Член 2, параграф 2
2. Могат да станат членове всички други държави, чието участие представлява интерес от юридическа гледна точка за работата на конференцията. Приемането на нови държави членки се решава от правителствата на държавите участнички по предложение от една или повече от тях с мнозинство от подадените гласове в срок шест месеца от деня, в който правителствата са били сезирани с това предложение.

След член 2 се добавя член 2А, както следва:
1. Държавите членки на конференцията могат на заседание относно общи въпроси и политика, на което присъства мнозинство от държавите членки, чрез мнозинство от подадените гласове да решат да приемат също за член всяка една Регионална организация за икономическа интеграция, която е подала молба за членство до Генералния секретар. Терминът "членове" по този статут ще включва и такива организации членки, освен ако изрично се предвижда друго. Приемането влиза в сила, след като съответната Регионална организация за икономическа интеграция приеме статута.
2. За да има право да подаде молба за членство в конференцията, Регионалната организация за икономическа интеграция трябва да се състои само от суверенни държави и тези държави членки да са й прехвърлили компетенции по определен кръг въпроси в сферата на конференцията, включително правомощие да взима решения, които са задължителни за държавите, нейни членки по тези въпроси.
3. Всяка Регионална организация за икономическа интеграция, кандидатстваща за членство, заедно с молбата предоставя декларация за компетентност, посочваща въпросите, по които компетенциите са прехвърлени към нея от държавите, нейни членки.
4. Всяка организация членка и държавите, нейни членки, уведомяват Генералния секретар за всяка промяна във връзка с компетентността на организацията членка или във връзка с нейното членство. Генералният секретар предава тази информация на другите членове на конференцията.
5. Приема се, че държавите членки на организацията членка запазват компетенциите си върху всички въпроси, по отношение на които не е специално декларирано или съобщено за прехвърляне на компетенции.
6. Всеки член на конференцията може да поиска организацията членка и държавите, нейни членки, да предоставят информация относно това, дали организацията членка има компетентност във връзка със специфичен въпрос, който се разглежда от конференцията. Организацията членка и държавите, нейни членки, осигуряват предоставянето на информация по такава молба.
7. Организацията членка упражнява членски права на алтернативен принцип с държавите, нейни членки, които са и членки на конференцията, в областта на съответната им компетенция.
8. Организацията членка може да упражни такъв брой гласове по въпроси в рамките на нейната компетентност на всяко заседание на конференцията, на което тя има право да участва, равен на броя на държавите, нейни членки, които са прехвърлили компетенция на организацията членка по съответния въпрос и които имат право да гласуват и са се регистрирали за това заседание. Когато организацията членка упражнява правото си на гласуване, държавите, нейни членки, не упражняват тяхното право, и обратно.
9. "Регионална организация за икономическа интеграция" означава международна организация, която е съставена само от суверенни държави и на която държавите, нейни членки, са прехвърлили компетенции по различни въпроси, включително правомощието да взима решения, които са задължителни за държавите, нейни членки, по тези въпроси.

Член 3
1. Функционирането на конференцията се осигурява от Съвета по общи въпроси и политика (наричан по-долу "съвета"), състоящ се от всички членове. Заседания на съвета се провеждат по принцип всяка година.
2. Съветът осигурява това функциониране посредством постоянно бюро, чиято дейност той направлява.
3. Съветът разглежда всички предложения, предназначени да бъдат включени в дневния ред на конференцията. Той е свободен да прецени какъв ход да даде на тези предложения.
4. Холандската държавна комисия, учредена с Кралски декрет на 20 февруари 1897 г., с цел да способства за кодифицирането на международното частно право след консултация с членовете на конференцията определя датата на дипломатическите сесии.
5. Държавната комисия се обръща към правителството на Холандия за свикване на държавите членки. Председателят на държавната комисия е председател на сесиите на конференцията.
6. Обикновените сесии на конференцията по принцип се свикват на всеки четири години.
7. В случай на нужда съветът може след консултация с държавната комисия да предложи на правителството на Холандия да свика конференцията на извънредна сесия.
8. Съветът може да консултира държавната комисия по всеки друг въпрос, отнасящ се до конференцията.

Член 4
1. Седалището на постоянното бюро е в Хага. То се състои от генерален секретар и четирима секретари, посочени от правителството на Холандия по предложение на Постоянната държавна комисия.
2. Генералният секретар и секретарите трябва да притежават съответните юридическа квалификация и практически опит. При назначаването им се взема предвид също различната географска представителност и различния правен опит.
3. Броят на секретарите може бъде увеличен след консултация със съвета и в съответствие с член 9.

Член 5
Под ръководството на съвета постоянното бюро е натоварено със:
а) подготовката и организацията на сесиите на Хагската конференция, както и събранията на съвета и на всяка от специалните комисии;
б) работата на секретариата на сесиите и на предвидените в буква "а" събрания;
в) всички задачи, които влизат в дейността на един секретариат.

Член 6
1. С цел да улеснят връзките между членовете на конференцията и постоянното бюро правителството на всяка от държавите членки трябва да определи национален орган, а всяка организация членка - орган за контакт.
2. Постоянното бюро може да кореспондира с всички органи, определени по този начин, и с компетентните международни организации.

Член 7
1. Сесиите и в интервалите между сесиите - съветът, могат да учредяват специални комисии с цел изготвянето на проекти за конвенции или да проучват всички въпроси на международното частно право, които са от компетенцията на конференцията.
2. Сесиите, съветът и специалните комисии работят на принципа на консенсуса до възможно най-висока степен.

Член 8
1. Бюджетните разходи на конференцията се разпределят между държавите членки на конференцията.
2. Организацията членка не трябва да заплаща допълнително извън платените от държавите, нейни членки, вноски за годишния бюджет на конференцията, но ще заплаща сума, която се определя от конференцията в консултация с организацията членка, за покриване на допълнителни административни разходи, възникнали от нейното членство.
3. При всички случаи разходите по транспорт и пребиваване на делегатите на съвета и специалните комисии ще се заплащат от представените членове.

Член 9
1. Бюджетът на конференцията се представя всяка година за одобрение от Съвета на дипломатическите представители на държавите членки в Хага.
2. Тези представители също така фиксират разпределението между държавите членки на разходите, възложени по силата на бюджета върху последните.
3. Дипломатическите представители се събират за тази цел под председателството на министъра на външните работи на Кралство Холандия.

Член 10
1. Разходите по организирането на обикновените и извънредните сесии на конференцията се поемат от правителството на Холандия.
2. Във всички случаи разноските по транспорт и пребиваване на делегатите са за сметка на съответните членове.

Член 12
1. Измененията на статута трябва да се одобрят с консенсус от държавите членки, които присъстват на събрание относно общите въпроси и политика.
2. Такива изменения влизат в сила за всички членове три месеца, след като са одобрени от две трети от държавите членки съгласно техните съответни вътрешни процедури, но не по-рано от девет месеца от деня на тяхното приемане.
3. Събранието по точка 1 може да промени с консенсус сроковете по точка 2.

Член 13
Разпоредбите на този статут ще бъдат допълнени от правилник, който да осигури изпълнението им. Този правилник ще бъде изготвен от постоянното бюро и представен за одобрение от дипломатическа сесия, Съвета на дипломатическите представители или Съвета по общи въпроси и политика.

Член 14, параграф 3
3. В случай на приемане на нов член, холандското правителство информира членовете за декларацията за приемане на този нов член.

Член 15, параграф 2
2. Денонсирането следва да бъде официално съобщено на Министерството на външните работи на Кралство Холандия най-малко шест месеца преди изтичането на бюджетната година на конференцията и влиза в действие с изтичането на гореспоменатата година, но само по отношение на члена, който го е съобщил.

След член 15 се добавя:
Текстовете на статута на английски и френски език, изменен на ........ 200..., са еднакво автентични.