Също като Греъм, Бъфет търгува срещу течението. Неговият подход почива върху пет основни инвестиционни принципа, добити от доктрината на Греъм:

1. Мисли независимо.

2. Инвестирай в компании с висока възвръщаемост, управлявани в полза на акционерите.

3. Плащай единствено разумната цена, дори и за отлични компании.

4. Инвестирай дългосрочно.

5. Не диверсифицирай прекалено.

Освен Греъм, съществува още една личност, която допринеся за изграждането на инвестиционната философия на Бъфет. Този човек е приятелят му от повече от 30 години, Чарлс Мънгър, вицепрезидент на Berkshire Hathaway. Иронично, основният му принос е в това че убеждава Бъфет да се откаже от философията на Греъм на покупка на акции, предлагащи се на ниски цени (вследствие на продължително проучване), и последващата им продажба, след като бъдат напълно оценени от пазара.

Този метод работи изключително успешно при покупка на ценни книжа по време на Великата Депресия през 30те години и непосредствено след това. По това време има много подценени акции, понеже твърде малко хора имат необходимите парични средства да инвестират. Онези които са имали, често са били твърде изплашени от болезнените си спомени от сривът на фондовата борса от 1929. Все пак, печалбите от покупки при ценови дъна, намаляват прогресивно през последващите десетилетия, когато вече подценеността на акциите не е така всеобщо явление. Освен това, става очевидно, че само защото една акция е напълно оценена от пазара, това не означава, че тя няма потенциал за растеж над средния.

По думите на Уорън Бъфет: ”Чарли ме подтикна в посоката да не купувам само и единствено на ниски цени. Това беше същинското влияние, което той ми оказа. Нужно беше огромно усилие да изместя фокуса си от идеите на Греъм. Заслуга за това има разумът на Чарли. Той наистина разшири мирогледът ми.”

Мънгър осъзнава и усилено привежда доводи пред Бъфет, че ако цената на дадена акция е твърде висока по инвестиционните критерии на Греъм, то в същото време тази цена може да се окаже ниска, ако компанията има потенциал за висок растеж. Такива компании работят на франчайзен принцип, което им дава уникално преимущество комбинирано с първокласен мениджмънт.

Мънгър и Бъфет също така се разграничават от философията на Греъм, като вярват, че една добра акция трябва да се притежава, докато фундаменталните данни на компанията остават стабилни. В идеалния случай това означава да се притежава завинаги. Според Бъфет, “Бездействие граничещо с леност, трябва да е основополагащия принцип на всеки инвеститор.” Греъм, точно обратното, отказва да приеме стратегията “buy and hold”, тоест задържане на дадена акция дългосрочно, а продава в момента, в който акцията достигне целевата си цена. Този подход въвлича транзакционни разходи като брокерски комисиони и данък върху капиталовите печалби, които намаляват средната възвръщаемост.

Бъфет е известен с годишният си отчет към акционерите, в който той откровено и разбираемо обсъжда инвестиционната си философия и резултатите от изминалата година. В един такъв отчет той скромно заявява “Това което ние правим не е извън компетенцията на когото и да било. Не е необходимо да се направи нещо изключително, за да се постигнат изключителни резултати.”