Чл. 2. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове, прилагането на административнонаказателни разпоредби и разследвания на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) Митнически надзор е съвкупност от действията на митническите органи, предприемани с цел осигуряване спазването на митническото законодателство и на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор.

(3) Митнически контрол е извършването от митническите органи на специфични действия като проверки на стоки, на транспортни, търговски, счетоводни и други документи на физически и юридически лица, на превозни средства, на багажи и други стоки, пренасяни през държавната граница, и други подобни действия за осигуряване спазването на митническото законодателство и спазването на други разпоредби, приложими за стоките под митнически надзор, както и събирането на митни сборове.

Чл. 2. (1) Дейността на митническите органи включва осъществяваните от тях на митническата територия на страната митнически надзор и контрол върху внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки за, от и през Република България, събирането на митни сборове и прилагането на административнонаказателни разпоредби.

Чл. 3. Лицата и превозните средства, както и стоките, които се пренасят или превозват от тях, преминават държавната граница през граничните контролно-пропускателни пунктове и подлежат на митнически надзор и контрол, който се осъществява в определени за тази цел места. Редът, по който се извършват митническият надзор и контрол, се определя в правилника за прилагане на този закон, наричан по-нататък "правилника".

Чл. 4. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са внесени без извършване на съответните митнически формалности. Тези стоки следва да бъдат представени пред митническите органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и ги потърси в срок шест месеца от деня на представянето им пред митническите органи, лицето извършва съответните формалности за получаване на митническо направление за стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.

(3) Оставените, намерените или задържаните стоки, включително превозните средства, се считат за изоставени в полза на държавата, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) собственикът им е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и от деня на представянето им пред митническите органи са изтекли шест месеца;

2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) собственикът им е местно лице с известен адрес в страната и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца. Поканата се изпраща в седмичен срок от деня на представянето на стоките пред митническите органи.

Чл. 4. (1) Всички лица са длъжни да уведомят незабавно митническите органи за оставените при тях, намерени или задържани стоки, включително превозни средства, за които се знае или се предполага, че са внесени без заплащане на митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи, както и по контрабанден начин.

(2) Ако собственикът на оставените, намерените или задържаните стоки, включително на превозните средства, е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и ги потърси в срок шест месеца от деня на поставянето им под митнически контрол, лицето дава митническо направление на стоките, след като заплати всички направени разходи от митническото учреждение за тях.

1. собственикът им е чуждестранно лице, неизвестно лице или местно лице с неизвестен адрес и от деня на поставянето им под митнически контрол са изтекли шест месеца;

2. собственикът им е местно лице с известен адрес в страната и от деня на връчване на поканата за вдигане на стоките, изпратена от митническото учреждение, са изтекли три месеца. Поканата се изпраща в седмичен срок от деня на поставяне на стоките под митнически контрол.

Чл. 5. (1) (Доп. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност. Те са длъжни в 14-дневен срок от получаване на искането от митническите органи да предоставят информация относно посочените в него факти и обстоятелства.

(2) Никой няма право да се разпорежда със стоки под митнически надзор без знанието и разрешението на митническите органи.

(3) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Действията, извършени в нарушение на ал. 2, са недействителни спрямо митническите органи.

Чл. 5. (1) Всички лица, включително държавните органи в рамките на своята компетентност, оказват съдействие на митническите органи при извършване на тяхната дейност.

Чл. 6. Всички лица, които са свързани с операциите по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, са длъжни за целите на митническия надзор и контрол да предоставят на митническите органи по тяхно искане и в определен от тях срок цялата информация и документация по конкретните операции независимо от използвания носител.

Глава втора.

МИТНИЧЕСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Раздел I.

Устройство и организация

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Митническата администрация е централизирана административна структура, организирана в Агенция "Митници" към министъра на финансите, която е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище София.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

(4) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в териториалното митническо управление са организирани в отдели.

(5) Централното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническата администрация и извършва митническа дейност.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.)

(7) Териториалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на митницата митнически бюра и/или митнически пунктове и заедно с тях е основен изпълнител на митническия надзор и контрол.

(8) (Доп. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър. Длъжностните лица от инспектората при министъра на финансите имат право на достъп до всички сведения и документи в митническата администрация във връзка с извършваните от тях проверки.

(9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания.

(2) Агенция "Митници" е структурирана в Централно митническо управление и регионални митнически дирекции. Общата и специализираната администрация в Централното митническо управление са организирани в дирекции.

(3) Регионалната митническа дирекция е структурирана в регионално митническо управление и митници. Общата и специализираната администрация в регионалното митническо управление са организирани в отдели.

(4) Митницата е структурирана в териториално митническо управление и митнически бюра и/или митнически пунктове. Общата и специализираната администрация в митницата са организирани в отдели.

(6) Регионалното митническо управление организира, ръководи, контролира и отчита дейността на включените в структурата на регионалната митническа дирекция митници, извършва митническа дейност и осигурява информационното обслужване на митниците и на Централното митническо управление.

(9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания.

(8) Общото ръководство и контрол върху дейността на митническата администрация се осъществява от министъра на финансите или от определен от него заместник-министър.

(9) Агенция "Митници" може да издава специализирани печатни издания.

Чл. 7. (1) Митническата администрация е централизирана система, която включва следните митнически учреждения:

1. Главно управление на митниците;

2. районни митнически управления;

3. митници;

4. митнически бюра и митнически пунктове към митниците.

(2) Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация.

(3) Министърът на финансите, по предложение на началника на Главното управление на митниците, създава, преобразува и закрива митническите учреждения и определя районите на действие и седалищата им, с изключение на случаите, когато те са разположени в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Главното управление на митниците е структурно звено на Министерството на финансите и е юридическо лице на бюджетна издръжка. То организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.

(5) Районните митнически управления са на пряко подчинение на Главното управление на митниците. Те организират,ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митници, митнически бюра и пунктове, извършват митническа дейност и осигуряват информационното обслужване на митниците и на Главното управление на митниците.

(6) Митниците организират, ръководят, контролират и отчитат дейността на включените в тяхната структура митнически бюра и митнически пунктове и заедно с тях са основни изпълнители на митническия надзор и контрол.

(7) Началникът на Главното управление на митниците може да създава към митническите учреждения консултативни и учебни центрове, лаборатории и други звена, необходими за тяхната дейност.

(8) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) Главното управление на митниците може да издава специализирани печатни издания.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Регионални митнически дирекции, митници, митнически бюра и митнически пунктове се създават, преобразуват и закриват от министъра на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници". Директорът на Агенция "Митници" определя структурата и числеността на персонала им в рамките на общата численост на персонала на агенцията.

Чл. 8. Министерският съвет по предложение на министъра на финансите определя числения състав и издръжката на митническата администрация.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Агенция "Митници" се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

(2) При осъществяване на своите функции директорът на Агенция "Митници" се подпомага от заместник-директори. Броят на заместник-директорите се определя в устройствения правилник на агенцията.

(3) Заместник-директорите на Агенция "Митници" се назначават и се освобождават от министъра на финансите по предложение на директора на агенцията.

(4) (Отм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г.)

(4) В структурата на Агенция "Митници" се включва инспекторат на пряко подчинение на директора на агенцията, който осъществява контрол върху дейността на митническата администрация.

Чл. 9. (1) Главното управление на митниците се ръководи от началник, който е и заместник-министър на финансите.

(2) Заместник-началниците на Главното управление на митниците се назначават и освобождават от министъра на финансите по предложение на началника на Главното управление на митниците.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация.

(2) Митническите служители не могат:

1. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговски дружества, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на органи на управление или контрол на търговски дружества или кооперации;

2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения;

3. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, лице, с което се намират във фактическо съжителство, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническите служители, които заемат длъжност по служебно правоотношение, трябва да отговарят и на изискванията по чл. 7 от Закона за държавния служител.

(4) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Митнически служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 4 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) При назначаване, освобождаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция "Митници" своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(8) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 6 и 7, обработвани от Агенция "Митници", се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

(9) (Нова - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) В 7-дневен срок от възникване на обстоятелствата по ал. 1 и 2 митническите служители са длъжни да подадат декларация.

(10) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., предишна ал. 8, изм. и доп. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 6, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие по реда на Кодекса на труда или на Закона за държавния служител.

(2) Митническите служители не могат:

1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

3. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2003 г.) да са в йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При назначаване на работа митническите служители подписват декларация за обстоятелствата по ал. 1 и 2.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2004 г.) При назначаване, освобождаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция "Митници" своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(7) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) По отношение на защитата и достъпа до данните по ал. 5 и 6, обработвани от Агенция "Митници", се прилагат разпоредбите на Закона за защита на личните данни.

(8) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Несъвместимостта по ал. 1 и 2, както и неподаването в срок на декларация по ал. 5, е основание за едностранно прекратяване на трудовите или служебните правоотношения с митническия служител без предизвестие.

Чл. 10. (1) Митнически служител може да бъде дееспособен български гражданин, който не е осъждан за умишлено престъпление от общ характер, не е лишен по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация.

(2) Митническите служители не могат:

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" данъчните органи предоставят данни за доходите и имуществото на митническите служители.

(2) Митническите служители не могат:

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При назначаване и всяка година най-късно до 31 май митническите служители са длъжни да декларират пред директора на Агенция "Митници" своето имотно състояние, както и имотното състояние на своите съпрузи (съпруги) и на ненавършилите пълнолетие деца по декларация-образец, утвърдена от министъра на финансите.

(2) Митническите служители не могат:

3. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) да са в пряка йерархическа връзка на ръководство и контрол със съпруг или съпруга, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до четвърта степен включително.

(2) Митническите служители не могат:

2. да сключват допълнителни трудови договори освен като сътрудници в научни институти и преподаватели в учебни заведения.

(2) Митническите служители не могат:

1. да са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници или да участват лично или чрез подставени лица в органите за управление на, търговски дружества, кооперации и други организации със стопанска дейност;

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Министерският съвет по предложение на министъра на финансите приема устройствен правилник на Агенция "Митници" и определя числеността на персонала в агенцията и в Централното митническо управление.

(2) В Устройствения правилник на Агенция "Митници" могат да бъдат определени допълнителни изисквания за заемане на длъжности в митническата администрация.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на митниците.

(3) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" приема правилници за организацията и дейността на регионалните митнически дирекции.

Чл. 11. Изискванията за работа в митническата администрация, организацията на работа, условията и редът за професионалното израстване на митническите служители се уреждат с Правилник за вътрешния ред на митническите учреждения, който се издава от министъра на финансите.

Чл. 12. Митническите органи събират такси за допълнително предоставени услуги и за случаи, определени в правилника. Тези такси не са митни сборове. Размерът им се определя от Министерския съвет.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Агенция "Митници" събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Чл. 13. Главното управление на митниците събира приходи от сключени договори с юридически и физически лица за разрешени от министъра на финансите дейности в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на други места, чието изпълнение изисква допълнителен митнически контрол.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

4. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) приходите от експлоатация на недвижимо имущество - държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5. (доп. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) двадесет на сто от събраните глоби и имуществени санкции за митнически и валутни нарушения;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

8. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) приходите по чл. 20 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) приходите по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс;

10. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) двадесет на сто от събраните глоби и имуществени санкции за нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове;

11. (нова - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) десет на сто от събраните от Агенция "Митници" такси на граничните контролно-пропускателни пунктове, включително такси по чл. 10 от Закона за пътищата.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления, за участие в разкриването на нарушения на акцизното законодателство и за материално стимулиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и десет на сто от приходите по ал. 1 и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

8. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) приходите по чл. 78, ал. 6 и 8 от Гражданския процесуален кодекс.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2001 г.) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 01.01.2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Министърът на финансите по предложение на директора на Агенция "Митници" определя служителите за допълнително възнаграждение за участие в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления и за материално стимулиране.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Средствата по ал. 2 се определят в размер двадесет и пет на сто от годишния размер на средствата за работна заплата по бюджета на Агенция "Митници" за съответната година и се включват в Закона за държавния бюджет за същата година.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2001 г.) Редът за определяне на индивидуалния размер на допълнителното възнаграждение по ал. 2 се определя с наредба, издадена от министъра на финансите.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

8. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г., доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон и по чл. 251, ал. 2 от Наказателния кодекс;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

5. двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Агенция "Митници" е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

4. приходите от експлоатация на недвижимо имущество - частна държавна собственост, и от предоставяне на данни;

5. двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 9;

7. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите от ползване на почивната база;

8. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите по чл. 17, т. 3 от Валутния закон;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., в сила от 1 януари 2000 г.) приходите по чл. 64, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 14. (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1999 г.) (1) Главното управление на митниците е администратор на:

1. приходите по чл. 12;

2. приходите по чл. 13;

3. деветдесет на сто от приходите по чл. 240, ал. 2;

5. двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6. приходите от печатните издания по чл. 7, ал. 8;

7. приходите от ползване на почивната база.

(2) От приходите по ал. 1 могат да се разходват средства за развитие на материалната база и за борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления, за стимулиране на митническите служители и за възнаграждения на участниците в борбата срещу митническите и валутните нарушения и престъпления по ред, определен с наредба, издадена от министъра на финансите. Сумите за материално стимулиране и за възнаграждения на едно лице за една календарна година не могат да превишават 24 месечни брутни работни заплати.

Раздел II.

Функции и задачи

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

2. участва в разработването и изпълнението на международните договори, които се отнасят до митническата дейност;

3. осъществява международните митнически връзки;

4. събира, обработва, анализира, съхранява и предоставя информация относно митническата дейност и разработва митническа статистика. Условията и редът за тези дейности се определят в наредба, издадена от министъра на финансите;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители;

6. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) застрахова митническите служители срещу злополука и застраховка "Живот" за сметка на своя бюджет.

(2) Митническите органи:

1. осъществяват митнически надзор и контрол върху стоките, превозните средства и лицата в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. изчисляват, събират или изискват обезпечаването на митни сборове, определени при внос, износ или транзит на стоки;

3. прилагат, в рамките на своята компетентност, тарифните мерки и мерките на търговската политика на Република България;

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) осъществяват митническо разузнаване и разследване за противодействие на митническите и валутните нарушения;

6. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на незаконния трафик на наркотични вещества и прекурсори;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) осъществяват дейност по установяване на административни нарушения и налагане на административни наказания;

11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и с органите на Държавна агенция "Национална сигурност" при условията и по реда на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност";

12. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) прилагат мерки за граничен контрол за защита на права върху интелектуалната собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите по ал. 2, т. 11 за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместни инструкции на министъра на финансите с министъра на вътрешните работи и с председателя на агенцията.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

3. осъществява международните митнически връзки;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители;

(2) Митническите органи:

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г., отм. - ДВ, бр. 86 от 2005 г., в сила от 29.04.2006 г.)

11. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) участват при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи при условията и по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи;

(3) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Условията и редът за взаимодействие между митническите органи и органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване и разкриване на митнически и валутни нарушения се уреждат със съвместна инструкция на министъра на финансите и министъра на вътрешните работи.

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

3. осъществява международните митнически връзки;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители;

(2) Митническите органи:

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

9. (нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) организират и осъществяват дейността по разследване на престъпления в случаите, при условията и по реда, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс;

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

3. осъществява международните митнически връзки;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

(2) Митническите органи:

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения и престъпления в съответствие с Наказателно-процесуалния кодекс;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби;

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

3. осъществява международните митнически връзки;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

(2) Митническите органи:

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

5. организират и осъществяват дейността за предотвратяване и разкриване на митническите и валутните нарушения, а съвместно с компетентните органи - и на престъпленията против митническия режим;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби.

(3) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Раздел III.

Правомощия на митническите органи

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

1. да извършват проверки, свързани с митническия надзор и контрол на стоки, превозни средства и лица в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове и на цялата митническа територия на страната;

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

3. да изискват представянето или предаването на стоки, документи, сведения и други носители на информация, свързани с митническия надзор и контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

7. да събират суми: за митни сборове за внесени и изнесени стоки; за неизпълнени задължения и поръчителства; за заплащане равностойността на отнети в полза на държавата стоки, когато липсват или са отчуждени, и за всякакви други митнически задължения и за други държавни вземания, които се събират от митническите органи;

8. да налагат по установения от закона ред запори и възбрани за обезпечаване на дължими митни сборове и други държавни вземания, събирани от тях;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

11. (доп. - ДВ, бр. 28 от 2008 г.) да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" и с разрешение на съответната прокуратура.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(3) Митническите служители имат право да носят оръжие и да го използват при неизбежна отбрана и при крайна необходимост.

(4) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2002 г.) При осъществяване на правомощията по ал. 1, т. 1 специализирани контролни органи на Агенция "Митници" имат право да спират пътните превозни средства във вътрешността на страната при условия и по ред съгласно чл. 15, ал. 3.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници" и на началниците на митници органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от органите на Националната агенция за приходите нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата администрация и Националната агенция за приходите се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и изпълнителния директор на Националната агенция за приходите.

(7) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разследване за установяване на митнически задължения или нарушения, когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката или за разследването, както и при възпрепятстване на тяхното провеждане, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи, които извършват проверката или разследването, имат правомощията на органи на досъдебното производство.

(8) (Нова - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници", на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници органите на Националната агенция за приходите предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от органите на Националната агенция за приходите нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

11. да осъществяват контролирани доставки съвместно с компетентните органи на Министерството на вътрешните работи и с разрешение на съответната прокуратура.

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) да извършват претърсвания и изземвания на стоки, които са били или е трябвало да бъдат обект на митнически надзор и контрол и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) По писмено искане на директора на Агенция "Митници", на директорите на регионални митнически дирекции и на началниците на митници данъчните органи предоставят данни за последващи сделки относно количеството, вида, стойността и произхода на стоки, обект на вносно-износни операции, за суми, подлежащи на внасяне или възстановяване по Закона за данък върху добавената стойност и Закона за акцизите, както и за установени от данъчните органи нарушения, извършени от лица, осъществяващи дейности по вноса и износа.

(6) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Редът и начинът за електронен обмен на информация между митническата и данъчната администрация се определят със съвместна инструкция на директора на Агенция "Митници" и главния данъчен директор.

(7) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разследване за установяване на митнически задължения или нарушения, когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката или за разследването, както и при възпрепятстване на тяхното провеждане, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс. В тези случаи митническите органи, които извършват проверката или разследването, имат правомощията на органи на досъдебното производство.

(8) (Нова – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) Разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс се прилагат и за правомощията и процесуалните действия на митническите органи по ал. 1, т. 10 при извършване на проверките по ал. 7, както и за правата и задълженията на проверяваните лица относно основанието и целите на претърсването и изземването, органите, които го осъществяват, и лицата, които присъстват, както и относно правото на защита на проверяваните лица.

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

(2) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

10. да извършват претърсвания и изземвания на контрабандни стоки и свързаната с тях документация в офиси, служебни и други помещения, както и личен обиск на намиращите се в тях лица съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи, при спазване разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс;

(2) Митническите органи предават незабавно на органите на Министерството на вътрешните работи лица, за които при осъществяване на контрола са установени доказателства за извършено престъпление против митническия режим, и уведомяват прокуратурата.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да носят униформено облекло, когато това е предвидено за съответните длъжности в Устройствения правилник на Агенция "Митници";

5. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) да спазват утвърдените със заповед на министъра на финансите етични норми на поведение на митническия служител;

6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г., изм. - ДВ, бр. 44 от 2009 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, или на друг митнически орган, или на орган на Националната агенция за приходите във връзка с осъществяване на правомощията му. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон по искане на длъжностните лица от инспектората към министъра на финансите, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

6. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, определени от този закон като служебна тайна, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Условията и редът за предоставяне на сведения за обстоятелства и факти, съставляващи служебна тайна, на друг митнически орган се определят от директора на Агенция "Митници".

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. да носят униформено облекло;

5. да не разгласяват обстоятелства и факти, станали им известни при или по повод на изпълнение на служебните им задължения, освен по писмено искане на държавен орган, когато това е предвидено със закон, или на друг митнически орган във връзка с осъществяване на правомощията му по този закон. Министърът на финансите издава инструкция, с която определя фактите и сведенията, съставляващи служебна тайна, както и реда за тяхното предоставяне.

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Чл. 17а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Митническите органи събират и обработват лични данни за целите на митническия надзор и контрол.

(2) Администратор на лични данни е директорът на Агенция "Митници", който възлага обработката на лични данни на оправомощени от него длъжностни лица, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

(3) Събраните и обработени от митническите органи лични данни може да се предоставят на органи на чужди държави и на международни организации в изпълнение на международни споразумения, по които Република България е страна, при условията и по реда на Закона за защита на личните данни.

Глава трета.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Раздел I.

Представителство

Чл. 18. (1) Всяко лице може да бъде представлявано пред митническите органи за извършване на действията и процедурите, предвидени в този закон и в нормативните актове по прилагането му, включително и от митнически агент.

(2) Условията и редът, при които представителството се осъществява от митнически агент, се определят в правилника.

(3) Представителят трябва да бъде местно лице освен в изрично посочените в този закон случаи.

(4) Митническите органи изискват от всяко лице, което заявява, че действа като представител, да представи писмени доказателства за това.

Раздел II.

Решения на митническите органи

Чл. 19. (1) За издаване на решение от митническите органи във връзка с прилагането на митническите разпоредби лицето, поискало издаването му, трябва да представи цялата необходима информация и документация.

(2) Решението по ал. 1 трябва да бъде взето и съобщено на молителя в срок, определен в правилника. Когато искането за решение е направено писмено, решението трябва да се вземе в предвидения в правилника срок, считано от датата, на която искането е получено от митническите органи. Решението се съобщава писмено на молителя.

(3) Когато митническите органи не могат да се произнесат в определения срок поради необходимостта от събиране на допълнителна информация, те трябва да уведомят молителя преди неговото изтичане, като посочат причините и необходимия им срок за вземане на исканото решение.

(4) Решенията на митническите органи, с които се отхвърлят исканията на лицата или са неблагоприятни за тях, трябва да са мотивирани.

Чл. 20. (1) Ако решение, взето в полза на съответното лице, се основава на невярна или непълна информация, то се обезсилва, когато:

1. молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна; и

2. такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

(2) Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението.

(3) Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Чл. 21. (1) В случаи, различни от чл. 20, решение, взето в полза на заинтересуваното лице, се отменя или изменя, когато едно или повече от условията му не са изпълнени или вече не се изпълняват.

(2) Решение в полза на заинтересуваното лице може да бъде отменено и когато това лице не изпълни задължение, възложено му с решението.

(3) Лицето, за което се отнася решението на митническия орган, трябва да бъде уведомено за неговата отмяна или изменение.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Отменянето или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването по ал. 3. Централното управление на митниците може в изключителни случаи, когато го изискват законните интереси на заинтересуваното лице, да отложи датата на влизане в сила на отменянето или изменянето на решението.

(4) Отменянето или изменението на решението влиза в сила от датата на уведомяването по ал. 3. Главното управление на митниците може в изключителни случаи, когато го изискват законните интереси на заинтересуваното лице, да отложи датата на влизане в сила на отменянето или изменянето на решението.

Раздел III.

Информация

Чл. 22. (1) Митническите органи предоставят на заинтересуваните лица информация относно прилагането на митническото законодателство. Митническият орган може да откаже да отговори, когато искането не е свързано с действително предстоящи вносни или износни операции.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя безплатно. Направените разходи се заплащат, когато са свързани с извършване на анализ, на специализирана експертиза на стоките, с връщането им на молителя и други.

Чл. 23. (1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническите органи издават с решение по чл. 19 обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произхода на стоките при писмено искане при условия и по ред, определени в правилника.

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

(3) При митническото оформяне на стоките титулярят на получената информация удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

2. между декларираната стока и обстоятелствата, които определят придобиването на произхода и стоката, и обстоятелствата, описани в информацията, за целите на произхода.

(4) Обвързващата информация е валидна за срок до три години, считано от датата на издаването й. Обвързващата информация се обезсилва, когато се основава на неверни или непълни данни, предоставени от молителя, независимо от условията по чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2.

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не съответства на неговите разпоредби;

2. когато е несъвместима с тълкуването на номенклатурите, посочени в чл. 26. Несъвместимостта с тълкуването може да бъде:

а) (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) на национално равнище - вследствие на изменение на националните обяснителни бележки към номенклатурите на митническата тарифа, или по решение на съда;

б) на международно равнище - вследствие на издаване на мнение за класиране, или изменение на обяснителните бележки към номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, публикувани от Световната митническа организация;

3. при нейното отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярят на информацията е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт или при сключване на съответно международно споразумение от Република България, когато не съответства на техните разпоредби;

2. когато е несъвместима:

а) на национално равнище - с обяснителните бележки и мнения, приети за целите на тълкуване на правилата, или по решение на съда;

б) на международно равнище - със Споразумението по правилата за произход, установено в Световната търговска организация, или с обяснителните бележки или мнения за произхода, приети за тълкуване на споразумението;

3. при отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярят е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Титулярят на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3, може да продължи използването й в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок, различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

2. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) за изчисляване на експортни субсидии и всяка друга безвъзмездна финансова помощ при износ или внос на стоки като част от селскостопанската политика на Република България;

3. (предишна т. 2, изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) за използване на експортни лицензи и сертификати за внос или износ, които се представят при приемане на митническата декларация за стоките, при условие, че тези сертификати са издадени на основата на тази обвързваща информация.

Чл. 23. (1) Митническите органи издават с решение по чл. 19 обвързваща тарифна информация или обвързваща информация за произхода на стоките при писмено искане.

(3) При митническото оформяне на стоките титулярът на получената информация удостоверява пред митническите органи пълното съответствие:

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не съответства на неговите разпоредби;

а) на национално равнище - вследствие на изменение на националните обяснителни бележки към номенклатурата на митническата тарифа, или по решение на съда;

3. при нейното отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът на информацията е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

2. когато е несъвместима:

3. при отменяне или изменение по реда на чл. 21 и при условие, че титулярът е уведомен за отменянето на нейното прилагане или за изменението й.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Титулярът на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 2 или 3, или ал. 6, т. 2 или 3, може да продължи използването и в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок , различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

2. за признаване на документи за внос или за износ, когато са издадени на основание на информацията и се изискват при приемане на митническа декларация.

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните с митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не е съответства на неговите разпоредби;

б) на международно равнище - вследствие на издавано на мнение за класиране, или изменение на обяснителните бележки към номенклатурата на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките, публикувани от Световната митническа организация;

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

2. когато е несъвместима:

(7) Титулярът на обвързващата информация, която престава да бъде валидна съгласно ал. 5, т. 1 или 2 и ал. 6, т. 1 или 2, може да продължи използването и в срок не по-дълъг от шест месеца от влизането в сила на съответните актове при условия и по ред, определени в правилника.

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок , различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

Част първа.

ОСНОВИ НА ДЕЙНОСТТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Този закон урежда принципите, дейностите, устройството и органите на управление, използваните средства, правата, задълженията и отговорностите на личния състав и осигуряването на Министерството на вътрешните работи (МВР) за защита на националната сигурност и опазване на обществения ред в Република България.

(2) Дейностите, свързани с националната сигурност и обществения ред, се осъществяват от органите на министерството самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи, овластени за това.

Чл. 2. (1) Върху дейността на МВР се упражнява граждански контрол от предвидените в Конституцията и в този закон органи.

(2) Гражданският контрол гарантира върховенството на гражданското общество над органите на министерството за поддържане на конституционния ред в страната.

Чл. 3. Министерството на вътрешните работи е юридическо лице на бюджетна издръжка.

Глава втора.

ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ДЕЙНОСТТА

Чл. 4. Дейността на МВР се осъществява въз основа на следните основни принципи:

1. спазване на Конституцията, законите и международните договори, по които Република България е страна;

2. зачитане на правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;

3. централизъм в организацията и управлението;

4. публичност;

5. конспиративност при съчетание на гласни и негласни методи и средства в определените от закона случаи;

6. сътрудничество с гражданите.

Чл. 5. При изпълнение на служебните си задължения служителите от МВР представляват цялото общество. Те са неприкосновени и се намират под защитата на закона. Неприкосновеността се изразява в специалната защита на живота и здравето им.

Глава трета.

ОСНОВНИ ЗАДАЧИ

Чл. 6. Основните задачи на МВР са:

1. защита на националната сигурност и обществения ред;

2. противодействие на престъпността;

3. защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техния живот, здраве и имущество;

4. осигуряване на пожарна и аварийна безопасност;

5. охрана и защита на държавната граница;

6. защита на икономическата и финансово-кредитната система на държавата и нейните културни ценности;

7. информационно осигуряване на министерството и държавното управление;

8. оказване на съдействие на други държавни органи;

9. международно сътрудничество.

Глава четвърта.

ОСНОВНИ ДЕЙНОСТИ

Чл. 7. Основните дейности на МВР за изпълнение на задачите по чл. 6 са:

1. осигуряване на информация, оценка, анализ и прогнозиране при разработването на стратегическите насоки, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. недопускане на насилствена промяна на конституционно установената държавна и обществена система в Република България;

3. действия срещу организираната престъпност и корупцията;

4. организиране и осъществяване на оперативно-издирвателна дейност;

5. превантивна дейност;

6. борба с престъпността чрез разкриване и предотвратяване на престъпления и участие в разследването им по предвидения със закон ред;

7. охрана и защита на държавната граница, осъществяване на граничния режим и паспортно-визовия контрол;

8. охрана на стратегически и особено важни обекти и предотвратяване на терористични действия;

9. противопожарна дейност и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии;

10. осигуряване и прилагане на специални разузнавателни средства и използване и съхранение на данните, придобити чрез тях;

11. изграждане на информационни фондове, управление на информационната дейност и определяне на реда за контрол над информацията;

12. придобиване, анализиране и съхраняване на информация и предоставянето й в предвидените със закон случаи;

13. оперативно-техническа дейност по осигуряване на специални съобщителни средства за държавни органи;

14. ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и задграничните й представителства и информационна защита на техническите средства за обезпечаване на държавната тайна;

15. лицензиране и контрол над дейности, предвидени със закон;

16. режим за пребиваване на чужденците;

17. издаване на документи за самоличност, за правоспособност и изработване на печати и контрол по ползването им;

18. контрол върху безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на моторните превозни средства и регистрацията им;

19. конвойна дейност;

20. осъществяване на сътрудничество с други държавни и международни органи и организации;

21. налагане и изпълнение на принудителни административни мерки;

22. административнонаказателна дейност.

Чл. 8. Други функции на МВР могат да се възлагат само със закон.

Глава пета.

УСТРОЙСТВО И ОРГАНИ НА УПРАВЛЕНИЕ

Раздел I.

Устройство

Чл. 9. Основни структурни звена на МВР са националните, териториалните, оперативно-техническите и административните служби, учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти и Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ).

Чл. 10. (1) Националните служби на МВР са:

1. Национална служба "Сигурност";

2. Национална служба "Полиция";

3. Национална служба "Борба с организираната престъпност";

4. Национална служба "Пожарна и аварийна безопасност";

5. Национална служба "Гранична полиция";

6. Национална служба "Жандармерия".

(2) Създаването, организацията и дейността на националните служби се уреждат с този закон.

(3) Националните служби по ал. 1 са юридически лица.

(4) Структурата на националните служби по ал. 1, т. 1 - 4 се състои от дирекции и регионални звена.

Чл. 11. (1) Териториалните служби на МВР са:

1. Столичната дирекция на вътрешните работи;

2. регионалните дирекции на вътрешните работи.

(2) Териториалните служби се създават по предложение на министъра на вътрешните работи от Министерския съвет, който определя района на действие и седалището им.

(3) Организацията, структурата и дейността на териториалните служби се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

(4) Териториалните служби са юридически лица.

(5) В Столичната и регионалните дирекции като техни структури се създават регионални звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност".

Чл. 12. (1) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава районни полицейски управления и районни служби за пожарна и аварийна безопасност.

(2) Районите на действие на звената по ал. 1 се определят с оглед състоянието на престъпността, обществения ред и пожарната безопасност.

(3) В районните полицейски управления и в районните служби за пожарна и аварийна безопасност в рамките на утвърдения им числен състав и средствата за работна заплата министърът на вътрешните работи може да създаде полицейски и противопожарни участъци в отделни населени места на обслужваната територия.

(4) В Столичната и регионалните дирекции на вътрешните работи министърът на вътрешните работи може да създава специализирани звена от наборни военнослужещи за гасене на пожари и оказване на помощ при стихийни бедствия и производствени аварии.

(5) Организацията и дейността на звената по ал. 4 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на отбраната.

Чл. 13. Структурата на Националната служба "Гранична полиция" се състои от:

1. дирекция "Гранична полиция";

2. регионални гранични сектори;

3. гранични участъци;

4. гранични поделения;

5. гранични контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 14. Структурата на Националната служба "Жандармерия" се състои от:

1. дирекция "Национална жандармерия";

2. съединения;

3. части;

4. подразделения;

5. специализирано авиационно поделение.

Чл. 15. (1) Районите на действие и седалищата на звената на дирекциите по чл. 13 и 14 се определят от министъра на вътрешните работи по предложение на съответния директор на национална служба.

(2) В Националната служба "Гранична полиция" и в Националната служба "Жандармерия" се приемат военнослужещи на наборна служба.

Чл. 16. (1) Оперативно-техническите служби на МВР са:

1. служба за оперативно-техническа информация;

2. служба "Свръзки";

3. служба "Защита на средствата за връзка";

4. Бюро за оперативно издирване.

(2) Организацията, структурата и дейността на службите по ал. 1 се уреждат по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 17. (1) Административните служби на МВР са:

1. служба "Координация и информационно-аналитична дейност";

2. служба "Правна";

3. служба "Международно сътрудничество";

4. служба "Пресцентър и връзки с обществеността";

5. служба "Инспекторат";

6. служба "Личен състав";

7. служба "Финансово и ресурсно осигуряване";

8. служба "Информация и архив";

9. служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване", която е юридическо лице;

10. Национално централно бюро "Интерпол", което е юридическо лице;

11. служба "Ревизионна";

12. служба "Бойна и мобилизационна готовност";

13. служба "Комендатура".

Чл. 18. Учебните заведения на МВР са:

1. Академията на МВР;

2. сержантските училища;

3. центровете за специализация.

Чл. 19. (1) Академията на МВР е юридическо лице и се създава с решение на Народното събрание.

(2) Правилникът за устройството и дейността на Академията на МВР се приема от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

Чл. 20. (1) Научноизследователските и научно-приложните институти се създават, преобразуват и закриват от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(2) Устройството и дейността на институтите по ал. 1 се извършват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 21. (1) Специализираният отряд за борба с тероризма е специализирана служба на МВР. Организацията и структурата й се уреждат от министъра на вътрешните работи.

(2) Специализираният отряд за борба с тероризма е юридическо лице.

Раздел II.

Управление на системата

Чл. 22. (1) Органите на управление на МВР се създават с този закон.

(2) Ръководството на МВР се осъществява от министър, главен секретар и секретари.

Чл. 23. (1) Министърът на вътрешните работи осъществява общото и непосредственото ръководство на министерството, като:

1. провежда държавната политика по националната сигурност и обществения ред в страната;

2. организира взаимодействието с други държавни органи;

3. осъществява международното сътрудничество в областта на националната сигурност и обществения ред;

4. утвърждава структурата и щатовете, създава и закрива структурни звена в рамките на утвърдения бюджет и числен състав;

5. съставя и предлага проекта на бюджет на МВР;

6. разпределя бюджета на системата на МВР и ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване;

7. ръководи кадровата политика;

8. ръководи и осигурява провеждането на социалната политика;

9. ръководи икономическата политика, включител но образува търговски дружества с държавно имущество за осъществяване на обслужващи и спомагателни дейности на министерството;

10. отговаря за стопанисването и управлението на държавните имоти;

11. издава правилници, наредби, инструкции и заповеди и отговаря за правното осигуряване на дейността;

12. изпълнява други функции, определени от закона.

(2) Министърът на вътрешните работи е гражданско лице.

Чл. 24. (1) Министърът на вътрешните работи изпълнява своите функции пряко и с помощта на главния секретар и секретарите.

(2) При отсъствие министърът на вътрешните работи се замества от главния секретар, а в негово отсъствие - от определен от него секретар.

(3) При продължително отсъствие на министъра на вътрешните работи Министерският съвет му определя заместник.

(4) Министърът на вътрешните работи при изпълнение на функциите си по ал. 1 се подпомага от кабинет на министъра.

Чл. 25. Министърът на вътрешните работи издава заповеди за налагане на принудителни административни мерки в предвидените от закона случаи.

Чл. 26. (1) Главният секретар е висшата професионална длъжност в МВР.

(2) Главният секретар:

1. координира дейността на секретарите;

2. организира взаимодействието на службите в министерството;

3. координира дейността със съответните служби на други държави и с международни органи и организации;

4. издава заповеди във връзка с изпълнението на функциите си.

Чл. 27. Главен секретар може да бъде само лице с висше образование и професионален стаж не по-малък от 5 години в системата на МВР, въоръжените сили или правозащитните органи.

Чл. 28. (1) Секретарите на МВР изпълняват функции но управление, възложени им от министъра на вътрешните работи.

(2) Секретарите на МВР могат да бъдат назначавани по съответния ред и за директори на национални служби.

(3) При изпълнението на функциите по ал. 1 секретарите издават заповеди.

(4) За секретарите се прилага чл. 27.

Чл. 29. (1) Кабинетът на министъра има съвещателни и информационни функции. Членовете на кабинета не изпълняват функции по управление.

(2) Кабинетът се състои от началник на кабинета и лични помощници на министъра. Членове на кабинета по право са парламентарният секретар и говорителят на министерството.

Раздел III.

Управление на националните служби

Чл. 30. Националните служби се ръководят от директори.

Чл. 31. (1) Директорите осъществяват общо и непосредствено ръководство на службите, като:

1. организират, ръководят и отговарят за дейността на службите;

2. изпълняват заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите, отчитат се пред тях и ги информират по направленията на дейност;

3. осъществяват методическо ръководство на създадените в териториалните служби структурни звена по направления на дейност;

4. координират дейността на службите с други държавни органи чрез ръководството на министерството;

5. управляват информационните фондове, осигуряват и отговарят за информационното единство на националната служба със съответните териториални звена;

6. ръководят участието и международното сътрудничество със съответните служби на други държави и с международни органи и организации съгласувано със служба "Международно сътрудничество";

7. разпределят бюджета на службите и ръководят финансовото и материално-техническото им осигуряване;

8. прилагат кадровата политика;

9. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените на службите държавни имоти;

10. издават наказателни постановления и прилагат мерки за административна принуда по ред, определен в закона;

11. представляват юридическото лице.

(2) В изпълнение на функциите по ал. 1 директорите издават заповеди.

(3) За директорите на националните служби се прилага чл. 27.

Чл. 32. Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Раздел IV.

Управление на териториалните служби

Чл. 33. Териториалните служби на МВР се ръководят от директори.

Чл. 34. (1) Директорът на териториалната служба осъществява общо и непосредствено ръководство на дейността на службата, като:

1. провежда държавна политика по националната сигурност и обществения ред на съответната територия;

2. отговаря пред министъра на вътрешните работи и пред главния секретар за цялостната дейност на службата, а пред секретарите - съобразно възложените им функции;

3. координира и ръководи дейността на регионалните звена "Сигурност", "Полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Пожарна и аварийна безопасност" и на допълнителните сили на министерството, поставени под тяхно разпореждане;

4. организира изпълнението на заповедите на министъра, главния секретар и секретарите;

5. управлява информационните фондове;

6. разпределя бюджета на службата и ръководи материално-техническото осигуряване;

7. отговаря за стопанисването и управлението на предоставените на службата държавни имоти;

8. отговаря за провеждането на кадровата политика на министерството в територията;

9. осъществява взаимодействие с местните и други органи на държавна власт;

10. представлява юридическото лице;

11. издава наказателни постановления и прилага мерки за административна принуда по ред, определен в закона.

(2) При изпълнение на функциите си по ал. 1 директорите издават заповеди.

Чл. 35. (1) Директорите на териториалните служби при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-директори.

(2) Заместник-директорите изпълняват функции по управление, възложени им със заповед на директора.

Раздел V.

Управление на оперативно-техническите и административните служби

Чл. 36. Оперативно-техническите и административните служби се ръководят от началници.

Чл. 37. (1) Началниците по чл. 36 осъществяват общо и непосредствено ръководство, отговарят за дейността на съответните служби и се отчитат пред ръководството на министерството.

(2) Началниците по чл. 36 съобразно функциите на службата осъществяват методическо ръководство и контрол върху дейността на аналогичните звена в структурата на министерството.

Чл. 38. Началниците по чл. 36 при изпълнение на функциите си могат да се подпомагат от заместник-началници.

Чл. 39. Началниците на служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване" и на Националното централно бюро "Интерпол" представляват юридическите лица.

Раздел VI.

Управление на учебните заведения, научно-изследователските и научно-приложните институти

Чл. 40. (1) Академията на МВР се ръководи от академичен съвет и ректор.

(2) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на академията, който:

1. приема учебния план за всяка специалност и образователно-квалификационна степен, както и изготвени от катедрите учебни програми по съответните дисциплини;

2. приема плановете за научноизследователската, научно-приложната и редакционно-издателската дейност;

3. взема решения за обявяване на конкурси за асистенти и хабилитирани преподаватели;

4. провежда избор след проведен конкурс за асистент;

5. избира нехабилитирани преподаватели за по-висока научна длъжност;

6. изпълнява други функции, произтичащи от нормативните актове, отнасящи се до науката и висшето образование, прилагани в съответствие с този закон и с актовете за неговото прилагане.

(3) Ректорът е пряк ръководител на личния състав на академията, на курсантите и на служителите, изпратени на обучение от други служби, за изпълнението на задълженията им, свързани с учебния процес, реда и дисциплината в академията, като:

1. определя дневния ред на академичния съвет;

2. решава всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на курсанти;

3. изпълнява други функции, произтичащи от законите или възложени му от министъра на вътрешните работи;

4. представлява юридическото лице.

(4) Ректорът е хабилитирано лице и се назначава от министъра на вътрешните работи.

(5) Съставът на академичния съвет се определя от министъра на вътрешните работи по предложение на ректора на академията.

Чл. 41. (1) Органи за управление на другите учебни заведения в министерството са директорите на сержантските училища и на центровете за специализация и учебните съвети.

(2) Директорите по ал. 1 организират, ръководят и отговарят за цялостната дейност на училищата и центровете, като:

1. ръководят учебната и методическата работа;

2. осъществяват единните педагогически изисквания за изпълнение на учебните планове;

3. контролират провеждането на изпитните сесии, воденето и съхраняването на документацията.

(3) Учебните съвети:

1. приемат учебните планове;

2. вземат решения по резултатите от обучението.

(4) Съставът на учебните съвети се определя от директорите на националните служби по предложение на директорите по ал. 1.

Чл. 42. (1) Медицинският институт и другите научноизследователски и научно-приложни институти се ръководят от директори, които:

1. организират, ръководят, контролират и отговарят за дейността на институтите;

2. ръководят и контролират изготвянето на перспективните и текущите планове и осигуряват тяхното изпълнение;

3. организират взаимодействието с други институти и служби в министерството;

4. отговарят за подбора, подготовката, повишаването на квалификацията и ефективното използване на научните кадри;

5. отговарят за стопанисването и управлението на предоставените им имоти и материално-технически средства.

(2) Директорите по ал. 1 са хабилитирани лица.

Раздел VII.

Управление на Специализирания отряд за борба с тероризма

Чл. 43. Специализираният отряд за борба с тероризма се ръководи от командир, който:

1. осъществява общото и непосредственото ръководство и отговаря за дейността на службата;

2. изпълнява заповедите на министъра на вътрешните работи.

Част първа.

ОСНОВНИ РАЗПОРЕДБИ

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Глава втора.

МИТНИЧЕСКА АДМИНИСТРАЦИЯ

Раздел I.

Устройство и организация

Чл. 7. (1) Митническата администрация е централизирана система, която включва следните митнически учреждения:

1. Главно управление на митниците;

2. районни митнически управления;

3. митници;

4. митнически бюра и митнически пунктове към митниците.

(2) Министърът на финансите осъществява общото ръководство и контрол върху митническата администрация.

(4) Главното управление на митниците е структурно звено на Министерството на финансите и е юридическо лице, първостепенен разпоредител на бюджетна издръжка със самостоятелен бюджет. То организира, ръководи, контролира и отчита дейността на митническите учреждения и извършва митническа дейност.

(8) Главното управление на митниците може да издава специализирани печатни издания, финансирането на които става по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

Чл. 9. (1) Главното управление на митниците се ръководи от началник, който е и заместник-министър на финансите.

(2) Митническите служители не могат:

Чл. 14. (1) Към Главното управление на митниците се създава извънбюджетна сметка "Финансово обезпечаване на борбата с контрабандата и наркотрафика, квалификация и стимулиране на митническите служители и развитие на инфраструктурата на граничните контролно-пропускателни пунктове".

(2) Приходите по извънбюджетната сметка се набират от:

1. постъпленията по чл. 240, ал. 2;

2. постъпленията по чл. 12;

3. постъпленията по чл. 13;

4. средствата, получени от експлоатация на сгради и съоръжения и от предоставяне на данни;

5. двадесет на сто от събраните глоби за митнически и валутни нарушения;

6. лихвите от депозити по сметката.

(3) Десет на сто от набраните средства по ал. 2 се превеждат на Министерството на вътрешните работи за борба с престъпността и за изграждане и поддържане на инфраструктурата на министерството на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове.

(4) Средствата по извънбюджетната сметка се разходват за:

1. финансово обезпечаване на борбата с митническата контрабанда и с наркотрафика;

2. покриване на разходи, свързани с предоставянето на допълнителни услуги и на материалната база;

3. изграждане и поддържане на инфраструктурата на Главното управление на митниците на територията на граничните контролно-пропускателни пунктове и за други нужди, определени от министъра на финансите;

4. квалификация на митническите служители;

5. стимулиране на митническите служители и поощряване на откривателите на митнически и валутни нарушения.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година по предназначението на сметката.

(6) Извънбюджетната сметка се утвърждава от министъра на финансите по предложение на началника на Главното управление на митниците. Редът за набирането и разходването на средствата се определя в наредба на министъра на финансите.

Раздел II.

Функции и задачи

Чл. 15. (1) Митническата администрация:

1. участва в разработването и реализира митническата политика на държавата;

3. осъществява международните митнически връзки;

5. осигурява квалификацията и преквалификацията на митническите служители.

(2) Митническите органи:

4. защитават икономическите интереси на страната в рамките на своята компетентност;

7. осъществяват валутен контрол в рамките на предоставената им със закон компетентност;

8. издават решения за прилагането на митническите разпоредби.

(3) Митническата администрация изпълнява и други дейности, възложени й със закон.

Раздел III.

Правомощия на митническите органи

Чл. 16. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите органи имат право:

2. да предприемат необходимите мерки, допустими от закона, за осъществяване на митническия контрол;

4. да изискват представяне на документ за самоличност;

5. да изискват писмени или устни обяснения;

6. да извършват последващ митнически контрол на стоки и документи, свързани с вноса, износа и транзита;

9. да извършват личен преглед на лица, преминаващи държавната граница;

Чл. 17. (1) При изпълнение на служебните си задължения митническите служители са длъжни:

1. да спазват организацията на работа в митническото учреждение;

2. да опазват имуществото, правата и свободите на лицата;

3. да представят митнически знак и служебна карта;

4. да носят униформено облекло;

(2) За неизпълнение на задълженията по ал. 1 митническите служители носят дисциплинарна отговорност.

Глава трета.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ЛИЦАТА

Раздел I.

Представителство

(3) Представителят трябва да бъде местно лице освен в изрично посочените в този закон случаи.

Раздел II.

Решения на митническите органи

1. молителят е знаел или е трябвало да знае, че информацията е невярна или непълна; и

2. такова решение не би могло да се вземе въз основа на вярна или пълна информация.

(2) Лицето трябва да бъде уведомено за обезсилването на решението.

(3) Обезсилването влиза в сила от датата, на която е било взето решението.

Раздел III.

Информация

(2) Информацията по ал. 1 обвързва митническите органи и нейния титуляр само по отношение на тарифното класиране или на определяне произхода на конкретна стока, когато съответните с митнически формалности за стоката се извършват след датата, на която информацията е била издадена.

1. между декларираните стоки и стоките, описани в информацията, за целите на тарифирането;

(5) Тарифната информация престава да бъде валидна:

1. при приемане на нов нормативен акт, когато тя не е съответства на неговите разпоредби;

(6) Информацията за произхода престава да бъде валидна:

2. когато е несъвместима:

(8) Когато нормативните актове или споразумението по ал. 5, т. 1 и ал. 6, т. 1 предвиждат срок , различен от този по ал. 7, се прилага предвиденият в тях срок.

(9) Класирането или определянето на произхода на стоките в обвързващата информация се прилага само:

1. за определяне на вносни или износни митни сборове;

Част втора.

ЕЛЕМЕНТИ, НА ОСНОВАТА НА КОИТО СЕ ПРИЛАГАТ ВНОСНИ ИЛИ ИЗНОСНИ МИТНИ СБОРОВЕ И ДРУГИТЕ МЕРКИ, ПРЕДВИДЕНИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЪРГОВИЯТА СЪС СТОКИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 37 ОТ 2003 Г.)

Глава четвърта.

МИТНИЧЕСКА ТАРИФА, ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 37 ОТ 2003 Г.)

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с вносни или износни митни сборове, доколкото не е предвидено друго в този или в друг закон, както и в международен договор, по който страна е Република България.

(2) Вносните или износните митни сборове, дължими при възникване на митническо задължение, се основават на Митническата тарифа на Република България.

Чл. 25. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Други мерки по отношение на специфични области, свързани с търговията със стоки, предвидени в нормативни актове и извън посочените в чл. 24, се въвеждат в съответствие с тарифното класиране на тези стоки.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Митническата тарифа включва:

1. Комбинираната номенклатура на Република България;

2. всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на тарифни мерки, свързани с търговията със стоки;

3. ставките и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в Комбинираната номенклатура, по отношение на:

а) митата, и

б) облаганията при внос на стоки в съответствие със селскостопанската политика или в съответствие със специфични разпоредби, приложими към стоки, получени при преработката на селскостопански продукти;

4. преференциални тарифни мерки, включени в споразумения, по които Република България е страна, и предвиждат предоставянето на преференциално тарифно третиране;

5. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;

6. автономни мерки, въвеждани от Министерския съвет, с които временно се намаляват или премахват действащите вносни митни сборове по отношение на определени стоки (автономни мерки за суспендиране); условията и редът за въвеждане и прилагане на автономни мерки за суспендиране се определят с наредба на Министерския съвет;

7. други тарифни мерки, предвидени в други нормативни актове.

(2) При спазване на правилата за облагане с единна митническа ставка мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 се прилагат вместо посочените в т. 3 по искане на декларатора, когато стоките отговарят на условията, установени за тези мерки. Искането може да бъде удовлетворено и впоследствие, в случай че са изпълнени съответните условия.

(3) Когато прилагането на мерките по ал. 1, т. 4, 5 и 6 е ограничено за определено количество или стойност на вноса, прилагането им се прекратява:

1. при тарифни квоти - веднага щом се достигне определеният количествен или стойностен лимит на вноса;

2. при тарифни плафони - от момента, определен с нормативен акт.

Чл. 26а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Министерският съвет преди края на всяка календарна година приема Комбинираната номенклатура на Република България и определя ставки на мита в съответствие с обвързаните ставки на митата на Република България по Списъка със задълженията и отстъпките, приложен към Общото споразумение по митата и търговията от 1994 г. (конвенционални ставки на митата), които се прилагат от първия ден на следващата година.

(2) Комбинираната номенклатура, конвенционалните ставки на митата и автономните ставки на митата се обнародват в "Държавен вестник".

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Тарифното класиране на стоките е определяне съгласно установените в нормативен акт правила на:

1. подпозициите от номенклатурата по чл. 26, ал. 1, т. 1 или от всяка друга номенклатура по чл. 26, ал. 1, т. 2, или

2. подпозициите от всяка друга номенклатура, която е изцяло или частично основана на Комбинираната номенклатура на Република България или добавя подразделения към нея и която е приета с нормативен акт, регламентиращ специфични области по отношение на прилагането на мерки, различни от тарифните мерки, свързани с търговията със стоки.

(2) С наредба на министъра на финансите може да се определят допълнителни правила за тарифно класиране на стоките в съответствие със:

1. обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките;

2. обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура, прилагана в страните - членки на Европейския съюз;

3. мненията за класиране на стоките, приети от Комитета по хармонизираната система на Световната митническа организация;

4. решенията за класиране на стоките, прилагани в страните - членки на Европейския съюз.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Условията, при които за определени стоки може да се прилага благоприятно тарифно третиране поради тяхното естество или специфичното им предназначение, се определят с правилника. Когато се изисква разрешение, се прилагат разпоредбите на чл. 92 и 93.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) По смисъла на ал. 1 под "благоприятно тарифно третиране" се разбира всяко намаляване или всяко временно намаляване или премахване (суспендиране) на вносни митни сборове, дори в рамките на тарифна квота.

Глава пета.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Раздел I.

Непреференциален произход

Чл. 29. Непреференциалният произход на стоките, определен в чл. 30, 31 и 32, служи за целите на:

1. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) прилагането на Митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5;

2. прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

3. изготвянето и издаването на сертификати за произход.

Чл. 30. (1) Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна.

(2) Изцяло получени в определена страна стоки са:

1. минерални продукти, добити в тази страна;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов или риболов, извършен в страната;

6. продукти от морски риболов и други продукти, добити от морето, извън вътрешните морски води и териториалното море на страната, от кораби, регистрирани в страната и плаващи под нейно знаме;

7. стоки, получени или произведени на борда на кораби-заводи от продукти по т. 6 с произход от страната, при условие, че тези кораби-заводи са регистрирани в тази страна и плават под нейно знаме;

8. продукти, извлечени от морското дъно или неговите недра, извън вътрешните морски води или териториалното море, при условие, че тази страна има изключителни права да експлоатира това морско дъно или неговите недра;

9. отпадъци и скрап, получени от производствени операции, извършени в страната, и употребявани предмети, при условие, че са събрани в страната и са годни само за възстановяване на суровините;

10. стоки, които са произведени в страната изключително от стоките, посочени в т. 1-9, или от техни производни във всеки стадий на производство.

(3) За прилагането на ал. 2 в митническата територия на страната се включват нейните вътрешни морски води и териториалното й море.

Чл. 31. (1) Стоките, чието производство включва участието на повече от една страна, се счита, че произхождат от страната, в която са претърпели своята последна, съществена, икономически обоснована обработка или преработка, в оборудвано за целта предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий за производството.

(2) Обработка или преработка, за която е установено или има достатъчно данни, че целта й е била единствено да се заобиколят разпоредби, прилагани в Република България към стоки от определени страни, не се счита за достатъчна да придаде на получената стока произход от страната, в която тази обработка или преработка е била извършена.

Чл. 32. (1) Документ за доказване на произхода се представя, когато това се изисква от митнически или друг нормативен акт.

(2) Независимо от представянето на документ за произход на стоката митническите органи имат право, в случаи на основателно съмнение, да поискат други доказателства, които да потвърдят, че обявеният произход отговаря на правилата за непреференциален произход, установени в Република България.

Раздел II.

Преференциален произход

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 1, т. 4 и 5 се уреждат с:

1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки;

2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки.

Глава шеста.

МИТНИЧЕСКА СТОЙНОСТ

Чл. 34. Митническата стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в левове. Разпоредбите на тази глава уреждат определянето на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България, както и за целите на прилагане на установени с нормативен акт мерки, различни от тарифните.

Чл. 35. (1) Митническата стойност на внасяни стоки, определена по този член, е договорната стойност, която е реално платената или подлежащата на плащане цена на стоките, продадени за износ за Република България, коригирана съгласно чл. 38, при условие, че:

1. няма ограничение относно правото на разпореждане или на ползване на стоките от купувача, освен ограниченията, които:

а) са установени с нормативни актове на Република България;

б) определят географския регион, в който стоките могат да бъдат препродавани, или

в) не засягат съществено стойността на стоките;

2. продажбата или цената не е подчинена на условия или съображения, чиято стойност по отношение на подлежащите на остойностяване стоки не може да бъде определена;

3. каквато и да е част от прихода от всяка следваща продажба, отстъпено право на ползване или на разпореждане със стоките от купувача не се връща пряко или косвено на продавача, освен ако е възможна корекция съгласно чл. 38; и

4. купувачът и продавачът не са свързани лица или когато са свързани - при условие, че договорната стойност е приемлива за митнически цели съгласно ал. 2.

(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:

1. при определянето дали договорната стойност е приемлива за целите по ал. 1, фактът, че купувачът и продавачът са свързани лица, не следва да бъде основание договорната стойност да се разглежда като неприемлива. При необходимост следва да се разгледат обстоятелствата по продажбата и при условие, че връзката не е повлияла върху цената, договорната стойност следва да бъде приета. Ако въз основа на предоставената от купувача или от друг източник информация митническите учреждения имат основание да считат, че връзката е повлияла върху цената, те следва да съобщят своите основания на декларатора и да му дадат реална възможност да отговори. По искане на декларатора основанията му се съобщават писмено;

2. при продажба между свързани лица договорната стойност следва да се приеме и стоките да се остойностят съгласно ал. 1, когато деклараторът докаже, че тази стойност е много близка до една от следните стойности, определени в същия или приблизително същия момент:

а) договорната стойност при продажби на идентични или сходни стоки, продадени за износ в Република България между купувачи и продавачи, които не са свързани лица;

б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3;

в) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4.

(3) При прилагането на ал. 2, т. 2 се отчитат различията в търговското равнище, в количеството, в елементите, изброени в чл. 38, и в разходите, направени от продавача при продажби, когато той и купувачът не са свързани лица, и които не се правят от продавача при продажби, когато той и купувачът са свързани лица. Изброените в ал. 2, т. 2 методи се прилагат по инициатива на декларатора и само за сравнителни цели, а не като основа за определяне на митническата стойност.

(4) Реално платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е платил или следва да плати за внасяните стоки на продавача или в полза на продавача, и включва всички плащания от купувача на продавача или от купувача на трета страна за удовлетворяване на задължения на продавача, които са извършени или следва да се извършат като условие за продажбата. Плащането не е необходимо винаги да бъде под формата на превеждане на пари, а може да бъде осъществено чрез акредитив или договоряеми средства и може да бъде извършено пряко или косвено.

(5) Действия, включително маркетингови, предприети от купувача за негова сметка, различни от тези, за които е предвидена корекция в чл. 38, не следва да се смятат за косвено плащане на продавача даже и когато те могат да се разглеждат, че са в полза на продавача или са били предприети в резултат на споразумение с него и разходите за тях не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена. "Маркетингови действия" по смисъла на тази алинея са всички действия, свързани с рекламирането и насърчаването на продажбата на остойностяваните стоки и всички гаранционни дейности по отношение на стоките.

Чл. 36. (1) Когато митническата стойност не може да бъде определена по чл. 35, тя следва да се определи чрез последователно прилагане на разпоредбите по ал. 2, т. 1 - 4, докато условията на първата по ред разпоредба позволи нейното прилагане. Изключение от посочения ред се допуска при прилагането на т. 3 и 4, ако деклараторът пожелае размяната на реда на тези две точки. Само когато такава стойност не може да бъде определена по конкретна точка в посочената последователност, могат да се прилагат разпоредбите на следващата точка по реда, определен съгласно тази алинея.

(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:

1. договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

2. договорната стойност на сходни стоки, продадени за износ за Република България и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване;

3. стойността, основаваща се на единичната цена, по която се продава най-голямото сборно количество от внасяните стоки или от вносни идентични или сходни стоки на лица, които не са свързани с лицата, от които те купуват тези стоки;

4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:

а) разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;

б) сумата от печалбата и общите разходи, равна на тази, която обикновено се калкулира при продажбите на стоки от същия клас или вид като стоките, подлежащи на остойностяване, които са произведени от производители в страната на износа за износ за Република България;

в) разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5.

(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 37. (1) Когато митническата стойност на внасяни стоки не може да бъде определена по чл. 35 и 36, тя следва да се определи чрез способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на Споразумението за прилагане на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията, на чл. VII от Общото споразумение по митата и търговията и на разпоредбите на тази глава.

(2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

4. производствени разходи, различни от изчислените стойности, които са били определени за идентични и сходни стоки в съответствие с чл. 36, ал. 2, т. 4;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

Чл. 38. (1) При определяне на митническата стойност съгласно чл. 35 към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки следва да се прибавят:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) следните разходи в размера, в който се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

а) комисиони и възнаграждения за посредничество (брокерски възнаграждения), с изключение на комисионите за покупка;

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

2. стойността, съответно разпределена, на следните стоки и услуги, когато са доставени пряко или косвено от купувача, безплатно или на намалени цени, за използване във връзка с производството и продажбата за износ на внасяните стоки, доколкото тази стойност не е била включена в платената или в подлежащата на плащане цена:

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

г) инженеринг, разработки, художествено оформяне, дизайн, планове и чертежи, които не са разработени в Република България и са били необходими за производството на внасяните стоки;

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в който тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

4. стойността на всяка част от прихода, от всяка следваща продажба, отстъпване правото на владеене или ползване на внасяните стоки, която се предоставя пряко или косвено на продавача;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

б) товарно-разтоварни и обработващи операции, свързани с транспортиране на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(2) Добавки към реално платената или подлежащата на плащане цена по този член следва да се правят само на базата на обективни и подлежащи на количествена оценка данни.

(3) При определяне на митническата стойност към реално платената или подлежаща на плащане цена не могат да се правят други добавки, освен предвидените по този член.

(4) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) В тази глава терминът "комисиона за покупка" означава възнаграждението, платено от вносител на неговия агент за услугата да го представлява при доставката на остойностяваните стоки.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки при определяне на митническата стойност;

2. плащания, направени от купувача за правото да разпространява или да препродава внасяните стоки, не следва да се добавят към реално платената или подлежащата на плащане цена за внасяните стоки, ако тези плащания не представляват условие за продажбата на стоките за износ за Република България.

Чл. 39. Митническата стойност на внасяни стоки не следва да включва следните разходи, при условие, че те са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена:

1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;

2. разходи за строителство, инсталиране, монтаж, поддръжка или техническа помощ, извършени за стоките след вноса им;

3. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

4. комисиони за покупка;

5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

6. лихви по финансови споразумения на купувача във връзка с покупката на внасяните стоки, независимо от това, дали кредитът е предоставен от продавача, от банка или от трето лице, при условие, че лихвите са разграничени от реално платената или подлежащата на плащане цена, финансовото споразумение е в писмена форма и че купувачът може при необходимост да докаже, че:

а) такива стоки се продават към момента на остойностяване по цената, декларирана като реално платена или подлежаща на плащане цена, и

б) обявеният лихвен процент не превишава равнището за преобладаващия брой такива договори в страната, където и по времето, когато финансирането е било осигурено.

Чл. 40. В правилника могат да бъдат регламентирани специфични правила за определяне на митническата стойност на внасяни носители на информация, предназначени за използване в оборудване за електронна обработка на данни, които носят данни или инструкции.

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., отм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.)

Чл. 41. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Редът за определяне на митническата стойност в специфични случаи се определя с постановление на Министерския съвет.

Чл. 42. (1) Превръщането на чуждестранната валута в левове за изчисляване на митническата стойност се извършва по обявения от Българска народна банка курс на чуждестранните валути към лева.

(2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.

Чл. 43. (1) Разпоредбите на тази глава не засягат специфичните разпоредби за определяне на митническата стойност при внос на стоки, които са били под друго митническо направление.

(2) Независимо от разпоредбите на чл. 35-37 митническата стойност на бързоразвалящи се стоки, обикновено доставени на консигнация, по молба на декларатора може да бъде определена съгласно опростени правила, регламентирани с правилника.

Част втора.

ЕЛЕМЕНТИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ И ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ МЕРКИ ПО ВНОСА И ИЗНОСА

Глава четвърта.

МИТА, МИТНИЧЕСКА ТАРИФА, ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ

Чл. 24. (1) Стоките, пренасяни през държавната граница на Република България, се облагат с мита, които се определят, от Министерския съвет.

(2) Митата, с които се облагат внасяните стоки, се определят с Митническата тарифа на Република България.

(3) (Отм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.)

(2) Митата, с които се облагат внасяните стоки, се определят с Митническата тарифа на Република България.

(3) Министерският съвет може да определя и друг начин за облагане на стоките при нетърговски обмен.

Чл. 25. Установените в нормативен акт мерки на търговската политика, свързани с вноса и с износа, се прилагат в съответствие с класирането на стоките в Митническата тарифа.

Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:

1. номенклатурата на стоки, основана на Конвенцията за хармонизирана система за описание и кодиране на стоките от 1983 г., подписана в Брюксел в рамките на Световната митническа организация;

2. номенклатурата, основана на други разпоредби за прилагане на тарифни мерки, която включва номенклатурата по т. 1 и добавя някои подразделения към нея;

3. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) ставки на мита, които се прилагат за стоки, включени в номенклатурата.

(2) Митническата тарифа може да включва и:

1. преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Република България е страна;

2. преференциални тарифни мерки, приети едностранно от Република България в полза на страни, група страни или територии;

3. автономни мерки по отношение на определени стоки и страни, които предвиждат увеличаване, намаляване или необлагане с мита;

4. други тарифни мерки.

(3) Преференциите по ал. 2, т. 1, 2 и 3 се прилагат по искане на декларатора и ако стоките отговарят на условията, определени за прилагането им.

(4) Когато мерките, посочени в ал. 2, т. 1, 2 и 3 са за определено количество или стойности, прилагането им се прекратява:

1. при тарифни квоти, щом се достигне определеният лимит на вноса;

2. при тарифни плафони в съответствие с нормативния акт за тяхното въвеждане.

Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:

3. ставки на мита и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в номенклатурата.

(2) Митническата тарифа може да включва и:

1. преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Република България е страна;

3. автономии мерки по отношение на определени стоки и страни, които предвиждат увеличаване, намаляване или необлагане с мита;

4. други тарифни мерки.

1. при тарифни квоти, щом се достигне определеният лимит на вноса;

2. при тарифни плафони в съответствие с нормативния акт за тяхното въвеждане.

Чл. 27. Тарифно класиране на стоките е определяне на позициите и подпозициите в номенклатурите на Митническата тарифа съгласно нейните правила.

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Условията, при които определени стоки могат съгласно Митническата тарифа да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради тяхното специфично предназначение, се определят в правилника при спазване разпоредбите на чл. 92 и 93.

(2) По смисъла на ал. 1 под "по-благоприятно тарифно третиране" се разбира всяко намаляване на или необлагане с вносни митни сборове, дори в рамките на тарифна квота.

Чл. 28. Министерският съвет може да определи по-благоприятно тарифно третиране при, вноса на някои стоки в зависимост от техния вид или предназначение чрез намаляване или необлагане с вносни митни сборове.

Глава пета.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Раздел I.

Непреференциален произход

Чл. 29. Непреференциалният произход на стоките, определен в чл. 30, 31 и 32, служи за целите на:

1. прилагането на Митническата тарифа, с изключение на преференциалните тарифни мерки, посочени в чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2;

2. прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

3. изготвянето и издаването на сертификати за произход.

Чл. 30. (1) Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна.

(2) Изцяло получени в определена страна стоки са:

1. минерални продукти, добити в тази страна;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов или риболов, извършен в страната;

Раздел II.

Преференциален произход

Чл. 33. Условията за придобиване на преференциален произход на стоките с цел прилагане на мерките по чл. 26, ал. 2, т. 1 и 2 се уреждат с:

1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки;

2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки.

Глава шеста.

МИТНИЧЕСКА СТОЙНОСТ

а) са установени с нормативни актове на Република България;

б) определят географския регион, в който стоките могат да бъдат препродавани, или

в) не засягат съществено стойността на стоките;

(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:

б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3;

в) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4.

(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:

4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:

а) разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;

в) разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5.

(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

(2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. следните разходи в размера, които се плащат от купувача, но не са включени в реално платената или подлежащата на плащане цена:

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в които тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;

3. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

4. комисиони за покупка;

5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност при износ и в други случаи се урежда в правилника.

(2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.

Част втора.

ЗАДАЧИ, ДЕЙНОСТИ, ПРАВОМОЩИЯ И ОРГАНИ НА ОСНОВНИТЕ СТРУКТУРНИ ЗВЕНА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Глава шеста.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "СИГУРНОСТ"

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 44. Националната служба "Сигурност" е специализирана контраразузнавателна и информационна служба на МВР за защита на националната сигурност от действия на чужди специални служби, организации и лица, насочени срещу националните интереси, за установяване и неутрализиране на процеси, застрашаващи конституционно установения държавен ред, единството на нацията,териториалната цялост и суверенитета на страната.

Чл. 45. Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна, информационно-аналитична и прогностична, контролна, координационна и методическа дейност.

Чл. 46. (1) Националната служба "Сигурност" извършва самостоятелно или съвместно с други държавни органи контраразузнавателна дейност за наблюдение, разкриване, противодействие, предотвратяване и пресичане на замислени, подготвяни или осъществявани посегателства срещу националната сигурност, свързани със:

1. разузнаване в полза на чужди сили;

2. опасност за единството на нацията, териториалната цялост и суверенитета на страната;

3. противоконституционна дейност;

4. прилагане на сила или използване на общоопасни средства с политическа цел;

5. опасност за икономическата и финансовата сигурност, свързана с участие на чужди служби или организации;

6. опасност за екологичната сигурност;

7. нарушаване функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна;

8. застрашаване сигурността на стратегически за страната обекти и дейности;

9. корупция и други заплахи за сигурността на държавния апарат, свързани с участие на чужди служби или организации;

10. международен тероризъм и екстремизъм;

11. незаконна международна търговия с оръжие;

12. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1999 г.) незаконно производство и разпространение на общоопасни средства или стратегически суровини, наркотични и упойващи вещества, подпомагани, организирани или осъществявани от чужди служби или организации;

13. незаконна миграция, която застрашава националната сигурност.

(2) Националната служба "Сигурност" осъществява контраразузнавателна дейност по отношение на чужди специални служби, чуждестранни организации и лица, извършващи дейност, която застрашава националната сигурност.

Чл. 47. Информационната дейност на Националната служба "Сигурност" включва:

1. информационно-аналитична и прогностична дейност чрез събиране, обработване и съхраняване на информация от значение за националната сигурност и националните интереси за нуждите на държавното управление и във връзка с управлението и извършването на собствената дейност;

2. изготвяне на контраразузнавателни оценки за състоянието на националната сигурност на базата на собствена информация и на информация, получена от други държавни органи, специализирани в сферата на защитата на националната сигурност и опазването на обществения ред;

3. информиране на висшите органи на държавна власт и управление за състоянието, рисковете и потенциалните опасности за националната сигурност;

4. изготвяне на информационни материали от справочен, аналитичен или прогностичен характер и предоставянето им на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

Чл. 48. (1) Други дейности на Националната служба "Сигурност" са:

1. осигуряване защита на стратегически за страната дейности и обекти самостоятелно или съвместно с други специализирани органи;

2. оказване на методическо ръководство, помощ и контрол на изградените регионални звена "Сигурност" при осъществяване на функциите за защита на националната сигурност.

(2) Националната служба "Сигурност" осъществява координация и взаимодействие в съответствие с международни задължения на Република България и в интерес на националната сигурност с чужди специални служби за противодействие на международния тероризъм и други форми на международна организирана престъпност.

(3) Националната служба "Сигурност" взаимодейства с други държавни органи в кръга на тяхната компетентност.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 49. (1) Органи на Националната служба "Сигурност" са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 50. (1) При осъществяване на дейността си органите по чл. 49 имат следните правомощия:

1. осъществяват наблюдение и контрол на лица, обекти и дейности, свързани с посегателства и опасности за националната сигурност;

2. прилагат и ползват разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

3. привличат граждани за доброволно сътрудничество;

4. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон;

5. получават съдействие и организират прикриването на свои служители и тяхната дейност в държавни органи, организации и юридически лица;

6. събират, обработват, съхраняват и използват данни за проверка на факти, лица и обекти, свързани със сигурността на страната;

7. получават информация от държавни органи, организации и от лица във връзка със защитата на националната сигурност;

8. предоставят информация на висшите органи на държавната власт и управление чрез ръководството на МВР;

9. предоставят информация на други държавни органи, организации и лица по нормативно установен ред.

(2) На Президента на републиката, на председателя на Народното събрание и на министър-председателя се предоставя еднаква по обем и съдържание информация.

Чл. 51. (1) Националната служба "Сигурност" осъществява контролна дейност във връзка с функционирането на националната система за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, и по осигуряване защитата на стратегически обекти и дейности, като:

1. съдейства на държавни органи, организации и лица за създаване и функциониране съобразно нормативните изисквания на системи за опазване на факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна, и за защита на стратегически обекти и дейности;

2. дава разрешение за достъп до факти, сведения и предмети, които съставляват държавна тайна;

3. упражнява контрол за спазване на нормативно установения ред за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна.

(2) Предписанията на директора или на упълномощени от него органи по ал. 1 са задължителни за длъжностните лица.

Чл. 52. (1) Нарушенията на нормативно установения ред за опазване на фактите, сведенията и предметите, съставляващи държавна тайна, се констатират с актове, съставени от органите на сигурността.

(2) Въз основа на съставените актове директорът на Националната служба "Сигурност" или упълномощените от него лица издават наказателни постановления.

Чл. 53. Дейностите по чл. 51 и 52 се осъществяват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 54. (1) Националната служба "Сигурност" и регионалните звена "Сигурност" осъществяват контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденците в Република България.

(2) Директорът на Националната служба "Сигурност" налага временна ограничителна мярка по чл. 7 и 8 от Закона за задграничните паспорти за ненапускане на страната на лица, чието пътуване застрашава сигурността на Република България.

Чл. 55. (1) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни да се предполага, че ще извършат престъпни или други действия, застрашаващи националната сигурност.

(2) Органите на Националната служба "Сигурност" могат да призовават граждани в служебни помещения за целите по ал. 1.

Чл. 56. Органите на Националната служба "Сигурност" нямат полицейски правомощия по глава седма, раздел II.

Чл. 57. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да оказват съдействие на органите на сигурността при изпълнение на функциите им.

Чл. 58. Държавните органи и юридическите лица са длъжни да предоставят на Националната служба "Сигурност" и на регионалните звена "Сигурност" сведения за обстоятелства, дейности, предмети, явления и факти, които са им станали известни и са от значение за националната сигурност.

Глава седма.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЛИЦИЯ"

Раздел I.

Задачи и дейности на Националната полиция

Чл. 59. (1) Националната служба "Полиция" е специализирана оперативно-издирвателна и охранителна служба на МВР за опазване на обществения ред, за предотвратяване, разкриване и участие в разследване на престъпленията.

(2) Националната полиция осъществява дейността си самостоятелно и съвместно с други държавни органи, организации и граждани.

Чл. 60. В изпълнение на задачите по чл. 59 Националната полиция:

1. организира и осъществява опазването на обществения ред;

2. предотвратява и разкрива престъпления и други нарушения на обществения ред и участва в разследването на престъпления;

3. защитава правата и свободите на гражданите и съдейства за упражняването им;

4. опазва имуществата на гражданите, държавата, общините и организациите;

5. организира и осъществява охраната на учреждения и обекти;

6. организира и контролира безопасността на движението по пътищата, техническата изправност и регистрацията на моторните превозни средства;

7. разрешава и контролира дейностите с общоопасните средства;

8. разрешава и контролира дейността на юридическите лица, извършващи охранителна дейност;

9. контролира спазването на паспортния режим в страната;

10. издирва заподозрени, обвиняеми и подсъдими, укрили се от наказателно преследване, осъдени, отклонили се от изтърпяване на наказание, безследно изчезнали, както и други лица в предвидените от закона случаи;

11. организира и осъществява дейност по конвоиране на лица в страната и в чужбина;

12. съдейства и взема необходимите мерки за спазване на законите и разпорежданията на държавните органи;

13. изследва и анализира причините и условията за състоянието на престъпността;

14. събира, обработва, използва и предоставя информация за състоянието на обществения ред, борбата с престъпността и за безопасността на движението по пътищата;

15. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на териториалните звена по направлението на дейността;

16. съвместно с Националната служба "Сигурност" провежда оперативни и други действия, свързани с опазване сигурността на страната;

17. привлича граждани, които на доброволни начала да помагат за опазване на обществения ред, личното, държавното и кооперативното имущество;

18. извършва превантивна дейност, като изучава и анализира причините и условията, благоприятстващи извършването на престъпления, изпълнява сигнални функции по отношение на физически и юридически лица за отстраняване на тези причини.

Раздел II.

Правомощия на органите на Националната полиция

Чл. 61. (1) Органи на Националната полиция са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 62. (1) Полицейските органи могат да издават разпореждания до граждани, държавни органи, организации и юридически лица, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено или устно.

(2) При невъзможност да се издадат разпореждания по ал. 1 разпорежданията могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят.

(3) При изпълнение на функциите по контролиране на безопасността на движението разпорежданията могат да се издават чрез действия или знаци, посочени в закона.

(4) Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако не налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.

(5) Разпорежданията, които са издадени в писмена форма, могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 63. (1) Полицейските органи предупреждават устно или писмено лицата, за които има достатъчно данни и се предполага, че ще извършат престъпления или нарушения на обществения ред.

(2) За писменото предупреждение се съставя протокол, с който лицето се предупреждава за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред.

(3) Протоколът за предупреждение се съставя в присъствието на лицето и на един свидетел, като след запознаване със съдържанието му се подписва от полицейския орган, лицето и свидетеля. Отказът на лицето да го подпише се удостоверява с подписа на свидетеля.

Чл. 64. (1) При установяване на условия и причини за извършването на престъпления и други нарушения на обществения ред полицейските органи вземат мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато други органи и организации са компетентни да вземат мерките, полицейските органи ги уведомяват за това писмено.

(3) Органите, компетентни по ал. 2, са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят полицейските органи за взетите мерки.

Чл. 66. (1) Полицейските органи събират и съхраняват информация за извършване на полицейска регистрация на лица, за които има данни, че са извършили престъпление от общ характер.

(2) За съхраняването и използването на данните по ал. 1 се създават информационни фондове, които се ползват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(3) Данните от полицейската регистрация на лицата могат да се използват само за предотвратяване и разкриване на престъпления. Те не могат да се предоставят на други държавни органи, организации и лица освен на органите на съдебната власт за нуждите на конкретно посочено наказателно дело.

Чл. 67. (1) Полицейските органи могат да призовават в служебните помещения граждани за осъществяване на действия по определените им с този закон правомощия.

(2) За призоваването полицейските органи уведомяват гражданите писмено. В съобщението изрично се посочват целта на призоваването, часът и мястото на явяване.

Чл. 68. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки за установяване самоличността на лица:

1. за които има данни, че са извършили престъпления или други нарушения на обществения ред;

2. когато това е необходимо за разкриване или разследване на престъпления и при образувано административнонаказателно производство;

3. при осъществяване на контрол по спазване на правилата за адресна регистрация и пребиваване в страната;

4. на контролен пункт, организиран от полицията;

5. по искане на друг държавен орган за оказване на съдействие при условия и по ред, предвидени в закон.

(2) Установяване на самоличността се извършва чрез представяне на паспорт или други официални документи, съдържащи данни за самоличността на лицето, сведения на граждани с установена самоличност, които познават лицето, или по друг начин за събиране на достоверни данни.

Чл. 69. (1) Полицейските органи могат да извършват действия по идентификация на лица, когато:

1. самоличността на едно лице не може да бъде установена по реда на чл. 68, ал. 2;

2. съществуват данни, че лицето е извършило престъпление.

(2) Действията по идентификация включват:

1. снемане на пръстови отпечатъци и отпечатъци от дланите на ръцете;

2. фотографиране на лицето;

3. установяване на външни белези;

4. измервания и изземване на образци за сравнителни изследвания.

(3) Когато основанията по чл. 68, ал. 1 отпаднат, по искане на лицето материалите се унищожават.

Чл. 70. (1) Полицейските органи могат да задържат лица:

1. извършили престъпление;

2. които след надлежно предупреждение съзнателно пречат на полицейски орган да изпълни задължението си по служба;

3. които показват тежки психични отклонения и с поведението си нарушават обществения ред или излагат живота си на явна опасност;

4. малолетни нарушители, които са напуснали своите домове, настойници, попечители или обществените домове, където са били настанени;

5. при невъзможност да се установи самоличността в случаите и по начините, посочени в чл. 68;

6. които са се отклонили от изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или от местата, където са били задържани като обвиняеми в изпълнение на полицейска административна мярка или по разпореждане на орган на съдебната власт;

7. в случаи, определени от закон.

(2) В случаите по ал. 1 лицата могат да бъдат настанени в специални помещения и спрямо тях могат да бъдат взети мерки за лична сигурност, ако поведението им и целите на задържането налагат това.

(3) Задържаното лице има право да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно.

(4) От момента на задържането им лицата имат право на адвокатска защита.

Чл. 71. На лицата, задържани при условията на чл. 70, ал. 1, т. 1 - 5, не могат да им бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде по-дълъг от 24 часа.

Чл. 72. (1) За отвеждане на задържаните лица в определените за това места полицейските органи издават писмена заповед.

(2) Полицейските органи са длъжни незабавно да освободят лицето, ако основанието за задържането е отпаднало.

Чл. 73. (1) Полицейските органи извършват личен обиск на лица:

1. задържани при условията на чл. 70, ал. 1;

2. за които съществуват данни, че носят опасни и забранени за притежаване предмети;

3. заварени на място, където е извършено престъпление или нарушение на обществения ред, когато има достатъчно данни, че у тях се намират вещи, които са свързани с престъплението.

(2) Личен обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.

Чл. 74. (1) Полицейските органи могат да проверяват личните вещи на лица:

1. в случаите по чл. 68 - 70;

2. когато са налице достатъчно данни, че се укриват веществени доказателства за извършено престъпление.

(2) Проверка на превозно средство може да бъде извършена в случаите, когато са налице данни за извършено нарушение на обществения ред.

Чл. 75. (1) За всички случаи на извършен личен обиск, проверка на вещи и превозни средства полицейският орган съставя протокол, който се подписва от него, от един свидетел и от съответното лице и му се предоставя екземпляр от него.

(2) Личният обиск, проверката на вещи и превозни средства се извършват по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.

Чл. 76. (1) Полицейските органи могат да извършват проверки в помещения без съгласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие само когато:

1. следва да се предотврати непосредствено предстоящо или започнало тежко престъпление;

2. са налице данни, че в помещението се укрива лице, извършило тежко престъпление;

3. е необходимо оказване на неотложна помощ на лица, чийто живот, здраве или лична свобода се намират в опасност, или са налице други случаи на крайна необходимост.

(2) Полицейските органи след приключване проверката на помещението са длъжни да съставят протокол, в който се посочват името и длъжността на служителя и неговата месторабота, самоличността на собственика или обитателя, основанието за проверката, времето и мястото на извършването й и резултатите от нея. Протоколът се подписва от полицейския орган, от един свидетел и от собственика или обитателя на помещението, когато той присъства. Отказът на собственика или обитателя да подпише протокола се удостоверява с подписа на свидетеля. Копие от протокола се предоставя на собственика или обитателя на помещението.

(3) За проверката незабавно се уведомяват органите на прокуратурата.

Чл. 77. При действията по чл. 68, 70, 73, 74 и 76 полицейските органи вземат необходимите мерки, гарантиращи личната им безопасност.

Чл. 78. (1) Полицейските органи могат да използват физическа сила и помощни средства при изпълнение на служебните си функции само ако те не могат да бъдат осъществени по друг начин, при:

1. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;

2. задържане на правонарушител, който не се подчинява или оказва съпротива на полицейски орган;

3. конвоиране на лице или при опит да избяга, да посегне на своя живот или на живота на други лица;

4. оказване съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, на които противозаконно се пречи да изпълняват задълженията си;

5. нападения срещу граждани и полицейски органи;

6. освобождаване на заложници;

7. групови нарушения на обществения ред;

8. нападения на сгради, помещения, съоръжения и транспортни средства;

9. освобождаване на незаконно заети обекти, ако им е разпоредено от компетентен орган.

(2) Помощни средства са: белезници, усмирителни ризи, гумени и електрошокови палки и прибори; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; служебни животни - кучета, коне; халосни патрони, патрони с гумени, пластмасови и шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, светлинни и звукови устройства с отвличащо въздействие; водометни и въздухоструйни машини; бронирани машини и вертолети.

(3) Редът за употреба на средствата по ал. 2 се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 79. (1) Физическа сила и помощни средства се използват след задължително предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение и при освобождаване на заложници.

(2) Използването на физическа сила и помощни средства се съобразява с конкретната обстановка, характера на нарушението на обществения ред и личността на правонарушителя.

(3) При използването на физическа сила и помощни средства полицейските органи са длъжни по възможност да пазят здравето и да вземат всички мерки за опазване живота на лицата, срещу които са насочени.

(4) Използването на физическа сила и помощни средства се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.

(5) Забранява се използването на физическа сила и помощни средства по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се отнася за случаите на масови безредици, когато са изчерпани всички други средства.

Чл. 80. (1) Полицейските органи могат да използват оръжие като крайна мярка:

1. при въоръжено нападение или заплаха с огнестрелно оръжие;

2. при освобождаване на заложници и отвлечени лица;

3. при неизбежна отбрана;

4. след предупреждение при задържане на лице, извършващо или извършило престъпление от общ характер;

5. след предупреждение за предотвратяване бягство на лице, задържано по съответния ред за извършено престъпление от общ характер.

(2) Полицейските органи при използване на оръжие са длъжни по възможност да пазят живота на лицето, срещу което е насочено, и да не застрашават живота и здравето на други лица.

(3) След използване на оръжие полицейските органи са длъжни да съставят писмен доклад по установения ред.

Чл. 81. (1) Полицейските органи издават разрешения и удостоверителни документи в случаите и по реда, предвидени от закон или друг нормативен акт.

(2) За осъществяване на дейността по охрана на обекти от физически и юридически лица съответните началници на териториални звена издават разрешения.

(3) Отказите за издаване на документи по ал. 1 и 2 се обжалват по реда на Закона за административното производство.

Чл. 82. (1) Полицейските органи могат да настаняват в заведения за отрезвяване лица, които поради употреба на алкохол или на други упойващи вещества не могат да контролират поведението си и нарушават обществения ред или са намерени на обществени места в безпомощно състояние.

(2) Полицейските органи в срок 24 часа уведомяват прокурора за лицата, настанени в домовете по ал. 1.

Чл. 83. (1) Полицейските органи могат с разрешение на прокурора да настаняват лица, които водят скитнически живот или се занимават с просия, в домове за временно настаняване на пълнолетни лица.

(2) Срокът за престой в домовете за временно настаняване.на пълнолетни лица е до 30 денонощия в зависимост от времето, необходимо за настаняването им в болници, интернати, домове за стари хора и инвалиди или за поставянето им под запрещение.

Чл. 84. Организацията, функциите и дейността на домовете за временно настаняване на пълнолетни лица се уреждат с наредба, издадена от министъра на вътрешните работи съгласувано с главния прокурор.

Раздел III.

Специализирани полицейски звена и сигнално-охранителна дейност

Чл. 85. (1) За охрана на сгради и помещения на министерства, ведомства и други държавни органи и на обекти с национално значение и за опазване на реда в тях министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.

(2) За охрана на обекти, в които се осъществява съдебна власт, за опазване на реда в тях, както и за охрана на свидетели в предвидените от Наказателно-процесуалния кодекс случаи се създава съдебна полиция като специализирано полицейско звено извън щатната численост на министерството. За неговата издръжка се сключва договор между МВР и Висшия съдебен съвет и финансирането му се извършва по реда на извънбюджетните средства.

(3) Списъкът на обектите по ал. 1 се утвърждава от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи.

(4) Издръжката на специализираните полицейски звена по ал. 1 се осъществява със средства от републиканския бюджет чрез бюджетите на главните разпоредители с кредити, а по ал. 2 - от бюджета на съдебната власт.

(5) Ръководството и организацията на звената по ал. 1 и 2 и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 86. (1) За охрана на търговски дружества, кооперации и други обекти извън случаите по чл. 85 министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани полицейски звена извън щатната численост на министерството.

(2) По реда на ал. 1 специализирани полицейски звена могат да се създават и към общините за оказване на съдействие при осъществяването на контролната и административнонаказателната дейност на органите на местното самоуправление.

(3) За осъществяване на дейността по ал. 1 и 2 се сключва договор между общините и заинтересуваните лица и съответните служби на МВР, които ще го изпълняват.

(4) Общините и заинтересуваните лица осигуряват средства за цялостна издръжка на специализираните полицейски звена. В издръжката се включват и средства за еднократни помощи и месечни добавки за деца по Указа за насърчаване на раждаемостта и 2 на сто върху нея за ръководство и контрол.

(5) Освен издръжката по ал. 4 общините и заинтересуваните лица внасят в републиканския бюджет осигурителни вноски за пенсия в размер 30 на сто върху брутното месечно възнаграждение на офицерския и сержантския състав, както и вноски във фонд "Професионална квалификация и безработица".

(6) Финансирането и отчитането на дейността на звената по ал. 1 и 2 се осъществяват по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

(7) С договора задължително се определят и числеността и съставът на звеното.

(8) Контролът върху дейността на специализираните полицейски звена се осъществява от началниците на съответните районни полицейски управления.

Чл. 87. (1) Договори със заинтересувани лица се сключват и за охрана на обекти със сигнално-охранителна техника.

(2) Монтирането, използването и поддържането на сигнално-охранителна техника и времето за охрана се уреждат с договор по ал. 1.

(3) Сигнално-охранителната дейност се финансира и отчита по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

(4) В рамките на набраните средства по извънбюджетната сметка министърът на вътрешните работи създава специализирани полицейски звена за охрана със сигнално-охранителна техника и определя тяхната численост и състав. От средствата по сметката се правят и отчисленията по чл. 86, ал. 5.

Чл. 88. (1) Служителите в специализираните полицейски звена по този раздел са със статут на полицейски органи и се назначават и освобождават от служба по реда на този закон за срока на договора.

(2) Ръководството и организацията на звената по този раздел и правомощията на техните органи се определят от министъра на вътрешните работи.

Глава осма.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "БОРБА С ОРГАНИЗИРАНАТА ПРЕСТЪПНОСТ"

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 89. Националната служба "Борба с организираната престъпност" е специализирана полицейска оперативно-издирвателна служба на МВР за противодействие и неутрализиране на престъпна дейност на местни и транснационални престъпни структури.

Чл. 90. (1) В изпълнение на задачите по чл. 89 Националната служба "Борба с организираната престъпност" извършва самостоятелно или съвместно с други специализирани органи оперативно-издирвателна, информационна и организационни дейности за противодействие на организираната престъпна дейност, свързана със:

1. икономическата и финансово-кредитната система;

2. терористични действия;

3. контрабанда и незаконни сделки с оръжия, стратегически суровини, стоки с двойна употреба, моторни превозни средства, исторически и културни ценности;

4. незаконно въвеждане в страната и извеждане на лица в други държави;

5. (Изм. - ДВ, бр. 30 от 1999 г.) незаконен трафик, производство и търговия с наркотични вещества и суровини за тяхното производство;

6. изпиране на пари и инвестиране на средства, придобити по престъпен начин;

7. използване на силата на заплахата за сключване на сделки и извличане на облаги от тях;

8. преправяне, изготвяне и прокарване в обращение на неистински парични знаци и ценни книжа;

9. влагане или придобиване на неправомерни облаги от хазарт;

10. корупция в държавната и местната администрация.

(2) Дирекцията "Борба с организираната престъпност" изгражда за нуждите на своята дейност информационни фондове.

(3) Дирекцията "Борба с организираната престъпност" осъществява методическо ръководство, помощ и контрол на регионалните звена "Борба с организираната престъпност" по направлението на дейността.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 91. (1) Органи на Националната служба "Борба с организираната престъпност" са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 92. (1) При изпълнение на функциите си органите по чл. 91:

1. наблюдават, установяват и контролират лица и обекти, за които има данни, че са свързани с престъпна дейност;

2. провеждат оперативно-издирвателна дейност за изпълнение на функциите си и в зоната на граничен контрол;

3. съвместно с митническите органи осъществяват контролирани доставки;

4. събират, обработват и съхраняват информация за лица, дейности и факти, свързани с организираната престъпност;

5. предотвратяват и разкриват организирана престъпна дейност и участват в разследването й;

6. използват специални разузнавателни средства при условия и по ред, определени със закон.

(2) Службите на МВР предоставят на Националната служба "Борба с организираната престъпност" информация, свързана с организираната престъпност.

(3) Националната служба "Борба с организираната престъпност" събира, анализира, съхранява и предоставя информация за организираната престъпност и извършва прогностична дейност съобразно своята компетентност.

Чл. 93. Органите по чл. 91 имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел II съобразно компетентността си.

Глава девета.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ"

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 94. Националната служба "Гранична полиция" е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на държавната граница и контрол за спазването на граничния режим, която осъществява своите функции в граничната зона, в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища, вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф, българската част на р. Дунав, другите гранични реки и водоеми.

Чл. 95. (1) В изпълнение на задачите си Граничната полиция:

1. охранява държавната граница и другите зони и обекти, посочени в чл. 94;

2. открива и задържа нарушители на държавната граница, издирвани лица и транспортни средства и ги предава на компетентните органи, не допуска преминаването през граничните контролно-пропускателни пунктове на лица със забрана за влизане и излизане от страната;

3. самостоятелно и съвместно с други държавни органи осъществява граничния режим и контрол на преминаващите през границата на страната лица и транспортни средства, включително и в зоните и обектите по чл. 94;

4. самостоятелно и във взаимодействие с други държавни органи предотвратява, разкрива и участва в разследването на престъпления и други нарушения, извършвани в зоните и обектите по чл. 94, в предвидените от закона случаи;

5. извършва проверка за оръжие, взривни вещества и други общоопасни средства на лица и транспортни средства при преминаване на държавната граница и при полети на гражданската авиация;

6. събира, обработва, използва, съхранява и предоставя информация за нарушенията на държавната граница и граничния режим на страната, която е свързана с националната сигурност, на другите държавни органи по компетентност;

7. изследва и анализира причините и условията за нарушенията на държавната граница и предлага мерки за противодействие;

8. поставя и поддържа в изправност граничните знаци, обозначава граничната линия на държавната граница и не допуска разрушаване, изместване или други действия, които са във вреда на териториалната цялост на Република България;

9. самостоятелно и съвместно с други държавни органи изпълнява международните договори и спогодби, по които Република България е страна, и решава граничните нарушения и инциденти, възникнали на държавната граница;

10. осъществява контрол по спазването от българските и чуждестранните кораби и плавателни средства на установения ред за плаване и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води и българската част на р. Дунав;

11. съвместно с други държавни органи участва в опазването на обществения ред, в защитата на правата и свободите на гражданите, в опазването на имуществото им в граничната зона, зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове, международните летища и пристанища;

12. информира местните административни органи за провежданите от нея мероприятия при усложняване на обстановката в граничните райони и съгласува съвместните действия в интерес на охраната на държавната граница;

13. самостоятелно и съвместно с Българската армия противодейства срещу въоръжени и други провокации на държавната граница;

14. оказва съдействие на специализираните държавни органи по изпълнението на нормативните актове, регламентиращи опазването на околната среда, живота и здравето на населението в зоните и обектите по чл. 94;

15. осъществява сътрудничество при изпълнение на своите задачи с органите за охрана на границата на други държави.

(2) Органите на държавната и общинската администрация са длъжни да оказват съдействие и помощ на граничната полиция при изпълнение на задачите и по ал. 1.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 96. (1) Органи на Граничната полиция са офицерите и сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните служители.

(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 97. (1)В изпълнение на задачите по раздел I органите на Граничната полиция имат право да:

1. разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охраната на държавната граница;

2. прилагат разузнавателни способи и средства при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

3. осъществяват паспортно-визов контрол на лицата и проверка на стоките и транспортните средства, преминаващи през граничните контролно-пропускателни пунктове;

4. спират, задържат и извършват проверка на български и чуждестранни кораби и плавателни средства, нарушили правилата за спиране и пребиваване в териториалното море, вътрешните морски води, прилежащата зона, континенталния шелф и българската част на р. Дунав;

5. спират, задържат и извършват проверки на български и чуждестранни въздухоплавателни средства при констатиране на нарушения на граничния режим и застрашаване сигурността на полета съвместно със специализираните звена;

6. преследват нарушители на държавната граница извън граничната зона съвместно с други органи на МВР;

7. задържат извършители на контрабанда, незаконно пренесени товари и преминали транспортни средства извън установените за целта места и да извършват проверка съвместно с митническите власти;

8. ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства в зоните и обектите по чл. 94 при осъществяване на оперативно-издирвателна дейност за задържане на лица и транспортни средства и ако съществува опасност за здравето и живота на хората;

9. приемат, придружават и предават нарушители на държавната граница от и на съседните гранични органи и други страни в съответствие със закона и международните договори, по които Република България е страна;

(2) При изпълнение на своите правомощия по ал. 1 служителите на Граничната полиция са длъжни да уважават достойнството и да спазват човешките и гражданските права.

Чл. 98. Органите на Граничната полиция имат и правомощията на полицейски органи по глава седма, раздел II съобразно компетентността си в зоните и обектите за изпълнение на техните задачи.

Чл. 99., (1) Офицерите, сержантите и военнослужещите на наборна военна служба при изпълнение на функциите си употребяват оръжие, физическа сила и помощни средства при условия и по ред, определени от закона.

(2) Оръжие се употребява без предупреждение:

1. при явно нападение от чужди войскови групи или други въоръжени лица, навлезли на наша територия;

2. при въоръжено нападение срещу длъжностни лица от Граничната полиция;

3. срещу лица, оказали въоръжена съпротива;

4. срещу лица, които се опитват да преминат през държавната граница и всички други мерки за тяхното задържане са се оказали безрезултатни.

(3) Оръжие се употребява след предупреждение при опит на задържани лица да избягат и при невъзможност да се предотврати това по друг начин.

(4) В пределите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България органите на Граничната полиция имат право да употребяват оръжие съгласно Закона за морските пространства на Република България.

(5) За всеки случай на употреба на оръжие се докладва по установения ред.

Чл. 100. (1) Дирекция "Гранична полиция" изгражда и поддържа за нуждите на своята дейност информационни фондове за:

1. лица и обекти, свързани с нарушения на държавната граница;

2. броя на преминалите лица и транспортни средства през границата на Република България.

(2) Информацията по ал. 1 се предоставя на други държавни органи по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 101. Другите служби на МВР предоставят на Националната служба "Гранична полиция" информация, свързана с нарушения на държавната граница в граничната зона и в зоните на граничните контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 102. Директорът на Националната служба "Гранична полиция" съгласувано с министъра на външните работи и в съответствие с международните договори назначава гранични представители (гранични пълномощници) за уреждане на възникнали гранични нарушения.

Чл. 103. За изпълнение на служебните си функции граничните полицейски органи могат да осъществяват сътрудничество с държавни органи, организации и граждани.

Глава десета.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ЖАНДАРМЕРИЯ"

Раздел I.

Задачи и дейности на Националната жандармерия

Чл. 104. (1) Националната служба "Жандармерия" е специализирана охранителна и оперативно-издирвателна полицейска служба на МВР за охрана на стратегически и особено важни обекти, борба с терористични и диверсионни групи, охрана на обществения ред и борба с престъпността.

(2) Стратегическите и особено важните обекти по ал. 1 се определят от Министерския съвет.

Чл. 105. (1) В изпълнение на задачите си по чл. 104 Националната жандармерия самостоятелно и съвместно с други служби на МВР:

1. организира и осъществява охраната на стратегически и особено важни обекти;

2. обезврежда терористични и диверсионни групи;

3. участва в организирането на дейността по опазването на обществения ред извън населените места;

4. участва в предотвратяването, разкриването и разследването на престъпления и други нарушения на обществения ред извън населените места;

5. издирва и задържа лица в предвидените от закона случаи;

6. събира, обработва, използва и предоставя информация, придобита по повод изпълнение на функциите си;

7. разкрива и отстранява причините и условията за извършване на престъпления и други нарушения на обществения ред съобразно своята компетентност и оказва помощ на гражданите за осигуряване защитата на живота, здравето и имуществото им, както и на други техни права и законни интереси;

8. оказва съдействие на други държавни органи или длъжностни лица, когато противозаконно се пречи на тяхната дейност;

9. предприема всички необходими действия в кръга на предоставените им правомощия при наличие на данни за престъпление или друго нарушение на обществения ред;

10. оказва помощ на лицата, пострадали от престъпления и други нарушения на обществения ред, при аварии, бедствия и произшествия, както и на лица, намиращи се в безпомощно състояние.

(2) Използването на Националната жандармерия за опазване на обществения ред и в населените места съвместно с други служби на министерството се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

Раздел II.

Правомощия на органите на Националната жандармерия

Чл. 106. (1) Органи на Националната жандармерия са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните служители.

Чл. 107. (1) Органите на Националната жандармерия имат следните правомощия:

1. да разполагат сили и средства, изграждат, използват и снемат инженерно-технически съоръжения и други средства за охрана на стратегически и особено важни обекти;

2. самостоятелно и с други държавни органи да преследват нарушители на обществения ред извън населени места;

3. да отцепват райони, ограничават временно или забраняват движението на лица и транспортни средства;

4. да ползват държавни, обществени и лични превозни средства за изпълнение на неотложни служебни задачи при масови безредици, природни бедствия, аварии, катастрофи, преследване на нарушители и за подпомагане на лица, намиращи се в безпомощно или критично състояние;

5. да ползват комуникационни връзки или да ги прекъсват.

(2) Органите на Националната жандармерия имат и правомощията на полицейски органи съобразно глава седма, раздел II в рамките на компетентността си.

(3) Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната жандармерия и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.

Глава единадесета.

НАЦИОНАЛНА СЛУЖБА "ПОЖАРНА И АВАРИЙНА БЕЗОПАСНОСТ"

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 108. Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" е специализирана служба на МВР за осъществяване на държавен противопожарен контрол, пожарогасене и аварийно-спасителна дейност.

Чл. 109. В изпълнение на задачите си по чл. 108 Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" осъществява:

1. пожарогасителна дейност;

2. аварийно-спасителна дейност;

3. държавен противопожарен контрол;

4. научно-приложна дейност;

5. събиране, обработване, използване и предоставяне на информация за пожарна и аварийна безопасност.

Чл. 110. Пожарогасителната дейност включва:

1. определянето на способите, начините и средствата за пожарогасене;

2. разработването на планове за ликвидиране на произшествията;

3. незабавното изпращане на сили и средства при съобщение за пожар;

4. ограничаването и ликвидирането на пожара;

5. спасяването на хора и имущество;

6. оказването на първа медицинска помощ на пострадалите;

7. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 111. Аварийно-спасителната дейност включва:

1. определянето на способите, начините и средствата за извършване на аварийно-спасителната дейност;

2. незабавното изпращане на сили и средства при съобщения за бедствия, аварии и катастрофи;

3. ограничаването и ликвидирането на последиците от бедствия, аварии и катастрофи;

4. спасяването на хора и имущество;

5. оказване на първа медицинска помощ на пострадалите;

6. организиране транспортирането на пострадалите до болничните заведения.

Чл. 112. Държавният противопожарен контрол включва:

1. изпълнението на противопожарните правила и норми при проектиране, строителство, реконструкция, модернизация и експлоатация на населените места, извънселищните територии, сградите и технологичните съоръжения и инсталации;

2. производството, вноса и търговията с изделия, машини и съоръжения във връзка с пожарната им безопасност;

3. участие в държавното приемане на обектите и строежите;

4. участие в лицензирането на търговците, извършващи пожаро- и взривоопасни дейности;

5. сертификационни проверки и издаване на сертификати за съответствие на обектите с изискванията за пожарна безопасност;

6. съгласуване на проектите и даване на становища за разрешаване ползването на строежите;

7. даване на разрешение за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, автоматика и гасителни средства;

8. издаване на лиценз на търговците, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност, и контролиране спазването на условията, при които е издаден лицензът.

Чл. 113. Научно-приложната дейност включва:

1. разработване на правила и норми за осигуряване на пожарната и аварийната безопасност;

2. изследване на причините и условията за възникване и разпространяване на пожарите, авариите и бедствията;

3. разработване на методи и средства за предотвратяване и ликвидиране на пожари и аварии;

4. определяне на пожарните характеристики на веществата и материалите;

5. определяне на горимостта и границата на пожароустойчивост на строителните конструкции и елементи;

6. технически експертизи за пожари и аварии;

7. съгласуване и разработване на проекти и типове противопожарно оборудване, инсталации, уреди и съоръжения, гасителни и пожарозащитни състави;

8. съгласуване и разработване на стандартизационни документи;

9. разработване на научно-приложни продукти за нуждите на МВР;

10. научно-информационно обслужване в областта на пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 114. Събирането, обработването, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация за пожарната и аварийната безопасност включват:

1. регистриране и отчитане на възникналите пожари, аварии и бедствия, ликвидирани от националната служба;

2. регистриране и отчитане на превантивните и административнонаказателните мерки;

3. водене на регистър на службите за пожарна и аварийна безопасност в страната и личния им състав;

4. регистриране и водене на отчет на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства;

5. регистриране и водене на отчет на плановете за ликвидиране на произшествия;

6. анализиране на събраната информация за ликвидираните от органите на националната служба пожари, аварии и бедствия и набелязване на мерки за тяхното предотвратяване;

7. анализиране на състоянието на противопожарната и аварийно-спасителната техника, въоръжение и гасителни средства и прогнозиране на вида и количествата за нуждите на националната служба;

8. анализиране и определяне на необходимостта от подготовка и преподготовка на кадрите в учебните заведения на МВР за нуждите на националната служба;

9. обработване и предоставяне на информация за нуждите на министерството;

10. обработване и предоставяне на информация, свързана с пожарната и аварийната безопасност и възникналите произшествия, на заинтересувани държавни органи, организации и юридически лица.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 115. (1) Органи на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" са офицерите, сержантите, военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните служители.

(2) Правомощията на военнослужещите на наборна военна служба и извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 116. При гасене на пожари, спасяване на хора и имущество при пожари, аварии, бедствия и катастрофи органите по чл. 115, ал. 1:

1. влизат по всяко време в жилищни, производствени и други сгради и помещения на юридически и физически лица;

2. разрушават сгради или части от тях, разглобяват конструкции, отстраняват, унищожават или повреждат имущество, дървета или други насаждения, когато няма друг начин за действие;

3. използват спасителни, гасителни, транспортни, съобщителни и други технически средства - собственост на физически и юридически лица;

4. привличат длъжностни лица и граждани за оказване на съдействие;

5. изменят реда за движение в района, където се извършват спасителни и гасителни действия, до пристигане на съответните компетентни органи;

6. използват безплатно водоизточници и водопроводни мрежи по начин, осигуряващ необходимите количества вода за гасене.

Чл. 117. При упражняване на държавен противопожарен контрол органите по пожарната и аварийната безопасност:

1. контролират спазването на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност при проектиране, строителство и експлоатация на обекти и населени места;

2. извършват проверки в жилищата на гражданите през деня в присъствието на обитателите им при получаване на писмен сигнал за нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност или след получаване на разрешение от съответната прокуратура;

3. издават писмени разпореждания за изпълнение на правилата за пожарна и аварийна безопасност на държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

4. прилагат превантивни и административнонаказателни мерки при констатиране на нарушения на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;

5. сигнализират държавни органи, организации, юридически лица и граждани при нарушаване на правилата и нормите за пожарна и аварийна безопасност;

6. при наличие на данни за извършено престъпление сигнализират органите на прокуратурата;

7. изискват от държавни органи, организации, юридически лица и граждани документи и сведения, свързани с осигуряването на пожарната и аварийната безопасност, при спазване на държавната, служебната, фирмената и личната тайна;

8. изискват документи за правоспособност за упражняване на пожаро- и взривоопасни професии и дейности;

9. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи пожаро- и взривоопасна дейност;

10. издават сертификати за съответствие на обектите с изискванията на пожарната безопасност;

11. дават разрешения за ползване на новоизградени строежи и обекти;

12. дават разрешения за проектиране, производство, внос, търговия, ремонт, монтаж и поддръжка на противопожарна техника, автоматика и гасителни средства;

13. издават разрешения на търговци и търговски дружества, извършващи дейности по пожарна и аварийна безопасност, и контролират спазването на условията на даденото разрешение.

Чл. 118. Дирекцията "Пожарна и аварийна безопасност" осъществява методическо ръководство и контрол по отношение на регионалните звена "Пожарна и аварийна безопасност".

Чл. 119. Държавните органи, организациите, юридическите лица и гражданите са длъжни да спазват разпорежданията на органите на Националната служба "Пожарна и аварийна безопасност" и да оказват съдействие при изпълнение на правомощията им.

Раздел III.

Специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност

Чл. 120. Министърът на вътрешните работи по изключение може да създава специализирани звена за пожарна и аварийна безопасност извън щатната численост на министерството по реда на чл. 85 и 86.

Глава дванадесета.

ТЕРИТОРИАЛНИ СЛУЖБИ

Чл. 121. Задачите, дейностите, органите и правомощията на териториалните служби на МВР се определят от общите функции на министерството, изпълнявани на определената им територия.

Глава тринадесета.

ОПЕРАТИВНО-ТЕХНИЧЕСКИ СЛУЖБИ

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 122. Службата за оперативно-техническа информация е специализирана служба на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност, като:

1. осигуряване,разработване и прилагане на специални разузнавателни средства и изготвяне на веществени доказателствени средства;

2. наблюдаване, проникване, фотографиране, осъществяване на видео- и звукозаписване, филмиране, белязване на предмети и изготвяне на психологичен анализ във връзка със събирането на данни за извършени престъпления и за защита на националната сигурност и обществения ред;

3. оперативно-техническа проверка на пощенска и друга кореспонденция за опазване на живота, здравето и сигурността на гражданите, за защита на националната сигурност и обществения ред;

4. контролиране предаването на данни и получаване на информация чрез кабелни средства за комуникация;

5. предотвратяване чрез технически способи на терористични действия, насочени срещу държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и срещу стратегически дейности и обекти;

6. осъществяване на информационна дейност;

7. участие и осъществяване на ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби.

Чл. 123. Служба "Свръзки" е специализирана служба на МВР за осигуряване на необходимите за държавното ръководство и за министерството специални съобщителни средства, като:

1. проучва, проектира, разработва и внедрява нови системи, технически съоръжения и средства в свързочната техника;

2. осигурява специалната и оперативната свръзка за държавното управление и за МВР на територията на цялата страна;

3. планира и организира дейността на свързочната система и осъществява управлението, контрола и автоматизирането й;

4. експлоатира, поддържа и обслужва техническите съоръжения и средства в свързочната система;

5. организира свръзките при провеждане на мероприятия и учения на държавното управление и службите на МВР в страната;

6. организира наемането на съоръжения и канали от Комитета по пощи и далекосъобщения;

7. осигурява подготовката на свързочната система за военно време при стихийни бедствия и производствени аварии;

8. осъществява взаимодействие с другите служби на МВР, с държавни органи, организации и юридически лица във връзка с изпълнението на функциите си;

9. извършва информационна дейност.

Чл. 124. Служба "Защита на средствата за връзка" е специализирана служба на МВР за ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и в задграничните и представителства, разработването и произвеждането на шифрови материали, контролирането на вноса и използването на шифрови средства в страната и оперативен контрол на ефира, като:

1. осъществява цялостното ръководство и контрол на шифровата работа в Република България и в задграничните и представителства, разработва и произвежда шифрови материали, контролира вноса и използването на средства за криптографска защита на информацията в страната;

2. координира и контролира дейността по защита на техническите средства от паразитни електромагнитни излъчвания при обработката и пренасянето на информация за осигуряване на държавната тайна;

3. организира и осигурява специалните комуникации и криптографската им защита на ведомствата на Република България със задграничните им представителства;

4. придобива, обработва и систематизира информация с технически средства от технически източници на други държави в интерес на националната сигурност и я предоставя на потребители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи и със закона;

5. разкрива и предотвратява използването на националния радиочестотен спектър срещу сигурността на страната или в нарушение на законите и взаимодейства с компетентните държавни органи;

6. осигурява и прилага специални разузнавателни средства и изготвя веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени със закон;

7. осъществява оперативно-издирвателна дейност;

8. взаимодейства с другите служби на МВР и със специализирани държавни органи, както и със сродни служби на други държави, в кръга на своята компетентност;

9. извършва информационна дейност.

Чл. 125. Бюрото за оперативно издирване е специализирана служба на МВР за извършване на негласна оперативно-техническа дейност за разкриване и документиране извършването на престъпления, включително и за изготвяне на веществени доказателствени средства, като:

1. осъществява наблюдение на лица и обекти и съдейства за предотвратяване извършването на престъпления;

2. извършва проследяване на лица;

3. извършва записи, филмира и фотографира лица и обекти;

4. контролира проведени телефонни разговори от обществени телефонни автомати;

5. охранява чрез използване на специфични методи и специални разузнавателни средства имуществото и живота на физически лица и свидетели;

6. извършва оперативно проучване на лица и обекти;

7. участва и осъществява ръководни и контролни функции върху дейността на изградените звена в териториалните служби;

8. участва в съвместни мероприятия с другите служби на МВР по разкриване и предотвратяване на престъпления;

9. участва в обучението на кадри на други разузнавателни и контраразузнавателни служби от държавния апарат;

10. изгражда и използва собствен информационен фонд като част от информационната система на министерството;

11. съхранява изготвени от службата веществени доказателствени средства и ги предоставя на органите на съдебната власт по тяхно искане.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 126. (1) Органи на оперативно-техническите служби са офицерите, сержантите и извънщатните служители на службите.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 127. При изпълнение на функциите си оперативно-техническите служби:

1. изготвят веществени доказателствени средства при условия и по ред, определени от закона;

2. издават задължителни разпореждания за оказване на съдействие от държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

3. информират другите служби на министерството, държавни органи и организации при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

4. получават информация от другите служби на министерството, държавни органи, организации, юридически лица и граждани;

5. изискват осигуряване на достъп до технически средства и съоръжения на държавни органи, организации, юридически лица и граждани.

Глава четиринадесета.

АДМИНИСТРАТИВНИ СЛУЖБИ

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 128. Служба "Координация и информационно-аналитична дейност" организира изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите, координира плановете и взаимодействието на службите, като:

1. събира и обработва, систематизира, съхранява, анализира и оценява, използва и предоставя информацията, която постъпва в министерството, на ръководствата на службите, включително чрез създаване и използване на автоматизирани информационни фондове;

2. извежда приоритетите за информационното осигуряване на министерството;

3. изгражда информационната и системната среда, необходими за функционирането на създадените автоматизирани информационни фондове;

4. внедрява нови информационни технологии;

5. осъществява взаимодействието с автоматизираните информационни системи на други държавни органи и институции;

6. извършва регистрация на автоматизирани информационни фондове в МВР;

7. изготвя проекти на нормативни актове в областта на информационно-аналитичната дейности компютризираните информационни технологии;

8. организира и контролира кореспонденцията на министерството, както и изпълнението на нормативните изисквания за секретност при работа с документи и други информационни носители;

9. осъществява оперативното и организационно-методическото ръководство на дежурните звена в министерството;

10. организира приемната на МВР;

11. осъществява методическо ръководство и контрол на аналогичните звена в службите по предмета на дейност.

Чл. 129. Служба "Правна":

1. защитава интересите на министерството пред съдебните и други държавни органи, като организира, разпределя и възлага тези дейности и на съответните аналогични звена, изградени в оперативно-техническите и административните служби на МВР, които не са юридически лица;

2. участва в изготвянето на проекти и становища по нормативни актове;

3. оказва прав на помощ на ръководството на министерството;

4. извършва сравнително-правни изследвания и правно-аналитична дейност;

5. участва в преговори за сключването на договори от името на министерството и дава становища по тях относно законосъобразността им;

6. оказва методическо ръководство, помощ и контрол на аналогичните звена в другите служби на МВР;

7. организира проучването на резултатите от прилагането на нормативните актове и прави предложения пред ръководството за усъвършенстването им или за вземане на мерки за правилното им прилагане.

Чл. 130. Служба "Международно сътрудничество":

1. организира взаимодействието на министерството със съответните служби на други държави;

2. организира и осъществява сътрудничеството на МВР с международни организации;

3. събира, обработва, съхранява и предоставя информация за двустранното и многостранното сътрудничество на министерството;

4. съвместно с други служби извършва подготовката, анализа, оценката на международните споразумения от името на министерството и предлага сключването им;

5. съгласува международната дейност на МБР с Министерството на външните работи.

Чл. 131. Служба "Пресцентър и връзки с обществеността":

1. организира работата на министерството със структурите на гражданското общество;

2. разяснява и информира за изпълнението на функциите на министерството;

3. осъществява редакционно-издателска и културно-информационна дейност.

Чл. 132. Служба "Инспекторат":

1. осъществява контрол за изпълнението на заповедите на министъра на вътрешните работи, на главния секретар и на секретарите;

2. дава становища за отстраняване на допуснатите нарушения и пропуски в работата на службите;

3. оказва помощ по организацията, стила и методите на работа на ръководния състав на дирекциите и службите.

Чл. 133. Служба "Личен състав":

1. подпомага ръководството на МВР при осъществяване на кадровата политика;

2. организира провеждането на кадровия процес в съответствие с принципите на устройството и управлението на органите на МВР;

3. осъществява централизирано методическо ръководство по подбора, изучаването и развитието на личния състав;

4. планира и организира професионалната подготовка на състава;

5. разработва и предлага за утвърждаване проекти на структури и щатове на службите;

6. анализира и контролира състоянието на дисциплината и прилагането на дисциплинарната практика в службите;

7. води на отчет личния състав на службите;

8. събира, обработва и съхранява информацията за личния състав на МВР, като изгражда и поддържа автоматизирана информационна система и необходимите видове картотеки;

9. разглежда жалби и молби на служители по кадрови въпроси и изготвя предложения за решаването им;

10. издава удостоверителни документи.

Чл. 134. Служба "Финансово-ресурсно осигуряване":

1. подпомага министъра на вътрешните работи в качеството му на първостепенен разпоредител с бюджета на МВР;

2. съставя проектобюджета и периодичните финансови отчети;

3. изготвя годишните планове за финансиране на службите на МВР и осъществява текущ финансов контрол;

4. разработва нормативни актове в областта на материалното и финансовото осигуряване на службите и прилагането на нормативните механизми на заплащането на труда на личния състав.

Чл. 135. (1) Служба "Информация и архив":

1. приема, регистрира и обработва документи, създадени от службите на МВР, като създава фондове за временно и постоянно запазване;

2. предлага на министъра на вътрешните работи архивни документи за разповеряване;

3. извършва събирателска дейност на документи и предмети, свързани с историята на МВР, и осъществява експозиционна дейност;

4. реставрира и консервира архивни документи и създава архивни фондове;

5. предоставя информация и документи на ръководството на министерството, на службите на МВР, на държавните органи, организации и юридически лица по установен ред;

6. издава удостоверителни документи и предоставя документи на граждани по установен ред;

7. оказва методическа помощ и осъществява контрол по състоянието и съхранението на документи и по организацията на деловодствата в службите;

8. определя реда и разрешава унищожаването на документи в службите;

9. съвместно с други служби изготвя проекти на нормативни актове по предмета на дейността си.

(2) Служба "Информация и архив" организира и води оперативния отчет в МВР, като:

1. изготвя аналитични и статистически справки и доклади по данни на оперативния отчет за нуждите на ръководството на МВР и оперативните звена;

2. оказва организационно и методическо ръководство, контрол и помощ на аналогичните звена в другите служби на МВР.

(3) Министърът на вътрешните работи чрез служба "Информация и архив" управлява архивния фонд на министерството.

Чл. 136. Служба "Материално-техническо осигуряване и социално обслужване":

1. осъществява снабдяването в мирно и във военно време с въоръжение, материално-технически средства и вещево доволствие на службите на министерството;

2. осъществява експлоатацията, ремонта и съхранението на въоръжението, техниката и другото имущество на министерството;

3. организира социалното обслужване и други обслужващи дейности на личния състав;

4. организира изграждането, използването на сградния и жилищния фонд и комунално-битовото обслужване в министерството;

5. води на отчет, актува и контролира управлението на държавното имущество на министерството, включително и регистър на търговските дружества, създадени с имущество - частна държавна собственост, спрямо които министърът упражнява правата на едноличен собственик на капитала;

6. организира проектиране и извършване на капитално строителство, изграждане на обекти за задоволяване служебните нужди на МВР, както и жилищен, почивен и болничен фонд.

Чл. 137. (1) Служба "Ревизионна" проверява:

1. законосъобразността и достоверността на събирането, съхраняването, стопанисването, разходването и отчитането на имуществото на министерството;

2. законосъобразността и достоверността на счетоводната отчетност;

3. изпълнението на задълженията към бюджета;

4. опазването на имуществените интереси на МВР във връзка с продажбата и отдаването под наем на употребявани, ненужни и залежали материали, технически средства, подблокови пространства и други;

5. спазването на валутния режим;

6. изпълнението на нормативните актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност на ревизираните обекти.

(2) При извършване на дейностите по ал. 1 органите на служба "Ревизионна" имат право:

1. на свободен достъп в ревизираните обекти;

2. да проверяват паричните и материалните активи, счетоводната отчетност, документите и техническите носители на информация, както и предназначението на нейното набиране и програмно осигуряване;

3. да назначават вещи лица по въпроси, които изискват специална подготовка и познания, като техните възнаграждения са за сметка на ревизираните обекти;

4. да изискват сведения, копия от документи, извлечения от сметки и други подобни от юридически лица и еднолични търговци извън ревизирания обект, както и да извършват насрещни финансово-счетоводни проверки в тях, когато са необходими за ревизията.

Чл. 138. Националното централно бюро "Интерпол":

1. организира и координира международния обмен на полицейска информация при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи;

2. взаимодейства с другите правозащитни органи и организации, чиято цел е профилактика и борба с престъпността;

3. изгражда и поддържа собствени информационни фондове;

4. събира, обработва и съхранява информация за лица, предмети, събития и дейности, свързани с транснационалната престъпност;

5. координира издирването на лица и предмети, извършвано от други полицейски органи по тяхна заявка;

6. предоставя информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, които имат законен интерес да я получат, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 139. Служба "Бойна и мобилизационна готовност":

1. разработва плана за привеждане на МВР от мирно във военно положение, военновременния план и бюджет, провежда и контролира мероприятията по подготовката за работа във военно време;

2. създава и поддържа мобилизационните неприкосновени запаси, планира, разпределя и отчита финансовите средства по отбранително-мобилизационната подготовка;

3. отговаря за изграждането на системата от пунктове за управление на министерството и поддържането им в техническа готовност за използване;

4. организира подготовката на ръководния състав, провежда тренировките и ученията с ръководството на службите на МВР;

5. подпомага дейността на ръководството на МВР при осъществяване на мероприятията по гражданската защита;

6. контролира изпълнението на задачите по подготовката на службите за работа във военно време;

7. оранизира дейността на оперативните дежурни центрове и части за поддържане готовността на министерството за оповестяване на страната и въоръжените сили от мирно във военно положение и в кризисни ситуации;

8. осъществява взаимодействието на МВР с други държавни органи по въпросите на оперативно-бойната и мобилизационната подготовка и готовност;

9. планира, организира, ръководи и контролира мобилизационната подготовка и провеждането на мобилизацията в службите на МВР;

10. при привеждане от мирно във военно положение изпълнява планираните мероприятия, въвеждането в действие на военновременния план и бюджет, организира работата на пунктовете за управление и тяхната охрана и отбрана.

Чл. 140. Служба "Комендатура":

1. организира и осъществява охраната, защитата и пропускателния режим в сгради и обекти на министерството, определени от министъра на вътрешните работи;

2. организира и осигурява сигурността при провеждане на мероприятия на ръководството на МВР;

3. при привеждане на страната от мирно във военно положение и при усложнена обстановка организира и изпълнява задачи, осигуряващи ръководството на министерството и негови служби във военновременни и мирновременни пунктове.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 141. Органи на административните служби са офицерите и сержантите.

Чл. 142. (1)В изпълнение на функциите си административните служби:

1. оказват методическа помощ и контрол над изградените аналогични звена в другите дирекции и служби;

2. изискват информация и ползват информационната система на МВР.

(2) Централната експертна лекарска комисия изготвя медицински заключения за здравословното състояние на служителите.

Глава петнадесета.

УЧЕБНИ ЗАВЕДЕНИЯ, НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ И НАУЧНОПРИЛОЖНИ ИНСТИТУТИ

Чл. 143. Академията на МВР е специализирано висше училище за обучение на специалисти и за научни изследвания за нуждите на министерството.

Чл. 144. (1) За изпълнение на функциите по чл. 143 Академията на МВР:

1. подготвя офицерски кадри с висше образование;

2. подготвя в професионално отношение новоназначени офицери;

3. повишава квалификацията на служителите на министерството;

4. извършва теоретични и приложни научни изследвания;

5. развива редакционно -издателска дейност;

6. развива научно -приложна, спортна и други дейности в съответствие със спецификата си.

(2) Специалностите и срокът на обучение в академията, както и редът за придобиване на правоспособност се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи и на министъра на образованието и науката.

Чл. 145. (1) Приетите за редовно обучение в Академията на МВР имат статут на курсанти и получават издръжка в размер, определен от министъра на вътрешните работи.

(2) Приетите наборници за курсанти в Академията на МВР отбиват наборната си военна служба по време на обучението. При отстраняване или напускане по собствено желание в случай, че не са прослужили срока на наборната военна служба, курсантите дослужват този срок в поделенията на МВР, където се приемат военнослужещи на наборна военна служба.

(3) През време на подготовката курсантите не могат да бъдат използвани за служба в органите на министерството освен за целите на обучението за срок не повече от 2 месеца за всяка календарна година.

(4) Завършилите академията след дипломирането си получават офицерско звание и се назначават на длъжности в съответните служби на министерството.

Чл. 146. (1) Завършилите редовно обучение в академията са длъжни да служат в министерството за срок не по-малък от 10 години въз основа на подписан договор при приемането им.

(2) Отстранените от обучение поради слаб успех, напусналите по собствено желание по време на обучението и дипломиралите се, но отказали да заемат определената им длъжност, възстановяват на академията разходите за обучение. Същите разходи се възстановяват и от освободените от служба по собствено желание или по дисциплинарен ред, преди да са изслужили срока по ал. 1.

Чл. 147. Сержантските училища са специализирани училища за обучение на сержантския състав от МВР.

Чл. 148. (1) За изпълнение на целта по чл. 147 сержантските училища:

1. подготвят сержантски кадри със средно образование;

2. подготвят в професионално отношение новоназначени сержанти;

3. повишават квалификацията на служителите от министерството;

4. развиват други дейности в съответствие със спецификата си.

(2) Устройството и дейността на сержантските училища се уреждат с правилник на министъра на вътрешните работи в съответствие със Закона за народната просвета.

(3) Условията и редът за приемане на обучаващи се в учебните заведения на МВР се определят ежегодно с наредби, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 149. (1) Завършилите сержантските училища получават сержантско звание и се назначават в съответните служби на министерството.

(2) За обучаващите се в сержантските училища се прилагат разпоредбите на чл. 146.

Чл. 150. В учебните заведения на МВР могат да се обучават специалисти за нуждите на други ведомства въз основа на договор, сключен между ръководителите им.

Чл. 151. (1) Медицинският институт на МВР е научно -приложен и научноизследователски институт за осъществяване на дейността по здравеопазването в МВР.

(2) Медицинският институт на МВР е юридическо лице.

Чл. 152. Медицинският институт на МВР организира и осъществява дейността по здравеопазването, като извършва:

1. медицинско обслужване на служителите на министерството и на други лица, определени с този закон;

2. стационарно лечение, рехабилитационна и амбулаторно-поликлинична дейност;

3. здравно-профилактична дейност;

4. научноизследователска и научно -учебна дейност;

5. експертна дейност;

6. сътрудничество с висшите медицински институти и с останалите здравни заведения в страната;

7. методична дейност;

8. квалификация и преподготовка на медицински кадри от системата на МВР и гражданското здравеопазване.

Чл. 153. Научноизследователските и научно-приложните институти са специализирани звена на МВР за изпълнение на задачи по:

1. проектиране, разработване и внедряване на нови автоматизирани технологии на основата на съвременни изчислителни, комуникационни и софтуерни средства;

2. създаване на специфични технически средства, удостоверителни знаци, печати и щемпели;

3. събиране, изследване и оценка на следи и веществени доказателства;

4. психологичния подбор и психологичните аспекти за оценка и атестиране на личния състав на министерството;

5. пожарната и аварийната безопасност.

Чл. 154 За изпълнение на задачите по чл. 153 научноизследователските и научно - приложните институти:

1. извършват научно-приложна и експертна дейност;

2. изготвят научно-приложни продукти;

3. осъществяват сертификационна дейност;

4. създават информационни фондове-картотеки, куршумотеки, регистри и други;

5. извършват криминологични и криминалистически изследвания;

6. участват в разследването в случаите, предвидени от закона;

7. разработват методики за предотвратяване и разкриване на престъпленията;

8. осъществяват методическо ръководство и контрол на научно-техническите лаборатории в териториалните служби.

Чл. 155. (1) Органи по тази глава са офицерите, сержантите и служителите от гражданската администрация, които извършват експертни оценки, експерименти и дават заключения.

(2) Органи са и Медицинският институт, научноизследователските и научно-приложните институти и Централната експертна лекарска комисия, когато издават разрешения за съответни дейности и експертни заключения.

Глава шестнадесета.

СПЕЦИАЛИЗИРАН ОТРЯД ЗА БОРБА С ТЕРОРИЗМА

Раздел I.

Задачи и дейности

Чл. 156. Специализираният отряд за борба с тероризма (СОБТ) е специализирана служба на МВР за борба с терористични действия, за защита на стратегически и особено важни обекти и за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления.

Чл. 157. (1) За изпълнение на задачите по чл. 156 СОБТ:

1. предотвратява терористични действия;

2. задържа или обезврежда извършители на особено опасни престъпления, оказващи или склонни да окажат въоръжена съпротива;

3. освобождава заложници;

4. извършва действия, свързани със защитата на държавни и обществени интереси от престъпни посегателства и терористични актове.

(2) Използването на отряда се разрешава с писмена заповед на министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.

(3) Организацията и дейността на отряда се уреждат с правилник, утвърден от министъра на вътрешните работи.

Раздел II.

Правомощия на органите

Чл. 158. (1) Органи на СОБТ са офицерите, сержантите и извънщатните служители.

(2) Правомощията на извънщатните служители се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 159. (1) При изпълнение на функциите си органите на СОБТ имат следните правомощия:

1. да използват огнестрелно оръжие и други средства, приети на въоръжение, съобразно конкретната оперативно-тактическа обстановка и специални защитни средства, гарантиращи тяхната лична безопасност и прикритие на самоличността им;

2. да установяват самоличността на лица при условията и по реда, предвидени за полицейските органи;

3. съобразно обстановката - да отцепват райони, да спират или отклоняват движението на пътни превозни средства и временно да прекъсват телекомуникационни връзки;

4. да охраняват органи на МВР, държавни органи и организации при изпълнение на функциите им;

5. да издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, като при неизпълнение на разпорежданията органите на СОБТ съставят актове;

6. да оказват съдействие на държавни органи и организации при изпълнение на функциите им, както и да обезпечават сигурността на гражданите;

7. да осъществяват физическото задържане на лица и незабавното им предаване на компетентните органи;

8. да извършват личен обиск на задържани лица и проверка на лични вещи и превозни средства при условията и по реда, предвидени за полицейските органи.

(2) Служителите от отряда и техните семейства се ползват от специален режим на адресна регистрация, регистрация на лични моторни превозни средства и телефони, определен от министъра на вътрешните работи.

(3) Самоличността на служителите от отряда при изпълнение на техните задължения се запазва в тайна.

Глава седемнадесета.

ОПЕРАТИВНО-ИЗДИРВАТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Раздел I.

Основи на оперативно-издирвателната дейност

Чл. 160. (1) Оперативно-издирвателната дейност е специфичен вид дейност, осъществявана от МВР, за защита на националната сигурност и обществения ред в Република България, здравето, живота, правата и свободите и собствеността на гражданите от престъпни посегателства.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите структурни звена на МВР посредством гласни и негласни способи и средства, съобразно компетентността им, при условия и по ред, определени със закона, от акт на Министерския съвет и от министъра на вътрешните работи.

(3) Дейността по ал. 1 се извършва при спазване на Конституцията и закона, зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство, а така също с прилагането на конспиративност при съчетаване на гласни и негласни методи и средства.

Чл. 161. Оперативно-издирвателната дейност има за цел:

1. разкриване, предотвратяване, пресичане и неутрализиране на престъпления и други нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред;

2. откриване и установяване самоличността на лица, подготвящи, извършващи или извършили престъпна дейност;

3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда, отклонили се от изтърпяване на наказание по дела от общ характер, а така също и издирване на безследно изчезнали лица;

4. придобиване на информация за действия, създаващи заплаха за националните интереси, военноикономическата или екологичната безопасност;

5. изготвяне и съхранение на веществени доказателствени средства и предоставянето им на органите на съдебната власт.

Чл. 162. (1) Оперативно -издирвателната дейност се извършва чрез:

1. вземане на обяснения от граждани;

2. извършване на справки по информационните фондове за лица, осъществяващи престъпна дейност;

3. вземане на образци за сравнително изследване;

4. белязване на обекти и предмети;

5. изследване на предмети и документи;

6. извършване на наблюдение;

7. идентифициране на лица и обекти;

8. проникване и изследване на помещения, сгради, съоръжения, части от местности и транспортни средства;

9. контрол на пощенската, телеграфната и друга кореспонденция;

10. контрол на телефонните разговори;

11. събиране на информация от технически канали за комуникация;

12. оперативно внедряване;

13. оперативен експеримент;

14. предупредително въздействие върху лица чрез устни и писмени предупреждения за преустановяване нарушения на правовия ред в страната и предотвратяване прерастването им в престъпна дейност;

15. оперативна проверка на събраните данни и тяхното документиране;

16. осъществяване на контролирани доставки;

17. извършване на насрещни проверки по документи.

(2) Дейността по ал. 1 се осъществява посредством специфични способи и средства, както и чрез използване на специални разузнавателни средства и на граждани, приели доброволно сътрудничество с органите на МВР при изпълнение на функциите им.

(3) Сведенията за организацията, способите и средствата при изпълнение на специфичните задачи, осъществявани чрез оперативно-издирвателната дейност от органите на МВР, както и данните за специалните им съоръжения съставляват държавна тайна.

Чл. 163. Условията и редът за използване на специални разузнавателни средства се определят със закон.

Чл. 164. (1) Използването на доброволните сътрудници може да се извършва само от оправомощените по този закон специализирани органи на МВР.

(2) Организацията на сътрудничеството с гражданите за осъществяване функциите на министерството се урежда от министъра на вътрешните работи.

(3) Привличането и дейността на лицата по ал. 1 се извършват въз основа на:

1. доброволност при привличането, работата и освобождаването;

2. защита при и по повод на сътрудничеството;

3. запазване в тайна на самоличността и дейността.

Чл. 165. Основания за извършване на оперативно-издирвателна дейност са:

1. получени данни за лица, подготвящи, извършващи или вече извършили противоправни деяния, които не са достатъчно основание за образуване на предварително производство;

2. получени данни за събития или действия, създаващи заплаха за националната сигурност, обществения ред или екологичната безопасност;

3. издирване на лица, укриващи се от органите на предварителното производство и съда или отклонили се от изтърпяването на наложено наказание;

4. издирване на безследно изчезнали лица и установяване на трупове с неустановена самоличност;

5. искане на органите на предварителното производство и съда;

6. искане на държавни органи и организации, съобразно тяхната компетентност по закона;

7. изпълнение на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 166. Веществените доказателствени средства, изготвени и събрани в процеса на оперативно-издирвателната дейност, се предоставят на органите на съдебната власт при условия и по ред, определени със закон.

Чл. 167. При провеждането на оперативно-издирвателните действия е недопустимо увреждането на здравето и живота на гражданите, както и замърсяването или унищожаването на околната среда.

Раздел II.

Правомощия на органите на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност

Чл. 168. Органи на МВР, осъществяващи оперативно-издирвателната дейност, са офицерите, сержантите и извънщатните служители от оперативно-издирвателните и оперативно-техническите звена в съответните служби на министерството.

Чл. 169. (1) Органите, осъществяващи оперативно-издирвателна дейност, издават задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани в рамките на своята компетентност.

(2) Държавните органи и организации са длъжни да предоставят на оперативно-издирвателните и оперативно-техническите органи достъп до служебни помещения, технически възли и друго тяхно имущество.

Глава осемнадесета.

ПРОФИЛАКТИКА НА ПРАВОНАРУШЕНИЯТА

Чл. 170. Органите на МВР осъществяват дейност по общата и индивидуалната профилактика на правонарушенията, като издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Чл. 171. (1) В изпълнение на функции по чл. 170 министърът на вътрешните работи по предложение на директорите на териториалните служби издава писмени заповеди за въвеждане на временни ограничения за извършване на дейности, ако застрашават националната сигурност или обществения ред.

(2) Заповедите по ал. 1 се издават:

1. за предотвратяване извършването на престъпления или нарушения на обществения ред на определени обществени места;

2. при безредици или при непосредствена опасност от възникването им;

3.за опазване живота и имуществото на гражданите при възникнала обща опасност от бедствия или производствени аварии;

4. при провеждане на карантинни мероприятия по предложение на здравните органи.

(3) Ограниченията по ал. 1 не се прилагат по отношение на стачки, събрания, митинги и манифестации, провеждани по установения ред.

(4) За заповедите по ал. 1 се уведомява незабавно кметът на общината или кметът на населеното място. Заповедите се разгласяват чрез средствата за масово осведомяване или по друг подходящ начин.

(5) Заповедите по ал. 1 могат да се обжалват от засегнатите лица и организации в 7-дневен срок чрез министъра на вътрешните работи пред Върховния административен съд. Министърът на вътрешните работи може да отмени заповедта си в срок 24 часа от получаване на жалбата, а ако не намери основания за това, я изпраща незабавно в съда. Съдът разглежда жалбата в открито заседание и се произнася в 3-дневен срок от нейното постъпване.

(6) Действието на заповедите се прекратява с изтичането на техния срок, след отпадане на основанията за издаването или решението на съда по ал. 5.

Чл. 172. (1) При установяване на причини и условия за извършването на престъпления и други правонарушения органите на МВР вземат необходимите мерки за тяхното отстраняване.

(2) Когато другите органи и организации са компетентни да вземат мерки, органите на МВР ги уведомяват за това писмено.

(3) Органите по ал. 2 са длъжни в едномесечен срок писмено да уведомят за взетите мерки.

Глава деветнадесета.

ИНФОРМАЦИОННА ДЕЙНОСТ

Раздел I.

Основи на информационната дейност

Чл. 173. Организацията на информационната дейност на МВР, органите за нейното управление и контрол и ползването на информацията се уреждат с този закон.

Чл. 174. Информационна дейност е събирането, обработването, систематизирането, съхраняването, анализирането, използването и предоставянето на информация на потребителите от министерството, на държавни органи, организации, юридически лица и граждани, съобразно функционалната компетентност на МВР.

Чл. 175. (1) Информационната дейност се основава на информация, отразена или подлежаща на отразяване в информационните носители, изготвени от органите на МВР.

(2) Информационната дейност се основава на информация от информационните носители, изготвени и предоставени и от други държавни органи, организации, юридически лица и граждани, както и от специализираните служби на чужди страни, изпълняващи функции, свързани с борбата срещу престъпността, с които Република България има подписани спогодби за сътрудничество.

Раздел II.

Принципи, цели и функции на информационната дейност

Чл. 176. Информационната дейност се основава на принципите на:

1. законосъобразност;

2. обективност, пълнота и своевременност;

3. секретност съобразно нормативните актове;

4. достъпност по установения в този закон ред;

5. организационна и икономическа целесъобразност;

6. съчетаване на централизма и децентрализма при съхраняването и ползването й;

7. информационно взаимодействие и задължение за информиране на службите съобразно функциите им;

8. защита на информацията, документите и другите средства за работа с тях и на информационните носители;

9. възможност за интегриране в информационни фондове и между тях, с отчитане спецификата на дейността на службите;

10. защита на личните данни на гражданите при събирането, съхранението, използването и предоставянето им.

Чл. 177. Основните функции на информационната дейност са свързани с информационното осигуряване на:

1. професионалните потребности на министерството и на неговите служби;

2. парламентарния и вътрешноведомствения контрол върху информационната дейност на министерството;

3. подпомагането на службите при изпълнение на тяхната дейност;

4. подпомагането на управлението на органите на държавната власт и местното самоуправление в областта на сигурността и обществения ред;

5. информирането на външни потребители.

Чл. 178. (1) Забранява се събирането на информация за гражданите единствено по религиозен, расов, политически или друг признак.

(2) Забранява се предоставянето на информация на държавни органи, организации, юридически лица и граждани от служители на МВР извън посочения от закона ред.

Чл. 179. Сведенията и данните в документалните носители имат степен на секретност, установена по нормативен ред.

Раздел III.

Информационни фондове

Чл. 180. (1) В МВР се изготвят и разработват информационни и аналитични документи и продукти, предназначени за:

1. ръководството на министерството;

2. службите на министерството;

3. външни потребители.

(2) Информационните и аналитичните документи и продукти за външните потребители се съобразяват с техните функции и задачи, с определения им достъп до информацията и с изискванията за получаването й.

Чл. 181. В МВР се изграждат информационни звена и фондове за събиране, обработване, систематизиране, съхраняване, анализиране, изготвяне и предоставяне на информация.

Чл. 182. (1) Информационните фондове се изграждат при съответните служби на министерството съобразно функционалната им компетентност.

(2) Фондовете по ал. 1 могат да се изграждат и като автоматизирани.

(3) Информационните фондове се изграждат, експлоатират, контролират и закриват при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи и по този закон.

(4) Достъпът до фондовете по ал. 1 се определя от министъра на вътрешните работи.

Раздел IV.

Органи на управление на информационната дейност

Чл. 183. (1) Информационната дейност в МВР се ръководи от министъра на вътрешните работи, подпомаган от служба "Координация и информационно-аналитична дейност".

(2) Главният секретар и секретарите ръководят информационната дейност съобразно възложените им функции по управление.

(3) Непосредствената организация и ръководство на информационната дейност се осъществява от директорите (началниците) на служби, подпомагани от специализираните информационни звена.

Чл. 184. Централизираното ръководство на информационната дейност на държавните структури се осъществява от Министерския съвет.

Раздел V.

Контрол на информационната дейност

Чл. 185. (1) Парламентарният контрол върху автоматизираните информационни фондове се осъществява от постоянна комисия на Народното събрание.

(2) Комисията по ал. 1 извършва проверка на критериите и техническите норми за създаване на фондове и може да изисква представителни извадки без посочване на имена и други данни, с които могат да се установят конкретни лица.

(3) Комисията може да разпореди заличаването на данни, събрани в нарушение на закона.

Чл. 186. Вътрешноведомственият контрол на информационната дейност се осъществява от ръководството на министерството, от висшите ръководни служители и от ръководните служители съобразно правомощията им.

Чл. 187. При осъществяване на контрола върху информационната дейност съответният контролен орган спазва правилата за опазване на данните и сведенията, съставляващи държавна тайна.

Глава двадесета.

ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ В СИСТЕМАТА НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Чл. 188. Организацията на взаимодействие-то и координацията между службите, както и в самите тях при осъществяване на законово определените им функции има за цел:

1. по-ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;

2. икономично използване на силите и средствата;

3. недопускане дублирането или създаването на затруднения и пречки в дейността им.

Чл. 189. Взаимодействието се осъществява при спазване на принципите на централизъм, законност, конспиративност, самостоятелност и равнопоставеност.

Чл. 190. (1) Дейността за осъществяване на взаимодействие и координация в МВР се ръководи и контролира от главния секретар, от секретарите и от директорите (началниците) на служби.

(2) Главният секретар осъществява общо и непосредствено ръководство и контрол по взаимодействието и координацията между службите.

(3) Секретарите организират взаимодействието и координират дейността на службите, по отношение на които министърът на вътрешните работи им е възложил функции по управление.

(4) Директорите (началниците) на служби организират и осъществяват пряко и непосредствено ръководство и координация на взаимодействието между изградените структурни звена в поверените им служби.

Чл. 191. Взаимодействието и координацията между службите се осъществяват в следните основни направления:

1. обмен на информация;

2. използване на информационните фондове на службите;

3. оказване на оперативнотехническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълнение на задачи от функционалната им компетентност.

Част втора.

ЕЛЕМЕНТИ ЗА ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МИТНИ СБОРОВЕ И ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ДРУГИ МЕРКИ ПО ВНОСА И ИЗНОСА

Глава четвърта.

МИТА, МИТНИЧЕСКА ТАРИФА, ТАРИФНО КЛАСИРАНЕ

(2) Митата, с които се облагат внасяните стоки, се определят с Митническата тарифа на Република България.

(3) Министерският съвет може да определя и друг начин за облагане на стоките при нетърговски обмен.

Чл. 26. (1) Митническата тарифа включва:

3. ставки на мита и други елементи за облагане, които се прилагат за стоки, включени в номенклатурата.

(2) Митническата тарифа може да включва и:

1. преференциални тарифни мерки, предвидени в споразумения, по които Република България е страна;

4. други тарифни мерки.

1. при тарифни квоти, щом се достигне определеният лимит на вноса;

2. при тарифни плафони в съответствие с нормативния акт за тяхното въвеждане.

Глава пета.

ПРОИЗХОД НА СТОКИТЕ

Раздел I.

Непреференциален произход

Чл. 29. Непреференциалният произход на стоките, определен в чл. 30, 31 и 32, служи за целите на:

2. прилагането на установени с акт на Министерския съвет мерки, различни от тарифните;

3. изготвянето и издаването на сертификати за произход.

Чл. 30. (1) Стоки, които произхождат от дадена страна, са стоките изцяло получени или произведени в тази страна.

(2) Изцяло получени в определена страна стоки са:

1. минерални продукти, добити в тази страна;

2. растителни продукти, отгледани в страната;

3. живи животни, родени и отгледани в страната;

4. продукти, получени от живи животни, отгледани в страната;

5. продукти от лов или риболов, извършен в страната;

Раздел II.

Преференциален произход

1. международните споразумения на Република България за въвеждане на преференциални тарифни мерки;

2. нормативните актове за едностранно приети от Република България преференциални тарифни мерки.

Глава шеста.

МИТНИЧЕСКА СТОЙНОСТ

а) са установени с нормативни актове на Република България;

б) определят географския регион, в който стоките могат да бъдат препродавани, или

в) не засягат съществено стойността на стоките;

(2) Обстоятелства, които се отчитат при свързани лица:

б) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 3;

в) митническата стойност на идентични или сходни стоки, определена съгласно чл. 36, ал. 2, т. 4.

(2) Митническа стойност, определена по реда на този член, е:

4. изчислената стойност, състояща се от сумата от:

а) разходите за материали и производство или за други операции, свързани с обработката на внасяните стоки;

в) разходите, посочени в чл. 38, ал. 1, т. 5.

(3) Допълнителните условия и правила за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

(2) Митническата стойност, определена съгласно ал. 1, не може да се основава на:

1. продажната цена в Република България на стоки, произведени в България;

2. система, предвиждаща приемането за митнически цели на по-високата стойност от две възможни стойности;

3. цената на стоки на вътрешния пазар на страната на износа;

5. цени на стоки, продадени за износ, който не е бил предназначен за Република България;

6. минимални митнически стойности;

7. субективно определени или фиктивни стойности.

б) разходите за контейнери, които за митнически цели се третират заедно с остойностяваните стоки;

в) разходите за опаковка, включващи труда и материалите;

а) материали, съставки, части и други подобни, включени във внасяните стоки;

б) инструменти, клишета, матрици и други подобни, използвани при производството на внасяните стоки;

в) изразходвани материали при производството на внасяните стоки;

3. роялти и лицензни такси, отнасящи се до остойностяваните стоки, които купувачът пряко или косвено трябва да плати като условие за продажба на остойностяваните стоки в размера, в които тези роялти и такси не са включени в платената или в подлежащата на плащане цена;

5. разходи за:

а) транспорт на внасяните стоки до входен граничен пункт на Република България;

в) застраховка на внасяните стоки.

(4) Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 3:

1. разходите за транспорт на стоките, извършени на територията на Република България след тяхното въвеждане;

3. таксите за правото да бъдат възпроизвеждани внасяните стоки в Република България;

4. комисиони за покупка;

5. мита, данъци, акцизи и такси, дължими в Република България за вноса или за продажбата на стоките;

Чл. 41. Редът за определяне на митническата стойност при износ и в други случаи се урежда в правилника.

(2) Периодът, в който се прилага съответният валутен курс, се определя в правилника.

Част трета.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ

Глава седма.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 44. (1) От момента на въвеждането на митническата територия на страната стоките са под митнически надзор и могат да бъдат обект на митнически контрол в съответствие с действащите към датата на въвеждането разпоредби.

(2) Стоките са под митнически надзор до определяне на митническия им статут. С изключение на случаите по чл. 88, ал. 1 чуждестранните стоки остават под митнически надзор и до промяна на техния митнически статут или до влизането им в свободна зона или в свободен склад, или до реекспортирането им, или унищожаването им съгласно чл. 180.

Чл. 45. (1) Стоките, въведени на митническата територия на страната, трябва да бъдат незабавно превозени от лицето, което ги въвежда, съгласно разпорежданията на митническите органи до съответното митническо учреждение или до друго място, определено от тях. При необходимост митническите органи определят, маршрута за превоза на стоките.

(2) Лицето, което поема задължението да превози стоките, след като са въведени на митническата територия на Република България, е отговорно за изпълнението на задълженията по ал. 1.

(3) Алинея 1 не изключва прилагането на разпоредби на други нормативни актове при:

1. пощенски пратки;

2. туристически пътувания;

3. превози на стоки с незначително икономическо значение при условие, че не се създават пречки за осъществяването на митническия надзор и на митническия контрол.

(4) Алинеи 1, 2 и 3, както и чл. 46-60 не се прилагат за стоки, които временно напускат митническата територия на Република България, превозвани между две точки от тази територия по вода или въздух, при условие че превозът е извършен по директна линия от самолет или кораб, извършващ редовен рейс, без да спира извън митническата територия на Република България.

(5) Алинея 1 не се прилага за стоки, които се намират на борда на кораби или въздухоплавателни средства, пресичащи териториалните води или въздушното пространство на Република България, без да имат за местоназначение пристанище или летище на митническата територия на страната.

Чл. 46. (1) В случаите на непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства, когато лицето не може да изпълни поетите задължения по чл. 45, ал. 1, то е длъжно да уведоми незабавно най-близките митнически органи. Когато стоките не са унищожени напълно, митническите органи трябва да бъдат уведомени и за точното им местонахождение.

(2) Когато корабът или въздухоплавателното средство е принуден поради непреодолима сила или други непредвидими обстоятелства да акостира или да се приземи временно на митническата територия на Република България, ако няма възможност да изпълни задълженията по чл. 45, ал. 1, лицето, управляващо превозното средство, или всяко друго лице, действащо вместо него, трябва да уведоми незабавно митническите органи.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 митническите органи определят мерките, които трябва да се предприемат за осъществяване на митническия надзор, и при необходимост - за осигуряване превоза на стоките до митническо учреждение или до друго място, определено от тях.

Глава осма.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 47. Стоките, които са превозени съгласно изискванията на чл. 45, ал. 1, трябва да бъдат представени пред митническите органи от лицето, което ги е въвело на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане.

Чл. 48. За стоки, пренасяни от пътници или поставени под митнически режим, без да са представени пред митническите органи, може да се прилага и друг ред за представяне, определен в правилника.

Чл. 49. След представянето им стоките могат да бъдат обект на анализ или вземане на мостри за уточняване на митническото им направление с разрешение на митническите органи.

Глава девета.

МАНИФЕСТИРАНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 50. (1) За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест.

(2) Митническият манифест трябва да бъде подаден незабавно след представяне на стоките пред митническите органи. Митническите органи могат да определят и друг срок за подаване на манифеста, но не по-късно от първия работен ден след деня, в който стоките са представени.

Чл. 51. (1) Манифестирането на стоките се извършва при условия и по ред, определени в правилника. Митническите органи могат да приемат и търговски или друг документ, вместо митнически манифест, ако съдържа необходимите данни за идентифициране на стоките.

(2) Митническият манифест се подава от:

1. лицето, въвело стоките на митническата територия на Република България, или от лицето, което е поело превоза на стоките след тяхното въвеждане;

2. лицето, от чието име са действали лицата, посочени в т. 1.

Чл. 52. Случаите, в които митническите органи могат да подават манифест служебно, както и да не изискват подаването на митнически манифест, се определят в правилника.

Чл. 53. (1) Стоките могат да се разтоварват или претоварват от превозните средства, на които се намират, само с разрешение на митническите органи на места, определени от тях.

(2) Разрешение не се изисква при авария или при други обстоятелства, налагащи незабавно разтоварване изцяло или частично на стоките. В този случай митническите органи трябва да бъдат незабавно информирани.

(3) За целите на митническия контрол на стоките, включително и на превозните средства, на които те се намират, митническите органи могат да изискват по всяко време разтоварване и разопаковане на стоките.

Чл. 54. Стоките могат да бъдат вдигнати от мястото, на което са поставени първоначално, само с разрешение от митническите органи.

Глава десета.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ФОРМАЛНОСТИ ЗА ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ ЗА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 37 ОТ 2003 Г.)

Чл. 55. (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Чуждестранните стоки, представени пред митническите органи, трябва да получат допустимо митническо направление.

Чл. 56. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) За манифестираните стоки трябва да бъдат извършени съответните формалности за получаване на митническо направление в следните срокове:

1. четиридесет и пет дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с морски транспорт;

2. двадесет дни от датата на подаване на митническия манифест за стоки, превозвани с транспорт, различен от морския.

(2) Митническите органи в зависимост от конкретните обстоятелства могат да определят срокове, по-кратки или по-дълги от посочените в ал. 1. Продължаването не може да бъде по-голямо от действително необходимото за случая.

Глава десета.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 55. Чуждестранните стоки, представени пред митническите органи, трябва да получат митническо направление.

Чл. 56. (1) На манифестираните стоки трябва да бъде дадено митническо направление в следните срокове:

Глава единадесета.

ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

Чл. 57. До получаване на митническо направление стоките, представени пред митническите органи, имат статут на "временно складирани стоки".

Чл. 58. (1) Временно складираните стоки могат да престояват само на местата и при условията, определени от митническите органи.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Митническите органи имат право да изискват от лицето, при което се намират стоките, да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, 6 и 7, както и данъци и акцизи.

Чл. 59. Временно складираните стоки не могат да бъдат обект на обработка, различна от тази, предназначена да осигури запазването им в непроменено състояние, без да се променят първоначалният им вид или техническите им характеристики. Тази разпоредба не ограничава прилагането на чл. 49.

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Без да се нарушават разпоредбите за възникване на митническо задължение, за стоките, за които не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи уведомяват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки, че в срок 30 дни от датата на получаване на уведомлението стоките ще се считат за изоставени в полза на държавата.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата, освен ако в този срок митническото задължение е погасено или се счита, че то не е възникнало съгласно разпоредбите на митническото законодателство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице, уведомление по ал. 1 не се изпраща и стоките се смятат за изоставени след изтичането на три месеца от датата на манифестирането им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор.

Чл. 60. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) За стоките, за които в срока по чл. 56 не са извършени съответните формалности за получаване на допустимо митническо направление, митническите органи поканват писмено с обратна разписка получателя на тези стоки с цел предприемане необходимите действия за извършване на съответните формалности в срок 30 дни от датата на получаване на поканата.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато получателят на стоките е чуждестранно лице, неизвестно лице, местно лице с неизвестен адрес или неоткрито на посочения адрес лице, покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се смятат за изоставени след изтичането на три месеца от датата на манифестирането им.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническите органи могат при поемане на отговорността и разходите от държателя на стоките да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор до извършване на съответните формалности.

Чл. 60. (1) За стоките, за които в срока по чл. 56 не е поискано или не е дадено митническо направление поради неплащане или необезпечаване по чл. 58, ал. 2 на дължимите мита, такси, данъци и акцизи, митническите учреждения поканват писмено получателя на тези стоки да извърши формалности за даване на митническо направление в срок тридесет дни.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата.

(3) Когато получателите на стоките са чуждестранни лица, изпратили стоките от чужбина по влак или с друго транспортно средство, или са неизвестни лица, покана по ал. 1 не се изпраща и стоките се считат за изоставени след изтичане на шест месеца от манифестирането им.

(4) Митническите органи могат в срока по чл. 56 при поемане на отговорността и разходите от получаващото стоките лице да разрешат преместването им на друго място под митнически надзор.

Глава дванадесета.

ЧУЖДЕСТРАННИ СТОКИ ПОД РЕЖИМ ТРАНЗИТ

Чл. 61. Разпоредбите на чл. 45, с изключение на ал. 1, както и на чл. 46-60 не се прилагат при въвеждането на стоки на митническата територия на Република България, поставени под режим транзит.

Чл. 62. След като чуждестранните стоки, движили се под режим транзит, достигнат своето местоназначение на митническата територия на Република България и след представянето им пред митническите органи съгласно действащите за транзит разпоредби, се прилагат разпоредбите на чл. 49 - 60.

Глава тринадесета.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 63. Когато обстоятелствата го изискват, митническите органи имат право да постановят унищожаването на представените пред тях за митническо оформяне стоки, като уведомят за това държателя на стоките. Разходите по унищожаването на стоките са за негова сметка.

Чл. 64. Когато митническите органи установят, че на митническата територия на Република България са въведени неправомерно или са отклонени от митнически надзор стоки, те предприемат нормативно предвидените действия, включително и продажбата им.

Част трета.

ДЪРЖАВНА СЛУЖБА В МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

Глава двадесет и първа.

ЛИЧЕН СЪСТАВ

Раздел I.

Кадрови изисквания

Чл. 192. (1) Личният състав на МВР се състои от служители: офицери, сержанти и гражданска администрация.

(2) Военнослужещите на наборна военна служба изпълняват службата в съответствие със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и уставите на въоръжените сили. Техните правомощия като органи по смисъла на този закон се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 193. (1) За служители в МВР се приемат мъже и жени само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психофизическа годност и професионална подготовка, определени от Министерския съвет.

(2) Не се приемат за офицери и сержанти лица:

1. които не са отбили наборна военна служба - за мъжете;

2. осъждани на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер независимо от последвалата реабилитация;

3. срещу които има повдигнато обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер.

(3) Не се приемат за служители в гражданската администрация лица от указаните в ал. 2, т. 2 и 3.

Чл. 194. (1) Структурата и щатовете на службите в министерството се утвърждават от министъра на вътрешните работи в рамките на утвърдения числен състав и бюджет.

(2) В щатовете се определят длъжностите, необходимото образование и численият състав на службите на министерството.

(3) Численият състав на лицата по чл. 192, ал. 2 се определя от Министерския съвет и не може да надвишава 10 000 военнослужещи на наборна военна служба.

Чл. 195. Съобразно заеманите длъжности личният състав на министерството се състои от:

1. висши ръководни служители - главен секретар, секретарите и директорите по чл. 30;

2. ръководни служители-от началник на сектор и нагоре;

3. изпълнителски състав.

Чл. 196. (1) Служителите на МВР са длъжни да бъдат лоялни към институциите на политическата система в Република България.

(2) Офицерите и сержантите не могат да участват в организирана политическа дейност, да извършват пропаганда и да предприемат действия по служба, с които се нарушава политическият им неутралитет.

(3) Служителите от гражданската администрация не. могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота.

Раздел II.

Назначаване

Чл. 197, Главният секретар, секретарите и директорите на националните служби се назначават от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 198. Секретарите могат да се назначават и за директори на национални служби от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

Чл. 199. (1) Министърът на вътрешните работи назначава:

1. директорите на Столичната дирекция на вътрешните работи и на регионалните дирекции на вътрешните работи и техните заместници, ректора на Академията на МВР, заместник-директорите на национални служби и командира на СОБТ;

2. началниците на оперативно-техническите и административните служби и техните заместници;

3. директорите (началниците) на учебните заведения, научноизследователските и научно-приложните институти;

4. служители на длъжности, за които се изисква офицерско звание - при първоначално назначаване.

(2) Предложенията за назначаване на служителите по ал. 1, т. 1-3 се изготвят от главния секретар, а за служителите по ал. 1, т. 4 - от директорите и началниците на служби чрез служба "Личен състав".

Чл. 200. (1) Директорите на националните и териториалните служби, командирът на СОБТ, началниците на оперативно-техническите и административните служби, ректорът на Академията на МВР, директорите на научноизследователските и научно-приложните институти назначават и преназначават сержантския състав.

(2) Лицата по ал. 1 сключват трудови договори със служителите от гражданската администрация при условията и по реда, определени в Кодекса на труда.

Чл. 201. (1) При постъпване на служба в МВР офицерите и сержантите полагат клетва и подписват декларация за политически неутралитет и декларация за имуществото и доходите си.

(2) Отказът да се положи клетва или да се подпишат декларации по ал. 1 е пречка за встъпване в длъжност.

(3) Декларацията за имуществото и доходите се подава ежегодно. Неподаването й е основание за освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 5.

Чл. 202. Службата в МВР започва от деня на подписването на акт за встъпване в длъжност.

Чл. 203. (1) На сержантите и офицерите се присвояват следните звания:

1. сержанти-сержант, старши сержант и главен сержант от МВР;

2. младши офицери - младши лейтенант, лейтенант, старши лейтенант и капитан от МВР;

3. старши офицери - майор, подполковник и полковник от МВР;

4. висши офицери - генерал-майор, генерал-лейтенант и генерал-полковник от МВР.

(2) Присвояването на сержантски и офицерски звания и повишаването в по-горно звание се извършва:

1. на сержантите - от ръководните длъжностни лица, които са ги назначили;

2. на младшите и старшите офицери - от министъра на вътрешните работи;

3. на висшите офицери - от президента на републиката по предложение на Министерския съвет.

(3) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от министъра на вътрешните работи.

Чл. 204. (1) За постигнати високи резултати в служебната работа на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

(2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.

Чл. 205. (1) Преназначаването на офицери на ръководни длъжности се извършва от министъра на вътрешните работи, а на останалите длъжности - от лицата по чл. 200, ал. 1.

(2) При преназначаване на офицери на ръководни длъжности те могат да бъдат повишавани в звание предсрочно.

(3) Предложенията за преназначаване се изготвят:

1. от Министерския съвет - за висшите ръководни служители;

2. от лицата по чл. 200, ал. 1 - за ръководните служители по чл. 195, т. 2;

3. от ръководните служители - за изпълнителския състав по чл. 195, т. 3.

(4) Преназначаването на офицери на по-ниски длъжности се извършва по реда на ал. 1 - 3.

Чл. 206. (1) Офицерите и сержантите са неприкосновени при изпълнение на своите функции.

(2) (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 29 от 1998 г.) Офицерите и сержантите не могат да бъдат разследвани и задържани без разрешение на министъра на вътрешните работи.

(3) За задържане под стража при заварено тежко престъпление незабавно се съобщава на министъра на вътрешните работи.

Чл. 207. (1) Разпорежданията, издавани от органите на МВР при или по повод изпълнение на службата им, имат задължителен характер.

(2) Ръководителите на държавните органи и организации, на местната администрация и гражданите са длъжни да оказват съдействие на служителите от министерството при изпълнение на функционалните им задължения.

Чл. 208. (1) При осъществяване на правомощията си офицерите и сержантите удостоверяват качеството си на служители със служебна карта или с личен знак. Видът на служебната карта и на личния знак се определя от министъра на вътрешните работи.

(2) Офицерите и сержантите имат право да носят оръжие.

Чл. 209. (1) Когато изпълняват служебни задължения извън работното си място, офицерите и сержантите са длъжни да поддържат връзка с началника си.

(2) Офицерите и сержантите са длъжни да изпълняват извън службата и извън установеното работно време задълженията, произтичащи от функциите на министерството. Те са длъжни да се намесят за оказване помощ на лица, намиращи се в опасност, и за предотвратяване или пресичане на противоправни действия.

Чл. 210. Правата и задълженията на военнослужещите на наборна военна служба при преминаването на службата им се определят със Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България и с уставите на въоръжените сили.

Чл. 211. Правата и задълженията на гражданската администрация се определят от Кодекса на труда и от този закон.

Раздел III.

Преминаване на службата

Чл. 212. (1) Работното време на офицерите и сержантите е 40 часа седмично при петдневна работна седмица.

(2) За определени звена и специфични дейности министърът на вътрешните работи може да установява удължено работно време.

(3) При превишаване на продължителността на работното време над определеното в ал. 1 офицерите и сержантите се обезщетяват по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 213. (1) Офицерите и сержантите не могат да изпълняват друга държавна служба освен в случаите, определени в този или в друг закон.

(2) Офицерите и сержантите не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.

(3) Дейности, несъвместими със службата в МВР, са:

1. извършване на търговска дейност;

2. участие в управителни и контролни органи на търговски дружества, освен когато това им е възложено служебно;

3. работа по трудово правоотношение или по граждански договор, с изключение на преподавателска, научноизследователска или друга творческа дейност, при условия и по ред, определени от министъра на вътрешните работи.

(4) Не се счита за търговска дейност по смисъла на ал. 3, т. 1 участието в приватизацията с приватизационни бонове и в кооперации - със земеделски земи с възстановено право на собственост.

Чл. 214. (1) На офицерите и сержантите е забранено да участват в униформа в събрания, митинги и манифестации на политически партии и организации, включително и в извън служебно време, освен ако се отнася за упражняване на синдикални права по този закон.

(2) (Обявена за противоконституционна - ДВ, бр. 29 от 1998 г.) Офицерите и сержантите, които са регистрирани за кандидати за изборни органи, се освобождават от служба.

Раздел IV.

Обучение, квалификация и професионална подготовка

Чл. 215. (1) Обучението, квалификацията и професионалната подготовка на офицерите и сержантите се извършват в учебните заведения на министерството, във военни академии и училища, в граждански висши учебни заведения и в центрове за специализация.

(2) Срокът за първоначалната професионална подготовка на новоназначените офицери и сержанти е до 12 месеца.

(3) Офицерите и сержантите могат да се обучават в сродни академии и в учебни заведения на други държави.

Чл. 216. Министърът на вътрешните работи утвърждава списък на офицерските и сержантските длъжности, за които курсът за първоначална подготовка не е задължителен.

Чл. 217. (1) Към Академията на МВР, към сержантските училища, към националните и други специализирани служби на министерството могат да се създават центрове за специализация за повишаване на квалификацията и специалната подготовка на офицерите и сержантите.

(2) Организацията и дейността на центровете за специализация се определят от министъра на вътрешните работи.

Раздел V.

Материално и социално осигуряване на личния състав

Чл. 218. (1) Офицерите и сержантите получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и от заплатата за звание.

(2) Размерите на заплатите за длъжност и звание се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи, като размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на базата на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за офицер - не по-малко от 2 средномесечни заплати;

2. за сержант - не по-малко от 1,3 средномесечни заплати.

Чл. 219. (1) Служителите от гражданската администрация получават основно месечно възнаграждение, което се образува от заплатата за длъжност и добавка за работа в МВР.

(2) Размерът на основното месечно възнаграждение за най-ниската длъжност се формира на база средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, както следва:

1. за висше образование - не по-малко от 1,35 средномесечни заплати;

2. за средно образование - не по-малко от 1 средномесечна заплата.

(3) Размерът на добавките за работа в МВР се определя от министъра на вътрешните работи.

Чл. 220. (1) На офицерите и сержантите се изплаща допълнително възнаграждение за продължителна служба върху основното месечно възнаграждение в размер 2 на сто за всяка година трудов стаж, но не повече от 40 на сто.

(2) При определяне на размера на допълнителното възнаграждение по ал. 1 се взема предвид целият трудов стаж, приравнен към стажа като офицер или сержант.

Чл. 221. На офицерите и сержантите се изплащат допълнителни възнаграждения за:

1. специфични условия на труд - в размери и при условия, определени от министъра на вътрешните работи;

2. работа при вредни за здравето условия - в размери и при условия, определени от Министерския съвет.

Чл. 222. Брутното месечно възнаграждение на офицерите и сержантите включва основното месечно възнаграждение и другите допълнителни възнаграждения и е основа за изплащане на обезщетенията, предвидени в този закон.

Чл. 223. (1) На служителите се изплащат порционни пари, които не подлежат на облагане с данък.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) На офицерите и сержантите се дава ежегодно униформено облекло.

(3) За извършване на дейности, свързани с вредни за здравето последици, на офицерите и сержантите се осигуряват безплатна храна и противоотрови.

(4) При преместване на работа в други населени места на офицерите и сержантите и на всеки член от семейството им се изплаща eднократно парично обезщетение. Транспортните разходи при преместването са за сметка на МВР.

(5) Размерът на сумите по ал. 1, 2 и 4 се определя ежегодно от министъра на вътрешните работи.

Чл. 224. (Отм. - ДВ, бр. 70 от 1998 г.)

Чл. 225. За офицерите и сержантите, които ползват жилище при условията на свободно договаряне, министерството изплаща компенсационни суми при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 226. (1) Трудът на офицерите и сержантите при пенсиониране се зачита като първа категория.

(2) Пенсионирането на офицерите и сержантите и отпускането на пенсиите се уреждат със закон.

(3) Средствата за пенсионното осигуряване на офицерите и сержантите са за сметка на републиканския бюджет.

Чл. 227. (1) Служителите на МВР задължително се застраховат срещу злополука за сметка на републиканския бюджет.

(2) Задължителното застраховане не е пречка за сключване на други застрахователни договори от заинтересуваните.

Чл. 228. Офицерите и сержантите пътуват безплатно в обществения градски транспорт, като средствата се осигуряват от държавния бюджет.

Раздел VI.

Отпуски

Чл. 229. (1) Офицерите и сержантите имат право на следните видове отпуски:

1. платен годишен отпуск в размер 30 календарни дни;

2. допълнителен платен годишен отпуск по един ден за всяка прослужена година, включително и за приравнения трудов стаж, но не повече от 20 календарни дни;

3. допълнителен платен отпуск до 10 календарни дни годишно извън отпуска по т. 2, за освидетелстваните като хронично болни;

4. платен отпуск по болест - до една година, които може да бъде продължен от министъра на вътрешните работи до две години по предложение на Централната експертна лекарска комисия; размерът на отпуска се определя от комисията;

5. неплатен отпуск - до 6 месеца, веднъж през цялата служба;

6. неплатен отпуск - за времето на участие в международни мисии;

7. неплатен отпуск по реда на чл. 267.

(2) Отпуските по ал. 1 се зачитат за трудов стаж.

(3) За времето на ползване на платен отпуск по ал. 1 офицерите и сержантите получават:

1. брутното си месечно възнаграждение - за отпуски по т. 1-3;

2. основното си месечно възнаграждение и допълнително възнаграждение за продължителна служба - за отпуск по т. 4.

(4) Забранява се компенсирането на отпуските по ал. 1, т. 1 и 2 с парично обезщетение освен при освобождаване от служба.

(5) Пътуването на офицерите и сержантите и техните семейства при отиване и връщане от платен годишен отпуск на територията на страната веднъж в годината е за сметка на министерството.

Чл. 230. (1) Освен отпуските по чл. 229 офицерите и сержантите имат право на отпуск за работа при вредни за здравето условия, за изпълнение на обществени и граждански задължения, за кандидатстване в учебно заведение и за обучение и на неплатен отпуск в размерите и при условията, предвидени в Кодекса на труда.

(2) Офицерите и сержантите - жени, имат право на отпуск поради бременност, раждане и осиновяване, за отглеждане на малко дете, за две или повече живи деца и за гледане на болен член от семейството в размерите и при условията, предвидени в Кодекса на труда.

(3) Офицерите и сержантите - мъже, имат право на отпуск до 10 дни годишно за гледане на болен член от семейството и на отпуск по чл. 167 от Кодекса на труда.

Раздел VII.

Награди

Чл. 231. Служителите на МВР могат да бъдат награждавани за постигнати високи резултати и за конкретен съществен принос при изпълнение на служебните си задължения или за продължителна служба в министерството.

Чл. 232. (1) На служителите се дават следните награди:

1. писмена похвала;

2. обявяване на благодарност;

3. парична или предметна награда;

4. огнестрелно оръжие;

5. почетен знак.

(2) Наградите по ал. 1, т. 4 и 5 се дават от министъра на вътрешните работи, а другите - от ръководни служители, определени от него.

Чл. 233. За оказване на съдействие и конкретна помощ на МВР могат да бъдат награждавани длъжностни лица от други ведомства и граждани с наградите по чл. 232, ал. 1, т. 1 - 4.

Глава двадесет и втора.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 234. Виновното неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на ръководството на МВР и на началниците на служби, както и извършването на действия, с които се нарушава установеният обществен ред, съставлява нарушение на служебната дисциплина.

Чл. 235. (1) Офицерите и сержантите, нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания независимо от имуществената, административнонаказателната или наказателната отговорност, ако такава се предвижда.

(2) За едно и също нарушение на служебната дисциплина може да се наложи само едно дисциплинарно наказание.

Чл. 236. Дисциплинарните наказания се налагат до 2 месеца от откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от извършването му.

Чл. 237. Видовете нарушения на служебната дисциплина, органите, които имат право да налагат съответните дисциплинарни наказания, действието им по време и служебните последици от налагането им се определят с правилника за прилагането на закона.

Чл. 238. За нарушения на служебната дисциплина на офицерите и сержантите се налагат следните дисциплинарни наказания:

1. мъмрене;

2. писмено предупреждение;

3. порицание;

4. понижаване в звание;

5. уволнение.

Чл. 239. (1) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага задължително в следните случаи:

1. при осъждане за извършено умишлено престъпление от общ характер или лишаване от право да се заема държавна служба;

2. при нарушаване на чл. 196, ал. 2;

3. при неявяване на работа без уважителни причини в два последователни дни;

4. при демонстративно неподчинение или подбуждане към такова, заплаха или насилствени действия спрямо началник или подчинен;

5. за поведение, несъвместимо с морала и действия, уронващи престижа на службата.

(2) Дисциплинарното наказание "уволнение" се налага и за други тежки нарушения на служебната дисциплина, които са несъвместими с оставането на служба.

(3) В случаите на временно отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс за извършени умишлени престъпления по дела, приключили с влязла в сила присъда, дисциплинарното наказание "уволнение" се налага от датата на отстраняването.

Чл. 240. (1) Дисциплинарните нарушения се установяват от преките началници на извършителите, които задължително ги изслушват или приемат писмените им обяснения.

(2) Наказанията се налагат със заповеди, както следва:

1. от министъра на вътрешните работи - за всички наказания, без уволнението и понижаването в звание, ако длъжността е дадена или званието е присвоено с указ;

2. от висшите ръководни служители - за наказанията по чл. 238, т. 1-3, а за сержантите - и по чл. 238, т. 4 и 5;

3. наказанията по т. 2 се налагат и от ръководните служители.

(3) Когато на офицерите и сержантите се налага дисциплинарно наказание "уволнение", началникът е длъжен да извърши служебна проверка, като събере необходимите факти и доказателства, при които е извършено нарушението, да изслуша нарушителя и да приеме писмените му обяснения. Материалите от служебната проверка се изпращат на наказващия орган.

(4) Служебната проверка по ал. 3 не се извършва в случай, че извършеното служебно нарушение е констатирано от ревизия или от друга вътрешноведомствена проверка.

(5) При определяне на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на офицера или сержанта по време на службата му.

Чл. 241. Заповедите за налагане на дисциплинарни наказания могат да се обжалват по административен ред пред висшестоящия началник в 7-дневен срок от връчването им.

Чл. 242. Лишаването от звание се извършва само по съдебен ред.

Глава двадесет и трета.

ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ

Чл. 243. (1) Офицерите и сержантите отговарят имуществено за вредите, които са причинили по непредпазливост на държавата при или по повод изпълнение на служебните си задължения.

(2) За вреди, причинени на граждани при условията на ал. 1, офицерите и сержантите не носят имуществена отговорност към увредения. В тези случаи държавата е длъжна да обезщети увредения за всички имуществени и неимуществени вреди съобразно общите правила на гражданското право.

(3) Когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, или когато не са причинени при или по повод изпълнение на служебни задължения, отговорността на офицерите и сержантите се определя от гражданските закони.

(4) Имуществената отговорност на офицерите и сержантите се прилага независимо от дисциплинарната, административнонаказателната или наказателната отговорност за същото деяние, ако такава се предвижда.

Чл. 244. (1) Офицерите и сержантите не отговарят имуществено за вредите, които са възникнали в резултат на военна или друга свързана с изпълнение на служебни задължения рискова дейност.

(2) Държавата, офицерите и сержантите не отговарят за вреди на трети лица, когато са причинени при осъществяване на действия, свързани със защита на националната сигурност на страната, обществения ред и при извършване на пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност в условията на извънредни обстоятелства.

Чл. 245. (1) За изплатените обезщетения за вреди, причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на органи и длъжностни лица, министерството има право на иск срещу служителите, които са ги причинили виновно при условията на чл. 243, ал. 1.

(2) Държавата има право на иск срещу служителите, виновно причинили вреди при условията на чл. 243, ал. 2, за обезщетението, изплатено на увредения.

(3) Когато служителят е изпълнявал служебните си задължения точно, държавата отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди, причинени от него на граждани, без да има право да търси от причинителя на вредата възстановяване на платеното от нея.

Чл. 246. (1) Офицерите и сержантите отговарят за причинените вреди, но не и за пропуснатите ползи.

(2) Размерът на вредите се определя към деня на настъпването им, а ако това не може да се установи - към деня на откриването им.

Чл. 247. (1) За вреди, причинени при условията на чл. 243, ал. 1, служителят отговаря в размера на вредата, но не повече от една месечна брутна заплата.

(2) За вреди, причинени при условията на ал. 1 от висши ръководни служители, отговорността е в размер на вредата, но не повече от три брутни месечни заплати.

Чл. 248. (1) Офицерите и сержантите, чието служебно задължение е да събират, съхраняват, разходват или отчитат парични или материални ценности, отговарят:

1. в размера на вредата, но не повече от 3 брутни месечни заплати;

2. за липса - в пълен размер заедно със законната лихва от деня на причиняване на вредата, а когато това не може да се установи - от деня на откриване на липсата.

(2) Лицата, които са получили нещо без основание от причинителя на вредите или са се възползвали от увреждането по ал. 1, т. 1, дължат солидарно с причинителя на вредата връщане на полученото до размера на обогатяването. Лицата дължат връщане и на полученото по дарение от причинителя на вредите, когато дарението е със средства, извлечени от причинените вреди.

(3) Исковете по ал. 1, т. 2 се погасяват с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняването на вредите.

Чл. 249. Когато вредите са причинени от няколко лица, те отговарят:

1. в случаите на ограничена имуществена отговорност - съобразно участието на всеки от тях в причиняването на вредите, а когато това не може да бъде установено - пропорционално на заплатата за длъжност; сборът на дължимите от тях обезщетения не може да надвишава размера на вредите;

2. в случаите на пълна имуществена отговорност - солидарно.

Чл. 250. (1) Длъжностните лица по чл. 240, ал. 2 издават заповеди за основанието и размера на отговорността на служителя.

(2) Заповедта се издава в едномесечен срок от откриването на вредите, но не по-късно от 1 година, а когато са причинени от ръководен служител - не по-късно от 5 години от причиняването на вредите.

(3) Ако служителят в едномесечен срок от връчването на заповедта писмено оспори основанието или размера на отговорността, министерството може да предяви срещу него иск пред съда.

Чл. 251. (1) Пълната имуществена отговорност се осъществява по съдебен ред, като лицето може да внесе доброволно сумата преди съдебното производство.

(2) Исковете за пълна имуществена отговорност по ал. 1 се погасяват с 10-годишен давностен срок, който започва да тече от деня на причиняването на вредите. В тези случаи давността се прекъсва и с акт, съставен от контролен орган от деня на връчването му на служителя.

Чл. 252. За неуредените в този раздел въпроси по имуществената отговорност на служителите се прилагат разпоредбите на гражданския закон.

Глава двадесет и четвърта.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ СЛУЖБА

Чл. 253. (1) Офицерите и сержантите се освобождават от служба:

1. при навършване на пределна възраст - 55

години за жените и 60 години за мъжете;

2. поради пенсиониране;

3. по здравословни причини;

4. по собствено желание;

5. по причини, които правят лицето негодно

да изпълнява служебните си задължения;

6. при съкращаване на щата или при преминаване на изборна длъжност;

7. при отказ на служителя да заеме длъжността, на която е възстановен при отмяна на незаконно уволнение;

8. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

(2) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват от Централната експертна лекарска комисия, а по ал. 1, т. 5 - от този закон и от правилник.

Чл. 254. (1) Заповедта за освобождаване от служба на офицерите се издава от министъра на вътрешните работи, а за сержантите - от органа, който ги е назначил.

(2) Заповедите по ал. 1 за лицата, назначени с указ, се издават въз основа на указ, а за останалите - въз основа на мотивирано предложение.

(3) Мотивирано предложение не се изисква при освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1, както и когато това е поискано от служителя - по чл. 253, ал. 1, т. 2 и 4.

Чл. 255. (1) При освобождаване от служба на офицери и сержанти по чл. 253, ал. 1, т. 2, 3, 5 и 6 се отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При освобождаване от служба без отправено предизвестие в посочените случаи на служителите се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.

(2) При освобождаване от служба по собствено желание и поради пенсиониране по искане на офицера или сержанта заповедта се издава в срока по ал. 1.

(3) При освобождаване от служба по чл. 253, ал. 1, т. 1 предизвестие не се отправя.

Чл. 256. (1) Офицерите и сержантите не могат да бъдат освобождавани от служба през време на отпуск, освен в случаите по чл. 253, ал. 1, т. 1 и когато са осъдени на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер.

(2) Отпускът по болест се счита за редовен, ако болничният лист е издаден от здравните служби на МВР или от други медицински заведения в страната. Болничните листове, издадени от други медицински заведения, се заверяват от ЦЕЛК или от здравните служби на министерството.

Чл. 257. Заповедта за освобождаване от служба влиза в сила от датата на издаването й, ако не е посочено друго.

Чл. 258. Заповедта за освобождаването от служба може да се обжалва по съдебен ред чрез органа, който я е издал, в сроковете по Закона за административното производство.

Чл. 259. Офицерите и сержантите могат да бъдат временно отстранявани от длъжност по реда на чл. 392 от Наказателно-процесуалния кодекс.

Чл. 260. При отмяна на незаконно уволнение офицерите и сержантите се възстановяват на предишната или на друга равностойна длъжност в министерството и могат да я заемат, ако в двуседмичен срок от влизането в сила на съдебното решение се явят в съответната служба.

Глава двадесет и пета.

ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 261. (1) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При освобождаване от служба на офицерите и сержантите се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20, умножени по 1,45.

(2) При повторно освобождаване от служба от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното уволнение.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Когато офицерите и сержантите са прослужили 10 и повече години и са освободени от служба по здравословни причини, размерът на еднократното парично обезщетение не може да бъде по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При освобождаване от служба при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения, умножени по 1,45.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При освобождаване от служба на офицерите и сержантите след прослужени 10 и повече години те имат право на еднократно допълнително вещево имущество.

(6) (Отм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.)

(7) Разпоредбите на ал. 1 и 5 не се прилагат при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".

Чл. 262. (1) При определяне размера на обезщетенията по чл. 261 се вземат предвид прослужените години на офицерска или сержантска длъжност, както и на кадрова военна служба без приравнения трудов стаж.

(2) Извън случаите по ал. 1 приравненият трудов стаж се зачита за определяне на еднократното парично обезщетение при освобождаване от служба на офицерите и сержантите поради пенсиониране, когато са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по ал. 1.

(3) Размерът на еднократното парично обезщетение се изчислява от основното месечно възнаграждение, получено преди датата на освобождаването от служба, и допълнителните възнаграждения от предходния месец.

Чл. 263. (1) При незаконно освобождаване от служба офицерите и сержантите имат право на обезщетение в размер на брутното им възнаграждение, получено преди освобождаването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-ниско платена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага и в случаите на отстраняване от длъжност по реда на Наказателно-процесуалния кодекс, когато наказателното преследване спрямо отстранените служители бъде прекратено или те бъдат оправдани, или при отпадане на основанието за отстраняването им.

Чл. 264. (1) На офицерите и сержантите, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда.

(2) На съпруга (съпругата), децата и родителите на загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения офицери и сержанти се изплаща еднократно парично обезщетение на всеки от тях в размер 12 брутни месечни възнаграждения.

(3) Видът на причинената телесна повреда се определя от Централната експертна лекарска комисия, а обстоятелствата, при които е причинена или офицерът или сержантът е загинал, се удостоверяват от прекия началник.

(4) В случаите на смърт на наследниците се изплаща и обезщетението при освобождаване от служба.

(5) Обезщетенията по ал. 1 - 4 се разрешават от началниците на служби и не подлежат на облагане с данък.

Глава двадесет и шеста.

СИНДИКАЛНА ДЕЙНОСТ

Чл. 265. (1) Служителите от МВР могат да се организират за подпомагане и защита на своите професионални и социално-икономически права.

(2) Офицерите и сержантите не могат да членуват в други синдикални организации, както и да приемат в своите организации представители на работници и служители извън министерството. Организациите на офицерите и сержантите нямат право да се присъединяват или да се включват в синдикални организации извън министерството.

(3) Организациите на служителите от министерството защитават техните интереси, без да се намесват в ръководството на службите.

Чл. 266. (1) Офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в извънработно време, включително и в униформа:

1. в помещения или места, принадлежащи на министерството, предоставени им от съответните началници, които определят условията за използване;

2. в помещения, закрити за външни лица.

(2) През работно време офицерите и сержантите могат да провеждат събрания в границите на 10 часа годишно, като началниците имат право да определят времето и мястото на провеждането им.

Чл. 267. (1) Офицерите и сержантите, които заемат ръководната изборна длъжност във всяка от най-представителните в национален мащаб организации по чл. 265, излизат в неплатен отпуск.

(2) Времето по ал. 1 се зачита за трудов стаж по този закон.

Чл. 268. (1) В Министерството на вътрешните работи се създава Съвет за социално партньорство, който обсъжда и сключва споразумения за гарантиране правата на служителите на министерството.

(2) Съветът за социално партньорство се ръководи от министъра на вътрешните работи или от упълномощено от него лице. В него участват делегати от организациите по чл. 265.

(3) Споразуменията с гражданската администрация се сключват на основанията на Кодекса на труда.

Глава двадесет и седма.

ФИНАНСОВО - РЕСУРСНО ОСИГУРЯВАНЕ

Чл. 269. (1) Министерството на вътрешните работи е на издръжка от републиканския бюджет.

(2) За финансиране на дейността си министерството съставя бюджет с приходна и разходна части.

(3) В приходната част на бюджета постъпват суми от:

1. собствени приходи от такси, услуги, наеми, глоби, от продажба на негодни или излишни движими дълготрайни материални активи, от дарения, помощи, спонсорство и други, определени със закон;

2. субсидия от републиканския бюджет.

(4) Разходната част на бюджета се разработва и утвърждава в следните направления:

1. текущи разходи;

2. капиталови разходи.

(5) Дейностите на МВР могат да се финансират и от други източници по ред, определен в закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 270. Материално-техническото осигуряване на министерството включва:

1. текуща финансова издръжка;

2. доставка, производство и ремонт на техника и въоръжение, оборудване и друго имущество;

3. проектиране и извършване на капитално и отбранително строителство и изграждане на жилищен, сграден, почивен и болничен фонд;

4. стопанисване на земи, сгради, съоръжения и други обекти на сигурността и обществения ред;

5. социални и обслужващи дейности;

6. други дейности, свързани със сигурността и обществения ред.

Чл. 271. Дейностите в областта на материално-техническото осигуряване, възложени с държавна поръчка, се изпълняват с предимство от търговските дружества, организациите, фирмите и гражданите.

Чл. 272. Разходната част на бюджета на МВР се разработва по пълна бюджетна класификация.

Чл. 273. За нуждите на сигурността и обществения ред Министерският съвет предоставя земи, сгради, съоръжения и други обекти - държавна собственост, за управление и стопанисване.

Чл. 274. С имоти и имущество - частна държавна собственост, предоставени на министерството за осъществяване на обслужващи и социални дейности, могат да се оказват услуги на външни органи и организации по ред, определен от министъра на вътрешните работи.

Чл. 275. (1) За подготовката и работата на МВР във военно време Министерският съвет приема военновременен проектобюджет.

(2) За осигуряване изпълнението на военновременни задачи МВР изгражда и поддържа необходимите за целта обекти.

Чл. 276. (1) За издръжка на специализираните полицейски звена, специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност и специализираните полицейски звена за сигнално-охранителна дейност в съответствие с единната бюджетна класификация се създават:

1. извънбюджетна сметка за специализираните полицейски звена;

2. извънбюджетна сметка за специализираните звена за пожарна и аварийна безопасност;

3. извънбюджетна сметка за специализираните звена за сигнално-охранителна дейност.

(2) Средствата по извънбюджетните сметки се набират от:

1. постъпления по сключени договори за издръжка на съответния състав;

2. лихви;

3. дарения и помощи;

4. други приходи.

(3) Средствата по извънбюджетните сметки се разходват за цялостната издръжка на съответните специализирани звена.

(4) Приходите по ал. 2 се освобождават от данъчно облагане.

(5) Превишаването на приходите над разходите в края на годината е преходен остатък и се използва през следващата година.

Чл. 277. (1) Към МВР се създава фонд "Ред и сигурност".

(2) Финансирането и отчитането на дейността по фонда се осъществява по реда на извънбюджетните средства чрез извънбюджетна сметка.

(3) Средствата по извънбюджетната сметка се набират от:

1. отчисления в размер до 1 на сто от частта на средствата за социално-битово и културно обслужване по бюджета на МВР;

2. отчисления в размер 1 на сто от остатъка в края на годината от извънбюджетната сметка за сигнално-охранителната дейност;

3. десет на сто от конфискуваните от митницата стоки след реализацията им;

4. приходи от лихви по депозити на свободни средства на фонда;

5. дарения от физически и юридически лица;

6. завещания;

7. други приходи.

(4) Средствата по фонда се разходват за подпомагане финансирането на строителството на сграден фонд на министерството, за оборудване и поддържане на съществуващите сгради, за техническо оборудване в тях, за снабдяване с транспортни и технически средства, за материално стимулиране и подпомагане на личния състав и членовете на семействата на загиналите служители при изпълнение на служебните си задължения.

(6) Набирането и разходването на средствата по фонд "Ред и сигурност" се уреждат с наредба на министъра на вътрешните работи и на министъра на финансите, издадена в двумесечен срок от влизането в сила на закона.

Част трета.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ДО ПОЛУЧАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ

Глава седма.

ВЪВЕЖДАНЕ НА СТОКИ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(3) Алинея 1 не изключва прилагането на разпоредби на други нормативни актове при:

1. пощенски пратки;

2. туристически пътувания;

Глава осма.

ПРЕДСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Глава девета.

МАНИФЕСТИРАНЕ И РАЗТОВАРВАНЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 50. (1) За стоките, представени пред митническите органи, се подава митнически манифест.

(2) Митническият манифест се подава от:

2. лицето, от чието име са действали лицата, посочени в т. 1.

Глава десета.

ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ДАВАНЕ НА МИТНИЧЕСКО НАПРАВЛЕНИЕ НА СТОКИТЕ, ПРЕДСТАВЕНИ ПРЕД МИТНИЧЕСКИТЕ ОРГАНИ

Чл. 55. Чуждестранните стоки, представени пред митническите органи, трябва да получат митническо направление.

Чл. 56. (1) На манифестираните стоки трябва да бъде дадено митническо направление в следните срокове:

Глава единадесета.

ВРЕМЕННО СКЛАДИРАНЕ НА СТОКИ

(2) Митническите органи имат право да изискват от лицето, при което се намират стоките, да обезпечи плащането на всяко митническо задължение, което може да възникне, на основание чл. 199, ал. 1, т. 5, 6 и 7.

(2) След изтичане на срока по ал. 1 стоките се считат за изоставени в полза на държавата.

Глава дванадесета.

ЧУЖДЕСТРАННИ СТОКИ ПОД РЕЖИМ ТРАНЗИТ

Глава тринадесета.

ДРУГИ РАЗПОРЕДБИ

Част четвърта.

МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

Дял първи.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 65. (1) Ако няма нормативни ограничения или забрани, стоките могат, при определени в този закон условия, да получат поисканото митническо направление независимо от техния вид, количество, произход, отправно място или местоназначение.

(2) Алинея 1 не изключва прилагането на забрани или ограничения във връзка с опазването на националната сигурност, обществения ред и морала, на живота и здравето на хората, на животните и растенията, както и на националното богатство, представляващо художествена, историческа и археологическа ценност, и със защитата на индустриалната и интелектуалната собственост.

(3) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При осъществяване на митнически контрол по ал. 2, ако друго не е предвидено, митническите органи могат да отложат с мотивирано решение за срок до пет работни дни разрешаването на исканото за стоките направление, като незабавно уведомяват органите, компетентни по осъществяването на надзора или контрола, свързан със съответните забрани или ограничения.

Дял втори.

МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМИ

Глава четиринадесета.

ПОСТАВЯНЕ НА СТОКИТЕ ПОД МИТНИЧЕСКИ РЕЖИМ

Чл. 66. (1) Всяка стока, предназначена да бъде поставена под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим.

(2) Местните стоки, декларирани за износ, временен износ, пасивно усъвършенстване, транзит или митническо складиране, се намират под митнически надзор от момента на декларирането им пред митническото учреждение до напускането им на митническата територия на Република България или унищожаването им, или до анулирането на митническата декларация.

Чл. 66а. (Нов - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Директорът на Агенция "Митници" със заповед може да определи отделни митнически учреждения, които извършват митническата дейност по отношение на определени видове стоки и/или в зависимост от митническите режими, под които те ще бъдат поставени.

(2) Заповедта по ал. 1 се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) (1) Декларирането пред митническите учреждения се осъществява:

1. писмено;

2. по електронен път;

3. устно;

4. чрез друго действие, с което държателят на стоките изявява своето желание да ги постави под митнически режим.

(2) Условията и редът за деклариране в случаите по ал. 1, т. 2, 3 и 4 се определят в правилника.

Чл. 67. Декларирането пред митническото учреждение се осъществява писмено, а в случаите, определени в правилника - и по електронен път или чрез друго действие, с което държателят на стоките изяви желание да ги постави под митнически режим.

Раздел I.

Писмено деклариране по нормалната процедура

Чл. 68. (1) Писменото деклариране се извършва с митническа декларация по образец и ред, определени от министъра на финансите.

(2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническата декларация трябва да бъде подписана и да съдържа всички данни, необходими за прилагане на разпоредбите на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(3) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(2) Към митническата декларация трябва да бъдат приложени всички документи, нормативно определени за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

Чл. 69. Митническите декларации, оформени съгласно чл. 68, се приемат незабавно от митническите органи, ако декларираните стоки са представени пред тях.

Чл. 70. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Декларирането може да се извърши от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, декларирането трябва да се извърши от това лице или за негова сметка.

(3) Деклараторът трябва да бъде местно лице. Това условие не се изисква за лица, които:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) извършват деклариране за транзит или за временен внос; или

2. декларират стоки в редки случаи и ако митническите органи считат декларирането за допустимо.

Чл. 70. (1) Митническата декларация може да се изготви от лице, включително и от негов представител, което може да представи или да нареди да се представят пред компетентните митнически органи стоките и всички документи, необходими за разрешаване на митническия режим, за който стоките са декларирани.

(2) Когато приемането на митническата декларация води до конкретни задължения за определено лице, тази декларация трябва да бъде изготвена от това лице или за негова сметка.

(3) Деклараторът трябва да бъде местно лице. Това условие не се изисква за лица, които:

1. изготвят декларации за транзит или за временен внос; или

2. декларират стоки в редки случаи и ако митническите органи считат декларирането за допустимо.

Чл. 71. (1) След приемане на митническата декларация по искане на декларатора митническите органи могат да му разрешат извършването на една или повече поправки в декларацията. При поправката не могат да се включват стоки, различни от първоначално декларираните.

(2) Не се допуска поправка, когато искането е направено, след като митническите органи са:

1. информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките;

2. констатирали неточност на данни в декларацията;

3. разрешили вдигането на стоките.

Чл. 72. (1) Митническите органи по искане на декларатора анулират приетата митническа декларация, когато деклараторът докаже, че стоката е била декларирана погрешно за съответния митнически режим или че поради особени обстоятелства оставането й под декларирания митнически режим е неоправдано.

(2) Когато митническите органи са информирали декларатора за намерението си да извършат проверка на стоките, искането за анулиране на декларацията може да бъде прието след извършването на тази проверка.

(3) Декларацията не може да бъде анулирана след разрешението за вдигане на стоките освен в случаите, уредени в правилника.

(4) Анулирането на декларацията не е пречка за прилагане на наказателните разпоредби.

Чл. 73. За дата на прилагане на разпоредбите на митническия режим, под който стоките са декларирани, се счита датата на приемането на декларацията от митническите органи, освен ако с нормативен акт е предвидено друго.

Чл. 74. За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:

1. (изм. - ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора и от всяко лице, свързано пряко или непряко със съответните операции, извършвани в рамките на търговията със стоки, представянето и на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията, включително документи и данни по отношение на транспортни разходи, застраховки, и другите разходи, които се включват при определянето на стойността на стоките.

2. проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.

Чл. 74. За проверка на приетите декларации митническите органи имат право да извършват:

1. документен контрол на декларацията и придружаващите я документи. Митническите органи имат право да изискват от декларатора представянето на други документи за проверка на истинността на данните в декларацията;

2. проверка на стоките и вземане на проби за анализ или контрол.

Чл. 75. (1) Транспортирането на стоките до местата за извършване на проверки и за вземане на проби, както и всички операции, необходими за извършването на проверки и за вземането на проби, се осъществяват от декларатора и на негова отговорност. Направените разходи са за сметка на декларатора.

(2) Деклараторът има право да присъства при проверката на стоките и при вземането на пробите. Митническите органи могат да изискват присъствието на декларатора или на негов представител при проверката и при вземането на пробите за улесняване извършването на проверката.

(3) Когато пробите са взети съгласно действащите разпоредби, митническите органи не дължат обезщетения, но заплащат разходите за направения анализ или контрол.

Чл. 76. (1) Когато предмет на проверката са част от стоките, включени в една декларация, резултатите от проверката са валидни за цялото количество стоки по тази декларация.

(2) Деклараторът може да поиска допълнителна проверка на стоките, когато счита, че резултатите от частичната проверка не са валидни за останалата част от декларираните стоки.

(3) За прилагането на ал. 1, когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните за всеки вид се считат за отделна декларация.

Чл. 77. (1) Резултатите от проверката на декларацията са основание за прилагане на митническия режим, под който се поставят стоките.

(2) Когато не се извършва проверка на декларацията, основание за прилагане на съответния митнически режим са данните, обявени в декларацията.

Чл. 78. (1) Митническите органи вземат необходимите мерки за идентифициране на стоките, когато това е необходимо, за осигуряване спазването на условията за митническия режим, под който стоките се декларират.

(2) Средствата за идентифициране, поставени върху стоките или в товарните помещения на превозните средства, могат да бъдат сваляни или унищожавани само от митническите органи или с тяхно разрешение. Тази разпоредба не се прилага в случаите на непреодолима сила или при други непредвидими обстоятелства с цел опазване на стоките и превозните средства.

Чл. 78а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) (1) Митническите органи отлагат с мотивирано решение даването на разрешение за вдигане на декларирани за режим внос стоки и незабавно уведомяват компетентните органи по надзора на пазара, когато при извършване на проверката установят, че:

1. стоките показват определени характеристики, които пораждат основателни съмнения за наличие на сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността в случай на тяхната употреба в нормални и предвидими условия, или

2. стоките не се придружават от документите, изисквани съгласно правилата за безопасност, или не са маркирани в съответствие с тези правила.

(2) Когато в случаите по ал. 1 компетентните органи по надзор на пазара счетат, че стоките не представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността, митническите органи разрешават вдигането на стоките, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос.

(3) В случай че в срок до три работни дни считано от деня, следващ действията по ал. 1, митническите органи не са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара за предприети от тях мерки, вдигането на стоките се разрешава, при условие че са изпълнени всички други изисквания и формалности за поставяне под режим внос, предвидени в действащото законодателство.

(4) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос, когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките представляват сериозен и непосредствен риск за здравето и безопасността и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста "Опасен продукт - режим внос не е разрешен".

(5) Митническите органи не разрешават вдигането на стоките и поставянето им под режим внос и когато са уведомени от компетентните органи по надзора на пазара, че стоките не съответстват на действащите правила за безопасност и за тях са предприети мерки за забрана пускането им на пазара. В тези случаи митническите органи поставят върху фактурата и върху другите придружаващи стоките документи текста "Продукт, несъответстващ на изискванията - режим внос не е разрешен".

(6) Разпоредбите на този член се прилагат по отношение на стоки, за които митническите органи са били предварително уведомени от органите по надзора на пазара, че подлежат на контрол за спазване на правилата за безопасност. Уведомяването се извършва по ред, съгласуван между митническите органи и органите по надзора на пазара.

(7) Разпоредбите на този член се прилагат, доколкото в нормативен акт не е предвидено друго по отношение на организацията на граничния контрол на специфични стоки.

Чл. 78б. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Разпоредбите на чл. 78а не се прилагат, когато с нормативен акт са регламентирани ветеринарният и зоотехническият контрол, както и контролът по отношение на опазването на растенията и защитата на животните.

Чл. 79. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При спазване разпоредбите на чл. 80, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането им, след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. Разрешение за вдигане на стоките се дава и когато проверката не може да бъде завършена в разумни срокове и наличността на стоките не е вече необходима за извършването й.

(2) Вдигане на стоките се разрешава за цялото количество стоки, обявени в една декларация. Когато в декларацията са включени няколко вида стоки, данните, отнасящи се за всеки вид, се считат за отделна декларация.

Чл. 79. (1) С изключение на случаите по чл. 80, когато са изпълнени условията за поставяне на стоките под даден режим и ако те не са обект на забранителни или ограничителни мерки, митническите органи разрешават вдигането им, след като данните в декларацията са проверени или са приети без проверка. Разрешение за вдигане на стоките се дава и когато проверката не може да бъде завършена в разумни срокове и наличността на стоките не е вече необходима за извършването и.

Чл. 80. (1) Когато приемането на митническата декларация поражда митническо задължение, вдигането на стоките, включени в тази декларация, се разрешава само ако митническото задължение е заплатено или обезпечено. Тази алинея не се прилага при режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове при спазване разпоредбите на ал. 2.

(2) Когато митническият режим, под който стоките са декларирани, изисква обезпечение, митническите органи разрешават вдигането на стоките само след неговото учредяване.

(3) Опасните за здравето и околната среда, пожароопасните, бързоразвалящите се и други подобни стоки могат да се вдигнат с писмено разрешение на митническите органи и преди учредяване на обезпечението им.

Чл. 81. Митническите органи предприемат нормативно предвидените действия, включително отнемане в полза на държавата и продажба, за стоки:

1. за които не може да се даде разрешение за вдигане по следните причини:

а) проверката на стоките не е могла да бъде започната или извършена в определените от митническите органи срокове по причини, дължащи се на декларатора;

б) не са представени документите, необходими за поставянето на стоките под искания митнически режим;

в) не са заплатени или обезпечени в определения срок дължимите вносни или износни митни сборове;

г) стоките са обект на забранителни или ограничителни мерки;

2. (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) които не са вдигнати в определените срокове след даване на разрешението.

Раздел II.

Писмено деклариране по опростените процедури

Чл. 82. (1) За облекчаване на митническите формалности при спазване на процедурите за деклариране и на определените в правилника условия митническите органи разрешават:

1. представяне на опростена митническа декларация, която представлява декларацията по чл. 68, несъдържаща някои от изискваните данни или към която не са приложени някои от изискваните документи;

2. вместо митническата декларация по чл. 68 да бъде представен търговски или друг документ, придружен от молба за поставяне на стоките под съответния митнически режим;

3. декларирането на стоките под съответния митнически режим да се извърши чрез вписването им в счетоводните документи на декларатора. В този случай митническите органи имат право да освободят декларатора от задължението да представи стоките.

(2) Опростената декларация, търговският или друг документ, или вписването на стоките в счетоводните документи трябва да съдържат данните, необходими за идентифициране на стоките. Вписването в счетоводните документи трябва да съдържа задължително и датата, на която то е извършено.

(3) С изключение на случаите, определени в правилника, деклараторът е длъжен да представи допълнителна декларация, която може да има общ, периодичен или рекапитулативен характер.

(4) Допълнителната декларация по ал. 3 се смята за единен, неделим документ с документите по ал. 1, т. 1, 2 и 3, който влиза в сила от датата на приемането им от митническите органи. В случаите по ал. 1, т. 3 вписването в счетоводните документи има същата правна сила, както приемането на декларацията по чл. 68.

(5) Опростените процедури за режим транзит се определят в правилника.

Раздел II.

Писмено деклариране по опростените процедури

(5) Опростените процедури за режим транзит се определят в правилника.

Раздел III.

Други видове деклариране

Чл. 83. (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., предишен текст на чл. 83 - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато декларирането пред митническите органи е направено по електронен път, устно или чрез друго действие съгласно чл. 67, разпоредбите на чл. 68-82 се прилагат, като се отчита съответната специфика и без да се нарушават принципите, уредени в тях.

(2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато декларирането е направено по електронен път, митническите органи могат да не изискват прилагането на документите по чл. 68, ал. 3. В тези случаи документите трябва да бъдат на разположение на митническите органи за целите на митническия контрол.

(3) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Министърът на финансите определя условията и реда за деклариране пред митническите органи по електронен път, като се отчита съответната специфика.

Чл. 83. (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато декларирането пред митническите органи е направено по електронен път, устно или чрез друго действие съгласно чл. 67, разпоредбите на чл. 68-82 се прилагат, като се отчита съответната специфика и без да се нарушават принципите, уредени в тях.

Чл. 83. Когато декларирането пред митническите органи е направено по електронен път или чрез друго действие съгласно чл. 67, разпоредбите на чл. 68-82 се прилагат, като се отчита съответната специфика и без да се нарушават принципите, уредени в тях.

Раздел IV.

Последващ контрол на декларирането

Чл. 84. (1) След разрешението за вдигане на стоките митническите органи имат право служебно или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията.

(2) Митническите органи имат право след вдигане на стоките, за установяване истинността на данните от декларацията, да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Този контрол се извършва на място при декларатора, при всяко лице, свързано пряко или косвено с горепосочените операции, както и при всяко друго лице, притежаващо тези документи и данни. Митническите органи имат право да извършват проверка на стоките, ако те могат да бъдат представени.

(3) Когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства.

(4) Всяко лице, пряко или косвено свързано с операции по внасянето, изнасянето и транзитирането на стоки, е длъжно да съхранява в 5-годишен срок цялата документация по конкретните операции, независимо от използвания носител. Този срок започва да тече от края на календарната година, в която:

1. за стоки, оформени под режим внос, различни от посочените в т. 2, или за стоки, декларирани за износ, са приети съответните митнически декларации;

2. за стоки, оформени под режим внос с намалено или нулево мито, поради използването им за специфични цели тези стоки престават да бъдат под митнически надзор;

3. за стоки, поставени под друг митнически режим; се приключва съответният митнически режим;

4. за стоки, поставени в свободна зона или свободен склад, стоките напускат свободната зона или свободния склад.

Чл. 84а. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.

(2) При последващия контрол се извършва проверка за законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагането на съответните режими, процедури и мерки на търговската политика, както и за изпълнение на задълженията му за заплащане на публичните държавни вземания, събирани от митническите органи.

(3) Митническите органи са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата по ал. 2 както във вреда, така и в полза на проверяваното лице. В хода на проверката проверяваното лице има право да получава сведения за установените факти и обстоятелства, доколкото това няма да затрудни извършването й.

(4) Проверката обхваща стоките, складовите наличности, счетоводните записи, търговската, счетоводната и друга документация на проверяваното лице, която е от значение за конкретния случай.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Митническите органи са длъжни да разясняват на проверяваното лице и на другите участници в производствата по този закон техните процесуални права, предвидени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, съответно Наказателно-процесуалния кодекс, и да осигуряват възможност за упражняването им.

Чл. 84а. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Последващ контрол на декларирането се извършва на всички лица, които упражняват или са свързани с дейност, контролът върху която е възложен на митническите органи със закон.

(5) Митническите органи са длъжни да разясняват на проверяваното лице и на другите участници в производствата по този закон техните процесуални права, предвидени в Данъчния процесуален кодекс, съответно Наказателно-процесуалния кодекс, и да осигуряват възможност за упражняването им.

Чл. 84б. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) Последващият контрол се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в териториалните митнически управления.

(2) Компетентността на звеното за последващ контрол се определя по адреса на управление, съответно по постоянния адрес на проверяваното лице. Компетентността на звеното за последващ контрол в Централното митническо управление е национална.

(3) При необходимост да се установят факти и обстоятелства, свързани с дейността на проверяваното лице, на негово поделение, обект, дейност или имущество, които се намират в обхвата на компетентност на друго звено за последващ контрол, директорът на Агенция "Митници" може да разреши извършване на цялата проверка или на отделни действия от това звено за последващ контрол.

(4) При необходимост от специфични знания и квалификация в проверката могат да участват и други митнически служители, които ги притежават, или от тях може да се изискват експертни становища.

Чл. 84б. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Последващият контрол се осъществява от митнически служители в специализирани звена за последващ контрол в Централното митническо управление и в регионалните митнически управления. При необходимост звена за последващ контрол може да се създадат и в териториални митнически управления по реда на чл. 11, ал. 3.

Чл. 84в. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава от:

1. директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция "Митници";

2. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.12.2009 г.) началник на митница, за което се уведомява директорът на Агенция "Митници".

(3) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:

1. правните и фактическите основания за извършване на проверката;

2. имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката;

3. данни за проверяваното лице;

4. проверявания период;

5. вида и обхвата на проверката;

6. началната дата на започване на проверката и срока на извършването й.

(4) Заповедта по ал. 1 се връчва на проверяваното лице от митническите органи в началото на проверката. Проверяваното лице може да бъде уведомено предварително за началото на проверката, ако с това не се застрашава целта й.

(5) Заповедта по ал. 1 може да бъде изменяна с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката. Изменението се смята за извършено от датата на издаване на новата заповед, която се връчва на проверяваното лице.

(6) Срокът за извършване на проверката в рамките на последващия контрол не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(7) При обоснована необходимост срокът по ал. 6 може да бъде продължен с не повече от 4 месеца с нова мотивирана заповед от органа, възложил проверката.

(8) Органът, възложил проверката, спира производството:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

2. когато е образувано съдебно или административно производство от значение за изхода на проверката - след представяне на удостоверение за това обстоятелство, издадено от органа, пред който е образувано производството;

3. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(9) Органът, възложил проверката, може да разпореди спирането й за определен срок, но не по-дълъг от 30 дни, по мотивирано искане на проверяваното лице, след проверка на обстоятелствата.

(10) Срокът за извършване на проверката не тече от датата на възникването на съответното обстоятелство за спирането й до датата на възобновяването й.

(11) Проверката се възобновява със заповед на органа, който я е възложил, при отпадане на основанието за спирането й. Заповедта за възобновяването се връчва на проверяваното лице.

(12) Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на проверката не подлежат на обжалване.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава от:

1. директора на Агенция "Митници" или от оправомощени от него длъжностни лица от Агенция "Митници";

2. директор на регионална митническа дирекция и началник на митница, за което се уведомява директорът на Агенция "Митници".

(3) Заповедта по ал. 1 се издава в писмена форма и съдържа:

1. правните и фактическите основания за извършване на проверката;

2. имената и длъжността на митническите служители, които ще извършват проверката;

3. данни за проверяваното лице;

4. проверявания период;

5. вида и обхвата на проверката;

6. началната дата на започване на проверката и срока на извършването й.

(6) Срокът за извършване на проверката в рамките на последващия контрол не може да бъде по-дълъг от два месеца.

(8) Органът, възложил проверката, спира производството:

1. в случай на непреодолима сила - от деня на настъпване на събитието;

3. при други обстоятелства, предвидени със закон.

(12) Заповедите за възлагане, изменение, спиране и възобновяване на проверката не подлежат на обжалване.

Чл. 84г. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Проверяваното лице е длъжно да оказва съдействие на митническите органи при изясняването на факти и обстоятелства, които са от значение за проверката, като:

1. предоставя търговска, счетоводна и друга документация;

2. дава обяснения, поискани от митническите органи;

3. изготвя справки;

4. заверява поисканите от митническите органи справки и копия от документи;

5. осигурява достъп до служебни помещения, складове и каси;

6. осигурява място и условия за извършване на проверката;

7. определя лица за оказване на съдействие при извършването на проверката.

(2) Проверяваното лице е длъжно в определен от митническите органи разумен срок, но не по-малко от 24 часа, да представи всички данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно фактите и обстоятелствата, подлежащи на установяване в хода на проверката, и да посочи всички лица, държавни и общински органи, при които те се намират. Този срок може да бъде удължен, ако важни причини налагат това.

(3) Проверяваното лице е длъжно да осигури на митническите органи достъп до автоматизираната си информационна система, когато събирането, съхраняването и обработката на информацията по ал. 2 се извършва чрез такава система.

(4) При невъзможност за осъществяване на проверката при проверяваното лице тя се извършва в митническо учреждение. В този случай митническите органи съставят протокол и опис на документите, вещите и другите доказателства, които им се предават.

Чл. 84д. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Доказателства в производството по този раздел могат да бъдат фактическите данни, които са свързани с обстоятелствата от значение за целите на проверката, допринасят за тяхното изясняване и са събрани и проверени по реда, предвиден в този закон.

(2) Доказателствата се събират и проверяват чрез писмени обяснения, справки и декларации на проверяваните лица или на техни представители, протоколи от обяснения на трети неучастващи в административния процес лица, протоколи за действията на митническите органи, експертизи, официални документи, получени чрез обмен на информация с администрации на други държави по линия на международното сътрудничество, както и чрез други средства, предвидени в закон.

(3) Всички лица, държавни и общински органи са длъжни в 7-дневен срок от получаване на искане от митническите органи да предоставят данни, сведения, документи, книжа, вещи, носители на информация и други доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства. Този срок може да бъде продължен от органа, възложил проверката.

(4) При извършване на проверка митническите органи могат писмено да поискат съдействие от други органи за извършването на действия с оглед установяване на задължения или отговорности на проверяваното лице.

(5) Когато за изясняване на възникнали при извършването на проверката обстоятелства и въпроси са нужни специални знания, каквито митническите органи нямат, по тяхна инициатива или по искане на проверяваното лице органът, възложил проверката, назначава експертиза. Когато експертизата е назначена по искане на проверяваното лице, разходите за извършването й са за негова сметка.

Чл. 84е. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) При извършването на проверката митническите органи могат да предприемат действия за обезпечаване на доказателства чрез опис или чрез претърсване и изземване по реда на чл. 16, ал. 7 и 8 на документи, книжа и други носители на информация, на стоки и на средства за обработка на информация, както и чрез копиране на информация от и на технически носители, даващи възможност за възпроизвеждането й, като вземат необходимите мерки за запазване на автентичността й.

(2) Когато няма друга възможност за обезпечаване на доказателствата, митническите органи могат да запечатват офиси, каси, складове, търговски и други помещения за срок до 72 часа.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на проверяваното лице.

(4) До изтичането на срока по ал. 2 органът, възложил проверката, може да поиска от районния съд по местонахождението на обекта продължаване срока на запечатването. Съдът се произнася в деня на постъпване на искането в закрито заседание с определение, като определя срок на запечатването. Определението не подлежи на обжалване.

(5) Митническите органи преустановяват запечатването, ако до изтичането на срока по ал. 2 районният съд не е разрешил удължаването му.

(6) Действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в тридневен срок пред органа, възложил проверката, който се произнася с мотивирано решение най-късно в деня, следващ деня на постъпването на жалбата. С решението си органът, възложил проверката, може да потвърди изцяло или частично или да отмени обжалваните действия.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 01.03.2007 г.) При непроизнасяне на органа по ал. 6 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по ал. 6, съответно от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на органа, възложил проверката. Съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(8) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателствата.

(9) Решението по ал. 6 или определението по ал. 7, с което се разпорежда преустановяване на действията за обезпечаване на доказателствата, се изпълнява от митническия орган, който ги е предприел.

(3) За действията по ал. 1 и 2 се съставя протокол, екземпляр от който се връчва на проверяваното лице.

(7) При непроизнасяне на органа по ал. 6 в установения срок или при отхвърляне на жалбата действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват по отношение на тяхната законосъобразност в 7-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне по ал. 6, съответно от получаване на решението, пред окръжния съд по местонахождението на органа, възложил проверката. Съдът се произнася в 14-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване.

(8) Жалбата не спира действията за обезпечаване на доказателствата.

Чл. 84ж. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) За неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Чл. 84ж. (Нов – ДВ, бр. 45 от 2005 г.) За неуредените въпроси относно събирането, проверката и обезпечаването на доказателствата и изготвянето на доказателствените средства се прилагат съответно разпоредбите на глава десета, раздел III от Данъчния процесуален кодекс.

Чл. 84з. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) При извършване на проверката митническите органи могат да налагат предварителни обезпечителни мерки по реда на глава двадесет и шеста, раздел Iа за предотвратяване извършването на действия по разпореждане с имуществото на проверяваното лице, вследствие на които събирането на митните сборове и другите публични държавни вземания ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

Чл. 84и. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Митническите органи, извършващи проверка в рамките на последващия контрол, могат да приемат за установени определените от тях елементи за облагане, както и да приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, когато е налице едно от следните обстоятелства:

1. липсва или не е предоставена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване или определяне размера на дължимите публични държавни вземания, както и когато документите, необходими за установяване на дължимите публични държавни вземания и за прилагането на мерките на търговската политика, са унищожени не по установения ред;

2. необходимите документи липсват или са повредени така, че са негодни за ползване;

3. необходимите допълнителни данни и сведения не могат да бъдат получени, тъй като проверяваното лице не е открито на адреса на управление или на постоянния му адрес след щателно и документирано издирване от митническите органи;

4. при извършване на проверката проверяваното лице не е представило относимите доказателства в срока по чл. 84г, ал. 2.

(2) В случаите по ал. 1 митническите органи вземат предвид всяко от относимите към проверяваното лице обстоятелства относно:

1. вида и характера на фактически осъществяваната дейност;

2. платените митни сборове и други публични държавни вземания;

3. движението и остатъците по банковите сметки;

4. официалните и частните документи;

5. сключените договори от проверяваното лице във връзка с осъществяването на дейността му;

6. разликата между доставените и вложените в производството суровини и материали;

7. обобщените данни за реализираната печалба, съответно приход или доход от други лица, упражняващи същата или подобна дейност при същите или подобни условия;

8. ценовите и други условия на сключените сделки, включително данни за такива сделки между лица, свързани с проверяваното лице;

9. получените и извършените доставки и упражненото право на данъчен кредит;

10. други доказателства от значение за конкретния случай.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се посочват в доклада за проверката.

(4) Когато са налице обстоятелствата по ал. 1, т. 1, 2 и 4, митническите органи уведомяват проверяваното лице, че приемат за установени определените от тях елементи за облагане и че приемат за установено избягването на мерките на търговската политика, като определят срок за представяне на документи и за становище.

Чл. 84к. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) Когато в хода на проверката в срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 са събрани доказателства за извършени митнически нарушения или за различен размер на дължимите митни сборове и други публични държавни вземания, митническите органи, извършващи проверката, провеждат с проверяваното лице заключително обсъждане на установените при проверката обстоятелства и възможните правни последици, произтичащи от тях, освен ако проверяваното лице се откаже писмено от обсъждането. В 7-дневен срок от заключителното обсъждане проверяваното лице може да представи писмено становище по предварителните констатации, както и нови доказателства.

(2) За проведеното заключително обсъждане се съставя протокол, който се подписва от митническите служители, извършили проверката, и от проверяваното лице.

(3) В случай че проверяваното лице откаже заключително обсъждане или не подпише протокола по ал. 2, това обстоятелство се удостоверява от двама свидетели.

Чл. 84л. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) (1) В 14-дневен срок след изтичането на срока по чл. 84в, ал. 3, т. 6 се изготвя писмен констативен доклад, който съдържа:

1. номер и дата;

2. имената и длъжността на митническите служители, извършили проверката;

3. фактическите и правните основания за проверката;

4. данни за проверяваното лице;

5. вида и обхвата на проверката;

6. извършените действия и установените факти и обстоятелства;

7. направените констатации;

8. предприетите мерки за обезпечаване на доказателствата и на публичните държавни вземания;

9. предложения за определяне размера на митните сборове и другите публични държавни вземания и за образуване на административнонаказателно производство;

10. опис на приложените доказателства;

11. подписи на митническите служители, съставили доклада, и на ръководителя на съответното звено за последващ контрол.

(2) Приложените към доклада доказателства са неразделна част от него. Оригиналите на събраните писмени доказателства се прилагат към екземпляра от доклада, предназначен за митническия орган, възложил проверката, а заверени копия от тях се прилагат към екземпляра, предназначен за проверяваното лице.

(3) Фактическите констатации в доклада трябва да бъдат подкрепени с доказателства и се смятат за истински до доказване на противното.

(4) В 7-дневен срок от съставянето му докладът за проверката и доказателствата, приложени към него, се връчват на проверяваното лице срещу подпис и се предават на органа, възложил проверката, за последващи действия. При невъзможност докладът да бъде връчен лично на проверяваното лице митническите органи му го изпращат с препоръчано писмо с обратна разписка.

(5) Проверяваното лице може да направи писмени възражения и да представи допълнителни доказателства пред органа, възложил проверката, в 14-дневен срок от датата на получаването на доклада.

Чл. 84м. (Нов - ДВ, бр. 45 от 2005 г.) За връчването на съобщения и документи при извършването на проверки в рамките на последващия контрол се прилагат разпоредбите на чл. 211г.

Глава петнадесета.

ВНОС

Чл. 85. (1) Оформянето на режим внос придава на чуждестранните стоки митнически статут на местни стоки.

(2) Вносът обхваща прилагането на мерките на търговската политика, извършването на формалностите, предвидени при внос на стоки, и облагането с дължимите митни сборове.

Чл. 86. (1) Ако след датата на приемане на декларацията за внос, но преди вдигане на стоките, се намалят ставките на митата или на таксите с равностоен ефект, деклараторът има право да поиска прилагането на по-благоприятните ставки или такси. В тези случаи не се прилагат разпоредбите на чл. 73.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато стоките не са вдигнати по вина на декларатора.

Чл. 87. Когато една пратка съдържа стоки с различно тарифно класиране, чието отделно деклариране води до обработка и разходи, несъответстващи на размера на дължимите вносни митни сборове, митническите органи имат право, по искане на декларатора, да приемат облагане на цялата пратка съобразно тарифното класиране на стоката с най-висока митническа ставка.

Чл. 88. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Стоки, които поради тяхната употреба за специфични цели са поставени под режим внос с намалени или нулеви ставки на митните сборове или с освобождаване от митни сборове, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:

1. определените условия за облагане с намалени ставки на митните сборове или за освобождаване от вносни митни сборове са вече неприложими;

2. стоките са изнесени или унищожени, или

3. се разреши употребата на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви митни сборове или за освобождаване от митни сборове след заплащане на дължимите митни сборове.

(2) Разпоредбите на чл. 94, ал. 2 и 3 и чл. 96 се прилагат за стоките, посочени в ал. 1, като се отчита съответната специфика.

Чл. 88. (1) Внесените стоки, които поради специфичното си предназначение се облагат с намалени или нулеви мита или такси с равностоен ефект, остават под митнически надзор. Митническият надзор приключва, когато:

1. условията за ползване на правото за намалени или нулеви мита и такси са премахнати;

2. стоките са изнесени или унищожени; или

3. се разреши използването на стоките за цели, различни от определените за прилагането на намалени или нулеви мита и такси, след заплащане на дължимите митни сборове.

Чл. 89. Внесените стоки губят митническия си статут на местни стоки, когато:

1. декларацията за внос е анулирана след вдигането им; или

2. вносните митни сборове за тези стоки са възстановени или опростени при условия и по ред, определени в правилника.

Глава шестнадесета.

РЕЖИМИ С ОТЛОЖЕНО ПЛАЩАНЕ И МИТНИЧЕСКИ ИКОНОМИЧЕСКИ РЕЖИМИ

Раздел I.

Общи разпоредби

Чл. 90. (1) За целите на прилагането на разпоредбите на чл. 91-96:

1. понятието "режим с отложено плащане" се отнася за чуждестранни стоки, поставени под следните режими:

а) транзит;

б) митническо складиране;

в) активно усъвършенстване с отложено плащане;

г) обработка под митнически контрол;

д) временен внос;

2. понятието "митнически икономически режим" се отнася за стоките, поставени под следните режими:

а) митническо складиране;

б) активно усъвършенстване;

в) обработка под митнически контрол;

г) временен внос;

д) пасивно усъвършенстване.

(2) Стоките, поставени под режим с отложено плащане, както и стоките, които в рамките на режим активно усъвършенстване по системата с възстановяване, са били обект на формалностите за внос и на формалностите, предвидени в чл. 128, ал. 4, се считат за вносни стоки.

(3) Вносните стоки, които в рамките на режимите за активно усъвършенстване и обработка под митнически контрол не са претърпели никакви операции по усъвършенстване или обработка, се считат за стоки в непроменено състояние.

Чл. 91. Прилагането на всеки митнически икономически режим се допуска с разрешение, издадено от митническите органи.

Чл. 92. Разрешенията по чл. 91 и по чл. 106, ал. 1 се издават при спазване на условията, предвидени за съответния режим:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) на лица, които са в състояние да осигурят правилното протичане на операциите; и

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) когато митническите органи са в състояние да осигурят надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата нужда от ползване на режима.

1. на лица, които осигурят всички необходими гаранции за правилното протичане на операциите;

2. когато митническите органи са в състояние да осигурят надзора и контрола върху режима, без да се налага въвеждане на административни изисквания, несъответстващи на икономическата същност на режима.

Чл. 93. (1) Условията, при които се прилага съответният режим, се посочват в разрешението.

(2) Титулярят на разрешението е длъжен да уведоми митническите органи за всяка промяна, настъпила след издаването му, която може да повлияе върху неговото съдържание и върху условията за прилагането му.

Чл. 94. (1) В определени в правилника случаи, когато стоки, произведени от стоки под режим с отложено плащане, не се считат за местни, произведените стоки се смятат за поставени под същия режим.

(2) За поставяне на стоките под режим с отложено плащане митническите органи имат право да поискат обезпечаване на митническото задължение.

(3) За всеки режим с отложено плащане в правилника могат да се предвидят специални разпоредби за учредяване на съответно обезпечаване.

Чл. 95. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или обработени продукти получат ново допустимо митническо направление.

(2) Митническите органи вземат всички необходими мерки, определени в правилника, за стоките, за които режимът не е приключен съгласно предвидените условия.

Чл. 95. (1) Митнически икономически режим с отложено плащане се приключва, когато стоките, поставени под този режим, или получените компенсаторни или преработени продукти получат ново митническо направление.

Чл. 96. Правата и задълженията на титуляря на митнически икономически режим могат, при определени от митническите органи условия, да бъдат последователно прехвърляни на други лица, които отговарят на изискванията за ползване на съответния режим.

Раздел II.

Транзит

Чл. 97. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режимът транзит разрешава превоза от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

1. чуждестранни стоки, без да бъдат облагани с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) местни стоки, в случаи и при условия, определени с правилника, за които като продукти са предвидени ограничителни или насърчителни мерки по износ, с цел тези мерки да не бъдат избегнати или неправомерно ползвани.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Превозът по ал. 1 се осъществява:

1. съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

2. под покритието на карнет ТИР, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за международен превоз на стоки под покритието на карнети ТИР (Конвенция ТИР 1975), в случаите, когато:

а) (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) превозът е започнал или трябва да завърши извън страната; или

б) (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) превозът се отнася както за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната, така и за пратки със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

3. под покритието на карнет АТА, използван като транзитен гаранционен документ по реда на Митническата конвенция за временно допускане на стоки (Конвенция АТА 1961), както и на други конвенции, по които Република България е страна;

4. (нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) под покритието на образец 302 (МАНИФЕСТ НАТО 302) съгласно ратифицираните, обнародваните и влезли в сила международни договори на Република България с Организацията на Северноатлантическия договор, страните - членки на НАТО, и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир";

5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) чрез пощенски пратки, включително колети.

(3) Транзитът се прилага, без да се нарушават специалните разпоредби, отнасящи се до движението на стоки, поставени под митнически икономически режим.

Чл. 97. (1) Режимът транзит разрешава пренасяне от едно до друго място на митническата територия на Република България на:

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) местни стоки, предназначени за изнасяне, за които са извършени съответните митнически формалности.

(2) Пренасянето по ал. 1 се осъществява:

1. съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

а) пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната; или

б) пренасянето се отнася за пратки със стоки, които трябва да бъдат разтоварени в страната и които са отправени заедно със стоки, предназначени за разтоварване в чужбина;

4. чрез пощенски пратки, включително колети.

2. местни стоки, предназначени за износ, за които са извършени съответните митнически формалности.

(2) Пренасянето по ал. 1 се осъществява:

1. съгласно разпоредбите за режим транзит в Република България;

а) пренасянето е започнало или трябва да завърши извън страната; или

4. чрез пощенски пратки, включително колети.

Чл. 98. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Режимът транзит завършва и задълженията на титуляря на режима са изпълнени, когато стоките, поставени под режима, и изискваните документи бъдат представени в получаващото митническо учреждение, съгласно разпоредбите за режима.

(2) Митническите органи приключват режима транзит, когато установят въз основа на сравнение на наличните в отправното митническо учреждение данни с наличните в получаващото митническо учреждение данни, че режимът транзит е завършил редовно.

Чл. 98. Режимът транзит се приключва, когато стоките и необходимите документи се представят в определеното митническо учреждение съгласно действащите разпоредби.

Чл. 99. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Режимът транзит при превоз на стоки през територията на друга държава се прилага, когато:

1. тази възможност е предвидена в международно споразумение, или

2. превозът на стоки през друга държава е въз основа на единен превозен документ, издаден на митническата територия на Република България; в този случай действието на режима транзит временно се прекратява на територията на другата държава.

Чл. 99. Режимът транзит се прилага при пренасяне на стоки на територията на друга държава:

1. по ред, определен в международно споразумение;

2. под покритието на транзитен документ, издаден на митническата територия на Република България. Действието на режима транзит се прекратява на територията на другата държава.

Чл. 100. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Отговорното лице на режима транзит е длъжно да представи обезпечение, за да осигури заплащането на митническото задължение и на другите публични държавни вземания, които могат да възникнат за стоките.

(2) Обезпечението може да бъде:

1. еднократно, покриващо една транзитна операция, или

2. общо, покриващо няколко транзитни операции, когато митническите органи са разрешили на отговорното лице да ползва такова общо обезпечение.

(3) Разрешението по ал. 2, т. 2 се дава на местни лица, които:

1. регулярно ползват режима транзит или за които митническите органи знаят, че са в състояние да изпълняват своите задължения за този режим, и

2. не са извършвали тежки или повторни нарушения на митническото или на данъчното законодателство.

(4) Лица, които доказват пред митническите органи, че отговарят на по-високи изисквания за надеждност, могат да получат разрешение за ползване на общо обезпечение в намален размер или разрешение за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение. Допълнителните критерии за това разрешение включват:

1. правилното ползване на режима транзит за определен период;

2. сътрудничество с митническите органи, и

3. по отношение на разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение - достатъчно добро финансово състояние за покриване на задълженията на лицата.

(5) Подробните условия за прилагане на критериите, както и редът за даване на разрешение по ал. 4 се определят с правилника.

(6) Разрешението за освобождаване от задължението за представяне на обезпечение по ал. 4 не се прилага при транзитни операции, включващи стоки, определени в правилника като стоки с повишен риск.

(7) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение в намален размер за режима транзит като изключителна мярка при особени обстоятелства.

(8) Като се отчитат принципите в ал. 4, временно може да се забрани ползването на общо обезпечение за режима транзит за стоки, които при ползване на общо обезпечение са идентифицирани като обект на широк кръг измами.

(9) Мерките по ал. 7 и 8 се въвеждат със заповед на директора на Агенция "Митници", която се обнародва в "Държавен вестник".

Чл. 100. (1) Титулярът на режима транзит е длъжен:

1. да представи стоките в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

2. да спазва разпоредбите за режима транзит.

(2) Независимо от задълженията на титуляра на режима превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени подрежим транзит, е длъжен също да ги представи в непроменено състояние пред определеното митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Чл. 101. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Не се изисква представяне на обезпечение за:

1. превози по вода и въздух;

2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

3. превози, осъществявани с железопътен транспорт от лицензирани железопътни превозвачи, и превози на пощенски пратки, включително колети;

4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 101. (1) При спазване на разпоредбите на чл. 102 титулярът на режим транзит е длъжен да обезпечи митническото задължение и другите държавни вземания, които биха възникнали за стоката.

(2) Обезпечение не се изисква за:

1. превози по вода и по въздух;

2. пренасяне по електропроводи и тръбопроводи;

3. превози, осъществявани от Национална компания "БДЖ", и превози на пощенски пратки, включително колети;

4. превози, определени с нормативен акт на Министерския съвет.

Чл. 102. (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Отговорното лице е титуляр на режима транзит. Отговорното лице е длъжно:

1. да представи стоките в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране;

2. да спазва разпоредбите за режима транзит.

(2) Независимо от задълженията на отговорното лице по ал. 1 превозвачът или получателят, който приема стоките и знае, че те са поставени под режим транзит, също е длъжен да ги представи в непроменено състояние в получаващото митническо учреждение в определения срок и при спазване на мерките, взети от митническите органи за тяхното идентифициране.

Чл. 102. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово състояние, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение. В правилника могат да бъдат предвидени и допълнителни изисквания във връзка с издаването на разрешението.

(2) Разрешение по ал. 1 не се издава при транзит на стоки:

1. чиято обща стойност превишава определения в правилника размер;

2. които са рискови поради размера на дължимите митни сборове и други държавни вземания, събирани от митническите органи.

Чл. 102. (1) Всяко местно лице, което в продължение най-малко на три години е извършвало редовно транзитни операции в Република България и има финансово положение, което му позволява да покрие своите митнически задължения, и не е извършвало нарушения на митническите и данъчните разпоредби, може да получи от митническите органи писмено разрешение за извършване на транзит без обезпечение.

(2) Разрешение по ал. 1 не се издава при транзит на стоки:

1. чиято обща стойност превишава определения в правилника размер;

Чл. 103. (1) (Предишен текст на чл. 103 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Условията, редът и изключенията при прилагането на режима транзит се определят в правилника.

(2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) При спазване на предвидените за стоките мерки се допуска:

1. въвеждане чрез двустранни или многостранни спогодби на облекчени формалности, валидни за определени видове стоки или дейности, съгласно посочените в спогодбите критерии;

2. въвеждане с акт на Министерския съвет на облекчени формалности за стоки при определени условия.

Чл. 103. Условията, редът и изключенията при прилагането на режима транзит се определят в правилника.

Раздел III.

Митническо складиране

Чл. 104. (1) Режимът митническо складиране разрешава поставянето и съхранението в митнически склад на:

1. чуждестранни стоки, които не се облагат с вносни митни сборове и не подлежат на мерките на търговската политика;

2. местни стоки, за които съгласно действащите разпоредби при поставянето им в митнически склад е предвидено прилагането на мерки като при износ.

(2) Митнически склад означава всяко одобрено от митническите органи и поставено под техен контрол място, където могат да се складират стоки при определени условия.

(3) Случаите, при които стоките по ал. 1 могат да бъдат поставени под режим митническо складиране, без да се намират в митнически склад, се определят в правилника.

Чл. 105. (1) Митническият склад може да бъде обществен или частен, като обществен е складът, който може да се ползва за складиране на стоки от всички лица, а частен е митническият склад, който може да се ползва за складиране на стоки само от складодържателя.

(2) Складодържател е лицето, на което е разрешено да управлява митническия склад.

(3) Вложител в склада е лицето, отговорно по декларацията за поставяне на стоките под режим митническо складиране, или лицето, на което тези права и задължения са прехвърлени.

Чл. 106. (1) Откриването и управлението на митнически склад се допускат след издаване на разрешение от митническите органи, с изключение на случаите, когато складът се управлява от тези органи.

(2) Лице, което желае да открие и да управлява митнически склад, подава писмено искане до митническите органи, съдържащо необходимите сведения за издаване на разрешение и доказващо икономическата целесъобразност от складирането. В разрешението се определят условията, при които митническият склад се открива и управлява.

(3) Разрешение се издава само на местни лица.

Чл. 107. Складодържателят е длъжен:

1. да осигури неотклоняване на стоките от митнически надзор по време на тяхното съхраняване в митническия склад;

2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) да изпълнява задълженията, произтичащи от складирането на стоките;

3. да спазва условията, определени в разрешението.

Чл. 107. Складодържателят е длъжен:

2. да изпълнява задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране;

3. да спазва условията, определени в разрешението.

Чл. 108. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато разрешението е за обществен склад, задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 могат да се възложат само на вложителите в склада.

(2) Вложителят е винаги отговорен за изпълнението на задълженията, произтичащи от поставянето на стоките под режим митническо складиране.

Чл. 108. (1) Когато разрешението е за обществен склад, задълженията по чл. 107, т. 1 и 2 могат да се възложат само на вложителите в склада.

Чл. 109. Правата и задълженията на складодържателя могат да бъдат прехвърлени на друго лице с разрешение на митническите органи.

Чл. 110. Митническите органи при спазване на разпоредбите на чл. 94 имат право да изискват от складодържателя да учреди обезпечение на задълженията му по чл. 107.

Чл. 111. (1) Материалната отчетност за стоките, поставени под режим митническо складиране, се води от лице, одобрено от митническите органи, по утвърдени от тях условия и ред, освен в случаите, когато общественият склад се управлява от митническите органи.

(2) Стоките под режим митническо складиране се завеждат в съответните документи веднага след въвеждането им в склада.

(3) При спазване на разпоредбите на чл. 92 митническите органи могат да не изискват водене на материална отчетност, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 са възложени само на вложителя, и

2. стоките са поставени под режим митническо складиране с писмена декларация по нормалната процедура или с търговски или друг документ, придружен с молба за поставянето им под този режим.

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) задълженията по чл. 107, т. 1 и/или 2 са възложени само на вложителя;

1. задълженията по чл. 107, т. 1 и 2 са възложени само на вложителя;

Чл. 112. (1) Когато съществува обоснована икономическа целесъобразност и не се възпрепятства митническият надзор, митническите органи имат право да разрешат:

1. поставяне в митнически склад на местни стоки освен стоките, посочени в чл. 104, ал. 1, т. 2;

2. преработване в митническия склад на чуждестранни стоки, допуснати под режим активно усъвършенстване, при спазване на изискванията за този режим;

3. обработване в митнически склад на чуждестранни стоки, допуснати по режима за обработка под митнически контрол, при спазване на изискванията за този режим;

4. формалности, които могат да не бъдат извършвани в митнически склад по реда на т. 2 и 3, съгласно правилника.

(2) В случаите по ал. 1 стоките не се поставят под режим митническо складиране.

(3) Митническите органи имат право да изискват стоките по ал. 1 да се заведат на отчет по реда на чл. 111.

Чл. 113. (1) Престоят на стоките под режим митническо складиране е неограничен.

(2) В правилника могат да бъдат определени случаи, при които митническите органи имат право да определят срок, преди изтичането на който вложителят е длъжен да поиска ново митническо направление.

Чл. 114. (1) По време на митническото складиране с вносните стоки могат да се извършват обичайни операции, посочени в правилника, предназначени да осигурят тяхното запазване, подобряване на търговския им вид или качество или подготвянето им за доставка или препродажба.

(2) Операциите по ал. 1 се съгласуват предварително с митническите органи, които определят условията за тяхното извършване.

Чл. 115. (1) Стоките, поставени под режим митническо складиране, могат да бъдат временно извадени от митническия склад, когато това се налага от конкретните обстоятелства. Изваждането на стоките се разрешава предварително от митническите органи, които определят и условията за извършването му.

(2) По време на престоя извън митническия склад стоките могат да бъдат подлагани на операциите по чл. 114 при условията, определени в него.

Чл. 116. Стоките под режим митническо складиране могат да бъдат преместени от един в друг митнически склад с разрешение на митническите органи.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г., изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Когато възникне митническо задължение за внос на стока и митническата стойност на тази стока е определена на базата на реално платената или подлежащата на плащане цена, която включва разходите за складиране и запазване на стоките по време на престоя им в склада, тези разходи не трябва да бъдат включени в митническата стойност, при условие че са отделени от реално платената или подлежащата на плащане цена на стоката.

(2) Когато вносната стока е претърпяла обичайни операции по смисъла на чл. 114, по искане на декларатора за определяне размера на вносните митни сборове се прилагат данните за вида, количеството и митническата стойност, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Изключения от тези разпоредби се предвиждат в правилника.

(3) Когато чуждестранни стоки се поставят под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3 без представяне пред митническите органи, при определяне размера на вносните митни сборове са валидни видът, митническата стойност и количеството за тези стоки към момента на поставянето им под режим митническо складиране, при условие че тези елементи за облагане са били приети или допуснати от митническите органи при поставянето на стоките под режим митническо складиране и заинтересуваното лице не подаде искане за прилагане на елементите за облагане, валидни към момента на възникване на митническото задължение. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.

Чл. 117. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато чуждестранни стоки са оформени под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3, без да са представени в митническото учреждение до представянето на митническа декларация, при облагане на стоките с дължимите вносни митни сборове се ползват елементите за облагане за същите стоки, приети от митническите органи при поставянето им под режим митническо складиране. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.

Чл. 117. Когато чуждестранни стоки са оформени под режим внос по чл. 82, ал. 1, т. 3, без да са представени в митническото учреждение до представянето на митническа декларация, при облагане на стоките с дължимите вносни митни сборове се ползват данните за същите стоки, приети от митническите органи при поставянето им под режим митническо складиране. Извършеното митническо оформяне не изключва прилагане на разпоредбите за последващ контрол.

Раздел IV.

Активно усъвършенстване

Чл. 118. (1) При спазване на изискванията на чл. 119 режимът активно усъвършенстване разрешава да бъдат осъществени една или повече операции на митническата територия на Република България по усъвършенстването на:

1. чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани като компенсаторни продукти, без да се облагат с вносни митни сборове и без да подлежат на мерките на търговската политика;

2. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) внесени стоки, за които ще бъдат възстановени или опростени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

(2) За целите на режима активно усъвършенстване:

1. система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 1;

2. система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 2;

3. операции по усъвършенстване означава:

а) обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

б) преработка на стоки;

в) поправка на стоки, включително пълното им възстановяване;

г) използване на определени в правилника стоки, които не се съдържат в компенсаторните продукти, но позволяват или улесняват производството им дори ако се изразходват изцяло или частично в производствения процес;

4. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

5. еквивалентни стоки са местни стоки, използвани вместо вносни стоки за производството на компенсаторни продукти;

6. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество вносни стоки.

2. внесени стоки, за които ще бъдат възстановени вносните митни сборове, ако бъдат изнесени като компенсаторни продукти извън митническата територия на Република България.

(2) За целите на режима активно усъвършенстване:

1. система с отложено плащане означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 1;

2. система с възстановяване означава режим активно усъвършенстване по ал. 1, т. 2;

3. операции по усъвършенстване означава:

а) обработка на стоки, включително тяхното монтиране и комплектуване с други стоки;

б) преработка на стоки;

в) поправка на стоки, включително пълното им възстановяване:

Чл. 119. (1) Митническите органи разрешават:

1. компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки;

2. компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки, да бъдат изнесени извън митническата територия на Република България преди внасянето на вносните стоки.

(2) Еквивалентните стоки трябва да бъдат от същото качество и да притежават същите характеристики като вносните стоки. В определени в правилника случаи може да се разреши еквивалентните стоки да бъдат в по-напреднал производствен стадий в сравнение с вносните стоки.

(3) За митнически цели при прилагането на ал. 1 вносните стоки се считат за еквивалентни, а еквивалентните - за вносни.

(4) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Прилагането на разпоредбата по ал. 1 може да бъде забранено, ограничено или облекчено при условия и по ред, определени в правилника.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярят на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.

Чл. 119. (1) Митническите органи разрешават:

1. компенсаторните продукти да бъдат получени от еквивалентни стоки;

(4) Прилагането на разпоредбата по ал. 1 може да бъде забранено или ограничено при условия и по ред, определени в правилника.

(5) В случаите по ал. 1, т. 2, когато компенсаторните продукти подлежат на облагане с износни митни сборове и тези продукти не се изнесат или реекспортират по режима активно усъвършенстване, титулярът на разрешението обезпечава митните сборове, ако в определените срокове вносните стоки не се внесат.

Чл. 120. Разрешението за активно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на операциите по усъвършенстването.

Чл. 121. Разрешението се издава на местни лица, като се допуска издаването на разрешение и на чуждестранни лица, ако внасят стоки с нетърговски характер:

1. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по чл. 118, ал. 2, т. 3, буква "г", а за стоките по чл. 119 - когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки, и

2. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се смятат за изпълнени, се определят в правилника.

1. когато е възможно идентифициране на вносните стоки в компенсаторните продукти, с изключение на стоките по чл. 118, ал. 2, т. 3, буква "г", а за стоките по чл. 119 - когато е възможно да се провери изпълнени ли са условията, предвидени за еквивалентните стоки;

2. когато режимът активно усъвършенстване спомага за създаването на по-благоприятни условия за износ или реекспорт на компенсаторни продукти и не се засягат основни икономически интереси на производителите в Република България.

Чл. 122. (1) Митническите органи определят срок, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат изнесени или реекспортирани или да получат друго митническо направление. Този срок се определя съобразно продължителността на операциите по усъвършенстването и разпореждането с компенсаторните продукти.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляря на разрешението. Митническите органи могат да допуснат срок, който започва да тече в рамките на календарен месец или тримесечие, да изтече на последния ден от последващ календарен месец, съответно тримесечие.

(3) При прилагане на разпоредбата по чл. 119, ал. 1, т. 2 митническите органи определят срока за внасяне на чуждестранните стоки и декларирането им за режима. Този срок започва да тече от датата на приемането на декларацията за износ на компенсаторните продукти, получени от еквивалентните стоки.

(4) За отделни вносни стоки или операции по усъвършенстването в правилника могат да бъдат определени специални срокове.

(2) Срокът започва да тече от датата, на която чуждестранните стоки са поставени под режим активно усъвършенстване. Митническите органи могат да продължават този срок след писмено мотивирано искане от титуляра на разрешението.

Чл. 123. (1) Митническите органи одобряват рандемана за операциите по усъвършенстване на стоките или посочват метода за определянето му. Рандеманът се определя на базата на действителните условия, при които се извършва или трябва да се извърши операцията по усъвършенстването.

(2) За случаите на обичайно извършване на операции по усъвършенстване на стоки с постоянни характеристики при еднакви технологични условия, водещи до производство на компенсаторен продукт с постоянно качество, на основата на натрупани данни, в правилника могат да се определят стандартни ставки на рандеман.

Чл. 124. Случаите и условията, при които стоките в непроменено състояние или компенсаторните продукти се считат за поставени под режим внос, се определят в правилника.

Чл. 125. (1) Когато възникне митническо задължение, неговият размер се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на вносните стоки, към момента на приемане на декларацията за поставянето им под режим активно усъвършенстване, като се имат предвид и разпоредбите на чл. 126.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Ако при приемане на декларация за внос съществува преференциално тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените преференции, при условие че в момента на приемане на декларацията за поставяне под режим активно усъвършенстване вносните стоки са отговаряли на условията за преференциално тарифно третиране.

(2) Ако при приемане на декларация за внос съществува по-благоприятно тарифно третиране в рамките на тарифни квоти или плафони за идентични на декларираните стоки, тези стоки могат да ползват предвидените облекчения, при условие че в деня на декларирането вносните стоки са отговаряли на условия за по-благоприятно тарифно третиране.

Чл. 126. Извън случаите на чл. 125 компенсаторните продукти:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) се облагат с вносните митни сборове за тези продукти, когато се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярят на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията на чл. 125;

2. се облагат с вносни митни сборове, определени съгласно разпоредбите за режим с отложено плащане или за свободна зона, или за свободен склад, ако са поставени под този режим или са в свободна зона или в свободен склад, като:

а) по искане на заинтересуваното лице облагането може да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 125;

б) когато компенсаторните продукти са получили едно от посочените митнически направления, с изключение на обработка под митнически контрол, размерът на вносните митни сборове трябва да бъде не по-малък от размера, определен съгласно разпоредбите на чл. 125;

3. могат да се обложат по режима обработка под митнически контрол, ако вносните стоки могат да бъдат поставени под този режим;

4. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране поради специфичното им предназначение, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;

5. (доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки в случаите по чл. 181, ал. 1.

Чл. 126. Извън случаите на чл. 125 компенсаторните продукти:

1. се облагат с вносни митни сборове, когато се поставят под режим внос и са включени в списък, приложен към правилника, и ако са в количества, които съответстват по рандеман на изнесената част от компенсаторните продукти, невключени в списъка. Титулярът на разрешението може да поиска облагане на тези продукти при условията на чл. 125;

а) по искане на заинтересуваното лице облагането може да се извърши съгласно разпоредбите на чл. 125;

4. могат да ползват по-благоприятно тарифно третиране, ако такова третиране е предвидено за внасяни идентични стоки;

5. се освобождават от вносни митни сборове, ако такова освобождаване е предвидено за внасяни идентични стоки.

Чл. 127. (1) Компенсаторните продукти и стоките в непроменено състояние или части от тях могат да се изнасят временно за допълнителни операции по усъвършенстване извън митническата територия на Република България при условията на режима пасивно усъвършенстване.

(2) Когато при реимпортирането на продуктите и стоките по ал. 1 се поражда митническо задължение, облагат се:

1. (изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по ал. 1, чиито вносни митни сборове се определят съгласно чл. 125 и 126, и

2. реимпортираните продукти след обработката им извън митническата територия на Република България, като размерът на вносните митни сборове се изчислява съгласно разпоредбите на режима пасивно усъвършенстване при същите условия, които биха се приложили, ако продуктите, изнесени при условията на този режим, биха били допуснати за внос преди изнасянето им.

(2) Когато при реимпортирането на продуктите и стоките по ал. 1 се поражда митническо задължение, облагат се:

1. компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние по ал. 1, чиито вносни митни сборове се определят съгласно чл. 125 и 126;

Чл. 128. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на случаите, когато към момента на приемане на декларацията за внос:

1. за вносните стоки съществуват количествени ограничения при внос;

2. за вносните стоки се прилагат тарифни мерки в рамките на квоти;

3. за вносните стоки се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика;

4. за компенсаторните продукти са предвидени експортни субсидии или такси.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти за тях се изисква представяне на вносни или износни лицензи или сертификати в рамките на селскостопанската политика или за тях са предвидени експортни субсидии или такси.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Изключения от ал. 1 и 2 могат да бъдат определени в правилника.

(4) Декларацията за внос трябва да съдържа указания, че се ползва системата с възстановяване, както и номера и датата на разрешението за нейното прилагане.

Чл. 128. (1) Прилагане на системата с възстановяване е възможно за всички стоки, с изключение на стоките, които в момента на приемане на декларацията за внос:

1. са подложени на количествени ограничения при внос;

2. могат да ползват преференциални или автономни тарифни мерки в рамките на квоти.

(2) Прилагане на системата с възстановяване е възможно, ако не е определено субсидиране при износа на компенсаторните продукти в момента на приемане на декларацията за внос на вносните стоки.

(3) Не се извършва възстановяване, ако в момента на приемане на декларацията за износ на компенсаторните продукти е предвидена субсидия за тях.

Чл. 129. При системата с възстановяване не се прилагат разпоредбите на чл. 119, ал. 1, т. 2 и ал. 3 и 5, чл. 122, ал. 3, чл. 124, чл. 125, чл. 126, т. 3 и чл. 132.

Чл. 130. Временен износ на компенсаторни продукти, извършен по реда на чл. 127, ал. 1, не се счита за износ по смисъла на чл. 131, освен ако тези продукти не са реимпортирани в Република България в определените срокове.

Чл. 131. (1) Титулярят на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:

1. изнесени; или

2. с цел последващо реекспортиране са поставени под режими транзит, митническо складиране, временен внос, активно усъвършенстване по системата с отложено плащане или в свободна зона, или в свободен склад.

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим.

(3) За получаване на митническо направление по ал. 1, т. 2 внесените стоки и компенсаторните продукти се считат за чуждестранни стоки.

(4) Искането за възстановяване се подава в срок, определен в правилника.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г., доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Компенсаторните продукти или стоките в непроменено състояние, поставени под митнически режим или в свободна зона или в свободен склад съгласно разпоредбите на ал. 1, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на чл. 126, т. 2, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение.

(6) При определяне размера на вносните митни сборове, подлежащи на възстановяване или опрощаване, се прилага разпоредбата на чл. 126, т. 1, като се отчита съответната специфика.

Чл. 131. (1) Титулярът на разрешението има право да поиска възстановяване или опрощаване на вносните митни сборове, когато представи доказателства пред митническите органи, че внесените стоки по системата с възстановяване или компенсаторните продукти, получени от тях, са:

1. изнесени; или

(2) Разпоредбата на ал. 1 се прилага, ако са спазени всички условия за ползване на съответния режим.

(4) Искането за възстановяване се подава в срок, определен в правилника.

(5) (Доп. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Компенсаторните продукти, поставени под митнически режим или в свободна зона или в свободен склад съгласно разпоредбите на ал. 1, могат да бъдат поставени под режим внос с разрешение на митническите органи. В този случай, при спазване на изискванията на чл. 126, т. 2, размерът на възстановените или опростените вносни митни сборове съответства на размера на митническото задължение.

Чл. 132. При режим активно усъвършенстване по системата с отложено плащане компенсаторните продукти се освобождават от износни митни сборове, които се събират за подобни продукти, получени от местни стоки, вместо от вносни.

Раздел V.

Обработка под митнически контрол

Чл. 133. Режимът обработка под митнически контрол разрешава допускането на митническата територия на Република България на чуждестранни стоки за обработка с цел промяна на вида или състоянието им, без да се облагат с вносни митни сборове или да се подлагат на мерките на търговската политика. Получените в резултат на обработката продукти (обработени продукти) се оформят за внос в страната след заплащане на дължимите за тях вносни митни сборове.

Чл. 134. (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Случаите и специфичните условия, при които може да се използва режим обработка под митнически контрол, се определят в правилника.

Чл. 134. Случаите, при които може да се използва режим обработка под митнически контрол, се определят в правилника.

Чл. 135. (1) Разрешение за обработка под митнически контрол се издава по искане на лицето, което осъществява или нарежда осъществяването на обработката.

(2) Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

2. след обработката на стоките е икономически неоправдано да се възстановят видът и състоянието им, които са имали преди поставянето им под режима;

3. прилагането на режима няма да доведе до заобикаляне на правилата за произход и количествените ограничения, предвидени за внасяни стоки;

4. (доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки (икономически условия). Случаите, в които икономическите условия се смятат за изпълнени, се определят в правилника.

(2) Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) вносните стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

4. прилагането на режима стимулира развитието на съответната дейност в страната, без да засяга основните икономически интереси на местни производители на подобни стоки.

(2) Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. внесените стоки могат да се идентифицират в обработените продукти;

Чл. 136. Разпоредбите на чл. 122, ал. 1 и 2 и чл. 123 се прилагат и при обработката под митнически контрол, като се отчита съответно спецификата на този режим.

Чл. 137. Когато възникне митническо задължение за стоки в непроменено състояние или за продукти, намиращи се в междинен стадий на обработка по отношение на предвидената в разрешението, размерът на това задължение се определя въз основа на елементите на облагането, установени за вносните стоки, при приемане на декларацията за обработка на стоките под митнически контрол.

Чл. 138. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) При допускането на режим обработка под митнически контрол, ако вносните стоки са отговаряли на условията за ползване на определено преференциално тарифно третиране и ако то е приложимо за продукти, идентични на оформяните за внос обработени продукти, за изчисляване на вносните митни сборове за обработените продукти се прилагат преференциалните митнически ставки.

(2) Разпоредбите на ал. 1 се прилагат и при тарифни квоти или плафони. В тези случаи от тарифните квоти или плафони, прилагани при приемане на митническата декларация за внос, се приспада количеството на вносната стока, използвана за получаване на обработения продукт.

Раздел VI.

Временен внос

Чл. 139. Режимът временен внос разрешава ползването на митническата територия на Република България, с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове и без прилагане на мерките на търговската политика, на чуждестранни стоки, предназначени да бъдат реекспортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

Чл. 140. Разрешение за временен внос се издава по искане на лицето, което ползва или нарежда ползването на тези стоки.

Чл. 141. (1) Митническите органи не разрешават режим временен внос, когато е невъзможно вносните стоки да се идентифицират.

(2) Митническите органи могат да разрешат режим временен внос без идентифициране на стоките, когато естеството им или операциите, които ще се осъществят, няма да доведат до злоупотреби с режима.

Чл. 142. (1) Срокът, в който вносните стоки трябва да се реекспортират или да получат ново митническо направление, се определя от митническите органи. Този срок трябва да бъде достатъчен за осъществяване на разрешеното ползване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца, като се спазват разпоредбите относно специфичните срокове по чл. 143. Митническите органи могат да определят по-кратък срок със съгласието на заинтересуваното лице.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по ал. 1 и 2 по искане на заинтересуваното лице, в разумни граници, за да се осъществи разрешеното ползване.

(2) Максималният срок, през който стоките могат да останат под режим временен внос, е 24 месеца.

(3) При изключителни обстоятелства митническите органи могат да продължават сроковете по ал. 1 и 2 по искане на заинтересуваното лице.

Чл. 143. Случаите, сроковете и условията, при които може да се разреши режим временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове, се определят в правилника.

Чл. 144. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които не са посочени в случаите по чл. 143 или са посочени, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Условията за ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, както и стоките, за които този режим не може да се ползва, се определят в правилника.

Чл. 144. (1) Ползване на режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове се разрешава за стоки, които остават собственост на чуждестранно лице и не са посочени в случаите по чл. 143 или са посочени, но не отговарят на всички условия, предвидени за разрешаване на временен внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове.

(2) Случаите, в които не може да се ползва режим временен внос с частично освобождаване от вносни митни сборове, се определят в правилника.

Чл. 145. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Размерът на дължимите вносни митни сборове за стоките, поставени под режим временен внос с частично освобождаване, за всеки календарен месец или част от месец, по време на който са под този режим, е 3 на сто от размера на митните сборове, дължими за тези стоки, ако са били допуснати под режим внос на датата, на която са поставени под режим временен внос.

(2) Общият размер на частично дължимите вносни митни сборове не трябва да превишава размера на митните сборове, които биха се дължали, ако тези стоки са оформени под режим внос на датата, на която са били поставени под режим временен внос, без да се прибавят дължимите лихви.

(3) Прехвърлянето на правата и задълженията, произтичащи от режим временен внос, съгласно чл. 96 не налага прилагането на същата система на освобождаване за всеки период на ползване.

(4) Ако прехвърлянето на правата и задълженията е извършено при режим с частично освобождаване за двамата титуляри на режима през един и същ месец, първият титуляр дължи сумата от вносните митни сборове за целия месец.

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим временен внос. В случаи по чл. 143, определени в правилника, размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на възникване на съответното митническо задължение.

(2) Когато по причина, различна от поставянето на стоките под режим временен внос с частично освобождаване от митни сборове, възникне митническо задължение за тези стоки, размерът на това задължение е равен на разликата между митните сборове, определени съгласно ал. 1, и митните сборове, определени съгласно чл. 145.

Чл. 146. (1) Когато възникне митническо задължение за вносни стоки, неговият размер се определя на основание на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на приемането на декларацията за поставянето им под режим временен внос. В случаите по чл. 143 размерът на задължението се определя на базата на елементите за облагане, съответстващи на тези стоки, към момента на възникване на съответното митническо задължение.

Раздел VII.

Пасивно усъвършенстване

Чл. 147. (1) При спазване на разпоредбите на чл. 156 - 161 и на чл. 127, прилагани при системата на стандартния обмен, режимът пасивно усъвършенстване разрешава да се изнасят временно местни стоки извън митническата територия на Република България, за да се подложат на операции по тяхното усъвършенстване и получените в резултат на тези операции продукти да бъдат оформени под режим внос с пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове.

(2) Временното изнасяне на местни стоки включва облагането им с износни митни сборове, прилагането на мерките на търговската политика, както и другите формалности, предвидени при износ на местни стоки извън митническата територия на Република България.

(3) За целите на режима пасивно усъвършенстване:

1. временно изнасяни стоки са стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване;

2. операции по усъвършенстване са операциите по чл. 118, ал. 2, т. 3, букви "а", "б" и "в";

3. компенсаторни продукти са всички продукти, получени в резултат на операциите по усъвършенстване на стоките;

4. рандеман е количеството или процентът компенсаторни продукти, получени при усъвършенстването на определено количество временно изнесени стоки.

Чл. 148. (1) Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

1. износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

2. (изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) които преди износа са били под режим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специфични цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

3. износът на които дава право на получаване на субсидия.

(2) Изключения от разпоредбата на ал. 1, т. 2 могат да бъдат определени в правилника.

Чл. 148. (1) Не могат да бъдат поставени под режим пасивно усъвършенстване местни стоки:

1. износът на които дава право за възстановяване или за опрощаване на вносните митни сборове;

2. които преди износа са били подрежим внос с пълно освобождаване от вносни митни сборове поради употребата им за специални цели, докато условията, определени за разрешаването на това освобождаване, са в сила;

3. износът на които дава право на получаване на субсидия.

(2) Изключения от разпоредбата на ал. 1, т. 2 могат да бъдат определени в правилника.

Чл. 149. (1) Разрешение за пасивно усъвършенстване се издава по искане на лицето, което нарежда извършването на операциите по усъвършенстването.

(2) Ползване на режима пасивно усъвършенстване може да се разреши и на друго лице за стоки с български произход по смисъла на този закон, когато операциите по усъвършенстването се състоят във вграждане на тези стоки в стоки, произведени извън Република България и внесени като компенсаторни продукти. Прилагането на режима се разрешава, ако се улеснява продажбата на изнасяните стоки, без да се засягат основните интереси на местните производители на стоки, идентични или сходни на внесените компенсаторни продукти.

(3) Случаите и специфичните условия за прилагане на ал. 2 се определят в правилника.

Чл. 150. Разрешението се издава на местни лица, когато:

1. е възможно да се установи, че компенсаторните продукти са получени в резултат на усъвършенстване на временно изнесените стоки. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат определени в правилника;

2. разрешението за ползване на режима пасивно усъвършенстване няма да засегне съществено икономическите интереси на местните производители.

Чл. 151. (1) Срокът, в който компенсаторните продукти трябва да бъдат реимпортирани на митническата територия на Република България, се определя от митническите органи. Определеният срок може да бъде продължен при мотивирано искане на титуляря на разрешението.

(2) Рандеманът за операциите по усъвършенстване на стоките се определя от митническите органи, които при необходимост посочват метода за определянето му.

Чл. 152. (1) Пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 153, ал. 1 се разрешава при условие, че компенсаторните продукти са декларирани за внос от името или за сметка на:

1. титуляря на разрешението; или на

2. всяко друго местно лице, ако то е получило съгласието на титуляря на разрешението и ако условията на разрешението са изпълнени.

(2) Не се разрешава пълно или частично освобождаване от вносни митни сборове по чл. 153, ал. 1, когато едно или няколко от условията или задълженията по режима пасивно усъвършенстване не са изпълнени, с изключение на случаите, когато неизпълнението не е нарушило правилното функциониране на режима.

Чл. 153. (1) Пълното или частичното освобождаване от вносни митни сборове по чл. 147, ал. 1 се осъществява чрез приспадане от размера на вносните митни сборове, дължими за внесените компенсаторни продукти, на размера на вносните митни сборове, които биха се дължали на същата дата за временно изнесените стоки, ако се внесат в митническата територия на Република България от страната, където са били обект на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Размерът, който се приспада по ал. 1, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване и на основата на другите елементи за облагане, прилагани по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за внос на компенсаторните продукти. При прилагането на ал. 1 стойността на временно изнесените стоки е тази, която се взема предвид за тези стоки по време на определянето на митническата стойност на компенсаторните продукти съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2, буква "а", или ако стойността не може да бъде определена по този начин - разликата между митническата стойност на компенсаторните продукти и разходите по усъвършенстване, определени посредством всеки друг подходящ метод.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) За целите на прилагане на ал. 2:

1. в правилника се определят разходите, които не се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане;

2. когато временно изнесените стоки преди поставянето им под режим пасивно усъвършенстване са били поставени под режим внос с намалени мита поради употребата им за специфични цели и докато условията, определени за прилагане на намалените мита, продължават да са в сила, размерът на сумата за приспадане е размерът на вносните митни сборове, действително събрани при тяхното оформяне под режим внос.

(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В случай че временно изнасяните стоки биха могли при поставяне под режим внос да ползват намалени или нулеви мита поради употребата им за специфични цели, този размер на митата се взема предвид, при условие че тези стоки са били обект на същите операции, предвидени за такова специфично предназначение в страна, където са били подложени на операцията или на последната операция по усъвършенстване.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато компенсаторните продукти ползват преференциална тарифна мярка по смисъла на чл. 26, ал. 1, т. 4 или 5 и ако такава мярка е в сила за стоки със същия тарифен номер като на временно изнесените, размерът на вносните митни сборове, които се вземат предвид при изчисляване на сумата за приспадане по ал. 1, е този, който би бил приложен, ако временно изнесените стоки биха отговаряли на условията, при които тази преференциална тарифна мярка може да се приложи.

(6) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Ако в рамките на търговския стокообмен между Република България и други страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти, разпоредбите на този член не се прилагат.

(2) Размерът, който се приспада по ал. 1, се изчислява на основата на количеството и вида на временно изнесените стоки на датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване и на основата на другите елементи за облагане, прилагани по отношение на тези стоки на датата на приемане на декларацията за внос на компенсаторните продукти.

(3) Специалните случаи за изчисляване на размера на сумата за приспадане се уреждат в правилника.

(4) Ако в рамките на търговския стокообмен между Република България и други страни е предвидено освобождаване от вносни митни сборове за някои компенсаторни продукти, разпоредбите на този член не се прилагат.

Чл. 154. (1) Когато операцията по усъвършенстването има за цел поправка на временно изнасяните стоки, последващият им внос се извършва при пълно освобождаване от вносни митни сборове, ако се докаже, че поправката е извършена безплатно поради гаранционно задължение или производствен дефект.

(2) Алинея 1 не се прилага, когато дефектното състояние на стоката е установено и взето предвид в момента на първоначалния внос на тази стока.

Чл. 155. (1) (Предишен текст на чл. 155 - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове е определяне размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляря на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице.

(2) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) В отклонение от разпоредбите на чл. 153 в правилника може да се определи в кои случаи и при какви специфични условия стоките могат да се поставят под режим внос след пасивно усъвършенстване, като разходите по усъвършенстване се вземат като основа за определяне на митническата стойност за целите на прилагане на Митническата тарифа на Република България.

Чл. 155. Когато операцията по усъвършенстването е поправка на временно изнасяни стоки срещу заплащане, частичното освобождаване от вносни митни сборове е определяне размера на дължимите митни сборове на основание на елементите за облагане на компенсаторните продукти към датата на приемане на декларацията за вноса им, като митническата стойност е равна на разходите за поправката, ако тези разходи представляват единственото плащане на титуляра на разрешението и не са повлияни от връзки между него и извършващото поправката лице.

Чл. 156. (1) Компенсаторният продукт може да бъде заменен с внасяна стока - заместващ продукт, при прилагане на системата на стандартния обмен и при спазване разпоредбите на чл. 156-161.

(2) Прилагането на, системата на стандартния обмен се разрешава от митническите органи, когато операцията по усъвършенстването се състои в поправка на местни стоки.

(3) Разпоредбите, прилагани за компенсаторните продукти, се прилагат и за заместващите продукти, с изключение на тези по чл. 149, ал. 2 и 3 и чл. 150.

(4) Митническите органи могат да разрешат, при определени от тях условия, предварителен внос на заместващите продукти преди износа на временно изнасяните стоки.

(5) При предварителен внос на заместващ продукт се учредява обезпечение на вносните митни сборове.

Чл. 157. (1) Заместващите продукти трябва да имат едно и също тарифно класиране, търговско качество и технически характеристики като предназначените за предвидената поправка временно изнасяни стоки.

(2) Когато временно изнасяните стоки са употребявани преди износа, заместващите продукти също трябва да бъдат употребявани. Митническите органи имат право да разрешават заместващият продукт да не бъде употребяван, ако е доставен безплатно поради гаранционно задължение или фабричен дефект.

Чл. 158. Стандартният обмен се разрешава, ако е възможно да се провери изпълнени ли са условията по чл. 157.

Чл. 159. (1) При предварителен внос износът на временно изнасяните стоки трябва да се осъществи в срок 2 месеца от датата на приемане на декларацията за внос на заместващите продукти.

(2) Митническите органи могат да продължават срока по ал. 1 при мотивирано искане на титуляря.

Чл. 160. При предварителен внос и при прилагане на разпоредбите на чл. 153 размерът на сумата за приспадане се определя в зависимост от елементите за облагане на временно изнасяните стоки към датата на приемане на декларацията за поставянето им под режим пасивно усъвършенстване.

Чл. 161. При стандартния обмен не се прилагат разпоредбите на чл. 149, ал. 2 и 3 и чл. 150.

Чл. 162. Процедурите, предвидени за режима пасивно усъвършенстване, се прилагат и за стоки, ползващи мерки на търговската политика, различни от тарифните.

Глава седемнадесета.

ИЗНОС

Чл. 163. (1) Режимът износ представлява изнасяне на местни стоки извън митническата територия на Република България и включва прилагане на формалностите, предвидени за изнасяне на стоките, включително и на мерките на търговската политика, а когато е предвидено - облагане с износни митни сборове.

(2) Местните стоки, предназначени да бъдат изнесени, се поставят под режим износ. Тази разпоредба не се прилага за стоките, поставени под режим пасивно усъвършенстване и временен износ.

(3) Декларацията за износ се представя в митническото учреждение, в района на което се подготвят експедицията и товаренето на стоките за износ. Изключения от тази разпоредба могат да бъдат предвидени в правилника.

(4) За местни стоки, за които в закон са предвидени фискални преференции като за износ, режимът износ може да се прилага и когато стоките не напускат митническата територия на Република България при условия и по ред, определени в правилника.

Чл. 164. Износът се разрешава, ако стоките напускат митническата територия на Република България в същото състояние, в което са били при приемане на декларацията за износ.

Глава осемнадесета.

ВРЕМЕНЕН ИЗНОС

Чл. 165. (1) Режимът временен износ разрешава местни стоки да се изнесат временно извън митническата територия на Република България при условие да бъдат реимпортирани, без да са претърпели изменения, освен нормалното износване при тяхната употреба.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2000 г.) Условията, редът и сроковете за режима временен износ се определят в правилника.

(2) Условията, редът и сроковете за режима временен износ, както и разрешаването временно изнесените стоки да не бъдат реимпортирани се определят в правилника.

Дял трети.

ДРУГИ МИТНИЧЕСКИ НАПРАВЛЕНИЯ

Глава деветнадесета.

СВОБОДНИ ЗОНИ И СВОБОДНИ СКЛАДОВЕ

Раздел I.

Общи положения

Чл. 166. Свободните зони и свободните складове са обособени части от митническата територия на Република България или помещения върху нея, в които:

1. чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Република България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;

2. местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на Министерския съвет.

Чл. 167. (1) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Свободните зони трябва да бъдат оградени, с изключение на тези по чл. 168а. Свободните зони и свободните складове трябва да имат определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.

(2) Извършването на ново строителство в свободната зона се съгласува с митническите органи относно възможностите за осъществяване на митнически контрол и надзор. Съгласуването се извършва в 30-дневен срок. Ако органите не се произнесат в този срок, се приема, че съгласуването е извършено.

Чл. 167. (1) Свободните зони трябва да бъдат оградени и да имат строго определени входни и изходни контролно-пропускателни пунктове.

Чл. 168. (1) (Доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пунктове на свободните зони и складове подлежат на митнически надзор, с изключение на свободните зони, посочени в чл. 168а.

(2) Митническите органи могат да упражняват митнически контрол върху лицата, транспортните средства и пренасяните от тях стоки, които влизат или излизат във или от свободната зона или свободния склад.

(3) Достъпът до свободната зона или до свободния склад може да бъде забранен за лица, които не спазват разпоредбите на този закон.

(4) Внасянето на стоки в свободна зона или склад, престоят им и изнасянето на тези стоки от свободна зона или склад може да се контролира от митническите органи. За осъществяването на този контрол всички необходими документи, придружаващи стоките при тяхното внасяне във или изнасяне от свободна зона или склад, се представят на митническите органи или на определено от тях лице, което ги пази на тяхно разположение. Митническите органи имат право да изискват представянето и на други документи. При извършване на контрола стоките трябва да бъдат на разположение на митническите органи.

Чл. 168. (1) Границите, входните и изходните контролно-пропускателни пунктове на свободните зони и складове подлежат на митнически надзор.

Чл. 168а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г., в сила от 01.11.2003 г.) (1) Министерският съвет може да определя свободни зони, в които митническите проверки и формалности се осъществяват съгласно разпоредбите за режим митническо складиране, като се прилагат и предвидените за този режим разпоредби относно митническото задължение. По отношение на тези свободни зони не се прилагат чл. 170, 176 и 179.

(2) Разпоредбите на чл. 44, ал. 2, чл. 199, ал. 1, т. 8 и ал. 3, т. 6 и чл. 202, ал. 1, т. 5 не се отнасят за свободните зони по ал. 1.

Раздел II.

Внасяне на стоките в свободни зони или в свободни складове

Чл. 169. (1) В свободните зони и в свободните складове могат да се съхраняват както чуждестранни, така и местни стоки.

(2) Митническите органи имат право да изискват стоките, представляващи някаква опасност, които могат да повредят: други стоки и които изискват специални условия за съхранение, да се поставят в оборудвани за такива стоки помещения или места.

Чл. 170. (1) При спазване разпоредбите на чл. 168, ал. 4 внасянето на стоките в свободна зона или в свободен склад не е основание за тяхното представяне пред митническите органи, нито за подаване на митническа декларация.

(2) За извършване на предвидените митнически формалности пред митническите органи се представят стоките, които:

1. са поставени под митнически режим и чието внасяне в свободна зона или в свободен склад води до приключване на този режим. Представяне на стоките не е необходимо, ако не се изисква по разпоредбите на съответния митнически режим;

2. са обект на разрешение за възстановяване или опрощаване на вносни митни сборове, при условие, че в него е разрешено поставянето на тези стоки в свободна зона или в свободен склад;

3. се ползват от мерките по чл. 166, т. 2.

(3) Митническите органи трябва да бъдат уведомявани за стоките, подлежащи на облагане с износни митни сборове или на други разпоредби, регулиращи износа.

(4) По искане на заинтересуваните лица митническите органи удостоверяват чуждестранния или местния статут на стоките, поставени в свободна зона или в свободен склад.

Раздел III.

Функциониране на свободните зони и свободните складове

Чл. 171. (1) Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена.

(2) В правилника могат да бъдат определени срокове за престоя на някои стоки в свободните зони или в свободните складове.

Чл. 172. (1) В свободните зони и в свободните складове са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги при спазване разпоредбите на този закон. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.

(2) Митническите органи имат право да забранят или ограничат дейностите по ал. 1 в зависимост от:

1. естеството на стоките - предмет на тези дейности;

2. нуждите на митническия надзор.

(3) Митническите органи имат право да забранят упражняването на дейност в свободните зони и в свободните складове на лица, които не спазват разпоредбите на този закон.

Чл. 173. (1) Чуждестранните стоки, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

1. поставени под режим внос съгласно изискванията за този режим и разпоредбите на чл. 178;

2. обект на обичайните операции, посочени в чл. 114, ал. 1, без да се изисква разрешение;

3. поставени под режим активно усъвършенстване съгласно изискванията за този режим;

4. поставени под режим обработка под митнически контрол съгласно изискванията за този режим;

5. поставени под режим временен внос съгласно изискванията за този режим;

6. изоставени съгласно разпоредбите по чл. 180;

7. унищожени, при условие че заинтересуваното лице предостави на митническите органи необходимата информация.

(2) Когато стоките са поставени под един от режимите по ал. 1, т. 3, 4 и 5, начините за контрол се съобразяват с условията на функционирането на свободните зони или свободните складове и на митническия надзор в тях.

Чл. 174. (1) Местните стоки по чл. 166, т. 2 могат да бъдат предмет само на операции, целящи тяхното съхраняване. Тези операции могат да бъдат извършвани без разрешение на митническите органи.

(2) Местните стоки по чл. 166, т. 2 могат да подлежат на операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване под контрола на митническите органи, при условие че след извършването на тези операции ще напуснат територията на Република България.

(3) Местните стоки, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 166, т. 2, могат да бъдат предмет на други операции, различни от тези, целящи тяхното съхраняване под контрола на митническите органи.

Чл. 175. (1) Стоките, намиращи се в свободните зони и в свободните складове, с изключение на чуждестранните, за които е приложен чл. 173, и на местните, които не са се ползвали от мерките, предвидени в чл. 166, т. 2, не могат да бъдат употребявани или изразходвани.

(2) С изключение на разпоредбите за снабдяване с продукти на кораби, въздухоплавателни средства и влакове, извършващи международни превози, и в степен, която съответният режим позволява, ал. 1 не се прилага при употребяването или изразходването на стоки, които при режим внос или временен внос не се облагат с вносни митни сборове и не се подлагат на мерките на търговската политика.

Чл. 176. (1) Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в свободна зона или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи, от въвеждането на стоките в свободната зона или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение.

(2) В случай на претоварване на стоки в свободната зона свързаните с тази операция документи трябва да бъдат на разположение на митническите органи. Краткотрайното складиране на стоки при претоварване се счита за част от претоварването.

Раздел III.

Функциониране на свободните зони и свободните складове

Чл. 171. (1) Продължителността на престоя на стоките в свободните зони или в свободните складове е неограничена.

(2) Митническите органи имат право да забранят или ограничат дейностите по ал. 1 в зависимост от:

1. естеството на стоките - предмет на тези дейности;

2. нуждите на митническия надзор.

Чл. 173. (1) Чуждестранните стоки, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

1. поставени под режим внос съгласно изискванията за този режим и разпоредбите на чл. 178;

2. обект на обичайните операции, посочени в чл. 114, ал. 1, без да се изисква разрешение;

3. поставени под режим активно усъвършенстване съгласно изискванията за този режим;

4. поставени под режим обработка под митнически контрол съгласно изискванията за този режим;

5. поставени под режим временен внос съгласно изискванията за този режим;

6. изоставени съгласно разпоредбите по чл. 180;

Раздел IV.

Изнасяне на стоки от свободните зони и свободните складове

Чл. 177. (1) При спазване на специалните митнически разпоредби стоките, намиращи се в свободна зона или в свободен склад, могат да бъдат:

1. изнесени или реекспортирани извън митническата територия на Република България; или

2. въведени в останалата част от митническата територия на Република България.

(2) С изключение на разпоредбите на чл. 55-60 по отношение на местните стоки разпоредбите на част трета се прилагат и при въвеждане на стоки от свободни зони или свободни складове в останалата част от митническата територия на страната. Тези разпоредби не се прилагат за стоки, които се изнасят от свободната зона по морски или въздушен път, без да се поставят под режим транзит или под друг митнически режим.

Чл. 178. (1) Когато възникне митническо задължение за чуждестранна стока, чиято митническа стойност се образува на базата на действително платена или подлежаща на плащане цена, включваща разходите по складирането и съхраняването на стоките при престоя им в свободната зона или в свободния склад, тези разходи не се включват в митническата стойност, при условие че са отделени от действително платената или подлежаща на плащане цена за стоката.

(2) Когато чуждестранна стока е претърпяла в свободната зона или в свободния склад обичайни операции по реда на чл. 114, ал. 1, данните за вида, количеството и митническата стойност на стоката, които се използват за определяне размера на вносните митни сборове, са тези, които в момента на възникване на митническо задължение биха се приложили за тази стока, ако тя не е претърпяла посочените операции. Тази разпоредба се прилага по искане на декларатора и при условие, че операциите са съгласувани по реда на чл. 114, ал. 2.

(3) В правилника могат да бъдат предвидени изключения от случаите по ал. 2.

Чл. 179. (1) При въвеждане или при повторно въвеждане на стоки от свободна зона или от свободен склад в останалата част от митническата територия на Република България или при тяхното поставяне под митнически режим удостоверяването по чл. 170, ал. 4 може да бъде използвано за доказване на местния или чуждестранния статут на тези стоки.

(2) Когато не е определен конкретният статут на стоките, те се считат за:

1. местни стоки - за целите на облагането с износни митни сборове и при прилагането на мерките на търговската политика при износ;

2. чуждестранни стоки - в останалите случаи.

Глава двадесета.

РЕЕКСПОРТ, УНИЩОЖАВАНЕ И ИЗОСТАВЯНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА И НАПУСКАНЕ НА МИТНИЧЕСКАТА ТЕРИТОРИЯ (ЗАГЛ. ДОП. - ДВ, БР. 37 ОТ 2003 Г.)

Чл. 180. (1) Чуждестранните стоки могат да бъдат:

1. реекспортирани извън митническата територия на Република България;

2. унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) При реекспорта се прилагат формалностите за напускане на стоки и мерките на търговската политика.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Министерският съвет може да определи случаи, при които чуждестранните стоки могат да бъдат поставени под режим с отложено плащане с оглед неприлагане на мерките на търговската политика при износа.

(4) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. Митническите органи забраняват реекспорта, когато формалностите или мерките по ал. 2 го налагат.

(5) (Нова - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Когато се реекспортират стоки, които по време на техния престой на митническата територия на Република България са под митнически икономически режим, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 66 - 84 и чл. 163, ал. 3 и 4.

(6) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника. Унищожаването или изоставянето на стоки в полза на държавата не трябва да води до никакви разходи за нея.

(7) (Предишна ал. 5 - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, получават собствено митническо направление, предвидено за чуждестранни стоки. Те остават под митнически надзор до момента, определен в чл. 44, ал. 2.

Чл. 180а. (Нов - ДВ, бр. 37 от 2003 г.) Стоките, които напускат митническата територия на страната, са под митнически надзор. Те могат да бъдат обект на проверки от страна на митническите органи съгласно действащите разпоредби. Стоките трябва да напуснат митническата територия на страната по определените от компетентните органи пътища и начини.

Глава двадесета.

РЕЕКСПОРТ, УНИЩОЖАВАНЕ И ИЗОСТАВЯНЕ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА

Чл. 180. (1) Чуждестранните стоки могат да бъдат:

1. реекспортирани извън митническата територия на Република България;

2. унищожени или изоставени в полза на държавата с разрешение на митническите органи.

(2) При реекспорта се прилагат формалностите за изнасяне на стоки и мерките на търговската политика. Министерският съвет може да определи случаи, при които не се прилагат мерките на търговската политика и чуждестранните стоки могат да се поставят под режим с отложено плащане.

(3) Митническите органи трябва да бъдат уведомени предварително за реекспорта или за унищожаването на стоките. При неизпълнение на формалностите или мерките по ал. 2 митническите органи забраняват реекспорта. Когато стоките по време на техния престой на митническата територия на Република България са поставени под митнически икономически режим и са предназначени да бъдат реекспортирани, се представя митническа декларация в съответствие с разпоредбите на чл. 66-84 и чл. 163, ал. 3.

(4) Унищожаването и изоставянето на стоки в полза на държавата се извършва съгласно разпоредбите на правилника.

(5) Отпадъците и остатъците, получени при унищожаването на стоките, получават собствено митническо направление, предвидено за чуждестранни стоки. Те остават под митнически надзор до момента, определен в чл. 44, ал. 2.

Част четвърта.

МЕРКИ ЗА АДМИНИСТРАТИВНА ПРИНУДА

Глава двадесет и осма.

ПРИНУДИТЕЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ МЕРКИ

Чл. 278. За предотвратяване и преустановяване на нарушенията, свързани с изпълнението на задълженията по този закон, както и за отстраняване на вредните последици от тях министърът на вътрешните работи или упълномощени от него лица могат да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, както и други дейности, които създават опасност за националната сигурност, поддържането на обществения ред, възникването на пожари и производствени аварии.

Чл. 279. (1) Принудителните административни мерки могат да се обжалват по реда на Закона за административното производство.

(2) Жалбата не спира прилагането на мерките, освен ако органът, който ги е приложил, не разпореди друго.

Глава двадесет и девета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 280. (1) Който не изпълни разпореждане на орган на МВР, направено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 50 до 200 лв.

(2) За маловажни нарушения органите на МВР налагат глоба до 10 лв., която събират по квитанция.

Чл. 281. (1) Които без уважителни причини не се яви в местата по чл. 67, ал. 1, след като е редовно призован, се наказва с глоба от 50 до 100 лв.

(2) При повторно неявяване без уважителни причини глобата е в размер от 100 до 200 лв.

Чл. 282. Който при условията на глава седма, раздел II без уважителни причини не предостави на орган на МВР превозно или съобщително средство, се наказва с глоба от 100 до 200 лв.

Чл. 283. Който не изпълни предписанията по чл. 51, ал. 2, чл. 117, т. 3 и чл. 278, се наказва с глоба от 200 до 500 лв.

Чл. 284. Физически лица, които извършват дейност в нарушение на чл. 81, ал. 2 и чл. 117, т. 9 и 11, се наказват с глоба от 500 до 1 000 лв., а на юридически лица се налага имуществена санкция в същия размер.

Чл. 285. Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1 000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.

Чл. 286. Ръководителите на държавните органи, организациите, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не са изпълнили задълженията, предвидени в този закон или в нормативните актове по прилагането му, се наказват с глоба в размер от 200 до 500 лв.

Чл. 287. Ръководител на търговско дружество, ръководител на организация, търговци или граждани, които не изпълняват с предимство държавна поръчка за доставка или услуга за нуждите на МВР, се наказват с глоба от 500 до 1 000 лв. независимо от отговорността по гражданското законодателство.

Чл. 288. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.