Глава първа
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1.

С тази инструкция се уреждат организацията и планирането на разсадниковото производство, функциите и дейността на държавните горски разсадници и условията за производство на фиданки в тях.

Чл. 2.

Производството в държавните горски разсадници се организира от държавните лесничейства (ДЛ).

Глава втора
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ГОРСКИ РАЗСАДНИК И ПЛАНИРАНЕ НА РАЗСАДНИКОВОТО ПРОИЗВОДСТВО

Раздел I
Организация на горски разсадник

Чл. 3.

(1) Основното предназначение на горските разсадници е да произвеждат доброкачествени фиданки за залесяване в горския фонд, на земеделски земи и на терени за горска биологична рекултивация.
(2) В горските разсадници могат да се създават маточници, семепроизводствени градини, сортови и клонови колекции и дендрариуми.
(3) При необходимост в горските разсадници се осъществява и производство на декоративни и овощни фиданки, семена, резници, калеми и клонки за украса.

Чл. 4.

(1) Производството на фиданки за залесяване се осъществява в постоянни и временни горски разсадници.
(2) Временните горски разсадници се създават по изискванията за постоянните или под склопа на насажденията.

Чл. 5.

(1) При създаване на постоянен горски разсадник се спазват следните изисквания:
1. природните условия в разсадника да съответстват на екологичните изисквания на произвежданите видове;
2. теренът да е равен или полегат с наклон до 5°;
3. да бъде централно разположен в района за залесяване, да има удобна връзка с пътната мрежа, условия за водоснабдяване и електроснабдяване и правилна форма;
4. почвата да бъде дълбока минимум 60 см, богата, с глинесто-песъчлив или песъчливо-глинест механичен състав;
5. почвената киселинност да бъде в границите на pH 5,0-7,0.
(2) Не се допуска създаване на разсадник:
1. на места с ранни есенни и късни пролетни студове и слани и изложени на силни ветрове;
2. на малки площи (до 10 дка), изложени на големи снегонавявания и бавно топене на снега;
3. на почви, които са обезструктурени, мочурливи, солени и заразени с болести, насекоми и други вредители;
4. на заливаеми земи;
5. в близост до трепетликови насаждения или групи от трепетликови дървета (200-400 м);
6. до източници на промишлени отровни емисии (от 5 до 10 км според посоката на преобладаващите ветрове).
(3) Големината на разсадника се определя съобразно максималните производствени разчети, като се предвижда възможност за разширяване на производствената част до 20 %.
(4) Допуска се производство на фиданки от високопланински екотипове в среднопланински разсадник при надморска височина близка до 1500 м.

Чл. 6.

(1) При създаване на временен разсадник под склопа на насаждение се спазват следните изисквания:
1. създават се в насаждения с качествена селекционна структура (след извеждане на селекционни сечи), със склопеност до 0,3 и със странична осветеност;
2. насажденията да бъдат в средния планински пояс с наклон до 5°;
3. почвите да са с лек до среден механичен състав;
4. да са защитени от паша на дивеч и домашни животни.
(2) Не се допуска създаване на временни разсадници на:
1. места с мразовинни дупки и изложени на студени ветрове;
2. почви с тежък механичен състав.

Чл. 7.

(1) Местата за създаване на постоянни и временни разсадници се определят от комисия, назначена със заповед на началника на регионалното управление на горите (РУГ). В комисията се включват представители на РУГ, държавното лесничейство (ДЛ), Горска семеконтролна станция (ГСС), лесозащитна станция (ЛЗС) и представител на районната служба за растителна защита, карантина и агрохимия (РСРЗКА).
(2) Комисията по ал. 1 изготвя протокол и в 7-дневен срок го представя за утвърждаване.
(3) Началникът на НУГ или упълномощено от него лице утвърждава протокола на комисията по ал. 2 и издава заповед за създаване на горски разсадник.
(4) При необходимост се извършва прекатегоризация на земята по реда на чл.5 от Правилника за прилагане на Закона за горите (ДВ, бр. 41 от 1998 г.).

Чл. 8.

Закриването на постоянни и временни горски разсадници се извършва от началника на НУГ или упълномощено от него лице при спазване на следната процедура:
1. директорът на ДЛ изготвя мотивирано предложение до началника на съответното регионално управление на горите;
2. за разглеждане на предложението по т. 1 началникът на РУГ назначава комисия, включваща представителите по чл. 7, ал. 1; комисията изготвя доклад със становище по предложението по т. 1;
3. началникът на РУГ одобрява доклада на комисията по т. 2 и го представя на началника на НУГ ведно с проект на заповед за закриване на горския разсадник или мотивиран отказ.

Чл. 9.

(1) Пространственото разположение на производствените отдели и спомагателни площи в разсадника се извършва чрез изготвяне на план в мащаб от 1:500 до 1:1000.
(2) Производствените отдели се обозначават с поредни номера, а подотделите-с буква след номера на отдела.

Чл. 10.

(1) Държавните горски разсадници в едномесечен срок се регистрират в РСРЗКА.
(2) Във всеки горски разсадник задължително се води "Книга за горския разсадник" (приложение № 1).

Раздел II
Планиране на производството в горските разсадници

Чл. 11.

(1) Производството в горските разсадници се планира от ДЛ в зависимост от:
1. собствените нужди;
2. нуждите на други потребители;
3. сключените договори за продажба;
4. поддържането на резерв за непредвидени нужди и загуби.
(2) Планирането се извършва чрез изготвяне на:
1. перспективен план - за период от 2 до 4 години според възрастта на фиданките, предвидени за производство;
2. годишен план.
(3) За покриване на естествения отпад и други загуби плановете по ал. 2 се завишават с 10 %.

Чл. 12.

(1) Държавното лесничейство определя нуждите от фиданки въз основа на предвижданията в устройствените проекти, планове и програми и утвърдените годишни разчети за залесяване.
(2) Държавното лесничейство изготвя годишен план за производство на фиданки в горските разсадници (приложение № 2).
(3) Районното управление на горите утвърждава плана по ал. 2 и може да възлага на ДЛ производство на допълнителни количества фиданки.
(4) Националното управление на горите ежегодно до 20 август утвърждава обобщените годишни планове по РУГ и може да възлага производство на допълнителни количества фиданки.

Глава трета
АГРОТЕХНИКА И МЕЛИОРАЦИЯ

Раздел I
Обработка на почвата

Чл. 13.

(1) За запазване и повишаване на почвеното плодородие в горските разсадници се извършва основна и допълнителна обработка на почвата.
(2) Основната обработка на почвата се осъществява чрез извършване на:
1. оран - провежда се през есента, като на всеки четири години е с обръщане на орния пласт (през останалите години е без обръщане на пласта) на дълбочина:
а) за семенни отдели - 35-50 см;
б) за вкоренилища, маточници, школи и декоративни отдели-50 см;
в) за структурни почви - 50-60 см;
2. фрезуване - прилага се след оран при дълбочина 5-30 см.
(3) Допълнителна обработка на почвата се осъществява чрез извършване на:
1. брануване - извършва се веднъж или неколкократно рано през пролетта след изпръхване на почвата;
2. култивиране - извършва се през пролетта и неколкократно през вегетационния период след есенна оран на дълбочина 6-12 cм;
3. подравняване - извършва се за удобство и правилно извършване на посева, саденето и другите производствени дейности и за ограничаване на ерозията;
4. валиране - извършва се за леко повърхностно уплътняване, стабилизиране профила на лехите и осигуряване капилярен приток на влага.

Чл. 14.

(1) За запазване на почвеното плодородие и предотвратяване разпространението на болести и вредители част от производствената площ се поддържа във вид на угари.
(2) Площта на угарите се определя в зависимост от плана за производство и наличните площи при спазване на следните норми:
1. за семенища и вкоренилища с едногодишен цикъл на производство - до 100 % от заетата с тях площ през годината;
2. за семенища и вкоренилища с двегодишен цикъл на производство - до 50 % от заетата с тях площ през годината;
3. за семенища и вкоренилища с тригодишен цикъл на производство - до 30 % от заетата с тях площ през годината;
4. за школи - до 100 % от площта, предвидена за освобождаване от тях през годината.
(3) Общата площ на угарите в горския разсадник е сбор от определените площи по ал. 2.
(4) Според почвено-климатичните и производствените условия се поддържат:
1. черна угар;
2. ранна угар;
3. сидерална угар;
4. угар, заета със селскостопански култури.

Чл. 15.

За възстановяване на плодородието, структурата на почвата и като превантивна мярка срещу болести и вредители се прилагат сеитбообръщенията.

Раздел II
Торене и поливане в горските разсадници

Чл. 16.

(1) Торенето се прилага с цел поддържане и повишаване плодородието и подобряване на структурата на почвите и субстратите.
(2) За торене се използват органични, минерални, бактериални торове и микоризата.
(3) В производствените площи на постоянните горски разсадници задължително се внасят органични торове - оборски тор, торф, компост, торфо-компост, зелено торене или растителна пепел.

Чл. 17.

(1) Оборският тор се използва като силно разложен (прегорял), а внасяне на полупрегорял оборски тор се допуска върху угарни площи една година преди използването им.
(2) На почви с по-тежък механичен състав оборският тор се внася при есенната дълбока оран, а на по-леки - и през пролетта.
(3) Оборският тор се внася при норма 4-6 т/дкa, според необходимостта през 3-6 години.

Чл. 18.

Компостът се внася при норма 3-4 т/дкa, веднъж на 3-4 години, през есента по време на основната оран или през пролетта при преораването.

Чл. 19.

Зеленото торене (сидерация) се извършва в разсадници с бедни на хумус почви (под 4 %) и с влошена почвена структура.

Чл. 20.

(1) Торенето с растителна пепел се извършва на уплътнени и кисели почви.
(2) Растителните материали се изгарят извън производствените площи, а пепелта се внася през есента върху угарните площи или през втората половина на лятото при средна норма 2-3 дм3/м2 или 0, 5 кг/м2.

Чл. 21.

Минерални торове се прилагат, както следва:
1. амониева селитра (NH4NO3) - предпосевно и за подхранване;
2. карбамид [CO (NH2)2] - за основно и предпосевно торене;
3. амониев сулфат [NH4)2SO4] - внася се за основно торене заедно с оборски тор или за подхранване при неутрални и алкални почви;
4. натриева селитра (NaNO3) - за подхранване при кисели почви;
5. калциева селитра [Ca(NO3)2] - предпосевно и за подхранване при бедни на калций и азот кисели почви;
6. обикновен суперфосфат [Ca(H2PO4)2 . H2O. 2CaSO4)] - внася се поетапно - 2/3 при есенната дълбока оран и 1/3 при предпосевното торене и подхранването;
7. двоен суперфосфат [Ca(H2PO4)2. H2O. H3PO4] - внася се както обикновения суперфосфат;
8. калиев сулфат (K2SO4) и калиев хлорид (KCl) - внасят се през есента като основно торене, както и за подхранване през втората половина на лятото.

Чл. 22.

(1) Микроторовете се използват за повишаване кълняемостта на семената, усилване на растежа, намаляване на отпада от гъбни заболявания и повишаване устойчивостта на фиданките.
(2) Микроторовете се прилагат във вид на слабо концентрирани разтвори от солите на съответните микроелементи за предпосевна обработка на семената, кореново и извънкореново подхранване, накисване на кореновите системи на фиданките.

Чл. 23.

(1) За намаляване на киселинността в повърхностните почвени хоризонти (до 15 cм) се прилага варуване.
(2) Внасянето на CaCO3 се извършва във вид на прах след предварително разрохване на почвата, с равномерно поръсване, размесване и заравняване при есенното разораване.
(3) Нормата на варуване се определя по рН в KCl.

Чл. 24.

(1) За усилване на биохимичните процеси и фиксацията на атмосферен азот се прилагат нитрагин, азотобактерин, фосфоробактерин, препарат АМБ и други бактериални торове.
"(2) Бактериалните торове се внасят чрез накисване на семената в бактериалните препарати или обработка на кореновите системи на фиданките с бактериална емулсия.

Чл. 25.

(1) За по-добро разклонение на корените и за да се осигури допълнително хранене на фиданките се използва микоризата.
(2) Внасяне на микоризна почва, взета под насаждения от съответния вид, се изисква предимно при производство на фиданки от бял бор, смърч, лиственици, ели, дъбове и бук.

Чл. 26.

Основното торене се извършва върху угарна или свободна от фиданки площ при следните изисквания:
1. еднократно през една или повече години, като площта предварително се разделя на клетки, торовете се разхвърлят по цялата площ и се заорават при есенната дълбока оран на 20-25 cм; 2. използват се органични торове, съчетани с минерални, фосфорни, калиеви и отчасти амониеви торове;
3. минералните торове се заорават в същия ден.

Чл. 27.

Предпосевното (предпосадъчното) или припосевното торене се извършва при следните изисквания:
1. преди посева или едновременно с него, като допълнение на основното торене, с азотни, фосфорни и калиеви минерални торове, оборски и други органични торове;
2. торовете се заравят на дълбочина 10-15 cм с предпосевната подготовка на почвата, 1-2 седмици преди посева.

Чл. 28.

(1) Подхранването се извършва неколкократно по време на вегетацията с лесно разтворими и бързодействащи торове по следните начини:
1. като самостоятелно торене, в допълнение на основното торене или като торене за засилване растежа на фиданките;
2. сухо - поръсване на минералния тор в междуредията и последващо поливане, или извънкореново (листно подхранване) във вид на слабо концентрирани водни разтвори.
(2) Извънкореновото подхранване се извършва в края на деня в безоблачно време с леко навлажняване на листата с разтвора, без да се допуска стичане на течността.

Чл. 29.
(1) Оптималните норми на торене се установяват диференцирано в зависимост от запасеността на почвата с хранителни елементи, потребността на съответния вид от хранителни вещества, от климатичните условия и др.
(2) Когато не е установена запасеността на почвата с хранителни вещества, се прилагат следните указания и общи торови норми за основно торене:
1. оборски тор - 2-3 т/дкa на черноземни почви и 3-4 т/дкa за другите почвени типове;
2. азот - 3-4 кг/дкa (10-12 кг амониева селитра или 15-20 кг амониев сулфат);
3. фосфор - 6-10 кг/дкa P2O5 (30-50 кг/дкa суперфосфат);
4. калий - 3-4 кг/дкa K2O (6-10 кг/дкa калиев сулфат или калиев хлорид);
5. при производство на иглолистни фиданки количеството на азота се увеличва с 30-50 %, а на фосфора се намалява с 30-40 %;
6. при производство на бялборови фиданки върху нископлодородни кафяви горски почви да се използват следните средни торови норми: азот - 4 кг/дкa; фосфор - 12 кг/дкa; калий - 0, 7 кг/дкa;
7. за школите при основно торене се прилагат следните общи торови норми: оборски тор - 4-6 т/дкa; азот - 3 кг/дкa; фосфор - 5-7 кг/дкa; калий - 7-10 кг/дкa;
8. птичият тор се внася предсеитбено при норма 200-400 кг/дкa;
9. суперфосфатът се внася в широколистни семенища при норма 12-15 кг/дкa, а в иглолистни - 8-10 кг/дкa и се прибавя 4-5 кг/дкa пепел.
(3) Количествените отношения между основните хранителни елементи (азот, фосфор, калий) трябва да се привеждат с торенето към следните оптимални стойности:
1. за едногодишни фиданки - 1: 3, 6: 0, 24; 2. за двегодишни фиданки - 1: 2, 7: 0, 2; 3. за тригодишни фиданки - 1: 2, 8: 0, 04.

Чл. 30.

(1) За поддържане на влажностните условия на почвата, пълноценно усвояване на торовете и регулиране на температурния режим в оранжерии се прилага поливане.
(2) Сроковете и нормите за поливане се определят от биологичните особености на видовете, фазата на развитие на растенията, водно-физичните свойства на почвата и метеорологичните условия.
(3) Поливането се извършва в края на деня, рано сутрин или в облачно време.
(4) Поливките се прекратяват към средата на август.

Глава четвърта
ПРОИЗВОДСТВО НА СЕМЕНИЩНИ ФИДАНКИ

Раздел I
Изисквания към семената и предпосевна подготовка

Чл. 31.

(1) За семенно производство в горските разсадници се използват семена, окачествени в ГСС и придружени с валидни документи за произход и качество съгласно Инструкцията за горска селекция и семепроизводство.
(2) Във временните разсадници под склопа на семепроизводствените насаждения се използва естественият налет и/или посев на семена от същия вид и произход.

Чл. 32.
(1) С цел увеличаване процента и дружността на поникването, по-добър растеж и устойчивост на пониците и фиданките се извършва предпосевната подготовка на семената.
(2) Съобразно характера и степента на семенния покой и срока на посев се прилагат следните методи за предпосевна подготовка:
1. семената с принудителен покой се подготвят чрез накисване във вода, рътене, снегуване, ледуване или обработване в хладилник;
2. семената с физичен покой (твърдите семена) се подготвят чрез хидро-термична обработка, механична или химична скарификация;
3. химичният покой се преодолява чрез накисване и промиване на семената и отстраняване на тъканите, съдържащи инхибитори;
4. морфологичният покой на семената се преодолява чрез топъл период на стратифициране;
5. физиологичният покой на семената се преодолява чрез есенен посев, студена стратификация или посев на семената във физиологична зрелост;
6. когато физиологичният покой на семената е комбиниран с морфологичен или механичен, семената се подготвят чрез топло-студена стратификация.
(3) Допускат се ускорена стратификация и други обработки на семената.
(4) Прилагат се обеззаразяване с фунгициди и обработка на семената с инсектициди и репеленти.

Раздел II
Подготовка на кварталите и лехите

Чл. 33.

(1) В зависимост от възприетия начин на производство в посевния отдел се оформят лехи или квартали по следните изисквания:
1. по възможност лехите и лентите се залагат в направление изток-запад;
2. в низинни разсадници и при леки почви се подготвят равни лехи и квартали, а в планински разсадници и при тежки почви - високи;
3. пътеките между кварталите, лентите и лехите се оформят с ширина 45-70 cм според теглителните средства;
4. през есента обработката се извършва най-късно 20 дни преди посева, а за пролетен посев почвата се подготвя веднага след изпръхването й;
5. обработките включват разрохкване на дълбочина 10-15 cм, изравняване и валиране на площта.
(2) При необходимост почвата се обеззаразява съгласно Инструкцията за защита на горите от вредители, болести и други повреди (ДВ, бр. 36 от 2000 г.) и по указания от ЛЗС.

Чл. 34.

Във временните разсадници под склопа на семепроизводствените насаждения през лятото се извършва двукратно предсеитбена цялостна обработка на почвата между стъблата, а в по-изредените части може да се оформят лехи.

Раздел III
Посеви

Чл. 35.

(1) Посевите в кварталите се извършват в редове или ленти при схеми, съобразени с биологията на вида, целта на производството и механизацията.
(2) При редов посев междуредията са широки 30-50 cм, при лентов посев разстоянията между лентите са 50-70 cм, а междуредията са от 10 до 50 cм.

Чл. 36.

(1) Посевите в лехи се извършват в бразди или свободно по цялата повърхност.
(2) Браздовият посев се извършва в тесни или широки надлъжни бразди (по изключение - напречни) с разстояния между тях от 10 до 30 cм.
(3) Свободният посев се допуска за видове с леки и дребни семена (бреза, елши и др.) и в оранжерии.

Чл. 37.

(1) Гъстотата на посева се подбира диференцирано според вида, качествата на семената, почвените и климатичните условия, технологията и целта на производството.
(2) Оптималните гъстоти за по-важните видове са посочени в приложение № 3.
(3) Гъстотата на посева се определя според посевните качества на семената и производствените условия по изчислителните методи, посочени в приложение № 4.
(4) При ръчен посев се прилагат подбрани по обем съдове (мерки), отговарящи на тегловните норми в г/м или г/м2, а за едроплодните видове се използват бройните норми.

Чл. 38.

(1) Дълбочината на посев по приложение № 3 се оптимизира, като допълнително се съобразяват с почвено-климатичните условия, срокът на посев, прилагането на мулчиране, размерите на семената.
(2) Дълбочината на посев се постига чрез регулиращия механизъм на сеялните машини и подбиране на подходящи браздооткриващи валяци. При нужда браздите се вдълбочават с ръчни инструменти.
(3) Засетите семена се покриват с подходящ материал (рохкава почва, пясък, торф, компост, смес пясък-торф или друг материал, а дребните само се мулчират), който трябва да улеснява поникването и да намалява опасностите за пониците.

Чл. 39.

(1) Сроковете за посев се съобразяват с биологията на вида, физиологичното състояние на семената и природните условия в района.
(2) През пролетта се засяват семената на иглолистните видове с изключение на тези по ал. 7, елшите, стратифицираните семена и др.
(3) В началото на пролетния сезон се извършват посевите:
1. в преходно средиземноморските и низинните разсадници;
2. на видове, чиито поници не страдат от късни пролетни мразове.
(4) В края на пролетния сезон се засяват семената на видове:
1. чиито поници страдат от късни пролетни слани (бяла акация, гледичия, японска софора, айлант и др.);
2. които узряват в края на пролетта и бързо губят кълняемост (брястове, сребрист явор и др.). (5) През лятото може да се извърши посев при видове, чиито семена узряват през този сезон - бреза, черница, жълта акация и др.
(6) В края на лятото и началото на есента се извършват посевите на семената, събрани във физиологична зрелост, при липи, ясени, обикновен габър, полски клен, чашкодрени и др.
(7) През есента преди настъпване на постоянните студове се извършва посевът на семената на елите, веймутовия бор, бялата мура, блатния кипарис, дъбовете, орехите, обикновения кестен, бука, бадема, ясените, яворите (без сребристия), липите, вишната, черешата, платаните, брекинята, скорушата, киселицата, копривките, леските, птичето грозде, смрадликата, шипката, люляка и др.

Чл. 40.

Посевът на семената се извършва механизирано, а за труднотечащите семена - ръчно.

Чл. 41.

Посевите се обозначават с указателна табела, поставена в началото на лехата или квартала, с латинските и българските имена на вида, номера на партидата, количеството в м (или м2 при свободен посев) и дата на посева.

Раздел IV
Отгледни грижи в семенищата

Чл. 42.

За осигуряване на по-добри условия за развитие на посевите, пониците и фиданките, както и за предпазване от абиотични и биотични повреди в посевния отдел се полагат следните грижи: валиране, мулчиране, поливане, снегозадържане, разрохкване, засенчване, варосване, прореждане, плевене, подхранване и подрязване.

Чл. 43.

Валиране след посева се извършва на структурни и хумусни почви (с изключение на тежки почви).

Чл. 44.

(1) Мулчирането се прилага с няколко цели:
1. при есенен посев - за предпазване на семената от измръзване;
2. при пролетен посев - за създаване на по-добри условия за поникване на семената;
3. при летен посев - за предпазване на посевите от просъхване;
4. срещу слана, студ, мразоизтегляне, заплевяване и формиране на почвена кора.
(2) Мулчирането се извършва чрез покриване на посевите с подходящ материал - слама, вършина, дървесни стърготини, торф, мъх, сламени рогозки, дъски, мулчхартия, непрозрачно полиетиленово платно и други, без да се внасят плевелни семена и болести.
(3) Задължително се мулчират посевите от бяла бреза, елши, черници, платани и летните посеви на семена във физиологична зрелост.

Чл. 45.

(1) Поливането се извършва за осигуряване на подходяща влажност за поникване и развитие на посевите, пониците и фиданките.
(2) Посевите се поливат при спазване на следните изисквания:
1. извършва се предимно в низинните разсадници, а в планинските - при много суха пролет;
2. задължително е при летните посеви на бялата бреза, брястовете и други, които се поливат умерено и често, в началото по 1-2 пъти на ден;
3. извършва се ежедневно до поникването при повърхностно засяване и засушливи условия, като се навлажнява повърхностният 10-сантиметров почвен слой;
4. извършва се преди посева на стратифицирани и рътени посевни материали, при суха почва, с цел овлажняване на дълбочина 25-30 cм;
5. при пролетен посев поливките се извършват по необходимост, като овлажняването трябва да достига дълбочина 10 cм.
(3) Пониците и семенищните фиданки се поливат с цел овлажняване на коренообитаемия почвен слой при следните условия и изисквания:
1. задължително за райони със сух климат, особено при почва с лек механичен състав;
2. поливките се намаляват или преустановяват при опасност от фузариоза;
3. извършва се рано сутрин или в края на деня;
4. прекратява се най-късно в средата на август.

Чл. 46.

(1) Снегозадържането се извършва в умереноконтиненталните разсадници в малоснежни и сухи райони за набавяне на почвена влага и предпазване на посевите и фиданките от измръзване.
(2) Снегозадържането се осъществява като цяло за разсадника с ветрозащитни пояси и локално чрез шахматно разполагане на дървени щитове или други средства.

Чл. 47.

(1) Разрохкването на посевите за разкъсване на почвената кора се прилага на тежки почви и на немулчирани семенища, особено през пролетта за есенните посеви.
(2) Разрохква се на дълбочина по-малка от тази на засяването или само в междуредията.

Чл. 48.

(1) Плевенето и разрохкването се прилагат съчетано за подобряване на почвените условия и борба с плевелите.
(2) Разрохкването и плевенето се извършват по необходимост, като се повтарят средно 5-8 пъти през първата и 2-4 пъти през втората и следващите години.
(3) Разрохкването може да се прилага и отделно от плевенето, както и при хербицидна борба с плевелите.
(4) Пътеките между лехите и кварталите се поддържат чисти от плевели чрез отесване с мотика или химична борба.
(5) Химичната борба с плевелите се води по указания от ЛЗС.

Чл. 49.

(1) Засенчването на пониците и фиданките се прилага за защита от пряко слънчево греене и за предпазване от прегаряне в кореновата шийка.
(2) Засенчването се извършва чрез покриване на посевите с дървени решетки, балурови рулетки, мрежи или друг тип сенници.
(3) Задължително се засенчват фиданките на видове с дребни и нежни поници (брези, елши, ели, лиственици, черници и др.), както и на някои сенкоиздържливи видове (обикновен смърч, ели, дугласка, бук, липи и др.).
(4) Засенчването се прекратява постепенно при укрепването на пониците, а окончателното му премахване се извършва не по-късно от август.

Чл. 50.

(1) Варосването на семенищата се извършва за намаляване на температурата на почвата и фиданките и предпазване от слънчево прегаряне.
(2) Варосването се извършва в сухи дни в края на деня (след 18 часа) с 2-3 последователни напръсквания.

Чл. 51.

(1) Прореждането на гъстите семенища се извършва за осигуряване на оптимален растежен простор и равномерно разполагане на пониците и фиданките.
(2) Прореждане се извършва, ако гъстотата на пониците или фиданките надвишава с повече от 20 % максималния брой в 1 м, посочен за вида в приложение № 5.
(3) Необходимостта от прореждане се установява с контролни изброявания и при инвентаризациите.
(4) След прореждането се оставят до 20 % повече от посочения в приложение № 5 максимален брой фиданки в 1 м бразда.

Чл. 52.

(1) Подхранването се прилага, ако не е извършено основно торене или ако фиданките не се развиват добре поради недостатъчно хранене.
(2) Развитието на фиданките се следи постоянно за прояви на характерните симптоми за недостиг на хранителни вещества, макро- и микроелементи.

Чл. 53.

(1) Подрязването на корените на растящите фиданки се извършва с цел формиране на кореновата система.
(2) Подрязването на корените може да бъде хоризонтално (на централния) и вертикално (на страничните) подрязване на корените за едроразмерни фиданки и на видове, които образуват дълбок централен корен.

Раздел V
Производствени норми в семенищата

Чл. 54.

(1) При изготвяне на производствените разчети и за определяне необходимостта от прореждане се използват производствените норми за 1- и 2-годишните семенищни фиданки, посочени в приложение № 5.
(2) Посевът се извършва така, че да се осигури с 20 % по-голям брой на растенията на 1 м бразда, от посочените в приложение № 5.
(3) Не се допуска отпад по-голям от 20 %.

Глава пета
ВЕГЕТАТИВНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ

Раздел I
Общи положения

Чл. 55.

(1) Вегетативното размножаване се използва в горските разсадници с главна цел сортово производство на фиданки.
(2) Според биологичните особености на вида се използва един от следните методи за вегетативно размножаване:
1. автовегетативно - чрез резници, отводки, коренови издънки, делене на храстови туфи и др.; 2. хетеровегетативно - чрез присаждане.
(3) За производство на фиданки по вегетативен път в разсадника може да се устроят и стопанисват вкоренилища, хладни и отопляеми парници, отдел за присаждане, маточници.

Чл. 56.

(1) Репродуктивните материали за вегетативно производство на фиданки за залесяване в горския фонд трябва да произхождат от маточници, които са регистрирани в Националния регистър на горската семепроизводствена база. Използване на други източници се допуска след съгласуване с ГСС.
(2) Маточниците се създават и стопанисват съгласно Инструкцията за горска селекция и семепроизводство.

Раздел II
Добиване, съхранение и вкореняване на резници

Чл. 57.

(1) При вегетативното размножаване се използват части от вегетативен орган, от които се създават нови растения.
(2) Размножаването може да се извърши чрез стъблени резници (зимни или летни), коренови резници или по метода "ин витро".

Чл. 58.

(1) Вкореняването на резници се извършва във вегетативния отдел, устроен с вкоренилища, хладни или отопляеми парници и др.
(2) Подготовката на вкоренилището включва почистване и изравняване на площта, есенно наторяване и дълбока оран, пролетно подравняване и повърхностна обработка на почвата.
(3) Схемите за засаждане на резниците са с междуредия 1,5-1,8 м съобразно с техниката и гъстота в реда 15-50 cм (според биологията на вида, формата, сорта или клона и целта на производството).

Чл. 59.

(1) Вкореняването на зрели стъблени резници се използва при видове със способност да залагат коренови зачатъци - тополи (без трепетлика и бяла топола), върби, платани, спиреи, хибискус, тамарикс, форзиция, нокът, филаделфус и др.
(2) Добивът на резници се извършва през периода на есенно-зимния покой, сортират се и се връзват на снопчета по 20-50 броя, на които се поставя етикет с името на вида, сорта и произхода.
(3) Снопчетата с резници се съхраняват на хладно във влажен пясък, в хладилни помещения в полиетиленови торби, като се предпазват от просушаване и патогени.
(4) Засаждат се здрави резници, прясно отрязани или извадени от хранилището непосредствено преди засаждането, като се предпазват от просушаване.

Чл. 60.

(1) Вкореняването на зелени стъблени резници се прилага за трудновкореняващи се чрез зрели и коренови резници видове (бяла топола, трепетлика, брястове, бяла акация и форми на други видове).
(2) Резниците се добиват при спазване на следните изисквания:
1. използват се леторасли от млади растения (1-, 10-годишни) и по изключение от по-възрастни донори;
2. добиват се от средата на май до началото на август, според вида и степента на вдървеняване;
3. нарязват се непосредствено преди засаждането, като от добива на летораслите до засаждането на резниците не трябва да се допуска просушаването им.
(3) За добиване на зелени резници от видове, които дават коренови издънки (бяла топола, трепетлика, брястове, бяла акация, дива череша и др.), е препоръчителен т. нар. "метод на Янсон".
(4) Засаждането на резниците се извършва на дълбочина 1-3 cм при схеми от 5 х 5 cм до 10 х 10 cм.
(5) Долните краища на резниците могат да се дезинфекцират, а при трудновкореними видове резниците се обработват с ризогенни стимулатори.
(6) Зелените резници се вкореняват в отопляеми или хладни парници при следните оптимални условия:
1. температура на въздуха 18-30 °С и на субстрата - 22-30 °С;
2. относителна влажност на въздуха 80-100 %;
3. влажност на субстрата 60-70 % от пълната влагоемност - поддържани чрез мъглуване;
4. разсеяна, а не пряка светлина.
(7) Грижите включват поддържане на условията по ал. 6 чрез проветряване, засенчване и охлаждане и постепенно закаляване в края на парниковото отглеждане.
(8) Вкоренените резници се презасаждат през есента или пролетта на открито.

Чл. 61.

Стъблените резници от иглолистни видове могат да се добиват през вегетационния период и по време на покоя, но се вкореняват по изискванията за зелените резници, като се държи сметка за следните особености:
1. добиват се от едногодишни клонки от първи и втори ред, предимно "на пета" от по-стара дървесина;
2. при видове с плагиотропизъм се използват само връхните части на клонките;
3. иглолистата в основата на резниците се отстраняват на 2-3 cм дължина;
4. ако фиданките се доотглеждат на място засаждането е при гъстота 200-250 броя на 1 м2, а ако ще се пикират - по 400-500 броя на 1 м2.

Чл. 62.

За по-голямо и бързо вкореняване на стъблените резници се прилагат ризогенни стимулатори.

Чл. 63.

(1) Вкореняването на коренови резници се прилага за видове, които образуват коренови издънки и се вкореняват трудно със стъблени резници (брястове, трепетлика, бяла топола, бяла акация, пауловния, японска софора, дива череша, копривки, албиция, конски кестен, миризлива върба, айлант, ликвидамбър, гледичия, каталпа, маклура, глог, аралия, брадавчест чашкодрян, малина и др.).
(2) Кореновите резници се добиват от 1-, 2-годишни фиданки или от млади странични корени на майчини растения и са с дебелина от 5 до 15 мм и дължина 3-10 см.
(3) Резниците се добиват през периода на зимния покой или през пролетта. До засаждането могат да се съхраняват във влажен пясък или хладни помещения в полиетиленови торби.
(4) Резниците се засаждат в незамръзнала почва, на открито или в хладни парници.

Чл. 64.

(1) Размножаването чрез коренови издънки се прилага при лески, дрян, бяла топола, трепетлика, бяла акация, вишна, махалебка, люляк, спиреи, малини и др.
(2) За подсилено получаване на коренови издънки се извършва нараняване на корените на майчините растения при обработката на почвата около тях.
(3) Кореновите издънки се отделят заедно с част от кореновата система на майчиното растение, надземната част се изрязва на пънче и се пикират за доотглеждане.

Чл. 65.

(1) Размножаването чрез отводки се прилага при липи, дива череша, черници, елши, лески, люляк, форзиция, рози, жасмин, актинидия, птиче грозде, френско грозде, дюля и др.
(2) Майчините растения в специализирания маточник се засаждат в шахматни схеми с разстояния между индивидите от 1, 5 до 2, 5 м.
(3) В началото на пролетта на втората година майчините растения се подрязват на пънче.
(4) След 1-2 години летораслите от издънките се вкореняват чрез обикновено, змиевидно, китайско, вертикално или хоризонтално повеждане.

Чл. 66.

(1) Размножаването чрез разделяне на храсти се прилага при видове, които дават много леторасли от спящи и придатъчни пъпки (спиреи, кисел трън, жасмин, френско грозде и др.). (2) Храстите се разкопават и разделят на части през есента или рано през пролетта.

Чл. 67.

(1) Вегетативното производство чрез метода "ин витро" се прилага за получаване за кратко време на голям брой наследствено еднородни копия, чисти от болести.
(2) От технологичния цикъл на културите "ин витро" в горски разсадник се провежда последният етап - закаляване и доотглеждане на получените копия.

Раздел III
Производство на облагородени фиданки

Чл. 68.

(1) Облагородени фиданки се произвеждат чрез присаждане на калеми (присадници) от подбрани ценни форми и сортове върху семенищни подложки, отгледани в школите на разсадника.
(2) Присадниците се добиват от маточници или отбрани индивиди.

Чл. 69.

(1) Присаждането се извършва по два основни начина:
1. на пъпка (окулиране) в две форми - на будна и спяща пъпка;
2. на калем (копулация) - "сърцевина върху камбий", "камбий върху камбий", "проста копулация", "езичеста копулация", "в разцеп" ("на кози крак"), "в страничен разрез под кора", "в торбичка" и др.
(2) Присаждането на пъпка се извършва в Т-образен разцеп (при семкови, костилкови и други видове), "на прозорче" (при орехи, обикновен кестен и други видове) или друг метод.
(3) На спяща пъпка се присаждат повечето декоративни форми при широколистните видове и горскоплодните.

Чл. 70.

(1) Подложките се произвеждат при спазване на следните изисквания:
1. използват се здрави и добре развити семенищни фиданки, с добре разклонена коренова система;
2. почвено-климатичните условия трябва да са подходящи за вида, формата или сорта;
3. подложката трябва да бъде от същия ботанически вид или от друг, като се отчита степента на съвместимост с присадника.
(2) Подложките се пикират в едно- или двуредова схема и гъстота, съобразени с биологията на вида и механизацията (междуредия 0,7-1 м, разстояние между двата реда около 50 см и между фиданките в редовете - 30-50 cм).
(3) При пролетно засаждане кореновата шийка се поставя на нивото на почвата, а при есенно - на 1-2 cм по-ниско.
(4) Стъблата в основата на подложките се почистват от странични клонки на височина 12-15 cм и се загърлят до същото равнище.
(5) Начините на садене и необходимите отгледни грижи се прилагат съгласно разпоредбите на глава шеста.

Чл. 71.

(1) За пролетно присаждане клонките за калеми се нарязват зимно време и се пазят от просушаване на хладно във влажна среда.
(2) Калемите и пъпките във вид на щитче се изрязват непосредствено преди присаждането.
(3) Пролетното присаждане на открито се извършва през април-май при започване на активното сокодвижение в подложката (фазата на началния растеж).

Чл. 72.

Лятното присаждане на спяща пъпка се извършва при спазване на следните изисквания:
1. клонките за калеми се нарязват от средата на август до началото на септември;
2. три-четири дни преди присаждането се извършва поливане на подложките за усилване на сокодвижението;
3. стъблата се освобождават до кореновата шийка от почвата за загърляне и се почистват с влажна кърпа;
4. непосредствено преди присаждането от маточника се нарязват по сортове зрели едногодишни леторасли, с дебелина над 4-4,5 мм;
5. листата от нарязаните леторасли веднага се отстраняват, но се запазват част от дръжките им;
6. за окулиране се вземат само развити вегетативни пъпки от средната част на клонките;
7. присажда се в по-хладните утринни и вечерни часове на деня, като се допуска клонките да бъдат добити през предходната вечер или сутрин, но се съхраняват на хладно и влажно място;
8. в горещи слънчеви дни мястото на присаждане се засенчва;
9. след 10-25 дни се проверява успехът на присаждането;
10. при проверката превръзките се разхлабват, а при неуспех присаждането се повтаря от противоположната страна на стъблото;
11. в края на есента около мястото на присаждане се насипва пясък за дренаж и присадените фиданки се загърлят на височина 5-6 cм над мястото на присаждане.

Чл. 73.

Грижите за присадените фиданки са следните:
1. рано през пролетта леторасълът на подложката се изрязва с остър нож под наклон 45° на височина 15-20 cм или 1-2 мм над мястото на присаждане;
2. в началото на вегетацията загърлената почва се отстранява, превръзката се сваля и се премахват пъпките по подложката; пъпките се отстранява и по време на вегетацията (3-4 пъти), в набъбнало състояние на пъпките;
3. след израстване на леторасъла от присадената пъпка до 8-10 cм той се привързва в основата към оставения 15-20 cм "шип" от прерязания връх на подложката или към отделно поставено колче;
4. при височина на леторасъла 15-20 cм се прави второ привързване;
5. оставеният "шип" от подложката се отстранява през юли до началото на август, след здравото срастване на присадника и вдървеняване в долната му част;
6. през втората година се правят резитби за оформяне на короните на фиданките.

Раздел IV
Отглеждане на вегетативни фиданки

Чл. 74.

(1) Вегетативните фиданки от зрели стъблени и коренови резници се отглеждат във вегетативния отдел (вкоренилището).
(2) Грижите за фиданките се изразяват в поливане, отстраняване на излишните леторасли, плевене, разрохкване, подхранване, кастрене, мерки срещу болести, вредители и абиотични повреди.
(3) Поливането се извършва веднага след засаждането, както и по необходимост по време на прорастване на летораслите.
(4) След достигане на водещите леторасли до височина 10-15 cм за бързорастящите или 4-5 cм за по-бавнорастящи видове се оставя само най-добрият от тях, а излишните се премахват с остър режещ инструмент.
(5) Страничните леторасли се отстраняват чрез филизене.
(6) При плевене, разрохкване и подхранване се прилагат разпоредбите на глава четвърта, раздел IV.
(7) За засаждане се използват едногодишни, по-рядко двегодишни или фиданки с корен, една година по-възрастен от стъблото.

Чл. 75.

(1) Вегетативните фиданки от зелени резници, вкл. от иглолистни видове, се доотглеждат на мястото на вкореняване или на открито - в школи или в контейнери.
(2) Гъстотата на пикиране и размерите на контейнерите са в съответствие с биологията на вида, размерите на вкоренените растения и целта на производството.
(3) При определяне начина на пикиране и грижите за фиданките се прилагат съответните разпоредби на глава шеста.
(4) За засаждане се използват дву- и едногодишни фиданки.

Чл. 76.

Вегетативните фиданки за декоративни цели се доотглеждат в школи.

Чл. 77.

Вегетативните фиданки от горскоплодни видове се отглеждат в горскоплодния отдел.

Глава шеста
ПРОИЗВОДСТВО НА ПИКИРАНИ ФИДАНКИ

Чл. 78.

(1) Пикирането се извършва с цел при по-малка гъстота на отглеждане и за по-кратко време да се произведат едроразмерни фиданки с добре оформени коренова система и надземна част.
(2) Чрез пикиране се произвеждат едроразмерни фиданки от бавнорастящи в млада възраст видове (ели, смърчове, мури и др.), за залесяване на обекти с утежнени почвено-климатични условия, за озеленяване, за подложки и др.
(3) Едроразмерни фиданки за залесяване може да се произвеждат чрез презасаждане в отдела за пикиране, както и чрез рядък посев в лехи или квартали.
(4) Производството на едроразмерни декоративни фиданки протича в последователни школи - първа, втора и трета, като храстите се отглеждат до втора школа.
(5) Във втора и трета школа за декоративно производство се презасаждат вече пикираните фиданки от предходната школа.

Чл. 79.

(1) Отделът за пикиране (школният отдел) се оформя в квартали.
(2) Основната обработка на почвата се извършва на дълбочина 30-50 cм, като кварталите в сухи райони се правят равни, а в по-влажните - издигнати на 15-20 cм.
(3) Различните дървесни и храстови видове се групират в кварталите според бързината на растежа, респективно срока на отглеждане в школата.

Чл. 80.

(1) Като изходни материали за пикиране се използват поници, семенищни фиданки или вкоренени резници.
(2) Материалите за пикиране се приготвят в деня на пикиране или предишния ден, като се предпазват от просушаване.

Чл. 81.

(1) Начинът на пикиране се съобразява с биологията на вида, типа и размера на изходните материали.
(2) Поници и фиданки с открити корени се пикират по следните начини:
1. под кол или със садило;
2. с меч;
3. в бразди с лата или между дъски;
4. в дупки;
5. със садилна машина.
(3) При необходимост преди пикирането корените на фиданките се подрязват до 1/3 от дължината им.
(4) Поници и фиданки с закрита коренова система се пикират в ръчно или машинно изкопани дупки.
(5) В рула се пикират поници или фиданки, или се засяват семена, които се отглеждат до 2 години (метод на Нисула).

Чл. 82.

(1) Срокът на пикиране се съобразява с вида на изходните материали, както следва:
1. пониците се пикират в края на пролетта до началото на лятото;
2. фиданките с открити корени се пикират през пролетта (за иглолистни видове и където има опасност от мразоизтегляне) и през есента (за широколистни видове и в разсадници с преходно-средиземноморски климат);
3. през лятото се пикират фиданки с закрита коренова система и по изключение с открита коренова система, на които е приключил растежът на летораслите (август).
(2) Пикирането се извършва в хладните дни и часове и при облачно време.

Чл. 83.

(1) Схемите на пикиране се съобразяват с биологията на вида, условията на месторастенето в разсадника, размера на изходните материали, целта на производството и използваната механизация.
(2) Семенищните фиданки се пикират в квадратни, правоъгълни или шахматни схеми при разстояния в реда от 10 до 30 cм, и междуредията - 10-30 cм за ръчно и 60-150 cм при машинно засаждане.
(3) За производство на декоративни фиданки се прилагат квадратни, шахматни или правоъгълни схеми, съобразени с биологията на вида, техниката и целта на производството, като:
1. за дървесни видове - разстоянията в редовете за I школа са от 30 до 70 cм, за II школа - от 50 до 80 cм и за III школа - от 1 до 3 м;
2. за храстови видове - разстоянията в редовете за I школа са от 20 до 60 (80) cм и само за специални цели се доотглеждат във II школа през 60 до 120 cм;
3. по-малките разстояния се прилагат за бавнорастящите и теснокоронните, а по-големите - за бързорастящите и ширококоронните видове и форми.

Чл. 84.

(1) Пикираните поници и фиданки се поливат непосредствено след засаждането, а по-късно - по необходимост.
(2) За грижите по мулчиране, засенчване, подхранване, плевене и разрохкване се прилагат съответно разпоредбите на глава четвърта, раздел IV.
(3) В школите за декоративни фиданки се провеждат допълнителни грижи за оформяне на стъблата и короните, които включват:
1. изрязване на пънче - за храстите през първата или втората година и за дървета с криви стъбла;
2. изрязване на излишните леторасли и оставяне на първия най-силен леторасъл;
3. пензиране за удебеляване на стъблото - от втората година след присаждането страничните леторасли по стъблото се изрязват на 1/3 до 1/4 от дължината им, като върху оставащите части се запазват по няколко листа;
4. резитби за оформяне на короната.

Глава седма
ОРАНЖЕРИЙНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ

Чл. 85.

(1) Оранжерийните технологии в горските разсадници се използват с цел интензивно производство на фиданки от ценни посевни материали, за видове, страдащи от слани, и за съкращаване на производствения процес.
(2) Оранжериите се използват и за вегетативно размножаване чрез вкореняване на резници и като технологичен етап при присаждането.

Чл. 86.

Мястото за изграждане на оранжерия се подбира при спазване на следните изисквания:
1. да е равно и достатъчно за разполагане на оранжерията с тесните страни в направление север-юг за долния горскорастителен пояс и изток-запад - за средния планински пояс;
2. да се избягват микрорелефните понижения, места изложени на силни ветрове и снегонавявания;
3. почвите да са дренирани, а подпочвената вода да не достига на по-малко от 1,5 м дълбочина; 4. да е електроснабдено и с постоянен водоизточник, позволяващ темпериране на водата за поливане.

Чл. 87.

(1) Оранжерийните конструкции трябва да отговарят на следните изисквания:
1. да са устойчиви на вятър, сняг и слънчево прегаряне и да са трайни;
2. лесно да се поставя и снема фолиото и да има възможност за частично откриване на оранжерията за проветряване (фолиото да се повдига странично на 70-80 cм височина или да се откриват отвори с най-малко 15 % от общата площ);
3. да позволяват поддържане на благоприятен микроклимат;
4. да са удобни за работа и приложение на механизация (препоръчителни са оранжерии от пирамидален и тунелен тип - с полусводест профил).
(2) Използват се стационарни и мобилни конструкции с носеща част от метал или дърво и полиетиленово покритие.
(3) Оранжериите се оборудват по възможност с поливна инсталация за мъглуване, свързана с гарантиран водоизточник и снабдена с филтри.
(4) Лехите се вкопават на 25-30 cм, a стените им се изготвят от устойчив материал - бетон, тухли, дъски или др.
(5) При опасност от земеровни гризачи по дъното на лехите се застила рабицова или полиетиленова мрежа.

Чл. 88.

(1) В оранжерийните лехи се използват субстрати от слаборазложен торф, широколистна листовка, иглолистна листовка, градинска пръст, пясък, органични и минерални торове, перлит, компостирани дървесни отпадъци и др., смесени в подходящи съотношения.
(2) Преди използване субстратът се размесва и пресява.
(3) Дебелината на слоя субстрат в лехите или леглата се подбира съобразно биологичните особености на видовете и продължителността на отглеждането им.
(4) Лехите се запълват в два слоя - хранителен (25-28 cм) и покривен (2-5 cм). Хранителният слой е съставен от субстратите по ал. 1, а покривният - от промит среднозърнест пясък в чисто състояние или смесен с перлит.
(5) Субстратите се използват в продължение на два до три вегетационни периода, след което изцяло или частично се подменят.

Чл. 89.

(1) Оранжериите се покриват в края на зимния период, когато средната денонощна температура достигне 3 °С, като до посева се извършват подготвителните работи по лехите, субстрата, поливната инсталация и др.
(2) Посевите се извършват 3-4 седмици по-рано от установената средна дата за посевите на oткрито (края на февруари до март).
(3) Посевните материали задължително се подготвят предпосевно.
(4) Посевът се извършва по схеми, осигуряващи пълноценно използване на площта.
(5) Гъстотата на посева се оптимизира съобразно интензивността на производството, поникваемостта в оранжерийни условия, целта на производството (размерите, които ще достигнат оранжерийните фиданки).
(6) Използват се минималните дълбочини на посев, посочени в приложение № 3.

Чл. 90.

(1) В оранжерията се извършват необходимите дейности за поддържане на благоприятен микроклимат и постигане на устойчив растеж на фиданките.
(2) Светлината се осигурява по естествен път, като се следи за добрата проницаемост на покритието.
(3) Температурата се поддържа над 18-20 °C, по възможност в оптималните 22-28 °C, без да се допуска покачване над 30 °C.
(4) Относителната влажност на въздуха се поддържа в диапазона 75-85 %, а влажността на субстрата - в оптималните 60-70 % от пълната влагоемност.
(5) Поливките се извършват при спазване на следните изисквания:
1. полива се под форма на водна мъгла;
2. поливките са ежедневни през първата половина на вегетационния период, а през втората му половина постепенно се разреждат на 6-7 пъти за 10 дни до веднъж на два-три дни;
3. след снемане на фолиото поливките са един път седмично и се извършват при облачно време или в по-хладните часове на денонощието;
4. продължителността на поливките е 15 мин., а нормата е около 2, 6 л/м2.
(6) В края на периода на отглеждане в закрита оранжерия се извършва постепенно закаляване на фиданките при спазване на следните изисквания:
1. започва се с проветряване в периода 15-30 юли;
2. проветряването продължава и нощно време от 30 юли до 15 август; v3. около15 август страните на оранжерията се откриват постоянно за 10 дни, като се оставя само покривната част.
(7) Окончателното откриване на оранжериите се извършва от началото на август и не по-късно от началото на септември, като моментът се избира съобразно биологията на вида, адаптивните му възможности, динамиката на растежните процеси и след вдървеняване на леторастите.

Чл. 91.

Допуска се и по-кратък период на отглеждане на фиданките в оранжерийна обстановка (за 8-10 седмици), съобразно цялостната производствена технология и при прилагане на вегетативни методи за размножаване.

Глава осма
КОНТЕЙНЕРНО ПРОИЗВОДСТВО НА ФИДАНКИ

Чл. 92.

(1) Контейнерното производство се използва в горските разсадници с цел да се преодолее сезонността в залесителната дейност, да се осигури по-добро развитие и прихващане на фиданките.
(2) Фиданките се отглеждат в полиетиленови торбички, целулозни и торфени саксийки, пластмасови или други подходящи опаковки.
(3) В контейнери може да се отглеждат семенищни, вегетативни и пикирани фиданки за залесяване, за декоративни цели и за подложки.
(4) За запълване на контейнерите се използват субстратите по чл. 88.
(5) Контейнерното производство може да се съчетае цялостно или частично с оранжерийното производство.

Чл. 93.

(1) При избора на контейнери се съблюдават следните изисквания:
1. да са изработени от нетоксичен материал;
2. да са с достатъчна трайност и якост;
3. да са с подходящи размери и обем, осигуряващи балансирано развитие на кореновата система и надземната част на фиданките;
4. да не предизвикват засукване на корените;
5. да са леки и удобни за транспортиране;
(2) Повторно използване на контейнери се допуска след почистване и обеззаразяване.

Чл. 94.

За посевни и посадъчни материали се използват семена, семенищни фиданки, поници, вкоренени резници или растения, размножени по метода "ин витро".

Чл. 95.

(1) Посевните материали се засяват в открити лехи, оранжерийни легла, хладни парници, терини, сандъчета в палетизирани малки контейнери или в контейнерите за отглеждане.
(2) Директният посев в контейнери се прилага за недефицитни посевни материали с висока кълняемост (над 80 %), като се спазват следните изисквания:
1. при кълняемост на семената от 80 до 90 % се сеят по 3 семена в контейнер;
2. при кълняемост на семената над 90 % се сеят по 2 семена в контейнер;
3. след укрепването им пониците се прореждат и се оставя по един в контейнер.
(3) Посадъчните материали, получени по семенен път, могат да се засаждат от фаза поници до 4-, 5-годишни фиданки.

Чл. 96.

(1) Пикирането на фиданки в контейнери се извършва по време на есенно-зимния покой, а през вегетационния период - във фаза на затихване на растежа.
(2) Презасаждането от един в друг по-голям контейнер може да се извършва целогодишно.

Глава девета
ИЗВАЖДАНЕ, СОРТИРАНЕ, ОКАЧЕСТВЯВАНЕ И СЪХРАНЯВАНЕ НА ФИДАНКИТЕ

Чл. 97.

При изваждането, сортирането и съхраняването на фиданките се предприемат мерки за предпазване от подсушаване, измръзване и други повреди.

Чл. 98.

(1) Фиданките с открити корени се изваждат през периода на зимния покой, включващ времето от приключване на вегетацията до нейното започване.
(2) Фиданките се изваждат ръчно или механизирано с тракторна скоба.
(3) За фиданки, които след залесяването или пикирането се изрязват на пънче, се допуска преди изваждането да се съкрати стъблото им до 50 cм.

Чл. 99.

(1) Механизираното изваждане на фиданките се извършва чрез плугове или скоби. Подрязаните и повдигнати със скобата или плуга фиданки се освобождават от пръстта ръчно.
(2) Допуска се есенно подкопаване на фиданките със скоба и изваждане през пролетта преди залесяването.
(3) Изваждането се извършва по възможност в облачни дни или рано сутрин, като не се допуска продължително престояване на извадените фиданки на открито.
(4) При ръчното изтръскване на фиданките от почвата се предприемат мерки за предпазване на кореновата им система.

Чл. 100.

(1) Веднага след изваждането фиданките се сортират и окачествяват на заветно и сенчесто място, като кореновите системи се поддържат влажни, покрити с влажен мъх, слама или друг подходящ материал.
(2) Окачествяването на фиданките се извършва в съответствие с изискванията на БДС за отделния дървесен вид и категория фиданки.
(3) Заболели, недоразвити или повредени при изваждането фиданки се бракуват, а дребноразмерните, здравите и неповредените могат да се пикират за доотглеждане.

Чл. 101.

(1) Извадените фиданките се съхраняват в горските разсадници краткосрочно (временно) - за няколко дни до транспортирането им.
(2) Дългосрочно съхраняване (след есенно изваждане до пролетта) се допуска по изключение. (3) Фиданките се съхраняват на открито или в хладни помещения.
(4) Краткосрочно съхраняване на открито се извършва в траншеи на сенчесто и заветно място. (5) Дългосрочно съхраняване на фиданки в хладилни камери се извършва при спазване на следните изисквания:
1. при температура от - 2 до +2 °С и относителна влажност на въздуха 90-95 %;
2. фиданките с открита коренова система се пакетират в затворени чували или в други опаковки, покрити с мъх или торф;
3. извършват се периодични проверки за състоянието на фиданките.

Глава десета
МАРКИРАНЕ, ОПАКОВКА И ТРАНСПОРТ НА ФИДАНКИТЕ

Чл. 102.

(1) Маркирането на фиданките има за цел идентификация на продукцията.
(2) Маркирането се извършва в горския разсадник от производителя незабавно след изваждането на фиданките или подготовката им за транспортиране, чрез попълване на траен етикет, оцветяване с боя или поставяне на пломба.
(3) За всяка опаковка на фиданки се попълва етикет със следното съдържание:
1. име и адрес на производителя;
2. латинско и българско наименование на вида, формата, сорта, култивара;
3. тип и възраст на фиданките - по кодовете в приложение № 6;
4. номер на сертификата за идентифициране произхода и категорията на репродуктивния материал;
5. регистрационен номер за произхода на изходния репродуктивен материал - попълва се за фиданки, предназначени за залесяване в горския фонд или лесопаркове;
6. брой фиданки в опаковката и общ брой на опаковките;
7. вид на опаковката;
8. качество на фиданките по БДС;
9. наличие на фиданки, произведени от репродуктивни материали, получени от генно модифицирани растения.
(4) Маркирането с боя се прилага за:
1. присадки, тополови и върбови фиданки - чрез един или повече пръстени на височина 1 м от кореновата шийка с цвят, съответстващ на клона или сорта по приложение № 7, и отбелязване над пръстена с римско число качеството на фиданката;
2. резници - маркират се със същите по цвят пръстени без отбелязване на качество.
(5) Пломбирането се използва от производител със запазена марка или при удостоверяване на незадължителна маркировка на съюз, дружество или друга организация, които са допълнителен атрибут за качество.

Чл. 103.

(1) Опаковката на фиданките трябва да ги предпазва от подсушаване, измръзване и нараняване. (2) Прилагат се следните начини на опаковане:
1. дребноразмерни фиданки с открита коренова система - в бала или сноп с общ брой фиданки, кратен на 10, 50 или 100 и не по-тежка от 50 кг;
2. дребноразмерни контейнерни фиданки - в подходящи метални, пластмасови или дървени касетки или палети.
3. дребноразмерни и средноразмерни фиданки със закрит корен (с буца пръст около корените) - опаковат се със зебло, фолио, опаковъчни мрежи или други материали;
4. едроразмерни фиданки - буцата пръст се опакова в бала със сковани и стегнато привързани дъски.

Чл. 104.

(1) Опакованите посадъчни материали се транспортират с превозни средства, осигуряващи предпазването им от подсушаване, измръзване и други повреди.
(2) При транспортиране при температури по-ниски от 3 °С се предприемат мерки, предпазващи посадъчните материали от измръзване.
(3) Резници от тополи, върби и други видове се транспортират със закрити коли, разделени по клонове и покрити с влажен мъх или с навлажнени дървесни стърготини, в сандъци, найлонови чували или пластмасови касети.
(4) Всяка партида посадъчни материали се придружава от сертификат за идентификация на произход и етикет по чл. 102, ал. 3.

Чл. 105.

При продажби и транспортиране на декоративни фиданки етикетът може да съдържа освен данните по чл. 102, ал. 3 още:
1. снимка или рисунка на растението в период на най-висок декоративен ефект;
2. данни за цвят, период и продължителност на цъфтеж;
3. схематични указания за начин на засаждане, подходящ срок, необходими грижи и др.;

Глава единадесета
МЕРОПРИЯТИЯ И МЕРКИ ЗА БОРБА СРЕЩУ БОЛЕСТИ, ВРЕДИТЕЛИ И АБИОТИЧНИ ПОВРЕДИ

Чл. 106.

За борба срещу инфекциозни заболявания по иглолистните поници и фиданки се прилагат превантивни и лечебни мерки, посочени в приложение № 8.

Чл. 107.

За ограничаване на повредите от инфекциозни заболявания по широколистните поници и фиданки се прилагат превантивни мерки, посочени в приложение № 9.

Чл. 108.

(1) За борба с насекомни вредители по корените на фиданките се прилагат мерките, посочени в приложение № 10.
(2) За ограничаване повредите от кореногризещи вредители в горските разсадници се прилагат системи за сеитбообращение и поддържане на черна угар.

Чл. 109.

За борба с насекомни вредители по листата и стъблата на фиданките се предприемат мерките, посочени в приложение № 11.

Чл. 110.

Срещу повреди от неблагоприятни почвено-климатични условия се прилагат мерките, посочени в приложение № 12.

Глава дванадесета
ИНВЕНТАРИЗАЦИЯ В ГОРСКИТЕ РАЗСАДНИЦИ

Чл. 111.

(1) Инвентаризациите в горските разсадници се извършват с цел определяне количеството на произведените фиданки по вид, произход, възраст и качество.
(2) Инвентаризациите се извършват във всички горски разсадници.
(3) През годината се извършват три инвентаризации - пролетна, есенна и зимна.

Чл. 112.

(1) Пролетната инвентаризация се провежда през месец май за проверка на никненето на посевите, прихващането на резниците и пикираните фиданки и има за цел да се набележат мерки за подпомагане на производството, допълнителен посев или прореждане.
(2) Пролетната инвентаризация е частична и обхваща само новите семенища, вкоренилища и школи.
(3) Извършва се чрез преброявания в окомерно определени представителни пробни части от посевните и посадните редове.

Чл. 113.

(1) Есенната инвентаризация е основна и се извършва през септември с цел определяне на произведеното количество фиданки на открито, в оранжерии или в контейнери по вид, възраст и годност за залесяване.
(2) Използват се следните методи:
1. на пробните отрязъци - прилага се за посевите, школите и вкоренилищата, в които се произвеждат фиданки за залесяване с общ брой над 500;
2. пълно изброяване - прилага се за всички посеви, школи и вкоренилища, с изключение на тези по т. 1.

Чл. 114.

(1) При инвентаризация на посевите по метода на пробните отрязъци се извършва изброяване в равни по дължина части (извадки) от семенищните редове, разположени по най-дългия диагонал на инвентаризирания подотдел, както е показано в приложение № 13.
(2) За равномерно гъстите подотдели или части от тях извадката включва не по-малко от 2 % от общата дължина на редовете, а при неравномерно гъстите - 4 %.
(3) Дължината на пробните отрязъци се определя по следния начин:
1. измерва се общата дължина на семенищните редове в подотдела;
2. изчислява се общата дължина на пробните отрязъци като процент (2 или 4) от общата дължина по т. 1;
3. дължината на отделния пробен отрязък се получава, като се раздели общата дължина на пробните отрязъци по т. 2 на общия брой на семенищните редове в подотдела.
(4) Общият брой на наличните фиданки в подотдела се получава, като се умножи общата дължина на семенищните редове със средния брой фиданки на 1 м.
(5) Броят на годните за залесяване фиданки се определя, като от един среднопредставителен отрязък се изваждат 200-300 фиданки и се сортират съгласно БДС.
(6) В посевите без поникване чрез разравяне на почвата се установява жизнеспособността на семената и ако по-малко от 25 % от тях са здрави, семенището се инвентаризира като "загинало", а при повече от 25 % - като "мъртво".
(7) Загиналите семенища се бракуват с протокол, а мъртвите се мулчират за презимуване.

Чл. 115.

Във вкоренилищата и школите пробните отрязъци (редовете) са с дължина не по-малка от 10 % от общата дължина на засадените редове и се залагат по начин, който да характеризира средното състояние на подотдела.

Чл. 116.

(1) Зимната инвентаризация се извършва през декември само когато са изваждани фиданки за залесяване през есента или ако в някой подотдел има съществени загуби след есенната инвентаризация.
(2) За съществени се считат загубите над 20 %, определени окомерно.
(3) Резултатите се изчисляват, като от данните за есенната инвентаризация се изважда броят на използваните фиданки за есенно залесяване, а в подотделите със съществени загуби на фиданки се извършва инвентаризация, както през есента.

Чл. 117.

(1) Инвентаризацията в горски разсадници се извършва от комисия, назначена от директора на ДЛ, включваща представител и на изпълнителя.
(2) Типът на произведените фиданки се обозначава с кодове по приложение № 6.
(3) Резултатите от инвентаризациите в отделните разсадници се регистрират по типове производства в преброителни ведомости (приложения № 14, 15, 16), въз основа на които ДЛ съставят обобщителни протоколи за инвентаризациите (приложения № 17, 18, 19, 20, 21, 22). (4) Държавните лесничейства изпращат обобщителните протоколи заедно с анализ и ориентировъчен баланс на фиданките в РУГ в срок до 30 септември.
(5) Районното управление по горите обобщава протоколите от ДЛ и изпраща обобщените разчети в НУГ в срок до 10 октомври.

Чл. 118.

(1) Предложения за бракуване на посеви, вкоренилища и фиданки се правят от комисията по чл. 117, ал. 1, като се мотивират в протокол.
(2) Протоколът за брак влиза в сила след одобрението му от началника на РУГ.
(3) Бракуваните фиданки не се включват в обобщителните протоколи.

Чл. 119.

(1) Инвентаризираните фиданки в горските разсадници се водят на материално отговорно лице от ДЛ и се изписват от партидите при използването или продажбата им.
(2) При отдаване изпълнението на дейността от ДЛ на други изпълнители фиданките се предават и приемат с приемателно-предавателен протокол между страните по договора.

Чл. 120.

(1) За установяване на достоверността на инвентаризациите в горските разсадници се извършват проверки от комисия, назначена от началника на РУГ.
(2) В комисията по ал. 1 се включват представители на РУГ, ГСС и ЛЗС, като при проверката присъстват представители на ДЛ и изпълнителят на дейността.
(3) За резултатите от проверката се съставя протокол.
(4) Когато се установят разлики, по-големи от 5 %, инвентаризацията не се приема и се извършва повторно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§ 1. По смисъла на тази инструкция:
1. "Вегетативен отдел" е производствен отдел на разсадника, в който се произвеждат фиданки по вегетативни методи на размножаване. Според използваната технология може да се нарича отдел за присаждане или вкоренилище.
2. "Вкоренилище" е производствен отдел на разсадника, в който се произвеждат фиданки чрез вкореняване на резници.
3. "Генно модифицирани растения" са растения с изменена генна структура в резултат от прилагане на методите на генното инженерство.
4. "Горски разсадник" е площ, която е определена за производство на фиданки за залесяване. 5. "Екзогенен покой" е състояние на семената, определено от външни (за зародиша) фактори и според характера им бива физичен, механичен и химичен.
6. "Ендогенен покой" е състояние на семената, което се определя от физиологични механизми на задържане на покълнването в самия зародиш. Той се дели на физиологичен и морфологичен, а може да бъде и комбиниран.
7. "Заета угар" е режим на обработка, при който за определен период в площта се отглеждат култури от сидерати или селскостопански растения.
8. "Коренови резници" са части от корени, които при благоприятни условия дават нови растения, регенериращи не само нови стъбла, но и нови корени; делят се на къси (до 10 см) и дълги (до 100 см).
9. "Култивар" е определен клон, раса или съвкупност от растения, резултат от селекция, които могат да се развъждат и имат постоянно наименование.
10. "Листовка (иглолистна, широколистна)" е разложена мъртва горска постилка, събрана под съответни високобонитетни насаждения и използвана като съставка за субстрати.
11. "Лятно-зимна (топло-студена) стратификация" е стратификация, която протича при температурен режим с две фази: топла - при 15-25 °С за 1-3 месеца, и студена 1-5 °С за 4-9 месеца.
12. "Маточник" е специална култура от растения майки, предназначена за производство на изходни репродуктивни материали за вегетативно размножаване (резници, калеми и др.). Маточниците се създават като производствени отдели към горските разсадници или като самостоятелни обекти.
13. "Механичен покой" е състояние на семената, при което механично се възпрепятства и забавя кълненето, вследствие на твърдостта на семенната обвивка или околоплодника,
14. "Микориза (гъбокорен)" е полезно взаимодействие между микоризни видове гъби и кореновата система на дървесни и храстови растения.
15. "Морфологичен покой" е състояние на семената, което се дължи на морфологичното недоразвитие на зародиша, обикновено поради недостиг на топлина при узряването на семената.
16. "Мразоизтегляне (мразоизхвърляне)" е повреда, причинявана от честите размръзвания и замръзвания на почвата през деня и нощта, което предизвиква "изхвърляне" на фиданки и резници от почвата и загиването им, явява се обикновено в края на зимата на влажни и тежки почви.
17. "Обикновена стратификация" е вид стратификация, която протича за няколко месеца при относително постоянна температура или с еднократна смяна на температурния режим.
18. "Органичен покой" е състояние на семената, обусловено от развитието и състоянието на различните органи, съставящи семето (зародиш, ендосперм, семенна обвивка, околоплодник). В зависимост от факторите, които го определят, и тяхната локализация той се дели на - екзогенен и ендогенен, като може да бъде и комбиниран от различни типове.
19. "Отводка" е част от майчино растение (леторасъл), която се вкоренява чрез повеждане с цел производство на вегетативни фиданки.
20. "Отдел за присаждане" е производствен отдел на разсадника, в който се произвеждат фиданки чрез присаждане (облагородени, присадки).
21. "Подложка" е фиданка, от която се ползва основата с кореновата система, за присаждане на присадник (калем).
22. "Посадъчен материал" са резници, присадници, отводки и фиданки (произведени от семена, части от растения и издънки, или естествен подраст), използвани за залесяване.
23. "Посевен материал" са семена, плодове, съплодия или техни части, предназначени за засяване.
24. "Посевен отдел" е производствен отдел на разсадника, в който се произвеждат фиданки по семенен път (семенищни фиданки).
25. "Принудителен покой" е състояние на семената, обусловено от липсата на подходящи външни условия - температура, влажност, кислород. То се проявява при семената на всички видове.
26. "Присадка" е фиданка, произведена чрез присаждане.
27. "Присадник (калем)" е част от растение, която се присажда към подложка от друго растение. Представлява част от леторасъл или щитче с пъпка.
28. "Присаждане (трансплантация, облагородяване)" е метод за вегетативно размножаване на основа на биологичната съвместимост на активните им тъкани, при който се срастват части от едно растение върху друго.
29. "Репродуктивни материали" са: шишарки, плодове и семена, части от растения (стъблени, листни и коренови резници, пъпки, корени, тъкани, експланти от ембриони за микроразмножаване, издънки, завръзи и всяка друга част от растение, използвана за производство на фиданки) присадници, отводки и фиданки, използвани за развъждане на дървесни и храстови видове.
30. "Ризогенни стимулатори" са фитохормони от групата на ауксините (индолилоцетна киселина, a-нафтилоцетна киселина, b-индолилмаслена киселина, рутин, нафтилоксиоцетна киселина и др.), които индуцират коренообразуването при вкореняване на резници.
31. "Рътене" е обработка на семената преди посева в среда с благоприятен температурен, влажностен и въздушен режим до закълнването им и с цел ускоряване на поникването.
32. "Сеитбообращение" е редуване през годините на различни режими на стопанисване (типове производства и угари) в отделните полета на разсадниковата площ.
33. "Семенен покой" е състояние на семената след настъпване на пълната им зрелост, обусловено от различни фактори, при което кълнителната им способност не се проявява или се забавя. Според характера на обуславящите го фактори покоят при семената може да бъде от различен тип.
34. "Система на почвообработка" е набор от подходящи обработки на почвата, изпълнявани в определена последователност, срокове и брой повторения.
35. "Скарификация" е механична или химична обработка на твърди семена с цел нарушаване целостта на обвивката за преодоляване на физичния им покой и ускоряване на тяхното покълнване.
36. "Снегуване (ледуване)" е обработване на семената със снежна вода или с вода от топящ се лед с цел ускоряване на поникването, подобряване на устойчивостта и растежа на пониците. 37. "Сорт" е група селекционирани растения, която се характеризира с някои общи признаци, представляващи ценност за горското стопанство, и е получила официално сортово название. 38. "Стратификация" е обработка на семената, включваща престой при определени условия (срок, температура, влажност, достъп на въздух), с цел преодоляване на морфологичния, физиологичния и механичния покой и ускоряване на покълнването им.
39. "Студена стратификация" е стратификация, която протича при температура 3-5 °С с различна продължителност (1-12 месеца) в зависимост от степента на покоя.
40. "Стъблени резници" са части от леторасли, които, засадени при благоприятни условия, дават началото на нови растения. В зависимост от сезона на добиване и състоянието на летораслите те се подразделят на зрели (зимни) и зелени (летни).
41. "Угар" е режим на обработка на определена площ или поле в сеитбооборот, в които не се отглеждат фиданки.
42. "Ускорена стратификация" е стратификация, която протича в скъсен срок (25-45 дни) при неколкократно и рязко сменяне на температурния, а в някои случаи и на влажностния режим. 43. "Фиданки" са млади дървесни или храстови растения, произведени от семена или части от растения и използвани за залесяване.
44. "Физиологичен покой" е състояние на семената, което се определя от физиологичното състояние на зародиша. Той се проявява в различна степен - дълбок, среден и слаб.
45. "Физичен покой" е състояние на семената, което се дължи на специфичното устройство на семенната обвивка, обуславящо непропускливост за водата и въздуха.
46. "Химичен покой" е състояние на семената, което се дължи на инхибиторното въздействие върху кълненето на вещества (феноли, абсцисова киселина и др.), съдържащи се в семенната обвивка или околоплодника.
47. "Чиста угар" е режим на обработка, при който площта се поддържа чиста от плевели и други растения.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Инструкцията се издава на основание чл.48 от Правилника за прилагане на Закона за горите.

§ 3. Инструкцията отменя:
1. Инструкцията за производство на фиданки в горските разсадници от 1962 г.
2. Глава втора "Производство на посадъчен материал" от Инструкцията за създаване, отглеждане и стопанисване на ореховите насаждения в горския фонд от 1981 г.
3. Глава четвърта "Производство на посадъчен материал" от Инструкцията за създаване, отглеждане и стопанисване на тополови и върбови култури от 1982 г.
4. Глава девета "Предпосевна подготовка на семената на горскодървесните видове" от Инструкцията за изграждане, стопанисване и използване на горската семепроизводствена база, подготовка на горските семена, събиране, преработка, запазване и предпосевна подготовка от 1992 г.

§ 4. Изпълнението на инструкцията се възлага на зам. -министъра на земеделието и горите и началника на Националното управление по горите.

Приложение № 3
към чл. 37,ал. 2; чл. 38,ал. 1,чл. 89,ал. 6

Посевни норми и средна маса на 1000 семена

Забележка. По-малките дълбочини от посочените интервали в графа 2 се възприемат за по-благоприятни условия (по-влажен климат,по-лека почва,пролетен посев,при мулчиране на семенищата) и в планинските разсадници.

Приложение № 5
към чл. 51, ал. 2 и 4; чл. 54, ал. 1 и 2

Норми за производство на семенищни фиданки

Приложение № 6
към чл. 102, ал. 3, т. 3; чл. 117, ал. 2

Кодови обозначения за типа на фиданките според начина и срока на производство

Забележки:
1. При код с "-"допълнително се посочва в края начинът на размножаване чрез следните съкращения: КР-с коренови резници,О-с отводки,КИ-с коренови издънки,РХ-с разделяне на храсти,INV-по метода "in vitro" (Примери: -1/0 КР; -1/1 О).
2. За школувани декоративни фиданки след кода се посочва височината на фиданките като интервали в сантиметри с точност,както следва: до 30 см-през 5 см,над 30 до 100 см-през 10 см,над 100 до 300 см-през 25 см,над 300 до 600 см-през 50 см и над 600 см-през 100 см (Примери: 1/0 10-15; 1/1 15-30; 2/0 30-50; 0/1 80-100; 0/1 100-125; 3/8 450-600).
3. За фиданки в контейнер след кода се отбелязва "C" и се добавя число,показващо размера на контейнера по един от следните начини: с число до две цифри- за диаметъра или страната на квадрата в горния край на контейнера в см; с число с повече от две цифри-за обема на контейнера в см3 (Примери: 1/1 C 10; 0/1/1 C 400; 1/2/3 C 5000).
4. Кодовете в таблицата представят принципите,по които може да се обозначават и фиданки с по-продължителен срок на отглеждане.

Приложение № 8
към чл. 106

Мерки за борба срещу инфекциозни заболявания по иглолистните поници и фиданки

За борба срещу инфекциознни заболявания по иглолистните поници и фиданки се прилагат следните превантивни и лечебни мерки:

Приложение № 9
към чл. 107

Мерки за борба срещу инфекциозни заболявания по широколистните поници и фиданки

За ограничаване на повредите от инфекциозни заболявания по широколистните поници и фиданки се прилагат следните превантивни мерки:

Приложение № 10
към чл. 108, ал. 1

Мерки за борба с насекомни вредители по корените на фиданките

Борбата с насекомните вредители включва следните специфични мерки:

Приложение № 11
към чл. 109

Мерки за борба с насекомни вредители по листата и стъблата на фиданките

I. Предприемат се мерки срещу нападенията от следните по-важни листогризещи насекоми:
1. хермеси от сем. Adelgidae с основен гостоприемник видовете от род Picea и втори (междинен) госто-приемник-видове от родовете Larix,Pseudotsuga,Тsuga,Abies или Pinus;
2. Pineus pini Мack. с гостоприемник Pinus silvestris и по-рядко P. montana и P. halepensis;
3. Dreyfusia nordmannianae Eckst.;
4. Gilleteella cooley Gill.;
5. Sacchiphantes viridis Ratz.;
v6. Sacchiphantes abietis L.;
7. Hylobius abietis L.
II. Като превантивна мярка се премахват междинните гостоприемници или се избягва едновременното отглеждане на видове,които са основни и междинни гостоприемници.
III. Борбата с хермесите се провежда с препарати от групата на пиретроидите рано през пролетта,срещу зимуващите форми,като се обработват и двата гостоприемника.
IV. При борбата с големия боров хоботник се използват токсифицирани ловни кори,които се залагат непосредствено след снеготопенето и започването на вегетацията.

Приложение № 12
към чл. 110

Мерки срещу повреди от неблагоприятни почвено-климатични условия

За предпазване от повреди при неблагоприятни почвено-климатични условия се прилагат следните мерки:
1. мразоизтегляне:
а) производствените площи се залагат върху отцедливи терени или се осигурява дренаж чрез повдигане на лехите;
б) намаляват се температурните колебания чрез мулчиране;
в) извършва се пролетно пикиране на резници;
г) корените на изтеглените фиданки се затрупват с пръст в срок до един-два дни след затоплянето;
2. слани:
а) покриване-когато площта е малка и пониците не са излезли напълно и няма да се повредят от покритието;
б) задимяване-за опазване на по-големи площи;
в) обливане с вода към полунощ-при липса на друга възможност;
г) двукратно пръскане с 0,5 % разтвор на боракс по време на най-интензивната вегетация,през интервал от 15-20 дни;
3. градушки-бързо покриване с полиетилен,друга покривка или с лесите за засенчване;
4. изсъхване на смърчовите фиданки от физиологична суша:
а) снегозадържане и засенчване на лехите;
б) използване на повдигнати лехи при влажни почви;
5. прегаряне на фиданките в кореновата шийка:
а) избягване на тъмноцветните,тежки почви при избор на място за разсадник;
б) разрохкване на почвата,олекотяването й с пясък и редовно поливане;
в) засенчване и варуване;
г) пръскане с препарата Agricol в доза 5 г/м2;
6. пролетно прегаряне на тополови леторасли:
а) залагане на вкоренилищата върху леки структурни почви;
б) разрохкване на почвата след дъжд;
в) повърхностно поливане при засушаване;
7. задушаване (изкисване) на тополови резници-вкоренилища се създават върху отцедливи почви.