iNews Novinite Econ Jenite Div Sporta FitWell Sportuvai Peika Programata Doctoronline News in English

всичко статии право фирми речник връзки

За бизнеса / Фирми / Обяви / Справочник Галерии

Новини/Анализи/Интервюта/Как да/Научи за/Добри практики/Иновации/Econ пауза/

Региони

Сектори

Начало › За бизнеса › Нормативни актове

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕДИНЕН ЕВРОПЕЙСКИ НОМЕР 112

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон определя структурата и функциите на Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112, отговорностите за нейното изграждане, поддържане и развитие, както и правата и задълженията на гражданите при ползване на единния европейски номер за спешни повиквания 112.

Чл. 2. Националната система за спешни повиквания с единен европейски номер 112 осигурява на гражданите, намиращи се на територията на Република България, непрекъснат, бърз и безплатен достъп до службите за спешно реагиране за получаване на помощ при спешни случаи с цел защита на живота, здравето, сигурността и имуществото им.

Чл. 3. (1) Единният европейски номер 112 (ЕЕН 112) се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.

(2) Отличителният знак на ЕЕН 112 за територията на Република България съдържа надписа "112" и знамето на Република България. Графичното и цветното изображение на знака е съгласно приложението.

Чл. 4. Националната система за спешни повиквания включва центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112, националните служби за спешно реагиране и взаимодействието между тях.

Чл. 5. Дейността на Националната система за спешни повиквания се основава на следните принципи:

1. непрекъснатост на процеса на обслужване на спешните повиквания към ЕЕН 112;

2. бързина и ефективност при осигуряване на спешно реагиране за оказване на помощ;

3. професионализъм и квалификация на служителите, които позволяват бърза и точна обработка, анализ и класифициране на спешните повиквания.

Глава втора.

ЦЕНТРОВЕ ЗА ПРИЕМАНЕ НА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕЕН 112

Раздел I.

Структура и функции на центровете за приемане на спешните повиквания с ЕЕН 112

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 6. (1) Центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112, наричани по-нататък "центрове 112", се изграждат и имат териториален обхват на действие в районите от ниво 2 съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за регионалното развитие.

(2) Министерският съвет определя с решение местоположението на центровете по ал. 1.

(3) При изграждане и функциониране на центровете 112 се осигурява възможност за приемане и обработване на повикванията към ЕЕН 112 и в случай на прекъсване на работата на съответен център поради бедствие в обхвата на действие или по други причини.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Центровете за приемане на спешни повиквания към ЕЕН 112, наричани по-нататък "центрове 112", са териториални звена на дирекция "Национална система 112" на Министерството на вътрешните работи (МВР).

Чл. 7. Центровете 112 са териториални звена със статут на дирекции в структурата на Главна дирекция "Национална система 112" на Министерството на извънредните ситуации.

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) (1) Центровете 112 изпълняват следните основни функции:

1. приемат, регистрират и обработват повикванията за спешна помощ към номер 112;

2. осигуряват непрекъснат достъп до линия за връзка;

3. приемат и изясняват получените повиквания освен на български език и най-малко на два официални езика на Европейския съюз;

4. анализират и предават обработената информация в контактните точки на съответната служба за спешно реагиране, както и на други компетентни органи;

5. получават обратно информация от съответните служби за спешно реагиране за приключване на работата им в мястото на инцидента;

6. регистрират, архивират и съхраняват информация за всички спешни повиквания.

(2) Министърът на вътрешните работи утвърждава класификатор на спешните повиквания след съгласуване със службите за спешно реагиране.

Чл. 8. Центровете 112 изпълняват следните основни функции:

1. приемат, автоматично регистрират и обработват всички повиквания за спешна помощ на номер 112, независимо дали предполагат или не мобилизиране на екипи на службите за спешно реагиране при непрекъснат режим на работа;

2. осигуряват непрекъснат достъп до линия за връзка;

3. събират информация за вида, мястото, часа и основните данни на спешния случай;

4. осигуряват приемането и изясняването на получените повиквания освен на български език и най-малко на два официални езика на Европейския съюз;

5. анализират и предават обработената информация на службите за спешно реагиране в зависимост от вида на спешните случаи, както и на други компетентни органи;

6. получават обратно информация от съответните служби за спешно реагиране за приключване на работата им в мястото на инцидента;

7. регистрират, архивират и съхраняват информация за всички спешни повиквания.

Раздел II.

Организация на дейността и основни задължения на служителите в центровете 112

Чл. 9. Центровете 112 работят без прекъсване при гарантирано приемане на повикванията и осъществяване на връзките със службите за спешно реагиране.

Чл. 10. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 10. (1) Дейността в центровете 112 за обслужване на спешните повиквания се осъществява от служители - оператори и координатори.

(2) Длъжностите оператор и координатор се заемат въз основа на конкурс и на новоназначените на тези длъжности служители се провежда обучение.

(3) Специфичните изисквания за образование, психо-физическа годност, професионална подготовка, както и редът за провеждане на обучението на операторите и координаторите се определят с наредба на министъра на извънредните ситуации.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 11. (1) Служителите:

1. приемат подадените към център 112 повиквания и локализират обаждащия се, като сравняват получената информация с географската информационна система;

2. събират за най-кратко време максимално точна и подробна информация относно спешния случай;

3. класират повикванията по кодове, определени с класификатор на спешните повиквания;

4. осъществяват връзката със службите за спешно реагиране в контактните точки, посочени от тях;

5. предават информацията в контактните точки на съответната служба за спешно реагиране по електронен път, а при необходимост - по телефон или чрез радиовръзка;

7. приключват спешния случай в информационната система след получаване на информация от уведомените служби за спешно реагиране за завършване на работата им в мястото на инцидента.

(2) Класификаторът по ал. 1, т. 3 се утвърждава от министъра на извънредните ситуации или от оправомощено от него длъжностно лице, след съгласуване със службите за спешно реагиране и подписване на протоколите за сътрудничество по чл. 12, ал. 3.

Чл. 12. (1) Когато от получената информация се установи, че повикването не изисква намеса на службите за спешно реагиране, но е свързано с функциите на местната администрация или на териториалните звена на министерства или на други административни структури, информацията са предава на съответната структура за предприемане на необходимите действия.

(2) Организациите по ал. 1 са длъжни да предоставят на съответния център 112 информация за:

1. местоположението, териториалната си и функционална компетентност;

2. начина за получаване на информацията от център 112.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Въз основа на информацията по ал. 2 организациите по ал. 1 и министърът на вътрешните работи или оправомощено от него длъжностно лице подписват протоколи за сътрудничество.

(2) Организациите по ал. 1 са длъжни да предоставят на съответния център 112 информация за:

1. местоположението, териториалната си и функционална компетентност;

2. начина за получаване на информацията от център 112.

(3) Въз основа на информацията по ал. 2 организациите по ал. 1 и министърът на извънредните ситуации или оправомощено от него длъжностно лице подписват протоколи за сътрудничество, а необходимите данни се отразяват в класификатора на спешните повиквания.

Чл. 13. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 13. (1) Служителите в центровете 112 получават добавка към основното си месечно възнаграждение в размер до 70 на сто от минималната работна заплата за страната в рамките на утвърдения бюджет на Министерството на извънредните ситуации за съответната година.

(2) Операторите и координаторите в център 112 носят униформено облекло по време на работа. Видът и символите на униформеното облекло, редът за предоставянето и носенето му се определят с наредба на министъра на извънредните ситуации.

Чл. 14. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 14. Служителите в център 112 нямат право да разгласяват данните, които са им станали известни в процеса на работата, включително след прекратяване на служебните или трудовите им правоотношения.

Раздел III.

Регистър на спешните повиквания

Чл. 15. (1) Входящите и изходящите повиквания в центровете 112 се записват автоматично в електронен регистър на спешните повиквания.

(2) В регистъра по ал. 1 се вписват и данните, които операторът събира и предава по повод повикването.

Чл. 16. (1) Данните от регистъра по чл. 15 се съхраняват за срок три години, считано от момента на постъпване на информацията.

(2) Директният достъп до данните от регистъра е наличен за срок 4 месеца от момента на постъпване на информацията. Директен достъп имат служителите от център 112 и служителите от службите за спешно реагиране, на които са предоставени съответните права на достъп чрез лично потребителско име и парола.

(3) Данните се архивират след изтичане на срока по ал. 2 и се съхраняват в специално помещение с ограничен достъп.

(4) В срока по ал. 1 службите за спешно реагиране, както и органите на съдебната власт могат при необходимост да изискват данни от регистъра във връзка с конкретен инцидент.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) След изтичането на срока по ал. 1 информацията се унищожава от комисия, назначена от министъра на вътрешните работи.

(6) Информация, за която в срока по ал. 1 е постъпило искане от орган на съдебната власт, не се унищожава до отпадане на необходимостта от нейното съхранение. Органът е длъжен да уведоми център 112 при отпадане на необходимостта от съхранение на поисканата информация.

(5) След изтичането на срока по ал. 1 информацията се унищожава от комисия, назначена от министъра на извънредните ситуации.

Чл. 17. Данните от регистъра са веществени доказателствени средства.

Чл. 18. Центровете 112 се регистрират като администратори на лични данни и организират работата с електронния регистър в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни.

Глава трета.

НАЦИОНАЛНИ СЛУЖБИ ЗА СПЕШНО РЕАГИРАНЕ

Чл. 19. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Национални служби за спешно реагиране са Националният медицински координационен център, центровете за спешна медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст.

(2) Националните служби за спешно реагиране определят контактните точки за обмен на информация с центровете 112 и създават в тях работни места с обучени служители за осъществяване на директна, автоматична и непрекъсната връзка с информационната система на центровете 112.

Чл. 19. (1) Национални служби за спешно реагиране са Националният медицински координационен център, центровете за спешна медицинска помощ, главните и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита", Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст.

Чл. 20. (1) Служителите по чл. 19, ал. 2 получават информация от центровете 112, незабавно мобилизират необходимите ресурси на съответната служба за спешно реагиране и управляват ресурсите в процеса по оказване на помощ.

(2) Служителите са длъжни да върнат незабавно информация в съответния център 112 при:

1. приемане на спешния случай;

2. мобилизиране на необходимите ресурси за оказване на помощ в мястото на инцидента;

3. започване на действия на мобилизираните ресурси в мястото на инцидента;

4. искане за допълнителна помощ в мястото на инцидента от други служби за спешно реагиране;

5. приключване работата на изпратения екип в мястото на инцидента.

(3) Обменът на информация между центровете 112 и службите за спешно реагиране се осъществява през информационно-комуникационната система на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.

Чл. 21. (1) Административни структури и други организации с ресурси за действия при спешни случаи могат да поискат включването им към Националната система за спешни повиквания.

(2) Условията и редът за включване на структурите и организациите по ал. 1 към Националната система за спешни повиквания се определят с наредба на Министерския съвет.

Глава четвърта.

ИЗГРАЖДАНЕ, ПОДДЪРЖАНЕ И РАЗВИТИЕ НА НАЦИОНАЛНАТА СИСТЕМА ЗА СПЕШНИ ПОВИКВАНИЯ С ЕЕН 112

Чл. 22. Функционирането на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112 се обезпечава чрез:

1. центровете 112;

2. комуникационната свързаност между центровете 112, както и между центровете 112 и контактните точки на националните служби за спешно реагиране;

3. комуникационната свързаност на националните служби за спешно реагиране от контактните точки до ресурсите на съответната служба за оказване на помощ.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на вътрешните работи изгражда и поддържа центровете 112, организира тяхната дейност и популяризира съществуването и използването на ЕЕН 112.

Чл. 23. Министерството на извънредните ситуации изгражда и поддържа центровете 112, организира тяхната дейност и популяризира съществуването и използването на ЕЕН 112.

Чл. 24. (1) Министерският съвет възлага изграждането и поддръжката на комуникационната свързаност, при гарантиран пренос на информацията без прекъсване и при резервираност, между центровете 112, както и между центровете 112 и контактните точки на националните служби за спешно реагиране.

(2) При необходимост от резервиране на комуникационна свързаност по ал. 1 се ползват електронносъобщителните мрежи и/или услуги на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министерството на вътрешните работи и Министерството на здравеопазването изграждат и поддържат комуникационната свързаност по чл. 22, т. 3 съответно за своите главни и областни дирекции и за центровете за спешна медицинска помощ.

(2) Изпълнителна агенция "Морска администрация" и Планинската спасителна служба към Българския Червен кръст обезпечават необходимата им комуникационна свързаност в съответствие със спецификата на дейността им.

(3) Административните структури и организации по чл. 21, ал. 1 изграждат и поддържат необходимата им комуникационна свързаност с центровете 112.

Чл. 25. (1) Министерството на вътрешните работи, Министерството на здравеопазването и Министерството на извънредните ситуации изграждат и поддържат комуникационната свързаност по чл. 22, т. 3 съответно за своите главни и областни дирекции, за центровете за спешна медицинска помощ и за Главна дирекция "Национална служба "Гражданска защита".

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Министърът на вътрешните работи изготвя и внася ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.

Чл. 26. Министърът на извънредните ситуации изготвя и внася ежегодно в Министерския съвет доклад за дейността на Националната система за спешни повиквания с ЕЕН 112.

Глава пета.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ГРАЖДАНИТЕ

Чл. 27. Гражданите, намиращи се на територията на Република България, могат при необходимост от спешна помощ да ползват безплатно ЕЕН 112, който се избира от всеки телефонен апарат, включително от обществените телефони, без използване на монети, жетони, карти или други платежни средства.

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, автоматичното му избиране от електронни устройства и пускане на предварително записани съобщения, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

(2) При нарушаване на забраната по ал. 1 гражданите носят административнонаказателна отговорност по вид и в размери, определени в закона.

Чл. 28. (1) Забранява се ползването на ЕЕН 112 не по предназначение, както и за предаване на неверни и заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ.

Глава шеста.

КОНТРОЛ

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на вътрешните работи.

Чл. 29. Контролът по изпълнението на закона се осъществява от министъра на извънредните ситуации.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) За осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на вътрешните работи определя със заповед служители на Министерството на вътрешните работи.

(2) В изпълнение на своите правомощия служителите по ал. 1 имат право да:

1. извършват проверки и при установени нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания;

2. проверяват и изискват документи, свързани с установяването на административни нарушения по този закон, включително данни за идентифициране на гражданите, извършили нарушения по чл. 37, 38 и 39, валидни към момента на извършване на нарушението.

Чл. 30. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) За осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на вътрешните работи определя със заповед служители от дирекция "Национална система 112".

(2) В изпълнение на своите правомощия служителите по ал. 1 имат право да:

Чл. 30. (1) За осъществяване на контрола по чл. 29 министърът на извънредните ситуации определя със заповед служители от Главна дирекция "Национална система 112".

(2) В изпълнение на своите правомощия служителите по ал. 1 имат право да:

Чл. 31. При изпълнение на служебните си задължения определените по чл. 30, ал. 1 служители са длъжни да:

1. се легитимират със служебна карта и заповед за извършване на проверка;

2. не разгласяват и да не разпространяват информация, станала им известна при извършване на проверките.

Чл. 32. (1) Определените по чл. 30, ал. 1 служители при установяване на нарушение съставят акт за установяване на административно нарушение.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Национална система 112" или от директор на областна дирекция на Министерството на вътрешните работи или от оправомощени от тях длъжностни лица.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) Наказателното постановление се издава от директора на дирекция "Национална система 112 или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Наказателното постановление се издава от министъра на извънредните ситуации или от оправомощено от него длъжностно лице.

Чл. 33. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 34. (Отм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.)

Чл. 34. Средствата от глоби и имуществени санкции по глава седма се включват в бюджета на Министерството на извънредните ситуации за съответната година и се разходват, както следва:

1. не по-малко от 70 на сто - за капиталови разходи за развитие на центровете 112, за повишаване квалификацията на служителите и за популяризиране на ЕЕН 112;

2. до 30 на сто - за допълнително материално стимулиране на служителите в Главна дирекция "Национална система 112" при условия и по ред, определени с наредба на министъра на извънредните ситуации.

Глава седма.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 35. Който не изпълни задължение по този закон, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв. или с имуществена санкция от 300 до 2000 лв.

Чл. 36. Длъжностно лице, което не изпълни задължение, възложено му с този закон, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 37. Който ползва не по предназначение ЕЕН 112, се наказва с глоба от 200 до 1000 лв.

Чл. 38. (1) Който предава чрез ЕЕН 112 неверни или заблуждаващи съобщения и сигнали за помощ, се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

(2) Когато в случаите по ал. 1 са мобилизирани ресурси на службите за спешно реагиране, наказанието е глоба от 10 000 до 20 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, както и обезщетение за причинените на службите вреди.

(3) (Нова - ДВ, бр. 88 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) Който пуска предварително записано съобщение чрез електронно устройство, което автоматично избира телефонен номер 112, се наказва с глоба 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 39. При повторно нарушение по чл. 35, 36, 37 и 38 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Единен европейски номер за спешни повиквания 112" (ЕЕН 112) е единен европейски телефонен номер, определен в Националния номерационен план, който се използва при необходимост от спешна помощ при различни рискове за живота, здравето, сигурността и имуществото на гражданите.

2. "Място на инцидента" е мястото, където са възникнали или могат да възникнат обстоятелствата по т. 1 и трябва да бъде оказана спешна помощ.

3. "Спешна помощ" е незабавното действие, предприето от службите за спешно реагиране в рамките на тяхната компетентност в отговор на получената информация от център 112.

4. "Спешно повикване" означава повикване към ЕЕН 112.

5. "Контактна точка" е мястото, в което се обменя информацията между центровете 112 и службите за спешно реагиране.

§ 2. Със закона се въвеждат изискванията на чл. 26, параграфи 2 и 4 от Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 г. относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги (Директива за универсалната услуга).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. (1) Националните телефонни номера 150, 160 и 166 за приемане на спешни повиквания се използват паралелно с единния европейски номер за спешни повиквания 112.

(2) Министерският съвет в срок една година от влизането в сила на закона приема решение за пренасочване на повикванията към телефонните номера по ал. 1 към центровете 112.

§ 4. В Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 110 от 1999 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 1, 35 и 41 от 2001 г., бр. 1, 10, 45, 74, 112, 119 и 120 от 2002 г., бр. 8, 42, 67, 95, 112 и 114 от 2003 г., бр. 12, 21, 38, 52, 53, 69, 70, 112 и 115 от 2004 г., бр. 38, 39, 76, 102, 103, 104 и 105 от 2005 г., бр. 17, 30, 34, 56, 57, 59 и 68 от 2006 г.; попр., бр. 76 от 2006 г.; изм., бр. 80, 82, 95, 102 и 105 от 2006 г., бр. 41, 52, 53, 64, 77, 97, 100, 109 и 113 от 2007 г. и бр. 33, 43, 67, 69 и 89 от 2008 г.) в чл. 69, ал. 5 думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 5. В Наказателния кодекс (обн., ДВ, бр. 26 от 1968 г.; попр., бр. 29 от 1968 г.; изм., бр. 92 от 1969 г., бр. 26 и 27 от 1973 г., бр. 89 от 1974 г., бр. 95 от 1975 г., бр. 3 от 1977 г., бр. 54 от 1978 г., бр. 89 от 1979 г., бр. 28 от 1982 г.; попр., бр. 31 от 1982 г.; изм., бр. 44 от 1984 г., бр. 41 и 79 от 1985 г.; попр., бр. 80 от 1985 г.; изм., бр. 89 от 1986 г.; попр., бр. 90 от 1986 г.; изм., бр. 37, 91 и 99 от 1989 г., бр. 10, 31 и 81 от 1990 г., бр. 1 и 86 от 1991 г.; попр., бр. 90 от 1991 г.; изм., бр. 105 от 1991 г., бр. 54 от 1992 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 50 от 1995 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1995 г. - бр. 97 от 1995 г.; изм., бр. 102 от 1995 г., бр. 107 от 1996 г., бр. 62 и 85 от 1997 г.; Решение № 19 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 120 от 1997 г.; изм., бр. 83, 85, 132, 133 и 153 от 1998 г., бр. 7, 51 и 81 от 1999 г., бр. 21 и 51 от 2000 г.; Решение № 14 на Конституционния съд от 2000 г. - бр. 98 от 2000 г.; изм., бр. 41 и 101 от 2001 г., бр. 45 и 92 от 2002 г., бр. 26 и 103 от 2004 г., бр. 24, 43, 76, 86 и 88 от 2005 г., бр. 59, 75 и 102 от 2006 г., бр. 38, 57, 64, 85, 89 и 94 от 2007 г. и бр. 19 и 67 от 2008 г.) в чл. 195, ал. 3 думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 6. В Закона за автомобилните превози (обн., ДВ, бр. 82 от 1999 г.; изм., бр. 11 и 45 от 2002 г., бр. 99 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 88, 92, 95, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 85, 92 и 102 от 2006 г. и бр. 42, 80 и 109 от 2007 г.) в чл. 89д, ал. 4, т. 3 думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 7. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69 и 88 от 2008 г.) навсякъде думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 8. В Закона за държавния бюджет на Република България за 2008 г. (ДВ, бр. 113 от 2007 г.) навсякъде думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии", "Министерство на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят съответно с "Министерството на извънредните ситуации", "Министерство на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации".

§ 9. В Закона за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти (обн., ДВ, бр. 9 от 2003 г.; изм., бр. 107 от 2003 г., бр. 95 и 105 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 109 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г.) навсякъде думите "министърът на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят съответно с "министърът на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации".

§ 10. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г. и бр. 69 от 2008 г.) навсякъде думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии", "Министерство на държавната политика при бедствия и аварии", "министърът на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят съответно с "Министерството на извънредните ситуации", "Министерство на извънредните ситуации", "министърът на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации".

§ 11. В Закона за здравето (обн., ДВ, бр. 70 от 2004 г.; изм., бр. 46, 76, 85, 88, 94 и 103 от 2005 г., бр. 18, 30, 34, 59, 71, 75, 80, 81, 95 и 102 от 2006 г., бр. 31, 41, 46, 53, 59, 82 и 95 от 2007 г. и бр. 13 от 2008 г.) в чл. 114, ал. 2 думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 12. В Закона за здравословни и безопасни условия на труд (обн., ДВ, бр. 124 от 1997 г.; изм., бр. 86 от 1999 г., бр. 64 и 92 от 2000 г., бр. 25 и 111 от 2001 г., бр. 18 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 76 от 2005 г., бр. 33, 48, 102 и 105 от 2006 г. и бр. 40 от 2007 г.) навсякъде думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят съответно с "Министерството на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации".

§ 13. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 67 от 1996 г., бр. 122 от 1997 г., бр. 70, 93, 152 и 153 от 1998 г., бр. 12, 67 и 69 от 1999 г., бр. 49 и 64 от 2000 г., бр. 25 и 34 от 2001 г., бр. 1, 40, 45 и 119 от 2002 г., бр. 50, 86, 95 и 112 от 2003 г., бр. 93 и 111 от 2004 г., бр. 27, 38, 76, 88, 102 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36, 56, 82, 91 и 102 от 2006 г., бр. 11, 41, 46 и 59 от 2007 г.; Решение № 9 на Конституционния съд от 2007 г. - бр. 68 от 2007 г.; изм., бр. 89 и 109 от 2007 г., бр. 13 от 2008 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2008 г. - бр. 28 от 2008 г.; изм., бр. 36 и 43 от 2008 г.) навсякъде думите "министърът на държавната политика при бедствия и аварии" и "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят съответно с "министърът на извънредните ситуации" и "министъра на извънредните ситуации".

§ 14. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн., ДВ, бр. 18 от 2005 г.; изм., бр. 30, 65 и 102 от 2006 г.) в чл. 18, ал. 1, т. 3 думите "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "министъра на извънредните ситуации".

§ 15. В Закона за управление при кризи (обн., ДВ, бр. 19 от 2005 г.; изм., бр. 17, 30 и 102 от 2006 г. и бр. 11, 41 и 78 от 2007 г.) в чл. 58, ал. 2, т. 4 думите "Министерството на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "Министерството на извънредните ситуации".

§ 16. В Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 1 от 2001 г.; изм., бр. 41 и 111 от 2001 г., бр. 43 от 2002 г., бр. 20, 65 и 107 от 2003 г., бр. 36 и 65 от 2004 г., бр. 28, 76, 77, 88, 94, 95, 103 и 105 от 2005 г., бр. 29, 30, 34, 37, 65, 76, 79, 80, 82, 106 и 108 от 2006 г., бр. 41, 53 и 61 от 2007 г. и бр. 33, 43, 54, 69 и 98 от 2008 г.) в чл. 169, ал. 5 думите "министъра на държавната политика при бедствия и аварии" се заменят с "министъра на извънредните ситуации".

§ 17. Актовете по прилагането на закона, за които не е определен срок, се приемат в 6-месечен срок от влизането му в сила.

-------------------------

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 14 ноември 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 93 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 24.11.2009 Г.)

§ 100. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в "Държавен вестник" с изключение на § 1, 2, 21, 36, 39, 41, 44, 45, 49, 50, 51, 53, 55, 56, 57, 59, 62, 63, 64, 65, 70 и 91, които влизат в сила от деня на обнародването му.

Преходни и Заключителни разпоредби

КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НA ЗАКОНА ЗА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ

(ОБН. - ДВ, БР. 88 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 09.11.2010 Г.)

§ 117. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в "Държавен вестник", с изключение на § 1 - 23, § 25, § 27 - 30, § 32 - 34, § 40, § 41, § 43 - 55, § 63 - 89 и § 91 - 114, които влизат в сила от 1 януари 2011 г.