Държавите - страни по тази конвенция,
Като признават, че размерът, честотата и въздействието на бедствията нарастват в драматична степен с особено тежки последствия за развиващите се страни,
Като напомнят, че агенциите за хуманитарна помощ и съдействие се нуждаят от надеждни и гъвкави телекомуникационни ресурси, за да изпълняват своите жизненоважни задачи,
Като напомнят още основната роля на телекомуникационните ресурси за улесняване безопасността на персонала по хуманитарна помощ и съдействие,
Като напомнят още жизненоважната роля на радио- и телевизионното разпръскване за разпространяването на точна информация за бедствия сред населението, изложено на риск,
Убедени, че ефикасното и навременно разполагане на телекомуникационни ресурси и че бързите, ефективни, точни и достоверни информационни потоци са от основно значение за намаляване на човешките жертви, човешкото страдание и щетите върху имущество и природна среда, причинени от бедствия,
Загрижени за последствията от бедствията върху съобщителните съоръжения и информационните потоци,
Като осъзнават специалните нужди на изложените на бедствия най-слабо развити страни от техническо съдействие за развитието на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции,
Като потвърждават още веднъж пълния приоритет, който се дава на спешните животоспасяващи комуникации в повече от петдесет международни регулаторни инструмента, включително и Конституцията на Международния съюз по далекосъобщения,
Като отбелязват историята на международното сътрудничество и координиране при ограничаване на последствията от бедствия и при възстановителни дейности, включително и демонстрираната животоспасяваща роля, която е изиграло навременното разполагане и използване на телекомуникационни ресурси,
Като отбелязват още документите на Международната конференция по далекосъобщения при бедствия (Женева, 1990 г.), които засягат възможностите на телекомуникационните системи при възстановяването и откликването на бедствия,
Като отбелязват още настоятелния призив в Декларацията от Тампере за далекосъобщения при бедствия (Тампере, 1991 г.) за надеждни телекомуникационни системи за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции при бедствия, както и за международна конвенция по далекосъобщения при бедствия, с която да се улесни използването на такива системи,
Като отбелязват още Резолюция 44/236 на Генералната асамблея на Обединените нации, която определя времето между 1990 - 2000 г. като Международна декада за ограничаване на природните бедствия, както и Резолюция 46/182, която призовава към засилена международна координация за спешна хуманитарна помощ,
Като отбелязват още основната роля, която се отрежда на комуникационните ресурси в Стратегията от Йокохама и в Плана за действие за един по-безопасен свят, приети от Световната конференция по ограничаване на природните бедствия (Йокохама, 1994 г.),
Като отбелязват още Резолюция 7 на Световната конференция по развитие на телекомуникациите (Буенос Айрес, 1994 г.), приета от Конференцията на пълномощните представители на Международния съюз по далекосъобщения с Резолюция 36 (Киото, 1994 г.), която приканва правителствата да предприемат всички практически стъпки за улесняване на бързото разполагане и ефикасното използване на телекомуникационни съоръжения за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции посредством ограничаването и при възможност - премахването на регулаторните бариери и засилването на сътрудничеството между държавите,
Като отбелязват още Резолюция 644 на Световната конференция по радиокомуникации (Женева, 1997 г.), която призовава правителствата да окажат пълна подкрепа за приемането на тази конвенция и за нейното прилагане в своите страни,
Като отбелязват още Резолюция 19 на Световната конференция по развитие на далекосъобщенията (Валета, 1998 г.), която призовава правителствата да продължават проучването на тази конвенция с оглед разглеждането на възможността за оказване на пълна подкрепа от тяхна страна за нейното приемане,
Като отбелязват още Резолюция 51/94 на Генералната асамблея на Обединените нации, с която се насърчава разработването на прозрачна и навременна процедура за прилагането на координирани и ефикасни мерки за помощ при бедствия и на мрежа за помощ като глобална информационна система за разпространение на надеждна и навременна информация за спешни случаи и природни бедствия,
С оглед на заключенията на Работната група по телекомуникации за спешни случаи относно изключителната роля на телекомуникациите при ограничаването на последствията от бедствия и оказването на помощ,
Подкрепени от работата на много държави, органи на Обединените нации, правителствени, междуправителствени и неправителствени организации, хуманитарни агенции, доставчици на телекомуникационни съоръжения и услуги, медии, университети и организации, занимаващи се с комуникации и бедствия, за усъвършенстването и улесняването на комуникациите, свързани с бедствия,
С желанието да осигурят надеждното и бързо наличие на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции, и
С желанието освен това да улесняват международното сътрудничество за ограничаване на последствията от бедствия,
се споразумяха за следното:
Член 1
Дефиниции
1. "Държава страна" означава държава, която се е съгласила да бъде обвързана с тази конвенция.
2. "Съдействаща държава страна" означава държавата - страна по тази конвенция, която предоставя телекомуникационно съдействие в съответствие с изложеното тук.
3. "Нуждаеща се държава страна" означава държавата - страна по тази конвенция, която иска телекомуникационно съдействие в съответствие с изложеното тук.
4. "Тази конвенция" означава Конвенцията от Тампере за предоставяне на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни операции.
5. "Депозитар" означава депозитаря на тази конвенция, както е определено в чл.15.
6. "Бедствие" означава сериозен разрив във функционирането на обществото, който представлява сериозна широко разпространена заплаха за човешкия живот, здраве, имущество или околна среда, без значение, дали е причинен от злополука, природна или човешка дейност, и без значение, дали е възникнал внезапно или в резултат от комплексни, дългосрочни процеси.
7. "Ограничаване на бедствията" означава мерките, предназначени за предотвратяване, предсказване, подготовка, откликване, проследяване и/или ограничаване на последствията от бедствия.
8. "Опасност за здравето" означава внезапно избухване на инфекциозна болест, като епидемия или пандемия, или друго събитие, представляващо голяма опасност за човешкия живот или здраве, което потенциално може да причини бедствие.
9. "Природна опасност" означава такова събитие или процес, като земетресение, пожар, наводнение, буря, свличане на земни маси, снежна лавина, циклон, цунами, масово нахлуване на насекоми, засушаване или вулканично изригване, което потенциално може да предизвика бедствие.
10. "Неправителствена организация" означава всяка организация, включително частните и корпоративните ведомства, с изключение на държавните, правителствените или междуправителствените организации, която има отношение към ограничаването на бедствия и възстановителни дейности и/или предоставянето на телекомуникационни ресурси за ограничаване на бедствия и за възстановителни дейности.
11. "Недържавно ведомство" означава всяко ведомство, различно от държавата, включително неправителствените организации, както и Червения кръст и Движението на Червения полумесец, което има отношение към ограничаването на бедствия и възстановителни дейности и/или предоставянето на телекомуникационни ресурси за ограничаване на бедствия и възстановителни дейности.
12. "Възстановителни операции" означава онези дейности, предназначени да намалят загубите на човешки живот, човешкото страдание и щетите върху имущество и/или околна среда, причинени от бедствия.
13. "Телекомуникационно съдействие" означава предоставянето на телекомуникационни или други ресурси или помощ, предназначени да улеснят използването на телекомуникационни ресурси.
14. "Телекомуникационни ресурси" означава персонала, съоръженията, материалите, информацията, обучението, радиочестотния спектър, мрежовия или преносния капацитет или други ресурси, необходими за телекомуникациите.
15. "Телекомуникации" означава всяко пренасяне, излъчване или приемане на знаци, сигнали, писмени документи, изображения, звуци или информация от всякакво естество посредством проводник, радио, влакнесто-оптична или друга електромагнитна система.
Член 2
Координация
2. Оперативният координатор се стреми към сътрудничество с други подходящи агенции на Обединените нации и по-специално на Международния съюз по далекосъобщения, които да го подпомагат за изпълнението на задачите на тази конвенция, и особено на онези отговорности, определени в чл.8 и 9, както и да предоставят необходимото техническо съдействие в съответствие с целите на тези агенции.
3. Отговорностите на оперативния координатор по смисъла на тази конвенция се ограничават до координационни дейности с международен характер.
Член 3
Общи разпоредби
2. Това използване може да включва, без да се ограничава до:
а) разполагане на наземни и сателитни телекомуникационни съоръжения за предсказването, проследяването и предоставянето на информация относно природни опасности, опасности за живота и бедствия;
б) обмен на информация за природни опасности, опасности за живота и бедствия между държавите страни и с други държави, недържавни ведомства и междуправителствени организации, както и разпространението на тази информация сред обществеността и по-специално сред общностите, изложени на риск;
в) незабавно предоставяне на телекомуникационно съдействие за ограничаване на последствията от бедствие; и
г) инсталиране и пускане в действие на надеждни и гъвкави телекомуникационни ресурси, които да бъдат използвани от организациите по хуманитарна помощ и съдействие.
3. За улесняването на това използване държавите страни могат да сключват допълнителни многостранни или двустранни споразумения и договори.
4. Държавите страни се обръщат към оперативния координатор с искането да положи всички усилия, след като проведе консултации с Международния съюз по далекосъобщения, с депозитаря и с другите органи на Обединените нации, както и с подходящите междуправителствени и неправителствени организации, в съответствие с разпоредбите на тази конвенция за:
а) разработване след консултации с държавите страни на еталони за споразумения, които да се използват като основа на многостранни или двустранни споразумения за улесняване предоставянето на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановяване;
б) предоставяне на еталони за споразумения, на най-добрия практически опит и на друга подходяща информация на държавите страни, на други държави, на недържавни ведомства и междуправителствени организации, свързана с предоставянето на телекомуникационни ресурси за ограничаване на последствията от бедствия и за възстановителни дейности, посредством електронни средства и други подходящи механизми;
в) разработване, опериране и поддържане на събраната информация и на процедури за разпространяването, както и на необходимите системи за прилагане на конвенцията; и
г) информиране на държавите за условията на тази конвенция, както и за улесняването и оказването на подкрепа за сътрудничеството между държавите страни, както е предвидено тук.
5. Държавите страни си сътрудничат за усъвършенстване възможностите на правителствените организации, недържавните ведомства и междуправителствените организации за създаването на механизми за обучение за работа със съоръженията и тяхното функциониране, както и за курсове по разработването, проектирането и изграждането на аварийни телекомуникационни съоръжения за предотвратяването на бедствия, за проследяване и ограничаване на последствията.
Член 4
Предоставяне на телекомуникационно съдействие
2. Нуждаещата се държава страна посочва обема и типа на съдействието, от което се нуждае, както и мерките, взети съгласно чл.5 и 9 от тази конвенция, и при целесъобразност предоставя на държавата страна, към която е отправена молбата, и/или на оперативния координатор всяка друга информация, необходима за определянето на степента, в която такава държава страна е в състояние да отговори на молбата.
3. Всяка държава страна, към която е отправено искане за телекомуникационно съдействие или директно, или чрез оперативния координатор, незабавно решава и уведомява нуждаещата се държава страна за това, дали ще предостави исканото съдействие директно или по друг начин, както и за обема и условията, обстоятелствата, ограниченията и стойността, ако има такива, които са приложими за такова съдействие.
4. Всяка държава страна, която решава да предостави телекомуникационно съдействие, незабавно уведомява за това оперативния координатор.
5. Не може да се предоставя телекомуникационно съдействие по смисъла на тази конвенция без съгласието на нуждаещата се държава страна. Нуждаещата се държава страна си запазва правото да отхвърли цялото телекомуникационно съдействие или част от него, което е предложено по силата на тази конвенция, в съответствие с действащото национално законодателство и политиката на нуждаещата се държава страна.
6. Държавите страни признават правото на нуждаещите се държави страни да отправят искане за телекомуникационно съдействие директно към недържавни ведомства и междуправителствени организации, както и правото на недържавни ведомства и междуправителствени организации в съответствие със законодателството, на което те са подчинени, да предоставят телекомуникационно съдействие на нуждаещи се държави страни в съответствие с този член.
7. Недържавно ведомство или междуправителствена организация не може да бъде "нуждаеща се държава страна" и не може да отправя молба за телекомуникационно съдействие по смисъла на тази конвенция.
8. Нищо в тази конвенция не оспорва правото на дадена държава страна в съответствие с нейното национално законодателство да насочва, контролира, координира и да упражнява надзор върху телекомуникационното съдействие, предоставяно на нейната територия по силата на тази конвенция.
Член 5
Привилегии, имунитети и помощни средства
а) имунитет срещу арестуване, задържане и съдебно дирене, включително по наказателното, гражданското и административното право на нуждаещата се държава страна, по отношение на деяния или пропуски, конкретно и пряко свързани с предоставянето на телекомуникационно съдействие;
б) освобождаване от данъци, такси или други налози, с изключение на онези, които обичайно са включени в цената на стоките или услугите, по отношение на изпълнението на техните функции за оказване на съдействие или върху съоръженията, материалите и друго имущество, което е донесено или закупено на територията на нуждаещата се държава страна за целите на предоставяне на телекомуникационно съдействие по силата на тази конвенция; и
в) имунитет срещу конфискация, запор или реквизиция на такива съоръжения, материали и имущество.
2. Нуждаещата се държава страна предоставя в степента на нейните възможности местни помощни средства и услуги за правилното и ефикасно администриране на телекомуникационното съдействие, включително осигуряването на експедитивно лицензиране или освобождаване от лицензиране, в съответствие с местните закони и правила, на телекомуникационните съоръжения, внесени на нейната територия, по силата на тази конвенция.
3. Нуждаещата се държава страна осигурява защитата на персонала, съоръженията и материалите, внесени на нейната територия, съгласно тази конвенция.
4. Ползването на съоръженията и материалите, предоставени по силата на тази конвенция, не оказва влияние върху тяхната собственост в съответствие с условията на тази конвенция. Нуждаещата се държава страна осигурява незабавното връщане на такива съоръжения, материали и собственост на конкретната съдействаща държава страна.
5. Нуждаещата се държава страна няма да насочва разполагането или ползването на телекомуникационни ресурси, предоставени по силата на тази конвенция, за цели, които не са пряко свързани с предсказването, подготовката, реагирането, наблюдението и ограничаването на последствията или предоставянето на помощ по време на бедствията и след тях.
6. Нищо в този член не изисква от никоя нуждаеща се държава страна да предоставя привилегии и имунитети на своите поданици или постоянно пребиваващи граждани или на организации, чието управление или седалище е на нейната територия.
7. Без ущърб на техните привилегии и имунитети в съответствие с този член всички лица, влизащи на територията на държава страна с цел да предоставят телекомуникационно съдействие или по друг начин да улесняват ползването на телекомуникационните ресурси по силата на тази конвенция, както и всички организации, предоставящи телекомуникационно съдействие или по друг начин улесняващи ползването на телекомуникационните ресурси по силата на тази конвенция, имат задължението да спазват законите и правилата на тази държава страна. Такива лица и организации имат също задължението да не се намесват във вътрешните работи на държавата страна, в чиято територия са влезли.
8. Нищо от този член не накърнява правата и задълженията по отношение на права и имунитети, дадени на лица и организации, които пряко или непряко участват в телекомуникационното съдействие по силата на други международни споразумения (включително и Конвенцията за привилегиите и имунитетите на Обединените нации, приета от Генералната асамблея на 13 февруари 1946 г., както и Конвенцията за привилегиите и имунитетите на специализираните агенции, приета от Генералната асамблея на 21 ноември 1947 г.) или на международното право.
Член 6
Прекратяване на съдействието
2. Държавите страни, ангажирани с предоставянето или получаването на телекомуникационно съдействие по смисъла на тази конвенция, остават подчинени на условията на тази конвенция, като съблюдават прекратяването на това съдействие.
3. Всяка държава страна, която иска прекратяване на телекомуникационното съдействие, уведомява за това искане оперативния координатор. Оперативният координатор предоставя исканото и необходимо съдействие за улесняване приключването на телекомуникационното съдействие.
Член 7
Плащане или възстановяване на разходи или такси
2. Когато такова условие е налице, държавите страни преди предоставянето на телекомуникационно съдействие излагат писмено:
а) изискването за плащане или възстановяване на суми;
б) стойността на такова плащане или възстановяване на суми или условията, при които то се изчислява; и
в) всякакви други клаузи, условия или ограничения, приложими към такова плащане или възстановяване, които включват, но без да се ограничават до валутата, в която се извършват такива плащания или възстановявания на суми.
3. Изискванията на ал. 2б) и 2в) на този член могат да се изпълняват по отношение на публикувани тарифи, такси или цени.
4. За да не се забави излишно предоставянето на телекомуникационно съдействие чрез преговорите по договора за плащането или възстановяването на суми, след консултации с държавите страни оперативният координатор разработва еталон на договор за плащането и възстановяването на суми, който да може да служи за основа на преговорите по задълженията за плащане и възстановяване на суми по смисъла на този член.
5. Никоя държава страна не е задължена да заплаща или да възстановява разходи или такси по смисъла на тази конвенция, без първоначално да е изразила своето съгласие с условията, представени от съдействащата държава страна, в съответствие с ал. 2 на този член.
6. Когато предоставянето на телекомуникационно съдействие е обвързано с условия за плащане или възстановяване на разходи или такси по установения ред в съответствие с този член, това плащане или възстановяване на суми се извършва незабавно след като съдействащата държава страна е представила своето искане за плащане или възстановяване.
7. Сумите, които са платени или възстановени от нуждаещата се държава страна във връзка с предоставянето на телекомуникационно съдействие, се прехвърлят свободно извън юрисдикцията на нуждаещата се държава страна и не се забавят или задържат.
8. При вземането на решение за обвързване на телекомуникационното съдействие с договорни условия за плащането или възстановяването на определени разходи или такси, за размера на тези разходи или такси, както и за клаузите, условията и ограниченията, свързани с тяхното плащане или възстановяване, държавите страни освен другите фактори, които имат отношение към този въпрос, вземат предвид:
а) принципите на Обединените нации, отнасящи се до хуманитарната помощ;
б) естеството на бедствието, природната опасност или опасността за здравето;
в) въздействието или потенциалното въздействие на бедствието;
г) мястото на възникване на бедствието;
д) засегнатия или потенциално засегнатия район от бедствието;
е) възникването на предишни бедствия и вероятността от бъдещи бедствия в засегнатия район;
ж) възможностите на всяка държава, засегната от бедствието, природната опасност или опасността за здравето, да се подготви или да реагира на това събитие; и
з) нуждите на развиващите се страни.
9. Този член се прилага също и при онези ситуации, при които телекомуникационно съдействие се предоставя от недържавно ведомство или междуправителствена организация, при условие че:
а) нуждаещата се държава страна се е съгласила с такова предоставяне на телекомуникационно съдействие за ограничаване на бедствие и възстановителни дейности и не го е прекратила;
б) недържавното ведомство или междуправителствената организация, която предоставя такова телекомуникационно съдействие, е уведомила нуждаещата се държава страна за придържането си към този член и чл.4 и 5; и
в) приложението на този член не е в противоречие с никое друго споразумение, отнасящо се до отношенията между нуждаещата се държава страна и недържавното ведомство или междуправителствената организация, която предоставя такова телекомуникационно съдействие.
Член 8
Съдържание на информацията за телекомуникационно съдействие
а) който отговаря за въпросите, възникващи по силата на клаузите на тази конвенция, и който е упълномощен да отправя искане, да предлага, да приема и прекратява телекомуникационното съдействие; и
б) който е компетентен да определя правителствените, междуправителствените и/или неправителствените ресурси, които биха могли да бъдат осигурени за улесняване използването на телекомуникационни ресурси за ограничаване на бедствия и за възстановителни дейности, включително и предоставянето на телекомуникационно съдействие.
2. Всяка държава страна се стреми незабавно да информира оперативния координатор за всички промени в информацията, която се предоставя в съответствие с този член.
3. Оперативният координатор може да приема уведомления от недържавни ведомства или междуправителствени организации за техните процедури за даване на пълномощия за предлагането и прекратяването на телекомуникационно съдействие в съответствие с този член.
4. Всяка държава страна, недържавно ведомство или междуправителствена организация може по свое усмотрение да включи в материала, който депозира пред оперативния координатор, информация относно специфични телекомуникационни ресурси и относно плановете за използването на тези ресурси, за да се отговори на искане за телекомуникационно съдействие от нуждаеща се държава страна.
5. Оперативният координатор съхранява копия от всички списъци с органите на властта и експедитивно разпространява този материал сред държавите страни, сред други държави и сред съответните недържавни ведомства и междуведомствени организации, освен ако някоя държава страна, недържавно ведомство и междуведомствена организация не е указала предварително в писмена форма, че разпространението на нейния материал е ограничено.
6. Оперативният координатор третира материала, депозиран от недържавните ведомства и междуправителствените организации, по начин, който е подобен на третирането на материала, депозиран от държавите страни.
Член 9
Регулаторни бариери
2. Регулаторните бариери могат да включват, но без да се ограничават до:
а) регулативни актове, които ограничават вноса или износа на телекомуникационни съоръжения;
б) регулативни актове, които ограничават използването на телекомуникационни съоръжения или на радиочестотния спектър;
в) регулативни актове, които ограничават движението на персонал, който работи с телекомуникационни съоръжения или който е важен за тяхното ефикасно използване;
г) регулативни актове, които ограничават транзитното движение на телекомуникационни ресурси при влизане, излизане или преминаване през територията на държавата страна;
д) закъснения при администрирането на такива регулативни актове.
3. Ограничаването на регулаторните бариери може да приеме следната форма, но без да се ограничава до нея:
а) преработка на регулативните актове;
б) освобождаване на определени телекомуникационни ресурси от прилагането на тези регулативни актове по време на използването на тези ресурси за ограничаване на бедствия и за възстановяване;
в) предварителна митническа проверка на телекомуникационните ресурси, предназначени за използване при ограничаването на бедствия и при възстановителни дейности, в съответствие с тези регулативни актове;
г) признаване на одобрени в чужбина типове телекомуникационни съоръжения и/или лицензи за експлоатация;
д) ускорен преглед на телекомуникационните ресурси, предназначени за използване при ограничаването на бедствия и при възстановителни дейности, в съответствие с тези регулативни актове; и
е) временно неприлагане на тези регулативни актове за използването на телекомуникационни ресурси при ограничаването на бедствия и възстановителни дейности.
4. По искане на някоя от другите държави страни и в степента, разрешена от нейното национално законодателство, всяка държава страна улеснява транзитното движение при влизане, излизане или преминаване през нейната територия на персонал, съоръжения, материали и информация, свързани с използването на телекомуникационни ресурси за ограничаването на бедствия и за възстановителни дейности.
5. Всяка държава страна уведомява оперативния координатор и другите държави страни директно или чрез оперативния координатор относно:
а) взетите мерки съгласно тази конвенция за ограничаването или премахването на такива регулаторни бариери;
б) съществуващите процедури съгласно тази конвенция за държавите страни, други държави, недържавни ведомства и/или междуправителствени организации за освобождаването на определени телекомуникационни ресурси, използвани за ограничаване на бедствия и за възстановителни дейности, от прилагането на тези регулативни актове, за предварителна митническа проверка или за ускорения преглед на тези ресурси в съответствие с приложимите регулативни актове, за приемането на типа на тези ресурси, който е одобрен от чужди страни, или за временното неприлагане на регулативни актове, които в противен случай се прилагат за тези ресурси; и
в) клаузите, условията и ограниченията, ако съществуват такива, свързани с използването на такива процедури.
6. Оперативният координатор редовно и експедитивно предоставя на държавите страни, на другите държави, на недържавните ведомства и на междуправителствените организации актуализиран списък с такива мерки, техния обсег, както и клаузите, условията и ограниченията, ако съществуват такива, свързани с тяхната употреба.
7. Нищо в този член не позволява нарушаването или анулирането на задължения и отговорности, наложени от националното законодателство, международното право или от многостранни или двустранни споразумения, включително задължения и отговорности, свързани с митници и контрол на износа.
Член 10
Връзка с други международни споразумения
Член 11
Уреждане на спорове
2. Ако спорът между държавите страни не може да бъде разрешен в рамките на 6 месеца от датата на изпращането на писмената декларация до държава - страна по спора, държавите - страни по спора, могат да се обърнат с молба към всяка друга държава страна, недържавно ведомство или междуправителствена организация, за да използват нейното посредничество за ускоряване уреждането на спора.
3. Ако никоя от държавите страни не потърси посредничеството на друга държава страна, държава, недържавно ведомство или междуправителствена организация или ако упражняването на посредничеството не улесни уреждането на спора в срок 6 месеца от датата, на която е отправено искането за такова посредничество, в такъв случай всяка държава - страна по спора, може:
а) да поиска спорът да бъде отнесен до доброволен арбитраж; или
б) да отнесе спора за решаване от Международния съд, при условие че и двете държави - страни по спора, по време на подписването, ратифицирането или присъединяването към тази конвенция или след това са приели юрисдикцията на Международния съд по отношение на такива спорове.
4. В случай че съответните държави - страни по спора, поискат спорът да бъде отнесен до доброволен арбитраж и отнесат спора за решение до Международния съд, отнасянето до Международния съд е с предимство.
5. В случай на спор между държава страна, която е поискала телекомуникационно съдействие, и недържавно ведомство или междуправителствена организация, чието управление или седалище е извън територията на тази държава страна, относно предоставянето на телекомуникационно съдействие по смисъла на чл.4, искът на недържавното ведомство или междуправителствената организация може да бъде подкрепен директно от държавата страна, в която се намира управлението или седалището на недържавното ведомство или междуправителствената организация, като иск от държава към държава по смисъла на този член, при условие че такава подкрепа е в съответствие с всяко друго споразумение между държавата страна и недържавното ведомство или междуправителствената организация, въвлечени в спора.
6. При подписването, ратифицирането, приемането, одобряването или присъединяването към тази конвенция държава страна може да декларира, че не се счита обвързана с едната или двете процедури за уреждане на спорове, предвидени в ал. 3. Другите държави страни няма да се считат обвързани с процедурата за уреждане на спорове, предвидена в ал. 3, по отношение на държавата страна, за която е в сила такава декларация.
Член 12
Влизане в сила
2. Една държава може да изрази своето съгласие да бъде обвързана с тази конвенция:
а) чрез подписване (окончателно подписване);
б) чрез подписване, което подлежи на ратификация, приемане или одобрение, последвано от депозирането на инструмент за ратификация, приемане или одобрение; или
в) чрез депозирането на инструмент за присъединяване.
3. Конвенцията влиза в сила 30 дни след депозирането на инструмента за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване или окончателното подписване от 30 държави.
4. За всяка държава, която подпише окончателно или депозира инструмент за ратификация, приемане или одобрение, след като е изпълнено изискването, определено в ал. 3 от този член, тази конвенция влиза в сила 30 дни след окончателното подписване или съгласие за обвързване.
Член 13
Поправки
2. Държавите страни уведомяват депозитаря не по-късно от 180 дни от получаването на тези предложения за поправки.
3. Всяка поправка, одобрена от две трети от всички държави страни, се излага в протокол, който е отворен за подписване при депозитаря от всички държави страни.
4. Протоколът влиза в сила по същия начин, както тази конвенция. За всяка държава, която подпише протокола окончателно или депозира инструмент за ратификация, приемане, одобрение или присъединяване, след като са изпълнени изискванията за влизането на протокола в сила, протоколът влиза в сила за такава държава 30 дни след датата на окончателното подписване или съгласието за обвързване.
Член 14
Резерви
2. Всяка държава страна може по всяко време да оттегли предишните си резерви чрез писмено известие до депозитаря. Такова оттегляне на резерви влиза в сила незабавно след уведомлението до депозитаря.
Член 15
Денонсиране
2. Денонсирането влиза в сила 90 дни след датата на депозиране на писменото уведомление.
3. По искане на денонсиращата държава страна всички копия от списъците с държавните органи и с възприетите мерки и съществуващи процедури за ограничаване на регулаторните мерки, предвидени от всяка държава страна, която денонсира тази конвенция, отпадат от употреба от датата на влизане в сила на такова денонсиране.
Член 16
Депозитар
Член 17
Оригинални текстове
