Проф. Стивън Хокинг: Един гений на 71

24.01.2013 | 16:50
по статията работи: Георги Георгиев
Прочутият британски физик е нагледен пример за огромния капацитет, който човекът притежава
<p>Стивън Хокинг изпитва ефектите на нулевата гравитация в специален самолет, използван за тренировки на астронавтите</p>

Стивън Хокинг изпитва ефектите на нулевата гравитация в специален самолет, използван за тренировки на астронавтите

Снимка: Wikipedia.org
Още по темата

В началото на януари тази година научният свят отбеляза 71 години от рождението на световноизвестния английски физик проф. Стивън Хокинг (Stephen Hawking). По случая решихме да ви представим съвсем накратко кариерата и постиженията на гениалния учен, който според медицината отдавна трябваше да не е сред живите.

Подобно на Алберт Айнщайн, днес Стивън Хокинг е една от иконите в съвременната физика – учен, чието име се разпознава дори и от хората, които нямат интереси в тази насока. За разлика от повечето „величия“ в поп културата обаче приносът на Хокинг за изграждането на съвременното разбиране за света е наистина забележителен.

117798

Хокинг с дъщеря си Люси по време на лекция по случай 50 години от основаването на НАСА. Снимка:Wikipedia

Живата научната икона Стивън Хокинг

Цялата научна кариера на Хокинг е свързана с космологията, квантовата механика и теорията на струните. През 1971 г. заедно с физика и математик Роджър Пенроуз, Хокинг представя математическо доказателство, подкрепящо теорията за Големия взрив.

Друго свое епохално откритие гениалният британец прави през 1974 г., когато доказва, че черните дупки (свръхплътните космически остатъци от избухналите големи звезди) всъщност не са абсолютно черни. Анализът на Хокинг показва, че макар и много бавно, те излъчват енергия под формата на елементарни частици, докато изчерпят енергията си и избухнат. Това явление е известно като лъчение на Хокинг и е първото, в чието описване се комбинират законите на гравитацията, квантовата механика и термодинамиката.

През 1981 г. той изказва предположението, че Вселената е „крайна“, но „неограничена“, така както е крайна и неограничена повърхността на всяка сфера. Така ако бяхме двуизмерни същества (например нарисувани на лист хартия) щяхме да можем да се движим по нея, обикаляйки я безкрай, без да достигнем до ръб.

Днес проф. Хокинг е директор на основания от него Център за теоретична космология (Centre for Theoretical Cosmology). Работещите в него учени се опитват да дадат отговори на фундаментални физични въпроси от рода на: какво се случило в първите мигове след Големия взрив и какви са били първичните зачатъци, които са довели до формирането на галактики, звезди, планети и в крайна сметка - до появата на живота.

117797

През 2009 г. Стивън Хокинг бе почетен и от американския президент Барак Обама, който му връчи Президентския медал на свободата. Снимка: Wikipedia

Освен всичко останало британецът е известен и като популяризатор на науката. Хокинг е автор е на научнопопулярни бестселъри като „Кратка история на времето“ (1988), „На раменете на гигантите. Най-значимите текстове в историята на науката“ (2002 ) "По-кратка история на времето“ (2005), „Големият замисъл“ (2010) и др.

Заболяването

Освен гениален учен, Хокинг е и забележителен медицински случай. Още на младини ученият получава страшна диагноза, която е еквивалента на смъртна присъда. Когато е едва на 21 години, лекарите му съобщават, че е болен от амиотрофична латерална склероза – заболяване, водещо до скоростна атрофия на мускулите. Тогава те му казват, че ще живее максимум още две години.

За щастие на Хокинг обаче диагнозата се оказва изумително неточна. 50 години след поставянето ѝ физикът продължава активно да работи и твори, въпреки почти пълната си парализа.

От 1985 г. до днес за да комуникира с външния свят, Хокинг използва специален апарат, вграден в инвалидната му количка. С помощта на компютър и специално разработена система той може да пише статии, други текстове, както и да сърфира в интернет.

117796

Системата, вградена в инвалидната количка, е единственото средство за комуникация на Хокинг с външния свят. Снимка: Wikipedia

До момента управлението на платформата за комуникация Хокинг извършва чрез движение на един от лицевите мускули на бузата си - единствения мускул, който той може съзнателно да контролира. Движенията на въпросния мускул се разчитат от специален инфрачервен сензор, вграден в очилата му, и се предават към компютъра, който изрича написаното с много труд изречение с равен компютърен глас.

С напредването на болестта и с влошаването на общото здравословно състояние на учения този метод става все по-неефективен. През последните години комуникационните способност на Хокинг са сведени до изговарянето на една дума в минута. Несъмнено, подобно положение фрустрира прочутия физик, който винаги е предпочитал да изнася лекциите си на живо и да диктува книгите и статиите си.

Решението

За да облекчи положението на Хокинг, в момента щатският хардуерен производител Intel работи върху създаването на качествено нов интерфейс, който ще помогне на професора да увеличи речевите си способности от 5 до 10 думи в минута или почти десетократно.

Новата платформа ще работи като анализира движенията на устата и едната вежда на Хокинг. „Изговарянето“ може да се ускори дори допълнително, ако от Intel приложат и система от символи, подобна на морзовата. Към момента компанията все още обмисля как да изгради допълнителния хардуер, който ще бъде прикачен към количката на физика.

От изграждането на подобна система полза ще има не само Стивън Хокинг, но и мнозина други, които имат затруднения с комуникацията поради ред тежки здравословни проблеми или напреднала възраст.

Оцени статията:
5.00/11
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Женевски конвенции
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Церемония по връчване на годишна международна награда „Карл Велики“
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Зимна приказка
-  Тате, защо Земята се върти? -  Как така се върти, бе! Да не си ми изпил ракията?
На този ден 11.12   361 г. – Император Фравий Клавдий Юлиан влиза в Константинопол, поемайки по този начин властта в цялата Римска империя. 1792 г. – Френската революция:...