Джорж Сорос е роден през 1930 г. в Будапеща. Син е на Елизабет и Тивадар Сорос, като баща му е унгарец от еврейски произход. Финансистът преживява фашистката окупация на Унгария през Втората световна война, както и следвоенния режим на Сталин. През 1947 г. напуска родната си страна и се установява в Англия. В книгата си "Ерата на погрешимостта" той обяснява своя избор да замине с желанието си да научи "повече за Би Би Си". Тогава той е едва на 17 години.

Младият унгарец завършва London School of Economics. В първите си години като студент в Лондон бъдещият милиардер се запознава с идеята на Карл Попър за отвореното общество, на която става голям привърженик. Според тази теория обществата могат да процъфтятват, единствено ако съществуват демокрация, свобода на изразяване и респект към индивидуалните свободи. След като завършва, Сорос работи в търговска банка в Лондон, а четири години по-късно заминава за САЩ.

Концептуана рамка на "Теорията за рефлексивността"

Докато работи като трейдър и финансов анализатор в Ню Йорк, Сорос развива своята социална "Теория за рефлексивността", която е в голяма степен повлияна от философията на Карл Попър. В теорията си той разглежда идеята, че хората не могат да имат обективна представа за действителността, тъй като са част от нея. Според концептуалната му рамка решенията ни влият с обратна връзка върху реалността и я деформират по начин, който не можем да предвидим.

В книгите си американският филантроп изказва мнението, че теорията му може да обясни начина, по който пазарните участници правят оценка на стойността на активите на даден пазар. Без да защитава абсолютната правота на съжденията си, Джорж Сорос смята, че тази философия му е помогнала за многото успешни операции на финансовите пазари. Той използва разработената си концептуална рамка, за да предвиди освен всичко останало и "спукването" на финансовите балони, включително и на този, създаден от ипотечната криза от 2006-2007 г.

Инвестиционна дейност

През 1970 г. заедно с Джим Роджърс Сорос основава Soros Fund Management, а през 1973 г. поставя началото на частен инвестиционен фонд с рамер на привлечените инвестиции 12 млн. долара. Първоначално фондът се нарича Soros Fund, а впоследствие се разраства в групата Quantum Group of Funds.

През 2000 г. Quantum Group of Funds е реорганизиран, за да се образува Quantum Endowment Fund. По това време фондът се затваря за нови инвеститори, като остават само тези, които вече участват. Организацията Soros Fund Management LLC е главен съветник на Quantum Endowment Fund, който към 2010 г. разполага с активи на стойност 27 млрд. долара. През юли 2011 г. Сорос затваря хедж фонда за външни инвеститори, като по този начин го съсредоточава върху управлението единствено на семейните активи. Според източници на в. "Ню Йорк Таймс" от създаването му годишната средна възращаемост от фонда възлиза на 20%.

Част от инвестиционната дейност на Сорос е инвестицията в размер на 1 млрд. долара през 1997 г. в руската компания РАО "Связинвест". Впоследствие прави и покупка на руски ценни книжа и акции. Причината за тази инвестиция е надеждата, че притокът на капитал ще успее да трансформира руското общество.

През годините американецът от унгарско-еврейски произход инвестира в голям на брой начинания и компании по целия свят и увеличава значително богатството си.

Любопитно е да се знае, че милиардерът е един от първите крупни инвеститори в българската софтуерна индустрия след от началото на 90-те години на XX век. С политическа подкрепа през 1998 г. той инициира създаването на "Рила Солюшънс", която е една от първите частни софтуерни фирми в България, които работят по аутсорсинг проекти в чужбина. В момента "Рила Солюшънс" е една от водещите ИТ компании на българския пазар с международен опит в предоставянето на софтуерни услуги.

Спекулации с валута

"Черната сряда"

Сорос добива популярност във финансовите среди с печалбите, които успява да реализира от сделки с валутни спекулации, но истински известен става, когато през 1992 г. хедж фондът му спомага за сриването на британската лира.

През 1990 г. Великобритания се присъединява към Европейския валутен механизъм и до 1992 г. изглежда, че механизмът работи без проблем и успява да стабилизира нивата на инфлация в Европа. Всъщност обаче се оказва, че инфлацията расте и много страни в Европа вдигат лихвените си проценти, за да намалят инфлационния ръст. Великобритания от своя страна, поради високата безработица и влошаващата се икономика, не може да си позволи подобно покачване. Правителството в Лондон отказва да изравни лихвения процент с този на другите страни от Европейския валутен механизъм или да освободи обменния курс на паунда.

Заместникът на Сорос – Дръкенмилър, съзира възможност за действие поради слабостта на британската лира. Мениджърът на фонда позволява на своя подчинен да извърши сериозен ход и Soros Fund Management продава британски лири за 10 млрд. долара на късо. Реално по този начин хедж фондът залага за излизането на Великобритания от валутния механизъм. В опит да спаси валутата си и да накара инвеститори да купуват лири, на 16 септември 1992 г. Bank of England (Централната банка на Великобритания) вдига основния лихвен процент от 10% на 12% с обещанието, че ще го покачи на 15%. Трейдърите, невярващи на обещанията на английската банка, продължават да продават от британската валута. След като в крайна сметка британското правителство напуска Европейския валутен механизъм и обезценява валутата си, Сорос печели близо 1.1 млрд. долара.

Този ход печели на Джордж Сорос прозвището "човекът, който разори Bank of England".

Друг пример за спекулациите с валута на Сорос са действията му по време на азиатската финансова криза от 1997 г. Тогава той е обвинен от различни правителства, че е причина за задълбочилото се финансовото положение на страните от региона. Фондът на Сорос печели 750 млн. долара от обезценяването на тайландския бат. Впоследствие Тайланд прибягва до спасителен пакет от Международния валутен фонд, като се налагат тежки бюджетни ограничения.

Фондация "Отворена общество" и благотворителната дейност на Сорос

Повлиян от спомените си за антисемитизма, през 1979 г. Сорос започва да оказва финансова помощ на чернокожи студенти от Унивесритета на Кейптаун в Република Южна Африка. Няколко години по-късно той започва да подкрепя дисидентските движения в Източна Европа и други комунистически държави. Подкрепяните от Сорос движения са "Харта 77" в Чехословакия, "Солидарност" в Полша и евреите "отказники" в Съветския съюз. Последните получават това прозвище заради отказа на бившия Съветски съюз да даде на евреи изходни визи за напускане на страната, като целта е да се възпрепятства емиграцията им към Израел. Милиардерът оказва помощ във време, когато по-известни организации не са допускани до тези страни.

Сорос също така се включва в дейността на правозащитната организация Helsinki Watch ("Хелзинки Уоч"), коята по-късно се преименува на Human Rights Watch ("Хюмън Райтс Уоч"). В момента тя е една от най-големите международни организации, занимаващи се със защита на човешките права. Инвеститорът по това време започва да предоставя стипендии за обучение в САЩ на дисиденти от Източна Европа и това е програмата, която го подтиква да основе фондация в родната си страна Унгария през 1984 г.

Когато Източният блок започва да се разпада през 80-те години на XX век, а Съветският съюз рухва през 90-те години, Сорос разширява дейността на фондациите си в опит да помогне да се създадат отворени общества във все по-голям брой страни. Той демонстрира своята обвързаност с демократичното развитие с основаването на Централно-европейския Университет в Будапеща през 1991 г.

През 1993 г. Сорос поставя основите на Институт "Отворено общество". През последните три десетилетия милиардерът разраства мрежата си от фондации, които са се посветили на популяризиране на идеята за "отвореното общество" в Африка, Азия, Европа, Латинска Америка и САЩ. Към днешна дата Сорос е дал повече от 8 млрд. долара в 70 държави за подпомагане на човешките права, свободата на изразяване и достъпа до обществено здравеопазване и образование.

Източници на информацията:
www.wikipedia.org
www.soros.org
www.omda.bg/bulg/news/Bulgaria/SOROS.htm
"Ерата на погрешимостта", Сиела, 1997 г.