Роден е в София през 1965 година. Наполовина сириец е - майка му е българка, а баща му е родом от Сирия. Живял е и в двете страни. За целия си съзнателен и несъзнателен живот е прекарал само 6 години в Сирия - от 14 до 20-годишнината си. Не остава в Сирия, защото след като завършва техникум по електроника не е могъл да продължи образованието си там. Казва, че това е бил периодът, когато е чел най-много книги и е гледал най-много филми. Интересувал се е най-вече от история на Арабския свят, религии – Корана и Библията. Малко по-късно открива и руската литература.

По линия на Комитета за българи в чужбина идва да учи в България, където е приет във Висшия машинно-електротехнически институт (или ВМЕИ) "Ленин" - специалност "Електронна техника и микроелектроника", но бързо осъзнава, че това не е неговото амплоа и се насочва към Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) - сега НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Специалността му е "Кинорежисура", защото навреме разбира, че може да разказва. Не става писател (заради правописа, както сам признава), затова използва всички възможни способи за повествование, които му дава киното.

Изповядва философията, че всеки може да бъде агресивен или не, в рамките на собственото си Аз. "Бих могъл да дебатирам, да излагам идеи, но не и да насилвам. Моята агресия е такава, че аз не бих се спотаил, скрил или отишъл в ъгъла, бих изкарал всичко от мен", твърди той и обяснява, че това е положителна агресия. Смята, че има достатъчно силна енергия и неща, които би могъл да предложи, а хората да ги приемат или не, но не и да налага мнението си.

Твърди, че има много неща, които биха могли да го смирят, но това със сигурност не са нито догмите и моралът, нито съвестта. Смирява го природата под всякакви форми, например котките и кучето му във вкъщи, смирява го и видът на майка или баща с детето им. Смята, че моралът и съвестта, с които всички сме възпитавани, са абсолютно погрешни и затова са виновни религиите. Тези понятия за него сме си ги изградили сами, за да бъдем управлявани по един или друг начин. Правилното за Нидал е да се върнем към природата в максимален вид.

Винаги показва, че е уверен. Винаги отстоява решенията си, дори когато не е много сигурен, че е прав. Обяснява, че ако покаже колебание, всички около него ще започнат да се колебаят, защото на него се пада тежестта в повечето случаи да взима решения и в житейски, и в професионален план. Вътрешно обаче не крие, че се колебае.

В същото време всичко може да го накара да се чувства безсилен, защото няма силата да променя всичко. "Господ само може да има това самочувствие", допълва той и казва, че е безсилен пред човешката злоба, пред войнстващото его на много хора, пред религиите.

Същото е отношението му и към безвъзвратните неща. Според него отношението към тях е според начина, по който човек осъзнава живота - или както казва той, "Когато осъзнаваш, че безвъзвратното е безвъзвратно, просто не му обръщаш внимание". Безвъзвратна е смъртта, безвъзвратно е и влюбването – важно е да можеш да приемеш тези неща. "Има неща, с които се разминаваш, това не е фатално, имаш живот пред себе си и можеш да дадеш още повече от себе си, продължаваш живота си. Тези неща са логични, приемам ги като нещо, което е можело да се случи, случило се е и толкова", заключава Алгафари и си пали цигарата.

С лекота признава, че е безкрайно честен със себе си, защото държи да бъде честен и с останалите. За него е важно да може в един момент, в който почувства нещо, да може да го каже, без да се плаши, че то е точно така. "Да можеш да кажеш на един човек, че го обичаш, независимо от това дали обществото ще го приеме или не. Когато си честен със себе си, не трупаш нищо лошо в себе си", твърди той.

Смята, че всички имат качеството да разпознават хората, срещу които стоят. Отново, мисли той, това е свързано със способността на всеки да бъде честен със себе си. "Ако сме честни със себе си, вътре, нашите сетива на съзнанието ни веднага ще ни помогнат да усетим човека срещу нас по един или друг начин". Обвинява хората, че са станали прекалено материални, че са се вторачили прекалено много във външното, в телата си, а не във вътрешността и интуицията си. "Аз вярвам на интуицията си".

Усеща се като успешен, а това, което го прави такъв, какъвто е, е комплекс от различни качества, които са подчинени отново на това да бъде честен със себе си и да бъде уверен. "Дори когато правя грешки спрямо хората, не се съобразявам с това, че те го приемат като грешка. Вярвам във всичко, което съм направил. Дори и да се върна назад, пак така ще действам".

В момента, когато е предизборната кампания (по време на изборите миналата година Нидал Алгафари беше политически ПР), денят му започва рано сутринта, където се занимава със заседания, налага му се да пътува много, да събира екипи, да дебатира. Обяснява, че след като свърши кампанията, ще влезе отново в период, в който още от сутринта започва да се чуди какво да прави. Това е най-тежкият период за него, тъй като не обича да остава без работа, а в момента и двете предавания, които е правил, са спрени. След като приключи сегашният му ангажимент, отново ще се върне към писането на сценарии и ще помага на известната си съпруга  - психолога Мадлен Алгафари, в отглеждането на децата им.

Твърди, че не му се налага да си почива. Всъщност не е съгласен с начина, по който хората си почиват като спират всякаква дейност. Когато иска да си почине физически, предпочита да се разходи или да се отпусне във ваната, но ако иска да си почине психически, разчита на добрата книга или на някое хоби. На плажа не може да си почива. Почива си на работа.

Силно влияние върху него е оказал Достоевски, но ако каже, че е само той, ще пропусне Тургенев, Стайнбек или Шекспир. В момента не чете книги, защото няма време. Не обича да чете между другото, освен когато е на море – тогава си купува книги, които никога не би седнал да прочете, като разчита на тях да занимават съзнанието му, тъй като мрази да седи на плажа.

Разговорът с него неусетно бе продължил малко повече от час. И двамата сме заобиколени от кълба дим, защото през цялото време пушихме, докато аз задавах въпросите си. Не разбрах кой кого предразположи за разговор, но си тръгнах с откровено нежелание.