Като имат предвид целите и принципите на Устава на Организацията на обединените нации относно поддържането на мир и международна сигурност и развитието на приятелски връзки и сътрудничество между държавите;
Като признават по-специално, че всеки има право на живот, свобода и лична сигурност, както е посочено във Всеобщата декларация за правата на човека и в Международния пакт за граждански и политически права;
Дълбоко загрижени от нарастването в целия свят на актовете на тероризъм във всичките му форми, които заплашват или отнемат невинен човешки живот, нарушават основните свободи и сериозно накърняват достойнството на личността;
Като съзнават, че незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, застрашават сигурността на хора и имущество, пречат сериозно на работата на морските служби и подкопават доверието на народите в сигурността на морското корабоплаване;
Като смятат, че международната общност като цяло е дълбоко загрижена от съществуването на тези действия;
Убедени в необходимостта от развитие на сътрудничеството между държавите за ускорено изработване и приемане на ефикасни и приложими мерки за предотвратяване на незаконни действия срещу сигурността на морското корабоплаване и за преследване и наказване на извършителите им;
Като припомнят Резолюция 40/61 на Общото събрание на Организацията на обединените нации от 9 декември 1985 г., която между другото "изисква от всички държави самостоятелно и в сътрудничество с други държави, както и от компетентните органи на Организацията на обединените нации да съдействат за постоянното отстраняване на причините, пораждащи международния тероризъм, и да обърнат специално внимание на всички обстоятелства - включително колониализъм, расизъм, масови и явни нарушения на човешките права и на основните свободи, както и чужда окупация, които могат да предизвикат актове на международен тероризъм и да застрашат международния мир и сигурност";
Като припомнят също така, че Резолюция 40/61 "осъжда недвусмислено като престъпни всички действия, методи и форми на тероризма независимо от мястото на извършването им или от личността на извършителите, включително и действията, засягащи приятелските отношения между държавите и тяхната безопасност";
Като припомнят също, че с Резолюция 40/61 Международната морска организация бе призована "да проучи въпроса за тероризма, извършван на борда на кораби или срещу тях, за да изработи препоръки относно необходимите мерки";
Като има предвид Резолюция А. 584/14/ от 20 ноември 1985 г. на Асамблеята на Международната морска организация, приканваща към разработването на мерки за предотвратяване на незаконните действия, които застрашават сигурността на корабите и сигурността на техните пътници и екипажи;
Като отбелязват, че действията на екипажа, които са в рамките на нормалната дисциплина на борда, не са предмет на конвенцията;
Като утвърждават, че е желателно да се продължи проучването на нормите за контрол и предотвратяване на незаконните действия срещу кораби и лица на борда им, с цел да ги осъвременяват при необходимост и в този смисъл, отбелязвайки с удовлетворение мерките за предотвратяване на незаконните действия срещу сигурността на пътниците и екипажите на корабите, препоръчани от Комитета за сигурност на море при Международната морска организация;
Като утвърждават освен това, че въпросите, които не се уреждат с тази конвенция, ще продължават да бъдат уреждани от нормите и принципите на общото международното право;
Като признават необходимостта от строго спазване на правилата и принципите на международното право от всички държави в борбата с незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване,
се споразумяха за следното:
Член 1
По смисъла на конвенцията понятието "кораб" означава плавателен съд независимо от вида му, който не е постоянно прикрепен към морското дъно, включително задвижван с двигател, потопяем съд или всеки друг вид плавателно средство.
Член 2
1. Конвенцията не се прилага:
а) за военните кораби; или
b) за кораби, принадлежащи на дадена държава или използвани от нея като спомагателни военни кораби или за митнически или полицейски цели; или
c) за кораби, спрени окончателно или временно от експлоатация.
2. Нито една от разпоредбите на конвенцията не засяга имунитетите на военните кораби и другите държавни кораби, използвани с нетърговска цел.
Член 3
1. Всяко лице извършва престъпление, когато незаконно и умишлено:
а) завладее или упражни контрол върху кораб чрез сила или чрез заплаха със сила или чрез всяка друга форма на заплаха; или
b) извърши насилствен акт срещу лице, намиращо се на борда на кораб, ако това действие може да застраши безопасното плаване на този кораб; или
c) разруши кораб или причини повреда на кораб или на неговия товар, която би могла да застраши безопасното плаване на този кораб; или
d) постави или причини поставянето независимо от начина на устройство или вещество на кораб, което би могло да разруши или да причини повреда на този кораб или товара му, с което би могло да застраши безопасното плаване на този кораб; или
е) разруши или повреди сериозно морски навигационни съоръжения или сериозно наруши тяхната работа, ако някое от тези действия би могло да застраши безопасното плаване на кораб; или
f) предаде съзнателно невярна информация и по този начин застраши безопасното плаване на кораб; или
g) причини телесна повреда или извърши убийство на лице при извършване или опит за извършване на някое от престъпленията, посочени в букви "а" до "f".
2. Всяко лице извършва престъпление, когато:
а) се опита да извърши някое от престъпленията, посочени в ал.1; или
b) подбуди друго лице да извърши някое от посочените в ал. 1 престъпления, ако то е действително извършено, или е съучастник по друг начин на лицето, което извършва такова престъпление;
с) заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в ал.1, букви "b", "с" и "е", ако тази заплаха може да застраши безопасното плаване на кораба, за който става дума.
Член 4
1. Конвенцията се прилага, ако корабът плава или ако според курса му е предвидено да плава във, през или от води, разположени отвъд външните граници на териториалното море на дадена държава или страничните граници на териториалното море с прилежащи държави.
2. В случаите, когато конвенцията не се прилага съгласно ал.1, нейните разпоредби независимо от това се прилагат, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението е открит на територията на държава страна, различна от държавата, посочена в ал.1.
Член 5
Всяка държава страна преследва посочените в чл.3 престъпления с наказания, съответстващи на сериозността на тези престъпления.
Член 6
1. Всяка държава страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в чл.3, когато престъплението е извършено:
а) срещу кораб или на борда на кораб, плаващ под знамето на тази държава в момента на извършването на престъплението; или
b) на територията на тази държава, включваща териториалното й море; или
c) от гражданин на тази държава.
2. Дадена държава страна може също да установи своята юрисдикция по отношение на всяко от следните престъпления, когато:
а) то е извършено от лице без гражданство, с постоянно местожителство в тази държава; или
b) гражданин на тази държава е задържан, заплашен, ранен или убит при извършването на престъплението; или
c) то е извършено с цел да принуди тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на дадено действие.
3. Всяка държава страна, установила своята юрисдикция за посочените в ал.2 случаи, уведомява за това Генералния секретар на Международната морска организация (наречен по-долу "Генерален секретар"). Ако впоследствие споменатата държава страна отмени тази юрисдикция, тя уведомява за това Генералния секретар.
4. Всяка държава страна взема необходимите мерки за установяване на своята юрисдикция по отношение на престъпленията, посочени в чл.3, в случаите, когато предполагаемият извършител се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите страни, установили своята юрисдикция съгласно ал.1 и 2 на този член.
5. Конвенцията не изключва наказателната юрисдикция, упражнявана в съответствие с националното законодателство.
Член 7
1. Ако прецени, че това се налага от обстоятелствата, всяка държава страна, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, съгласно своето законодателство осигурява задържането на това лице или взема други мерки за осигуряване на неговото присъствие за времето, необходимо за възбуждане на наказателно преследване или за започване на процедура за екстрадиция.
2. Посочената държава пристъпва незабавно към предварително разследване на фактите съгласно своето законодателство.
3. Всяко лице, спрямо което са предприети посочените в ал.1 на този член мерки, има право:
а) да се свърже незабавно с най-близкия подходящ представител на държавата, чийто гражданин е, или която има правомощията да установи такава връзка, или, ако е лице без гражданство, с представител на държавата, в която е постоянното му местожителство;
b) да бъде посетен от представител на тази държава.
4. Посочените в ал.3 права се упражняват съгласно законите и правилата на държавата, на чиято територия се намира извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, при условие че тези закони и правила позволяват пълно осъществяване на целите, за които са предоставени тези права по силата на ал.3.
5. Когато дадена държава страна е задържала лице съгласно разпоредбите на този член, тя уведомява незабавно за задържането и за наложилите го обстоятелства държавите, установили своята юрисдикция съгласно ал.1 на чл.6, и ако тя сметне за необходимо, всички други заинтересовани държави. Държавата, която провежда предварителното разследване, посочено в ал.2 на този член, своевременно съобщава резултатите от него на въпросните държави, като посочва дали има намерение да упражни своята юрисдикция.
Член 8
1. Капитанът на кораб на държава страна ("държавата на знамето") може да предаде на властите на всяка друга държава страна ("приемаща държава") всяко лице, за което той има сериозни основания да смята, че е извършител на посочените в чл.3 престъпления.
2. Държавата на знамето гарантира, че капитанът на всеки от корабите й ще бъде задължен, ако това е практически осъществимо и по възможност преди навлизането на кораба в териториалното море на приемащата държава, да уведоми властите на тази държава за намерението си и основанията да им предаде такова лице, намиращо се на борда на кораба съгласно ал.1.
3. Приемащата държава одобрява предаването на посоченото лице, освен ако има причини да смята, че конвенцията не се прилага за фактите, които са основание за предаването, и действа съгласно разпоредбите на чл.7. Всеки отказ да се приеме дадено лице трябва да бъде съпроводен с изявление за причините за отказа.
4. Държавата на знамето гарантира задължението на капитана на всеки от корабите й да предостави на компетентните органи на приемащата държава доказателствата, с които разполага относно предполагаемото престъпление.
5. Приемащата държава, одобрила предаването на лице съгласно разпоредбите на ал.3, може да поиска на свой ред от държавата на знамето да одобри предаването на това лице. Държавата на знамето проучва това искане и ако го одобри, действа съобразно разпоредбите на чл.7. Ако държавата на знамето отхвърли искането, тя представя на приемащата държава изявление относно причините за това.
Член 9
Нито една разпоредба на конвенцията не засяга по никакъв начин правилата на международното право относно компетенциите на държавите да упражняват юрисдикция по отношение на разследване или изпълнение на принудителни мерки на борда на кораби, които не плават под тяхно знаме.
Член 10
1. Държавата страна, на чиято територия е открит извършителят или предполагаемият извършител на престъплението, е длъжна в случаите на прилагане на чл.6, ако не го екстрадира, да представи случая незабавно и без изключение, независимо дали нарушението е извършено или не на нейната територия, на своите компетентни органи за наказателно преследване по предвидения от нейното законодателство ред. Тези власти вземат решение при същите условия, както и за всяко друго престъпление от тежък характер съгласно законите на тази държава.
2. На всяко лице, срещу което е открита процедура във връзка с някое от посочените в чл.3 престъпления, се осигурява справедливо отношение на всички етапи от процедурата, включително ползване на всички права и гаранции, предвидени за тази процедура от закона на държавата, на чиято територия се намира то.
Член 11
1. Престъпленията по чл.3 се разглеждат като случаи, подлежащи на включване във всеки съществуващ договор за екстрадиция между държавите страни. Държавите страни се задължават да включват тези престъпления като случаи за екстрадиция във всеки предстоящ за сключване договор за екстрадиция между тях.
2. Ако държава страна, поставяща екстрадицията в зависимост от съществуването на договор за екстрадиция, получи искане за екстрадиция от друга държава страна, с която тя не е свързана чрез такъв договор, замолената държава страна може по своя преценка да смята конвенцията като правно основание за екстрадиция за посочените в чл.3 престъпления. Екстрадицията е зависима от другите условия, предвидени в законодателството на помолената държава страна.
3. Държавите страни, които не поставят екстрадицията в зависимост от съществуването на договор, признават посочените в чл.3 престъпления като случаи на екстрадиция в условията, предвидени от правото на замолената държава.
4. С цел осъществяване на екстрадиция между държавите страни посочените в чл.3 престъпления при необходимост могат да се смятат извършени както на мястото на извършването, така и на мястото, което е в обсега на юрисдикцията на държавата страна, искаща екстрадицията.
5. Държава страна, получила повече от едно искане за екстрадиция от държави, установили юрисдикция съгласно разпоредбите на чл.7, и която реши да не предприема преследване, се съобразява при избора на държава, към която трябва да екстрадира извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, с интересите и отговорностите на държавата страна, под чието знаме плава корабът в момента на извършване на престъплението.
6. При разглеждане на искане за екстрадиция на предполагаем престъпник, представено по силата на конвенцията, замолената държава взема предвид дали са засегнати правата на лицето, предвидени в ал. 3 на чл.7, в молещата държава.
7. По отношение на определените в конвенцията престъпления разпоредбите на всички договори и споразумения за екстрадиция, действащи между държавите страни, се изменят доколкото са несъвместими с конвенцията.
Член 12
1. Държавите страни си сътрудничат в най-голяма степен по наказателната процедура, свързана с посочените в чл.3 престъпления, включително и при получаването на доказателствата, с които разполагат и които са необходими за целите на процедурата.
2. Държавите страни изпълняват задълженията си по силата на ал.1 в съответствие с всеки договор за правна помощ, който може да съществува между тях. При отсъствие на такъв договор държавите страни си сътрудничат съгласно националното си законодателство.
Член 13
1. Държавите страни си сътрудничат за предотвратяване на посочените в чл.3 престъпления, като:
а) вземат всички възможни мерки за предотвратяване на подготовката за извършване на престъпления в съответните им територии или извън тези територии;
b) обменят информация в съответствие с разпоредбите на своето национално законодателство и като съгласуват считаните за подходящи административни и други мерки, за предотвратяване извършването на посочените в чл.3 престъпления.
2. При забавяне или прекъсване на пътуването на кораб поради извършване на посочено в чл.3 престъпление всяка държава страна, на чиято територия се намират корабът, пътниците или екипажът, трябва да направи всичко възможно, за да избегне неправомерното задържане или забавяне на кораба, пътниците, екипажа или товара му.
Член 14
Всяка държава страна, имаща основание да смята, че ще бъде извършено посочено в чл.3 престъпление, предоставя във възможно най-кратък срок съгласно националното си законодателство всички притежавани и имащи отношения към случая сведения на държавите, които според нея би трябвало да са установили юрисдикция съгласно чл.6.
Член 15
1. Всяка държава страна съобщава на Генералния секретар във възможно най-кратък срок съгласно своето национално законодателство всички отнасящи се до случая сведения, с които разполага във връзка със:
а) обстоятелствата, при които е извършено престъплението;
b) предприетите действия съгласно чл.13, ал.2;
c) мерките, взети по отношение на извършителя или предполагаемия извършител на престъплението, и по-специално за резултатите от всяка процедура за екстрадиция или друга съдебна процедура.
2. Държавата страна, където е започнато наказателно производство срещу предполагаемия извършител на престъплението, в съответствие с националното си законодателство съобщава на Генералния секретар за окончателния резултат.
3. Сведенията, предадени съгласно ал.1 и 2, се изпращат от Генералния секретар до всички държави страни, до членовете на Международната морска организация (наречена по-нататък "Организацията"), до другите заинтересовани държави и до специализираните международни междуправителствени организации.
Член 16
1. Всеки спор между две или повече държави страни относно тълкуването или прилагането на конвенцията, който не може да бъде разрешен чрез преговори в разумен срок, се представя на арбитраж по искане на едната от тях. Ако в срок шест месеца след датата на искане за арбитраж страните не се споразумеят по организацията на арбитража, всяка от тях може да отнесе спора в Международния съд, като представи искане съгласно Статута на Международния съд.
2. Всяка държава може в момента на подписване или ратифициране, приемане или утвърждаване на конвенцията или при присъединяване да заяви, че не се смята обвързана с всички разпоредби на ал.1 или с някоя от тях. Останалите държави страни не са обвързани с посочените разпоредби по отношение на държава страна, направила такава резерва.
3. Всяка държава, направила резерва съгласно разпоредбите на ал.2, може да я оттегли във всеки момент чрез нотификация, изпратена до Генералния секретар.
Член 17
1. Конвенцията е открита за подписване на 10 март 1988 г. в Рим от държавите, участващи в Международната конференция за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване, а от 14 март 1988 г. до 9 март 1989 г. за подписване от всички държави в седалището на Организацията. След този период остава открита за присъединяване.
2. Държавите изразяват съгласието си за обвързване с конвенцията чрез:
а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или
b) подписване с резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване, последвана от ратифициране, приемане или утвърждаване; или
c) присъединяване.
3. Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването се осъществяват чрез депозиране на документ при Генералния секретар.
Член 18
1. Конвенцията влиза в сила деветдесет дни след датата, на която петнадесет държави са подписали конвенцията без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване.
2. За държава, депозирала ратификационен документ, документ за приемане, за утвърждаване на конвенцията или за присъединяване към нея, след като условията за нейното влизане в сила са изпълнени, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влиза в сила деветдесет дни след датата на депозирането.
Член 19
1. Конвенцията може да бъде денонсирана от всяка държава страна във всеки момент след изтичането на едногодишен срок считано от датата на влизане в сила на конвенцията по отношение на тази държава.
2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар.
3. Денонсирането влиза в сила една година след датата, на която Генералният секретар е получил документа за денонсиране, или след изтичането на всеки по-дълъг срок, посочен в него.
Член 20
1. Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменяне на конвенцията.
2. Генералният секретар свиква конференция на държавите страни по конвенцията, за преразглеждането или изменянето й по искане на една трета от държавите страни или на десет от тях, ако последната цифра е по-голяма.
3. Всеки ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след датата на влизане в сила на изменение към конвенцията, се смята за прилагащ се към конвенцията с изменението.
Член 21
1. Конвенцията се депозира при Генералния секретар.
2. Генералният секретар:
а) уведомява всички държави, подписали конвенцията или присъединили се към нея, и всички членове на Организацията:
i) за всяко ново подписване или депозиране на ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване и за датата им;
ii) за датата на влизане в сила на конвенцията;
iii) за депозирането на всеки документ за денонсиране на конвенцията, за датата, на която е получен, и за датата на влизане в сила на денонсирането;
iv) за получаването на всяко заявление или нотификация, направени по силата на конвенцията;
b) изпраща надлежно заверени копия на конвенцията до всички държави, които са я подписали или са се присъединили към нея.
3. След влизане в сила на конвенцията надлежно заверено копие от нея се изпраща от депозитаря до Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване съгласно чл.102 от Устава на ООН.
Член 22
Конвенцията е съставена в един оригинален екземпляр на английски, арабски, испански, китайски, руски и френски език, като всеки от тях има еднаква сила.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните правителства, положиха подписите си под конвенцията.
Съставена в Рим на десети март хиляда деветстотин осемдесет и осма година.
ПРОТОКОЛ ЗА ПРЕСЛЕДВАНЕ НА НЕЗАКОННИТЕ ДЕЙСТВИЯ, НАСОЧЕНИ СРЕЩУ СИГУРНОСТТА НА НЕПОДВИЖНИ ПЛАТФОРМИ, РАЗПОЛОЖЕНИ ВЪРХУ КОНТИНЕНТАЛНИЯ ШЕЛФ
(ратифициран със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 28 април 1999 г. - ДВ,бр.43 от 1999 г. В сила от 6 октомври 1999 г.)
Държавите - страни по протокола,
Като страни по конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване;
Като признават, че причините за изработването на конвенцията се отнасят и за неподвижните платформи, разположени върху континенталния шелф;
Като имат предвид разпоредбите на споменатата конвенция;
Като утвърждават, че въпросите, които не са уредени от протокола, ще продължат да бъдат уреждани от нормите и принципите на международното право,
се споразумяха за следното:
Член 1
1. Разпоредбите на чл.5 и чл.7 и тези на чл.10 до чл.16 на Конвенцията за преследване на незаконните действия, насочени срещу сигурността на морското корабоплаване (наричана по-нататък "конвенцията") се прилагат също mutatis mutandis за посочените в чл.2 на протокола престъпления, когато са извършени срещу неподвижни платформи, разположени върху континенталния шелф или на борда им.
2. В случаите, когато протоколът не се прилага съгласно ал.1, неговите разпоредби въпреки това се прилагат, ако извършителят или предполагаемият извършител на престъплението е намерен на територията на държава страна, различна от държавата, в чиито вътрешни води или териториално море е разположена неподвижната платформа.
3. За целите на протокола изразът "неподвижна платформа" означава изкуствен остров, инсталация или съоръжение, прикрепени постоянно към морското дъно с цел проучване или експлоатация на ресурсите или за други стопански цели.
Член 2
1. Всяко лице извършва престъпление, ако незаконно и умишлено:
а) превземе неподвижна платформа или упражни контрол върху нея чрез сила или заплаха със сила; или
b) извърши насилствен акт срещу лице, намиращо се на борда на неподвижна платформа, ако това действие може да застраши сигурността й; или
с) разруши неподвижна платформа или й причини повреда, която застрашава сигурността й; или
d) постави или причини поставянето независимо от начина на неподвижна платформа на устройство или вещество, което може да разруши неподвижната платформа или да застраши сигурността й; или
е) причини телесна повреда или извърши убийство на лице при извършване или опит за извършване на някое от престъпленията, посочени в букви "а" до "d".
2. Всяко лице извършва престъпление, ако:
а) се опита да извърши някое от посочените в ал.1 престъпления; или
b) подбуди друго лице да извърши някое от тези престъпления, в случай че престъплението е действително извършено, или по друг начин е съучастник на лицето, извършило такова престъпление; или
с) заплаши с условие или без такова, както е предвидено в националното законодателство, дадено физическо или юридическо лице да извърши или да се въздържи от извършване на действие, целящо извършването на някое от престъпленията, посочени в букви "в" и "с" на ал.1, ако тази заплаха може да застраши сигурността на неподвижната платформа.
Член 3
1. Всяка държава страна взема всички необходими мерки за установяване на юрисдикцията си по отношение на посочените в чл.2 престъпления, когато са извършени:
а) срещу или на борда на неподвижна платформа, разположена върху континенталния шелф на тази държава; или
b) от гражданин на тази държава.
2. Държава страна може също да установи юрисдикцията си по отношение на всяко от тези престъпления, когато:
а) то е извършено от лице без гражданство с постоянно местожителство в тази държава;
b) при извършване на престъплението гражданин на тази държава е задържан, заплашен, ранен или убит; или
с) то е извършено с цел принуждаване на тази държава да извърши или да се въздържи от извършване на дадено действие.
3. Всяка държава страна, установила юрисдикцията, посочена в ал.2, уведомява за това Генералния секретар на Международната морска организация (наречен по-нататък "Генерален секретар"). Ако споменатата държава страна впоследствие отмени тази юрисдикция, тя уведомява Генералния секретар.
4. Всяка държава страна взема необходимите мерки за установяване на юрисдикция по отношение на посочените в чл.2 престъпления в случаите, когато предполагаемият извършител на престъплението се намира на нейна територия и когато тя не го екстрадира в някоя от държавите страни, установили юрисдикцията си съгласно ал.1 и 2 на този член.
5. Протоколът не изключва наказателна юрисдикция, упражнявана съгласно националното законодателство.
Член 4
Нито една разпоредба на протокола не засяга по никакъв начин правилата на международното право относно неподвижните платформи, разположени върху континенталния шелф.
Член 5
1. Протоколът е открит за подписване на 10 март 1988 г. в Рим, а от 14 март 1988 г. до 9 март 1989 г. - в Главната квартира на Международната морска организация (наречена по-долу "Организацията") от всяка държава, подписала конвенцията. След този период той остава открит за присъединяване.
2. Държавите могат да изразят съгласието си за обвързване с протокола чрез:
а) подписване без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване; или
b) подписване с резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване, последвано от ратифициране, приемане или утвърждаване; или
с) присъединяване.
3. Ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването се извършват чрез депозиране на документ при Генералния секретар.
4. Само държава, подписала конвенцията без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или ратифицирала, приела или утвърдила конвенцията или присъединила се към нея, може да стане страна по протокола.
Член 6
1. Протоколът влиза в сила деветдесет дни след датата, на която три държави са подписали протокола без резерва за ратифициране, приемане или утвърждаване или са депозирали ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване. Обаче протоколът не може да влезе в сила преди влизането в сила на конвенцията.
2. За държава, депозираща ратификационен документ, документ за приемане или утвърждаване на протокола или за присъединяване към него след изпълняване на условията за влизането му в сила, ратифицирането, приемането, утвърждаването или присъединяването влизат в сила деветдесет дни след датата на депозирането.
Член 7
1. Протоколът може да бъде денонсиран от държава страна във всеки момент след изтичането на едногодишен срок от датата на влизането му в сила за тази държава.
2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на документ за денонсиране при Генералния секретар.
3. Денонсирането влиза в сила една година след датата на получаване на документа за денонсиране от Генералния секретар или след изтичането на всеки по-дълъг срок, посочен в този документ.
4. Денонсирането на конвенцията от дадена държава страна се смята и за денонсиране на протокола.
Член 8
1. Организацията може да свика конференция за преразглеждане или изменяне на протокола.
2. Генералният секретар свиква конференция на държавите - страни по протокола, за преразглеждането или изменянето му по искане на една трета от държавите страни или от пет държави страни, ако последната цифра е по-голяма.
3. Всеки ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, депозиран след датата на влизане в сила на изменение към протокола, се смята приемащ и изменението.
Член 9
1. Протоколът е депозиран при Генералния секретар.
2. Генералният секретар:
а) уведомява всички държави, подписали протокола или присъединили се към него, както и всички членове на Организацията:
i) за всяко ново подписване или депозиране на ратификационен документ, документ за приемане, утвърждаване или присъединяване, както и за датата им;
ii) за датата на влизане в сила на протокола;
iii) за депозирането на всеки документ за денонсиране на протокола, както и за датата на неговото получаване и датата на влизането в сила на денонсирането;
iv) за получаването на всяко заявление или нотификация, направени по силата на протокола и на конвенцията и засягащи протокола;
b) разпраща надлежно заверени копия от протокола до всички държави, които са го подписали или са се присъединили към него.
3. След влизането в сила на протокола надлежно заверено копие от него се изпраща от депозитаря до Генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране и публикуване в съответствие с чл.102 от Устава на ООН.
Член 10
Протоколът е съставен в един оригинален екземпляр на английски, арабски, китайски, испански, руски и френски език, като всеки текст има еднаква сила.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от своите правителства, поставиха подписите си под протокола.
Съставен в Рим на десети март хиляда деветстотин осемдесет и осма година.
