Чл. 1. (1) Този закон урежда общите правила за упражняването на свободата на установяване на доставчиците на услуги и свободното движение на услуги при запазване на високото им качество.

(2) Целите на закона са:

1. улесняване упражняването на дейности по предоставяне на услуги от доставчици, установени в държава членка;

2. гарантиране правата на доставчиците и получателите на услуги;

3. намаляване на административната тежест за доставчиците на услуги, установени в държавите членки, и опростяване на процедурите за компетентните органи в Република България чрез установяване на единно звено за контакт и предоставяне на услуги по електронен път;

4. установяване на система за обмен на информация и взаимно сътрудничество между компетентните органи в Република България и тези в държавите членки.

Чл. 2. (1) По смисъла на този закон "" е всяка стопанска дейност, извършвана срещу възнаграждение или за собствена сметка от доставчик на услуги.

(2) Този закон не се прилага спрямо следните услуги:

1. нестопански услуги от общ интерес;

2. финансови услуги;

3. електронни съобщителни услуги и мрежи и свързаните с тях структури и услуги, подлежащи на регулиране по - само по отношение на разпоредбите, които въвеждат на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно достъпа до електронни съобщителни мрежи и тяхната инфраструктура и взаимосвързаността между тях, на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно разрешението на електронните съобщителни мрежи и услуги, на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги, на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги и на Европейския парламент и на Съвета от 12 юли 2002 г. относно обработката на лични данни и защита на правото на неприкосновеност на личния живот в сектора на електронните комуникации;

4. услуги в областта на транспорта;

5. услуги за наемане на работници, предоставяни от агенции за временна заетост;

6. медицински и здравни услуги;

7. аудио-визуални услуги;

8. услуги, свързани с хазартни дейности по ;

9. услуги и дейности, свързани с упражняването на публична власт;

10. социални услуги по социално настаняване, грижи за деца и подпомагане на семейства или лица, временно или постоянно в нужда, които се предоставят от държавата или от доставчици и благотворителни организации, упълномощени от нея;

11. услуги за сигурност, предоставяни от частни лица;

12. услуги, предоставяни от нотариуси и съдебни изпълнители.

(3) Разпоредбите на този закон не се прилагат в областта на данъчното облагане, трудовите и свързани с тях правоотношения, заетостта, общественото осигуряване, основните права на човека, наказателното право и международното частно право.

(4) Когато разпоредбите на този закон противоречат на регламент на Европейския съюз или на специален закон, въвеждащ изисквания на актове на Европейския съюз, които регулират дейности по предоставяне на услуги в специфичен сектор или за специфични професии, се прилагат техните разпоредби. Тази разпоредба се прилага и за:

1. на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 1996 г. относно командироването на работници в рамките на предоставянето на услуги;

2. на Съвета от 14 юни 1971 г. за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността;

3. Директива № 89/552/ЕИО на Съвета от 3 октомври 1989 г. относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета и Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2007 г. за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета (ОВ, L 332/27 от 18 декември 2007 г.);

4. на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 г. относно признаването на професионални квалификации.

Чл. 3. (1) , изграден и поддържан съгласно от Закона за електронното управление, изпълнява функциите на (ЕЗК).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт осигурява на доставчиците на услуги възможност за:

1. лесен достъп до информация, необходима за започване и упражняване на дейността им или отделни права;

2. попълване и подаване на необходимите формуляри и други документи за упражняване на дейността им или отделни права;

3. получаване на отговор от компетентните органи по инициирани процедури.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за поддържане и функциониране на ЕЗК по съвместно предложение на министъра на икономиката и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт осигурява достъп на доставчиците и получателите на услуги до:

1. информация за всички изисквания, приложими спрямо доставчици, установени на територията на страната, включително за необходимите процедури и образци на документи, чрез които се получават права за упражняване на дейност по предоставяне на услуги;

2. възможност за получаване при поискване на разяснения, указания, инструкции и други, които да информират доставчиците и получателите на услуги за начините, по които се тълкуват и прилагат изискванията на т. 1, включително описание на необходимите действия в хронологичен ред;

3. всички образци на документи, необходими за получаване на разрешение, лиценз, регистрация и други;

4. информация за контакт с компетентните органи, която да позволява установяването на директна връзка с тях, включително информация за конкретните правомощия на органите по отношение на въпроси, свързани с упражняването на дейностите по предоставяне на услуги;

5. информация за контакт с организации, камари и сдружения, различни от компетентните органи, от които доставчиците или получателите на услуги могат да получат практическа помощ;

6. публични регистри и бази данни, съдържащи информация за доставчици и услуги;

7. информация за средства за защита при спор между компетентните органи и доставчик или получател на услуги, между доставчик и получател или между доставчици;

8. информация, когато такава е налична, за:

а) значението на определени знаци за качество;

б) критериите за прилагане на знаците за качество;

в) други обозначения за качество на услугите;

г) кодекс за поведение, установен на ниво Европейски съюз, имащ за цел улесняването на достъпа до осигуряване на услуги.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Компетентните органи, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейностите по предоставяне на услуги, са длъжни да предоставят на ЕЗК по ясен и недвусмислен начин пълна и актуална информация по .

Чл. 6. (1) Компетентните органи по при поискване от страна на доставчици и/или получатели на услуги осигуряват информацията, която да улесни изпълнението на нормативните и административните изисквания в най-кратък срок.

(2) Когато органът не е компетентен да предостави исканата информация, да предприеме действия по заявлението или искането е необосновано, той е длъжен незабавно и мотивирано да уведоми лицето за това.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт осигурява чрез възможност за обмен на съобщения между доставчици на услуги и компетентните органи по .

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт и компетентните органи по обработват лични данни при спазване на .

Чл. 22. (1) Доставчиците на услуги могат да упражняват повече от един вид дейност по предоставяне на услуги самостоятелно или съвместно с други лица.

(2) Ограничаване на правата на доставчиците по ал. 1 е допустимо при необходимост от гарантиране на независимостта и безпристрастността им по отношение на услуги по:

1. регулирани професии с цел спазването на правилата относно професионалната етика и поведение;

2. сертификация, акредитация, технически мониторинг или изпитване.

(3) Упражняването на повече от една дейност по предоставяне на услуги от доставчиците по ал. 2 се разрешава само ако са изпълнени следните условия:

1. няма конфликт на интереси между упражняваните дейности;

2. осигурени са изискванията за независимост и безпристрастност за упражняването на някои видове дейности;

3. съвместимост на правилата относно етиката и поведението при упражняването на различните дейности, особено по отношение на професионалната тайна.

Чл. 23. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт осигурява достъп на получателите на услуги до следната информация:

1. обща информация за изискванията, приложими в други държави членки, относно достъпа до услуги и упражняването на дейности по предоставянето на услуги, особено тези, свързани със защита на потребителите;

2. обща информация за средствата за защита, налични при спор между доставчик и получател;

3. информация за контакти с организации и сдружения, от които доставчиците или получателите могат да получат практическа помощ.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Информацията по ал. 1, т. 2 и 3 се предоставя на ЕЗК от компетентните органи на територията на Република България, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейности по предоставяне на услуги.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Единното звено за контакт съобщава на Европейската комисия наименованията и адресите за контакт на компетентните органи на територията на Република България, които имат правомощия във връзка с осъществяване на контрол или издаване на разрешения за упражняването на дейности по предоставяне на услуги.

(4) Компетентните органи в Република България са длъжни да оказват помощ на получателите на услуги, като се задължават да въвеждат всички мерки за сътрудничество със съответните компетентни органи в държавите членки и да осигуряват практическите условия за прилагането на ал. 1.

(5) За изпълнение на изискванията по ал. 4 компетентният орган, към който се е обърнал получателят на услуги, при необходимост установява контакт с компетентния орган в съответната държава членка, за да осигури информацията, поискана от получателя, отправил запитването.

Чл. 30. (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Компетентните органи, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейности по предоставяне на услуги, участват в обмена на информация с компетентните органи на другите държави членки чрез Информационната система на вътрешния пазар (ИСВП) съгласно (ОВ, L 316/1 от 14 ноември 2012 г.).

Чл. 31. (1) За целите на системата по с решение на Министерския съвет се определят:

1. национален координатор;

2. делегиран координатор/делегирани координатори в сферата на услугите;

3. списък на компетентните органи, които подлежат на регистрация в системата ИСВП в сферата на услугите; списъкът съдържа официалното наименование на органа и област на компетентност.

(2) Министерският съвет приема наредба за условията и реда за работа на координаторите по ал. 1, т. 1 и 2 и за поддържане на списъка по ал. 1, т. 3.

Чл. 32. (1) Компетентните органи прилагат мерки за ефективно взаимно сътрудничество с компетентните органи на другите държави членки с цел контрол на доставчиците и на услугите, които те предоставят.

(2) Мерките по ал. 1 включват искания за предоставяне на информация, за провеждане на проверки или разследвания, за оказване на помощ, за потвърждаване на декларирани обстоятелства и документи, за предприемане на мерки, отправяне на сигнали, предупреждения и други. Те трябва да са мотивирани и да посочват основанието за направеното искане.

(3) Информацията по ал. 2, поискана от компетентния орган на друга държава членка или от Европейската комисия, се предоставя по електронен път в най-кратък срок.

(4) Обменената информация се използва само по отношение на въпросите, за които е била поискана.

(5) В случай на трудности при изпълнение на искане по ал. 2 компетентният национален орган информира своевременно за това органа, отправил запитването, с оглед намиране на разрешение.

(6) Когато компетентен орган от държава членка не изпълнява задължението си за оказване на взаимна помощ, националният или делегираният координатор по ИСВП информира Европейската комисия.

Чл. 33. Компетентните органи осигуряват достъп до регистрите, в които се вписват доставчиците на услуги, за компетентни органи на територията на Република България и за съответните компетентни органи в държавите членки при равни условия.

Чл. 34. (1) Контролът на дейността на доставчиците на услуги, установени в Република България, се осъществява от оправомощените органи съгласно националното законодателство.

(2) По отношение на доставчици, установени на територията на Република България и предоставящи услуги в друга държава членка, компетентните органи при поискване от съответните органи на друга държава членка:

1. предоставят потвърждение, че доставчикът е установен на територията на Република България;

2. осъществяват проверки и разследвания и информират за резултатите от тях и за предприетите мерки; прилагат се най-подходящите мерки за всеки отделен случай с цел изпълнение на искането на компетентен орган на друга държава членка.

(3) По отношение на доставчици, установени на територията на Република България и предоставящи услуги в друга държава членка, които биха могли да причинят сериозна вреда на здравето или безопасността на хората или околната среда, компетентният орган сезира националния или делегирания координатор по ИСВП, който в най-кратък срок информира всички държави членки и Европейската комисия.

(4) При констатирани нарушения компетентните органи налагат административни наказания или прилагат принудителни административни мерки на територията на Република България и в случаите, когато услугата се предоставя или причинява вреда на територията на друга държава членка.

Чл. 35. (1) (Доп. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) По отношение на доставчици, установени на територията на друга държава членка и предоставящи временно услуги на територията на Република България, компетентните органи в съответствие с правомощията си осъществяват контрол на дейността им за спазване на изискванията, приложими за тях в съответствие с и за достъпа до услуги и упражняването на дейността.

(2) В случаите по ал. 1 извършваните проверки и разследвания на място трябва да са недискриминационни, да не са мотивирани от установяването на доставчика в друга държава членка и да са пропорционални.

(3) По искане от компетентен орган на държавата членка на установяване по отношение на доставчик, който предоставя услуги на територията на Република България, компетентният орган в съответствие с правомощията си осъществява проверки и разследвания за целите на ефективния контрол на отправилия искането. Прилагат се най-подходящите мерки за всеки отделен случай с цел изпълнение на искането на компетентен орган на друга държава членка.

Чл. 36. (1) В изключителни случаи компетентните органи могат да предприемат мерки, свързани с безопасността на услугите, по отношение на доставчик, установен в друга държава членка, при наличие на следните условия:

1. нормативното основание за предприемане на мярката не произтича от въвеждане или прилагане на правото на Европейския съюз;

2. мярката осигурява по-голяма защита за получателя на услугата от мерките на държавата членка на установяване на доставчика;

3. държавата членка на установяване не е предприела мерки или е предприела мерки, които са недостатъчни за гарантиране безопасността на получателите на услугите;

4. мерките са пропорционални.

(2) За предприемане на мерките по ал. 1 се прилага следната процедура:

1. компетентният орган отправя искане до компетентния орган на държавата членка на установяване на доставчика за предприемане на мерки, като предоставя цялата съотносима документация за услугите и за обстоятелствата по случая;

2. компетентният орган следва да получи съобщение от компетентния орган на държавата членка на установяване на доставчика, което съдържа:

а) информация дали доставчикът осъществява дейността законно, и

б) удостоверяване на основните факти по искането, и

в) информация за предвидените мерки, за предприетите мерки или за причините, поради които не са предприети мерки;

3. след получаване на съобщението по т. 2 компетентният орган, отправил искането, уведомява Европейската комисия и държавата членка на установяване за намерението си да предприеме мерки, като посочва основанията, поради които смята мерките, предприети или предвидени от държавата членка на установяване, за неадекватни и че мерките, които смята да предприеме, изпълняват изискванията на ал. 1;

4. мерките се прилагат след изтичане на 15 работни дни след уведомяването по т. 3, в случай че Европейската комисия не приеме решение, с което иска от компетентния орган да се въздържи от предприемане на предложените мерки или спешно да прекрати прилагането им.

(3) В неотложни случаи компетентният орган може да не прилага процедурата по ал. 2, като съобщи мерките в най-кратък срок на Европейската комисия и на държавата членка на установяване и мотивира тяхната неотложност.

Чл. 37. Когато компетентен орган узнае за действия, бездействия или обстоятелства, свързани с дейност по предоставяне на услуги, които са причинили или могат да причинят сериозни вреди на здравето или безопасността на хората или на околната среда на територията на Република България или на територията на друга държава членка, той сезира националния или делегирания координатор по ИСВП, който в най-кратък срок информира съответните компетентни органи на държавата членка на установяване, на другите засегнати държави членки и Европейската комисия.

Чл. 38. (1) По искане на компетентен орган на друга държава членка компетентните органи в съответствие с националното законодателство предоставят информация за дисциплинарни, административни или наказателни санкции и мерки относно неплатежоспособност или несъстоятелност, включващи и случаи на измама, предприети по отношение на доставчик, които са пряко свързани с неговата професионална компетентност. Националните компетентни органи могат да искат такава информация от компетентни органи в друга държава членка.

(2) Искането по ал. 1 се мотивира, като се посочва и основанието за исканата информация.

(3) Компетентният орган, който предоставя информацията по ал. 1, задължително информира за това и доставчика на услуги, по отношение на когото е направено искането. Ако информацията е публична, тя се съобщава на потребителите по подходящ начин.

(4) Санкциите и мерките, определени в ал. 1, се съобщават само ако са влезли в сила. При обжалване се посочва датата, към която ще бъде постановено решение по обжалването. Компетентният орган задължително посочва нормативното основание за предприемане на мерките и/или за налагане на санкциите.

(5) Предоставянето на информация по ал. 1 се извършва при спазване на .

Чл. 39. Контролът по прилагането на този закон се осъществява от:

1. компетентните органи по реда, предвиден в специалните закони;

2. Комисията за защита на потребителите по реда на ;

3. (отм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.)

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по ,,, ,, , , , или , се наказва с глоба в размер от 50 до 250 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) При повторно нарушение глобата по ал. 1 е в размер от 150 до 750 лв.

(3) На професионална организация или сдружение, което има правомощия във връзка с дейностите по предоставянето на услуги и регулира достъпа до услуги или упражняването на дейности по предоставяне на услуги, в случаите по ал. 1 се налага имуществена санкция в размер от 300 до 3000 лв.

(4) При повторно нарушение по ал. 3 имуществената санкция е в размер от 2000 до 7000 лв.

Чл. 41. (1) Доставчик, който извърши нарушение по , , , или , се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от 500 до 5000 лв., освен ако деянието съставлява престъпление.

(2) При повторно нарушение по ал. 1 глобата или имуществената санкция е в двоен размер.

Чл. 42. (1) Актовете за констатираните нарушения по се съставят от длъжностни лица, определени от контролиращия орган, когато той е едноличен, или от неговия ръководител, когато органът е колегиален. Наказателните постановления се издават от едноличния контролиращ орган, съответно от ръководителя на колегиалния контролиращ орган.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) Когато нарушенията по са извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят и наказателните постановления се издават от съответния областен управител или от оправомощени от него длъжностни лица.

(3) Актовете за констатираните нарушения по се съставят от длъжностни лица, определени от председателя на Комисията за защита на потребителите, а наказателните постановления се издават от председателя на Комисията за защита на потребителите или от оправомощени от него длъжностни лица.

(4) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "" е орган, който принадлежи към системата на изпълнителната власт и/или е оправомощен по силата на нормативен акт да регулира или да осъществява контрол върху достъпа до услуги или упражняването на дейностите по предоставяне на услуги.

2. "" е всяко физическо лице, гражданин на държава членка, или юридическо лице по смисъла на от Договора за функционирането на Европейския съюз и установено в държава членка, което предоставя услуга.

3. "" е всяко физическо лице, гражданин на държава членка, или юридическо лице по смисъла на от Договора за функционирането на Европейския съюз и установено в държава членка, което ползва или желае да ползва услуга за професионални или непрофесионални цели.

4. "" е всяка процедура, по която доставчик или получател трябва да получи официално разрешение от компетентен орган за достъп до услуги или упражняване на дейност по предоставяне на услуги, като удостоверение, разрешение, лиценз или извършване на регистрация.

5. "" е осъществяване от доставчика на стопанска дейност съгласно от Договора за функционирането на Европейския съюз за неопределен период от време и чрез стабилна инфраструктура от мястото, където действително се предоставя услугата.

6. "" е държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.

7. "" е държавата членка, на територията на която доставчикът на услуги е законно установен.

8. "" е държавата членка, на територията на която се предоставя услуга от доставчик, установен в друга държава членка.

9. "" е услуга, която не се извършва срещу парично възнаграждение и съответно не представлява услуга по смисъла на от Договора за функционирането на Европейския съюз.

10. "" е всяка услуга по извършване на банкова дейност, включително дейности по приемане на депозити и други възстановими средства; кредитиране; застраховане и презастраховане; инвестиционни фондове; финансов лизинг; услуги по парични преводи; издаване и администриране на средства за разплащане; гаранции; търгуване с инструменти на паричния пазар, валута, финансови фючърси и опции, валутни и лихвени инструменти, ценни книжа; участие в емисии на ценни книжа и предоставяне на услуги във връзка с такива емисии; съхранение и управление на ценни книжа, парична брокерска дейност; управление на портфейли и консултиране; консултации в сферата на плащанията и инвестициите; услуги за доверително пазене; пенсионни услуги.

11. "" е услуга, обичайно предоставяна по възмезден начин, която изцяло или предимно включва пренос на сигнали по електронни съобщителни мрежи, включително услуги по преноса, осъществявани чрез мрежи за радиоразпръскване, без да се включват услуги, свързани със съдържанието и/или контрола върху него. В обхвата на електронните съобщителни услуги не се включват услугите на информационното общество, които не се състоят изцяло или предимно от пренос на сигнали чрез електронни съобщителни мрежи.

12. "" е съвкупност от преносни съоръжения и при необходимост оборудване за комутация или маршрутизация и други ресурси, които служат за пренос на сигнали посредством проводник, радио, оптични или други електромагнитни способи, включително спътникови мрежи, фиксирани (с комутация на канали или с пакетна комутация, включително интернет) и мобилни наземни мрежи, електроразпределителни мрежи, доколкото се използват за пренос на сигнали, мрежи, използвани за радио- и телевизионно разпръскване, и кабелни електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, независимо от вида на пренасяната информация.

13. "" е услуга в областта на автомобилния, железопътния, въздушния, морския транспорт и транспорта по вътрешните водни пътища, включително пристанищни и летищни услуги, градския транспорт и превоза с таксита и линейки, с изключение на услугите по обучение на водачи на моторни превозни средства, услуги по преместване, наемане на автомобили и погребални услуги.

14. "" са услуги, оказани от лица със специална професионална квалификация в сферата на здравеопазването на пациенти при оценка, поддържане или възстановяване състоянието на тяхното здраве, независимо дали са публични или частни и дали са предоставени чрез лечебно или здравно заведение.

15. "" е услуга, чиято основна цел е предоставяне на подвижни картини със или без звук, включително телевизия и излъчване на филми в киносалони, независимо от начина на производство, разпространение и предаване, включително и радиоизлъчване.

16. "" е всяка услуга, която включва правенето на залози с материална стойност в игри на късмета, включително лотарии, карти за триене, залагане, бинго, хазартни услуги, предлагани в казина или лицензирани обекти, и хазартни услуги, управлявани от или в полза на благотворителни фондации или организации с нестопанска цел.

17. "" е дейност, която подпомага и разширява възможностите на лицата да водят самостоятелен начин на живот и се извършва в специализирани институции и в Общността.

18. "" са услуги за надзор на имущество и помещения, защита на лица (телохранители), патрули за сигурност или наблюдение на сгради, както и депозиране, съхраняване в сейф, превоз и разпределяне на пари в брой и ценности, с изключение на услуги по продажба, доставка, монтиране и поддръжка на технически устройства за сигурност.

19. "" е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората и правото за упражняване на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, правоспособност или членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специфично признаване от държавата.

20. "" е всяко задължение, забрана, условие или ограничение, предвидено в нормативен или административен акт, както и в правила на професионални организации и сдружения. Правила, залегнали в колективни трудови договори, сключени от социалните партньори, не се разглеждат като изисквания.

21. "" е електронна многоезична информационна система за взаимопомощ и обмен на информация между компетентните органи на държавите членки.

22. "" са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика.

23. "" е всяка форма на комуникация, предназначена да популяризира, пряко или косвено, стоки, услуги или репутация на предприятие, организация или лице, занимаващо се с търговска, промишлена или занаятчийска дейност или практикуващо регулирана професия. Не се смята за търговско съобщение информация, позволяваща пряк достъп до дейността на предприятие, организация или лице, като домейн или електронен адрес, както и информация, която е събрана по независим начин.

24. "" е риск, произтичащ непосредствено от предоставянето на услугата.

25. "" е риск за здравето и безопасността на получателя или на трето лице, включително смърт или сериозно травматично или нетравматично увреждане.

26. "" е предотвратяването на значителни парични загуби или на стойност на собствеността по отношение на получателя.

27. "" е сключването на договор за застраховка за сметка на доставчика по отношение на потенциалната му отговорност, произтичаща от предоставянето на услугата, спрямо получателите и където това е приложимо - спрямо трети лица.

28. "" е предоставяне на информация относно приемането на актове, с които се въвеждат мерки на национално ниво, необходими за изпълнение и прилагане на директивите на Европейския съюз.

29. "" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което нарушителят е наказан за същото по вид нарушение;

30. (нова - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) "" е предоставяне на услуги съгласно чл. 56 от от доставчик, който е законно установен в друга държава членка и еднократно или за определен период от време ще упражнява своята дейност в Република България, без да се установява.

31. (нова - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) "" са: допълнителните разходи, свързани с разстоянието или техническите характеристики на предоставянето на услугата, различните пазарни условия, като по-високото или по-ниското търсене, повлияно от сезоните, различните периоди на почивки в държавите членки, цените на различни конкуренти или допълнителните рискове, свързани с разликите в нормативните изисквания в сравнение с държавата членка на установяване.

§ 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При планиране или изготвяне на нормативен акт, който предвижда въвеждането на изисквания към доставчиците на услуги, свързани с достъпа до услуги или с упражняването на дейност по предоставяне на услуги, органът, предложил включването му в законодателната програма на Министерския съвет, или органът, отговорен за неговото изготвяне, уведомява министъра на икономиката.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.) За уведомяването по ал. 1 компетентният орган изготвя доклад с информация за:

1. разрешителни режими, които не въвеждат правото на Европейския съюз;

2. основанията за изискванията към доставчиците на услуги;

3. съответствието с принципите, посочени в .

(3) (Отм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) Министърът на икономиката нотифицира Европейската комисия за акта по ал. 1.

(5) Нотифицирането за национален законопроект в съответствие с на Европейския парламент и на Съвета, изменена с Директива 98/48/ЕО, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество, изпълнява задължението за нотифициране по този параграф.

§ 3. Този закон въвежда разпоредбите на Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар.

§ 4. Компетентните органи в Република България, които имат правомощия във връзка с упражняването на дейности по предоставяне на услуги, в срок един месец от влизането в сила на закона са длъжни да предприемат всички необходими действия за регистрация в ИСВП.

§ 5. В (обн., ДВ, бр. 56 от 2002 г.; изм., бр. 119 и 120 от 2002 г., бр. 39 от 2004 г., бр. 28, 39, 94, 99 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 80, 82 и 105 от 2006 г., бр. 42, 53 и 80 от 2007 г., бр. 31, 36 и 66 от 2008 г. и бр. 19 и 82 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В се създава ал. 5:

"(5) Туроператорска или туристическа агентска дейност може да се извършва и от лице, установено в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, ако при установяване на територията на Република България представи копие от документ, удостоверяващ правото му да извършва такава дейност, и удостоверение или друг документ от кредитна или застрахователна институция, съдържащ данни за наличието на застраховка, покриваща отговорността му за причинени вреди, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на професионалните задължения."

2. В :

а) в ал. 2 думите "се подава" се заменят с "и документите по чл. 17, ал. 5 се подават";

б) в ал. 6 думите "Изричният или мълчаливият отказ" се заменят с "Отказът";

в) създава се ал. 11:

"(11) Лицата по чл. 17, ал. 5 се вписват служебно в регистъра на туроператорите и туристическите агенти, като действието на регистрацията им е съобразно срока на представените от тях документи."

3. В :

а) създава се нова т. 3:

"3. с изтичане действието на регистрацията - за случаите по чл. 17, ал. 5;";

б) досегашната т. 3 става т. 4 и в нея в буква "г" след думите "застрахователен договор по" се добавя "чл. 17, ал. 5 и".

4. В :

а) в т. 5 накрая се поставя запетая и се добавя "данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка";

б) точка 6 се изменя така:

"6. имената на лицата с право да управляват и /или представляват регистрираното лице;";

в) в т. 8 след думите "застрахователен договор по" се добавя "чл. 17, ал. 5 и".

5. В накрая се поставя запетая и се добавя "включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

6. В т. 1 се изменя така:

"1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;".

7. В накрая се поставя запетая и се добавя "включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

8. В т. 1 се изменя така:

"1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;".

9. В т. 1 се изменя така:

"1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;".

10. В т. 1 се изменя така:

"1. копия от документи, удостоверяващи, че лицето има право по силата на друг закон да извършва стопанска дейност, включително по законодателството на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;".

11. В т. 6 се отменя.

12. В :

а) в т. 1:

аа) в буква "д" накрая се поставя запетая и се добавя "данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка";

бб) буква "е" се изменя така:

"е) имената на лицата с право да управляват и/или представляват регистрираното лице;";

вв) в буква "и" след думите "застрахователен договор по" се добавя "чл. 17, ал. 5 и";

б) в т. 2:

аа) буква "з" се изменя така:

"з) единен идентификационен код, данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка на собственика на обекта;";

бб) в буква "и" след думите "единен идентификационен код" се поставя запетая и се добавя "данъчен или регистрационен код или друга идентификация, използвана в съответната държава членка".

13. В думите "чл. 53, ал. 1, т. 3 - 6" се заменят с "чл. 53, ал. 1, т. 3 - 5".

§ 6. В (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г., бр. 33, 43, 54, 69, 98 и 102 от 2008 г. и бр. 6, 17, 19, 80, 92 и 93 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В накрая се поставя запетая и се добавя "или в еквивалентен списък или регистър, поддържан от компетентен орган в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

2. В думите "в Централния професионален регистър на строителя" се заменят с "по реда на чл. 3, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите".

3. В се създава ал. 7:

"(7) Дейностите като консултант по ал. 1 могат да се извършват и от лица, представили копие от документ, удостоверяващ правото да извършват такава дейност, издаден от компетентен орган на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство."

4. В ал. 5 се изменя така:

"(5) Чужденци и граждани на държави - членки на Европейския съюз, или на други държави - страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на които е призната професионалната квалификация по реда на Закона за признаване на професионални квалификации, могат да извършват дейностите по чл. 229, ал. 1 в обхвата на квалификацията си при условията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране."

§ 7. В (обн., ДВ, бр. 108 от 2006 г.; изм., бр. 19, 35 и 92 от 2009 г.) се правят следните допълнения:

1. В се създава изречение второ: "Вписването в съответен регистър на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, има силата на вписване в Централния професионален регистър на строителя за обхвата на дейностите, за които е издадено."

2. В накрая се добавя "или по съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

3. В :

а) в ал. 2, т. 8 накрая се поставя запетая и се добавя "или еквивалентна справка, издадена от съответните компетентни органи на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство";

б) създава се ал. 3:

"(3) В случаите, когато строителят е регистриран в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, документът по ал. 2, т. 1 може да не е легализиран."

§ 8. В (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм., бр. 65 от 2003 г., бр. 77 от 2005 г., бр. 30 и 79 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г. и бр. 28 от 2009 г.) в се правят следните изменения:

1. В ал. 1 изречение второ се изменя така: "В случай на отказ решението се мотивира."

2. В ал. 3 думите "или мълчаливият отказ" се заличават.

§ 9. В (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г.) се правят следните допълнения:

1. В след думите "по реда на Закона за висшето образование" се добавя "или по реда на съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

2. В след думите "по реда на Закона за висшето образование" се добавя "или по реда на съответното законодателство на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство".

§ 10. В (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10, 30, 34, 80 и 81 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г. и бр. 19 и 82 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В :

а) точка 1 се изменя така:

"1. името, ЕГН/ЛНЧ, местожителството и адресът за кореспонденция на занаятчията - физическо лице, съответно фирмата, седалището, адресът на управление, данните по търговската регистрация и единният идентификационен код на собственика на занаятчийското предприятие - юридическо лице;";

б) точка 3 се изменя така:

"3. адресът, на който ще се упражняват занаятите;";

в) в т. 4 се създава изречение второ: "Когато майсторското свидетелство е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се вписват и държавата и организацията, която е издала документа."

2. В :

а) в ал. 2, т. 2 накрая се добавя "по чл. 23, ал. 1";

б) в ал. 3 т. 2 се отменя;

в) създават се ал. 4 и 5:

"(4) Когато заявлението е подадено от лице - гражданин на държава - членка на Европейския съюз, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, което иска да се установи на територията на Република България и да извършва лично занаятчийска дейност, то представя копие от документ, доказващ притежаването на квалификация, отговаряща на изискванията за майстор, или друг документ, доказващ правото му да извършва занаятчийска дейност.

(5) Когато лице по ал. 4 желае временно да извършва занаятчийска дейност на територията на Република България, без да се установява, то уведомява за това съответната регионална занаятчийска камара, на територията на която ще извършва дейността, преди нейното започване. В уведомлението се посочват:

1. държавата, в която е установено, и адрес в нея;

2. адрес на територията на Република България, свързан с извършването на занаятчийската дейност;

3. копие от документ, доказващ притежаването на квалификация, отговаряща на изискванията за майстор, или друг документ, доказващ правото му да извършва занаятчийска дейност."

3. В изречение второ се заличава.

4. се изменя така:

"Чл. 55. (1) Майстор в определен занаят е лице, което успешно е издържало майсторски изпит и е получило майсторско свидетелство, издадено от Националната занаятчийска камара.

(2) Майстор е и лице, признато за такъв в държава - членка на Европейския съюз, или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, и притежаващо документ, доказващ необходимата квалификация.

(3) Лицата по ал. 1 и 2 могат да притежават неограничен брой майсторски свидетелства."

5. В изречение второ се заличава.

§ 11. В (обн., ДВ, бр. 99 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 30, 51, 53, 59, 105 и 108 от 2006 г., бр. 31, 41, 59 и 64 от 2007 г., бр. 36 и 102 от 2008 г. и бр. 23, 42 и 82 от 2009 г.) в се създава буква "о":

"о) Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 г. относно услугите на вътрешния пазар."

§ 12. В срок два месеца от влизането в сила на закона:

1. компетентните органи съобразно своята компетентност предприемат незабавни действия и привеждат в съответствие с този закон всички разрешителни режими и изисквания, свързани с дейности по предоставянето на услуги;

2. Министерският съвет приема актовете по и .

§ 13. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".

-------------------------

Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 11 февруари 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

(ОБН. - ДВ, БР. 14 ОТ 2015 Г.)

§ 17. В Закона за дейностите по предоставяне на услуги (обн., ДВ, бр. 15 от 2010 г.; изм., бр. 83 от 2013 г.) навсякъде думите "министърът на икономиката и енергетиката" и "министъра на икономиката и енергетиката" се заменят съответно с "министърът на икономиката" и "министъра на икономиката".