Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и събрала се на 3 юни 1981 г. на своята шестдесет и седма сесия;
Като взе предвид Филаделфийската декларация относно целите и задачите на Международната организация на труда, която признава, че "всички човешки същества, независимо от тяхната раса, вероизповедание и пол, имат право да се стремят към постигане на материално благосъстояние и духовно развитие в условията на свобода и достойнство, икономическа сигурност и равни възможности";
Като отбеляза условията на Декларацията относно равенството на възможностите и отношението към жените работнички и Резолюцията относно плана за действие за насърчаване на равенството на възможностите и на отношението към жените работнички, приети от Международната конференция на труда през 1975 г.;
Като взе предвид разпоредбите на международните конвенции и препоръки по труда, които имат за цел да осигурят равенство на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола, и най-вече Конвенцията и Препоръката за равенството в заплащането, 1951 г.; Конвенцията и Препоръката относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. и част VIII от Препоръката за развитието на човешките ресурси, 1975 г. и
Като припомня, че Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г. не предвижда разграничение, основаващо се на семейните задължения, и като отбеляза, че в тази насока са необходими нови разпоредби;
Като отбеляза условията на Препоръката относно заетостта на жените със семейни задължения, 1965 г. и като взе предвид промените, настъпили след нейното приемане;
Като отчете, че други актове относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към двата пола са приети и от Организацията на обединените нации и други специализирани институции и припомняйки особено параграф четиринадесети от Преамбюла на Конвенцията относно премахването на всички форми на дискриминация по отношение на жените, ООН, 1979 г., която посочва, че държавите - страни по нея, "съзнават, че промяната на традиционната роля на мъжа и на жената в семейството и в обществото трябва да доведе до пълното равенство между тях";
Като признава, че проблемите на работниците и служителите със семейни задължения, са аспекти на проблеми относно семейството и обществото, те трябва да бъдат включени в националните политики;
Като признава необходимостта от установяване на действително равенство на възможностите и еднакво отношение, както между работниците и служителите от двата пола, които имат семейни задължения, така и между тях и другите работници и служители и;
Като прецени, че много от проблемите, които имат работниците и служителите, са усложнени, когато става въпрос за работници и служители със семейни задължения, и като признава необходимостта от подобряване на положението на последните чрез мерки, съответстващи на техните специални потребности, и такива, които са насочени към подобряване положението на работниците като цяло;
Като реши в допълнение на това да приеме някои предложения относно равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола: работници и служители със семейни задължения от двата пола, което е пета точка от дневния ред на сесията, и
Като реши тези предложения да приемат формата на международна конвенция
приема на двадесет и трети юни хиляда деветстотин осемдесет и първа година следната Конвенция, която може да бъде наричана Конвенция относно работниците и служителите със семейни задължения, 1981 г.

Член 1

1. Тази конвенция се отнася до работниците и служителите от двата пола, които имат задължения по отношение на намиращите се на тяхна издръжка деца, когато тези задължения ограничават техните възможности да се подготвят, да участват или да напредват в икономическа дейност.
2. Разпоредбите на тази конвенция се отнасят и за работниците и служителите от двата пола, които имат задължения по отношение на други членове на семейството, които явно се нуждаят от грижи или издръжка, когато тези задължения ограничават възможностите на първите да се подготвят, да участват или да напредват в икономическа дейност.
3. За целите на тази конвенция понятията "деца на издръжка" и "други членове на семейството, които явно се нуждаят от грижи или издръжка", са лицата, определени като такива от всяка държава по един от начините, посочени в член 9.
4. Работниците и служителите, посочени в параграфи 1 и 2, се наричат по-нататък "работници и служители със семейни задължения".

Член 2
Тази конвенция се отнася до всички отрасли на икономиката и за всички категории работници и служители.

Член 3

1. С цел създаването на действително равенство на възможностите и на еднакво отношение към работниците и служителите от двата пола всяка държава членка трябва да приеме като цел на своята национална политика създаването на възможности за лицата със семейни задължения, които работят или желаят да започнат работа, да упражняват своето право, без да са обект на дискриминация и доколкото е възможно, без да възникне противоречие между работата и семейните им задължения.
2. За целите на параграф 1 изразът "дискриминация" означава дискриминация в областта на труда и професиите, така както е определен в членове 1 и 5 на Конвенцията относно дискриминацията в областта на труда и професиите, 1958 г.

Член 4

С цел установяването на действително равенство на възможностите и на еднакво отношение към работниците и служителите от двата пола трябва да бъдат взети всички съвместими с националните условия и възможности мерки за:
а) да се даде възможност на работниците и служителите със семейни задължения да упражнят своето право на свободен избор на работа;
б) да се вземат предвид техните потребности, доколкото се отнася до условията на труд и социалната сигурност.

Член 5

Следва да се предприемат всички съвместими с националните условия и възможности мерки за:
а) да се вземат предвид потребностите на работниците и служителите със семейни задължения при регионалното планиране;
б) да се развиват и подкрепят местни, обществени или частни служби, като служби за обгрижване на деца и предоставяне на семейни услуги.

Член 6

Компетентните власти и органи във всяка държава членка предприемат подходящи мерки за осигуряване на информация и обучение, които да съдействат за по-доброто възприемане от обществеността на принципа на равенството на възможностите и еднаквото отношение към работниците и служителите от двата пола и на проблемите на работниците и служителите със семейни задължения, както и за създаването на обществена среда, благоприятна за решаването на тези проблеми.

Член 7

Съобразно националните условия и възможности следва да се вземат мерки в областта на професионалното ориентиране и обучение, за да могат работниците и служителите със семейни задължения да бъдат интегрирани и да останат част от работната сила, както и да бъдат включени отново към нея, когато са били изключени поради наличие на такива задължения.

Член 8
Семейните задължения сами по себе си не могат да бъдат законно основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Член 9
Разпоредбите на тази конвенция могат да се прилагат със закон или подзаконови актове, колективни трудови договори, правилници за вътрешния ред и работа в предприятията, арбитражни решения, съдебни решения или посредством комбинация от тези методи или по всеки друг подходящ начин, който да е съвместим с националната практика и който е съобразен с националните условия.

Член 10
1. Когато е необходимо и като се вземат предвид националните условия, разпоредбите на тази конвенция могат да се приложат поетапно, като се гарантира, че взетите за тази цел мерки ще се прилагат във всички случаи за всички работници и служители, посочени в член 1, параграф 1.
2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, посочва в първия доклад по прилагането й, който тя изготвя в съответствие с чл. 22 от Устава на Международната организация на труда, дали и по отношение на кои разпоредби на конвенцията има намерение да се възползва от възможностите, предвидени в параграф 1 на този член, и в следващите доклади посочва какво е било направено или се предлага да се направи в това отношение.

Член 11
Организациите на работодателите и на работниците и служителите имат правото да участват по подходящ за националните условия и практика начин при изработването и прилагането на мерки за прилагане на разпоредбите на тази конвенция.

Член 12
Официалните ратификации на тази конвенция трябва да бъдат съобщавани на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.

Член 13
1. Тази конвенция обвързва единствено държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор на Международното бюро на труда.
2. Тя ще влезе в сила 12 месеца, след като ратификациите на две държави членки бъдат регистрирани от генералния директор.
3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава член 12 месеца след датата, на която нейната ратификация е била регистрирана.

Член 14
1. Държава членка, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда и регистриран от него. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.
2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция и която в срок от една година след изтичането на периода от десет години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години и впоследствие ще може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки период от десет години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 15
1. Генералният директор на Международното бюро на труда трябва да уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за всички регистрирани ратификации и актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на организацията.
2. Като уведомява държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, генералният директор трябва да насочи вниманието им върху датата, на която тази конвенция трябва да влезе в сила.

Член 16
Генералният директор на Международното бюро на труда трябва да представи на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране в съответствие с чл. 102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал в съответствие с предходните членове.

Член 17
Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда трябва да представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и ще преценява дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 18
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:
а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от една държава членка ще доведе по право, независимо от чл. 14, до денонсиране на тази конвенция при условие и когато новата ревизираща я конвенция влезе в сила;
б) от датата на влизане в сила на новата ревизираща я конвенция тази конвенция ще престане да бъде открита за ратифициране от държавите - членки на Международната организация на труда.
2. Тази конвенция ще остане във всички случаи в сила по своята форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но които не са ратифицирали новата ревизираща я конвенция.

Член 19
Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.
Това е автентичният текст на Конвенцията, приета единодушно от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната 67-а редовна сесия, състояла се в Женева и завършила на 24 юни 1981 г.
В уверение на горното поставихме своите подписи на осемнадесетия ден на месец юни на 1999 г.