Нов проект, свързан с лечението на множествената склероза, разработва Институтът по молекулярна биология (ИМБ) "Акад. Румен Цанев" към Българската академия на науките (БАН). За него разказа пред Econ.bg доц. д-р Румяна Миронова.

Проектът се отнася до усъвършенстването на един от основните методи за лечение на болестта – това с ß-интерферон. Макар да се счита за най-успешния опит за справяне с множествената склероза, прилагането му е свързано с различни рискове и странични ефекти за човешкия организъм.

Ето защо, професорският екип от ИМБ се заема със задачата да проучи формулата, за да стане ясно какво пречи на организма да усвои безпроблемно инжектираното му лекарство. Изследванията довеждат като извод две опции за усъвършенстване на лекарството, като учените отделят по-специално внимание на едната от тях.

Тригодишният проект е финансиран от Националния фонд "Научни изследвания" (НФНИ) към тогавашното Министерство на образованието и науката (МОН). За период на работа от 2005 до 2008 г. са инвестирани 47 хиляди лева.

Популяризирането сред научните среди е свързано с публикация в престижно научно списание – The Journal of Allergy and Clinical Immunology. Статистиката го поставя на първо място по рейтинг сред съществуващите в света 21 научни списания в областта на алергологията и на девето – сред 134 в областта на имунологията (двата сегмента на биологията много често се припокриват в изследванията си). Сред всички близо 6 хиляди научни списания в областта на биологията и медицината изданието е на приблизително стотно място.

Ето какви подробности научихме от доц. д-р Миронова.

Няколко думи за болестта

Както вече стана ясно, обект на изследванията на учените са болните от множествена склероза. Румяна определя заболяването като "социално важно", тъй като с напредването му засегнатите хора се инвалидизират и стават нетрудоспособни.

Болестта е една от най-разпространените в XXI век, а лечението й – едно от най-скъпите. В България страдащите от множествена склероза са от порядъка на няколко хиляди – между две и пет. Всяка година лекарствата струват на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) приблизително десетки милиони лева.

В развита страна като Великобритания, например, лечението е второто най-скъпоструващо, след това на различните форми на рака. Годишно страната отпуска около 1,5 млрд. паунда на болните.

Самият механизъм на заболяването не е докрай изяснен. То се смята за автоимунно – организмът реагира срещу обвивката на нервните си клетки, разгражда я и това води до нарушаване на нервната проводимост. Все още обаче не е открито какво провокира целия този процес.

Лекарства и методи за лечение

Прилагат се различни подходи в борбата срещу множествената склероза. Основната лекарствена терапия е интерфероновата – опира се на белтъка интерферон. Тя се стреми да промени имунния отговор на организма, който кара защитните му клетки да атакуват нервните обвивки. С други думи – да се притъпи острата реакция от страна на автоантителата.

Всяко живо същество, включително човекът, произвежда в ограничени количества интерферонови молекули. Те обаче са твърде малко, за да провокират този т. нар. ефект на имуномодулация на имунния отговор. По експериментален път (първо с животни, а после и с хора) е установено, че ако на болния се даде допълнително количество от този белтък, той ще облекчи действието на "обърканите" антитела. В резултат се забавя прогресията на заболяването.

Тъй като обаче човешкото тяло генерира твърде малко молекули интерферон, той трудно може да бъде изолиран. Затова учените, разработили лекарствения метод, са открили, че могат да заставят друг, съвсем примитивен организъм, да го произведе в необходимите за лечението количества. В случая става дума за чревната бактерия ешерихия коли.

Всичко това, смята доц. д-р Миронова, е резултат от големите постижения на генното инженерство. И най-вече на откритието, че зад всеки белтък стои определена генна информация, "написана" на език, който може да бъде разпознат и от бактерията, и от човека. Тоест, обяснява тя, все едно да вземем информация от един стар компютър и да я въведем в много по-съвременен такъв – тя ще си остане същата и ще бъде разчетена.

По-късно резултатите от масово прилаганата терапия са показали, че най-ефективен е ß-интерферонът (бетаферон или бетасерон според различните фармацевтични производители). Показателите му са най-високи сред болните – факт, описан в научната литература.

Проблеми при лечението

"Така изглеждат идеално нещата, на теория, но винаги има някакви проблеми", обясни Румяна, след като описа механизма на интерфероновата терапия.

Оказва се, че лечението често води до различни странични ефекти – възпалителни реакции, повишаване на телесната температура, треска. В най-общи линии става дума за грипоподобни симптоми, но са регистрирани и единични случаи на анафилаксия (остра алергична реакция с характерни множествени обриви, подуване и затруднено дишане), както и на тежка уртикария (вид кожна алергия).

Всичко това се дължи на нестабилността и имуногенността на лекарствения белтък. Тъй като по същество той е органично съединение, при изолирането на молекулата му извън естествената му среда тя се оказва много по-нестабилна, в сравнение с лекарствата на неорганична основа. По време на образуването на белтъка в чревната бактерия той взаимодейства с глюкозни молекули или се осъществява т. нар. Процес гликиране. След химичната реакция интерферонът е "обезобразен" - организмът го разпознава като чужд и започва да го атакува.

"Това автоматично води до неефективна терапия, а при тези високи цени това е неоправдано. И, второ, води до странични ефекти, което вече е нежелателно и опасно", обяснява Миронова.

Други фактори за имуногенността на лекарството са начинът, по който то се прилага, неговото дозиране, както и разликите между човешкия организъм и този на бактерията. Индивидуалните характеристики на пациентите също могат да повлияят.

Решението на учените и достигането до него

Преди повече от 20 години Институтът разработва други две лекарствени формули – очни капки за вирусен конюнктивит и вирогел срещу херпес зостер. Заради липса на средства те не успяват да се реализират на фармацевтичния пазар, но при работата с тях изникват аналогични въпроси и проблеми.

Основният въпрос е: Защо към белтъците се прикрепят захари? Всеки биолог знае, че този процес може да бъде много опасен, казва Румяна. Ето защо учените изследват имуногенността на белтъчните молекули и процесите, които са довели до нея.

Така стигат до две решения на проблема, опиращи на предимството, че процесът не е генетично обусловен и може да му се влияе.

Първият метод е теоретичното "филтриране" на съединението. Не всички молекули са засегнати от гликирането, затова съществува възможност здравите молекули да се отделят от деформираните, преди продуктът да се пусне в употреба. Това обаче значително би оскъпило производството, което пък поражда съмнението, че методът е вече добре познат на фармацевтичните компании, но засега неприлаган.

Решението, върху което екипът работи, е потискането на самия деформиращ процес. Да се направи така, че да бъдат засегнати минимум молекули и по този начин да се повиши ефективността на лекарството. Реакцията белтък-захар е чисто химична и съществува възможност за нейното инхибиране (забавяне) посредством различни вещества. Някои от подходящите инхибитори са ни добре познати – например широко разпространеният аспирин, както и витамин B1.

Идеята на учените връща проблемите на лекарството още в самото производство. Някъде по пътя между отглеждането на интерфероните в биореактори и разпределянето им в различни шишенца, които да достигнат до нуждаещите се от тях пациенти, да се поработи върху изолирането на един съвсем чист белтък.

Ако се усъвършенства този производствен метод, той може да бъде приложен за почти всички лекарства на белтъчна основа. "Пазарът се заля с много лекарствени препарати, но доколко са ефективни? Това, че нещо не ти вреди, не значи, че ти помага", обобщава Румяна нуждата от предприемането на подобни действия.

Ето защо, добавя тя, е толкова важно направените изследвания и достигнатите изводи да бъдат публикувани в научни издания от по-висок ранг. Ако бъдат поместени само в българските списания, вероятността да достигнат до масата фармацевтични компании е много малка. Затова изследванията на Института ще намерят място и в други публикации.

Трудности, партньорства и финансиране

Екипът, работил върху новата методология, е в българо-македонски състав, с японско сътрудничество. Инициатор и организатор на изследванията е доц. д-р Миронова. Нейна асистентка, извършила основните изследвания върху наличните серуми, е Ангелина Средовска-Божинов. Самите серуми са доставени от невролозите д-р Красимир Генов и д-р Вера Даскаловска.

Основният методичен материал, с който се работи, е подарък от Япония. При започването на разработката японските учени, сътрудници на българския екип, имат опит в анализирането на този тип процеси. Проф. Тошимицу Нива пръв е представил метода, чрез който е доказано наличието на имуногенност при интерфероновата терапия.

Финансирането, подчертава Румяна, идва от ресорното министерство – от Националния фонд "Научни изследвания" към него. То, както вече стана дума, е в размер на 47 хил. лева. Такава сума едновременно дава възможност за целенасочени изследвания, но и ги ограничава.

Една от трудностите при осъществяването на проекта идва при неговото популяризиране. Оказва се, че не е никак лесно да получиш място в страниците на престижно научно списание. След редакторско пресяване на няколко нива, съставителите на специализираните издания много често поставят определени допълнителни условия, преди да публикуват избрания научен труд.

Такъв е случаят и със статията, в която доц. д-р Миронова описва постигнатите научни резултати. Едно от изискванията на The Journal of Allergy and Clinical Immunology е да се направят други изследвания – в същата посока, но с по-съвременна методология. Невъзможна задача с наличното финансиране.

За щастие, Румяна успява да убеди редакторския екип, че подобно условие е финансово необосновано и ненужно. "Сметнах, че само това, което те искат, би ни струвало горе-долу колкото целия проект", каза тя.

С други думи, проект от такъв ранг би могъл да се усъвършенства и развие, за да стане, както се изрази ученият, "още по-добър", стига да има необходимото финансиране. От Института обаче са благодарни на Фонда, без който не би се стигнало и до тези резултати. За усвояването на отредения бюджет те са ангажирани и с други проекти към него.