ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА

ЗАКОН ЗА НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА

В сила от 01.11.2015 г.
Обн. ДВ. бр. от 11 Август 2015г.

Глава първа.

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. Този закон урежда организацията и дейността на Националната служба за охрана, органите за ръководство и контрол и статуса на нейните служители.
Чл. 2. Дейността на Националната служба за охрана е елемент от дейността по защитата на националната сигурност, насочена към осигуряване безопасността на определените в този закон лица, обекти и мероприятия.
Чл. 3. Националната служба за охрана осъществява дейността си въз основа на следните основни принципи:
1. спазване на , законите и международните договори, по които Република България е страна;
2. зачитане правата и свободите на гражданите и тяхното достойнство;
3. политически неутралитет;
4. единоначалие в управлението;
5. непрекъснатост на охраната;
6. взаимодействие с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави.
Чл. 4. При изпълнение на служебните си задължения служителите от Националната служба за охрана са физически неприкосновени и се намират под защитата на закона.

Глава втора.

СТАТУТ И УСТРОЙСТВО

Чл. 5. (1) Националната служба за охрана е специализирана военизирана държавна служба към президента на републиката.
(2) Националната служба за охрана е юридическо лице със седалище София, а нейният началник е първостепенен разпоредител с бюджет.
Чл. 6. (1) Основните структурни звена и общият числен състав на Националната служба за охрана се утвърждават от президента на републиката по предложение на нейния началник.
(2) Функциите и задачите на структурните звена в Националната служба за охрана, включително и на тези, които осъществяват финансов контрол по формирането и разходването на бюджета на службата, се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава трета.

РЪКОВОДСТВО И КОНТРОЛ

Чл. 7. Президентът на републиката осъществява общо ръководство и контрол върху дейността на Националната служба за охрана, като:
1. назначава и освобождава началника на службата след съгласуване с Министерския съвет и заместник-началниците - по предложение на началника на службата;
2. утвърждава основните структурни звена и общия числен състав;
3. удостоява офицери с висши офицерски звания.
Чл. 8. (1) Националната служба за охрана се ръководи от началник, който отговаря за цялостната дейност на службата.
(2) За началник на службата може да бъде назначено лице, което:
1. има само българско гражданство;
2. има висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър";
3. притежава 10-годишен професионален стаж в службите за сигурност или в службите за обществен ред, от който поне 5 години на ръководна длъжност;
4. не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, както и не е освобождавано от наказателна отговорност за умишлени престъпления от общ характер;
5. не е лишено от правото да заема определена държавна длъжност;
6. е получило разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация "Строго секретно";
7. не членува в политически партии или коалиции, или организации с политически цели;
8. не е едноличен търговец, съдружник, управител, прокурист или член на надзорни съвети, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
9. не е наето по трудово или служебно правоотношение, освен за осъществяване на преподавателска или научноизследователска дейност;
10. е проверено за принадлежност към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия по , и резултатът от проверката е обявен по реда на същия закон.
(3) Началникът на Националната служба за охрана се назначава от президента на републиката с указ след съгласуване с Министерския съвет за срок от 5 години. След изтичане на този срок началникът на службата може да бъде отново преназначаван на същата длъжност за срок от още 5 години.
(4) Пълномощията на началника на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката:
1. по негово искане;
2. при навършване на пределната възраст по ;
3. при фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от 6 месеца;
4. при несъвместимост с изискванията по ал. 2;
5. при влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по
6. при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и при действия, които накърняват престижа на Националната служба за охрана;
7. при смърт или поставяне под запрещение.
(5) В едномесечен срок от прекратяването на пълномощията на началника президентът на републиката назначава с указ нов началник след съгласуване с Министерския съвет.
(6) До назначаването на нов началник на службата неговите правомощия се изпълняват от заместник-началник на Националната служба за охрана, определен от президента на републиката.
Чл. 9. Началникът на Националната служба за охрана:
1. осъществява непосредственото ръководство и контрол на дейността на службата;
2. представлява Националната служба за охрана;
3. организира разработването и поддържа в готовност за изпълнение плана за привеждане на Националната служба за охрана за работа във военно време, плана за мобилизация, като осигурява изпълнението на мероприятията при въвеждане в действие на държавния военновременен план и плана за дейност при бедствия;
4. организира взаимодействието с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави;
5. утвърждава класификатора на длъжностите по и длъжностното разписание на службата;
6. съставя и предлага проекта на бюджет и разпределя бюджета на Националната служба за охрана, ръководи финансовото и материално-техническото осигуряване и осъществява контрол върху дейността на материалноотговорните лица;
7. управлява човешките ресурси, професионалната подготовка на служителите и е орган по назначаване на държавните служители;
8. отговаря за правното осигуряване на службата;
9. ръководи осъществяването на социалната политика в службата;
10. обявява списък на категориите информация, подлежаща на класификация като служебна тайна за сферата на дейност на службата;
11. отговаря за управлението на държавното имущество, предоставено на службата;
12. ръководи дейността по международното сътрудничество;
13. представя на президента на републиката и на Министерския съвет годишен доклад за дейността на службата;
14. информира президента на републиката и министър-председателя по тяхно искане или по своя инициатива по въпроси от компетентността на службата;
15. се отчита пред Народното събрание;
16. изпълнява други функции, определени със закон.
Чл. 10. (1) Началникът на Националната служба за охрана при изпълнение на своите функции се подпомага от двама заместник-началници.
(2) Началникът на Националната служба за охрана делегира със заповед правомощия на своите заместници и определя техните функции.
(3) При отсъствие началникът на Националната служба за охрана се замества от определен от него със заповед заместник-началник.
(4) При изпълнение на правомощията си началникът на Националната служба за охрана издава инструкции, заповеди, разпореждания и други актове, предвидени в закон.
Чл. 11. (1) Заместник-началниците на Националната служба за охрана се назначават с указ на президента на републиката по предложение на началника на службата.
(2) За заместник-началник на службата може да бъде назначавано лице, което отговаря на изискванията на .
(3) Пълномощията на заместник-началник на Националната служба за охрана се прекратяват предсрочно от президента на републиката по предложение на началника на службата при условията на .
(4) Заместник-началниците и ръководителите на структурни звена в Националната служба за охрана в рамките на определената им функционална компетентност издават заповеди и разпореждания.
Чл. 12. Народното събрание упражнява контрол върху дейността на Националната служба за охрана съгласно чрез постоянна комисия.

Глава четвърта.

ОСНОВНИ ФУНКЦИИ И ДЕЙНОСТИ

Чл. 13. Основните функции на Националната служба за охрана са:
1. прогнозиране и разкриване на заплахи за безопасността на охранявани лица и обекти;
2. предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните лица и обекти;
3. осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, както и по време на придвижването им;
4. осигуряване безопасността на охраняемите обекти;
5. осигуряване в пределите на своята компетентност на организацията и функционирането на специалните комуникации на охраняваните лица;
6. осигуряване защита на охраняваните лица и охраняемите обекти при бедствия, при положение на война, при военно или друго извънредно положение.
Чл. 14. (1) За осъществяване на функциите по и в пределите на своята компетентност Националната служба за охрана:
1. създава и поддържа условия и ред, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица в местата на тяхното пребиваване, и отстранява препятствията за осъществяване на охраната;
2. организира и провежда технически и други мероприятия, необходими за осигуряване безопасността на охраняваните лица и охраняемите обекти;
3. осигурява специализиран транспорт;
4. при необходимост организира съпровождане, пилотиране или ескорт на транспортните средства на охраняваните лица при спазване изискванията на ;
5. изгражда и поддържа системи за наблюдение, сигнализация и охрана при охраняемите обекти;
6. организира и провежда дейности и мероприятия, включително охранително-технически, за изграждане и усъвършенстване на средствата и системите за комуникация на охраняваните лица и охраняемите обекти, осигуряване на тяхната надеждност и информационна сигурност;
7. организира и провежда в местата на пребиваване на охраняваните лица охранително-технически, радиационен, химически и санитарно-хигиенен контрол, както и контрол върху храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица;
8. осигурява информационно-аналитичната дейност по охраната;
9. осигурява контрол на дейността и безопасността на своите служители;
10. взаимодейства и сътрудничи с държавните органи, органите на местното самоуправление, юридически и физически лица, както и със съответните органи и организации в други държави;
11. осъществява проучване, подбор, проверка за психологическа пригодност, първоначално и текущо обучение, включително начално военно обучение, както и повишаване квалификацията на служителите си;
12. осигурява логистично своята дейност;
13. осигурява транспортно своята дейност и осъществява обслужване и поддръжка на специализираните автомобили и другите моторни превозни средства;
14. осигурява транспортно дейността на администрацията на президента на републиката;
15. управлява предоставените й имоти и движими вещи;
16. извършва документиране, фотографиране и озвучаване, звукозапис и видеозаснемане по време на публични прояви с участие на охраняваното лице.
(2) Други функции и дейности могат да се възлагат на Националната служба за охрана само със закон.

Глава пета.

ОХРАНИТЕЛНА ДЕЙНОСТ

Раздел I.

Видове охрана

Раздел II.

Охранявани лица

Раздел III.

Охраняеми обекти

Глава шеста.

ПРАВОМОЩИЯ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ

Чл. 27. (1) Функциите и дейностите по и се изпълняват от офицерите и сержантите от Националната служба за охрана.
(2) Когато е необходимо за изпълнение на конкретни задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия, офицерите и сержантите от Националната служба за охрана дават писмени или устни разпореждания.
(3) При невъзможност да се дадат разпорежданията по ал. 2, те могат да се извършват чрез действия, чийто смисъл е разбираем за лицата, за които се отнасят или към които са насочени.
(4) Разпорежданията по ал. 2 и 3 са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление.
(5) Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето, което им е адресат. Отказът или невъзможността на лицето да получи разпорежданията, издадени в писмена форма, се удостоверява с подписа на един свидетел.
(6) Разпорежданията могат да се обжалват по реда на . Обжалването не спира изпълнението на разпореждането.
Чл. 28. При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се легитимират със служебна карта и знак, утвърдени с акт на нейния началник.
Чл. 29. (1) За изпълнение на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изискват информация от държавни органи, органи на местното самоуправление, от юридически и физически лица при спазване изискванията на и .
(2) Органите и лицата по ал. 1 предоставят исканата информация и са длъжни да оказват съдействие на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана за изпълнение на определените им в този закон задачи по охрана на лица, обекти или мероприятия.
(3) Информацията по ал. 1 и 2 се обработва, анализира, съхранява и унищожава по ред, определен от началника на Националната служба за охрана, при спазване изискванията на и .
Чл. 30. (1) За изпълнение на задачите си по този закон офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и проверки на предмети и вещества.
(2) За предотвратяване на посегателство върху живота, телесната неприкосновеност, здравето или достойнството на охраняваното лице, както и за осигуряване необезпокояваното осъществяване на дейността му офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да проверяват:
1. документите за самоличност;
2. багажа, товара, транспортните средства и съпроводителните им документи;
3. обекти.
(3) Проверката се извършва по начин, който да не уронва честта и достойнството на гражданите.
(4) За осъществяване на дейността по охрана офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да изграждат и използват технически средства или системи, включително за:
1. наблюдение и заснемане, като заснетите материали се използват само за:
а) изясняване на обстоятелства, свързани с посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;
б) установяване на извършвано неправомерно наблюдение на охраняваното лице или охраняемия обект;
в) целите на професионалната подготовка в службата;
2. радиосмущения при необходимост и при условие че не сриват въздушната, морската или речната навигация;
3. охранително-технически проверки.
Чл. 31. (1) За установяване съответствието с изискванията на нормативните актове на храните и напитките, предназначени за консумация от охраняваните лица, офицерите и сержантите имат право да:
1. вземат проби и образци от храните и напитките и да възлагат изследването и анализа им на акредитирани лаборатории;
2. проверяват спазването на добрата производствена практика по смисъла на ;
3. осъществяват наблюдение и контрол върху всички етапи от приготвянето до поднасянето на храната и напитките.
(2) При установени несъответствия по ал. 1 се уведомява началникът на Националната служба за охрана или оправомощено от него длъжностно лице.
Чл. 32. (1) Началникът на Националната служба за охрана утвърждава специални изисквания, вида, класа и броя на транспортните средства, с които се осъществява специализираният транспорт по , както и специалните мерки за сигурност, свързани с придобиването, съхранението, начина на експлоатация и сервизното им обслужване.
(2) За гарантиране сигурността на специализираните автомобили Националната служба за охрана осъществява тяхното обслужване и поддръжка в собствен автосервиз и гараж и извършва контрола по техническата им изправност. Началникът на Националната служба за охрана определя реда за ползване на специализираните услуги по изречение първо от трети лица.
Чл. 33. (1) При изпълнение на задачите си офицерите и сержантите от Националната служба за охрана използват лични предпазни и защитни средства.
(2) Редът за използване на средствата по ал. 1, техният вид и длъжностите, за които се полагат, се определят с правилника за прилагане на закона.
Чл. 34. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати само когато това е абсолютно необходимо при:
1. нападения срещу охранявано лице или служител на Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон;
2. нападения на обекти по и ;
3. противодействие или отказ да се изпълни законно разпореждане;
4. задържане на застрашаващо сигурността лице, което не се подчинява на разпореждане или оказва съпротива на служител от Националната служба за охрана при или по повод изпълнение на функциите му по този закон.
(2) Физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати могат да бъдат използвани след предупреждение с изключение на случаите на внезапно нападение.
(3) Помощни средства са: въжета, белезници, електрошокови и други палки и приспособления; димки; химически вещества, утвърдени от министъра на здравеопазването; халосни патрони, патрони с гумени или пластмасови накрайници или шокови куршуми; устройства за принудително спиране на превозни средства; устройства за отваряне на помещения, устройства за светлинно и звуково въздействие; бронирани машини.
(4) Редът за употреба на помощни средства се определя с акт на началника на Националната служба за охрана.
(5) При използване на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са длъжни по възможност да предприемат всички необходими мерки да не застрашават живота и здравето на гражданите.
(6) Използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати се преустановява незабавно след постигане целта на приложената мярка.
(7) Забранява се използването на физическа сила, помощни средства, специални техники и похвати по отношение на видимо малолетни лица и бременни жени. Забраната не се прилага в случаите на масови безредици, при които има непосредствена опасност за живота на охранявано лице, когато са изчерпани всички други средства.
Чл. 35. (1) При изпълнение на служебните си задължения офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да използват оръжие само когато това е абсолютно необходимо:
1. при въоръжено нападение или заплаха с оръжие, насочени срещу охранявани лица и обекти;
2. за предотвратяване на отвличане или за преустановяване на незаконно лишаване от свобода на охранявано лице;
3. при пресичане на терористични или други общоопасни деяния с възможни тежки последици;
4. след предупреждение при задържане на лице, когато то оказва въоръжена съпротива;
5. за спиране на транспортно средство чрез неговото повреждане, когато водачът му създава реална заплаха за безопасността на охраняваните лица или обекти или възниква опасност за живота и здравето на хора.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана при използване на оръжие са длъжни да направят всичко необходимо да пазят живота на лицето, срещу което е насочено оръжието, и да не застрашават живота и здравето на други лица.
(3) Офицерите и сержантите преустановяват употребата на оръжие незабавно след постигането на законната й цел.
(4) След използване на оръжие офицерът или сержантът изготвя доклад.
Чл. 36. (1) При изпълнение на възложените задачи офицерите и сержантите от Националната служба за охрана задържат лице, когато:
1. е извършило посегателство срещу охранявано лице или охраняем обект;
2. с действията си или с носените от него предмети създава реална опасност за охраняваното лице или обект или в охраняемата зона по и са изчерпани всички останали законови средства.
(2) В случаите по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана могат да извършват и личен обиск по начин, който да не уронва честта и достойнството на задържаното лице. Обиск може да бъде извършен само от лице, което принадлежи към пола на обискирания.
(3) При задържане на лице по ал. 1 офицерите и сержантите от Националната служба за охрана незабавно уведомяват компетентните полицейски органи, а в случаите по ал. 1, т. 1 уведомяват и прокуратурата. До пристигане на полицейските органи на задържаното лице временно се ограничава единствено правото на свободно придвижване.
(4) На задържаното лице се извършва медицински преглед.
(5) Задържаното лице има право на телефонно обаждане, с което да съобщи за задържането си.
(6) При предаването на задържаното лице на компетентните полицейски органи се съставя протокол, който съдържа:
1. собствено, бащино и фамилно име на съставителя и неговата длъжност;
2. дата на съставяне на протокола;
3. час, дата и място на задържането;
4. описание на обстоятелствата, при които е било задържано лицето;
5. описание на предметите, които са открити у задържаното лице, ако е извършен обиск;
6. имената на задържаното лице, ЕГН/ЛНЧ, постоянен или настоящ адрес;
7. обясненията или възраженията на задържаното лице, ако е направило такива;
8. собствено, бащино и фамилно име, ЕГН, постоянен или настоящ адрес на свидетелите, при наличие на такива;
9. подпис на съставителя.
(7) Протоколът се изготвя в три екземпляра, съответно за съставителя, полицейския орган и задържаното лице, след което лицето и предметите по ал. 6, т. 5 се предават на полицейския орган.
(8) Редът за упражняване на правомощията по задържане се определят с инструкция на началника на Националната служба за охрана, а тези, свързани с осъществяване на взаимодействието между офицерите и сержантите от Националната служба за охрана и полицейските органи, се определят с инструкция, издадена съвместно от министъра на вътрешните работи и началника на службата.
Чл. 37. (1) При изпълнение на задачите си по този закон Националната служба за охрана си взаимодейства с органите от изпълнителната и съдебната власт по ред, определен в съвместни инструкции на съответните ръководители.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана нямат полицейски правомощия.

Глава седма.

ПРАВООТНОШЕНИЯ НА СЛУЖИТЕЛИТЕ

Чл. 38. (1) Служителите на Националната служба за охрана са:
1. офицери и сержанти от Националната служба за охрана;
2. държавни служители по ;
3. лица, работещи по трудово правоотношение.
(2) Служителите по ал. 1, т. 2 и 3 изпълняват функции, свързани с осигуряване дейността на службата, извън посочените в и . По своя преценка началникът на Националната служба за охрана определя длъжностите, заемани от служители по ал. 1, т. 1, за изпълнение на функции извън посочените в и .
(3) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се уреждат с този закон.
(4) Възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебното правоотношение на държавните служители по ал. 1, т. 2 се уреждат по .
(5) Правата и задълженията на лицата, работещи по трудово правоотношение, се уреждат при условията и по реда на , доколкото в този закон не е предвидено друго.
Чл. 39. (1) За офицери и сержанти в Националната служба за охрана се приемат пълнолетни лица само с българско гражданство, които отговарят на общите и специфичните изисквания за възраст, образование, психологична пригодност, професионална подготовка и правоспособност, след провеждане на конкурс при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона.
(2) Кандидатите за офицери и сержанти трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да имат висше образование с образователно-квалификационна степен, не по-ниска от "бакалавър" - за офицерите, и средно или по-високо образование - за сержантите;
2. да не са по-възрастни от 34 години - за офицерите, и 32 години - за сержантите, освен за длъжности, определени от началника на Националната служба за охрана;
3. да са годни за съответното направление на дейност, което се установява от военномедицинските органи на Военномедицинската академия;
4. да са психологично пригодни, което се определя от специализирано звено на Националната служба за охрана по психологично осигуряване или въз основа на сключени споразумения с институции или ведомства, имащи право да провеждат психологически изследвания.
(3) Не се назначават за офицери и сержанти лица:
1. осъждани за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията, или освободени от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по ;
2. привлечени като обвиняеми или подсъдими за умишлено престъпление от общ характер;
3. лишени от правото да упражняват определена професия или дейност, когато това е необходимо за изпълнение на длъжността, за която кандидатстват.
(4) Назначаването на държавните служители в Национална служба за охрана се извършва, когато кандидатът отговаря на изискванията по и при условията и по реда на същия закон.
(5) За работа по трудово правоотношение се назначават пълнолетни лица само с българско гражданство, за които не са налице обстоятелствата по ал. 3.
(6) На длъжности, за които се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация, могат да се назначават само лица, получили съответното разрешение.
(7) Изискването по ал. 2, т. 2 не се отнася за лица, чието служебно правоотношение като военнослужещи, в служба за сигурност или за обществен ред е прекратено до една година преди кандидатстване за работа в Националната служба за охрана.
Чл. 40. Началникът на Националната служба за охрана в рамките на утвърдения класификатор на длъжностите по и на длъжностното разписание на службата определя степените в обхвата на едно звание на офицер или сержант.
Чл. 41. (1) На офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се забранява да членуват в политически партии, движения и коалиции с политически цели, да развиват или да участват под каквато и да е форма в политическа дейност, да извършват пропаганда, агитация и да предприемат действия, с които се нарушава политическият им неутралитет.
(2) Служителите по ал. 1 нямат право на синдикални действия и на стачка.
(3) Служителите по ал. 1 не могат да отказват изпълнение на служебните си задължения по религиозни, атеистични, политически и идеологически мотиви.
(4) Държавните служители и лицата, работещи по трудово правоотношение, не могат да осъществяват политическа дейност или да изразяват политически възгледи по месторабота. Те могат да създават и да членуват в синдикални организации. Те нямат право на ефективна стачка.
Чл. 42. (1) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана не могат да изпълняват друга служба освен определената в този закон.
(2) Служителите по ал. 1 не могат да извършват дейност, несъвместима със службата им.
(3) Несъвместими със службата в Националната служба за охрана са:
1. регистрацията като едноличен търговец, съдружник в търговско дружество, управител, търговски пълномощник, прокурист, търговски представител, търговски посредник, ликвидатор, синдик, член на управителни или контролни органи на търговско дружество или кооперация;
2. търговската дейност - освен притежаването на акции в акционерни дружества или участие в земеделска кооперация;
3. работата по трудово или друго служебно правоотношение, както и по граждански договор, освен за осъществяване на преподавателска, научноизследователска, спортносъстезателна или творческа дейност;
4. дейността по извършване на охранителни, транспортни или други услуги извън Националната служба за охрана;
5. заемането на публична длъжност или осъществяването на публична дейност.
Чл. 43. Несъвместимост със службата в Националната служба за охрана е налице и:
1. при нарушаване на забраните по ;
2. когато служител на Националната служба за охрана по е в непосредствена йерархическа връзка на ръководство и контрол с друг служител по , като съпруг, роднина по права линия без ограничения, по съребрена линия до четвърта степен включително или по сватовство до втора степен включително.
Чл. 44. (1) Служителите са длъжни да декларират по реда на всеки частен интерес, който имат във връзка с функциите на структурното звено, в което работят.
(2) Служителите са длъжни да не участват при обсъждането, подготовката и вземането на решения, когато те или свързаните с тях лица са заинтересовани от съответното решение или когато имат със заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в тяхната безпристрастност.
(3) В случаите по ал. 2 служителите писмено уведомяват началника на Националната служба за охрана.
Чл. 45. Правоотношенията със служителите в Националната служба за охрана възникват въз основа на:
1. заповед на началника на службата за назначаване, с която се присвоява офицерско или сержантско звание - за офицерите и сержантите;
2. заповед на началника на службата за назначаване по ;
3. трудов договор, сключен с началника на службата - за лицата, работещи по трудово правоотношение.
Чл. 46. (1) Заповедта по се издава в писмена форма и съдържа:
1. правното основание за назначаването;
2. трите имена и единния граждански номер на назначаваното лице;
3. наименованието на длъжността, на която лицето се назначава, и званието, което му се присвоява;
4. размера на основното възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер;
5. дата на издаване и подпис на лицето, издало заповедта.
(2) В заповедта могат да се определят мястото и характерът на работата, както и допълнителни условия, свързани със спецификата на длъжността.
(3) Назначеното лице се запознава срещу подпис със заповедта по ал. 1.
Чл. 47. (1) Когато офицер или сержант се назначава за първи път на служба в Националната служба за охрана, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, началникът на службата може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие.
(2) Срокът по ал. 1 не тече през времето, през което офицерът или сержантът е бил в законоустановен отпуск.
Чл. 48. (1) При назначаването офицерите и сержантите в Националната служба за охрана подават декларации за имуществото и доходите си, както и за липсата на обстоятелства по , и , а лицата, работещи по трудово правоотношение - за имуществото и доходите си и за липса на обстоятелства по и , по образци, утвърдени от началника на Националната служба за охрана.
(2) Всяка година до 30 април служителите по ал. 1 подават декларация за имуществото и доходите си по образец, утвърден от началника на Националната служба за охрана, а при промяна на обстоятелство по , , и , подават декларация в 7-дневен срок от промяната.
(3) Държавните служители в Националната служба за охрана декларират имотното си състояние съгласно .
Чл. 49. (1) Встъпването в длъжност става в 10-дневен срок от датата на запознаване със заповедта за назначаване, което се удостоверява писмено. Служебното правоотношение възниква от деня на встъпването.
(2) Преди встъпването в длъжност офицерът или сержантът е длъжен да положи клетва със следното съдържание: "Заклевам се при изпълнение на службата в Националната служба за охрана да спазвам Конституцията и законите на Република България и да изпълнявам добросъвестно служебните си задължения съобразно интересите на държавата. Заклех се!".
(3) Полагането на клетва се удостоверява с подписването на клетвен лист.
(4) Ако по уважителни причини назначеният служител не положи клетва или не встъпи в длъжност в срока по ал. 1, началникът на Националната служба за охрана определя със заповед нов срок за встъпване.
Чл. 50. (1) При отказ да положат клетва или да подпишат декларациите по в срока по , назначените офицери и сержанти не встъпват в длъжност, а издадената заповед се отменя.
(2) Трудов договор не се сключва с кандидат, който откаже да подпише декларациите по .
Чл. 51. (1) При назначаване на служба в Националната служба за охрана на служителите по се присвояват следните звания:
1. Сержантски звания:
Младши сержант.
Сержант.
Старши сержант.
Старшина.
Главен старшина - 1-ви клас.
Главен старшина - 2-ри клас.
2. Младши офицерски звания:
Лейтенант.
Старши лейтенант.
Капитан.
3. Старши офицерски звания:
Майор.
Подполковник.
Полковник.
4. Висши офицерски звания:
Бригаден генерал.
Генерал-майор.
Генерал-лейтенант.
(2) Началникът на службата присвоява званията по ал. 1, т. 1 - 3, повишава и понижава в звание.
(3) При назначаване на офицери и сержанти в Националната служба за охрана, на които са били присвоени звания по този или по други закони, им се обявява не по-ниско от притежаваното звание.
(4) Пределните звания за длъжностите и срокът за прослужване във всяко звание се определят от началника на Националната служба за охрана.
Чл. 52. (1) За проявен героизъм или за постигнати високи резултати в служебната работа офицерите и сержантите могат да бъдат повишавани в звание предсрочно.
(2) Офицери, загинали при или по повод изпълнение на служебните си задължения, могат да бъдат повишавани в звание посмъртно с една степен, а на сержантите може да се присвоява първо офицерско звание.
Чл. 53. (1) За всеки служител в Националната служба за охрана се съставя и води служебно дело.
(2) Условията и редът за съставяне, водене и съхраняване на служебното дело, както и за предоставяне на документи от него се определят с правилника за прилагане на закона.

Глава осма.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО

Раздел I.

Общи положения

Раздел II.

Работно време

Чл. 60. (1) Нормалната продължителност на работното време на служителите от Националната служба за охрана е 8 часа. Работната седмица е 5-дневна с нормална продължителност на седмичното работно време 40 часа.
(2) За някои категории служители, без работещите на смени, се установява ненормиран работен ден. Те са длъжни при необходимост да изпълняват служебните си задължения и след изтичане на редовното работно време.
(3) Времето за отбранително-мобилизационна подготовка на служителите и за участие в изпълнението на задачи, свързани с нея, не се включва в работното време.
(4) Времето за почивка на служителите, когато им е осигурена такава, не се включва в продължителността на работното време.
(5) Трудът, положен над установеното работно време по ал. 2, се компенсира с допълнително възнаграждение за специфични условия при изпълнение на службата в Националната служба за охрана.
(6) Началникът на Националната служба за охрана определя реда за разпределение и отчитане на работното време и за компенсиране на работата над установеното работно време.

Раздел III.

Професионална подготовка, обучение и квалификация

Раздел IV.

Материално, здравно и социално осигуряване на служителите

Раздел V.

Отпуски

Раздел VI.

Отличия и награди

Глава девета.

ДИСЦИПЛИНАРНА И ИМУЩЕСТВЕНА ОТГОВОРНОСТ НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ

Раздел I.

Дисциплинарна отговорност

Раздел II.

Имуществена отговорност

Глава десета.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ

Раздел I.

Преназначаване

Раздел II.

Кариерно развитие на офицерите и сержантите. Атестиране

Раздел III.

Командироване на офицерите и сержантите

Раздел IV.

Временно отстраняване от служба

Чл. 115. (1) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от работа от нейния началник, когато:
1. е в процедура по установяване на дисциплинарно нарушение;
2. се явява в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си задължения; в този случай отстраняването може да се извърши от непосредствения ръководител и продължава, докато служителят възстанови годността си за изпълнение на служебните си задължения.
(2) Служител от Националната служба за охрана може да бъде временно отстранен от длъжност и по реда на .
(3) Във всички случаи, когато служител е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него в качеството му на длъжностно лице по смисъла на , началникът на Националната служба за охрана го отстранява временно от работа.
(4) Служителят не получава възнаграждение за времето, през което е бил отстранен.
(5) Когато дисциплинарното производство по ал. 1, т. 1 бъде прекратено или когато не бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", на служителя се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.
(6) При прекратяване на наказателното производство или при постановяване на оправдателна присъда служителят, който е временно отстранен от длъжност, се възстановява и му се заплаща възнаграждението за периода на отстраняването.

Глава единадесета.

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ПРАВООТНОШЕНИЕТО НА ОФИЦЕРИТЕ И СЕРЖАНТИТЕ. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Чл. 116. (1) Служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се прекратява:
1. по взаимно съгласие, като страната, към която е отправено предложението в писмена форма, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 30-дневен срок, а ако тя не направи това, се смята, че предложението не е прието;
2. по желание на служителя;
3. при навършване на пределна възраст за служба за:
а) офицер с висше офицерско звание - 59 години;
б) офицер със звание "полковник" и по-ниско - 55 години;
в) сержанти - 53 години;
4. при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или при 27 години стаж, от които две трети да са действително изслужени като офицер или сержант от Националната служба за охрана или на длъжности по ;
5. при настъпила негодност за служба в Националната служба за охрана, установена от военномедицинските органи по ;
6. при психологична непригодност за служба в Националната служба за охрана, установена от органите по ;
7. при неявяване или отказ на служителя да заеме длъжността, на която се възстановява, в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, освен когато този срок не бъде спазен по уважителни причини;
8. при съкращаване на щата;
9. когато офицерът или сержантът не получи изискуемото за заеманата длъжност разрешение за достъп до класифицирана информация или когато разрешението му бъде отнето;
10. в случаите на несъвместимост по ;
11. когато се установи лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност като административно наказание или като наказание по , водещо до невъзможност за изпълнение на заеманата длъжност;
12. при осъждане за умишлено престъпление от общ характер;
13. при налагане на дисциплинарно наказание "уволнение";
14. със смъртта на служителя;
15. едностранно от началника на службата, в едногодишен срок от изменение на правоотношението със заповедта по ;
16. получаване на най-ниската обща оценка на изпълнението на длъжността при атестирането по ;
17. в срока по - по преценка на началника на Националната служба за охрана след оценка на изпълнението на длъжността.
(2) При установяване на обстоятелството по ал. 1, т. 5 на служителя се предлага друга подходяща за здравното му състояние длъжност. Ако той откаже, правоотношението се прекратява.
Чл. 117. (1) При прекратяване на служебното правоотношение по началникът на Националната служба за охрана отправя писмено предизвестие за срок 30 дни. При прекратяване на служебното правоотношение, без да е отправено предизвестие или когато не е спазен срокът на предизвестието, на служителя се изплаща обезщетение за срока на неспазеното предизвестие.
(2) При прекратяване на служебното правоотношение по писмено искане на служителя по заповедта се издава в срока по ал. 1.
(3) При прекратяване на служебното правоотношение по предизвестие не се отправя.
(4) Началникът на Националната служба за охрана не може да прекрати служебното правоотношение с бременна жена или с единствен родител на дете, което не е навършило три години, в случаите по .
Чл. 118. (1) Служебното правоотношение с офицер или сержант се прекратява със заповед на началника на Националната служба за охрана.
(2) Заповедта по ал. 1 се връчва срещу подпис на служителя, като се отбелязва датата на връчване. При невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя тя се изпраща на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка.
(3) Служебното правоотношение се прекратява:
1. по - от датата на връчване на заповедта, а при невъзможност заповедта да бъде връчена на служителя - от датата на изпращане на постоянния му адрес с препоръчано писмо с обратна разписка;
2. по - с изтичането на срока на предизвестието, а при неспазване срока на предизвестието - с изтичането на съответната част от срока на предизвестието;
3. по - от датата на издаването на заповедта;
4. по - от датата на събитието;
5. по - от изтичането на установения срок.
(4) Когато временно отстранен от служба офицер или сержант бъде осъден с влязла в сила присъда или му бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение", служебното му правоотношение се прекратява от деня на отстраняването му от работа.
Чл. 119. (1) Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение може да се обжалва по реда и в срока, определени в .
(2) Обжалването на заповедта не спира нейното изпълнение.
Чл. 120. При отмяна на заповед за прекратяване на служебното правоотношение офицерът или сержантът се възстановява на предишната или на друга съответстваща на званието и професионалната му квалификация длъжност и може да я заеме, ако в 14-дневен срок от влизането в сила на съдебното решение се яви в Националната служба за охрана.
Чл. 121. (1) При прекратяване на служебното правоотношение на офицерите и сержантите от Националната служба за охрана се изплаща еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни месечни възнаграждения, колкото прослужени години имат, но не повече от 20.
(2) При следващо прекратяване на служебното правоотношение от дължимото обезщетение по ал. 1 се приспада обезщетението, получено при предишното прекратяване.
(3) Когато офицерите и сержантите от Националната служба за охрана са прослужили 10 и повече години и служебното им правоотношение е прекратено на основание , поради заболяване или увреждане при или по повод изпълнение на служебно задължение, размерът на еднократното парично обезщетение не може да е по-малък от 15 брутни месечни възнаграждения.
(4) При прекратяване на служебното правоотношение при условията на ал. 3, когато прослуженото време е по-малко от 10 години, еднократното парично обезщетение е в размер 10 брутни месечни възнаграждения.
(5) При прекратяване на служебното правоотношение след прослужени 10 и повече години в Националната служба за охрана офицерите и сержантите имат право на еднократно допълнително вещево имущество или левовата му равностойност.
(6) Разпоредбите на ал. 1 - 5 не се прилагат при прекратяване на служебното правоотношение поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение".
(7) При смърт на офицер или сержант сумите по ал. 1 - 5 се изплащат на неговите наследници.
(8) Обезщетенията по ал. 1 - 5 и ал. 7 не се облагат с данъци.
Чл. 122. (1) При определяне размера на обезщетението по се вземат предвид прослужените години като офицер или сержант в Националната служба за охрана, на военна служба или на длъжностите по
(2) Еднократните парични обезщетения по се изплащат на базата на брутното месечно възнаграждение, определено към момента на прекратяването на служебното правоотношение.
Чл. 123. При незаконно прекратяване на служебното правоотношение офицерите и сержантите от Националната служба за охрана имат право на обезщетение в размер на брутното им месечно възнаграждение, получено преди прекратяването, за времето, през което са останали без работа, но за не повече от 6 месеца. Когато през това време са работили на по-нископлатена работа, те имат право на разликата във възнагражденията.
Чл. 124. (1) На офицер или сержант, претърпял телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения по време на дежурство, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 10 брутни месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 брутни месечни възнаграждения при средна телесна повреда, определени към деня на увреждането.
(2) На съпругата (съпруга), децата и родителите на офицер или сержант, загинал при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща еднократно парично обезщетение в размер 12 брутни месечни възнаграждения.
(3) Характерът на причинената телесна повреда по ал. 1 се определя от военномедицинските органи по , а обстоятелствата по настъпване на смъртта по ал. 2 се удостоверяват от преките началници на загиналия.
Чл. 125. В брутното месечно възнаграждение, което е база за изплащане на обезщетенията по тази глава, се включват само допълнителните възнаграждения с постоянен характер.

Глава дванадесета.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 126. (1) Който не изпълни разпореждане на служител на Националната служба за охрана, дадено в изпълнение на функциите му, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 500 до 1000 лв.
Чл. 127. (1) Който противозаконно пречи на служител от Националната служба за охрана да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 1000 до 3000 лв.
Чл. 128. (1) Ръководителите на държавните органи, организациите, ведомствата, местната администрация, юридическите лица и гражданите, които виновно не изпълняват задълженията, предвидени по този закон, се наказват с глоба от 200 до 2000 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 500 до 3500 лв.
Чл. 129. (1) Служител на Националната служба за охрана, който не подаде в указания срок декларация по или декларира невярна информация, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.
(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено повторно, глобата е в размер от 300 до 1000 лв.
Чл. 130. (1) Актовете за установяване на нарушенията по - се съставят от оправомощени от началника на Националната служба за охрана служители, а наказателните постановления се издават от началника на Националната служба за охрана.
(2) Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на .

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на този закон:
1. "" са уменията, придобити и усъвършенствани по време на специализираната подготовка и обучението в Националната служба за охрана, използвани за предотвратяване и пресичане на посегателства срещу охраняваните по този закон лица и обекти.
2. "" са отделите и самостоятелните звена на пряко подчинение на началника на Националната служба за охрана.
3. "" е информацията, която не е държавна тайна, но е свързана с изпълнението на функциите и задачите на Националната служба за охрана и с реализирането на правомощията на офицерите и сержантите или е получена в резултат на тази дейност, нерегламентираният достъп до която би се отразил негативно на интересите и сигурността на държавата, на дейността на Националната служба за охрана, на нейните служители във връзка с изпълнението на службата им или на трети лица.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) Съществуващите правоотношения на офицерите, офицерските кандидати и сержантите в Националната служба за охрана не се прекратяват, а се преобразуват съответно в служебни правоотношения по този закон, в служебни правоотношения по и в трудови правоотношения по . Сключените договори за военна служба се прекратяват в срок до тридесет дни от датата на влизане в сила на този закон.
(2) Офицерите и сержантите от Националната служба за охрана запазват присвоените им до влизането в сила на този закон звания и степени, а на офицерските кандидати се присвоява звание "главен старшина".
(3) Заварените към датата на влизане в сила на този закон офицери, офицерски кандидати и сержанти запазват получавания размер на основно месечно и допълнително възнаграждение за продължителна служба, за специфични условия на труд и за работа при вредни за здравето условия.
(4) Съществуващите правоотношения на лицата, работещи по трудово правоотношение, се преобразуват в служебни правоотношения по , ако лицата отговарят на изискванията на и подадат заявление по в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, или в трудови правоотношения по .
(5) С акта за назначаването на държавния служител:
1. се присъжда определеният в класификатора на длъжностите в Националната служба за охрана минимален ранг за заеманата длъжност, освен ако служителят притежава по-висок ранг;
2. се определя индивидуална основна месечна заплата, която не може да бъде по-ниска от получаваната до момента на преназначаване брутна заплата, като в нея се включва основното месечно възнаграждение и допълнителните възнаграждения с постоянен характер.
(6) Образуваните преписки за търсене на дисциплинарна или имуществена отговорност срещу служителите от Националната служба за охрана се приключват по досегашния ред.
(7) Офицерите, офицерските кандидати и сержантите от Националната служба за охрана, които не са ползвали отпуските си до влизането в сила на този закон, могат да ги ползват до една година от датата на влизането му в сила.
(8) Допълнително необходимите средства за осигурителни вноски на лицата по ал. 4 се осигуряват в рамките за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски по бюджета на Националната служба за охрана.
(9) Неизползваните отпуски на служителите по се запазват и не се компенсират с парично обезщетение.
§ 3. Размерът на обезщетението при прекратяване на правоотношението поради пенсиониране на заварените към датата на влизането в сила на закона офицери и сержанти, които са прослужили последните 13 години и 4 месеца на длъжности по , се определя от сбора на:
1. прослужените години по ;
2. годините на приравнения трудов и служебен стаж към първа категория труд.
§ 4. В (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12 и 22 от 2015 г.) се правят следните допълнения:
1. В :
а) в т. 1:
аа) в буква "г" след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се поставя запетая и се добавя "чл. 67 от Закона за Националната служба за охрана";
бб) в буква "д" след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се поставя запетая и се добавя "Закона за Националната служба за охрана";
б) в т. 4 след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се поставя запетая и се добавя "Закона за Националната служба за охрана";
в) в т. 8 след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се добавя "по чл. 67, ал. 2 и 3, чл. 121 и чл. 124 от Закона за Националната служба за охрана" и се поставя запетая;
г) в т. 16 след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се добавя "паричната помощ по чл. 69, ал. 1 от Закона за Националната служба за охрана" и се поставя запетая.
2. В от допълнителните разпоредби в т. 26, буква "б" накрая се поставя запетая и се добавя "както и служебните правоотношения между началника на Националната служба за охрана, от една страна, и офицерите и сержантите - от друга".
§ 5. В (обн., ДВ, бр. 33 от 2006 г.; изм., бр. 59 от 2006 г., бр. 59, 64 и 86 от 2007 г., бр. 98 от 2008 г., бр. 42 от 2009 г., бр. 60 от 2011 г., бр. 38 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 14 от 2015 г.) в се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите "министърът на отбраната" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думите "министърът на вътрешните работи" се добавя "и началникът на Националната служба за охрана".
2. В ал. 2 след думата "отбраната" съюзът "и" се заменя със запетая, а след думата "работи" се добавя "и в Националната служба за охрана".
3. В ал. 4 думата "министерство" се заменя с "ведомство".
§ 6. В (обн., ДВ, бр. 26 от 2000 г.; изм., бр. 88 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 47 и 118 от 2002 г., бр. 9 и 112 от 2003 г., бр. 6 и 14 от 2004 г., бр. 88 и 104 от 2005 г., бр. 30, 36, 64, 102, 105 и 108 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 43 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 41, 42, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 87 от 2010 г., бр. 19, 39, 55 и 99 от 2011 г., бр. 38, 44, 47 и 53 от 2012 г., бр. 15 и 66 от 2013 г., бр. 16, 53 и 98 от 2014 г. и бр. 10, 14 и 37 от 2015 г.), в след думите "на Министерството на вътрешните работи" се добавя "на Националната служба за охрана" и се поставя запетая.
§ 7. В (обн., ДВ, бр. 32 от 2000 г.; изм., бр. 35 и 39 от 2009 г.) в се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2:
"(2) Дирекция "Държавен протокол" уведомява началника на Националната служба за охрана за програмите за официални срещи, посещения и церемонии с участието на президента на републиката, председателя на Народното събрание и министър-председателя."
§ 8. В (обн., ДВ, бр. 41 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 120 от 2002 г., бр. 20 от 2003 г., бр. 17 от 2006 г., бр. 36 от 2008 г., бр. 82 от 2009 г. и бр. 14 от 2015 г.), в след думите "Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България" се поставя запетая и се добавя "офицери и сержанти по Закона за Националната служба за охрана".
§ 9. В (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. - бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 87 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 21 и 66 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В след думите "Министерството на вътрешните работи" се поставя запетая, добавя се "Националната служба за охрана" и се поставя запетая.
2. на глава четвърта се изменя така:
"ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В УЧИЛИЩАТА, ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, НАЦИОНАЛНАТА СЛУЖБА ЗА ОХРАНА И МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ".
3. В :
а) в ал. 1 след думите "въоръжените сили" се поставя запетая и се добавя "Националната служба за охрана", а след думата "военнослужещите" се поставя запетая и се добавя "офицерите и сержантите от Националната служба за охрана";
б) в ал. 2 след думите "министъра на отбраната" се поставя запетая и се добавя "от началника на Националната служба за охрана".
4. В :
а) в ал. 1 след думите "служителите в" се добавя "Националната служба за охрана и";
б) в ал. 2, изречение първо след думите "Министерството на вътрешните работи" се поставя запетая и се добавя "както и в Националната служба за охрана", а думите "съответните министри" се заменят със "съответния ръководител на ведомство";
в) в ал. 3 думите "отбраната или вътрешните работи" се заменят с "дейността на ведомствата по ал. 2" и думата "министър" се заменя с "ръководител на ведомство";
г) в ал. 4 след думите "Министърът на отбраната" се поставя запетая и се добавя "началникът на Националната служба за охрана" и след думите "въоръжените сили" се поставя запетая и се добавя "Националната служба за охрана".
5. В ал. 1 се изменя така:
"(1) Студентите, военнослужещите, гражданските лица и работниците във въоръжените сили, както и служителите в Националната служба за охрана и в Министерството на вътрешните работи, които са състезатели от националните отбори на страната или участници в държавните първенства по даден вид спорт, се подготвят и състезават по ред, определен от съответния ръководител на ведомство, който може за тази цел да създава специализирани формации за тренировъчна и състезателна дейност."
6. В след думите "въоръжените сили" се поставя запетая и се добавя "в Националната служба за охрана".
§ 10. В (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 1 и 105 от 2014 г.) в след думите "Министерството на вътрешните работи" се добавя "Националната служба за охрана" и се поставя запетая.
§ 11. В (обн., ДВ, бр. 41 от 2007 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 36, 43 и 69 от 2008 г., бр. 17, 35, 37 и 42 от 2009 г.; Решение № 3 на Конституционния съд от 2009 г. - бр. 45 от 2009 г.; изм., бр. 82, 89 и 93 от 2009 г., бр. 12, 17, 27 и 97 от 2010 г., бр. 105 от 2011 г., бр. 38, 44 и 82 от 2012 г., бр. 15, 27, 28, 52, 66 и 70 от 2013 г., бр. 11, 53, 61 и 98 от 2014 г., бр. 14 от 2015 г.; Решение № 2 на Конституционния съд от 2015 г. - бр. 23 от 2015 г.; изм., бр. 24 и 29 от 2015 г.) в думите "чл. 3 - 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; изм., бр. 82 от 1992 г., бр. 5 от 1995 г., бр. 13, 16, 22, 63 и 83 от 1996 г., бр. 25, 36 и 41 от 1997 г., бр. 13 от 1999 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 7 от 2003 г., бр. 56 и 83 от 2005 г., бр. 78 от 2006 г., бр. 70 от 2007 г.)" се заменят с "чл. 20 - 22 от Закона за Националната служба за охрана".
§ 12. В 6-месечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилника за прилагането му.
§ 13. Разпоредбите на този закон не могат да бъдат тълкувани в смисъл, ограничаващ приложението на . Органите по този закон осигуряват пълно и безусловно сътрудничество с Комисията за разкриване на документи и обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.
§ 14. Изпълнението на закона се възлага на началника на Националната служба за охрана.
§ 15. Законът влиза в сила от 1 ноември 2015 г.
-------------------------
Законът е приет от 43-то Народно събрание на 29 юли 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.
Предложи
корпоративна публикация
SIXENSE GROUP - СИКСЕНС ГРУП SIXENSE Group е глобална компания, базирана на 5 континента, развиваща...
Holiday Inn Sofia A warm "Welcome" to Sofia's newest 5 Star hotel.
Holiday Inn Sofia Добре дошли в най-новия 5-звезден хотел в София.
Резултати | Архив