ПРЕАМБЮЛ
Договарящите страни по тази конвенция, създадена под егидата на Съвета за митническо сътрудничество,стремейки се да премахнат различията между митническите процедури и практики на договарящите страни, които могат да възпрепятстват международната търговия и други видове международни обмени,
желаейки да допринесат ефективно за развитието на такава търговия и обмен чрез опростяване и уеднаквяване на митническите процедури и практики и чрез стимулиране на международното сътрудничество,
отбелязвайки, че значителните преимущества от улесняването на международната търговия могат да бъдат постигнати, без да се прави компромис с подходящите стандарти на митническия контрол,
признавайки, че такова опростяване и уеднаквяване може да се осъществи, като се прилагат по-конкретно следните принципи: • прилагането на програми, целящи постоянното модернизиране на митническите процедури и практики и по този начин увеличавайки тяхната ефикасност и ефективност;
• прилагането на митнически процедури и практики по предвидим, последователен и прозрачен начин;
• предоставянето на заинтересуваните страни на всякаква необходима информация относно митническото законодателство, разпоредбите, административните указания, процедурите и практики;
• приемането на модерни техники, такива като контрол, основан на управление на риска, одита и максимално практическо използване на информационните технологии;
• сътрудничество, когато е уместно, с други национални органи, други митнически администрации и търговските общности;
• прилагането на съответните международни стандарти;
• предоставянето на засегнатите страни на леснодостъпна процедура за административен и съдебен преглед,
убедени, че един международен документ, съдържащ горепосочените цели и принципи, които договарящите страни започват да прилагат, би довел до голяма степен до опростяване и уеднаквяване на митническите процедури и практики, което е основна цел на Съвета за митническо сътрудничество, и така ще даде основен принос за улесняване на международната търговия,
се договориха, както следва:
Глава I
Определения
Член 1
За целите на тази конвенция:
(а) "Норма" означава разпоредба, чието прилагане е признато за необходимо за постигане уеднаквяването и опростяването на митническите процедури и практики;
(b) "Преходна норма" означава норма в Общия анекс, за чието въвеждане е разрешен по-дълъг период;
(c) "Препоръчана практика" означава разпоредба в Специфичен анекс, която е оценена като представляваща напредък по отношение уеднаквяването и опростяването на митническите процедури и практики, чието най-широко възможно приложение се счита за желателно;
(d) "Национално законодателство" означава закони, разпоредби и други мерки, въведени от компетентен орган на договаряща страна и приложими на територията на съответната договаряща страна, или договори в сила, с които тази страна е обвързана;
(e) "Общ анекс" означава комплекса от разпоредби, приложими за всички митнически процедури и практики, назовани в тази конвенция;
(f) "Специфичен анекс" означава комплекс от разпоредби, приложими за една или повече митнически процедури и практики, назовани в тази конвенция;
(g) "Указания" означава съвкупност от разяснения на разпоредбите на Общия анекс, Специфичните анекси и глави в тях, които посочват някои от възможните курсове на действие, които да бъдат следвани при прилагане на нормите, преходните норми и препоръчаните практики, и по-конкретно, описвайки най-добрите практики и препоръчвайки примери за по-големи улеснения;
(h) "Постоянен технически комитет" означава Постоянния технически комитет на Съвета;
(i) "Съвет" означава Организацията, създадена от конвенцията, която учредява Съвет за митническо сътрудничество, съставена в Брюксел, на 15 декември 1950 г.;
(k) "Митнически или икономически съюз" означава съюз, учреден и състоящ се от държави, който има компетенцията да приема свои собствени разпоредби, обвързващи за тези държави по отношение на въпроси, уредени в тази конвенция, и имащ компетенцията да взема решения в съответствие със своите вътрешни процедури да подписва, ратифицира или да се присъединява към тази конвенция.
Глава II
ОБХВАТ И СТРУКТУРА
Обхват на конвенцията
Член 2
Всяка договаряща страна се задължава да насърчава опростяването и уеднаквяването на митническите процедури и за тази цел да следва в съответствие с разпоредбите на тази конвенция нормите, преходните норми и препоръчаните практики в анексите към тази конвенция. Нищо обаче няма да възпрепятства една договаряща страна да предоставя улеснения, които са по-големи от тези, предвидени в нея, и на всяка договаряща страна се препоръчва да предоставя, колкото е възможно по-големи улеснения.
Член 3
Разпоредбите на тази конвенция няма да изключват прилагане на националното законодателство по отношение на забрани или ограничения върху стоки, които са предмет на митнически контрол.
Структура на конвенцията
Член 4
2. Общият анекс и всеки Специфичен анекс към тази конвенция съдържат по принцип глави, които са подразделение на анекс, и съдържат:
(а) определения; и
(b) норми, някои от които в Общия анекс са преходни норми.
3. Всеки Специфичен анекс освен това съдържа препоръчани практики.
4. Всеки анекс се придружава от указания, текстовете на които не са обвързващи за договарящите страни.
Член 5
За целите на тази конвенция, който/които и да е/са Специфичен/ни анекс/и или глава/и в тях, с които договаряща страна е обвързана, се тълкува/т като неразделна част от конвенцията и по отношение на тази договаряща страна всяко позоваване на конвенцията се счита, че включва позоваване на такъв/а/и анекс/и или глава/и.
Глава III
УПРАВЛЕНИЕ НА КОНВЕНЦИЯТА
Управителен комитет
Член 6
1. Създава се Управителен комитет, който да разглежда прилагането на тази конвенция, всякакви мерки за осигуряване еднаквост при тълкуването и прилагането на същата и всякакви предлагани изменения към нея.
2. Договарящите страни са членове на Управителния комитет.
3. Компетентната администрация на всяка общност, квалифицирана да стане договаряща страна по тази конвенция съгласно разпоредбите на член 8 или на всеки член на Световната търговска организация, е упълномощена да присъства на сесиите на Управителния комитет като наблюдател. Статутът и правата на такива наблюдатели се определят с решение на Съвета. Гореспоменатите права не могат да бъдат упражнявани преди влизането в сила на решението.
4. Управителният комитет може да покани представителите на международни правителствени и неправителствени организации да присъстват на сесиите на Управителния комитет като наблюдатели.
5. Управителният комитет:
| (а) | предлага на договарящите страни: | |
| (i) | изменения в тялото на тази конвенция; | |
| (ii) | изменения в Общия анекс, Специфичните анекси и глави в тях и включването на нови глави в Общия анекс; и | |
| (iii) | включването на нови Специфични анекси и нови глави в Специфичните анекси; | |
(c) разглежда прилагането на разпоредбите на тази конвенция в съответствие с член 13, алинея 4;
(d) прави преглед и актуализира указанията;
(e) разглежда всякакви други въпроси, имащи отношение към тази конвенция, които могат да бъдат поставени на вниманието му;
(f) информира Постоянния технически комитет и Съвета за своите решения.
6. Компетентните администрации на договарящите страни съобщават на Генералния секретар на Съвета предложения съгласно алинея 5 (а), (b), (c) или (d) на този член и мотивите за тях заедно с всякакви искания за включване на точки в дневния ред на сесиите на Управителния комитет. Генералният секретар на Съвета представя на вниманието на компетентните администрации на договарящите страни и на наблюдателите предложенията, назовани в алинеи 2, 3 и 4 на този член.
7. Управителният комитет заседава най-малко веднъж годишно. Той избира председател и заместник-председател ежегодно. Генералният секретар на Съвета изпраща с циркулярно писмо поканата и проекта на дневен ред на компетентните администрации на договарящите страни и на наблюдателите, назовани в алинеи 2, 3 и 4 на този член, най-малко шест седмици преди заседанието на Управителния комитет.
8. Когато решение не може да бъде взето с консенсус, въпросите пред Управителния комитет се решават с гласуване на присъстващите договарящи страни. Предложения по силата на алинея 5 (а), (b) или (c) на този член се одобряват с две трети мнозинство на подадените гласове. Всички други въпроси се решават от Управителния комитет с мнозинство на подадените гласове.
9. Когато се прилага член 8, алинея 5 на тази конвенция, митническите или икономически съюзи, които са договарящи страни, притежават в случай на гласуване само брой гласове, които са равни на общия брой гласове, разпределени на техните членове, които са договарящи страни.
10. Преди закриването на сесията си Управителният комитет приема отчет. Този отчет се предава на Съвета, на договарящите страни и на наблюдателите, споменати в алинеи 2, 3 и 4.
11. При отсъствието на съответни разпоредби в този член са приложими процедурните правила на Съвета, освен ако Управителният комитет не реши друго.
Член 7
За целите на гласуването в Управителния комитет се предвижда отделно гласуване за всеки Специфичен анекс и всяка глава от Специфичен анекс.(а) Всяка договаряща страна има право да гласува по въпроси, отнасящи се до тълкуването, прилагането или изменението на тялото и Общия анекс на конвенцията.
(b) По отношение на въпроси относно Специфичен анекс или глава от Специфичен анекс, които вече са в сила, само тези договарящи страни, които са приели този Специфичен анекс или глава от него, имат право да гласуват.
(c) Всяка договаряща страна има право да гласува по проекти на нови Специфични анекси или нови глави от Специфичен анекс.
Глава IV
ДОГОВАРЯЩА СТРАНА
Ратифициране на конвенцията
Член 8
1. Всеки член на Съвета и всеки член на Организацията на обединените нации или на нейните специализирани агенции може да стане договаряща страна по тази конвенция:
(а) като я подпише без резерва за ратифициране;
(b) като депозира ратификационен документ след нейното подписване при условие за ратифициране; или
(c) се присъедини към нея.
2. Тази Конвенция е отворена за подписване от членовете, назовани в алинея 1 на този член, до 30 юни 1974 г. в седалището на Съвета в Брюксел. След това тя ще бъде отворена за присъединяване на тези членове.
3. Всяка договаряща страна по време на подписването, ратифицирането или присъединяването към тази конвенция определя кои, ако има такива, от Специфичните анекси или глави от тях приема. Впоследствие тя може да уведоми депозитаря, че приема един или повече Специфични анекси или глави от тях.
4. Договарящите страни, приемайки нов Специфичен анекс или нова глава от Специфичен анекс, уведомяват депозитаря в съответствие с алинея 3 на този член. 5.
(а) Всеки митнически или икономически съюз може да стане в съответствие с алинеи 1, 2 и 3 на този член договаряща страна по тази конвенция. Такъв митнически или икономически съюз уведомява депозитаря за компетенциите си по отношение на въпросите, уредени от тази конвенция. Такъв митнически или икономически съюз уведомява депозитаря също и за всяка съществена промяна в обхвата на своите компетенции.
(b) Митнически или икономически съюз, който е договаряща страна по тази конвенция, за въпросите от своя компетентност упражнява от свое име правата и изпълнява отговорностите, които конвенцията дава на членовете на такъв Съюз, които са договарящи страни по нея. В този случай членовете на такъв Съюз няма да имат право да упражняват индивидуално тези права, включително правото на глас.
Член 9
1. Всяка договаряща страна, която ратифицира конвенцията или се присъедини към нея, е обвързана с всякакви изменения на тази конвенция, включително на Общия анекс, които са влезли в сила към деня на депозиране на нейния документ за ратифициране или присъединяване.2. Всяка договаряща страна, която приема Специфичен анекс или глава от него, е обвързана с всякакви изменения на нормите, съдържащи се в този Специфичен анекс или глава, които са влезли в сила към деня, в който тя уведоми депозитаря за нейното приемане. Всяка договаряща страна, която приема Специфичен анекс или глава от него, е обвързана с всякакви изменения на препоръчаните практики, съдържащи се в тях, които са влезли в сила в деня, в който тя уведоми депозитаря за нейното приемане, освен ако тя не формулира резерви за една или повече от тези препоръчани практики в съответствие с член 12 на тази конвенция.
Прилагане на конвенцията
Член 10
2. Всяка договаряща страна, която е предоставила уведомление, по силата на алинея 1 на този член за разпростиращо действието на тази конвенция до всяка територия, за чиито международни отношения тя отговаря, може да уведоми депозитаря по силата на процедурата на член 19 на тази конвенция, че въпросната територия няма да прилага повече последната.
Член 11
За прилагането на тази конвенция митнически или икономически съюз, който е договаряща страна, уведомява Генералния секретар на Съвета за териториите, които образуват митническия или икономически съюз, и тези територии следва да се считат като единна територия.
Приемане на разпоредбите и резерви
Член 12
2. Договаряща страна може да приеме един или повече от Специфичните анекси или една или повече от главите от тях. Договаряща страна, която приема Специфичен анекс или глава(и) от тях, е обвързана с всички норми в тях. Договаряща страна, която приема Специфичен анекс или глава(и) от тях, е обвързана с всички препоръчани практики в тях, освен ако в момента на приемане или в друг последващ момент не уведоми депозитаря за препоръчани практики, по отношение на които тя формулира резерви, излагайки различията, съществуващи между разпоредбите на нейното национално законодателство и съответната/те препоръчана/и практика/и. Всяка договаряща страна, която е формулирала резерви, може да ги оттегли, изцяло или отчасти, по всяко време чрез уведомление до депозитаря, определяйки датата, на която такова оттегляне влиза в сила.
3. Всяка договаряща страна, обвързана със Специфичен анекс или глава(и) от него, проверява възможността за оттегляне на всякакви резерви към препоръчаните практики, формулирани съгласно условията на алинея 2, и уведомява Генералния секретар на Съвета за резултатите от такъв преглед в края на всеки тригодишен период, започващ от датата на влизане в сила на тази конвенция за тази договаряща страна, определяйки разпоредбите на националното си законодателство, които по нейно мнение са в противоречие с оттеглянето на резервите.
Прилагане на разпоредбите
Член 13
2. Всяка договаряща страна въвежда преходните норми в Общия анекс в рамките на 60 месеца от датата на влизане в сила на Общия анекс за тази договаряща страна.
3. Всяка договаряща страна въвежда препоръчаните практики в Специфичния/те анекс/и или глава/и от тях, които е приела в рамките на 36 месеца след влизането в сила на такъв Специфичен/ни анекс/и или глава/и за тази договаряща страна, освен ако не са били формулирани резерви за една или повече от тези препоръчани практики.
4. (а) В случай че сроковете, предвидени в алинеи 1 и 2 на този член, на практика биха били недостатъчни за някоя договаряща страна да въведе разпоредбите от Общия анекс, тази договаряща страна може да отправи искане до Управителния комитет преди края на срока, назован в алинеи 1 и 2 на този член, да одобри удължаването на този срок. В искането си договарящата страна посочва разпоредбата/ите в Общия анекс, по отношение на които се иска удължаване на срока, и мотивите за такова искане.
(b) При изключителни обстоятелства Управителният комитет може да реши да предостави такова удължаване. Всяко решение на Управителния комитет, предоставящо такова удължаване, посочва изключителните обстоятелства, които оправдават решението, и удължаването не може в никакъв случай да бъде повече от една година. При изтичане на удължения срок договарящата страна уведомява депозитаря за въвеждането на разпоредбите, по отношение на които е предоставено удължаването.
Уреждане на спорове
Член 14
2. Всеки спор, който не е уреден по пътя на преговори, се отнася от договарящите страни по спора до Управителния комитет, който след това разглежда спора и прави препоръки за неговото уреждане.
3. Договарящите страни по спора могат предварително да се съгласят да приемат препоръките на Управителния комитет като обвързващи.
Изменения на конвенцията
Член 15
2. Изменения в тялото на конвенцията влизат в сила за всички договарящи страни дванадесет месеца след депозиране на документ на приемане от тези договарящи страни, присъстващи на сесията на Управителния комитет, на която измененията са били препоръчани, при условие че не е направено възражение от някоя от договарящите страни в рамките на дванадесетмесечния период от датата на съобщаване на такива изменения.
3. Всяко препоръчано изменение на Общия анекс или на Специфичните анекси или на глави от тях се счита, че е било прието шест месеца след датата, на която препоръчаното изменение е било съобщено на договарящите страни, освен ако:
(a) е имало възражение от договаряща страна или в случай на Специфичен анекс или глава, от договаряща страна, обвързана с този Специфичен анекс или глава; или
(b) договаряща страна информира Генералния секретар на Съвета, че въпреки намерението да приеме препоръчаното изменение, необходимите за такова приемане условия все още не са изпълнени.
4. Ако договаряща страна изпрати на Генералния секретар на Съвета съобщение, както е предвидено в алинея 3 (b) на този член, тя може, при условие че не е уведомила Генералния секретар на Съвета за приемането на препоръчаното изменение, да предяви възражение по това изменение в рамките на осемнадесетмесечен срок, следващ изтичането на шестмесечния срок, назован в алинея 3 на този член.
5. Ако е предявено възражение по препоръчано изменение съгласно условията на алинея 3 (a) или 4 от този член, се счита, че изменението не е прието и не поражда действие.
6. Ако някоя договаряща страна е изпратила съобщение в съответствие с алинея 3 (b) на този член, се счита, че изменението е прието на по-ранната от следните две дати:
(a) датата, до която всички договарящи страни, които са изпратили такива съобщения, са уведомили Генералния секретар на Съвета за приемането на препоръчаното изменение, при условие че ако всички приемания бяха съобщени преди изтичането на шестмесечния срок, назован в алинея 3 на този член, тази дата се приемаше да бъде датата на изтичане на горепосочения шестмесечен срок;
(b) датата на изтичане на осемнадесетмесечния срок, назован в алинея 4 на този член.
7. Всяко изменение на Общия анекс или на Специфичните анекси или глави от тях, считано за прието, влиза в сила шест месеца след датата, на която се счита, че е било прието, или в случай че е определен различен срок в препоръчаното изменение, при изтичането на този срок след датата, на която се е считало, че изменението е било прието.
8. Генералният секретар на Съвета уведомява във възможно най-кратък срок договарящите страни по тази конвенция за всяко възражение по препоръчаното изменение, направено в съответствие с алинея 3 (a), и за всяко съобщение, получено в съответствие с алинея 3 (b), на този член. Генералният секретар на Съвета впоследствие информира договарящите страни дали договарящата страна или страни, които са изпратили такова съобщение, повдигат възражение по препоръчаното изменение или го приемат.
Член 16
1. Независимо от процедурата за изменения, определена в член 15 на тази конвенция, Управителният комитет в съответствие с член 6 може да реши да измени която и да е препоръчана практика или да включи нови препоръчани практики към който и да е Специфичен анекс или глава от него. Всяка договаряща страна се поканва от Генералния секретар на Съвета да участва в дебатите на Управителния комитет. Текстът на всяко такова изменение или нова препоръчана практика, за които е решено, се съобщава от Генералния секретар на Съвета на договарящите страни и на тези членове на Съвета, които не са договарящи страни по тази конвенция.2. Всяко изменение или включване на нови препоръчани практики, за които е решено по силата на алинея 1 на този член, влизат в сила шест месеца след тяхното съобщаване от Генералния секретар на Съвета. Всяка договаряща страна, обвързана със Специфичен анекс или глава от него, образуващ предмета на такива изменения или включвания на нови препоръчани практики, се счита за приела тези изменения или нови препоръчани практики, доколкото тя не формулира резерва, съгласно процедурата на член 12 на тази конвенция.
Срок на действие
Член 17
2. Денонсирането се съобщава чрез документ в писмена форма, депозиран при депозитаря.
3. Денонсирането влиза в сила шест месеца след получаване на документа за денонсиране от депозитаря.
4. Разпоредбите на алинеи 2 и 3 на този член се прилагат също и по отношение на Специфичните анекси или глави от тях, за които всяка договаряща страна може да оттегли приемането си по всяко време след датата на влизането в сила.
5. Всяка договаряща страна, която оттегля приемането на Общия анекс, се счита за денонсирала конвенцията. В този случай важат също разпоредбите на алинеи 2 и 3.
Глава V
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Влизане в сила на конвенцията
Член 18
1. Тази конвенция влиза в сила три месеца, след като пет от посочените в алинеи 1 и 5 на член 8 на същата единици са подписали конвенцията без резерва за ратифициране или са депозирали техните документи за ратифициране или присъединяване.
2. Тази конвенция влиза в сила за всяка договаряща страна три месеца след като е станала договаряща страна, в съответствие с разпоредбите на член 8.
3. Всеки Специфичен анекс или глава от него към тази конвенция влиза в сила три месеца след като пет договарящи страни са приели този Специфичен анекс или глава.
4. След като който и да е Специфичен анекс или глава от него е влязъл в сила в съответствие с алинея 3 на този член, този Специфичен анекс или глава от него влиза в сила за всяка договаряща страна три месеца след като тя е съобщила приемането си. Нито един Специфичен анекс или глава от него обаче няма да влезе в сила за договаряща страна, преди тази конвенция да е влязла в сила за тази договаряща страна.
Депозитар на конвенцията
Член 19
2. Депозитарят:
(а) получава и съхранява оригиналните текстове на тази конвенция;
(b) подготвя заверени копия на оригиналните текстове на тази конвенция и ги предава на договарящите страни и на тези членове на Съвета, които не са договарящи страни, и на Генералния секретар на Организацията на обединените нации;
(c) получава всички подписи със или без резерва за ратифициране, ратифициране или присъединяване към тази конвенция и получава и съхранява всички документи, уведомления и съобщения, които са свързани с това;
(d) проверява дали подписът или всеки документ, уведомление или съобщение, отнасящо се до тази конвенция, е в надлежна и подходяща форма и, ако е необходимо, уведомява за това въпросната договаряща страна;
(e) уведомява договарящите страни, тези членове на Съвета, които не са договарящи страни, и Генералния секретар на Организацията на обединените нации за:
- подписи, ратификации, присъединявания и приемания на анексите и главите по силата на член 8 на тази конвенция;
- нови глави на Общия анекс и нови Специфични анекси или глави от тях, които Управителният комитет реши да препоръча, да бъдат включени в тази конвенция;
- датата на влизане в сила на тази конвенция, на Общия анекс и на всеки Специфичен анекс или глави от него в съответствие с член 18 на тази конвенция;
- уведомления, получени в съответствие с членове 8, 10, 11, 12 и 13 на тази конвенция;
- оттегляния от приемането на анекси/глави от договарящите страни;
- денонсирания по силата на член 17 на тази конвенция; и
- всяко изменение и допълнение, прието в съответствие с член 15 на тази конвенция, и датата на неговото влизане в сила.
3. В случай на някакво различие, явяващо се между договаряща страна и депозитаря за изпълнение функциите на последния, депозитарят или тази договаряща страна поставят въпроса пред другите договарящи страни и подписващите страни или ако случаят е такъв, пред Управителния комитет или Съвета.
Регистриране и автентичност на текстовете
Член 20
В уверение на което, долуподписаните, бидейки надлежно упълномощени за това, подписаха тази конвенция.
Съставена в Киото на осемнадесетия ден на месец май, хиляда деветстотин седемдесет и трета година на английски и френски език, и двата текста с еднаква сила, в един оригинален екземпляр, който се депозира при Генералния секретар на Съвета, който предоставя заверени копия на всички единици, посочени в алинея 1 на член 8 на тази конвенция.
