Чл. 1. Амнистират се престъпните деяния, извършени след 9 септември 1944 г., по следните закони:

1. По Закона за защита на народната власт - чл. 1, 4, 5, 6, 7, 8, 9, ал. IV, VI и VII, 10, ал. II, 11, 12, 13, ал. II и 15.

2. По Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.:

а) престъпления против Народната република - чл. 98, ал. I и II, 98, ал. III, във връзка само с чл. 399 - 400г, 99а, 99б, 99в, 99г, 99д, 100, 101, ал. IV, VI и VII, 102, ал. II, 103, 103а, 103б, ал. II, 104, 111д, ал. II, III и IV, 112в, 113, 113а;

б) престъпления от и против органи на властта - чл. 138 - 141, 143а, 143б, 144, 145, 154 и 266, т. 3 и 8 - предложение II и III;

в) бягство зад граница и другите деяния по чл. 155а;

г) общоопасни престъпления - чл. 399 - 400г.

3. По Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г., съответно по Наказателния кодекс:

а) престъпления против Народната република - чл. 70, 71, т. 4, във връзка само с чл. 314 - 317, 72, 81, 88 - 97;

б) бягство зад граница и другите деяния по чл. 72а, 72б, 275 и 276;

в) неизпълнение на задачи по народностопанския план и на задължителни държавни доставки - чл. 117, 118 и 119, както и деяния от характера на предвидените в чл. 117 и 118, квалифицирани по чл. 10, ал. I от Закона за защита на народната власт, чл. 102, ал. I от Наказателния закон или чл. 87 от Наказателния кодекс;

г) престъпления по служба - чл. 124, 257, 268 и 269;

д) престъпления от и против органи на властта - чл. 204 - 206, 207, ал. II, 208 - 212 и 144, т. 2 и 3 - предложение II и III;

е) общоопасни престъпления - чл. 314 - 317;

ж) приготовление, опит и бягство зад граница по чл. 341, ако е извършено до 1 януари 1962 г.;

з) отклонения от военна служба с изключение на извършените чрез разстройство на здравето по чл. 350, ал. I;

и) престъпления против подчинеността и военната чест;

к) длъжностни престъпления с изключение на тези по чл. 357, ал. II и 358, ал. II;

л) престъпления против караулната (постовата, патрулната) и вътрешната служба с изключение на тези по чл. 362, ал. II и III.

4. По Закона за забраняване и разтуряне на Българския земеделски народен съюз - Н. Петков, и всичките му поделения и секции.

5. По Закона за осигуряване снабдяването и регулиране на цените - чл. 31, ал. IV и V, 32, 32а, 33, 34, 36, ал. III, 37, ал. I и II, 39, ал. I и II, 40, 42а, 42в, 43, 44 и 45.

6. По Наредбата-закон за снабдяване и цените - чл. 31, ал. III, IV и V, 31а, ал. II, 31б, деяния от характера на предвидените в чл. 31а от същия закон, квалифицирани по чл. 102, ал. I от Наказателния закон, 32, във връзка с чл. 10, ал. II от Закона за защита на народната власт, 33, 34, 35, ал. II и III, 36, ал. III и IV, 37, 38, ал. II и III, 42, ал. I, 44, 45, 46, ал. I, 47, 48 и 51, ал. I.

7. По Закона за наказание на отклонили се от работа специалисти в мините.

8. По Закона за установяване стабилност на работната сила в предприятия и учреждения.

9. По Наредбата-закон за допълнение на Закона за закупуване и износ на зърнени храни, както и деянията от характера на предвидените в чл. 1, точка 16, ал. II на този закон, квалифицирани по чл. 10, ал. I от Закона за защита на народната власт и чл. 102, ал. I от Наказателния закон в сила до 13 март 1951 г.

10. По Закона за гражданската мобилизация с изключение на чл. 44, ал. II, 48, 49а и 49б.

11. По Закона за трудово-стопанска мобилизация.

12. По Закона за реквизицията.

13. По Закона за ограничаване престъпленията против личната и обществената безопасност - чл. 30 - 33.

14. По Военно-наказателния закон в сила до 28 септември 1949 г. с изключение на престъпните деяния по чл. 131, 154, ал. II, 155, ал. II, 165, ал. II и III, 178 и 179.

15. По Закона за военните сили в сила до 28 септември 1949 г.

16. По Закона за задължителната военна служба в сила до 5 юли 1952 г.

17. По Указа за всеобщата военна служба в НР България в сила до 14 февруари 1958 г.

18. По Военно-наказателния закон в сила до 17 февруари 1956 г. за следните престъпни деяния:

а) приготовление, опит и бягство зад граница по чл. 43, както и подбуждането и недоносителството за такива деяния - чл. 47 и 48;

б) за престъпления, свързани с военната тайна - чл. 50 - 52;

в) отклонения от военната служба с изключение на чл. 62;

г) престъпления против подчинеността и военната чест с изключение на чл. 74 и 81, във връзка с чл. 74;

д) имуществени престъпления с изключение на чл. 82 - 85 и 89, ал. III;

е) длъжностни престъпления с изключение на чл. 92, ал. II и III, 93, ал. III и IV, 94, ал. III и IV и 97;

ж) престъпления, нарушаващи особени правила на военната служба или насочени против военен караул или конвой, с изключение на чл. 102, ал. II и III;

з) престъпления по глава "Разни престъпления" с изключение на чл. 127 и 133.

Извършилите престъпни деяния по чл. 155а от Наказателния закон и по чл. 72а, 275, 276, 341 от Наказателния закон, съответно Наказателния кодекс, и чл. 43 от Военно-наказателния закон за бягство зад граница се амнистират, ако са се завърнали или се завърнат в срок от една година от влизане на този закон в сила.

Чл. 2. Амнистират се престъпните деяния по всички наказателни закони, извършени до 6 декември 1947 г. включително, във връзка с утвърждаването, укрепването и защитата на народнодемократичната власт.

Чл. 3. Амнистират се престъпленията, за които по съдебен ред е наложена само глоба.

Чл. 4. Амнистията по този закон засяга престъпните деяния, извършени до 1 август 1964 г., доколкото в него не е предвиден друг срок.

Чл. 5. Амнистират се престъпните деяния, извършени преди 9 септември 1944 г.:

1. По Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, с изключение:

а) деянията по чл. 2, т. 1, 2 и 6;

б) осъдените на доживотен строг тъмничен затвор или смърт.

При условията на предходната алинея се амнистират и престъпните деяния от характера на предвидените в Наредбата-закон за съдене от народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея, които са разгледани от общите или особените съдилища, независимо по кой закон са квалифицирани. При преценяване условията за амнистиране на тези деяния, следва да се изхожда от първоначално наложеното наказание, а не от определеното съгласно Наредбата-закон за освобождаване от изтърпяване наказания за деяния, извършени до 9 септември 1944 г.

2. По Наказателния закон в сила от 13 март 1951 г. - чл. 91а, ал. I и предложение I на ал. II.

Чл. 6. Освобождават се от наказателно преследване или от изтърпяване на наказание за престъпления, извършени до 1 август 1964 г., за които по Наказателния кодекс или по други закони е предвидено наказание до пет години лишаване от свобода или друго по-леко наказание, следните лица:

а) извършилите единствено престъпление от общ характер;

б) непълнолетните, майките с деца до осем години и лицата на възраст над 60 години, извършили не повече от две престъпления от общ характер.

Предметите на престъпленията се изземат и се предават на правоимащия.

Чл. 7. Правото на пенсия на засегнатите от настоящата амнистия лица се урежда по общия ред от деня на поискване след влизането в сила на този закон, ако са налице условията по съответните закони.

Точки 6 и 9 на чл. 1 от Закона за лишаване от право на пенсия и пр. (обнародван в Държавен вестник, бр. 9/1948 г., изменен и допълнен - бр. 176/1949 г.) се отменят, а точка 7 се изменя така: "Осъдените от народния съд, които не са амнистирани."

Чл. 8. Завзетите конфискувани имущества и събраните глоби не се връщат.

Чл. 9. Спорните въпроси, възникнали във връзка с приложението на този закон, се решават от първоинстанционните съдилища, които са издали присъдите, а за случаите по чл. 5, т. 1 - по ред, определен от министъра на правосъдието.

Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в Държавен вестник.

Изпълнението на настоящия закон се възлага на министъра на правосъдието.