Република България и Република Узбекистан, наричани и двете по-нататък "договарящи страни",
стремейки се да съдействат за развитието на приятелските отношения и задълбочаването на взаимноизгодното сътрудничество,
ръководени от желанието да регулират и развиват консулските отношения с цел да защитават по-ефективно правата и интересите на своите граждани и юридическите лица,
изразявайки волята си да допълнят и развият разпоредбите на Виенската конвенция за консулските отношения от 24 април 1963 г., към която и двете договарящи страни са се присъединили,
потвърждавайки, че по въпросите, които не са изрично уредени в тази конвенция, ще се прилагат нормите на международното обичайно право и на многостранните международни договори, които са в сила и за двете договарящи страни,
се споразумяха за следното:

Член 1
Определения

1. За целите на тази конвенция:
а) "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;
б) "консулски окръг" означава района, определен на консулството за изпълнение на консулските функции;
в) "шеф на консулство" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество;
г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, натоварено в това му качество да изпълнява консулски функции;
д) "консулски служител" означава всяко лице, заето в административните и техническите служби на консулството;
е) "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, заето в домакинската служба на консулството;
ж) "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на обслужващия персонал;
з) "членове на консулския персонал" означава консулските длъжностни лица (без шефа на консулството), консулските служители и членовете на обслужващия персонал;
и) "член на частния персонал" означава лице, заето изключително в частното обслужване на член на консулството;
к) "член на семейството" означава съпруга (съпруг) на член на консулството, неговите деца и родители, които живеят заедно с него и са на негова издръжка;
л) "консулски помещения" означава сградите или част от сградите, включително резиденцията на шефа на консулството и принадлежащия им терен, които независимо от това, кой е техният собственик, се използват изключително за целите на консулството;
м) "консулски архив" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, технически средства за запазване и използване на информацията и регистри на консулството, а така също кодовите средства и шифровъчните устройства, картотеките, както и всички предмети, предназначени да ги предпазят и съхранят;
н) "кораб на изпращащата държава" означава всеки плавателен съд, с изключение на военните плавателни съдове, който е регистриран в изпращащата държава и има право да плава под нейното национално знаме;
о) "въздухоплавателно средство на изпращащата държава" означава всяко въздухоплавателно средство, с изключение на военните въздухоплавателни средства, което е регистрирано в изпращащата държава и има право да носи нейните опознавателни знаци.

Член 2
Откриване на консулства

1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата държава само със съгласието на тази държава.
2. Седалището на консулството, неговият клас, консулският му окръг и числеността на консулските длъжностни лица се определят по споразумение между изпращащата и приемащата държава.
3. По-нататъшни изменения на седалището на консулството, неговия клас, консулския му окръг или числеността на консулските длъжностни лица могат да се правят от изпращащата държава само със съгласието на приемащата държава.
4. Съгласието на приемащата държава се изисква и ако генерално консулство или консулство желае да открие вицеконсулство или консулско агентство в друго населено място освен това, където самото то е установено.
5. Изричното и предварително съгласие на приемащата държава е необходимо и за откриване на канцелария, съставляваща част от съществуващо консулство, извън седалището на последното.

Член 3
Назначаване и допускане на шефа на консулството

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата държава трябва да получи по дипломатически или по друг надлежен път предварителното съгласие на приемащата държава по отношение на предлаганото лице. В случай че приемащата държава не даде съгласие за назначаването на дадено лице за шеф на консулството, тя не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за своя отказ.
2. След получаването на предварителното съгласие на приемащата държава изпращащата държава предава по дипломатически път на министъра на външните работи на приемащата държава консулски патент или друг подобен документ за назначаването на шефа на консулството. В този документ се посочват пълните имена на шефа на консулството, неговото гражданство, неговият клас, консулският окръг, в който той ще осъществява своите функции, и седалището на консулството.
3. След получаването на консулския патент или на друг подобен документ за назначаването на шефа на консулството приемащата държава му издава разрешение, наречено екзекватура, каквато и форма да има това разрешение. Приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за отказа си да издаде екзекватура.
4. С изключение на случаите, предвидени в т. 5 на този член и на чл.4, шефът на консулството не може да пристъпи към изпълнение на своите функции, преди да е получил екзекватура.
5. Приемащата държава може да допусне шефът на консулството временно да изпълнява своите функции до издаването на екзекватура. В такъв случай се прилагат разпоредбите на тази конвенция.
6. След като шефът на консулството е допуснат, дори и временно, да изпълнява своите функции, приемащата държава незабавно уведомява за това компетентните органи на консулския окръг. Тя осигурява вземането на мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите задължения и да се ползва от предимствата, произтичащи от тази конвенция.

Член 4
Временно изпълняване функциите на шеф на консулството

1. Ако шефът на консулството не може да изпълнява своите функции или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата държава може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго свое консулство в приемащата държава или на член на дипломатическия персонал на своето дипломатическо представителство в приемащата държава временно да изпълнява задълженията на шеф на консулството. Пълните имена на временно изпълняващия длъжността шеф на консулството се съобщават в писмена форма на министерството на външните работи на приемащата държава или на посочения от това министерство орган от дипломатическото представителство на изпращащата държава. Ако тя няма такова представителство в приемащата държава, съобщението се извършва от шефа на консулството или ако той не е в състояние да направи това - от който и да е компетентен орган на изпращащата държава. Като общо правило това уведомление се прави предварително.
2. Временно изпълняващият длъжността шеф на консулството се ползва с улесненията, привилегиите и имунитетите, които тази конвенция предоставя на шефа на консулството.
3. Когато изпращащата държава назначава член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава, в съответствие с разпоредбите на т. 1 на този член, за временно изпълняващ длъжността шеф на консулството, той продължава да се ползва с дипломатическите привилегии и имунитети, които са му предоставени в съответствие с неговия дипломатически статут.

Член 5
Назначаване на членове на консулския персонал

1. Като се спазват разпоредбите на чл.7 и 8 на тази конвенция, изпращащата държава може свободно да назначава членовете на консулския персонал.
2. Изпращащата държава своевременно съобщава на приемащата държава пълните имена, категорията и класа на всички консулски длъжностни лица освен шефа на консулството, за да може приемащата държава, ако пожелае, да упражни своите права, предоставени в т. 3 на чл.8 на конвенцията.

Член 6
Уведомяване за назначаванията, пристиганията и заминаванията

1. Изпращащата държава уведомява в писмена форма министерството на външните работи на приемащата държава или посочения от това министерство орган за следното:
а) за назначаването на членове на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им в консулството, за окончателното им заминаване или прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут, които могат да настъпят по време на работата им в консулството;
б) за пристигането или окончателното заминаване на лице, член на семейството на член на консулството, което живее заедно с него, или в случай, че дадено лице става или престава да бъде такъв член на семейството;
в) за пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал и в съответните случаи за прекратяването на тяхната служба като такива;
г) за наемането и уволняването на лица, които постоянно живеят в приемащата държава като членове на консулството или като членове на частния персонал, имащи право на привилегии и имунитети.
2. Уведомяването за пристигане или окончателно заминаване трябва да се прави по възможност предварително.

Член 7
Гражданство на консулските длъжностни лица

1. Консулските длъжностни лица трябва по принцип да бъдат граждани на изпращащата държава.
2. Консулските длъжностни лица не могат да се назначават измежду граждани на приемащата държава освен с изричното съгласие на тази държава, което съгласие може да бъде оттеглено по всяко време.
3. Приемащата държава може да си запази подобно право и по отношение на граждани на трета държава, които не са същевременно граждани на изпращащата държава.

Член 8
Лица, обявени за "рersona non grata"

1. Приемащата държава може по всяко време да уведоми изпращащата държава, че дадено консулско длъжностно лице е "persona non grata" или че който и да е член на консулския персонал е неприемлив. В такъв случай изпращащата държава е длъжна в разумен срок да отзове това лице или да прекрати неговите функции в консулството.
2. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в течение на разумен срок своите задължения, предвидени в т. 1 на този член, приемащата държава може според случая да оттегли екзекватурата на даденото лице или да престане да го смята за член на консулския персонал.
3. Лице, назначено за член на консулството, може да бъде обявено за неприемливо преди пристигането му на територията на приемащата държава или ако то вече се намира там, преди да е встъпило в длъжност в консулството. В такъв случай изпращащата държава трябва да оттегли неговото назначение.
4. В случаите, посочени в т. 1 и 3 на този член, приемащата държава не е длъжна да съобщава на изпращащата държава мотивите за своето решение.

Член 9
Придобиване на консулски помещения и жилища на членовете на консулството

1. Изпращащата държава може от свое име или чрез упълномощено от нея физическо или юридическо лице в съответствие със законодателството на приемащата държава и със съгласието на тази държава да придобива в собственост, да наема или да учредява по друг начин вещни права върху:
a) сгради или части от сгради, предназначени за консулски помещения, както и за жилище за всяко консулско длъжностно лице, за всеки консулски служител или член на обслужващия персонал, който не е гражданин на приемащата държава или не живее постоянно в тази държава;
б) терен, предназначен за строителство на консулски помещения и жилища.
2. В съответствие с условията, посочени в т. 1 на този член, изпращащата държава може също така да подобрява или да приспособява сгради или части от сгради или терени, предназначени съответно за консулски помещения или жилища или за техния строеж.
3. Приемащата държава в случай на необходимост оказва съответната помощ и съдействие на изпращащата държава при упражняването на правата, посочени в т. 1 и 2 на този член.
4. Нито една от разпоредбите на този член не следва да се тълкува като освобождаване на изпращащата държава от задължението й да спазва законодателството на приемащата държава за строителство, градоустройство, райониране, земеползване и охрана на паметниците на културата, прилагани в населеното място, където се намират или ще се намират съответните терени, сгради или части от сгради.

Член 10
Почетни консулски длъжностни лица

Ако двете договарящи страни постигнат съгласие за назначаването на почетно консулско длъжностно лице, те се консултират взаимно по въпроса за сключване на съответни договорености в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и нормите на международното право, за да установят режима, който ще се прилага към почетните консулски длъжностни лица.

Член 11
Улеснения на работата и закрила на консулствата и техните членове

Приемащата държава предоставя всички условия за изпълнение на функциите на консулството. Тя осигурява на членовете на консулството своята защита и предприема всички необходими мерки, за да могат членовете на консулството да изпълняват своите задължения и да се ползват от привилегиите и имунитетите, предоставени им от разпоредбите на тази конвенция.

Член 12
Ползване на национално знаме и герб

1. Изпращащата държава има право да използва своето национално знаме и герб в приемащата държава в съответствие с разпоредбите на този член.
2. Националното знаме на изпращащата държава може да бъде окачено и държавният й герб поставен на сградата, заемана от консулството, на входната й врата, а също така на резиденцията на шефа на консулството и на неговите превозни средства, когато те се използват за служебни цели.
3. При упражняване на правата, предвидени от този член, изпращащата държава спазва законодателството и обичаите на приемащата държава.

Член 13
Неприкосновеност на консулските помещения и жилищата на консулските длъжностни лица

1. Консулските помещения са неприкосновени в рамките, предвидени от този член.
2. Компетентните органи на приемащата държава могат да влизат в тази част на консулските помещения, която се използва изключително за работата на консулството, само с изричното съгласие на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лице, определено от един от тях.
3. На приемащата държава се възлага специалното задължение да предприема всички необходими мерки за защита на консулските помещения от всякакъв вид нападения или нанасяне на щети и за предотвратяване нарушаването на спокойствието на консулството или накърняване на неговото достойнство.
4. Консулските помещения, тяхната мебелировка и имуществото на консулството, както и превозните средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиция за целите на гражданската отбрана или за каквито и да било цели.
5. Разпоредбите на т. 1, 2 и 3 на този член се прилагат също така и по отношение на жилищата на консулските длъжностни лица.

Член 14
Неприкосновеност на консулския архив и документи

Консулският архив и документи са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират.

Член 15
Освобождаване на консулските помещения от данъци и такси

1. Консулските помещения, чийто собственик или наемател е изпращащата държава или всяко лице, действащо от нейно име, се освобождават от всякакви държавни или общински данъци и такси с изключение на тези, събирани като възнаграждение за оказани конкретни услуги.
2. Освобождаването от данъци и такси, предвидено в т. 1 на този член, не се отнася за тези данъци и такси, с които съгласно законодателството на приемащата държава се облагат лица, сключили договор с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име.

Член 16
Свобода на движение

Доколкото това не противоречи на законодателството относно зоните, достъпът до които е забранен или се регулира по съображения за национална сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството и членовете на техните семейства свобода на движение на нейна територия.

Член 17
Свобода на съобщенията

1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството при изпълнение на неговите функции. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да ползва всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатическа или консулска поща и кодирани или шифровани съобщения. Обаче консулството може да инсталира и ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.
2. Официалната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "официална кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.
3. Консулската поща трябва да носи видими външни знаци, посочващи нейния характер, и може да съдържа само официална кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за официално ползване.
4. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. В случай че компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да предполагат, че пощата съдържа нещо друго освен кореспонденцията, документите или предметите, посочени в т. 3 на този член, те могат да поискат пощата да бъде отворена в тяхно присъствие от упълномощен представител на изпращащата държава. Ако органите на изпращащата държава откажат да изпълнят това искане, пощата се връща на мястото на изпращането.
5. Консулският куриер трябва да бъде снабден с официален документ, в който се посочват неговият статут и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. С изключение на случаите, когато е взето съгласието на приемащата държава, той не може да бъде нито гражданин на приемащата държава, нито, ако той не е гражданин на изпращащата държава, да бъде лице, което постоянно живее в приемащата държава. При изпълнение на своите функции консулският куриер се намира под закрилата на приемащата държава. Той се ползва от лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е друга форма.
6. Изпращащата държава, нейното дипломатическо представителство и нейните консулства могат да назначават консулски куриери ad hoc. В такива случаи също се прилагат разпоредбите на т. 5 на този член при резервата, че посочените в нея имунитети се прекратяват от момента, когато такъв куриер предаде по предназначение поверената му консулска поща.
7. Консулската поща може да бъде поверена на командира на въздухоплавателно средство или на капитана на кораб, който трябва да пристигне в разрешен входен пункт. Този командир или капитан трябва да носи официален документ, посочващ броя на пакетите, съставляващи консулската поща, но той не се смята за консулски куриер. Консулството може да изпрати един от своите членове да вземе или предаде консулската поща непосредствено и безпрепятствено лично на командира на въздухоплавателното средство или на капитана на кораба. Начинът на приемане или предаване на консулската поща се съгласува с компетентните органи на приемащата държава.

Член 18
Лична неприкосновеност на консулските длъжностни лица

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства се ползват с лична неприкосновеност. Те не могат да бъдат нито арестувани, нито подложени на задържане в каквато и да е друга форма с изключение на случаите, отбелязани в чл.32 на конвенцията.
2. Приемащата държава е длъжна да се отнася към консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства с дължимото уважение и да взема всички необходими мерки, за да попречи на каквото и да е посегателство върху тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 19
Имунитет от юрисдикция

1. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава с изключение на гражданските искове:
а) произтичащи от договори, сключени от консулските длъжностни лица, по които те не са поели изрично или по подразбиране задължение като представители на изпращащата държава;
б) от трето лице за вреда, причинена в приемащата държава от сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;
в) вещни искове, отнасящи се до частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако те го притежават от името на изпращащата държава;
г) искове, отнасящи се до наследяване, при които консулското длъжностно лице действа като изпълнител на завещание, управител на наследствено имущество, наследник или заветник в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата държава;
д) искове, произтичащи от задължения за издръжка.
2. Консулските служители се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата държава по отношение на дейност, извършена от тях в рамките на техните служебни задължения, с изключение на гражданските искове, посочени в т. 1 на този член.

Член 20
Уведомяване за арестуване, предварително задържане или съдебно преследване

В случай на арестуване, предварително задържане или възбуждане на наказателно преследване срещу консулски служител или член на обслужващия персонал, а също така срещу консулско длъжностно лице, което е гражданин на приемащата държава или постоянно пребивава в нея, приемащата държава незабавно уведомява за това шефа на консулството. Ако шеф на консулство, който е гражданин на приемащата държава или постоянно пребивава в нея, сам е подложен на такава мярка, приемащата държава уведомява за това изпращащата държава по дипломатически път.

Член 21
Задължение за явяване като свидетел

1. Члaновете на консулството могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни или административни производства. Консулският служител или членът на обслужващия персонал с изключение на случаите, посочени в т. 3 на този член, не може да откаже да даде показания. Ако консулско длъжностно лице откаже да даде свидетелски показания, спрямо него не може да бъде приложена никаква принудителна мярка или други санкции.
2. Органът, който изисква свидетелски показания от консулско длъжностно лице, трябва да не възпрепятства това лице при изпълнението на неговите функции. Той може, когато това е възможно, да вземе неговите показания в жилището му или в консулството или да приеме писмените му свидетелски показания.
3. Членовете на консулството не са длъжни да дават показания за обстоятелствата, отнасящи се до служебните им функции, и да предоставят отнасящите се към техните функции официална кореспонденция и документи. Те не са длъжни да дават показания, разясняващи законодателството на изпращащата държава.

Член 22
Отказ от привилегии и имунитети

1. Изпращащата държава може да се откаже по отношение на член на консулството или на член на неговото семейство от имунитетите и привилегиите, посочени в чл.18, 19 и 21 на тази конвенция.
2. С изключение на случая, предвиден в т. 3 на този член, отказът винаги трябва да бъде изричен и за него трябва да бъде съобщено на приемащата държава в писмена форма.
3. Завеждане на гражданско или административно дело от член на консулството, когато той би могъл да се възползва от съдебния имунитет съгласно чл.19 на тази конвенция, го лишава от правото да се позовава на съдебния имунитет по отношение на който и да е насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.
4. Отказът от съдебен имунитет при гражданско или административно дело не означава отказ от имунитета по отношение на изпълнение на съдебно решение. За това се изисква отделен писмен отказ.

Член 23
Освобождаване от регистрация на чужденци и от разрешение за пребиваване

1. Консулските длъжностни лица, консулските служители и членовете на техните семейства се освобождават от всички задължения, предвидени от законодателството на приемащата държава във връзка с регистрацията на чужденци и получаването на разрешение за пребиваване.
2. Приемащата държава издава на всички членове на консулството и членовете на техните семейства документи, удостоверяващи тяхната самоличност и статут като членове на консулството и членове на техните семейства.
3. Разпоредбите на т. 1 на този член не се прилагат обаче по отношение на консулски служител, който не е щатен служител на изпращащата държава или който се занимава с частна дейност с цел печалба в приемащата държава, нито по отношение на член на неговото семейство.

Член 24
Освобождаване от получаване на разрешение за работа

1. Членовете на консулството, що се отнася до изпълнение на работа за изпращащата държава, се освобождават от всякакви задължения, свързани с получаването на разрешение за работа, установени от законодателството на приемащата държава при наемане на работа на чужденци.
2. Членовете на частния персонал при консулските длъжностни лица и консулските служители, ако те не се занимават в приемащата държава с някаква друга дейност с цел печалба, се освобождават от задълженията, посочени в т. 1 на този член.

Член 25
Освобождаване, свързано с общественото осигуряване

1. С изключение на случаите, предвидени в т. 3 на този член, разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в приемащата държава, не се прилагат за членовете на консулството и за членовете на техните семейства що се отнася до работата, изпълнявана от тях за изпращащата държава.
2. Освобождаването, предвидено в т. 1 на този член, се разпростира също така по отношение на членовете на частния персонал, които се намират изключително на служба при членовете на консулството, при условие:
а) че те не са граждани на приемащата държава или не пребивават постоянно в нея;
б) че по отношение на тях се прилагат разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в изпращащата държава или в трета държава.
3. Членовете на консулството, наемащи лица, за които не се прилага освобождаването, предвидено в т. 2 на този член, са длъжни да изпълняват задълженията, които разпоредбите за обществено осигуряване, действащи в приемащата държава, налагат на работодателя. 4. Освобождаването, предвидено в т. 1 и 2 на този член, не изключва доброволното участие в системата за обществено осигуряване в приемащата държава при условие, че такова участие се разрешава от тази държава.

Член 26
Освобождаване от данъци и такси

1. Консулските длъжностни лица и консулските служители, а също така и членовете на техните семейства се освобождават от всички данъци и такси, лични или имуществени, държавни и общински, с изключение на:
а) косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или на услугите;
б) данъци и такси върху частните недвижими имоти, разположени на територията на приемащата държава, с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл.15;
в) данъци върху наследството или такси за прехвърляне на имоти, събирани от приемащата държава, с изключенията, предвидени от разпоредбите на буква "б" на чл.28;
г) данъци и такси върху частните доходи, включително лихва от капитал, източникът на който се намира в приемащата държава, и данъци върху прихода от капиталовложенията в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата държава;
д) такси, събирани за конкретен вид услуги;
е) такси за регистриране, съдебни такси, ипотечни такси и марки с изключенията, предвидени в разпоредбите на чл.15. 2. Членовете на обслужващия персонал се освобождават от данъци и такси върху заплатите, които получават за своята работа.
3. Членовете на консулството, които ползват лица, заплатата на които не се освобождава от данък върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законодателството на тази държава налага на работодателя по отношение на събирането на данък върху дохода.

Член 27
Освобождаване от митнически сборове и митнически преглед

1. Приемащата държава в съответствие с приетото от нея законодателство разрешава да се внасят и освобождава от всякакви митнически сборове, такси и други подобни облагания с изключение на разноски за склад, превоз и други подобни услуги:
a) предметите, предназначени за официално ползване от консулството;
б) предметите, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице или от членовете на семейството му, живеещи заедно с него, включително и предметите, предназначени за неговото обзавеждане; количеството на потребителските стоки не трябва да превишава количеството, необходимо за непосредствена употреба от съответните лица.
2. Консулските служители се ползват от привилегиите и освобождаването, посочени в т. 1 на този член, по отношение на предметите, внесени по време на тяхното първоначално обзавеждане.
3. Личният багаж на консулските длъжностни лица и на членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, който пътува заедно с тези лица, се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от посочените в буква "б" от т. 1 на този член, или предмети, чийто внос и износ е забранен от законодателството на приемащата държава, или които попадат под нейните карантинни закони и подзаконови нормативни актове. Този преглед трябва да се извършва в присъствие на съответното консулско длъжностно лице или на член от неговото семейство.

Член 28
Наследствено имущество на членове на консулството или на членове на техните семейства

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство приемащата държава:
а) разрешава изнасянето на движимото имущество на починалия с изключение на имуществото, което е било придобито в приемащата държава и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта;
б) не събира никакви държавни или общински данъци върху наследство или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата държава единствено поради пребиваването в тази държава на починалото лице като член на консулството или член на семейството на член на консулството.

Член 29
Освобождаване от лични повинности

Приемащата държава освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства от всякакви лични повинности и от всякакви обществени задължения независимо от техния характер, а също така от военни задължения, като реквизиция, контрибуция и настаняване на военни в жилищата им.

Член 30
Начало и край на консулските привилегии и имунитети

1. Всеки член на консулството се ползва от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на влизането му на територията на приемащата държава, пътувайки, за да заеме своя пост, или ако той вече се намира на тази територия, от момента, когато той е пристъпил към изпълнение на длъжността си в консулството.
2. Членовете на семейството на член на консулството и членовете на неговия частен персонал се ползват от привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, от момента на предоставянето на члена на консулството на привилегии и имунитети в съответствие с т. 1 на този член или от момента на влизането им на територията на приемащата държава, или от момента, когато те са станали членове на неговото семейство или на неговия частен персонал, в зависимост от това, кое е станало по-късно.
3. Когато функциите на член на консулството се прекратят, неговите привилегии и имунитети, а също така привилегиите и имунитетите на членовете на неговото семейство или на членовете на частния му персонал се прекратяват обикновено в момента, когато дадено лице напуска приемащата държава или след изтичането на разумен срок, за да направи това, в зависимост от това, кой от тези моменти е настъпил по-рано, но до това време те продължават да съществуват, дори в случай на въоръжен конфликт. Що се отнася до лицата, посочени в т. 2 на този член, техните привилегии и имунитети се прекратяват, когато те престанат да бъдат членове на семейството на член на консулството или напуснат работата си при него с уговорка обаче, че ако такива лица имат намерение да напуснат приемащата държава в течение на разумен срок, техните привилегии и имунитети се запазват до момента на тяхното заминаване.
4. По отношение обаче на действията, извършвани от консулското длъжностно лице или от консулския служител при изпълнение на своите функции, съдебният имунитет продължава да съществува без ограничаване във време.
5. В случай на смърт на член на консулството членовете на неговото семейство продължават да се ползват от предоставените им привилегии и имунитети до момента на напускането от тях на приемащата държава или до изтичането на разумен срок за напускане на приемащата държава в зависимост кой от тези моменти ще настъпи по-рано.

Член 31
Уважаване на законодателството на приемащата държава

1. Без накърняване на техните привилегии и имунитети всички лица, ползващи се от привилегии и имунитети, са длъжни да уважават законодателството на приемащата държава. Те също така са длъжни да не се намесват във вътрешните работи на тази държава.
2. Консулските помещения не трябва да се ползват за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.
3. Разпоредбите на т. 2 на този член не изключват възможността да се настанят в една част от сградата, където се намират консулските помещения, канцелариите на други организации или представителства, при условие че помещенията, предоставени за тези канцеларии, бъдат отделени от тези, които се използват от консулството. В този случай посочените канцеларии за целите на тази конвенция не се считат като съставляваща част от консулските помещения.
4. Членовете на консулството трябва да спазват всички изисквания, предвиждани от законодателството на приемащата държава, по отношение на застраховките за гражданска отговорност при използването на сухопътно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство.
5. Консулските длъжностни лица не могат да се занимават в приемащата държава с никаква професионална или търговска дейност за своя лична изгода.
6. Привилегиите и имунитетите, предвидени от тази конвенция, не се предоставят:
а) на консулски служители или членове на обслужващия персонал, които упражняват в приемащата държава частна дейност с приходоносна цел;
б) на членове на семейството на лицето, посочено в буква "а" на тази точка, и на членовете на частния му персонал;
в) на членове на семейството на член на консулството, които сами се занимават в приемащата държава с частна дейност с приходоносна цел.

Член 32
Граждани на приемащата държава и лица, постоянно пребиваващи в нея

1. Ако на консулските длъжностни лица, които са граждани на приемащата държава или постоянно пребиваващи в нея, приемащата държава не е предоставила някакви допълнителни улеснения, привилегии и имунитети, те се ползват само от съдебен имунитет и лична неприкосновеност по отношение на официалните действия, извършвани при изпълнение на техните функции, и от привилегиите, предвидени в т. 3 на чл.21. Когато срещу такова консулско длъжностно лице е започнато наказателно преследване, производството с изключение на тези случаи, когато това лице е арестувано или задържано, трябва да се води по такъв начин, че да се пречи колкото се може по-малко на изпълнението на консулските функции.
2. Другите членове на консулството, които са граждани на приемащата държава или постоянно пребиваващи в нея, членовете на техните семейства, а също така членовете на семействата на консулските длъжностни лица, посочени в т. 1 на този член, се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите само в такава степен, в каквато те са им предоставени от приемащата държава. Членовете на семействата на членовете на консулството, които са граждани на приемащата държава или постоянно пребивават в нея, се ползват също така от улеснения, привилегии и имунитети само в такава степен, в каквато те са им предоставени от приемащата държава. Приемащата държава обаче е длъжна да осъществява своята юрисдикция над тези лица така, че да не създава ненужни пречки на изпълнението на функциите на консулството.

Член 33
Изпълнение на консулски функции

Консулските функции се изпълняват от консулствата. Те се изпълняват също така и от дипломатическите представителства в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

Член 34
Изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат, доколкото контекстът позволява това, и в случаите на изпълнение на консулски функции от дипломатическото представителство.
2. Пълните имена на членовете на дипломатическото представителство, на които е възложено да изпълняват консулски функции, се съобщават на министерството на външните работи на приемащата държава или на органа, посочен от това министерство.
3. При изпълнение на консулски функции дипломатическото представителство може да се обръща както към местните, така и към централните органи на приемащата държава, доколкото това се разрешава от законодателството и обичаите на приемащата държава.
4. Привилегиите и имунитетите на членовете на дипломатическото представителство, посочени в т. 2 на този член, продължават да се регулират от нормите на международното право относно дипломатическите отношения.

Член 35
Изпълнение на консулски функции в консулския окръг и извън него, в трета държава или от името на трета държава

1. Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да изпълнява консулските функции, определени в тази конвенция. Консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата държава, които не са в противоречие със законодателството на приемащата държава или ако приемащата държава не възразява, или такива, които са предвидени от действащи международни договори между изпращащата държава и приемащата държава.
2. Консулското длъжностно лице може със съгласие на приемащата държава да изпълнява консулски функции и извън границите на своя консулски окръг.
3. Изпращащата държава може след уведомяване на заинтересованите държави да възложи на консулство, установено в приемащата държава, да изпълнява консулски функции в трета държава, при положение че приемащата държава не се противопостави изрично.
4. След съответно уведомление до приемащата държава консулството на изпращащата държава може, ако приемащата държава не се противопостави, да изпълнява консулски функции в приемащата държава от името на трета държава.

Член 36
Защита на интересите на изпращащата държава и на нейните граждани

Консулското длъжностно лице защитава в приемащата държава интересите на изпращащата държава, на нейните граждани и юридически лица в съответствие с нормите, допускани от международното право.

Член 37
Съдействие за развитието на сътрудничеството между изпращащата и приемащата държава

Консулското длъжностно лице съдейства за развитието на търговските, икономическите, финансовите, правните, туристическите, екологичните, научно-техническите, информационните, културните, хуманитарните, спортните и други връзки между изпращащата държава и приемащата държава, както и за развитието по друг начин на приятелски отношения между тях.

Член 38
Функции в областта на информацията

Консулското длъжностно лице може да изяснява с всички законни средства условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот в приемащата държава, да информира за тях правителството на изпращащата държава и да предоставя сведения на заинтересованите лица.

Член 39
Функции по отношение на паспорти и визи

Консулското длъжностно лице може да издава, да обявява за невалидни, да нанася поправки, да продължава срока на валидност, да отнема или задържа паспорти или други документи за пътуване в чужбина на граждани на изпращащата държава и да издава, продължава или анулира визи за влизане на територията на изпращащата държава, както и да нанася в тях необходимите изменения в съответствие със законодателството на изпращащата държава.

Член 40
Връзка с гражданите на изпращащата държава и оказване на помощ и съдействие на тези граждани

Консулското длъжностно лице може:
a) свободно да се свързва с граждани на изпращащата държава в границите на своя консулски окръг, да им дава съвети и да им оказва всякаква помощ и съдействие, включително да им оказва правна помощ или да предприема мерки за оказване на правна помощ. Приемащата държава по никакъв начин не ограничава контактите на граждани на изпращащата държава с консулското длъжностно лице, както и достъпа им в консулството;
б) като се съобразява с практиката и процедурата, действащи в приемащата държава, да представлява граждани на изпращащата държава или да взема мерки, за да се осигури подходящото им представяне пред съдилищата или други органи в приемащата държава, за да се поиска в съответствие със законодателството на приемащата държава вземането на временни мерки с оглед охраната на правата и интересите на тези граждани, когато поради отсъствие или друга причина те не могат своевременно да защитават своите права и интереси; представителството се прекратява, когато представляваното лице назначи свой упълномощен представител или лично поеме защитата на своите права и интереси;
в) да се обръща към компетентните органи на приемащата държава за съдействие при издирването на местопребиваването на граждани на изпращащата държава, когато става въпрос за тяхното благополучие или поради други хуманитарни съображения, както и за издирване на безследно изчезнали граждани на изпращащата държава.

Член 41
Функции при арестуване и задържане на граждани на изпращащата държава

1. В случай, че който и да е гражданин на изпращащата държава е арестуван на територията на консулския окръг, компетентните органи на приемащата държава незабавно уведомяват за това консулството на изпращащата държава.
2. Всяко съобщение, адресирано до консулството от намиращ се под арест гражданин на изпращащата държава, трябва да бъде незабавно предадено от органите на приемащата държава.
3. Консулското длъжностно лице има право да посещава намиращия се под арест гражданин на изпращащата държава, за да разговаря с него, а така също, за да му предаде или получи от него кореспонденция или пратка и да предприема мерки за осигуряване на юридическото му представителство. Приемащата държава дава разрешение за посещение за първи път на такъв гражданин във възможно най-кратък срок. Разрешения за по-нататъшните посещения се дават в рамките на законодателството на приемащата държава.
4. Консулското длъжностно лице трябва да се въздържа да предприема каквито и да са действия от името на гражданин на изпращащата държава, който се намира под арест, ако той в присъствието на консулското длъжностно лице изрично възразява против такива действия.
5. Приемащата държава информира гражданите на изпращащата държава, които са задържани под стража или срещу тях е образувано наказателно производство, за разпоредбите на този член.
6. В този член изразът "лице, намиращо се под арест" означава лице, което е задържано под стража, арестувано или чиято лична свобода е ограничена под каквато и да е друга форма, включително и лице, изтърпяващо наказание в места за лишаване от свобода на територията на приемащата държава.
7. Правата, предвидени в този член, се упражняват в съответствие със законодателството на приемащата държава, при условие че то позволява пълното осъществяване на целите, за които са предназначени тези права.

Член 42
Изпълнение функции на нотариус

Консулското длъжностно лице изпълнява функции на нотариус, като се ръководи от съответните действащи закони на изпращащата държава, при условие че това не противоречи на законодателството на приемащата държава.

Член 43
Функции по отношение на наследства

1. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за откриване на наследство, ако починалият е гражданин на изпращащата държава, както и за откриване на наследство независимо от гражданството на починалото лице, ако гражданин на изпращащата държава е наследник, като предоставят цялата притежавана информация за наследственото имущество, наследниците и за наличието на завещание.
2. Функциите на консулското длъжностно лице в случаите на наследяване на територията на приемащата държава се уреждат от законите на приемащата държава и нормите на международното право.

Член 44
Функции по въпросите на гражданското състояние

1. Консулското длъжностно лице може:
а) да съставя актове за раждане и смърт на граждани на изпращащата държава;
б) да съставя актове за граждански брак при условие, че и двете лица, които встъпват в брак, са граждани на изпращащата държава и ако това не противоречи на нейното законодателство;
в) да получава съобщения и документи за раждане, смърт и сключен брак, в т. ч. и документи за промяна на семейното положение на граждани на изпращащата държава, и да ги регистрира.
2. Консулското длъжностно лице уведомява компетентните органи на приемащата държава за изпълнението на функциите, посочени в букви "a", "б" и "в" от т. 1 на този член, ако това се изисква от законодателството на приемащата държава.
3. Разпоредбите на букви "a" и "б" от т. 1 на този член не освобождават заинтересованите лица от задължението да спазват законодателството на приемащата държава.

Член 45
Настойничество и попечителство

1. Компетентните органи на приемащата държава при наличие на съответна информация са длъжни незабавно да уведомят консулското длъжностно лице за всеки случай, когато назначаването на настойник или попечител отговаря на интересите на гражданин на изпращащата държава, който е непълнолетен или не притежава пълна дееспособност.
2. Консулското длъжностно лице има право да предлага на компетентните органи на приемащата държава подходящи лица за назначаването им като настойници или попечители.

Член 46
Изпълнение на съдебни поръчки, предаване на съдебни и други документи

Консулското длъжностно лице изпълнява по отношение на граждани на изпращащата държава, намиращи се на територията на неговия окръг, съдебни поръчки във връзка с връчване на призовки и други съдебни документи. Поръчките се изпълняват по начин, който не противоречи на законодателството на приемащата държава и на нормите на международното право.

Член 47
Оказване помощ на въздухоплавателни средства на изпращащата държава

1. Консулското длъжностно лице може в пределите на консулския окръг да оказва необходимата помощ и съдействие на въздухоплавателни средства на изпращащата държава, намиращи се на летища на приемащата държава.
2. Консулското длъжностно лице може да се качва на борда на въздухоплавателното средство, да установява и поддържа връзка с командира и членовете на екипажа в съответствие със законодателството на приемащата държава.
3. Консулското длъжностно лице може да се обръща към компетентните органи на приемащата държава и да изисква от тях съдействие при осъществяването на своите функции по всички въпроси, свързани с въздухоплавателно средство на изпращащата държава, а така също по отношение командира, членовете на екипажа и пътниците.

Член 48
Оказване на помощ на командира и членовете на екипажа

1. В степен, в която посочените по-долу действия не противоречат на законодателството на приемащата държава, консулското длъжностно лице в пределите на консулския окръг може:
а) да разследва всякакви произшествия, станали на борда на въздухоплавателното средство на изпращащата държава, да разпитва командира и който и да е член на екипажа по повод тези произшествия, да проверява бордовите документи, да приема молби, да получава информация относно маршрута и местоназначението на полета, а така също да оказва помощ в организацията на излитането, кацането и престоя;
б) да разрешава спорове между командира и членовете на екипажа;
в) при възможност да осигурява лечение в медицински заведения на командира, на членовете на екипажа или на пътниците, граждани на изпращащата държава, и да предприема мерки за тяхното завръщане в изпращащата държава;
г) да получава, съставя, заверява или да продължава срока на действие на всяка декларация или на друг документ, предвиден от законодателството на изпращащата държава относно въздухоплавателно средство на тази държава, неговия екипаж, пътници или товар;
д) да предприема други мерки за спазване на законодателството на изпращащата държава по отношение на въздухоплаването.
2. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата държава да придружава командира или който и да е член на екипажа при явяването им пред съдилищата или пред други компетентни органи на приемащата държава, за да им оказва необходимата помощ.

Член 49
Защита на интересите в случай на принудителни мерки или разследване на борда на въздухоплавателно средство на изпращащата държава

1. Когато съдилища или други компетентни органи на приемащата държава имат намерение да предприемат принудителни мерки или да проведат разследване на борда на въздухоплавателно средство на изпращащата държава, компетентните органи на приемащата държава са длъжни предварително да уведомят за това консулското длъжностно лице, за да може то да присъства при предприемането на тези мерки. Ако консулското длъжностно лице не е присъствало при предприемането на такива мерки, по негова молба компетентните органи на приемащата държава го информират за тях в писмена форма. Когато предварителното уведомяване на консулското длъжностно лице е невъзможно поради необходимостта да се предприемат неотложни мерки, компетентните органи на приемащата държава предоставят на консулското длъжностно лице в най-кратък срок в писмена форма пълна информация за този факт и за предприетите мерки, дори и тогава, когато то не е отправило молба за това.
2. Разпоредбите на т. 1 на този член се прилагат също така и в случай, че командирът или някой от членовете на екипажа е призован от компетентните органи на приемащата държава за даване на показания на територията на приемащата държава по въпроси, отнасящи се до въздухоплавателното средство.
3. С изключение на случаите, когато това става по молба или с разрешение на консулското длъжностно лице или на командира на въздухоплавателното средство, съдебните или други компетентни органи на приемащата държава не могат да се намесват на борда на въздухоплавателното средство на изпращащата държава в неговия вътрешен ред по въпроси, отнасящи се до взаимоотношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината на борда на въздухоплавателното средство и други правила от вътрешен характер при условие, че не се нарушава законодателството по осигуряване на спокойствието и сигурността на приемащата държава.
4. Разпоредбите на този член не се прилагат обаче по отношение на обикновените мерки, свързани с митническия, граничния или санитарния контрол, или към тези мерки, които са предприети от компетентните органи на приемащата държава по молба или със съгласието на командира на въздухоплавателното средство. Този член не засяга правата и задълженията на договарящите страни, произтичащи от многостранните и двустранните договори, действащи между тях.

Член 50
Помощ в случай на повреда на въздухоплавателни средства на изпращащата държава

1. Ако въздухоплавателно средство на изпращащата държава се е разбило или е претърпяло друго бедствие на територията на приемащата държава или ако какъвто и да е предмет, съставляващ част от товара на претърпяло бедствие въздухоплавателно средство на трета държава, чийто собственик е гражданин на изпращащата държава, е намерен на територията на приемащата държава или е предаден на органите на приемащата държава, компетентните органи на приемащата държава във възможно най-кратък срок уведомяват за това консулското длъжностно лице и го информират за мерките, предприети за спасяването на пътниците и екипажа на въздухоплавателното средство и на неговия товар.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпялото бедствие въздухоплавателно средство на изпращащата държава, на членовете на неговия екипаж и на пътниците, които са граждани на изпращащата държава. С такава цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата държава.
3. Ако претърпялото бедствие въздухоплавателно средство или какъвто и да е предмет, който му принадлежи, са били намерени на територията на приемащата държава и нито командирът на въздухоплавателното средство, нито неговият собственик или агент са в състояние да предприемат необходимите мерки за запазването или разпореждането с посоченото имущество, консулското длъжностно лице на изпращащата държава се смята за упълномощено да предприема от името на собственика такива мерки, каквито би предприел за тези цели самият собственик.

Член 51
Функции по отношение на кораби на изпращащата държава

Разпоредбите на членове 47 - 50 на тази конвенция се прилагат съответно по отношение на кораби на изпращащата държава в такава степен, в каквато те не противоречат на което и да е международно споразумение в областта на търговското мореплаване, което е в сила между договарящите страни.

Член 52
Връзки с органите на приемащата държава

При изпълнение на своите функции консулските длъжностни лица могат да се обръщат:
а) към компетентните местни органи в консулския окръг;
б) към компетентните централни органи на приемащата държава в такава степен, в каквато това се допуска от законодателството и обичаите на приемащата държава или от съответните международни договори.

Член 53
Консулски такси

1. Консулството може да събира на територията на приемащата държава такси за извършени консулски услуги, предвидени от законодателството на изпращащата държава.
2. Събраните суми от таксите, посочени в т. 1 на този член, и квитанциите за тях се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата държава.
3. Приемащата държава разрешава на консулството да влага събраните по този начин суми в своя официална банкова сметка.

Член 54
Прекратяване на функциите на членове на консулството

Функциите на член на консулството се прекратяват по-специално при:
а) уведомление от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени;
б) оттегляне на екзекватурата, издадена от приемащата държава в съответствие чл.3 на тази конвенция;
в) уведомление от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за член на консулския персонал.

Член 55
Заминаване от територията на приемащата държава

Приемащата държава е длъжна, дори в случай на въоръжен конфликт, да предоставя на членовете на консулството и на членовете на частния персонал, които не са граждани на приемащата държава, а също така на членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, независимо от тяхното гражданство необходимото време и най-благоприятните условия, за да могат да подготвят своето заминаване и да напуснат нейната територия, колкото се може по-скоро след прекратяване на техните функции. По-специално тя трябва в случай на необходимост да предоставя на тяхно разположение превозните средства, необходими за самите тях и за тяхното имущество с изключение на имуществото, придобито в приемащата държава, чийто износ е забранен по време на заминаването.

Член 56
Закрила на консулските помещения и архив и на интересите на изпращащата държава при изключителни обстоятелства

1. В случай на скъсване на консулските отношения между договарящите страни:
а) приемащата държава е длъжна, дори в случай на въоръжен конфликт, да уважава и закриля консулските помещения, а също така имуществото на консулството и консулския архив;
б) изпращащата държава може да повери охраната на консулските помещения, а също така и на имуществото, което се намира в тях, и на консулския архив на трета държава, приемлива за приемащата държава;
в) изпращащата държава може да повери защитата на своите интереси и на интересите на своите граждани на трета държава, приемлива за приемащата държава.
2. В случай на временно или окончателно закриване на консулството се прилагат разпоредбите на буква "a" от т. 1 на този член. Освен това:
а) когато изпращащата държава, макар да не е представлявана в приемащата държава от дипломатическо представителство, но има на територията на тази държава друго консулство, на това консулство може да бъде поверена охраната на помещенията на закритото консулство заедно с намиращото се в него имущество и консулски архив, а също така със съгласие на приемащата държава и изпълнението на консулските функции в окръга на това консулство; или
б) aко изпращащата държава няма в приемащата държава нито дипломатическо представителство, нито друго консулство, прилагат се разпоредбите на букви "б" и "в" от т. 1 на този член.

Член 57
Влизане в сила и срок на действие

1. Тази конвенция подлежи на ратификация в съответствие с вътрешното законодателство на всяка от договарящите страни и влиза в сила на тридесетия ден след датата на размяната на ратификационните документи.
2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок и прекратява своето действие след изтичането на шест месеца от датата, на която една от договарящите страни по дипломатически път предаде на другата договаряща страна писмено уведомление за решението си да прекрати действието на конвенцията.
Съставена в Несебър на 25 ноември 2003 г. в два оригинални екземпляра, всеки един от които на български, узбекски и руски език, като и трите текста имат еднаква сила.
В случай на различие при тълкуването на текстовете на български и узбекски език за основен се приема текстът на руски език.

За Република България: Соломон Паси, министър на външните работи

За Република Узбекистан: Садък Сафаев, министър на външните работи