Генералната конференция на Международната организация на труда, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и провела своята 84-а сесия на 8 октомври 1996 г.,
като отбеляза положенията на Конвенцията относно търговското корабоплаване (минимални норми) от 1976 г. и Протокола към нея от 1996 г. и Конвенцията относно инспекцията по труда (на моряците) от 1996 г.,
като припомни съответните положения на следните инструменти на Международната морска организация: Международна конвенция за опазване на човешкия живот на море (SOLAS), 1974, изменена и допълнена, Международна конвенция за вахтената служба и нормите за подготовка и освидетелстване на моряците (STCW) 1978, изменена и допълнена 1995 г., Резолюция на Асамблеята А 481 (ХII) (1981) относно принципите за надлежно окомплектоване на корабите с екипажи, Резолюция на Асамблеята А 741 (18) (1993) относно Международния кодекс за управление на безопасната експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяването (ISM Code) и Резолюция на Асамблеята А 772 (18) (1993) относно фактора умора по отношение на окомплектоването на корабите с екипажи и безопасността,
като припомни влизането в сила на 16 ноември 1994 г. на Конвенцията на Обединените нации по морско право от 1982 г., след като реши да приеме определени предложения във връзка с ревизирането на Конвенцията (морска) относно заплатите, работното време и окомплектоване на корабите с екипажи (ревизирана) от 1958 г. и Препоръката (морска) относно заплатите, работното време и окомплектоване на корабите с екипажи (ревизирана) от 1958 г., включени като втора точка от дневния ред на сесията,
след като определи, че тези предложения трябва да бъдат оформени като международна конвенция,
прие на двадесет и втори октомври 1996 г. следната конвенция, която може да бъде наричана Конвенция относно работното време на моряците и окомплектоване на корабите с екипажи, 1996 г.

Част I. Обхват и определения

Член 1

1. Тази конвенция се прилага по отношение на всеки морски кораб, държавна или частна собственост, регистриран на територията на държава член, за която конвенцията е в сила, и по принцип е предназначен за извършване на морски превози с търговска цел. По смисъла на тази конвенция кораб, вписан в регистрите на две държави членки, се счита за регистриран на територията на тази държава член, под чието знаме плава.
2. Доколкото се счита за приложимо, след консултации с представителните организации на собствениците на риболовни кораби и на риболовците компетентният орган прилага разпоредбите на тази конвенция и по отношение на търговския морски риболов.
3. В случай на съмнение, дали даден кораб следва да се разглежда като морски или предназначен за извършване на морски превози с търговска цел, или предназначен за търговския морски риболов по смисъла на конвенцията, въпросът се разрешава от компетентния орган след консултации със заинтересованите организации на корабособствениците, моряците и риболовците.
4. Тази конвенция не се прилага по отношение на дървени кораби с традиционна конструкция като плоскодънни лодки и платноходи.

Член 2

За целите на тази конвенция:
(а) терминът "компетентен орган" означава министъра, правителствена служба или друг орган, упълномощен да издава наредби, заповеди или други инструкции, които имат задължителен характер по отношение работното време и времето за почивка на моряците или окомплектоването на кораби с екипажи;
(b) терминът "работно време" означава времето, през което морякът е задължен да извършва работа, свързана с кораба;
(c) терминът "време за почивка" означава времето, което не е включено в продължителността на работното време; този термин не включва кратките почивки;
(d) терминът "моряк" означава всяко лице, определено като такова от националните закони или правила, или колективни споразумения, което е наето или ангажирано в каквото и да е качество на борда на морски кораб, за който тази конвенция се прилага;
(e) терминът "корабособственик" означава собственика на кораба или всяка друга организация или лице, такова като мениджър или чартьор на кораб без екипаж (беърбоут), което е поело отговорността от корабособственика да оперира кораба и поемайки тази отговорност, се е съгласило с всичките произтичащи от това задължения и отговорности.

Част II. Работно време и време за почивка на моряците

Член 3

В границите, определени в чл.5, се дефинира максималната продължителност на работното време в часове, която не трябва да се превишава за даден период от време, или минималната продължителност на почивката в часове, която се осигурява за даден период от време.

Член 4

Всяка държава член, която ратифицира тази конвенция, потвърждава, че определената норма за работно време на моряците, както и за другите работници, се базира на осемчасов работен ден с един почивен ден седмично и почивка в празнични дни. Държавата член може да създаде процедури за одобряване или регистриране на колективни споразумения, които определят работното време на моряците на база условия не по-малко благоприятни, отколкото определените с тази норма.

Член 5

1. Границите, в които следва да се ограничава работното време и времето за почивка, са следните:
(а) максималното работно време не трябва да надвишава:
(i) 14 часа за всеки период от 24 часа; и
(ii) 72 часа за всеки седемдневен период; или
(b) минималното време за почивка не трябва да бъде по-малко от:
(i) 10 часа за всеки период от 24 часа; и
(ii) 77 часа за всеки седемдневен период.
2. Времето за почивка не може да бъде разделено на повече от два периода, единият от които трябва да бъде с продължителност най-малко от шест часа и интервалът между два последователни периода за почивка не трябва да надвишава 14 часа.
3. Извънредните повиквания, тренировките по противопожарна охрана и евакуация, както и тренировките, предвидени в националните закони и правила и в международни инструменти, следва да се провеждат по начин, който в най-малка степен засяга периодите за почивка и не предизвиква умора.
4. В зависимост от ситуациите, когато моряк е на разположение на повикване, например когато машинното отделение е без надзор, той трябва да ползва съответна компенсационна почивка, ако нормалната му почивка е нарушена поради извънредни повиквания на работа.
5. Ако няма сключено колективно споразумение или арбитражно решение или компетентният орган определи, че условията на споразумението или арбитражното решение не съответстват на ал. 3 или 4, компетентният орган определя такива регламенти, които да гарантират на заинтересованите моряци необходимата почивка.
6. Текстовете на ал. 1 и 2 не препятстват наличието в държавата член на национални закони или правила или на процедура за одобряване или регистриране на колективни споразумения от страна на компетентния орган, допускащи изключения от дефинираните по-горе граници. Доколкото това е възможно, тези изключения следва да съответстват на утвърдените норми и същевременно да допускат по-чести и по-дълги отпуски или предоставянето на компенсационен отпуск за моряците, даващи вахта, или за моряците, работещи на борда на кораби, които извършват кратки рейсове.
7. Държавата член изисква поставянето на достъпно място на борда на кораба на табло за организацията на работата на борда, което по отношение на всяка длъжност съдържа най-малко следното:
(а) работен график на море и в пристанище; и
(b) максимална продължителност на работното време или минимално време за почивка, регламентирани с действащите в държавата на знамето закони, правила или колективни споразумения. 8. Посоченото в предходната алинея 7 табло се изработва в стандартизиран формат на работен език или на говоримите на кораба езици и на английски език.

Член 6

Не се допуска работа на моряк на възраст под 18 години през нощта. За целта на този член "нощ" означава период от минимум девет последователни часа, включващ интервала от полунощ до пет часа сутринта. Тази разпоредба може да не се прилага при провеждане на ефективно обучение в съответствие с утвърдените програми и учебни планове на млади моряци на възраст между 16 и 18 години.

Член 7

1. Нищо в тази конвенция не може да накърни правото на капитана на кораба да изисква от даден моряк да работи толкова часа, колкото са необходими за обезпечаването на непосредствената безопасност на кораба, лицата и товара, намиращи се на борда, или за предоставяне на помощ на други кораби и лица, изпаднали в беда на море.
2. Съгласно ал. 1 на този член капитанът може да отмени графика с работно време и време за почивка и да изиска от даден моряк да работи толкова часа, колкото са необходими за възстановяването на нормалната обстановка.
3. Веднага щом стане възможно след възстановяване на нормалната обстановка, капитанът трябва да осигури на всеки моряк, работил по време на планираната по график почивка, ползване на адекватен период на почивка.

Член 8

1. Държавата член изисква водене на дневник за работното време и времето за почивка на моряците по дни, които ще позволят да се контролира спазването на разпоредбите на чл.5. Морякът получава копие от дневника, отнасящ се до него или нея, който е надлежно заверен от капитана или от лице, упълномощено от капитана и от моряка.
2. Компетентният орган определя процедурите за съхранение на такъв дневник на борда, включително и на какъв интервал от време ще се записва информацията. Компетентният орган определя формата на дневника за вписване на отработеното време и ползваната почивка от моряците в съответствие с наличните ръководства, издадени от Международната организация на труда, или ще се използва стандартна форма, предоставена от Организацията. Тази форма се изготвя на езика или езиците, посочени в чл.5, ал. 8. 3. Копия от съответните разпоредби на националното законодателство, отнасящи се до тази конвенция, както и от съответните колективни споразумения се съхраняват на борда на кораба на място, лесно достъпно за членовете на екипажа.

Член 9

Компетентният орган с цел да контролира изпълнението на разпоредбите относно работното време и времето за почивка периодично проверява и заверява дневниците, посочени в чл.8.

Член 10

Ако записите в дневниците или други данни показват нарушение на разпоредбите относно работното време и времето за почивка, компетентният орган изисква да се предприемат мерки, включително ако е необходимо и преразглеждане на окомплектоването на корабите с екипажи, с цел избягване на такива нарушения в бъдеще.

Част III. Окомплектоване на корабите с екипажи

Член 11

1. Всеки кораб, за който тази конвенция се прилага, се окомплектова с необходимия по численост и квалификация екипаж, за да се обезпечи безопасността, определена с норматива за минималните изисквания относно безопасното окомплектоване на екипажите или друг такъв документ, издаден от компетентния орган.
2. При определяне, одобряване или ревизиране на окомплектоването на корабите с екипажи компетентният орган взема предвид:
(а) необходимостта да се избегне или сведе до минимум, доколкото е възможно, полагането на извънреден труд, да се осигури необходимата почивка и да се ограничи умората; и
(b) международните инструменти, посочени в преамбюла.

Член 12

Лице под 16-годишна възраст няма право да работи на борда на кораб.

Част IV. Отговорности на корабособствениците и капитаните

Член 13

Корабособственикът гарантира, че капитанът разполага с необходимия ресурс, за да изпълнява задълженията по тази конвенция, включително и тези, свързани с подходящото окомплектоване с екипаж на кораба. Капитанът предприема всички необходими мерки, за да гарантира спазването на изискванията на тази конвенция относно работното време и времето за почивка на моряците.

Част V. Приложение

Член 14

Всяка държава член, ратифицирала тази конвенция, се задължава да прилага нейните разпоредби чрез закони и подзаконови актове, освен ако същата се прилага посредством колективни споразумения, арбитражни или съдебни решения.

Член 15

Държавата член:
(а) предприема необходимите мерки, включително и налагането на подходящи санкции и коригиращи мерки, за да се гарантира ефективно прилагане на разпоредбите на тази конвенция;
(b) трябва да разполага със съответните инспекционни служби, които контролират прилагането на мерките, предприети в изпълнение на тази конвенция, и им предоставя необходимите за тази цел ресурси; и
(c) след консултации с организациите на корабособствениците и моряците установява процедури за разглеждане на жалби, свързани с всички въпроси, предмет на тази конвенция.

Член 16

Тази конвенция ревизира Конвенцията относно заплатите, работното време и окомплектоването на корабите с екипажи (морска) (ревизирана), 1958 г.; Конвенцията относно заплатите, работното време и окомплектоването на корабите с екипажи (морска) (ревизирана), 1949 г.; Конвенцията относно заплатите, работното време и окомплектоването на корабите с екипажи (морска), 1946 г.; Конвенцията относно работното време и окомплектоването на корабите с екипажи (морска), 1936 г. От датата на влизане в сила на тази конвенция изброените по-горе конвенции престават да са открити за ратификация.

Член 17

Официалните ратификации на тази конвенция се съобщават на генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.

Член 18

1. Тази конвенция обвързва единствено тези държави - членки на Международната организация на труда, чиито ратификации са регистрирани от генералния директор на Международното бюро на труда.
2. Тази конвенция влиза в сила шест месеца след датата, на която ратификациите на най-малко пет държави членки са регистрирани от генералния директор на Международното бюро на труда, като флотът на три от тези държави възлиза на един милион бруто тона за всяка една от тях.
3. Впоследствие тази конвенция влиза в сила за всяка държава член шест месеца след датата, на която е регистрирана ратификацията на тази държава.

Член 19

1. Всяка държава член, която е ратифицирала тази конвенция, може да я денонсира след изтичането на десет години от датата на първоначалното й влизане в сила с акт, изпратен до генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация. Денонсирането ще влезе в сила една година след датата на регистрирането му.
2. Всяка държава член, която е ратифицирала тази конвенция и която в срок от една година след изтичането на периода от десет години по предходната алинея не използва възможността за денонсиране, предвидена в този член, ще бъде обвързана за нов период от десет години и впоследствие ще може да денонсира конвенцията при изтичането на всеки период от десет години съгласно условията, предвидени в този член.

Член 20

1. Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички държави - членки на Международната организация на труда, за всички регистрирани ратификации и актове за денонсиране, които са му съобщени от държавите - членки на Организацията.
2. Когато посочените в чл.18, ал. 2 условия са изпълнени, генералният директор обръща внимание на държавите - членки на Организацията, за датата, на която конвенцията влиза в сила.

Член 21

Генералният директор на Международното бюро на труда представя на генералния секретар на Организацията на обединените нации за регистриране в съответствие с чл.102 от Устава на Организацията на обединените нации пълна информация относно всички ратификации и актове за денонсиране, които той е регистрирал в съответствие с разпоредбите на предходните членове.

Член 22

Всеки път, когато сметне за необходимо, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на Генералната конференция доклад за прилагането на тази конвенция и проучва дали трябва да се включи в дневния ред на конференцията въпросът за нейната цялостна или частична ревизия.

Член 23

1. В случай че конференцията приеме нова конвенция, която изцяло или частично ревизира тази конвенция, и ако новата ревизираща конвенция не предвижда друго:
(а) ратификацията на новата ревизираща конвенция от една държава член води по право независимо от посочения чл.19 до незабавно денонсиране на тази конвенция при условие и когато новата ревизираща я конвенция влезе в сила;
(b) от датата на влизане в сила на новата ревизираща конвенция тази конвенция престава да бъде открита за ратификация от държавите членки.
2. Тази конвенция остава във всички случаи в сила по своята форма и съдържание за всички държави членки, които са я ратифицирали, но които не са ратифицирали ревизиращата я конвенция.

Член 24
Английският и френският текст на тази конвенция имат еднаква сила.

Предходният текст е автентичният текст на конвенцията, приета по надлежен ред от Генералната конференция на Международната организация на труда по време на нейната 84-а сесия, състояла се в Женева и обявена за приключила на 22 октомври 1996 г.