В края на миналата година "ПИМК Рейл Експрес" се превърна в първата компания, получила официално лиценз за частен пътнически жп превозвач. Освен от пловдивската фирма интерес към подобна дейност има от още ​поне 5 други.

До голяма степен към момента обаче няма налице нито условия, нито нормативна база частните жп превози да стартират. Преди това трябва да бъде разработен бизнес план от компанията и лицензирането не е гаранция, че след анализите частният инвеститор ще упражни това право. Въпреки това можем със сигурност да кажем, че монополът на БДЖ в сектора с транспортирането на пътници е към края си, макар и все още да не е напълно ясно кога точно ще дойде той. Това обаче поражда редица въпроси относно модела, по който железницата ще се развива. 

Единственият работещ вариант за това у нас ще бъде хибридният модел, при който цялата мрежа ще бъде разделена на отделни райони или маршрути, които различни компании ще обслужват. Така можем да кажем със сигурност, че 

"БДЖ Пътнически превози" ​ще остане на пазара и след 2025 година, но вероятно ще оперира с част от линиите, към които няма интерес. Ако за "София-Пловдив-Бургас" винаги ще се намерят поне по няколко кандидата, то за "Русе-Бяла-Горна Оряховица" вероятно трудно ще има частна фирма, която да успее да извлече икономическа полза от подобен маршрут. 

От текущите анализи и доклади на държавното дружество "Пътнически превози" е видимо, че към момента печелившите жп маршрути в цялата страна са не повече от 12, като при по-добро менажиране е възможно още толкова да бъдат превърнати в икономически изгодни. По поне 95% от линиите обаче трудно може да говорим за наличие на условия, които да привлекат частни инвеститори. Така се стига и до големия проблем на сектора с превоз на пътници у нас - буквално 5% от линиите генерират до една трета от приходите, което превръща пазара на превоз на пътници в не особено апетитна за частните инвеститори територия. 

Един от вариантите е държавата да дава в пакет на новите компании в сектора печеливша линия заедно с няколко по-малки, които по-трудно генерират печалба. Това обаче може да откаже потенциалните инвеститори, които логично проявяват интерес към бранша не за да извършват социална дейност, а за да развиват бизнес. Така нареченият "пакетен вариант" (който няколко страни от Източна Европа като Чехия и Румъния са приложили вече) би бил възможен единствено ако секторът бъде субсидиран за всички губещи линии. 

Субсидиите (които към момента може да получава само БДЖ) са част от ангажиментите на страната ни, поети пред Европейската комисия чрез Националния план за възстановяване и устойчивост. Това трябва да се случи през следващата година с новия договор за обществената услуга за превоз на пътници, който ще е със срок до 2039 година. Така на практика транспортното министерство до края на 2024-та ще трябва да пусне обществена поръчка за превоз на пътници, в която всяка компания с лиценз за такъв превоз по жп линии ще може да участва.

Към момента у нас има 18 компании ​с лиценз за товарни жп превози и само една за пътнически превози, но в първите месеци на тази година се очаква поне още 2 компании официално да влязат в сегмента. Не е изключено и

някой чуждестранен превозвач да прояви интерес към пътническите превози у нас. Интересът със сигурност ще бъде сериозен, защото бъдещият оператор ще получи правото да експлоатира новия подвижен състав, като държавата ще купи с парите по НПВУ. 

Въпреки че от "ПИМК" декларираха намерения да пуснат първата частна линия по трасето "София-Бургас" още преди казусът със субсидиите да бъде решен, точно липсата им вероятната цена на услугата ще я направи неконкурентна на същата, предлагана от "БДЖ Пътнически превози". Така на практика ключът за либерализацията на този пазар остава в управляващите, които трябва да приемат закони, касаещи регламентите за получаване на субсидия. 

Промяната на модела, по който работят железниците, има още едно измерение. Към момента всички гари, депа и обекти, обслужващи пътнически превози, са под управлението на държавното дружество. За да осъществяват дейността си, частните превозвачи ще трябва да получат възможност да вземат на концесия или под наем от транспортното министерство подобна критична за дейността инфраструктура, което може допълнително да забави влизането на частни превозвачи.