ЗАКОН ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
Обн. ДВ. бр. от 4 Май 2004г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Юни 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Декември 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Март 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 30 Ноември 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Септември 2013г.
изм. ДВ. бр. от 27 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2005г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Юни 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Декември 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Март 2011г.,
изм. ДВ. бр. от 30 Ноември 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 15 Февруари 2013г.,
изм. ДВ. бр. от 27 Септември 2013г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Чл. 1. Този закон урежда:
1. условията, при които се поражда правото на работниците и служителите на гарантирани вземания, произтичащи от трудови правоотношения при несъстоятелност на работодателя;
2. създаването, функциите и дейността на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при несъстоятелност на работодателя;
3. реда за изплащане на гарантираните вземания на работниците и служителите, произтичащи от трудовите правоотношения при несъстоятелност на работодателя.
Чл. 2. Този закон се прилага за всички физически и юридически лица, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност по реда на или по реда на специални закони.
Чл. 3. Гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени:
1. трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори;
2. парични обезщетения, дължими от работодателя по силата на нормативен акт.
Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Право на гарантирани вземания по този закон имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя по , независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението:
1. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) не е прекратено към датата на вписване в търговския регистър на решението по ;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) е прекратено през последните три месеца преди датата на вписване в търговския регистър на решението по .
(2) (Изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г.) Лицата по ал. 1 могат да ползват права по този закон, при условие че работодателят е осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
Чл. 5. Невнасянето на дължимите вноски по този закон от работодателя не лишава правоимащите работници и служители от гарантираните вземания.
Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Правото на гарантирани вземания за работниците и служителите по възниква от датата на вписване в търговския регистър на съдебното решение за:
1. откриване на производство по несъстоятелност;
2. откриване на производство по несъстоятелност с едновременно обявяване в несъстоятелност;
3. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) откриване на производство по несъстоятелност, постановяване на прекратяване дейността на предприятието, обявяване на длъжника в несъстоятелност и спиране на производството поради недостатъчност на имуществото за покриване на разноските по производството.
Чл. 7. Гарантираният размер на вземанията, произтичащи от трудови правоотношения, не се изплаща на работници и служители, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по :
1. са съдружници в търговското дружество;
2. са членове на органите за управление и контрол на търговеца;
3. са съпрузи и роднини по права линия на търговеца - физическо лице, или на лицата по т. 1 и 2.
Глава втора.
ФОНД "ГАРАНТИРАНИ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ"
Раздел I.
Създаване, структура и управление
Раздел II.
Финансиране на фонда
Раздел III.
Вид и размер на вноските
Глава трета.
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ (В сила от 01.01.2005 г.)
Чл. 22. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Гарантираните вземания на работниците и служителите по са в размер на:
1. (изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г.) последните шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца, предхождащи месеца, в който е вписано решението по , но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца;
2. (изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на решението по , ако към тази дата работникът или служителят е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1, т. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване на решението в търговския регистър.
Чл. 23. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г.) Гарантираните вземания на работниците и служителите по са в размер на последните до шест начислени, но неизплатени месечни трудови възнаграждения и парични обезщетения през последните 12 календарни месеца преди месеца на прекратяване на трудовото правоотношение, но месечно не повече от определения за тези случаи максимален размер на гарантираните вземания, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател не по-малко от три месеца.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Максималният размер на гарантираните вземания по ал. 1 се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване и не може да бъде по-малък от две и половина минимални работни заплати, установени за страната към датата на вписване в търговския регистър на решението по .
(3) Когато вземанията на работниците или служителите по са само за начислени, но неизплатени парични обезщетения за сметка на работодателя, дължими по силата на нормативен акт или колективен трудов договор, гарантираното вземане е в размер на неизплатените обезщетения, но не повече от четирикратния размер на минималната работна заплата, установена за страната към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, ако са били в трудово правоотношение със същия работодател повече от три месеца.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Когато работникът или служителят по е бил в трудово правоотношение със същия работодател по-малко от три месеца, гарантираното вземане е в размер на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, но не повече от една минимална работна заплата, установена за страната към датата на вписване на решението по .
Чл. 24. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Едновременно с изплащането на гарантираните вземания по се внасят и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване.
(2) Осигурителните вноски се изчисляват върху размера на гарантираните вземания по и за трудово възнаграждение.
(3) Осигурителните вноски се разпределят между фонда и работника или служителя в съотношението по от Кодекса за социално осигуряване.
Глава трета.
РАЗМЕР НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ (В сила от 01.01.2005 г.)
Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ (В СИЛА ОТ 01.01.2005 Г.)
Чл. 25. (В сила от 01.01.2005 г., изм. - ДВ, бр. 34 от 2006 г., в сила от 01.01.2008 г., доп. - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2013 г., в сила от 01.10.2013 г.) Гарантираните вземания по този закон се отпускат въз основа на заявление-декларация по образец, подадена от работника или служителя до териториалното поделение на Националния осигурителен институт по седалището на работодателя в двумесечен срок от датата на вписване на решението по или от датата на информиране на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по реда на законодателството на другата държава.
Чл. 26. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) Гарантираното вземане се изплаща на правоимащия работник или служител въз основа на издадено разпореждане от директора на фонда.
(2) Разпореждането по ал. 1 се изпраща в тридневен срок на териториалното поделение на Националния осигурителен институт и на правоимащия работник или служител.
(3) Когато не са налице условията по този закон, директорът на фонда отказва изплащането на гарантираното вземане с разпореждане, което се изпраща в тридневен срок на работника или служителя.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Разпореждането по ал. 1 или 3 се обжалва по реда на в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд по седалището на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
(5) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г., а относно замяната на думата "окръжния" с "административния" - в сила от 01.03.2007 г.) Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на .
(6) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Жалбата против разпореждането по ал. 1 или 3 се разглежда от съответния административен съд в двумесечен срок от нейното постъпване и от Върховния административен съд - в едномесечен срок от постъпването й.
(7) Производството по дела за възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници или служители от фонда е безплатно.
Чл. 27. (1) (В сила от 01.01.2005 г., предишен текст на чл. 27, изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания на правоимащите лица в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда и превеждане на сумите от фонда по декларираните от тях лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.
(2) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Едновременно с изплащането на гарантираното вземане съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт превежда дължимите осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване, здравно осигуряване, данъка върху доходите и запорите.
Чл. 28. (В сила от 01.01.2005 г.) (1) В резултат на изплащането на гарантирани вземания на работниците и служителите със средства на фонда в негова полза възниква право на иск срещу работодателя или масата на несъстоятелността за възстановяване на изплатените средства.
(2) Във връзка с възстановяването на изплатени гарантирани вземания на работници и служители вземанията на фонда се ползват със същата правна защита, предвидена в за вземания за трудови възнаграждения.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) В производството по несъстоятелност, във връзка с изплатените гарантирани вземания на работници и служители, фондът се представлява от Националната агенция за приходите.
Чл. 29. (В сила от 01.01.2005 г.) Редът и начинът за информиране на работниците и служителите, както и за отпускането и изплащането на гарантираните вземания, се уреждат с наредба на Министерския съвет.
Чл. 30. (В сила от 01.01.2005 г.) Частта от начисленото, но неизплатено трудово възнаграждение, която не е гарантирана от фонда, остава дължима за работника или служителя и може да се предяви в производството по несъстоятелност.
Глава четвърта.
ПРОЦЕДУРА ПО ИЗПЛАЩАНЕ НА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ (В сила от 01.01.2005 г.)
Глава пета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ
Чл. 31. (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2011 г.) Работодател или длъжностно лице, което не изпълни задълженията си по този закон или нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба в размер от 100 до 2000 лв. за всеки отделен случай.
Чл. 32. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Нарушенията по се установяват с актове, съставени от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(2) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Наказателните постановления се издават от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт или от упълномощено от него длъжностно лице или от органите по приходите на Националната агенция за приходите съобразно техните правомощия.
(3) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .
Допълнителни разпоредби
§ 1. (Нов - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Право на гарантирани вземания при условията, по реда и в размерите, определени в този закон, имат и работниците и служителите, наети по трудови правоотношения в предприятие - български работодател, което осъществява стопанска дейност на територията на Република България и е обособена част от друго предприятие, осъществяващо стопанска дейност на територията на друга държава - членка на Европейския съюз, или друга държава от Европейското икономическо пространство, когато по реда на законодателството на тази държава предприятието е в несъстоятелност и това се отнася и за обособената част от него в Република България.
(2) В случаите по ал. 1 се смята, че предприятието е в несъстоятелност, когато е поискано започване на колективна процедура, основана на неплатежоспособността на работодателя, така, както е предвидено в съответните законови, подзаконови и административни разпоредби на държавата членка, която включва частично или цялостно отнемане на активите на работодателя, определяне на ликвидатор или лице, изпълняващо подобни функции, и съответният компетентен орган:
1. е решил да открие производството, или
2. е установил, че предприятието или дейността на работодателя са окончателно прекратени и наличните му активи са недостатъчни, за да се обоснове откриването на процедурата.
(3) В случаите по ал. 1 правото на гарантирани вземания възниква от датата на обявяване на несъстоятелността по смисъла на ал. 2.
(4) Задължението на българския работодател за информиране на работниците и служителите по реда на възниква от датата, на която обстоятелството по ал. 2 му е станало известно.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 1. Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.
§ 2. (Предишен текст на § 1 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" не гарантира вземанията на работниците и служителите, възникнали преди 1 януари 2005 г.
§ 3. (Предишен текст на § 2 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Министерският съвет приема наредбата по в срок до 1 януари 2005 г.
§ 4. (Предишен текст на § 3 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Разпоредбите на , на глава трета "Размер на гарантираните вземания" ( - ) и глава четвърта "Процедура по изплащане на гарантираните вземания ( - ) влизат в сила от 1 януари 2005 г.
§ 5. (Предишен текст на § 4 - ДВ, бр. 48 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет.
-------------------------
Законът е приет от ХХХIХ Народно събрание на 21 април 2004 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2006 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 104 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на:
1. , която влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
2. и , които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2006 Г.)
§ 88. Кодексът влиза в сила от 1 януари 2006 г., с изключение на , , , и от преходните и заключителните разпоредби, които влизат в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, и - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", , , , ,, , , , , , , , , , , , , , , , и , както и , , , , , и - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. , който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. , който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на и , които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА
(ОБН. - ДВ, БР. 48 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)
§ 48. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на , която влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2007 Г.
(ОБН. - ДВ, БР. 105 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)
§ 9. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. - ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)
§ 68. (Доп. - ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на , и , които влизат в сила от датата на обнародването на закона в "Държавен вестник" и - , - относно ал. 3, - , - , , - , , т. 1 - 3, т. 4, буква "а", т. 7, буква "е" - относно ал. 10 и 11, т. 8, буква "а", т. 9 и 12 и - , които влизат в сила от 1 януари 2010 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ
(ОБН. - ДВ, БР. 94 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)
§ 65. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г., с изключение на - относно и , които влизат в сила от деня на обнародването на този закон в "Държавен вестник", - относно , и т. 8, които влизат в сила от 1 април 2013 г., и - относно , и т. 11, които влизат в сила от 1 юли 2013 г.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ
(ОБН. - ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)
§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на , който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и , , , и , които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.
Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ГАРАНТИРАНИТЕ ВЗЕМАНИЯ НА РАБОТНИЦИТЕ И СЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ НА РАБОТОДАТЕЛЯ
(ОБН. - ДВ, БР. 84 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.10.2013 Г.)
§ 6. влиза в сила от 1 октомври 2013 г.
