Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда на 13 октомври 1976 г. на своята шестдесет и втора сесия,
като припомни разпоредбите на Препоръката относно наемането на моряците (на чужди кораби), 1958 г., и Препоръката относно социалните условия и безопасността (на моряците), 1958 г.,
като реши да приеме определени предложения във връзка с подстандартните кораби и по-специално тези, регистрирани под удобен флаг, включени като пета точка от дневния ред на сесията,
като определи, че тези предложения ще се обособят в международна конвенция,
прие на двадесет и девети октомври хиляда деветстотин седемдесет и шеста година следната конвенция, която ще се нарича Конвенция относно търговското корабоплаване (минимални норми), 1976 година.

Член 1

1. Освен ако друго не е предвидено в този член, тази конвенция се прилага по отношение на всеки морски кораб, държавна или частна собственост, предназначен за превоз на товари и пътници с търговска цел или който се използва с някаква друга търговска цел.
2. Националното законодателство определя кога един кораб се счита за морски за целите на тази конвенция.
3. Тази конвенция се прилага за морските влекачи.
4. Тази конвенция не се прилага по отношение на:
(а) кораби, задвижвани главно чрез платна, независимо дали са снабдени със спомагателни двигатели;
(b) кораби, предназначени за риболов, лов на китове или подобни операции;
(c) малки кораби или кораби като нефтени сондажни кули или сондажни платформи, когато същите не се използват за корабоплаване, като решението кои кораби попадат в тази алинея се взема от компетентните органи на всяка държава след консултации с най-представителните организации на корабособствениците и моряците.
5. Разпоредбите на тази конвенция не трябва да се считат като разширяващи приложното поле на конвенциите, изброени в приложението към тази конвенция, както и в съдържащите се в тях разпоредби.

Член 2

Всяка страна член, ратифицирала тази конвенция, се задължава да:
(а) има установени закони и други нормативни разпоредби за корабите, регистрирани на нейна територия, по отношение на:
(i) нормите за безопасност, включително и тези за компетентност, продължителност на работното време и обезпечаване с екипажи, с цел да се осигури безопасност на живота на борда на кораб;
(ii) съответната система на социално осигуряване и
(iii) условията за наемане на работа и живот на борда на кораб, които по мнението на страната членка не са обхванати от колективните договори или постановени от компетентните съдилища по начин, който да обвързва еднакво заинтересованите корабособственици и моряци; и да се убеди, че тези закони и други нормативни разпоредби в значителна степен отговарят на конвенциите или на онези членове от конвенциите, към които се прави препратка в приложението към тази конвенция, доколкото страната членка не е задължена по друг начин да приведе в действие въпросните конвенции;
(b) да упражнява ефективно правораздаване или контрол върху корабите, регистрирани на нейна територия, по отношение на:
(i) нормите за безопасност, включително и тези за компетентност, продължителност на работното време и обезпечаване с екипажи, предвидени от националното законодателство;
(ii) съответната система на социално осигуряване и
(iii) условията за наемане на работа и живот на борда на кораб, определени от националното законодателство или постановени от компетентните съдилища по начин, който да обвързва еднакво заинтересованите корабособственици и моряци;
(c) да се убеди, че мерките, осигуряващи ефективен контрол по отношение на други условия за наемане на работа и живот на борда на кораб, когато не съществува ефективна юрисдикция, са договорени между корабособствениците или техните организации и организациите на моряците, учредени в съответствие с основните разпоредби на конвенцията относно свободата на сдружаване и защита на правото на организиране, 1948 г., и Конвенция относно правото на организиране и колективно договаряне, 1949 г.;
(d) да осигури:
(i) наличието на адекватни процедури, подлежащи на общ надзор от страна на компетентните органи след тристранни консултации между тези органи и представителните организации на корабособствениците и моряците, когато това е целесъобразно, за наемане на моряци на работа на кораби, регистрирани на нейна територия, и за разследване на жалби, постъпили по този повод;
(ii) наличието на адекватни процедури, подлежащи на общ надзор от страна на компетентните органи след тристранни консултации между тези органи и представителните организации на корабособствениците и моряците, когато това е целесъобразно, за разследване на всяка жалба, по възможност подадена в момента на наемането на нейна територия на моряци, които са нейни граждани за работа на кораби, регистрирани в чужда държава, като такава жалба и всяка друга, свързана с наемането и подадена по възможност в момента на наемането на нейна територия на чужди моряци на кораби, регистрирани в чужда държава, са своевременно докладвани от нейните компетентни органи на компетентните органи на държавата на регистрация на кораба с копие до генералния директор на Международното бюро на труда;
(e) да осигури, че моряците, наети на кораби, регистрирани на нейна територия, са надлежно квалифицирани или обучени да изпълняват задълженията, за които са наети, като се отчита Препоръката относно професионалната подготовка на моряците, 1970 г.;
(f) да установи чрез проверка или други подходящи средства дали регистрираните на нейна територия кораби отговарят на изискванията на приложимите международни конвенции по труда, които съответната държава членка е ратифицирала и за която те са в сила, на изискващите се в алинея (а) на този член закони и други нормативни разпоредби, отчитайки изискванията на националното законодателство и на приложимите колективни споразумения;
(g) да проведе официално разследване на всяко сериозно морско произшествие, засягащо кораби, регистрирани на нейна територия, и по-специално в случаите на телесна повреда и/или загуба на човешки живот; заключителният доклад от такова разследване следва да бъде обществено достъпен.

Член 3

Всяка държава член, ратифицирала тази конвенция, ще информира в рамките на възможното своите граждани за евентуалните проблеми, които могат да възникнат при постъпване на работа на кораб, регистриран в държава, която не е ратифицирала конвенцията, докато тя се убеди, че се прилагат норми, равностойни на тези, определени в тази конвенция. Мерките, предприети в тази насока от държавата, ратифицирала тази конвенция, не трябва да противоречат на заложения в договорите, по които двете държави могат да са страни, принцип за свободно движение на работници.

Член 4

1. Ако в държава член, ратифицирала тази конвенция, се подаде жалба или се получи информация по отношение на кораб, посетил нейно пристанище в процеса на нормалната му експлоатация или по други оперативни причини, че този кораб не отговаря на нормите, установени с тази конвенция, която вече е в сила, тя може да изготви и изпрати доклад до правителството на държавата на регистрация на кораба с копие до генералния директор на Международното бюро на труда и може да предприеме необходимите мерки за коригиране на условията на борда, които представляват явна опасност за безопасността или здравето.
2. Предприемайки такива мерки, държавата член трябва незабавно да информира най-близкия морски, консулски или дипломатически представител на държавата на знамето и да изиска присъствието му, ако е възможно. Корабът не трябва да бъде задържан или забавян необосновано.
3. За целите на този член под "жалба" се разбира всяка информация, предоставена от член на екипажа, браншова организация, асоциация, професионален съюз или по принцип от всяко лице, заинтересовано от сигурността на кораба, включително и от безопасността или рискове за здравето на неговия екипаж.

Член 5

1. Тази конвенция е открита за ратифициране от държавите членки, които:
(а) са страни по Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море, 1960 г., или по Международната конвенция за опазване на човешкия живот на море, 1974 г., или по всяка последваща конвенция, ревизираща тези конвенции; и
(b) са страни по Международната конвенция за товарните водолинии, 1966 г., или по всяка последваща конвенция, ревизираща тази конвенция; и
(c) са страни или прилагат разпоредбите на Правилата за предотвратяване на сблъскванията на море от 1960 г. или Конвенцията относно международните правила за предотвратяване на сблъскванията на море, 1972 г., или по всяка последваща конвенция, ревизираща тези международни инструменти.
2. Тази конвенция е освен това открита за ратифициране от всяка държава член, която с тази ратификация се задължава да изпълнява условията, съгласно които е извършена ратификацията по реда на ал. 1 на този член и които все още не са изпълнени.
3. Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро на труда за регистриране.

Член 6

1. Тази конвенция е обвързваща само за държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са вписани от генералния директор.
2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която са регистрирани ратификациите на най-малко десет държави членки с общ дял, възлизащ на 25 процента от бруто тонажа на световния флот. 3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава член дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.

Член 7

1. Всяка държава член, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното є влизане в сила с акт, отправен до генералния директор на Международното бюро на труда за регистриране. Такова денонсиране не следва да влезе в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането.
2. Всяка държава член, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходната алинея на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член.

Член 8

1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсирания, за които е уведомен от държавите - членки на организацията.
2. Когато посочените в член 6, алинея 2 условия са изпълнени, генералният директор довежда до знанието на държавите - членки на организацията, датата, на която конвенцията влиза в сила.

Член 9

Генералният директор на Международното бюро на труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове, на генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на член 102 от Устава на Организацията на обединените нации.

Член 10

Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на тази конвенция и анализ относно необходимостта от включването в дневния ред на Конференцията въпроса за нейното цялостно или частично изменение.

Член 11

1. В случай че Конференцията приеме нова конвенция, частично или изцяло изменяща тази, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго:
(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от държава член денонсира незабавно ipso jure (по право) тази конвенция, независимо от предписанията на член 7 по-горе, ако и когато новата конвенция влезе в сила;
(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки.
2. Във всички случаи тази конвенция остава в сила в настоящия си вид и съдържание за тези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.

Член 12

Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Приложение

Конвенция № 138 относно минималната възраст за приемане на работа, 1973 г., или
Конвенция № 58 относно минималната възраст за приемане на работа (морска) (ревизирана), 1936 г., или
Конвенция № 7 относно минималната възраст за приемане на работа (морска), 1920 г.;
Конвенция № 55 относно задълженията на корабопритежателя при болест или злополука на моряците, 1936 г., или
Конвенция № 56 относно осигуряване при болест на моряците, 1936 г., или
Конвенция № 130 относно здравното обслужване и обезщетенията при болест, 1969 г.;
Конвенция № 73 относно медицинския преглед на моряците, 1946 г.;
Конвенция № 134 относно предпазване на моряците от инциденти, 1970 г. (членове 3 и 4);
Конвенция № 92 относно жилищните условия на борда на кораба (ревизирана), 1949 г.;
Конвенция № 68 относно прехраната и сервирането (екипажи на корабите), 1946 г. (член 5);
Конвенция № 53 относно свидетелствата за правоспособност на офицерите, 1936 г. (членове 3 и 4)1;
Конвенция № 22 относно клаузите в трудовите договори на моряците, 1926 г.;
Конвенция № 23 относно репатрирането на моряците, 1926 г.;
Конвенция № 87 за синдикалната свобода и закрилата на правото на синдикално организиране, 1948 г.;
Конвенция № 98 за правото на организиране и на колективно договаряне, 1949 г.
Предходният текст е автентичният текст на конвенцията, приета по надлежен ред от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната шестдесет и втора сесия, състояла се в Женева и обявена за приключила на 29 октомври 1976 г.
В удостоверение на горното ние поставихме нашите подписи на 11 ноември 1976 г.

Президент на Конференцията:
Модолв Харейде
Генерален директор на Международното бюро на труда:
Франсис Бланшар

____________________
1 В случаите, при които стриктното придържане към съответните стандарти на Конвенцията относно свидетелствата за правоспособност на офицерите, 1936 г., може да породи сериозни проблеми в утвърдената система на лицензиране или в структурата на сертификация на морските лица в дадена държава, следва да се прилага принципът на значително съответствие, с което ще се избегне конфликтът с утвърдената процедура на сертифициране.