7 изобретатели, убити от собствените си изобретения

06.01.2013 | 15:00
по статията работи: Александър Димитров
Примери от историята за това как създаденото от учените може да доведе до техния фатален край
7 изобретатели, убити от собствените си изобретения
Снимка: inm.com

Да си изобретател е меко казано трудна работа. Трябва да си адски находчив и интелигентен, да инвестираш огромно количество време в нещо, което невинаги ще получи желания отзвук, и не на последно място – сам да се постараеш да получиш този отзвук.

Целият комплекс се допълва и от един допълнителен печален фактор, изпълнен с ирония – да внимаваш да не пострадаш от това, което сам си изобретил. За нещастие има и такива случаи - представяме ви 7 от тях.

Хенри Смолински (1933-1973)

Смолински е инженер, който напуска работата си, за да започне в Advanced Vehicle Engineers – компания, която иска да разработи летяща кола. През 1973 година, фирмата успява да направи два прототипа. Те се състоят от съединена с Ford Pinto задна част на самолет, която може да се маха от автомобила при нужда.

На 11 септември същата година Смолински провежда тестов полет с пилота Харълд Блейк. Част от крилото обаче се откъсва от автомобила и двамата умират. Анализ на инцидента изтъква като причина лошата заварка на самолетната част към колата.

5e756b96-fba1-b099-adcd-161a9eea1e2e

Стандартен Ford Pinto/1973 година. Снимка: Wikimedia.org

Франц Райхелт (1879—1912)

Райхелт е роден в Австрия френски изобретател, който през по-голямата част от живота си работи като шивач. В свободното си време обаче той има друго занимание) – разработва парашутистка екипировка, подходяща за пилотите на самолети.

По времето на Райхелт самолетите са били общо-взето доста скорошно откритие. Все още не е било напълно ясно как един пилот ще се евакуира от повреден самолет, например. Райхелт провежда няколко опита с манекени, след което решава да направи теста сам.

Скачането от по-ниските нива на Айфеловата кула обаче се оказва последното нещо, което изобретателят прави и той умира на място при приземяването си.

Хорас Лоусън Хънли (1823-1863)

Хънли е адвокат, който обаче е адски запален по подводниците. По време на Гражданската война в САЩ той прави дизайна и помага за построяването на три различни модела подводници за Конфедерацията.

Първата подводница е направена в Ню Орлиънс и е нарочно потопена, когато конфедералистите губят града през 1862 година. Втората е потопена в Албама. Третата се финансира от самия Хънли и той, заедно със седем души екипаж, тръгва на път през октомври 1863 година.

Всички умират, когато подводницата – която носи името на самия адвокат, потъва край Чарлзтън. Така Хънли загива по двойно ироничен начин – от свое изобретение, което дори носи неговото собствено име.

e0e151a2-8782-a7cb-0aa3-211b1d4ddc25

Подводница "Хънли" на скица. Снимка: Wikimedia.org

Томъс Мидгли-младши (1889-1944)

Химикът е бил доста реномиран за времето си, като е добре познат и до днес с изследванията си върху фреона и тетраетилоловото като добавка към бензина.

За да докаже, че горивото е безопасно, той души от съд с него в продължение на минута, след което се натравя жестоко. И макар че предположенията ви сигурно са, че той е умрял от изследванията си в тази сфера, той всъщност е убит от друго свое изобретение. Става дума за системата от въже и скрипец, която той прави, за да поддържа тялото му, докато той е на легло поради полио заболяване. Мидгли-младши се оплита във въжетата и се задушава през ноември 1944 година.

0a4f1b79-4436-4ade-a8dd-e4633dd2d617 Мария Кюри (1867-1934)

Мария Кюри е добре известно име. Усърдно работеща в сферата на физиката и химията, тя се фокусира върху радиактивността и открива химическите елементи Полоний и Радий. Кюри получава две Нобелови награди, което и до днес е единственият случай (освен Линус Паулинг) на подобно постижение.

Кюри основава теорията за радиоактивността...но самата тя умира точно от това поради прекалено дълго излагане на радиация.

Перилай (ок. 550 г. пр.н.е.)

Перилай е може би човекът от списъка, който заслужава да умре от творението си. Древногръкът създава бронзовия бик – творение, което по особено мъчителен начин убива провинилите се пред закона.

Бронзовият бик (на снимката вляво: сцена как самият Перилай насила е вкаран в него, Wikimedia.org.) представлява куха отвътре конструкция. Престъпниците се натикват вътре и се опичат живи от кладата, която се пали под статуята. Устройството е толкова жестоко, че включва и отвори в носа на бика, които да изкарват виковете на умиращия навън, наподобявайки звука на животното.

Перилай представя изобретението си на Фаларис, който е владетел-тиран на Акрагас. Не е уточнено дали Перилай е захвърлен в бика и умира така, или е изваден и след това хвърлен от скала от войните на Фаларис. Във всички случаи обаче безумно жестокото му творение става причина за неговата смърт.

Валериан Абаковски (1895-1921)

Абаковски е руски изобретател. Той умира след като разработката му – високоскоростният влак Aerowagon дерайлира по време на тестово пускане и убива него и още петима души.

Конструкцията е включвала двигател на самолет и перка отпред и идеята е била да се транспортират съветските лидери от и до Москва. Абаковски умира доста млад – на 26 години.

Тази статия ви хареса? Присъединете се към Еcon.bg и във Facebook, за да следите всичко най-интересно за икономиката, предприемачеството, кариерата, личните финанси, политиката и обществото!

Оцени статията:
4.69/14
Коментирай
Моля, пишете на кирилица! Коментари, написани на латиница, ще бъдат изтривани.
Предложи
корпоративна публикация
Резултати | Архив
  • Най-старата коневъдна ферма в света
  • Премиерът Бойко Борисов в Туркменистан
  • Женевски конвенции
  • Зимна приказка
  • Зимна приказка
Старият вампир извежда малкото вампирче за първото му среднощно пиршество. Набелязват жертва, малкото забива зъби и започва да смуче кръв, по едно време се спира и пита баща си: - Тате, до последна...
На този ден 23.12   619 г. – Начало на понтификатът на папа Бонифаций V. 1672 г. – Италианският астроном Джовани Доменико Касини открива Рея – вторият по големина след Титан...