ЗАКОН ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС
В сила от 06.10.2001 г.
Обн. ДВ. бр. от 6 Април 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Май 2007г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Декември 2010г.
изм. ДВ. бр. от 29 Декември 2001г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 25 Април 2006г.,
изм. ДВ. бр. от 11 Май 2007г.,
изм. ДВ. бр. от 21 Декември 2010г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложно поле
Чл. 1. (1) Този закон урежда електронния документ, електронния подпис и условията и реда за предоставяне на удостоверителни услуги.
(2) Този закон не се прилага:
1. относно сделки, за които законът изисква квалифицирана писмена форма;
2. когато държането на документа или на екземпляр от него има правно значение (ценни книжа, товарителници и други).
Глава втора.
ЕЛЕКТРОНЕН ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС
Електронно изявление
Чл. 2. (1) е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията.
(2) Електронното изявление може да съдържа и несловесна информация.
Електронен документ
Чл. 3. (1) е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано.
(2) Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ.
Автор и титуляр на електронното изявление
Чл. 4. е физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител. Титуляр на електронното изявление е лицето, от името на което е извършено електронното изявление.
Адресат на електронното изявление
Чл. 5. може да бъде лице, което по силата на закон е длъжно да получава електронни изявления или за което въз основа на недвусмислени обстоятелства може да се смята, че се е съгласило да получи изявлението в електронна форма.
Посредник при електронното изявление
Чл. 6. (1) (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) е лице, което по възлагане от титуляря, автора или адресата изпраща, получава, записва или съхранява електронно изявление или извършва други услуги, свързани с него.
(2) Посредникът при електронното изявление е длъжен да:
1. разполага с техническо и технологично оборудване, което да осигурява надеждност на използваните системи;
2. поддържа персонал, притежаващ необходимите експертни знания, опит и квалификация;
3. осигурява условия за точно определяне на времето и източника на предаваните електронни изявления;
4. използва надеждни системи за съхраняване на информацията по т. 3;
5. (изм. - ДВ, бр. 38 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) съхранява информацията по т. 3 в срок от една година.
(3) Посредникът при електронното изявление отговаря за причинените вреди от неизпълнение на задълженията му по ал. 2.
Грешка при предаване на електронно изявление
Чл. 7. Титулярят носи риска от грешки при предаване на електронно изявление, освен ако адресатът не е положил дължимата грижа.
Потвърждаване на получаването на електронното изявление (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Чл. 8. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Потвърждаване на получаването на електронно изявление не е необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са уговорили друго. Ако страните са уговорили, че се изисква потвърждаване на получаването и не е посочен срок за това, потвърждаването трябва да бъде извършено в разумен срок.
(2) (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
(3) Потвърждаването на получаването не удостоверява съдържанието на електронното изявление.
Време на изпращане на електронното изявление
Чл. 9. Електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна система, която не е под контрола на автора.
Време на получаване на електронното изявление
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в която изявлението е постъпило.
(2) Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му.
Време на узнаване на електронното изявление
Чл. 11. Смята се, че адресатът на електронното изявление е узнал съдържанието му в разумен срок след неговото получаване.
Място на изпращане и получаване на електронното изявление
Чл. 12. (1) Електронното изявление се смята изпратено в мястото на дейност на неговия титуляр.
(2) Електронното изявление се смята получено в мястото на дейност на неговия адресат.
(3) Ако титулярят или адресатът на изявлението има повече от едно място на дейност, за място на дейност се смята това, което е в най-тясна връзка с изявлението и неговото изпълнение, като се държи сметка за обстоятелствата, които са били известни на титуляря и на адресата или са били взети предвид от тях по всяко време преди или при извършване на изявлението.
(4) Ако титулярят или адресатът няма място на дейност, взема се предвид неговото постоянно местопребиваване.
Електронен подпис
Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство.
(2) е електронен подпис, който:
1. дава възможност за идентифициране на автора;
2. е свързан по уникален начин с автора;
3. е създаден със средства, които са под контрола единствено на автора, и
4. е свързан с електронното изявление по начин, който осигурява установяването на всякакви последващи промени.
(3) Квалифициран електронен подпис е усъвършенстван електронен подпис, който отговаря на изискванията на .
(4) Електронният подпис по ал. 3 има значението на саморъчен подпис. Страните могат да уговорят, че ще признават стойността на електронния подпис по ал. 1 и 2 на саморъчен в отношенията помежду си.
Тайна на данните за създаване на електронния подпис
Чл. 14. Никой освен автора няма право на достъп до данните за създаване на електронния подпис.
Оспорване на електронния подпис
Чл. 15. (1) Лицето, посочено като титуляр или автор на електронното изявление, не може да оспори авторството спрямо адресата, ако изявлението е подписано с електронен подпис, когато:
1. изявлението е отправено чрез информационна система, предназначена да работи в автоматичен режим, или
2. изявлението е извършено от лице, на което е предоставен достъп до начина на идентифициране.
(2) Алинея 1, т. 2 не се прилага от момента, в който адресатът получи уведомление, че електронното изявление не изхожда от автора и адресатът има достатъчно време да съобрази поведението си с уведомлението.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато адресатът на изявлението не е положил дължимата грижа.
Глава трета.
КВАЛИФИЦИРАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)
Раздел I.
Общи положения
Раздел II.
Доставчици на удостоверителни услуги
Раздел III.
Удостоверения за квалифициран електронен подпис (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Раздел IV.
Отговорност
Раздел V.
Регулиране и контрол
Глава трета.
УСЪВЪРШЕНСТВАН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС
Раздел I.
Общи положения
Раздел II.
Доставчици на удостоверителни услуги
Раздел III.
Удостоверения за усъвършенстван електронен подпис
Раздел IV.
Отговорност
Раздел V.
Регулиране и контрол
Правомощия на Комисията за регулиране на съобщенията (Загл., изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.)
Чл. 32. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията има следните правомощия:
1. осъществява контрол над доставчиците на удостоверителни услуги относно надеждността и сигурността на удостоверителните услуги;
2. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
3. разработва, съгласува и предлага за приемане от Министерския съвет проекти на наредбите по този закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) В изпълнение на своите функции Комисията за регулиране на съобщенията има право:
1. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти;
2. да проверява документите за квалификация на служителите на доставчици на удостоверителни услуги;
3. да изисква сведения и документи, свързани с осъществяването на контрола;
4. да определя лица, които да извършват проверка за спазване от доставчиците на удостоверителни услуги и на изискванията по и .
(3) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Комисията за регулиране на съобщенията поддържа и публикува списък на лицата по ал. 2, т. 4.
(4) Дейността на доставчиците на удостоверителни услуги и редът за прекратяване на дейността им, изискванията относно формата на удостоверенията, издавани от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията за съхраняване на информация за услугите, предоставени от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията за съдържанието, формата и източниците във връзка с разкриваната информация от доставчиците на удостоверителни услуги, изискванията към лицата по ал. 2, т. 4, както и условията и редът за включването им в списъка по ал. 3 се определят с наредба на Министерския съвет.
Глава четвърта.
АКРЕДИТАЦИЯ И КОНТРОЛ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)
Определение
Чл. 33. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Акредитираща институция (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Чл. 34. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" акредитира доставчици на удостоверителни услуги.
Правомощия на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" по отношение на доставчиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация":
1. акредитира доставчиците на удостоверителни услуги;
2. отказва акредитиране на доставчици на удостоверителни услуги, когато те не отговарят на необходимите изисквания;
3. отнема акредитацията на доставчиците на удостоверителни услуги.
(2) Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" издава удостоверения на акредитираните доставчици на удостоверителни услуги.
Акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Чл. 36. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Секторната схема за доброволна акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги, условията и редът за акредитация, отказът от акредитация, както и отнемането на акредитация се уреждат с наредба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация".
Заличаване на регистрацията
Чл. 37. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Прекратяване на дейността на доставчик на удостоверителни услуги
Чл. 37а. (Нов - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Прекратяването на дейността на доставчик на удостоверителни услуги се урежда с наредбата по .
Регистър на доставчиците на удостоверителни услуги
Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Комисията за регулиране на съобщенията води регистър на всички доставчици, установили се на територията на Република България, които са я уведомили за започване на дейността си по и за акредитираните доставчици.
(2) Регистърът на доставчиците на удостоверителни услуги е публичен.
(3) Комисията за регулиране на съобщенията публикува в регистъра базовите и оперативните удостоверения за електронен подпис на доставчиците на удостоверителни услуги и базовите и оперативните си удостоверения по .
(4) (В сила от 21.12.2010 г.) Воденето, съхраняването и достъпът до регистъра се уреждат с наредба на Комисията за регулиране на съобщенията, която се обнародва в "Държавен вестник".
Държавни такси
Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) За акредитация на доставчиците на удостоверителни услуги и за издаването на удостоверения по се събира държавна такса.
(2) Размерът на държавната такса се определя с тарифа, одобрена от Министерския съвет.
Удостоверения за време (Загл. изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Доставчикът на удостоверителни услуги може да издава удостоверение за времето на представяне на електронен подпис, създаден за определен електронен документ.
(2) Удостоверението за време е подписан от доставчика на удостоверителни услуги електронен документ, който съдържа поне:
1. идентификатора на политиката за издаване на удостоверения за време, съдържаща се в наръчника на потребителя на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението за време;
2. представения на доставчика електронен подпис на подписания електронен документ;
3. идентификаторите на алгоритмите, използвани за създаването на електронния подпис;
4. времето на представяне на електронния подпис;
5. уникалния идентификационен номер на удостоверението за време;
6. удостоверението за квалифицирания електронен подпис на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението за време, или съответна препратка към него.
(3) Удостоверението за време има официална удостоверителна сила след вписването му във воден от доставчика регистър за издадените удостоверения за време. Изискванията за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредбата по .
(4) Доставчикът на удостоверителни услуги публикува в регистъра по ал. 3 и приложимата за удостоверенията за време информация за обстоятелствата по .
(5) Изискванията към удостоверенията за време, формата и правилата за тяхното издаване се определят с наредбата по .
(6) Доставчикът публикува в регистъра по удостоверенията за електронен подпис, използвани в дейността му по издаване на удостоверения за време.
Глава четвърта.
УНИВЕРСАЛЕН ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС
Глава пета.
ПРИЛOЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И НА КВАЛИФИЦИРАНИЯ ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2011 Г.)
Задължение за приемане и издаване на електронни документи
Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.)
Съхраняване на електронни документи
Чл. 42. Държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да съхраняват електронните документи в нормативно установените срокове за съхраняване на документи.
Глава пета.
ПРИЛOЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И НА УНИВЕРСАЛНИЯ ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ
Глава пета.
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И НА УНИВЕРСАЛНИЯ ЕЛЕКТРОНЕН ПОДПИС ОТ ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ
Глава шеста.
ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ
Задължения за защита на личните данни
Чл. 43. (1) Защитата на личните данни, събирани от доставчиците на удостоверителни услуги за нуждите на извършваната от тях дейност, и защитата на водените регистри се уреждат със закон.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Режимът по ал. 1 се прилага и по отношение на личните данни, известни на Комисията за регулиране на съобщенията, която при изпълнение на задълженията си наблюдава дейността на доставчиците на удостоверителни услуги.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Доставчиците на удостоверителни услуги събират лични данни за автора и за титуляря на подписа само доколкото са необходими за издаването и поддържането на удостоверения за електронен подпис.
(4) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Лични данни могат да се събират само лично от лицето, за което се отнасят, или с неговото изрично съгласие.
(5) Събраните данни не могат да се използват за цели, различни от посочените в ал. 3, освен с изричното съгласие на лицето, за което се отнасят, или ако това е позволено със закон.
Глава седма.
ПРИЗНАВАНЕ НА УДОСТОВЕРЕНИЯ, ИЗДАДЕНИ ОТ ДОСТАВЧИЦИ НА УДОСТОВЕРИТЕЛНИ УСЛУГИ, УСТАНОВЕНИ В ДРУГИ ДЪРЖАВИ
Основания и ред
Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) (1) Удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави - членки на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги.
(2) Удостоверения за квалифициран електронен подпис, издадени от доставчици на удостоверителни услуги, установени в други държави съгласно националното законодателство на тези държави, се признават за равностойни на удостоверения, издадени от български доставчик на удостоверителни услуги, ако е изпълнено някое от следните условия:
1. задълженията на доставчика на удостоверителни услуги, издал удостоверението, и изискванията към неговата дейност съответстват на изискванията, предвидени в този закон, и доставчикът на удостоверителни услуги е акредитиран в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. доставчик на удостоверителни услуги, установен в държава - членка на Европейския съюз, или в държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се е задължил да отговаря за действията и бездействията на установения в друга държава доставчик на удостоверителни услуги в случаите по , или
3. удостоверението или доставчикът на удостоверителни услуги, издал удостоверението, е признат съгласно влязъл в сила международен договор между Европейския съюз и трети държави или международни организации или съгласно международен договор между Република България и трета държава.
(3) Условията по ал. 2, т. 1 и 2 се установяват от Комисията за регулиране на съобщенията чрез публикуването в отделни списъци във водения от нея регистър по на:
1. чуждестранните доставчици на удостоверителни услуги, чиито удостоверения са признати при условията на ал. 2;
2. наименованието на поелия отговорността доставчик при условията на ал. 2, т. 2, както и условията, при които е поета отговорността.
Глава осма.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Наказания
Чл. 45. (1) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) Който извърши или допусне извършването на нарушение по , , , , , , , , , се наказва с глоба от 1000 до 50 000 лв., ако деянието не съставлява престъпление.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) В случаите по ал. 1 на юридическото лице или на едноличния търговец се налага имуществена санкция в размер от 5000 до 100 000 лв.
Установяване на нарушенията, съставяне на актове и издаване на наказателни постановления
Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Актовете за констатираните нарушения се съставят от лица, упълномощени от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, а наказателните постановления се издават от него или от упълномощено от него длъжностно лице.
(2) При констатиране на нарушенията съставителите на актове могат да изземват и задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушенията, по реда на .
(3) Съставянето на актовете, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на този закон:
1. "" е форма за действителност или доказване на изявлението, при която законът предвижда допълнителни изисквания към писмената форма, като нотариална заверка на подписа, нотариален акт, саморъчно изписване на изявлението, участие на свидетели или длъжностни лица при извършване на изявлението и др.
2. "" е система за криптиране на информация, която позволява да се създават и използват двойка криптографски ключове, включваща частен ключ и алгоритмично свързан с него публичен ключ, със следните характеристики:
а) чрез единия ключ може да се криптира съдържанието на дадено електронно изявление, а чрез другия ключ да се декриптира;
б) чрез използването на публичния ключ може по несъмнен начин да се установи дали преобразуването на първоначалното електронно изявление е извършено чрез използване на съответния му частен ключ и изменяно ли е електронното изявление след преобразуването;
в) ако се знае единият ключ, е практически невъзможно да се открие другият ключ.
3. "" е низ от символи, който се използва в алгоритъм за преобразуване на информация от разбираем в шифриран вид (криптиране) или обратно - от шифриран в разбираем вид (декриптиране).
4. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) "" е единият от двойка ключове, използван в асиметрична криптосистема, който е достъпен и може да се използва за проверка на електронен подпис.
5. "" е единият от двойка ключове, използван в асиметрична криптосистема за създаване на електронен подпис.
6. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) "" е конфигуриран софтуер или хардуер, използван за въвеждане на данните за създаване на подписа.
7. "" са уникална информация, като кодове или криптографски ключове, използвани от подписващото лице за създаване на електронен подпис.
8. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) " са уникална информация, като кодове или публични криптографски ключове, използвани от проверяващото лице за проверка на електронен подпис.
9. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) "" е конфигуриран софтуер или хардуер, използван за проверка на електронен подпис.
10. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) "" е удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на удостоверителни услуги сам на себе си, удостоверяващо публичния ключ, използван за проверка на подписаните от доставчика на удостоверителни услуги оперативни удостоверения за електронен подпис.
11. (нова - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.07.2011 г.) "" е удостоверение за електронен подпис, издадено от доставчик на удостоверителни услуги сам на себе си и подписано с електронен подпис, придружен от базово удостоверение за електронен подпис. Оперативното удостоверение удостоверява публичния ключ, използван за проверка на подписаните от доставчика на удостоверителни услуги удостоверения за електронен подпис и удостоверенията за време на потребителите.
Заключителни разпоредби
§ 2. В Закона за далекосъобщенията (обн., ДВ, бр. 93 от 1998 г.; бр. 26 от 1999 г., бр. 10 и 64 от 2000 г.) в се създава ал. 4:
"(4) Държавната комисия по далекосъобщения регистрира и контролира дейността по предоставяне на удостоверителни услуги, свързани с електронния подпис, по ред, определен със закон."
§ 3. Този закон влиза в сила 6 месеца след обнародването му в "Държавен вестник".
§ 4. Министерският съвет подготвя наредбите, предвидени в този закон, в срок 5 месеца от обнародването му и ги приема в едномесечен срок след влизане на закона в сила.
§ 5. (Изм. - ДВ, бр. 112 от 2001 г., в сила от 05.02.2002 г.) Изпълнението на закона се възлага на Министерския съвет и на Комисията за регулиране на съобщенията.
-------------------------
Законът е приет от ХХХVIII Народно събрание на 22 март 2001 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАЛЕКОСЪОБЩЕНИЯТА
(ОБН. - ДВ, БР. 112 ОТ 2001 Г., В СИЛА ОТ 05.02.2002 Г.)
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 78. (1) В Закона за електронния документ и електронния подпис навсякъде думите "Държавната комисия по далекосъобщения" се заменят с "Комисията за регулиране на съобщенията".
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 80. (1) Този закон влиза в сила 37 дни след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. , , и, които влизат в сила от 1 май 2001 г.;
2. , и , които влизат в сила от деня на обнародването;
3. , , , -, - и т. 1 на влизат в сила от 12 септември 2002 г.;
4. в разпоредбата на влиза в сила от 1 октомври 2002 г.
(2) Платените такси до влизане в сила на разпоредбата по ал. 1, т. 1 не се преизчисляват, досъбират или връщат.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС
(ОБН. - ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)
§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на:
1. дял трети, и - относно отмяната на глава трета, раздел II "Обжалване по съдебен ред", , , , , , , , , , , , , , , , , , , , , и , както и , , , , , и - относно замяната на думата "окръжния" с "административния" и замяната на думите "Софийския градски съд" с "Административния съд - град София", които влизат в сила от 1 март 2007 г.;
2. , който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;
3. , който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в "Държавен вестник".
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР
(ОБН. - ДВ, БР. 34 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 80 ОТ 2006 Г., ИЗМ. - ДВ, БР. 53 ОТ 2007 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2008 Г.)
§ 56. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2007 г.) Този закон влиза в сила от 1 януари 2008 г., с изключение на и , които влизат в сила от деня на обнародването на закона в "Държавен вестник".
Релевантни актове от Европейското законодателство
ДИРЕКТИВА 2003/58/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
ДИРЕКТИВА 1999/93/ЕИО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА
РЕГЛАМЕНТ (ЕИО) № 2380/74 НА СЪВЕТА
Допълнителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)
§ 40. Този закон въвежда изискванията на Директива 1999/93/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 1999 г. относно правната рамка на Общността за електронните подписи, изменена с Регламент (ЕО) № 1137/2008.
Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЕЛЕКТРОННИЯ ДОКУМЕНТ И ЕЛЕКТРОННИЯ ПОДПИС
(ОБН. - ДВ, БР. 100 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 21.12.2010 Г.)
§ 41. (1) Регистрираните от Комисията за регулиране на съобщенията доставчици на удостоверителни услуги се смятат за акредитирани по смисъла на този закон.
(2) Комисията за регулиране на съобщенията вписва в регистъра по служебно съответните обстоятелства, свързани с акредитацията на регистрираните до влизането в сила на този закон доставчици на удостоверителни услуги.
§ 42. Всички удостоверения за усъвършенстван и универсален електронен подпис, издадени до влизането в сила на този закон, се приравняват на удостоверения за квалифициран електронен подпис.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
§ 52. Комисията за регулиране на съобщенията приема наредбата по в срок до 1 март 2011 г.
§ 53. Подзаконовите нормативни актове по прилагането на закона се привеждат в съответствие с изискванията на този закон в срок до 1 юли 2011 г.
§ 54. Законът влиза в сила от 1 юли 2011 г. с изключение на разпоредбата на относно , която влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник".
