Генералната конференция на Международната организация на труда,
свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро по труда и провела своята седемдесет и четвърта сесия на 24 септември 1987 г., и
като разгледа разпоредбите на Конвенцията за медицински преглед на моряците, 1946 г., Конвенцията за настаняване на екипажите на кораби (ревизирана), 1949 г., Конвенцията за настаняване на екипажите на кораби (допълнителни разпоредби), 1970 г., Препоръката за медицински куфарчета на корабите, 1958 г., Препоръката за медицински консултации в открито море, 1958 г., и Конвенцията и Препоръката за избягване на злополуките (моряци) 1970 г., и
като разгледа условията на Международната конвенцията за нормите при обучение, сертифициране и караул на моряците, 1978 г., отнасяща се до обучението на медицинска помощ в случай на възникване на произшествия или болест на борда на кораба, и
като отбеляза, че за успеха на действията в областта на защитата на здравето и медицинските грижи за моряците от значение е поддържането на тясно сътрудничество в съответните области между Международната организация на труда, Международната морска организация и Световната здравна организация, и
като отбеляза, че следните стандарти са установени в рамките на сътрудничеството с Международната морска организация и Световната здравна организация, и че е направено предложение за дългосрочно продължаване на сътрудничеството при прилагането на тези стандарти, и
след като реши да одобри определени предложения, свързани със защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, включени като точка четвърта от дневния ред на сесията, и
определи, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция,
прие на осмия ден на месец октомври хиляда деветстотин осемдесет и седма година следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция относно защитата на здравето и медицинските грижи за моряците, 1987 г.
Член 1
1. Тази конвенция се прилага за всеки морски кораб, държавна или частна собственост, който е регистриран на територията на държавата членка, за която конвенцията е влязла в сила и която обикновено се занимава с търговско корабоплаване.2. В една разумна степен и след провеждане на консултации с представителните организации на собствениците на риболовни лодки и на рибарите компетентните власти прилагат разпоредбите на тази конвенция към търговския морски риболов.
3. В случай на неяснота, дали корабите следва да се смятат за използвани за търговско мореплаване или за търговски риболов в открито море, за целите на тази конвенция въпросът ще бъде определен от компетентните власти след провеждането на консултации със заинтересованите представителни организации на корабособствениците, моряците и рибарите.
4. За целите на конвенцията понятието "моряк" означава лице, ангажирано или наето в каквото и да е качество на борда на морски кораб, регистриран на територия на държава, за която е в сила тази конвенция.
Член 2
Разпоредбите на тази конвенция, доколкото те не се прилагат по силата на колективни споразумения, арбитражни решения или съдебни решения, както и по какъвто и да е друг начин в съответствие с националната практика и условия, следва да се прилагат посредством националното законодателство.Член 3
Всяка държава членка държи корабособствениците отговорни за поддържането на подходящи санитарни и хигиенични условия на корабите.Член 4
Всяка държава членка предвижда да се приемат мерки за защита на здравето и за медицински грижи за моряците на борда на кораба, които да:(a) осигурят на моряците прилагането на общите разпоредби относно защитата на здравето на работното място и медицинските грижи, свързани с професията на моряците, както и на специалните разпоредби, свързани с определена работа на борда на кораба;
(b) са насочени към осигуряване, доколкото това е възможно, на моряците на такава защита на здравето и медицински грижи, каквито като цяло са достъпни за работещите на сушата;
(c) гарантират на моряците правото да посещават лекар без отлагане в пристанищата, където корабът спира, когато това е възможно;
(d) гарантират, че в съответствие с националното законодателство медицинските грижи и защитата на здравето на моряка, докато изпълнява задълженията си съгласно договора, се осигуряват безплатно за моряците;
(e) не са ограничени единствено до лечението на болни или ранени моряци, но предвиждат също и мерки с превантивен характер и отделят специално внимание на здравеопазването и на програмите за здравно образование, така че моряците да могат сами да играят активна роля за намаляване на случаите на тежко заболяване помежду им.
Член 5
1. Всеки кораб, плаващ под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, трябва да бъде снабден с медицинско куфарче.2. Съдържанието на медицинското куфарче и медицинското оборудване на кораба се указват от компетентния орган, който взима под внимание фактори, като вида на кораба, броя на лицата на борда, както и естеството, направлението и продължението на рейдовете.
3. При приемането или ревизирането на националното законодателство, отнасящо се до съдържанието на медицинското куфарче и медицинското оборудване на борда на кораба, компетентният орган на държавата членка взима под внимание международните препоръки в тази област, като например последното издание на Международния медицински наръчник за кораби и Списъка на основните медикаменти, публикувани от Международната здравна организация, както и последните постижения на медицинската наука и подобрените методики на лечение.
4. Медицинското куфарче и неговото съдържание, както и медицинското оборудване на борда на кораба се поддържат по надлежния начин и редовно се проверяват, но на не повече от 12 месеца от отговорни лица, назначени за тази цел от компетентния орган, които проверяват срока на годност и условията на съхранение на всички медикаменти.
5. Компетентният орган следи дали съдържанието на медицинското куфарче е изброено и описано с основните имена на медикаментите и с всичките им търговски наименования, срока на годност и условията на съхранение, както и дали отговарят на медицинския справочник, одобрен за национално ползване.
6. Компетентният орган следи товар, класифициран като опасен, да не бъде включен в последното издание на Медицинския наръчник за първа помощ при произшествия, включително и "опасните товари", публикувани от Международната морска организация, и за това на капитана на кораба, моряците и другите заинтересовани лица да бъде предоставена необходимата информация за естеството на веществата, възможните рискове, необходимите средства за лична защита, съответните медицински процедури и специфичните противодействащи медикаменти. Такива специфични противодействащи медикаменти и средства за лична защита трябва да са осигурени на борда на кораба, който превозва опасни вещества.
7. При спешни случаи и когато медикаментът, предписан на моряка от квалифициран медицински персонал, не е наличен в медицинското куфарче, корабособственикът предприема всички необходими стъпки да го набави възможно най-бързо.
Член 6
1. Всеки кораб, плаващ под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, трябва да има на борда си медицински наръчник, одобрен от съответния компетентен орган.2. Медицинският наръчник обяснява как трябва да се използва съдържанието на медицинското куфарче и предвижда указания, които да подпомогнат хората, които не са лекари, да окажат помощ на болни или ранени хора на борда на кораба при наличието или отсъствието на медицински инструкции, получени по радио- или сателитна връзка.
3. При приемането или ревизирането на корабния медицински наръчник за национално ползване компетентният орган взима под внимание международните препоръки в тази област, включително и последното издание на Международния медицински наръчник за кораби и Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки.
Член 7
1. Компетентният орган осигурява чрез специално разработена система предаването по радио- или сателитна връзка на медицински инструкции на корабите в открито море, включително и специализирана медицинска консултация, по всяко време на денонощието.2. Медицинската консултация, включително и директното предаване на медицински съобщения по радио- или сателитна връзка между кораба и медицинските консултанти, намиращи се на сушата, се осигурява безплатно за всички кораби независимо от територията на флага, където са регистрирани.
3. С оглед да се осигури най-доброто възможно ползване на оборудването, предвидено за получаване на медицински инструкции по радио- или сателитна връзка:
(a) всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които са оборудвани с радиоинсталации, трябва да разполагат с пълен списък на радиостанциите, по които може да бъдат получени медицински указания;
(b) всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които са оборудвани със система за сателитна връзка, трябва да разполагат с пълен списък на наземните брегови станции, по които може да бъдат получени медицински указания;
(c) тези списъци трябва да бъдат непрекъснато обновявани и да се съхраняват от член на екипажа на кораба, отговарящ за свръзката.
4. Моряците на борда на кораб, които отправят искане за медицински указания чрез радио- или сателитна връзка, получават инструкции за ползването на корабния медицински наръчник и на медицинския раздел на последното обновено издание на Международния кодекс на сигналите, публикуван от Международната морска организация, по начин, който да им позволи да разберат информацията на консултиращия лекар, както и естеството на получената консултация.
5. Компетентният орган се грижи лекарите, предоставящи медицинска консултация съгласно този член, да получават подходящо обучение и информация за условията на борда на кораба.
Член 8
1. Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които превозват 100 или повече моряци и екипаж на международни рейдове, продължаващи повече от три дни, трябва да осигурят на борда на кораба като част от екипажа квалифицирано медицинско лице, което да отговаря за осигуряването на медицинските грижи.2. Националното законодателство определя кои други кораби трябва да включат в екипажа си квалифицирано медицинско лице, като се взема предвид освен всичко друго такива фактори, като продължението, естеството и условията на рейда и броят на моряците на борда на кораба.
Член 9
1. Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, и които нямат на борда си квалифицирано медицинско лице, трябва да включат в своите екипажи едно или повече специализирани лица, които да отговарят за медицинските грижи и да предписват лекарства като част от редовните им задължения на борда на кораба.2. Лицата, осигуряващи медицински грижи на борда на кораба, които не са квалифицирани медицински лица, е задължително да са завършили успешно специализиран курс, одобрен като учебен план и практически медицински занимания от компетентния орган. Специализираният курс включва:
(a) за кораби с общ тонаж, по-малък от 1600 кг, които в нормални условия могат да достигнат до място, където се осигурява квалифицирана медицинска помощ и медицинско оборудване, до 8 часа, начално обучение, което осигурява на тези лица възможността да предприемат незабавни, ефективни действия в случай на инциденти или болести, които може да възникнат на борда на кораба, и да следват медицински инструкции по радио- или сателитна връзка;
(b) за всички други кораби - по-висококвалифицирано медицинско обучение, включително практическо обучение в болнично отделение за спешни/реанимационни случаи, където се упражняват практически животоспасяващи манипулации, като например интравенозна терапия, което дава възможност на тези лица да участват ефективно в координирани операции за оказване на медицинска помощ на кораби в открито море, както и да осигурят на болните или ранените задоволителен стандарт на медицински грижи за периода, през който се предполага, че ще останат на борда на кораба; когато това е възможно, обучението ще се провежда под надзора на лекар със стабилни познания и разбиране на медицинските проблеми и обстоятелствата, свързани с морската професия, включително и експертни познания за медицинските услуги, осигурявани по радио- или сателитна връзка.
3. Курсовете, описани при условията на този член, се организират въз основа на последното издание на Международния корабен наръчник, Международния наръчник за първа помощ при произшествия, свързани с опасни стоки, Документа с указания - Наръчник за обучение по международно морско дело, публикуван от Международната морска организация, и медицинския раздел на Международния кодекс на сигналите, както и други подобни национални наръчници.
4. Лицата, до които се отнася параграф 2 на този член, и други моряци по преценка на компетентния орган се организират да посещават опреснителни курсове, чрез които да поддържат и разширяват своите познания и умения и да бъдат добре осведомени за последните нововъведения в тази област, на приблизителни периоди от около пет години.
5. По време на морското професионално обучение всички моряци получават инструкции за незабавните действия, които следва да предприемат при възникването на произшествие или при друг спешен медицински случай на борда на кораба.
6. Освен лицето или лицата, отговарящи за медицинските грижи на борда на кораба, определен член или членове на екипажа получават начално обучение по медицински грижи, което да им даде възможност да предприемат незабавни ефективни действия в случай на произшествие или болест, възникнали на борда на кораба.
Член 10
Всички кораби, плаващи под флага на държава членка, за която тази конвенция е в сила, осигуряват възможно най-пълната медицинска помощ, когато това е възможно, на други плавателни съдове, които може да се обърнат към тях с молба за такава помощ.Член 11
1. Във всеки кораб с общ тонаж 500 т или повече, който превозва 15 или повече моряци на борда си и са ангажирани за морски рейд с продължителност повече от три денонощия, трябва да се осигури отделно помещение за болнично настаняване. Компетентният орган може да облекчи от това изискване кораби, занимаващи се с каботажна (брегова) търговия.2. По отношение на всеки кораб с общ тонаж между 200 и 500 т и влекачите този член се прилага, когато това е целесъобразно и практично.
3. Този член не се прилага спрямо кораби, които се движат основно с платна в открито море.
4. Помещението за болнично настаняване трябва да бъде на подходящо място, така че да има лесен достъп до него и обитателите му да може да бъдат удобно настанени и да получават нужните грижи и внимание през цялото време.
5. Помещението за болнично настаняване трябва да бъде предвидено така, че да улеснява болничната консултация и възможността за оказване на първа медицинска помощ.
6. Разположението на входа, койките, осветлението, вентилацията, отоплението и водоснабдяването трябва да бъде предвидено така, че да осигурява комфорт и да улеснява лечението на пациентите.
7. Необходимият брой на болничните койки се указва от компетентния орган.
8. Помещението за тоалетна трябва да бъде предвидено за ползване единствено от пациентите на болничното помещение като част от самото помещение или в непосредствена близост до него.
9. Болничното помещение не се използва за други цели, различни от тези за осигуряване на медицинско обслужване.
Член 12
1. Компетентният орган одобрява стандартен формуляр за медицински картон на моряците, който се използва от лекарите, капитаните или лицата, отговарящи за медицинските грижи на борда на кораба, както и болничните заведения или лекарите на сушата.2. Формулярът се изготвя по специален начин, така че да улеснява размяната на медицинска и друга такава информация, отнасяща се до всеки отделен моряк, между кораба и бреговите власти в случай на болест или нараняване.
3. Информацията, съдържаща се във формуляра на медицинския картон, се пази поверително и се използва единствено с цел улесняване на лечението на моряците.
Член 13
1. Държавите членки, за които тази конвенция е в сила, си сътрудничат помежду си за насърчаване на здравеопазването сред моряците и на медицинските грижи, полагани за тях на борда на кораба.2. Такова сътрудничество може да обхване следните области:
(a) разработване и координиране на усилия по издирване и спасяване, уреждане на съответната спешна медицинска помощ и евакуация в открито море на тежко ранените или болните на борда на кораба чрез такива средства, като например системи за периодично съобщаване на местоположението на кораба, центрове за координация на издирвателните операции и хеликоптери за спешна медицинска помощ, съгласно разпоредбите на Международната конвенция за търсене и спасяване в открито море, 1979 г., Наръчника за търсене и спасяване на търговски морски кораби и Наръчника за търсене и спасяване на Международната морска организация;
(b) намиране на най-доброто приложение на риболовните съдове, на които да бъде докарано квалифицирано медицинско лице, и локализиране на кораби, които може да осигурят болнични и спасителни съоръжения;
(c) съставяне и поддържане на международен списък на квалифицираните медицински лица и съоръженията за медицински грижи, които биха могли да осигурят на моряците спешна медицинска помощ;
(d) откарване на моряците до пристанище с осигурена спешна медицинска помощ;
(e) репатриране на моряците, хоспитализирани в друга страна, в разумно скоро време съгласно медицинските предписания на наблюдаващите лекари, като се взимат предвид също желанията и нуждите на моряците;
(f) осигуряване на придружаващо лице за моряците по време на репатрирането съгласно медицинските предписания на наблюдаващия лекар, като се взимат предвид също желанията и нуждите на моряците;
(g) полагане на усилия за откриване на здравни центрове за моряците, в които:
| (i) да се извършват изследвания относно здравното състояние, медицинското лечение и превантивните здравни грижи за моряците; | |
| (ii) да се обучават медицински и здравен персонал по морска медицина; |
(i) да се организира международен обмен на техническа информация, обучителни материали и обучаващ персонал, както и да се организират международни обучителни курсове, семинари и работни групи;
(j) да се предоставят на всички моряци специални лечебни и превантивни медицински грижи в пристанището или да им се осигури достъп до общите здравни, медицински и рехабилитационни услуги;
(k) да се урежда репатрирането на тела или кремирана пепел в съответствие с желанието на близките на починали моряци в разумно скоро време.
3. Международното сътрудничество в сферата на защитата на здравето и медицинските грижи за моряците се основава на двустранни или многостранни споразумения или консултации помежду държавите членки.
Член 14
Официалните ратификации на конвенцията се съобщават на Генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране.Член 15
1. Тази конвенция е обвързваща само за държавите - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са вписани от Генералния директор.2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца след датата, на която ратификациите на две държави членки са регистрирани от Генералния директор.
3. Впоследствие тази конвенция ще влезе в сила за всяка държава членка дванадесет месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.
Член 16
1. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до Генералния директор на Международното бюро по труда за регистриране. Такова денонсиране не влиза в сила преди изтичането на една година след датата на регистрирането.2. Всяка държава членка, ратифицирала тази конвенция, която в рамките на една година след изтичането на десетгодишния период, посочен в предходната алинея на този член, не е упражнила правото си на денонсиране, както това е предвидено в този член, ще остане обвързана за следващ десетгодишен период, след което може да денонсира тази конвенция при изтичането на всеки десетгодишен период по реда, предвиден в този член.
Член 17
1. Генералният директор на Международното бюро по труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за регистрирането на всички ратификации и денонсирания, за които е уведомен от държавите - членки на организацията.2. Когато уведомява държавите - членки на организацията, за регистрирането на втората ратификация, която му е съобщена, Генералният директор довежда до знанието на държавите - членки на организацията, датата, на която конвенцията влиза в сила.
Член 18
Генералният директор на Международното бюро по труда съобщава пълните подробности за всички актове на ратификация и денонсиране, регистрирани от него в съответствие с разпоредбите на предходните членове, на Генералния секретар на Организацията на обединените нации с цел да се регистрират в съответствие с разпоредбите на чл.102 от Устава на Организацията на обединените нации.Член 19
Всеки път, когато прецени за необходимо, Административният съвет на Международното бюро по труда представя на Генералната конференция доклад относно прилагането на конвенцията и проучва необходимостта от включването в дневния ред на конференцията на въпроса за нейното цялостно или частично изменение.Член 20
1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, частично или изцяло изменяща тази, тогава, освен ако новата конвенция не предвижда друго:(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от държава членка денонсира незабавно ipso jure (по право) тази конвенция независимо от предписанията на чл.16 по-горе, ако и когато новата ревизираща конвенция влезе в сила;
(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки.
2. Във всички случаи тази конвенция остава в сила в сегашния си вид и съдържание за тези държави членки, които са я ратифицирали, но не са ратифицирали ревизиращата конвенция.
Член 21
Английският и френският текст на конвенцията имат еднаква сила.
