Информацията по-долу може да ви прозвучи като от научно-фантастичен филм, но е факт. Изследователи са разработили микрочастици,
които могат да се инжектират директно в кръвообращението на човек за бързо насищане с кислород на тялото, дори ако той не е способен да диша в това време. Това е един от
най-големите медицински пробиви през последните години и може да спаси милиони човешки животи всяка година, пише gizmodo.com.
Изобретението е разработено от екип на Болницата за деца в Бостън и ще даде възможността на медицинските екипи да поддържат пациентите живи и в добро състояние между 15 и 30 минути, дори те
да имат тежка дихателна недостатъчност. Посоченият интервал от време би стигнал на докторите и екипите за спешна помощ да си свършат работата, без да рискуват пациентът да получи инфаркт
или постоянни увреждания на мозъка.
Откритието вече е успешно тествано върху животни с критична белодробна недостатъчност. Когато лекарите са инжектирали течността във вените им, това е водело до нормализиране на
нивата на кислород в кръвта им, добавяйки ценни допълнителни минути живот.
Частиците са съставени от джобчета кислород, обвити в слой специфичен вид липиди - естествени молекули, които обикновено служат за складиране на енергия или като компонент на
клетъчните мембрани. Така образуваните частици са с размери между 2 и 4 µm (микрометра) и се съхраняват в течен разтвор, който е лесен за пренасяне и използване от екипите за спешна помощ.
Създаването на подобни разтвори се е проваляло в миналото, защото те са предизвиквали запушване на кръвоносните съдове, вместо насищане с кислород на клетките.
Според Джон Кеър, лекар в отделението по кардиология на Болницата за деца в Бостън, проблемът бил разрешен чрез използването на частици с неправилна форма вместо на балончета:
"Ние работихме около проблема, като пакетирахме газа в малки частици, подлежащи на деформация. Така покривната площ на частиците драматично се увеличи, позволявайки по-ефективна обмяна на
кислорода и преминаването на частиците през капиляри, където газовите балончета биха заседнали."
Идеята за откритието дошла на Кеър след като трябвало да лекува малко момиченце през 2006 г. Заради белодробен кръвоизлив, предизвикан от пневмония, момиченцето получило тежка мозъчна травма, която
в крайна сметка довела до неговата смърт, преди медицинският екип да може да я постави на байпас.
Скоро след това Кеър събрал екип и започнал работа върху идеята, показваща обещаващи резултати от самото начало:
"Някои от най-убедителните експерименти бяха ранните. Взехме малко кръв един от друг, смесихме я в епруветка с микрочастиците и гледахме как синята кръв (добила синкав оттенък след като е
лишена от кислород - бел.ред.) се превърна моментално в червена. Звучи като магия, но беше началото на това, което след години на проучване се превърна в тази животодаряваща течност в
бутилка."