На основание чл.10в, ал. 1, т. 2 и 3, чл.33, ал. 4 ЗСПЗЗ, чл.19а, ал. 3 и 4 ППЗСПЗЗ и заповед № РД-09-189 от 30.III.2005 г. на министъра на земеделието и горите определям:
1. Дължимото обезщетение на българските граждани или техните наследници, чиито земеделски земи са послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87 от 1964 г.), както следва:

Рег. № на преписката	Име, презиме и фамилия на наследодателя	Дължимо обезщетение за декари	Местонастаняване
Област Хасково Общинска служба по земеделие и гори - Ивайловград
№ 94 ТТ-106/23.04.2003 г.	насл. на Ирина Добрева	60	Ивайловград
№ 94 РР-105/24.04.2003 г.	насл. на Елена Трендафилова Николова	122	Ивайловград
Общинска служба по земеделие и гори - Свиленград
№ 94 ДД-131/20.03.2003 г.	насл. на Мицо Делев Гюлев	40	Свиленград
Област Ямбол Общинска служба по земеделие и гори "Тунджа" - Ямбол
94 ГГ-109/25.03.2003 г.	насл. на Иван Райков Калпачков	359	с. Голям манастир

2. Посочените общински служби по земеделие и гори да извършат обезщетяването на правоимащите лица съгласно чл.19б, ал. 1 ППЗСПЗЗ, като възстановените земи заедно със земите за обезщетяване не надхвърлят размера, определен в чл.10, ал. 8 ЗСПЗЗ. За земите над този размер собствениците се обезщетяват с поименни компенсационни бонове съгласно чл.19а, ал. 9 ППЗСПЗЗ. При невъзможност обезщетяването да се извърши със земя в пълен или частичен размер то правоимащите лица могат да бъдат обезщетени с поименни компенсационни бонове съгласно чл.19, ал. 14 ППЗСПЗЗ. Заповедта може да се обжалва чрез министъра на земеделието и горите пред Върховния административен съд.