1. Признава се право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако:

а) до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж;

б) продължават да ги владеят;

в) не притежават друго жилище в местожителството си.

Това право се признава и на онези наследници и частни приемници, които владеят имота и не притежават друго жилище в местожителството си. Частното приемство се установява с писмен акт или със съдебно решение.

Сградите и постройките върху местата се считат за собственост на лицата, на които се признава право на строеж.

2. Правото на строеж върху държавна земя, признато по настоящия закон, се заплаща до 31 декември 1960 г. по специална тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Дължимите суми след тази дата се събират по реда, установен за събиране на данъците и таксите. Направените досега вноски се приемат за частични плащания. Внесените в повече суми не се връщат.

3. Срокът по Указа за изменение на Указа за ликвидиране на законите за уреждане собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници от 1954 г. се продължава до 31 декември 1957 г.

4. На лицата, на които е признато правото на строеж върху държавна земя, се издават удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети.

Подробностите по издаването на удостоверения и по приложението на закона се уреждат с правилник, утвърден от министъра на комуналното стопанство и благоустройство.