
(4) След вписването по ал. 3 в 14-дневен срок адвокатският съвет издава на всеки адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(5) Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка.
(6) Отказът за вписване или за издаване на адвокатска карта подлежи на обжалване по реда на .

Глава трета.

ЧУЖДЕСТРАННИ АДВОКАТИ

Чл. 10. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.
(2) Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(3) Чуждестранният адвокат подава молба до председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, номера на делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българския адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава, издадено преди не повече от три месеца.
(4) Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в 7-дневен срок от постъпване на молбата.
(5) Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в 14-дневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл. 11. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Гражданин на държава - членка на Европейския съюз, придобил адвокатска правоспособност в държава - членка на Европейския съюз, съгласно нейното законодателство, може да упражнява адвокатска професия на територията на Република България под професионалното си звание по произход.
Чл. 12. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При оказване на съдействие и защита по определен случай чуждестранният адвокат е равнопоставен на българския адвокат и е длъжен да използва професионалното звание, под което упражнява адвокатската професия в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да удостовери наличието на адвокатска и процесуална правоспособност в държавата, в която е придобита. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за тази правоспособност по реда на и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Когато по българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат. В случаите, когато се изисква минимален стаж за осъществяване на процесуално представителство пред съд, чуждестранният адвокат удостоверява наличието на такъв стаж.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати, може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България.
(5) Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Република България. В този случай той е длъжен да уведоми Висшия адвокатски съвет.
Чл. 13. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат може да се установява трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия.
(2) Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава - членка на Европейския съюз;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
(3) Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение.
(4) Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда, предвиден в .
(5) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.
(6) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(8) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата членка по произход.
(9) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) В срока по ал. 5 Висшият адвокатски съвет уведомява компетентния орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, за извършеното вписване на чуждестранния адвокат в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
Чл. 14. (1) (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., предишен текст на чл. 14, изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, може да извършва действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, само съвместно с български адвокат.
(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата - членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на .
Чл. 15. (В сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) След вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати и тригодишно действително и непрекъснато упражняване на адвокатска професия под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, или след успешно полагане на приравнителен изпит чуждестранният адвокат може да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на български адвокат. Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието "адвокат".
Чл. 16. (В сила от 01.01.2007 г.) За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранният адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава, издадени преди не повече от три месеца;
2. (отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
3. документ за успешно положен приравнителен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишното му упражняване на адвокатска професия на територията на Република България.
Чл. 17. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) За вписване на основание тригодишното упражняване на адвокатска професия на територията на Република България чуждестранният адвокат представя на адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
(2) Адвокатският съвет извършва проверка за действителното упражняване на адвокатската професия и при необходимост може да поиска от чуждестранния адвокат допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
(3) (Отм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.)
(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При постановяване на решение за вписване в регистъра на адвокатите на адвокатската колегия адвокатският съвет извършва вписването и изпраща препис от решението до Висшия адвокатски съвет за отписване от Единния регистър на чуждестранните адвокати, за което в 14-дневен срок се уведомява компетентният орган на държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
(5) (Отм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.)
(6) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) За вписване на основание приравнителен изпит по българско право чуждестранният адвокат представя документ за резултатите от него, издаден от Висшия адвокатски съвет.
Чл. 18. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) На приравнителен изпит по българско право може да се яви чуждестранен адвокат, придобил висше юридическо образование по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, след изискуемия по правото на тази държава срок на обучение и след придобиване на адвокатска правоспособност по правото на държава - членка на Европейския съюз.
(2) Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право.
(3) Приравнителният изпит по българско право се полага пред комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет, и членове: съдия от Върховния касационен съд, съдия от Върховния административен съд, прокурор от Върховната касационна прокуратура и един хабилитиран преподавател или научен работник по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на председателя на Висшия адвокатски съвет.
(4) Приравнителният изпит се провежда на български език в писмена и устна форма. Оценката от изпита е "издържал" или "неиздържал".
(5) За полагане на приравнителен изпит се заплаща такса в размер, определен с решение на Висшия адвокатски съвет.
(6) Молбата за полагане на приравнителен изпит по българско право се подава до комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридическо образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата, в която е придобита;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл. 19. (В сила от 01.01.2007 г.) (1) Временното или окончателното отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, в която той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска професия в Република България.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му "адвокат" в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 10 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) При осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай е длъжен да установи наличието на процесуална правоспособност, придобита в съответната държава.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г.) Чуждестранният адвокат, оказващ съдействие и защита по определен случай, вписан в адвокатска колегия, упражнява действия по представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби на български език.

Глава трета.

"а" АДВОКАТИ ОТ ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (НОВА - ДВ, БР. 97 ОТ 2012 Г.)

Раздел I.

Общи положения (Нов - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Раздел II.

Трайно установяване (Ново загл. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Раздел III.

Временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България (Нов - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Глава четвърта.

МЛАДШИ АДВОКАТ И АДВОКАТСКИ СЪТРУДНИК

Чл. 20. (1) Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по , спрямо когото не съществуват пречки по , може да бъде вписан като младши адвокат въз основа на решение на адвокатския съвет.
(2) Кандидатът за младши адвокат подава молба по реда на до адвокатския съвет, като прилага съответните документи.
(3) Решението и мълчаливият отказ за вписване подлежат на обжалване по реда на .
(4) Младшият адвокат полага клетва по реда на
(5) Младшият адвокат има правата и задълженията на адвокат с посочените в този закон ограничения.
(6) Младшият адвокат може да представлява и защитава страни по дела в районните съдилища и по същите дела в окръжните съдилища, а заедно с друг адвокат - и по първоинстанционни дела в окръжните съдилища.
(7) Към адвокатските колегии се създава регистър на младшите адвокати.
(8) След вписване в регистъра по ал. 7 и в Единния регистър на младшите адвокати при Висшия адвокатски съвет на младшия адвокат се издава карта.
(9) След изтичане на две години младшият адвокат придобива правата на адвокат, освен ако не са възникнали пречките по и му се издава карта на адвокат.
Чл. 21. (1) Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт и административните органи, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
(2) Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до адвокатския съвет. След вписването адвокатският съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
(3) Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по ал. 2.
(4) Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.

Глава пета.

ОТПИСВАНЕ И ВРЕМЕННО ПРЕУСТАНОВЯВАНЕ УПРАЖНЯВАНЕТО НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ

Чл. 22. (1) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът се отписва от адвокатската колегия, а адвокатът от Европейския съюз се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия:
1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на ;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по ;
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по т. 2 отписването става с решение на адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката или адвоката от Европейския съюз.
(3) Решението за отписване по ал. 1, т. 2 - 4 подлежи на обжалване по реда на .
Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2005 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз временно преустановява упражняването на адвокатската професия, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатската професия, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатската професия адвокатът или адвокатът от Европейския съюз заплаща вноските към адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Временното преустановяване на упражняването на адвокатска професия, както и възобновяването му се вписват в регистрите на адвокатската колегия, както и в Единния регистър на адвокатите, съответно в Единния регистър на чуждестранните адвокати въз основа на заявление на адвоката или на адвоката от Европейския съюз.

Глава шеста.

УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ

Чл. 24. (1) Упражняването на адвокатската професия включва:
1. устни и писмени консултации и становища по въпроси на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и други, свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитните и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, административните органи и служби, както и пред физически и юридически лица.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Пред Върховния касационен съд и Върховния административен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати или от адвокати от Европейския съюз с най-малко 5-годишен юридически стаж.
Чл. 25. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз представлява своя клиент въз основа на писмено пълномощно.
(2) Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага за запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
Чл. 26. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката или адвоката от Европейския съюз.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.

Глава седма.

КВАЛИФИКАЦИЯ

Чл. 27. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатите и адвокатите от Европейския съюз са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.
Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За поддържане и повишаване на квалификацията на адвокатите и адвокатите от Европейския съюз Висшият адвокатски съвет организира Център за обучение на адвокатите.
(2) Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.

Глава осма.

ПРАВА НА АДВОКАТА

Чл. 29. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Пред съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Ако на адвокат или адвокат от Европейския съюз при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, органа на досъдебното производство, административния орган или служба.
(3) Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи представител.
(4) Ако в срока по ал. 3 не е определен представител, адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.
Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) Въз основа на доклада от проверката адвокатският съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу съдията, прокурора, следователя, разследващия полицай, разследващия митнически инспектор или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът или адвокатът от Европейския съюз да търси отговорност по общия ред.
Чл. 31. (Предишен текст на чл. 31, изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът и трайно установеният адвокат от Европейския съюз имат свободен достъп и могат да правят справки по дела, да получават копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните органи и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат или на адвокат от Европейския съюз, което удостоверяват чрез представяне на карта, издадена от Висшия адвокатски съвет.
(2) (Нова - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) С правата по ал. 1 се ползва и адвокатът от Европейския съюз, временно упражняващ адвокатската професия на територията на Република България, след представяне на пълномощно от доверителя и удостоверение по .
Чл. 32. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз в кръга на работата си има право да заверява преписи от документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и законните интереси на негов клиент. Пред съда и органите на досъдебното производство, както и пред всички други органи те имат силата на официално заверени документи.
Чл. 33. (1) Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
(2) Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент, без оглед на начина, по който се осъществява, включително по електронен път, не подлежи на преглеждане, копиране, проверка и изземване и не може да бъде използвана като доказателство.
(3) Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
(4) Адвокатът не може да бъде разпитван в процесуално качество относно: разговорите и кореспонденцията му с клиент; разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат; делата на клиент; факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Алинеи 1 - 4 се прилагат и по отношение на адвоката от Европейския съюз, младши адвоката и адвокатския сътрудник.
Чл. 34. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да се среща насаме с клиента си, включително когато той е задържан под стража или лишен от свобода.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) По време на срещите адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
(3) Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При свижданията адвокатът се легитимира само с адвокатска карта, а адвокатът от Европейския съюз - с адвокатска карта или удостоверение по.
Чл. 35. (1) Защитникът не може да се откаже от поетата защита, освен ако стане невъзможно да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В последния случай защитникът е длъжен да уведоми подзащитния си, за да може той да организира защитата си.
(2) Повереникът може да се откаже от поетата защита по уважителни причини, като уведоми за това доверителя си.
(3) При условията на ал. 2 повереникът не дължи връщане на полученото възнаграждение.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Когато съдебното производство бъде прекратено по вина на повереника, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, повереникът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
(5) Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, внесеното възнаграждение не се връща.
Чл. 36. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на възнаграждение за своя труд.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При липса на договор, по искане на адвоката, адвоката от Европейския съюз или клиента адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно наредбата на Висшия адвокатски съвет.
(4) Възнаграждението може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждението за защита по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Чл. 37. (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г., доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поиска издаване на заповед за изпълнение по от Гражданския процесуален кодекс независимо от техния размер.
Чл. 38. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. материално затруднени лица;
3. роднини, близки или на друг юрист.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) В случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по и осъжда другата страна да го заплати.
Чл. 39. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от Европейския съюз, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от Европейския съюз, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от Европейския съюз или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
(3) По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане за разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката или адвоката от Европейския съюз;
3. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката или адвоката от Европейския съюз;
4. (доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) други цели, предвидени в договора между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

Глава девета.

ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА АДВОКАТА

Чл. 40. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да упражнява съвестно своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При или по повод воденето на дела адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да си служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика.
(5) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да бъде безкористен и независим при изпълнение на професионалните си задължения. Той е длъжен да не допуска въздействие и влияние при осъществяване на дейността си както от неговите лични интереси, така и от трети лица и техните интереси.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да има кантора в населеното място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в адвокатския съвет.
(7) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да влиза в съдебното заседание облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 41. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да привлича клиенти чрез използването на посредници.
Чл. 42. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право да уточнява в коя област на правото практикува.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз може да поддържа собствена интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на
Чл. 43. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да бъде повереник или защитник на страна по дело, по което е бил съдия, съдебен заседател, прокурор, следовател или е съпруг, роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство до трета степен на съдия, съдебен заседател, прокурор или следовател по делото.
(3) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може да представлява или защитава едновременно и двете страни по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или да защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
(4) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Съдружниците адвокати и адвокати от Европейския съюз не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
(5) Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществяват само с предварителното им съгласие.
(6) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Когато защитава интересите на юридическо лице, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да не допуска те да бъдат накърнени от противоположни интереси на акционер, съдружник, управител, директор или друг, свързан с юридическото лице.
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 79 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокат или адвокат от Европейския съюз, който е вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на , когато е определен за това.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на , със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
Чл. 45. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът, както и адвокатът от Европейския съюз няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
Чл. 46. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз не може лично, чрез подставено лице или със скрит пълномощник да сключва каквито и да е сделки със своя доверител относно предмета на делото.
Чл. 47. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа.
Чл. 48. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) При напускане на колегията адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът или адвокатът от Европейския съюз връща адвокатската си карта.
Чл. 49. (1) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокатът или адвокатът от Европейския съюз е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Адвокат или адвокат от Европейския съюз, който не е изпълнил задълженията си по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не може да участва в тези избори и да бъде избиран в тези органи.
Чл. 50. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
(2) Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.
(3) Висшият адвокатски съвет може да договаря с едно или повече застрахователни дружества на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска "Професионална отговорност". Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
(4) Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал. 2.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) Алинеи 1 - 4 се прилагат и за чуждестранните адвокати и за адвокатите от Европейския съюз, които упражняват адвокатската професия на основание и , освен ако докажат, че имат сключена застраховка в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност.
Чл. 51. (Доп. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз отговаря за причинените на клиента вреди.

Глава десета.

СЪВМЕСТНО УПРАЖНЯВАНЕ НА АДВОКАТСКАТА ПРОФЕСИЯ

Раздел I.

Адвокатско съдружие

Раздел II.

Адвокатско дружество

Раздел III.

Договори между адвокати и адвокатски дружества

Раздел IV.

Клон (Нов - ДВ, бр. 53 от 2010 г., загл. изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.)

Чл. 77а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) (1) Един или повече адвокати от Европейския съюз могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България в клон на група от Европейския съюз.
(2) В клона по ал. 1 могат да участват самостоятелно или съвместно с адвокат от Европейския съюз и адвокати.
(3) Регистрацията и дейността на клона по ал. 1 се извършват по реда на , и - като ограничението относно броя на адвокатите по не се прилага. Заедно със заявлението и учредителния договор по на съответния адвокатски съвет се представят:
1. документ от орган на адвокатурата по седалището на групата в държавата членка по произход, в който се потвърждава нейното съществуване, както и наименованието, седалището, адресът на управление и формата на сдружаване;
2. документ, издаден от групата, с който се упълномощават определени адвокати или адвокати от Европейския съюз да учредят клон в Република България.
(4) Наименованието на клона съдържа името на групата от Европейския съюз, както и думата "клон", правния статут на групата в държавата членка по произход и поне едно от имената на съдружниците в клона, които упражняват адвокатска професия на територията на Република България.
(5) Освен в случаите по клонът се прекратява и когато единственият съдружник бъде лишен от право да упражнява адвокатска професия по , както и при отписване на адвокат от Европейския съюз от Единния регистър на чуждестранните адвокати, когато той е единствен съдружник.

Раздел IV.

Съвместна практика на чуждестранни адвокати (Нов - ДВ, бр. 53 от 2010 г.)

Глава единадесета.

АДВОКАТСКА КОЛЕГИЯ

Раздел I.

Общи разпоредби

Раздел II.

Общо събрание на адвокатската колегия

Раздел III.

Адвокатски съвет

Раздел IV.

Председател на адвокатския съвет

Раздел V.

Контролен съвет

Раздел V.

Дисциплинарен съд

Раздел VI.

Дисциплинарен съд

Раздел VII.

Избори за органи на адвокатската колегия

Глава дванадесета.

ВИСШИ ОРГАНИ НА АДВОКАТУРАТА

Раздел I.

Общо събрание на адвокатите от страната

Раздел II.

Висш адвокатски съвет

Раздел III.

Председател на Висшия адвокатски съвет

Раздел IV.

Висш контролен съвет

Раздел V.

Висш дисциплинарен съд

Глава тринадесета.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Раздел I.

Дисциплинарни нарушения и наказания

Раздел II.

Дисциплинарно производство

Глава четиринадесета.

АДВОКАТСКИ РЕГИСТРИ

Чл. 147. Адвокатските съвети водят регистри на адвокатите, младши адвокатите, адвокатските сътрудници, адвокатските дружества и на чуждестранните адвокати, допуснати да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под наименованието в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл. 148. (1) Висшият адвокатски съвет води единни адвокатски регистри за адвокати, за младши адвокати, за адвокатски дружества и за чуждестранни адвокати. Правилата за водене на регистрите се определят с наредба на Висшия адвокатски съвет. В единните регистри се вписват предвидените в закона обстоятелства въз основа на данни от регистрите на адвокатските съвети.
(2) В единните регистри адвокатите се вписват и получават личен номер, чиито последни две цифри представляват код, означаващ колегията, а предшестващите цифри - поредният номер на адвоката според вписването му в регистъра на адвокатска колегия. Вписаните в един ден се подреждат по реда на постъпването на документите им. Личният номер от единния адвокатски регистър е постоянен и се вписва в адвокатската карта, в договора с клиента и в адвокатското пълномощно.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) По реда, предвиден в ал. 2, адвокатите от Европейския съюз се вписват в Единен регистър на адвокатите от Европейския съюз, упражняващи адвокатска професия в България.
(4) Висшият адвокатски съвет ежегодно обнародва в "Държавен вестник" списък, съдържащ трите имена и поредния номер на адвокатите.
Чл. 149. (1) Адвокатските регистри са публични.
(2) Вписванията в адвокатските регистри имат удостоверително действие.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2006 г., в сила от 12.05.2006 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 82 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) "" е времето, през което лицето е работило на длъжност или упражнявало професия, за която се изискват юридическо образование и правоспособност, включително стаж на лицата с висше юридическо образование, които работят на длъжност съдебен помощник във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурорски помощник във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура, разследващ полицай с висше юридическо образование в системата на Министерството на вътрешните работи, разследващ полицай с висше юридическо образование в Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция "Митници".
2. "" е държавата, в която лицето е придобило право да упражнява адвокатска професия по , независимо от наименованието, под което тази дейност се упражнява, и гражданството на лицето.
3. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) "" е действително и непрекъснато, когато е упражнявана без прекъсване в продължение най-малко на три години, освен при бременност и раждане или временна неработоспособност.
4. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) "" е сграда или част от сграда, в която адвокатът, адвокатът от Европейския съюз или адвокатско дружество приема клиентите си, на чийто адрес адвокатът може да бъде намерен и който адрес и чийто номер на средства за комуникация са обявени в адвокатския съвет. Кантората може да бъде и в жилището на адвоката. Няколко адвокати могат да имат обща кантора и без да са съдружници.
5. "" е дисциплинарното нарушение, извършено след влизане в сила на решението, с което е наложено дисциплинарно наказание за същото нарушение, и преди настъпването на реабилитация.
6. (нова - ДВ, бр. 53 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) "" е всяка форма на сдружаване на адвокати, създадена съгласно законодателството на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
7. (нова - ДВ, бр. 97 от 2012 г.) За "" в група за съвместно упражняване на професията от адвокати от Европейския съюз се смятат лица, които нямат качеството адвокат, но:
а) притежават изцяло или отчасти капитала на групата, или
б) използват фирмата или наименованието, под която се извършва дейността на групата, или
в) упражняват правото на вземане на решения.
§ 2. Доколкото в този закон не се предвижда друго, за реда и начина на връчване на съобщенията се прилага съответно .

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. (1) Лицата, придобили адвокатска правоспособност до влизането в сила на този закон, запазват правата си.
(2) В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон лицата по ал. 1 са длъжни да заявят пред съответния адвокатски съвет обстоятелствата, подлежащи на вписване в регистъра на адвокатската колегия съгласно този закон.
(3) В срока по ал. 2 съществуващите дружества по - от Закона за задълженията и договорите са длъжни да заявят за вписване в адвокатската колегия договора и обстоятелствата, подлежащи на вписване по този закон.
§ 4. Избраните до влизането в сила на този закон органи на адвокатските колегии и на Висшия адвокатски съвет продължават да упражняват правомощията си съобразно разпоредбите и сроковете на този закон.
§ 5. Висящите производства по молби за вписване като адвокати, подадени до 1 юни 2004 г., се разглеждат по досегашния ред.
§ 6. В от Закона за защита на класифицираната информация (обн., ДВ, бр. 45 от 2002 г., попр., бр. 5 от 2003 г., изм., бр. 31 от 2003 г.) се правят следните допълнения:
1. В ал. 1, т. 7 след думата "прокурорите" се поставя запетая и се добавя "адвокатите".
2. В ал. 3, т. 3 след думата "прокурорите" се поставя запетая и се добавя "адвокатите".
§ 7. (1) Този закон отменя (обн., ДВ, бр. 80 от 1991 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 59 от 1998 г., бр. 61 от 2000 г., бр. 84 от 2003 г.).
(2) Разпоредбата на чл. 50 влиза в сила от 1 януари 2005 г.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 10 от 2006 г.) Разпоредбите на - влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 10 юни 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

(ОБН. - ДВ, БР. 43 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.09.2005 Г.)
§ 23. влиза в сила от 1 септември 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРАВНАТА ПОМОЩ

(ОБН. - ДВ, БР. 79 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 8. влиза в сила от 1 януари 2006 г. с изключение на глава осма, която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

(ОБН. - ДВ, БР. 39 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2006 Г.)
§ 73. влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на - относно заличаването на думите "и правоспособност", който влиза в сила от 3 август 2002 г. и и , които влизат в сила от 1 март 2007 г.

Релевантни актове от Европейското законодателство

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 77/249/ЕИО
ДИРЕКТИВА 98/5/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 24 ноември 1998 г.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 59 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2008 Г.)
§ 61. влиза в сила от 1 март 2008 г., с изключение на:
1. "Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз";
2. ;
3. относно отмяната на глава тридесет и втора "а" "Особени правила за признаване и допускане изпълнение на решения на чуждестранни съдилища и на други чуждестранни органи" с - и част седма "Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения" с -;
4. ;
5. ;
6. ,
които влизат в сила три дни след обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

(ОБН. - ДВ, БР. 53 ОТ 2010 Г.)
§ 24. Този въвежда изискванията на на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.

Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИТНИЦИТЕ

(ОБН. - ДВ, БР. 82 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)
§ 16. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г. с изключение на , който влиза в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".

Допълнителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АДВОКАТУРАТА

(ОБН. - ДВ, БР. 97 ОТ 2012 Г.)
§ 92. Документите по , , , , , , и по , представени от заинтересуваните лица, в зависимост от държавата, от която произхождат, трябва да отговарят на изискванията на съответните разпоредби на двустранните международни договори или на , съставена в Хага на 5 октомври 1961 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 47 от 2000 г.) (ДВ, бр. 45 от 2001 г.), по които Република България е страна, или на (обн., ДВ, бр. 73 от 1958 г.; изм. бр. 10 от 1964 г., бр. 77 от 1976 г., бр. 96 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 103 от 1990 г.), както и да бъдат снабдени с преводи на български език, които се извършват и заверяват по предвидения ред.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ЧАСТНИТЕ СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Предложи
корпоративна публикация
ММС Инк. ЕООД Официален дистрибутор на Daikin-Япония. Лидер в производството на климатична техника.
Интерлийз ЕАД Лизинг на оборудване, транспорни средства, леки автомобили и др.
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Резултати | Архив