ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ И ОТСТРАНЯВАНЕ НА ЕКОЛОГИЧНИ ЩЕТИ
Обн. ДВ. бр. от 29 Април 2008г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Май 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Октомври 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Ноември 2011г.,
доп. ДВ. бр. от 17 Февруари 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Юли 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 14 Август 2015г.
изм. ДВ. бр. от 13 Февруари 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 28 Април 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 12 Май 2009г.,
изм. ДВ. бр. от 1 Октомври 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 14 Декември 2010г.,
изм. ДВ. бр. от 22 Ноември 2011г.,
доп. ДВ. бр. от 17 Февруари 2012г.,
изм. ДВ. бр. от 13 Юли 2012г.,
изм. и доп. ДВ. бр. от 14 Август 2015г.
Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Приложение № 1 към
(Доп. - ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.)
1. Експлоатация на инсталации и съоръжения, за които се изисква издаване на комплексно разрешително по , с изключение на инсталациите и съоръженията или частите от тях, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и процеси.
2. За дейности по събиране, транспортиране, оползотворяване или обезвреждане на отпадъци, в т.ч. опасни отпадъци, за които се изисква разрешение или регистрационен документ съгласно .
3. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по използване на водите и водните обекти, в т.ч.:
а) всички зауствания в повърхностни води на отпадъчни води, с които се изпускат опасни вещества, посочени в наредбите по , за които се изисква предварително регламентиране в издаваните разрешителни за заустване съгласно и в комплексните разрешителни по ;
б) отвеждания на вещества в подземните води, инжектиране на замърсители в подземните води, водовземане и завиряване на воден обект, за които се изисква издаване на разрешително по смисъла на .
4. (изм. и доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на химични вещества и смеси по смисъла на от Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества и смеси.
5. Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на продукти за растителна защита по смисъла на .
6. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по производство, употреба, съхранение, обработка, пълнене и изпускане в околната среда на биоциди по смисъла на .
7. Извършване на дейности по превоз на опасни товари по смисъла на , , и .
8. Извършване на дейности по работа с генетично модифицирани организми (ГМО) в контролирани условия, освобождаване на ГМО в околната среда, пускане на пазара на ГМО или комбинация от тях като продукти или съставка на продукти, пренасяне на ГМО, внос, износ и транзит на ГМО по смисъла на , за които дейности се изисква разрешение в съответствие със .
9. (изм. - ДВ, бр. 53 от 2012 г., в сила от 13.07.2012 г., изм. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по превоз на отпадъци, в т.ч. внос, износ и транзит на отпадъци по смисъла на от Закона за управление на отпадъците.
10. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2015 г., в сила от 14.08.2015 г.) Извършване на дейности по управление на минните отпадъци съгласно .
11. (нова - ДВ, бр. 14 от 2012 г., в сила от 17.02.2012 г.) Експлоатация на места за съхранение в съответствие със .
Приложение № 2 към
1. Значимостта на щетите, които оказват отрицателно въздействие върху достигането или поддържането на благоприятно консервационно състояние на местообитанията или видовете, се оценява спрямо консервационния статус към момента на нанасяне на щетите, услугите, предлагани чрез ползите, които произвеждат, и капацитета им за естествено възстановяване.
2. Значимите отрицателни промени в базисното състояние се определят чрез измерими данни като:
2.1. брой на индивидите, тяхната гъстота и заемана територия;
2.2. роля на конкретните индивиди или на увредения район по отношение на видовете или опазването на местообитанието, редкостта на видовете или местообитанието (с местно/регионално/национално значение, включително на ниво Европейска общност);
2.3. капацитет на вида за размножаване (съгласно динамиката, характерна за този вид или за тази популация), неговата жизнеспособност или капацитет на местообитанието за естествено възстановяване (съгласно динамиката, характерна за типичните видове или техните популации);
2.4. капацитет на вида или местообитанието за възстановяване в кратък срок след възникване на щетите до състояние, смятано за равностойно или превъзхождащо базисното, достигнато единствено чрез динамиката на видовете или местообитанието без друга намеса, освен повишаването на защитните мерки.
3. Щетите с доказано въздействие върху човешкото здраве се класифицират като значителни щети.
4. Не се класифицират като значителни щети:
4.1. отрицателни промени, които са по-малки от естествените изменения, смятани за нормални за въпросните видове или местообитание;
4.2. отрицателни промени, дължащи се на естествени причини или произтичащи от намеса, свързана с нормалното управление на обектите, както е дефинирано в описанието на местообитанието или както е било извършвано по-рано от собствениците или операторите;
4.3. щети върху видове или местообитания, за които е установено, че ще се възстановят в кратък срок и без намеса до базисното си състояние или до състояние, смятано за равностойно или превъзхождащо базисното, достигнато единствено посредством динамиката на видовете или местообитанието.
Приложение № 3 към
Раздел I
1. .
2. .
3. Международна конвенция от 23 март 2001 г. за гражданската отговорност за щети, нанесени от замърсяване с параходно гориво.
4. Международна конвенция от 3 май 1996 г. за отговорността и компенсациите за щети, свързани с превоза на опасни и вредни вещества по море.
5. Конвенция от 10 октомври 1989 г. за гражданската отговорност за щети, причинени по време на превоз на опасни стоки с шосеен транспорт, железопътен транспорт и съдове за вътрешна навигация.
Раздел II
1. Парижка конвенция от 29 юли 1960 г. за отговорността на трети лица в областта на атомната енергия и Допълнителна Брюкселска конвенция от 31 януари 1963 г.
2. .
3. Конвенция от 12 септември 1997 г. за допълнителните компенсации за ядрена вреда.
4. . относно прилагането на Виенската конвенция и Парижката конвенция.
5. .
Приложение № 4 към
1. Цели и критерии за отстраняване на щети върху води или защитени видове или естествени местообитания.
Отстраняването на екологични щети, нанесени на води, защитени видове или естествени местообитания, се постига чрез възстановяването на околната среда до нейното базисно състояние чрез първично, допълнително и компенсаторно отстраняване.
Когато първичното отстраняване не доведе до възстановяване на околната среда до базисното й състояние, се пристъпва към допълнително отстраняване. Освен това се предприема компенсаторно отстраняване, за да се компенсират междинните загуби. Отстраняването на екологични щети, когато се отнася за щети върху води или защитени видове или естествени местообитания, също така предполага отстраняването на значимите рискове за оказване на отрицателно въздействие върху човешкото здраве.
1.1. Цели на отстраняването:
Цел на първичното отстраняване
1.1.1. Целта на първичното отстраняване е да се върнат увредените природни ресурси и/или услуги до или към базисното им състояние.
Цел на допълнителното отстраняване
1.1.2. Когато увредените природни ресурси и/или услуги не се върнат до своето базисно състояние, се предприема допълнително отстраняване. Целта на допълнителното отстраняване е да се осигури сходно ниво на природни ресурси и/или услуги, включително, както е подходящо, на алтернативно място, каквото би било осигурено, ако увреденото място се бе върнало към базисното си състояние. Когато е възможно и уместно, алтернативното място трябва да е географски свързано с увреденото място, като се вземат предвид интересите на засегнатото население.
Цел на компенсаторното отстраняване
1.1.3. Компенсаторно отстраняване се предприема, за да се компенсират междинните загуби на природни ресурси и услуги, чието възстановяване предстои. Това компенсиране се състои в допълнително подобряване на защитените естествени местообитания и видове или качеството на водите или на увреденото място, или на алтернативното място. Тук не се включват финансови компенсации за граждани.
1.2. Определяне на оздравителни мерки:
Определяне на първични оздравителни мерки
1.2.1. Разглеждат се опции, състоящи се от действия за пряко връщане на природните ресурси и услуги към базисното им състояние в ускорени срокове или чрез естествено възстановяване.
Определяне на допълнителни и компенсаторни оздравителни мерки
1.2.2. Когато се определя мащабът на допълнителните и компенсаторните оздравителни мерки, първо се разглеждат подходите за използване на еквивалентност "ресурс за ресурс" или "услуга за услуга". Съгласно тези подходи действията, които осигуряват природни ресурси и/или услуги от еднакъв тип, качество и количество като увредените, се разглеждат първи. Когато това не е възможно, се осигуряват алтернативни природни ресурси и/или услуги. Например занижаване на качеството може да бъде компенсирано с увеличаване на количеството оздравителни мерки.
1.2.3. Ако не е възможно да се използват избраните първо подходи "ресурс за ресурс" или "услуга за услуга", тогава се ползват техники за алтернативна оценка. Компетентният орган може да установи метода, например парична оценка, за определяне обсега на необходимите допълнителни и компенсаторни оздравителни мерки. Ако оценката на загубените ресурси и/или услуги е изпълнима, но оценката на заместващите природни ресурси и/или услуги не може да бъде извършена в разумен срок или на разумна цена, тогава компетентният орган може да избере оздравителни мерки, чиято цена е еквивалентна на определената парична стойност на загубените природни ресурси и/или услуги.
Допълнителните и компенсаторните оздравителни мерки трябва да бъдат проектирани така, че да осигуряват допълнителни природни ресурси и/или услуги, за да отразят времевите предпочитания и времевия профил на оздравителните мерки. Например, колкото е по-дълъг периодът от време преди достигането на базисното състояние, толкова по-голямо е количеството на компенсаторните оздравителни мерки, които се предприемат (при равни други условия).
1.3. Избор на оздравителни опции:
1.3.1. Приемливите оздравителни опции трябва да се оценяват при използване на най-добри налични техники на базата на следните критерии:
а) въздействие на всяка от опциите върху здравето и безопасността на гражданите;
б) разходите по прилагане на опцията;
в) вероятността за успех на всяка от опциите;
г) степента, до която всяка от опциите ще предотврати бъдещи щети и ще избегне вторични щети при внедряването си;
д) степента, до която всяка от опциите е от полза за всеки от компонентите на природния ресурс и/или услуга;
е) степента, до която всяка от опциите взема предвид съответните социални, икономически и културни проблеми и други фактори, характерни за района;
ж) времето, което ще е необходимо, за да бъде ефективно възстановяването на екологичните щети;
з) степента, до която всяка от опциите постига възстановяването на обекта от екологичните щети;
и) географската връзка с увредения обект.
1.3.2. Когато се оценяват различните идентифицирани оздравителни опции, могат да бъдат избрани първични оздравителни мерки, които не връщат напълно увредените води или защитени видове или естествени местообитания към базисното им състояние или които го възстановяват по-бавно. Решението може да бъде взето само ако природните ресурси и/или услуги, загубени на първичния обект в резултат на решението, се компенсират чрез увеличаващи се допълнителни или компенсаторни действия, за да се осигури ниво, сходно на това на загубените природни ресурси и/или услуги. Такъв би бил случаят, например, когато равностойни природни ресурси и/или услуги могат да бъдат предоставени от другаде на по-ниска цена. Тези допълнителни оздравителни мерки се определят в съответствие с правилата, заложени в т. 1.2.2.
1.3.3. Независимо от правилата, предвидени в т. 1.3.2 и в съответствие с чл. 36, компетентният орган има право да реши, че няма да бъдат вземани по-нататъшни оздравителни мерки, ако:
а) вече предприетите оздравителни мерки гарантират, че повече не съществува значителен риск за оказване на отрицателно въздействие върху човешкото здраве, водите или защитени видове и естествени местообитания, и
б) разходите за оздравителните мерки, които трябва да бъдат взети, за да се достигне базисното състояние или сходно ниво, би било несъразмерно с очакваните екологични ползи.
2. Цели и критерии за отстраняване на щети върху почвата
Оценката за замърсяването на почвите и за наличието на риск се извършва по реда на (ДВ, бр. 15 от 2007 г.).
В случаите, когато в почвите има органични замърсители, може да се приложи и естествено възстановяване на почвите в съответствие с критериите, предвидени в (обн., ДВ, бр. 36 от 1979 г.; изм., бр. 5 от 1996 г., бр. 54 от 1997 г., бр. 21 от 2000 г., бр. 39 от 2002 г.).
Предназначението на териториите и поземлените имоти се определя по реда на и от Закона за устройство на територията.
