Досега превръщането на целулозата от земеделските отпадъци в моторно гориво бе почти непостижимо в индустриални мащаби поради високите енергоемкост и цена на използваните методи.

Щатската компания Renmatix обаче е предприела сериозни стъпки към решаването на задачата да превърне "оловото в злато". В своя нов изследователски център в Пенсилвания изследователите от Renmatix възнамеряват да произвеждат гориво от целулоза в комерсиални мащаби, използвайки за целта т.нар. свръхкритична вода.

Свръхкритичната вода представлява поставена под високо налягане и температура вода, при което течното и газообразното състояние преминават в еднородна смес с еднаква плътност. С нейна помощ Renmatix се опитва да създаде ефективен и евтин метод за извличане на захари от целулозна биомаса – основната съставка, изграждаща дървесината, остатъците от житните и царевичните култури, както и другите неядивни части от растенията.

Впоследствие тези прости захари могат да се преобразуват в моторни горива като етанол или изходни суровини за различни химически съединения.

Голямата разлика между технологията на Renmatix и останалите методи е че, докато в другите случаи изследователите са използвали различни комбинации от киселини и скъпи ензими за преобразуването на биомасата в гориво, то Renmatix разчита основно на гореща вода под високо налягане. Свръхкритичната вода намира приложение и в други индустриални процеси, като премахването на кофеина от кафето и създаването на лекарства.

Ако методът започне да се прилага реално на практика, това ще направи горивото от биомаса много по-евтино от сега произвежданото и по-икономически изгодно в промишлени мащаби. Сред другите предимства на метода са неговата екологичност в сравнение с фосилните горива, както и фактът, че производството му няма да отклонява хранителни ресурси като царевица или захарна тръстика. Не е за подценяване и относителната енергийна независимост, която биогоривата дават на произвеждащата ги страна.