ЗАКОН ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ СОБСТВЕНОСТТА ВЪРХУ ОДЪРЖАВЕНИ НЕДВИЖИМИ ИМОТИ

Чл. 1. (1) Възстановява се собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

(2) Сделките, извършени в нарушение на решението на Великото народно събрание за частичната отмяна на забраната за разпореждане с държавно и общинско имущество от 6 декември 1990 г. (ДВ, бр. 101 от 1990 г.), са нищожни и собствеността върху имотите, обект на прехвърлянето, се възстановява.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 1997 г., частично обявена за противоконституционна относно думите "по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата - закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 13 от 1951 г.), по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; доп., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г.; изм., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания - обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г.; изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г.; изм. и доп., бр. 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.)" с РКС № 4 от 1998 г. - бр. 30 от 1998 г.) Възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по: Закона за държавния монопол на тютюна (обн., ДВ, бр. 96 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г., Изв., бр. 41 от 1951 г. и бр. 39 от 1952 г.); Закона за държавния монопол на петролните продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 1948 г.; отм., бр. 39 от 1991 г.); Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.); Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.); Закона за кинематографията (обн., ДВ, бр. 78 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г. и ДВ, бр. 85 от 1974 г.); Закона за книгопечатането (обн., ДВ, бр. 52 от 1949 г.; изм. и доп., Изв., бр. 19 от 1951 г.); Указа за отчуждаване на складовете за съхраняване на храни (Изв., бр. 13 от 1952 г.); Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.; попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр" бр. 257 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.); Закона за банките (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм. бр. 133 от 1948 г.; Изв., бр. 51 от 1951 г. и бр. 42 от 1952 г.); Закона за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (ДВ, бр. 22 от 1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (обн., ДВ, бр. 48 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 150 от 1950 г.); Закона за изкупуване на търговски инвентар (ДВ, бр. 294 от 1948 г.); Закона за национализиране на товарни плавателни съдове (ДВ, бр. 265 от 1948 г.); Указа за мините и подземните богатства (обн., ДВ, бр. 135 от 1948 г.; изм., бр. 238 от 1949 г.; доп., Изв., бр. 14 от 1951 г.; изм., бр. 104 от 19 1 г.), както и конфискуваните по Наредбата - закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г. и бр. 9 от 1945 г.) и по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата - закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 13 от 1951 г.), по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; доп., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г.; изм., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания - обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г.; изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г.; изм. и оп., бр. 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.), както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(1а) (Нова - ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Всяко лице, на което са конфискувани имущества по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.) и по чл. 56 от Наредбата-закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм. Изв., бр. 13 от 1951 г.), както и неговите правоприемници имат право да направят предложение за проверка на присъдите, с които са конфискувани техните имущества, по реда на глава осемнадесета от Наказателно-процесуалния кодекс в срока по чл. 6, ал. 1.

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г., изм. - ДВ, бр. 45 от 1998 г.) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1989 г.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на този закон в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по: Закона за държавния монопол на тютюна (обн., ДВ, бр. 96 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г., Изв., бр. 41 от 1951 г. и бр. 39 от 1952 г.); Закона за държавния монопол на петролните продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 1948 г.; отм., бр. 39 от 1991 г.); Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.); Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.); Закона за кинематографията (обн., ДВ, бр. 78 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г. и ДВ, бр. 85 от 1974 г.); Закона за книгопечатането (обн., ДВ, бр. 52 от 1949 г.; изм. и доп., Изв., бр. 19 от 1951 г.); Указа за отчуждаване на складовете за съхраняване на храни (Изв., бр. 13 от 1952 г.) Закона за Държавния застрахователен институт (обн., ДВ, бр. 143 от 1946 г.; попр., бр. 146 от 1946 г.; изм. и доп., бр. 100 от 1948 г.; попр., бр. 108 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 223 от 1948 г.; попр" бр. 257 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 194 от 1950 г.); Закона за банките (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм" бр. 133 от 1948 г.; Изв., бр. 51 от 1951 г. и бр. 42 от 1952 г.); Закона за изкупуване на едър земеделски инвентар за трудовите кооперативни земеделски стопанства и машинно-тракторни станции (ДВ, бр. 22 от 1947 г.); Закона за изкупуване на едрия земеделски машинен инвентар (обн., ДВ, бр. 48 от 1948 г.; изм. и доп., бр. 150 от 1950 г.); Закона за изкупуване на търговски инвентар (ДВ, бр. 294 от 1948 г.); Закона за национализиране на товарни плавателни съдове (ДВ, бр. 265 от 1948 г.); Указа за мините и подземните богатства (обн., ДВ, бр. 135 от 1948 г.; изм., бр. 238 от 1949 г.; доп., Изв., бр. 14 от 1951 г.; изм., бр. 104 от 1951 г.), както и конфискуваните по Наредбата - закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея (обн., ДВ, бр. 219 от 1944 г.; изм., бр. 261 от 1944 г. и бр. 9 от 1945 г.) и по Закона за конфискуване на придобити чрез спекула и по незаконен начин имоти (обн., ДВ, бр. 78 от 1946 г.; доп., бр. 191 от 1946 г.; изм., бр. 226 от 1946 г.; попр., бр. 235 от 1946 г.), по чл. 56 от Наредбата - закон за снабдяване и цените (обн., ДВ, бр. 213 от 1945 г.; попр., бр. 228, 253, 260 и 269 от 1945 г.; изм., бр. 232 от 1946 г.; доп., бр. 199 от 1950 г.; изм., Изв., бр. 13 от 1951 г.), по чл. 17 от Закона за събиране на данъците и други държавни вземания (обн., ДВ, бр. 304 от 1948 г.; доп., Изв., бр. 8 от 1951 г.) и по Наредбата за събиране на данъци и такси (обн., Изв., бр. 13 от 1952 г.; изм., бр. 74 от 1960 г., преименувана в Наредба за събиране на държавните вземания - обн., ДВ, бр. 59 от 1963 г.; изм., бр. 67 от 1963 г., бр. 96 от 1964 г., бр. 73 от 1979 г.; изм. и оп., бр. 68 от 1982 г., бр. 77 от 1983 г. и бр. 62 от 1988 г.), както и по указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Възстановява се собствеността и върху всички движими и недвижими имущества, отнети без законово основание или отчуждени не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в периода от 9 септември 1944 г. до 1962 г.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на този закон в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Чл. 2. (1) Възстановява се собствеността върху имотите, отчуждени по: Закона за държавния монопол на тютюна (обн., ДВ, бр. 96 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г., Изв., бр. 41 от 1951 г. и бр. 39 от 1952 г.); Закона за държавния монопол на петролните продукти (обн., ДВ, бр. 55 от 1948 г.; отм., бр. 39 от 1991 г.); Закона за монопола на спирта и подсладените спиртни напитки и търговия с плодови ракии и вино (обн., ДВ, бр. 178 от 1947 г.; изм., бр. 93 и 234 от 1948 г. и бр. 36 от 1949 г.); Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия (обн., ДВ, бр. 302 от 1947 г.; изм., бр. 176 от 1949 г.); Закона за кинематографията (обн., ДВ, бр. 78 от 1948 г.; изм., Изв., бр. 95 от 1953 г., бр. 65 от 1959 г. и ДВ, бр. 85 от 1974 г.); Закона за книгопечатането (обн., ДВ, бр. 52 от 1949 г.; изм. и доп., Изв., бр. 19 от 1951 г.); Указа за отчуждаване на складовете за съхраняване на храни (Изв., бр. 13 от 1952 г.).

(2) Собствеността върху имотите по ал. 1 се възстановява, ако при влизането на този закон в сила те се намират в собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и ако те съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

Чл. 3. (1) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон или други правоприемници. Правото на лицата да получат възстановяване на собствеността се установява с факта, че тя е била отнета от тях или от техните праводатели. Претенциите на трети лица за права върху същите имоти не са пречка за възстановяване собствеността на лицата, от които имотите са отнети. Споровете между претендентите се решават между тях по исков ред.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Възстановява се собствеността на всички юридически лица, на църкви, на манастири, на джамии, на синагоги и на други религиозни общности, на читалища и на училища, чиито имоти са били отчуждени по начин, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 и 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.

(3) Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.

Чл. 3. (1) Собствеността върху имотите по ал. 1 и 2 се възстановява на лицата, от които те са били отнети, или на техните наследници по закон.

(2) Възстановява се собствеността на юридическите лица, чиито имоти са били отчуждени по законите, посочени в чл. 2. Когато юридическите лица не съществуват при влизането на този закон в сила, правото на собственост се възстановява в полза на съдружниците или на членовете им, съответно на физическите лица, които са били членове или съдружници към момента на прекратяването им, съобразно правата на всеки от тях или на техните наследници по закон.

(3) Когато не са налице условията за възстановяване на собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, бившите им собственици или техните наследници се обезщетяват по ред, определен с отделен закон.

Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.

(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., изм. с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 - преди изтичането на 3 - годишния срок.

Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обезщетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен недвижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.

(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).

(3) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., изм. с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 - преди изтичането на 3 - годишния срок.

Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обещетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен неджижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.

(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).

(3) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1995 г.) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 - преди изтичането на шестгодишния срок.

Чл. 4. (1) Собствеността върху имотите по чл. 1 и 2 се възстановява, ако собствениците не са били обещетени чрез изплащане на паричната им равностойност или с друг равностоен неджижим имот. Получаването на облигации не се смята за обезщетяване.

(2) Не се смятат за обезщетени лицата, за които е извършено прихващане по Указа за прихващане задълженията на бивши собственици на отчуждени от държавата имущества и национализирани предприятия към държавата, банките и държавните предприятия (Изв., бр. 60 от 1955 г.).

(3) Собствениците на имоти по чл. 8 от Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост и чл. 7 от Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия, получили в обезщетение или замяна жилища, могат да поискат възстановяване на собствеността. Искането се прави не по-късно от 6 месеца от влизането на този закон в сила до министъра на финансите, който е длъжен да се произнесе с решение в 30-дневен срок. Непроизнасянето в този срок се смята за мълчалив отказ. Отказите се обжалват в 14-дневен срок пред Върховния съд, който решава спора по същество. По неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за административното производство.

(4) С влизане в сила на решението по ал. 3 отстъпеният в обезщетение или замяна недвижим имот става държавна или общинска собственост и се изземва по реда на чл. 16 от Закона за собствеността. Изземването не може да се извърши преди да са изтекли 6 месеца от решението за възстановяване на собствеността, а в случаите на чл. 6, ал. 2 - преди изтичането на 3-годишния срок.

Чл. 5. (1) (Предишен текст на чл. 5 - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, се освобождават от заплащане на данък върху наследството.

(2) (Нова - ДВ, бр. 107 от 1997 г.) Изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр. 17 от 1991 г.; попр., бр. 20 от 1991 г.; изм., бр. 74 от 1991 г., бр. 18, 28, 46 и 105 от 1992 г., бр. 48 от 1993 г., бр. 64 от 1993 г. - Решение № 12 на Конституционния съд от 1993 г.; изм., бр. 83 от 1993 г., бр. 80 от 1994 г., бр. 45 и 57 от 1995 г., бр. 59 от 1995 г. - решения № 7 и № 8 на Конституционния съд от 1995 г.; изм., бр. 79 от 1996 г., бр. 103 от 1996 г. - Решение № 20 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 62, 87 и 98 от 1997 г.), или по Закона за амнистия и връщане на отнети имущества (обн., ДВ, бр. 1 от 1991 г.; попр., бр. 21 от 1991 г.; изм., бр. 62 от 1997 г.), не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила.

Чл. 5. Наследниците на лицата, на които се възстановява собствеността върху имотите по чл. 1 и 2, се освобождават от заплащане на данък върху наследството.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 3 години от влизането на този закон в сила. От датата на възстановяване на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичането на 3-годишния срок освен в случаите на чл. 36, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения.

(Ал. 3 изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

(Ал. 4 изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., предишна ал. 3 - бр. 40 от 1995 г.) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., обявена за противоконституционнна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 6 години от влизането на този закон в сила в редакцията му от 1992 г. От датата на възстановяването на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичане на 6-годишния срок по изречение първо освен в случаите на чл. 36, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения, както и когато:

1. наемателят има доходи и имущество, които могат да му осигурят жилище на свободен наем;

2. общината предоставя на наемателя жилище, съобразено с нормите по Закона за наемните отношения, но не по-голямо от ползваното жилище..

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционнна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Наемната цена по предходната алинея се определя, като се увеличи в съответствие с индекса на инфлацията от 1 януари 1994 г., обявен от Националния статистически институт. Когато доходът на наемателя е под социалния минимум, разликата между старата и новата наемна цена се поема от бюджета на общината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционнна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Наемната цена, определена по реда на предходната алинея, се дължи от влизането на този закон в сила. Тя се осъвременява всяка година с индекса на инфлацията.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., предишна ал. 3 - бр. 40 от 1995 г.) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения, както и за културни институти, или са паметници на културата.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г.) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 6 години от влизането на този закон в сила в редакцията му от 1992 г. От датата на възстановяването на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичане на 6-годишния срок по изречение първо освен в случаите на чл. 36, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения, както и когато:

1. наемателят има доходи и имущество, които могат да му осигурят жилище на свободен наем;

2. общината предоставя на наемателя жилище, съобразено с нормите по Закона за наемните отношения, но не по-голямо от ползваното жилище..

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Наемната цена по предходната алинея се определя, като се увеличи в съответствие с индекса на инфлацията от 1 януари 1994 г., обявен от Националния статистически институт. Когато доходът на наемателя е под социалния минимум, разликата между старата и новата наемна цена се поема от бюджета на общината.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Наемната цена, определена по реда на предходната алинея, се дължи от влизането на този закон в сила. Тя се осъвременява всяка година с индекса на инфлацията.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г., предишна ал. 3 - бр. 40 от 1995 г.) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения, както и за културни институти, или са паметници на културата.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1995 г.) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правото си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 6 години от влизането на този закон в сила в редакцията му от 1992 г. От датата на възстановяването на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичане на 6-годишния срок по изречение първо освен в случаите на чл. 36, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1995 г.) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения, както и за културни институти, или са паметници на културата.

Чл. 6. (1) Сключените наемни договори за недвижимите имоти по чл. 1 и 2 се обявяват за сключени без определен срок.

(2) Физическите лица, настанени по административен ред в жилища, върху които се възстановява собствеността по този закон, запазват правата си на наематели по Закона за наемните отношения за срок от 3 години от влизането на този закон в сила. От датата на възстановяване на собствеността те заплащат наем на новите собственици. Договорите за наем не могат да бъдат разваляни преди изтичането на 3-годишния срок освен в случаите на чл. 36, ал. 1, точки 1, 2, 3, 4 и 11 от Закона за наемните отношения.

(3) Разпоредбите на ал. 2 се отнасят и за случаите, когато недвижимите имоти се използват за детски ясли, детски градини, училища и здравни заведения.

Чл. 7. (1) (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г., РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 1996 г., предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Гражданите, чиито имоти са отнети по ал. 1 с влязло в сила съдебно решение, получават обезщетение по чл. 5, ал. 3 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Те закупуват с предимство държавно или общинско жилище с жилищни компенсаторни записи по номиналната им стойност. Уравнението е парично.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 2006 г.) Когато държавата и общините не предоставят за закупуване жилища от своя фонд на тези граждани в тримесечен срок от тяхната молба, гражданите имат право да получат левовата равностойност на техните жилищни компенсаторни записи по номинал. Гражданите подават молба до Министерството на финансите за получаването на левовата равностойност.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г., РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г.- ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 40 от 1995 г. бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.) (1) (Изменението "от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това" обявено за противоконституционно - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г., РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г., доп. - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници, които не са получили обезщетение, могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г.- ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 40 от 1995 г.) (1) (Изменението "от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това" обявено за противоконституционно - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Придобиването на собствеността на имотите по предходната алинея е действително и когато то е станало въз основа на акт, подписан от длъжностно лице, което е замествало надлежно оправомощеното от закона длъжностно лице, както и когато придобиването е станало в нарушение, допуснато от администрацията, и приобретателят е бил добросъвестен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) На осъдените по този член лица се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Лицата по ал. 1, чиито искове са отхвърлени, се обезщетяват съобразно условията по предходната алинея.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г., изм., бр. 40 от 1995 г.) (1) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица, които, като са използвали своето служебно или партийно положение или като са злоупотребили с власт, са ги придобили, без да имат законно основание за това. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

(2) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Придобиването на собствеността на имотите по предходната алинея е действително и когато то е станало въз основа на акт, подписан от длъжностно лице, което е замествало надлежно оправомощеното от закона длъжностно лице, както и когато придобиването е станало в нарушение, допуснато от администрацията, и приобретателят е бил добросъвестен.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) На осъдените по този член лица се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Лицата по ал. 1, чиито искове са отхвърлени, се обезщетяват съобразно условията по предходната алинея.

Чл. 7. (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1992 г.) Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила. Производството по тези дела е безплатно.

Чл. 7. Собствениците на имоти по чл. 1 и 2 или техните наследници могат да предявяват искове за възстановяване на собствеността върху тези имоти в случаите, когато те са придобити от трети лица в нарушение на нормативни актове, както и чрез използване на служебно или партийно положение или чрез злоупотреба с власт. Искът се предявява в едногодишен срок от влизането на този закон в сила.

Чл. 8. (1) Бившите собственици и техните наследници не могат да искат пропуснати ползи и добивите от имота.

(2) Необходимите разноски за имота, направени от наемателите - физически лица, се дължат по общия ред.

Чл. 9. Лицата, чиято собственост се възстановява по силата на този закон, могат да се снабдят с документи за собственост чрез обстоятелствена проверка, ако докажат, че до датата на отнемането на имота в полза на държавата те или техните наследодатели са имали правото на собственост. За обстоятелствената проверка не се събира държавна такса.

Чл. 10. Собствеността върху магазините, работилниците, складовете и ателиетата, продадени през периода 30.III.1973 г. - 16.III.1990 г. не по реда на Постановление № 60 на Министерския съвет от 1975 г. за изкупуване на магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 39 от 1975 г.), се възстановява съгласно разпоредбите на Закона за възстановяване собствеността върху някои магазини, работилници, складове и ателиета (ДВ, бр. 105 от 1991 г.).

Допълнителни разпоредби

(Загл.изм. - ДВ, бр. 51 от 1996 г.)

§ 1. Общинските съвети да направят необходимото за уреждане с предимство жилищния въпрос на заварените наематели по чл. 6, ал. 2 в определения срок.

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване.

(2) Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лица, които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да плащат свободен наем.

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г.; обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. - бр. 94 от 1995 г.; нов, бр. 51 от 1996 г., отм. - ДВ, бр. 9 от 2000 г.)

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г.; обявен за противоконституционен от КС на РБ - бр. 94 от 1995 г.; нов, бр. 51 от 1996 г.) На лицата, осъдени по чл. 7, държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Размерът на възстановяваната сума и редът за изплащането й се определят с наредба на Министерския съвет. След получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2, ал. 1, а в случаите по § 2, ал. 2 общините прекратяват изплащането на разликата до свободния наем.

§ 4. (Погрешно обявен за противоконституционен с РКС 11 от 1996 г. - ДВ, бр. 61 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1996 г.) "Нарушение на нормативните актове" по смисъла на чл. 7 е нарушение, извършено от приобретателя с цел да придобие имота."

Заключителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

§ 5. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 - 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 - 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".

Заключителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г.,

§ 5. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

Допълнителни разпоредби

§ 1. Общинските съвети да направят необходимото за уреждане с предимство жилищния въпрос на заварените наематели по чл. 6, ал. 2 в определения срок.

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване.

(2) Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лица, които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да плащат свободен наем.

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) На лицата, осъдени по чл. 7, държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Размерът на възстановяваната сума и редът за изплащането й се определят с наредба на Министерския съвет. След получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2, ал. 1, а в случаите по § 2, ал. 2 общините прекратяват изплащането на разликата до свободния наем.

§ 4а. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 87 от 1995 г., предишен § 4, непреномериран в ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Висящите производства по чл. 7 в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция на същия член.

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.) Висящите съдебни производства по чл. 7 се прекратяват.

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) Висящите съдебни производства по чл. 7 се прекратяват.

§ 2. (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Висящите производства по чл. 7 в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция на същия член.

§ 2. (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Висящите производства по чл. 7 в редакцията му от 1992 г. се разглеждат от съдилищата в съответствие с новата редакция на същия член.

§ 2. (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

Законът е приет от 36-то Народно събрание на 5 февруари 1992 г. и е подпечатан с държавния печат.

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.) На лицата, осъдени по чл. 7, се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) На лицата, осъдени по чл. 7, се възстановява платената от тях сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Влезлите в сила решения се изпълняват след изплащане на дължимата сума.

§ 4. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

§ 4. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 87 от 1995 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г.) Министерският съвет издава наредба по прилагането на чл. 6 и 7.

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г.)

§ 5. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г., предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

(Загл. изм. - ДВ, бр. 87 от 1995 г., изменението обявено за противоконституционно с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

§ 2. (Нов - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) На лицата, осъдени по чл. 6 и 7 да освободят съответните жилища, общинските съвети предоставят с предимство жилища съобразно § 11 от Закона за общинската собственост (ДВ, бр. 44 от 1996 г.). Това право не се ползва от осъдените лица, ако те или членовете на семействата им притежават жилище или вила, които са годни за постоянно обитаване.

(2) Когато към деня на изваждането на лицата по ал. 1 от заеманите жилища общинските съвети не са в състояние да им предоставят жилища и поради това те трябва да наемат жилища на свободен наем, разликата до цената на свободния наем се поема от общината. Това право не се ползва от лица, които имат достатъчно доходи и имущество, осигуряващи им възможност да плащат свободен наем.

§ 3. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г.; обявен за противоконституционен от КС на РБ - бр. 94 от 1995 г.; нов, бр. 51 от 1996 г.) На лицата, осъдени по чл. 7, държавата възстановява платената от тях парична сума за съответното жилище, съобразена с пазарната цена към момента на изпълнение на решението. Размерът на възстановяваната сума и редът за изплащането й се определят с наредба на Министерския съвет. След получаване на сумата тези лица освобождават жилищата, в които са настанени съгласно § 2, ал. 1, а в случаите по § 2, ал. 2 общините прекратяват изплащането на разликата до свободния наем.

§ 4. (Погрешно обявен за противоконституционен с РКС 11 от 1996 г. - ДВ, бр. 61 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 87 от 1996 г.) "Нарушение на нормативните актове" по смисъла на чл. 7 е нарушение, извършено от приобретателя с цел да придобие имота."

§ 5. (Предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.) (1) Министерския съвет в едномесечен срок от влизането на закона в сила да издаде постановление, с което да се възстанови собствеността върху недвижимите имоти, отчуждени с актове на Министерския съвет в периода 1947-1962 г. без тези, издадени на основание чл. 101 от Закона за собствеността.

(2) Министерският съвет в същия срок да внесе в Народното събрание законопроект за отмяна на указите, с които е отнето имущество на граждани в полза на държавата.

(3) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г.)

(4) (Нова - ДВ, бр. 40 от 1995 г., обявена за противоконституционна с РКС № 9 от 1995 г. - ДВ, бр. 66 от 1995 г., отм., бр. 87 от 1995 г., отмяната обявена за противоконституционна с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г.)

§ 5. (Нов - ДВ, бр. 87 от 1995 г., обявен за противоконституционен с РКС № 20 от 1995 г. - ДВ, бр. 94 от 1995 г., предишен § 2 - ДВ, бр. 51 от 1996 г.)

Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив