Член 1

Закрилата, предоставена от тази конвенция, не засяга по никакъв начин закрилата на авторските права върху литературни и художествени произведения. Следователно разпоредбите на тази конвенция не могат да бъдат тълкувани във вреда на тази закрила.

Член 2

1. По смисъла на тази конвенция "национален режим" е режимът, предоставен от националното законодателство на договарящата държава, в която се търси закрила:
(a) на артисти-изпълнители, които са нейни граждани, по отношение на изпълнения, които са осъществени, излъчени или са записани за първи път на нейната територия;
(b) на продуценти на звукозаписи, които са нейни граждани, по отношение на звукозаписи, записани за първи път или публикувани за първи път на нейната територия;
(c) на излъчващи организации със седалище на нейна територия по отношение на предавания, излъчени посредством предаватели, разположени на нейна територия.
2. Националният режим трябва да бъде съобразен със закрилата, изрично осигурена от тази конвенция, и с ограниченията, изрично предвидени от нея.

Член 3

По смисъла на тази конвенция:
(a) "артисти-изпълнители" означава артисти, певци, музиканти, танцьори и други лица, които представят, пеят, изнасят, декламират, играят или изпълняват по друг начин литературни или художествени произведения;
(b) "звукозапис" означава всеки предназначен за изключително слухово възприемане запис на звуци, представляващи изпълнение, или на други звуци;
(c) "продуцент на звукозаписи" означава физическото или юридическото лице, което първо осъществява запис на звуците на изпълнение или на други звуци;
(д) "публикуване" означава предлагането на публиката на достатъчен брой екземпляри от даден звукозапис;
(e) "възпроизвеждане" означава изработването на един или повече екземпляри от даден запис;
(f) "излъчване" означава предаването по бизжичен път на звуци или на образи и звуци, предназначено за приемане от публиката;
(g) "преизлъчване" означава едновременното излъчване от една излъчваща организация на предаването на друга излъчваща организация.

Член 4

Всяка договаряща държава предоставя национален режим на артистите-изпълнители, ако е изпълнено някое от следните условия:
(a) изпълнението се осъществява в друга договаряща държава;
(b) изпълнението е включено като съставна част в звукозапис, което се закриля съгласно чл.5 на тази конвенция;
(c) изпълнението, което не е записано в звукозапис, е включено в предаване, което се закриля съгласно чл.6 от тази конвенция.

Член 5

1. Всяка договаряща държава предоставя национален режим на продуцентите на звукозаписи, ако е изпълнено някое от следните условия:
(a) продуцентът на звукозаписа е гражданин на друга договаряща държава (критерий на гражданството);
(b) първият запис за звуци е бил направен в друга договаряща държава (критерий на записа);
(c) звукозаписът е бил публикуван за първи път в друга договаряща държава (критерий на публикуването).
2. Ако звукозаписът е бил публикуван за първи път в недоговаряща държава, но в рамките на тридесет дни след първото му публикуване е публикуван също и в договаряща държава (едновременно публикуване), той се счита за публикуван за първи път в договарящата държава.
3. Всяка договаряща държава може чрез депозиране на уведомление при генералния секретар на Организацията на обединените нации да заяви, че няма да прилага критерия на публикуването или критерия на записа. Това уведомление може да бъде депозирано в момента на ратификацията, приемането или присъединяването, както и в който и да е по-късен момент. В последния случай уведомлението влиза в сила шест месеца след депозирането му.

Член 6

1. Всяка договаряща държава предоставя национален режим на излъчващите организации, ако е изпълнено някое от следните условия:
(a) седалището на излъчващата организация се намира в друга договаряща държава;
(b) предаването е излъчено от предавател, разположен на територията на друга договаряща държава.
2. Всяка договаряща държава може с депозиране на уведомление при генералния секретар на Организацията на обединените нации да заяви, че ще предоставя закрила на предаванията само ако седалището на излъчващата организация се намира в друга договаряща държава и предаването е предадено от предавател, разположен на територията на същата договаряща държава. Това уведомление може да бъде депозирано в момента на ратификацията, приемането или присъединяването, както и в който и да е по-късен момент. В последния случай уведомлението влиза в сила шест месеца след депозирането му.

Член 7

1. Закрилата, предвидена за артистите-изпълнители от тази конвенция, включва възможността за предотвратяване на:
(a) излъчването и публичното съобщаване на тяхно изпълнение без съгласието им, освен ако изпълнението, използвано по споменатите начини, вече е било излъчено или е направено от запис;
(b) записването на тяхно незаписано изпълнение без съгласието им;
(c) възпроизвеждането на запис на тяхно изпълнение без съгласието им:
(i) ако самият първоначален запис е бил осъществен без съгласието им;
(ii) ако възпроизвеждането се извършва за цели, различни от тези, за които артистите-изпълнители са дали съгласието си;
(iii) ако първоначалният запис е бил осъществен в съответствие с разпоредбите на чл.15, а възпроизвеждането се извършва за цели, различни от споменатите в тези разпоредби.
2. (1) Когато артистите-изпълнители са дали съгласието си за излъчване на изпълнението им, националното законодателство на договарящата държава, в която се търси закрила, урежда защитата срещу преизлъчването, записването с цел излъчване и възпроизвеждането на такъв запис с цел излъчване.
(2) Условията, уреждащи използването от страна на излъчващи организации на записи, осъществени с цел да бъдат излъчени, се определят в съответствие с националното законодателство на договарящата държава, в която се търси закрила.
(3) Във всички случаи националното законодателство, споменато в т.(1) и (2) на тази алинея, не може да лиши артистите-изпълнители от възможността да контролират отношенията си с излъчващите организации чрез договор.

Член 8

Всяка договаряща държава може в своето национално законодателство да определи начина, по който артистите-изпълнители ще бъдат представлявани във връзка с упражняване на техните права, в случай, че в едно изпълнение взема участие повече от един артист-изпълнител.

Член 9

Всяка договаряща държава може в своето национално законодателство да разшири закрилата, предвидена от тази конвенция, и по отношение на артисти, които не изпълняват литературни или художествени произведения.

Член 10

Продуцентите на звукозаписи имат право да разрешават или забраняват прякото или непрякото възпроизвеждане на техните звукозаписи.

Член 11

В случай, че като условие за предоставяне на закрила на правата на продуцентите на звукозаписи или на артистите-изпълнители, или и на двете категории по отношение на звукозаписи националното законодателство на договаряща държава изисква съобразяване с определени формалности, те се считат изпълнени, ако всички пуснати в търговско обращение екземпляри на публикувания звукозапис или техните опаковки съдържат текст, състоящ се от знака P, придружен от годината на първото публикуване и поставен по начин, който показва ясно, че звукозаписът е защитен. В случай, че върху екземплярите от звукозаписа или върху техните опаковки не е указан продуцентът или неговият лицензиант (чрез споменаване на името му, търговската му марка или друго подходящо обозначение), текстът трябва също така да включва името на носителя на правата на продуцента. Освен това, ако върху екземплярите от звукозаписа или върху техните опаковки не са указани основните артисти-изпълнители, текстът трябва да включва също и името на лицето, което в страната, в която е осъществен записът, е носител на правата на тези артисти-изпълнители.

Член 12

Ако публикуван с търговска цел звукозапис или презапис на такъв звукозапис се използва пряко за излъчване или за публично съобщаване по друг начин, ползвателят заплаща само едно справедливо възнаграждение на артистите-изпълнители или на продуцентите на звукозаписите, или на двете категории носители на права. При липса на споразумение между артистите-изпълнители и продуцентите на звукозаписи националните законодателства могат да определят условията за разпределянето на това възнаграждение.

Член 13

Излъчващите организации имат правото да разрешават или забраняват:
(a) преизлъчването на техните предавания;
(b) записа на техните предавания;
(c) възпроизвеждането:
(i) на осъществени без тяхно съгласие записи на техни предавания;
(ii) на осъществени в съответствие с разпоредбите на чл.15 записи на техни предавания, ако възпроизвеждането се извършва за цели, различни от споменатите в тези разпоредби;
(д) публичното съобщаване на техни телевизионни предавания, ако това се извършва в места, достъпни за публика, срещу заплащане на входна такса. Националното законодателство на държавата, в която се търси закрила на това право, определя условията, при които то може да бъде упражнявано.

Член 14

Срокът на закрила, който трябва да се предостави в съответствие с тази конвенция, не може да бъде по-кратък от двадесет години считано от края на годината, в която:
(a) е бил осъществен записът - за звукозаписи и за изпълнения, включени като съставна част в тях;
(b) се е осъществило изпълнението - за изпълнения, които не са включени като съставна част в звукозаписи;
(c) се е осъществило предаването - за предавания.

Член 15

1. Всяка договаряща държава може в своето национално законодателство да предвиди изключения от закрилата, гарантирана от тази конвенция, по отношение на:
(a) частно използване;
(b) използване на кратки откъси във връзка с отразяване на текущи събития;
(c) временни записи, осъществени от излъчващи организации с техни собствени технически средства за целите на техните собствени предавания;
(д) използване единствено за образователни или за научноизследователски цели.
2. Независимо от разпоредбата на ал.1 всяка договаряща държава може да предвиди в националното си законодателство същите видове ограничения по отношение на закрилата на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации, каквито националното й законодателство предвижда във връзка със закрилата на авторските права върху литературни и художествени произведения. Във всички случаи обаче принудителни лицензии могат да бъдат предвидени само доколкото те са съвместими с тази конвенция.

Член 16

1. Всяка държава, след като стане страна по тази конвенция, е обвързана от всички задължения и се ползва от всички преимущества, предвидени от конвенцията. Всяка държава обаче може във всеки момент да декларира в уведомление, депозирано при генералния секретар на Организацията на обединените нации, че:
(a) по отношение на чл.12:
(i) няма да прилага разпоредбите на този член;
(ii) няма да прилага разпоредбите на този член по отношение на някои видове използвания;
(iii) няма да прилага този член по отношение на звукозаписи, чийто продуцент не е гражданин на друга договаряща държава;
(iv) по отношение на звукозаписи, чийто продуцент е гражданин на друга договаряща държава, ще ограничи закрилата, предвидена от този член, до обем и за срок, за които другата държава предоставя закрила на звукозаписи, записани за първи път от гражданин на държавата, която прави декларацията. Фактът обаче, че договарящата държава, чийто гражданин е продуцентът, не предоставя закрила на същите категории носители на права както държавата, която прави декларацията, не се счита за различие в обема на закрила;
(b) по отношение на чл.13 няма да прилага буква "д" на този член. В случай, че договаряща държава направи такава декларация, другите договарящи държави не са длъжни да предоставят правото, предвидено в чл.1 3, буква "д", на излъчващи организации, чието седалище се намира в тази държава.
2. Ако уведомлението по ал.1 се прави след датата на депозирането на документите за ратификация, приемане или присъединяване, декларацията влиза в сила шест месеца след депозирането й.

Член 17

Всяка държава, която на 26 октомври 1961 г. предоставя закрила на продуцентите на звукозаписи единствено въз основа на критерия на записа, може да заяви с уведомление, депозирано при генералния секретар на Организацията на обединените нации в момента на ратификацията, приемането или присъединяването, че ще прилага за целите на чл.5 само критерия на записа и за целите на чл.16, ал.1, буква "a", подточки (iii) и (iv) - критерия на записа вместо критерия на гражданството.

Член 18

Всяка държава, която е депозирала уведомление в съответствие с чл.5, ал.3, чл.6, ал.2, чл.16, ал.1 или чл.17, може с последващо уведомление, депозирано при генералния секретар на Организацията на обединените нации, да ограничи неговия обхват или да го оттегли.

Член 19

Независимо от разпоредбите на тази конвенция чл.7 няма да се прилага, след като артистът-изпълнител веднъж вече е дал съгласие неговото изпълнение да бъде включено като съставна част във визуален или аудио-визуален запис.

Член 20

1. Тази конвенция не накърнява правата, придобити в договаряща държава преди датата на влизането на тази конвенция в сила по отношение на тази държава.
2. Договарящите държави не са обвързани с прилагането на разпоредбите на тази конвенция относно изпълнения или предавания, които са били осъществени, или относно звукозаписи, които са били записани, преди датата на влизане на конвенцията в сила по отношение на всяка от тези държави.

Член 21

Закрилата, предоставена от тази конвенция, не накърнява закрилата, осигурена по друг начин на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации.

Член 22

Договарящите държави си запазват правото да сключват специални споразумения помежду си, доколкото тези споразумения предоставят на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи или на излъчващите организации по-широк обем от права от този, предоставен от тази конвенция, или съдържат други разпоредби, които не противоречат на тази конвенция.

Член 23

Тази конвенция се депозира при генералния секретар на Организацията на обединените нации. До 30 юни 1962 г. тя е открита за подписване от всяка държава, която е поканена на Дипломатическата конференция по въпросите на международната закрила на артистите-изпълнители, продуцентите на звукозаписи и излъчващите организации и която е страна по Универсалната конвенция за авторско право или е член на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения.

Член 24

1. Тази конвенция подлежи на ратификация или приемане на подписалите я държави.
2. Тази конвенция ще бъде открита за присъединяване на всяка държава, поканена на конференцията, спомената в чл.23, и от всяка държава - член на Организацията на обединените нации, при условие, че във всеки от двата случая тази държава е или страна на Универсалната конвенция за авторско право, или член на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения.
3. Ратификацията, приемането или присъединяването се извършват чрез депозиране на документ в този смисъл при генералния секретар на Организацията на обединените нации.

Член 25

1. Тази конвенция влиза в сила три месеца след датата на депозиране на шестия документ за ратификация, приемане или присъединяване.
2. След това тази конвенция влиза в сила по отношение на всяка държава три месеца след датата на депозиране на документа й за ратификация, приемане или присъединяване.

Член 26

1. Всяка договаряща държава се задължава да приеме в съответствие със своята Конституция необходимите мерки, осигуряващи прилагането на тази конвенция.
2. В момента на депозиране на документа й за ратификация, приемане или присъединяване всяка държава трябва да бъде в състояние чрез своето национално законодателство да прилага разпоредбите на тази конвенция.

Член 27

1. Всяка държава в момента на ратификация, приемането или присъединяването или във всеки по-късен момент може да заяви чрез уведомление, адресирано до генералния секретар на Организацията на обединените нации, че тази конвенция ще се прилага за всички или за някои от териториите, за чиито международни отношения тя отговаря, при условие, че на съответната територия или територии се прилага Универсалната конвенция за авторско право или Международната конвенция за закрила на литературните и художествените произведения. Това уведомление влиза в сила три месеца след датата на получаването му.
2. Уведомленията по чл.5, ал.3, чл.6, ал.2, чл.16, ал.1, чл.17 и чл.18 могат да бъдат разширени, така че да се отнасят за всички или за някои от териториите, споменати в ал.1.

Член 28

1. Всяка договаряща държава може да денонсира тази конвенция от свое име или от името на всички или някои от териториите, споменати в чл.27.
2. Денонсирането се извършва с уведомление, адресирано до генералния секретар на Организацията на обединените нации, и влиза в сила дванадесет месеца след датата на получаване на уведомлението.
3. Правото на денонсиране не може да бъде упражнено от договаряща държава преди изтичането на петгодишен срок от датата, на която конвенцията е влязла в сила по отношение на тази държава.
4. Всяка договаряща държава престава да бъде страна по тази конвенция от момента, в който тя вече не е нито страна по Универсалната конвенция за авторско право, нито член на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения.
5. Тази конвенция престава да се прилага на която и да е територия, спомената в чл.27, от момента, в който на тази територия вече не се прилагат нито Универсалната конвенция по авторско право, нито Международната конвенция за закрила на литературните и художествените произведения.

Член 29

1. След като тази конвенция е действала в продължение на пет години, всяка договаряща държава може да поиска с уведомление, адресирано до генералния секретар на Организацията на обединените нации, свикване на конференция за ревизиране на конвенцията. Генералният секретар уведомява всички договарящи държави за постъпилото искане. Ако в срок шест месеца след датата на уведомлението, направено от генералния секретар на Организацията на обединените нации, не по-малко от половината от договарящите държави го уведомят за своето съгласие с искането, генералният секретар информира генералния директор на Международната организация по труда, генералния директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и директора на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения, които свикват конференция за ревизиране съвместно с Междуправителствения комитет, предвиден в чл.32.
2. Всяка ревизия на тази конвенция се приема с мнозинство от две трети от присъстващите на конференцията за ревизиране на конвенцията държави при условие, че това мнозинство включва две трети от държавите, които в момента на конференцията за ревизиране са страни по конвенцията.
3. В случай, че бъде приета конвенция, която ревизира изцяло или частично тази конвенция, и ако тази ревизираща конвенция не предвижда друго:
(a) тази конвенция престава да бъде открита за ратификация, приемане или присъединяване от датата на влизане в сила на ревизиращата конвенция;
(b) тази конвенция продължава да бъде в сила за отношенията между или с договарящи държави, които не са страни по ревизиращата конвенция.

Член 30

Споровете, които могат да възникнат между две или повече договарящи държави във връзка с тълкуването или прилагането на тази конвенция и които не могат да бъдат разрешени чрез преговори, се отнасят за решаване по искане на която и да е от спорещите страни пред Международния съд, освен ако страните не се споразумеят за друг начин на уреждане на спора.

Член 31

С изключение на случаите по чл.5, ал.3, чл.6, ал.2, чл.16, ал.1 и чл.17 не са допустими никакви резерви по отношение на тази конвенция.

Член 32

1. Създава се Междуправителствен комитет със следните задължения:
(a) да проучва въпросите, отнасящи се до прилагането и действието на тази конвенция; и
(b) да събира предложения и да подготвя документи за евентуално ревизиране на тази конвенция.
2. Комитетът се състои от представители на договарящите държави, избрани, като се държи сметка за справедливо географско разпределение. Броят на членовете е шест в случай, че броят на договарящите държави е по-малък или равен на дванадесет, девет - в случай, че броят на договарящите държави е от тринадесет до осемнадесет, и дванадесет - ако договарящите държави са повече от осемнадесет.
3. Комитетът се съставя дванадесет месеца след влизане на конвенцията в сила чрез избор между договарящите държави, като всяка от тях има право на един глас. Изборът се организира от генералния директор на Международната организация по труда, генералния директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и директора на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения в съответствие с правила, предварително одобрени с мнозинство от договарящите държави.
4. Комитетът избира председател и членове на ръководството. Комитетът приема свои процедурни правила, които уреждат по-специално бъдещото функциониране на комитета и предвиждат начин за подбиране на членовете му за в бъдеще, осигуряващ редуване на различните договарящи държави.
5. Секретариатът на комитета се състои от служители на Международната организация по труда, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения, определени от съответния генерален директор или директор.
6. Заседания на комитета се свикват всеки път, когато мнозинството от неговите членове счете това за необходимо, и се провеждат последователно в седалищата на Международната организация по труда, Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения.
7. Разноските на членовете на комитета се поемат от съответните правителства.

Член 33

1. Тази конвенция е съставена на английски, испански и френски език, като трите текста имат еднаква сила.
2. Официални текстове на конвенцията се съставят допълнително на италиански, немски и португалски език.

Член 34

1. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява държавите, поканени на конференцията, спомената в чл.23, и всяка държава - член на Организацията на обединените нации, както и генералния директор на Международната организация по труда, генералния директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и директора на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения:
(a) за депозирането на всеки документ за ратификация, приемане или присъединяване;
(b) за датата на влизане на конвенцията в сила;
(c) за всички уведомления, декларации или съобщения, предвидени в тази конвенция;
(д) за възникване на която и да е от хипотезите, предвидени в ал.4, и 5 на чл.28.
2. Генералният секретар на Организацията на обединените нации уведомява също така и генералния директор на Международната организация по труда, генералния директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и директора на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения за исканията, постъпили при него в съответствие с чл.29, както и за всички други съобщения, изпратени от договарящите държави по повод ревизиране на конвенцията.
В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени за тази цел, подписаха тази конвенция.
Изготвена в Рим на 26 октомври 1961 година в един екземпляр на английски, испански и френски език. Заверени копия се връчват от генералния секретар на Организацията на обединените нации на всички държави, поканени на конференцията, спомената в чл.23, и на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, както и на генералния директор на Международната организация по труда, на генералния директор на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура и на директора на Бюрото на Международния съюз за закрила на литературните и художествените произведения.