Държавите, страни по тази конвенция,
като отбелязаха, че е желателно да се определят чрез споразумение някои общи правила относно ограничаването на отговорността при морски искове,
решиха да сключат конвенция за тази цел и се договориха, както следва:

ГЛАВА I. ПРАВО НА ОГРАНИЧАВАНЕ

Член 1
Лица, имащи право на ограничена отговорност

1. Корабособственици и спасители, както същите са определени по-долу, могат да ограничат своята отговорност по посочените в чл.2 искове в съответствие с правилата на тази конвенция.
2. Терминът "корабособственик" означава собственик, чартьор, мениджър или оператор на морски кораб.
3. "Спасител" означава всяко лице, което предоставя услуги, пряко свързани с операциите по спасяване на имущество на море. Операциите по спасяване на имущество включват също така операциите, посочени в чл.2, ал. 1, букви (г), (д) и (е).
4. Лице, за чието действие, небрежност или грешка е отговорен корабособственикът или спасителят, има право да се ползва от ограничаването на отговорността, както е предвидено в тази конвенция, в случай че срещу него е предявен някой от посочените в чл.2 искове.
5. В тази конвенция отговорността на корабособственика включва само отговорността при искове, свързани със самия кораб.
6. Застрахователят на отговорността по искове, подлежащи на ограничение в съответствие с правилата на тази конвенция, има право да се възползва от предвидените в нея преимущества в същия размер, както и самият застрахован.
7. Позоваването на ограничаване на отговорността не означава признаването й.

Член 2
Искове, подлежащи на ограничаване

1. При спазване на разпоредбите на чл.3 и 4 на ограничаване на отговорността независимо от нейното основание подлежат:
(а) искове във връзка със загуба на живот или телесни повреди или погиване или повреждане на имущество (включително повреждане на пристанищни съоръжения, басейни и водни пътища и средства за навигационно осигуряване), които възникват на борда или са пряко свързани с експлоатацията на кораба или с операциите по спасяване на имущество, в резултат на които настъпва загуба;
(б) искове във връзка с вреди, резултат от забавяне при превоза на товари, пътници и техния багаж по море;
(в) искове във връзка с друга вреда, резултат от нарушаване на права, извън тези, произтичащи от договора, която е пряко породена от експлоатацията на кораба или операциите по спасяване на имущество;
(г) искове във връзка с изваждането, отстраняването, унищожаването или обезвреждането на потънал, претърпял корабокрушение, заседнал или изоставен кораб, включително всичко, което се намира или се е намирало на борда на такъв кораб;
(д) искове във връзка с премахването, унищожаването или обезвреждането на товара на кораба;
(е) искове на трети лица във връзка с мерки за предотвратяване или намаляване на загубата, предприети от отговорни лица, за които последните могат да ограничат своята отговорност в съответствие с тази конвенция, и във връзка с допълнителни загуби, причинени от такива мерки.
2. Посочените в ал. 1 искове подлежат на ограничаване на отговорността дори когато са предявени под формата на регресен иск, иск за възражение за неустойка или по друг начин. Въпреки това отговорността не подлежи на ограничаване по отношение на посочените в ал. 1, букви (г), (д) и (е) искове, доколкото те се отнасят до възнаграждения, произтичащи от договор, сключен с отговорното лице.

Член 3
Искове, които не подлежат на ограничаване

Правилата на тази конвенция не се прилагат за:
(а) (изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) искове за спасено имущество, включително, ако е приложимо, всеки иск за специална компенсация, съгласно чл.14 на Международната конвенция относно спасяване на имущество от 1989 г., както е изменена, или вноска при обща авария;
(б) искове за щети, причинени от замърсяване с нефт по смисъла на Международната конвенция относно гражданската отговорност при щети, причинени от замърсяване с нефт, от 29 ноември 1969 г., заедно с всички изменения или протокола към нея, които са в сила;
(в) искове, попадащи в обсега на международна конвенция или национално законодателство, които регламентират или забраняват ограничаването на отговорността при ядрени щети;
(г) искове срещу корабособственика на ядрен кораб за ядрени щети;
(д) искове на наетите от корабособственик или спасител служители, чиито служебни задължения са свързани с кораба или операциите по спасяване на имущество на море, включително и исковете на техните наследници, лицата на тяхна издръжка или други лица, имащи право да предявят такива искове, ако съгласно закона, регламентиращ договора за наемане, сключен между такива служители и корабособственика или спасителя, последните нямат право да ограничат отговорността си по отношение на такива искове или ако по силата на такъв закон корабособственикът или спасителят имат право да ограничат отговорността си до размер, по-голям от този, предвиден в чл.6.

Член 4
Поведение, което изключва ограничаване

Отговорното лице няма право да ограничи своята отговорност, ако се докаже, че вредата е причинена от действие или бездействие, извършено с намерението да се причини такава вреда, или поради самонадеяност и със знанието, че такава вреда е вероятно да настъпи.

Член 5
Насрещни искове

Когато лице, имащо право на ограничаване на отговорността съгласно правилата на тази конвенция, предяви иск срещу ищеца във връзка със същото събитие, техните насрещни искове се компенсират и разпоредбите на тази конвенция се прилагат по отношение на разликата, ако има такава.

ГЛАВА II. ГРАНИЦИ НА ОТГОВОРНОСТТА

Член 6
Общи граници

1. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Границите на отговорността при искове извън посочените в чл.7, предявени във всеки отделен случай, се изчисляват, както следва:
(а) по отношение на искове в случай на смърт или телесна повреда:

(i)	2 милиона разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона;
(ii)	за кораб с тонаж, по-голям от посочения по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми:
за всеки тон от 2001 до 30 000 тона - 800 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона - 600 разчетни единици, и за всеки тон над 70 001 - 400 разчетни единици;

(б) по отношение на всеки друг иск:

(i)	1 милион разчетни единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона;
(ii)	за кораб с тонаж, по-голям от посочения по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми:
за всеки тон от 2001 до 30 000 тона - 400 разчетни единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона - 300 разчетни единици, и за всеки тон над 70 001 - 200 разчетни единици.

2. Когато сумата, изчислена в съответствие с ал. 1, буква (а), е недостатъчна, за да се заплатят изцяло посочените в тази алинея искове, сума, изчислена в съответствие с ал. 1, буква (б), се използва за заплащане на неизплатената разлика от исковете по ал. 1, буква (а) и тази неизплатена разлика се подрежда пропорционално заедно с исковете, посочени в ал. 1, буква (б).
3. Държава, която е страна по конвенцията, може да регламентира в националното си законодателство, че исковете за причинени щети на пристанищните съоръжения, басейните, водните пътища и средствата за навигационно осигуряване ще имат приоритет, регламентиран с този закон, пред други искове, посочени в ал. 1, буква (б), като не накърнява правото на предявяване на искове в случай на смърт или телесна повреда, съгласно ал. 2.
4. Границите на отговорността на всеки спасител, който не извършва дейност от кораб, или на всеки спасител, който извършва дейност само на кораб или по отношение на кораб, на който той предоставя услуги по спасяване на имущество, се изчисляват на база тонаж от 1500 тона.
5. За целите на тази конвенция тонажът на кораб е бруто тонажът, изчислен в съответствие с правилата за тонажно измерване, съдържащи се в Анекс I на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г.

Член 7
Граници на отговорностите по искове на пътници

1. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) По отношение на исковете, предявени във всеки отделен случай на смърт или телесна повреда на пътниците на даден кораб, границата на отговорността на корабособственика е сума в размер 175 000 разчетни единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното удостоверение.
2. За целите на този член "искове, предявени в случай на смърт или телесна повреда на пътници на даден кораб" означава всеки иск, предявен от лице, превозено с този кораб или от негово име:
(а) на базата на договор за превоз на пътници, или
(б) който, със съгласието на превозвача придружава превозно средство или живи животни, които се превозват по договор за превоз на стоки.

Член 8
Разчетна единица

1. Разчетната единица, посочена в чл.6 и 7, е "специално право на тираж" (СПТ), така както то е определено от Международния валутен фонд. Сумите, посочени в чл.6 и 7, се изплащат в националната валута на държавата, в която е поискано ограничаване на отговорността, съгласно стойността на тази валута на датата, на която се учредява ограничаващ фонд, извършва се плащането или се издава гаранция, която съгласно законодателството на тази държава се равнява на такова плащане. Изразената в Специални права на тираж стойност на националната валута на държава, която е страна по конвенцията и е член на Международния валутен фонд, се изчислява в съответствие с прилагания от Международния валутен фонд метод на изчисляване на съответната дата за собствените му операции и разчети. Изразената в Специални права на тираж стойност на националната валута на държава, която е страна по конвенцията и не е член на Международния валутен фонд, се изчислява по начин, определен от тази държава, страна по конвенцията.
2. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Независимо от това държавите, които не са членове на Международния валутен фонд и чиито закони не позволяват прилагането на разпоредбите на ал. 1, могат по време на подписването без условие за ратификация, приемане или одобрение или по време на ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването или по всяко време впоследствие да декларират, че границите на отговорността, предвидени в тази конвенция, които се прилагат на техните територии, са определени, както следва:
(а) по отношение на чл.6, ал. 1, буква (а) на сумата от:

(i)	30 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона;
(ii)	за кораб с тонаж, по-голям от посочения по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми:
за всеки тон от 2001 до 30 000 тона - 12 000 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона - 9000 парични единици; и за всеки тон над 70 001 - 6000 парични единици;

(б) по отношение на чл.6, ал. 1, буква (б) на сумата от:

(i)	15 милиона парични единици за кораб с тонаж, ненадвишаващ 2000 тона;
(ii)	за кораб с тонаж по-голям от посочения по-горе, към посочената в (i) сума се добавят следните допълнителни суми:
за всеки тон от 2001 до 30 000 тона - 6000 парични единици; за всеки тон от 30 001 до 70 000 тона - 4500 парични единици, и за всеки тон над 70 001 - 3000 парични единици;

(в) по отношение на чл.7, ал. 1 на сумата в размер 2 625 000 парични единици, умножени по броя на пътниците, които е разрешено да се превозват с кораба съгласно корабното свидетелство. Алинеи 2 и 3 на чл.6 се прилагат съответно по отношение на букви (а) и (б) на тази алинея.
3. Паричната единица, посочена в ал. 2, съответства на шестдесет и пет и половина милиграма злато от проба деветстотин. Превръщането на посочените в ал. 2 суми в национална валута се извършва в съответствие със законодателството на съответната държава.
4. Посоченото в последното изречение на ал. 1 изчисление и превръщането в ал. 3 се извършват по такъв начин, че изразената в националната валута на държавата, страна по конвенцията, стойност е възможно най-близка до реалната на сумите, посочени в разчетни единици в чл.6 и 7. Държавите, страни по конвенцията, съобщават на депозитаря начина на изчисление съгласно ал. 1 или резултата от превръщането съгласно ал. 3 според случая по време на подписването без последваща ратификацията, приемането или одобрението или по време на депозирането на инструмента, посочен в чл.16, както и при всяка промяна на начина на изчисление или на резултата от превръщането.

Член 9
Съвкупност от искове

1. Границите на отговорността, определени в съответствие с чл.6, се прилагат спрямо съвкупността от всички искове, които се предявяват във връзка с някои от посочените случаи:
(а) срещу лицето или лицата, посочени в ал. 2 на чл.1, и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни; или
(б) срещу корабособственика на кораб, предоставящ услуги по спасяване на имущество от такъв кораб, и срещу спасителя или спасителите, които оперират от такъв кораб, както и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни; или
(в) срещу спасителя или спасителите, които не извършват дейност от кораб или които извършват дейност само на кораба или по отношение на кораба, на който се предоставят услуги по спасяване на имущество, и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни.
2. Границите на отговорността, определени в съответствие с чл.7, се прилагат спрямо съвкупността от всички искове, които се предявяват във връзка с някои от посочените случаи срещу посочените в ал. 2 на чл.1 лице или лица по отношение на посочения в чл.7 кораб и срещу всяко друго лице, за чиито действия, небрежност или грешка то или те са отговорни.

Член 10
Ограничаване на отговорността без учредяване на ограничителен фонд

1. Ограничаване на отговорността може да се предяви, независимо че посоченият в чл.11 ограничаващ фонд не е учреден. Дадена държава, страна по конвенцията, обаче може да регламентира в националното си законодателство, че в случаите на завеждане пред неин съд на иск, който е предмет на ограничаване, отговорното лице може да направи възражение за ограничаване на своята отговорност единствено ако е учреден ограничителен фонд в съответствие с разпоредбите на тази конвенция или ако такъв се учреди в момента на упражняване на правото на ограничаване на отговорността.
2. Ако ограничаване на отговорността се предяви без учредяване на ограничителен фонд, се прилагат съответните разпоредби на чл.12.
3. Процесуални въпроси, свързани с разпоредбите на този член, се решават в съответствие с националното законодателство на държавата, страна по конвенцията, в която е заведено съдебното дело.

ГЛАВА III. ОГРАНИЧИТЕЛЕН ФОНД

Член 11
Учредяване на фонда

1. Всяко лице, което е обявено за отговорно, може да учреди фонд към съд или друг компетентен орган на всяка държава, страна по конвенцията, в която е заведено съдебно дело по иск, по който може да се ограничи отговорността. Фондът се учредява в размер на сумата, изчислена в съответствие с посочените в чл.6 и 7 суми, приложими към искове, по които това лице може да носи отговорност, заедно с лихвите по тях, изчислени от деня на събитието, породило отговорността, до деня на учредяване на фонда. Всеки фонд, учреден по този начин, е предназначен единствено за удовлетворяване на искове, по отношение на които отговорността може да бъде ограничена.
2. Фонд може да се учреди или посредством депозиране на сума, или чрез предоставяне на гаранция, която е допустима съгласно законодателството на държавата, страна по конвенцията, в която се учредява фондът и която е призната за достатъчна от съда или друг компетентен орган.
3. Фонд, учреден от едно от лицата, посочени в ал. 1, букви (а), (б) или (в), или в ал. 2 на чл.9, или от неговия застраховател, се счита за учреден от всички лица, посочени в ал. 1, букви (а), (б) или (в) или в ал. 2 съответно.

Член 12
Разпределение на фонда

1. Фондът се разпределя между ищците пропорционално на техните доказани искове срещу фонда в съответствие с разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 на чл.6 и 7.
2. Ако преди разпределението на фонда отговорното лице или неговият застраховател са изплатили компенсации по иск, предявен срещу фонда, такова лице придобива чрез встъпване правата, от които би се ползвало компенсираното лице съгласно тази конвенция до размера на заплатената от него сума.
3. Правото на встъпване, предвидено в ал. 2, може да бъде упражнено и от други лица, които не са посочени тук, по отношение на всяка компенсационна сума, която те може да са изплатили, но само доколкото такова встъпване е допустимо съгласно националното законодателство.
4. Когато отговорно лице или всяко друго лице установи, че впоследствие може да бъде принудено да плати изцяло или част от такава компенсационна сума, по отношение на която такова лице би могло да се ползва от правото на встъпване съгласно ал. 2 и 3, ако компенсацията е била изплатена преди разпределянето на фонда, съдът или друг компетентен орган на държавата, в която е учреден фондът, може да постанови заделяне на достатъчна сума под условие, за да може това лице впоследствие да реализира своето вземане срещу фонда.

Член 13
Ограничение за други действия

1. Когато в съответствие с чл.11 е учреден ограничителен фонд, лице, което е предявило иск срещу фонда, не може да упражни права във връзка с този иск по отношение на друго имущество на лицето, което е учредило такъв фонд или от чието име същият е учреден.
2. След учредяването на ограничителен фонд в съответствие с чл.11 всеки кораб или друго имущество, принадлежащи на лицето, в чийто интерес е учреден фондът, арестувани или поставени под запор в юрисдикцията на държавата, страна по конвенцията, във връзка с иск, който може да бъде предявен срещу фонда, или всяка друга предоставена гаранция, могат да бъдат освободени с решение на съда или на друг компетентен орган на тази държава. Такова освобождаване обаче се постановява само ако ограничителният фонд е учреден:
(а) в пристанището, където е настъпило събитието или ако събитието е настъпило извън пристанище, в първото пристанище на посещение след настъпването му; или
(б) в пристанището на слизане по отношение на искове в случай на смърт или телесна повреда; или
(в) в разтоварното пристанище по отношение на повреден товар; или
(г) в държавата, където е извършен арестът.
3. Правилата на ал. 1 и 2 се прилагат само ако ищецът може да предяви иск срещу ограничителния фонд пред съда, разпореждащ се с този фонд, и ако този фонд е действително разполагаем и свободно прехвърлим във връзка с този иск.

Член 14
Приложимо законодателство

В съответствие с разпоредбите на тази глава правилата, отнасящи се до учредяването и разпределението на ограничителния фонд и всички свързани с тях процесуални въпроси, се регламентират от законодателството на държавата, страна по конвенцията, в която е учреден фондът.

ГЛАВА IV. ПРИЛОЖНО ПОЛЕ

Член 15

1. Тази конвенция се прилага във всички случаи, когато посоченото в чл.1 лице поиска да ограничи своята отговорност пред съда на държава, страна по конвенцията, или поиска освобождаването на кораб или друго арестувано имущество или да освободи гаранция, предоставена в юрисдикцията на такава държава. Независимо от това всяка държава, страна по конвенцията, може да изключи изцяло или частично от приложното поле на тази конвенция всяко лице, посочено в чл.1, което към момента на позоваване на правилата на конвенцията пред съдилищата на въпросната държава няма установено постоянно местожителство или основно място на дейността си в държавата, страна по конвенцията, или за всеки кораб, по отношение на който е предявено ограничаване на отговорността или за неговото освобождаване и към определения по-горе момент този кораб не плава под знаме на държава, страна по конвенцията.
2. Държава, страна по конвенцията, може чрез специфични разпоредби в националното си законодателство да регулира прилагането на системата на ограничаване на отговорността по отношение на кораби, които са:
(а) съгласно законодателството на тази държава кораби, предназначени за плаване по вътрешните водни пътища;
(б) кораби с тонаж под 300 тона. Държава, страна по конвенция, която се възползва от предвидената в този член възможност, съобщава на депозитаря границите на ограничаване на отговорността, приети в националното й законодателство, или че такива граници не са определени.
3. Държава, страна по конвенцията, може чрез специфични разпоредби в националното си законодателство да регулира прилагането на системата на ограничаване на отговорността по отношение на искове, предявени в случаи, в които по никакъв начин не са засегнати интереси на лица, които са граждани на други държави, страни по конвенцията.
3 (допълнителен) (Нова, ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Независимо от границата на отговорността, определена в ал. 1 на чл.7, държава, страна по конвенцията, може посредством специфични разпоредби на националното си законодателство да прилага системата на отговорност по отношение на искове, предявени в случай на смърт или за телесна повреда на пътници на кораб, при положение че границата на отговорността не е по-ниска от тази, определена в ал. 1 на чл.7. Държава, страна по конвенцията, която се възползва от възможността, предвидена в тази алинея, съобщава на Генералния секретар приетите граници на отговорност или че няма такива граници.
4. Съдилищата на държавите, страни по конвенцията, няма да прилагат тази конвенция по отношение на кораби, конструирани или приспособени или използвани за сондажи:
(а) когато държавата е установила по-висока граница на отговорността в националното си законодателство от тази, определена в чл.6; или
(б) когато държавата е страна по международна конвенция, която регулира системата на ограничаване на отговорността по отношение на такива кораби. Държава, страна по конвенцията, уведомява депозитаря в случай, че прилага буква (а).
5. Тази конвенция не се прилага за:
(а) съдове на въздушни възглавници;
(б) плаващи платформи, конструирани за целите на изучаването и изследването на природните богатства на морското дъно или на неговата почва.

ГЛАВА V. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Член 16
Подписване, ратификация и присъединяване

1. Тази конвенция е отворена за подписване от всички държави в централата на Междуправителствената морска консултативна организация (наричана оттук нататък "организацията") от 1 февруари 1977 до 31 декември 1977 г., след която дата конвенцията остава отворена за присъединяване.
2. Всички държави могат са станат страни по тази конвенция чрез:
(а) подписване без условие за ратификация, приемане и одобряване; или
(б) подписване с условие за ратификация, приемане или одобряване, последвано от ратификация, приемане или одобряване; или
(в) присъединяване
3. Ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването се извършват чрез депозиране за тази цел на официален инструмент при Генералния секретар на организацията (наричан оттук нататък "Генерален секретар").

Член 17
Влизане в сила

1. Тази конвенция влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на една година от датата, на която дванадесет държави или са я подписали без условие за ратификация, приемане или одобряване, или са депозирали необходимите инструменти за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване.
2. За една държава, която в периода след изпълнение на условията за влизане в сила на тази конвенция, но преди датата на влизането й в сила, депозира инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване или подпише конвенцията без условие за ратификация, приемане или одобряване, ратификацията, приемането, одобряването или присъединяването или подписването без условие за ратификация, приемане или одобряване влизат в сила на датата на влизане в сила на конвенцията или на първия ден на месеца, след изтичането на деветдесетия ден от датата на подписването или на депозирането на инструмента в зависимост от това, коя от двете дати е по-късна.
3. За всяка държава, която впоследствие става страна по тази конвенция, същата влиза в сила на първия ден от месеца след изтичането на деветдесетдневен период от датата, на която тази държава е депозирала своя инструмент.
4. Във връзка с отношенията между държавите, които са ратифицирали, приели или одобрили тази конвенция или са се присъединили към нея, конвенцията заменя или отменя Международната конвенция относно ограничаването на отговорността на собствениците на мореходни кораби, съставена в Брюксел на 10 октомври 1957 г. и Международната конвенция за уеднаквяване на някои правила относно ограничаването на отговорността на собствениците на мореходни плавателни съдове, подписана в Брюксел на 25 август 1924 г.

Член 18
Резерви

1. (Изм., ДВ, бр. 77 от 2005 г.) Всяка държава по време на подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването или по всяко друго време след това може да си запази правото да:
(а) изключи от прилагането на чл.2, ал. 1, букви (г) и (д);
(б) изключи искове за вреди по смисъла на Международната конвенция относно отговорността и компенсацията при причиняване на щети, свързани с превоза на опасни и отровни вещества по море от 1996 г. или по смисъла на всяко последващо изменение или протокол към нея. Не се допускат резерви по отношение на основните разпоредби на тази конвенция.
2. Резерви, формулирани при подписване, се потвърждават при ратификацията, приемането или одобряването.
3. Всяка държава, която е формулирала резерва по тази конвенция, може да я оттегли по всяко време посредством уведомление, изпратено на Генералния секретар. Такова оттегляне влиза в сила от датата на получаване на уведомлението. Ако в уведомлението е посочена определена дата, на която оттеглянето на резервата влиза в сила, и тази дата е по-късна от датата на получаване на уведомлението от Генералния секретар, оттеглянето влиза в сила на тази по-късна дата.

Член 19
Денонсиране

1. Тази конвенция може да бъде денонсирана от държава, страна по конвенцията, по всяко време след изтичането на една година от датата, на която конвенцията е влязла в сила за тази държава.
2. Денонсирането се извършва чрез депозиране на инструмент при генералния секретар.
3. Денонсирането влиза в сила на първия ден на месеца след изтичането на една година от датата, на която е депозиран инструментът, или след изтичането на по-дълъг период, който може да е определен в този инструмент.

Член 20
Ревизия и изменение

1. Организацията може да свиква конференция с цел ревизия или изменение на тази конвенция.
2. Организацията свиква конференция на държавите, страни по конвенцията, за ревизия или изменение по искане на не по-малко от една трета от държавите, страни по конвенцията.
3. След датата на влизане в сила на едно изменение на тази конвенция всеки депозиран инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване ще се счита, че се отнася за конвенцията, както е изменена, освен ако в инструмента не е изразено обратното намерение.

Член 21
Ревизия на ограничаващите суми и разчетните единици или паричните единици

1. Независимо от разпоредбите на чл.20 организацията в съответствие с изискванията на ал. 2 и 3 на този член свиква конференция единствено с цел да се изменят сумите, определени в чл.6 и 7 и в чл.8, ал. 2 или да се замести някоя от единиците, определени в чл.8, ал. 1 и 2 или и двете с други единици. Промяна на сумите се извършва само при значителни промени на тяхната реална стойност.
2. Организацията свиква такава конференция по молба на не по-малко от една четвърт от държавите, страни по конвенцията.
3. Решение за изменение на сумите или за заместването на единиците с други разчетни единици се взема с две трети мнозинство от държавите, страни по конвенцията, присъстващи на гласуването на такава конференция.
4. Всяка държава, която депозира своя инструмент за ратификация, приемане, одобряване или присъединяване към конвенцията след влизането в сила на едно изменение, прилага конвенцията, както е изменена.

Член 22
Депозитар

1. Тази конвенция се депозира при Генералния секретар.
2. Генералният секретар:
(а) изпраща заверени копия от тази конвенция на всички държави, поканени да присъстват на Конференцията за ограничаване на отговорността при морски искове, както и на всяка друга държава, която се присъединява към тази конвенция;
(б) уведомява всички държави, които са ратифицирали или са се присъединили към Конвенцията за:

(i)	всяко ново подписване, всяко депозиране на инструмент и всяка резерва и съответните дати на подписване или депозиране;
(ii)	дата на влизане в сила на конвенцията или на изменение към нея;
(iii)	всяко денонсиране на конвенцията и датата, от която е в сила;
(iv)	всяко прието изменение, в съответствие с чл.20 и 21;
(v)	всякаква информация, изисквана на основание на някои от членовете на тази конвенция.

3. При влизане в сила на тази конвенция Генералният секретар изпраща заверено копие от конвенцията на Секретариата на Обединените нации за регистрация и публикуване в съответствие с чл.102 на Хартата на Обединените нации.

Член 23
Езици

Тази конвенция е съставена в един оригинал на английски, френски, руски и испански език, като всеки текст е еднакво автентичен.
Съставена в Лондон на деветнадесети ноември хиляда деветстотин седемдесет и шеста година.
В доказателство на горното долуподписаните, надлежно упълномощени за целта, подписахме тази конвенция.

(Лондон, 19 ноември 1976 г.)