Страните по конвенцията, съзнавайки необходимостта от опазване на околната среда на човека като цяло и на морската среда в частност,
признавайки, че умишленото, небрежното или случайното изпускане на нефт или други вредни вещества от корабите представлява сериозен източник на замърсяване,
признавайки също значението на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето с нефт (1954 г.) като първи многостранен акт, сключен с основна цел защита на околната среда, и оценявайки високо значителния принос на тази конвенция за опазване на моретата и крайбрежната среда от замърсяване,
желаейки да постигнат пълно премахване на умишленото замърсяване на морската среда с нефт и други вредни вещества и намаляване случайното изхвърляне на такива вещества,
смятайки, че тази цел може най-добре да се постигне чрез установяване на правила, които не се ограничават само до предотвратяване на замърсяването с нефт, а имат всеобщ характер,
се договориха, както следва:
Член 1
Общи задължения по конвенцията
(2) Всяко позоваване на тази конвенция означава едновременно и позоваване на свързаните с нея протоколи и анекси, освен ако изрично не е предвидено друго.
Член 2
Определения
(1) "Правила" означава правилата, които се съдържат в анексите към конвенцията.
(2) "Вредно вещество" означава всяко вещество, което, ако попадне в морето, е възможно да създаде опасност за здравето на хората, да причини вреда на живите ресурси, на морската флора и фауна, да влоши условията за отдих или да попречи на други правомерни начини за използване на морето, и включва всяко вещество, обект на контрол в съответствие с конвенцията.
(3) (а) "Изхвърляне" (Discharge) по отношение на вредните вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества, означава каквото и да е изхвърляне от кораб, по каквито и причини да е предизвикано то, като включва всякакво изпускане, изхвърляне, изливане, изтичане, изпомпване, изсипване или изпразване.
(b) "Изхвърляне" не включва:
(i) изхвърляне (dumping) в значението, предвидено от Конвенцията за предотвратяване замърсяването на морето от изхвърляне на отпадъци и други материали, подписана в Лондон на 13 ноември 1972 г.; или
(ii) изхвърляне (release) на вредни вещества, което произтича непосредствено в резултат на проучване, разработка и свързаните с тях процеси на обработка в морето на минералните ресурси на морското дъно; или
(iii) изхвърляне (release) на вредни вещества за провеждане на правомерни научни изследвания с цел намаляване на замърсяването или контрол над него.
(4) "Кораб" означава плавателен съд от всякакъв тип, експлоатиран в морска среда, включително кораби на подводни криле, кораби на въздушна възглавница, подводни кораби, плаващи средства и стационарни или плаващи платформи.
(5) "Администрация" означава правителството на държавата, под юрисдикцията на която се експлоатира корабът. По отношение на кораба, който има право да плава под флага на дадена държава, администрация е правителството на тази държава. По отношение на стационарни или плаващи платформи, заети с проучване и разработка на морското дъно и земните недра, прилежащи до брега, над които крайбрежната държава осъществява суверенни права за целите на проучване и разработване на техните естествени богатства, администрацията е правителството на съответната крайбрежна държава.
(6) "Инцидент" означава събитие, което е предизвикало или е могло да предизвика изхвърляне в морето на вредно вещество или отпадъчни води, съдържащи такова вещество.
(7) "Организация" означава Междуправителствената морска консултативна организация.
Член 3
Прилагане
(а) кораби, които имат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията; и
(b) кораби, които нямат право да плават под флага на някоя от страните по конвенцията, но се експлоатират по пълномощия на такава страна.
(2) Нищо в този член не трябва да се тълкува като ограничаване или разширяване суверенните права на страните в съответствие с международното право над морско дъно и земните недра, прилежащи до брега, с цел проучване и разработване на техните естествени богатства.
(3) Тази конвенция не се прилага по отношение на военни кораби, спомагателни военни кораби или други кораби, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея и използвани към момента изключително за правителствена нетърговска дейност. Но всяка страна трябва да обезпечи чрез вземане на съответни мерки, ненасящи вреда на експлоатацията или експлоатационните възможности на такива кораби нейна собственост или експлоатирани от нея, тези кораби да действат, доколкото това е целесъобразно и практически възможно, по начин, съвместим с конвенцията.
Член 4
Нарушения
(2) Забранява се всякакво нарушение на изискванията на конвенцията, извършено в рамките на юрисдикцията на страна по конвенцията, като санкциите за такова нарушение се определят от законодателството на тази страна. В случай на извършване на такова нарушение съответната страна:
(а) дава разпореждане за възбуждане на съдебна процедура в съответствие със своето законодателство; или
(b) изпраща до администрацията на кораба информация и доказателства в потвърждение на нарушението, с които разполага.
(3) В случай, когато информация или доказателства за нарушение на тази конвенция от кораб е изпратена до администрацията на кораба, тази администрация незабавно информира за взетите мерки страната, изпратила й информацията или доказателствата, а така също и Организацията.
(4) Санкциите, предвидени от законодателството на страните в съответствие с този член, трябва да бъдат достатъчно строги за пресичане нарушенията на конвенцията и еднакво строги независимо от мястото на извършване на нарушенията.
Член 5
Свидетелства и специални правила при проверка на корабите
(2) Кораб, който е задължен да има свидетелство в съответствие с изискванията на правилата, по време на пребиваване в пристанищата или отдалечени от брега терминали, намиращи се под юрисдикцията на която и да е страна по конвенцията, подлежи на проверка, извършвана от длъжностни лица, надлежно упълномощени от тази страна. Всяка една такава проверка се ограничава само до проверяване дали корабът има валидно свидетелство, освен ако няма основателни причини да се предполага, че състоянието на кораба или неговото оборудване в значителна степен не съответства на посочените в свидетелството данни. В този случай или в случай, когато корабът няма валидно свидетелство, страната, извършваща проверката, предприема мерки такъв кораб да не отплава дотогава, докато излизането му на море не престане да представлява съществена заплаха за морската среда. Страната обаче може да резреши на кораба да напусне пристанището или отдалечен от брега терминал, за да се отправи към най-близкия подходящ кораборемонтен завод.
(3) Ако страна по конвенцията откаже на чужд кораб влизане в пристанище или в отдалечени от брега терминали, намиращи се под нейна юрисдикция, или предприеме каквито и да е мерки срещу такъв кораб на основание на това, че корабът не отговаря на изискванията на тази конвенция, тази страна незабавно информира консула или дипломатическия представител на страната, под чийто флаг корабът има право да плава, или ако това е невъзможно - администрацията, към която принадлежи. Преди да откаже влизане на кораба и да предприеме такива мерки, страната може да поиска консултация с администрацията на този кораб. Информация се изпраща на администрацията и в случай, че корабът няма валидно свидетелство в съответствие с изискванията на правилата.
(4) По отношение кораби на държави, които не са страни по конвенцията, страните по конвенцията прилагат изискванията на тази конвенция доколкото е необходимо, за да не се предоставят по-благоприятни условия към техните кораби.
Член 6
Разкриване на нарушенията и осигуряване изпълнението на конвенцията
(2) Кораб, спрямо който се прилага тази конвенция, може да бъде подложен на проверка във всяко пристанище или отдалечен от брега терминал на дадена страна от длъжностни лица, назначени или упълномощени от тази страна, за да се провери дали корабът е изхвърлил вредни вещества в нарушение на изискванията на правилата. Ако се открие нарушение на конвенцията, на администрацията се изпраща доклад за вземане на необходимите мерки.
(3) Всяка страна представя на администрацията доказателства, ако има такива, за това, че корабът в нарушение на изискванията на правилата е изхвърлил вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества. Компетентните власти на тази страна уведомяват капитана на кораба за предполагаемото нарушение, ако това практически е възможно.
(4) При получаване на такива доказателства администрацията провежда разследване на фактите и може да помоли другата страна да представи допълнителни или по-убедителни доказателства за предполагаемото нарушение. Ако администрацията се убеди в наличието на достатъчно доказателства, позволяващи да се възбуди съдебна процедура по отношение на предполагаемото нарушение, тя дава разпореждане за предприемане на съдебни действия възможно най-скоро и в съответствие със своето законодателство. Администрацията незабавно информира страната, съобщила за предполагаемото нарушение, а също и Организацията за предприетите от нейна страна мерки.
(5) Страна по конвенцията може да подложи на проверка кораб, към който се прилага конвенцията, когато той е влязъл в пристанище или отдалечени от брега терминали, намиращи се под нейна юрисдикция, ако от коя да е друга страна е получена молба за такава проверка заедно с достатъчно доказателства за това, че корабът е изхвърлил на което и да е място вредни вещества или отпадъчни води, съдържащи такива вещества. Докладът за тази проверка се изпраща на изискалата я страна и на администрацията, за да могат да се предприемат съответните мерки съгласно изискванията на конвенцията.
Член 7
Необосновани задържания на корабите
(2) Всеки кораб, който е бил неоснователно задържан или неоснователно забавен във връзка с чл.4, 5 и 6 на конвенцията, има право на обезщетение за всякакви загуби и вреди, понесени в резултат на това.
Член 8
Доклади за инциденти, свързани с изхвърляне на вредни вещества
(2) Всяка страна по конвенцията е длъжна:
(а) да вземе всички необходими мерки съответното длъжностно лице или организация да получат и обработят всички доклади за инциденти; и
(b) да уведоми и предостави на Организацията пълни данни за вземането на такива мерки с оглед изпращането им на другите страни и държави - членки на Организацията.
(3) Когато страна по конвенцията получи доклад в съответствие с разпоредбите на този член, тази страна без забавяне го предава:
(а) на администрацията на кораба, с който е станал инцидентът; и
(b) на всяка друга държава, която може да бъде засегната.
(4) Всяка страна по конвенцията се задължава да издава указания до своите кораби и самолети на морската инспекция и други съответни служби да съобщават на своите власти за всеки инцидент, посочен в протокол I на конвенцията. Тази страна, ако счете за необходимо, съобщава за инцидента на Организацията и на всяка друга заинтересована страна.
Член 9
Други договори и тълкувания
(2) Нищо в тази конвенция не пречи на кодификацията и развитието на морското право от Конференцията по морско право на ООН, свикана в съответствие с Резолюция 2750 С(ХХV) на Общото събрание на ООН, както и на сегашните и бъдещите претенции и правни позиции на която и да е държава по въпроси на морското право и по отношение на характера и обхвата на юрисдикцията на крайбрежната държава или държавата на флага.
(3) Терминът "юрисдикция" в тази конвенция се тълкува в съответствие с международното право, действащо в момента на прилагане или тълкуване на конвенцията.
Член 10
Уреждане на спорове
Член 11
Обмен на информация
(а) текстове на закони, разпоредби, декрети, правила и други актове, обявени от тях по различни въпроси и аспекти в обхвата на конвенцията;
(b) списък на неправителствените организации, които са упълномощени от тяхно име да се занимават с въпросите на проектирането, построяването и оборудването на кораби, превозващи вредни вещества, в съответствие с разпоредбите на правилата;
(c) достатъчен брой образци на свидетелства, издадени от тях в съответствие с разпоредбите на правилата;
(d) списък на приемните съоръжения включително с уточненото им местоположение, капацитетни възможности и налични приспособления и други характеристики;
(e) официални доклади или резюмета на официалните доклади, отразяващи резултатите от прилагането на тази конвенция; и
(f) ежегоден статистически доклад за фактически наложени санкции за нарушаване на тази конвенция, в стандартизирана форма, разработена от Организацията.
(2) Организацията уведомява страните за получената от нея всякаква информация по отношение на този член и разпространява до всички страни всякаква информация, изпратена й по подточки (1)(б) до (е) от този член.
Член 12
Аварии с кораби
(2) Всяка страна по конвенцията се задължава да предава на Организацията информация за резултатите от такова разследване, ако тя прецени, че такава информация може да спомогне за определяне на измененията, които биха могли да се внесат в конвенцията.
Член 13
Подписване, ратифициране, приемане, одобрение и присъединяване
(а) подписване без уговорка за ратифициране, приемане или одобрение; или
(b) подписване с уговорка за ратифициране, приемане или одобрение с последващо ратифициране, приемане или одобрение; или
(c) присъединяване.
(2) Ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване се извършват чрез предаване за съхранение на съответния документ на Генералния секретар на Организацията.
(3) Генералният секретар на Организацията информира всички държави, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за всяко подписване или за предаване на съхранение на всеки нов документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване и за датата на неговото предаване на съхранение.
Член 14
Незадължителни анекси
(2) Държава, която е заявила, че не се счита обвързана с някой незадължителен анекс, може по всяко време да го приеме, като предаде на съхранение в Организацията съответния документ, предвиден в чл.13 (2).
(3) Държава, направила в съответствие с параграф (1) на този член декларация по отношение на незадължителен анекс и която впоследствие не го е приела съгласно параграф (2) на този член, няма никакви задължения, нито има право да претендира за права, произтичащи от тази конвенция по въпроси, свързани с този анекс, и всички позовавания в конвенцията на страни по конвенцията не включват тази държава, доколкото се засягат въпроси, свързани с анекса, неприет от нея.
(4) Организацията информира държавите, които са подписали или са се присъединили към конвенцията за всяка декларация, направена относно този член, а така също и за получаване на какъвто и да е документ, предаден на съхранение в съответствие с изискванията на параграф (2) на този член.
Член 15
Влизане в сила
(2) Всеки незадължителен анекс влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата, на която предвидените в параграф (1) на този член условия бъдат изпълнени по отношение на този анекс.
(3) Организацията информира държавите, които са подписали тази конвенция или са се присъединили към нея, за датата на нейното влизане в сила и за датата на влизане в сила на който и да е от незадължителните анекси в съответствие с параграф (2) на този член.
(4) За държави, предали на съхранение документ за ратифициране, приемане, одобрение или присъединяване към конвенцията или към незадължителен анекс в периода между датата на изпълнение на условията, необходими за тяхното влизане в сила, и датата на влизане в сила, ратифицирането, приемането, одобрението или присъединяването придобиват сила или от датата на влизане в сила на конвенцията или анекса, или след изтичане на три месеца от датата на предаване на съхранение на съответния документ в зависимост от това, коя дата е по-късна.
(5) За държави, предали на съхранение документ за ратифициране, приемане, одобрение на тази конвенция или на незадължителен анекс или за присъединяване към нея или към него след датата на влизане в сила на конвенцията или на такъв незадължителен анекс, конвенцията или този незадължителен анекс влизат в сила след изтичане на три месеца от датата на предаване за съхранение на съответния документ.
(6) Всеки документ за ратифициране, приемане, одобрение или за присъединяване, предаден на съхранение след датата, на която са изпълнени всички предвидени от чл.16 условия за влизане в сила на каквото и да е изменение към тази конвенция или към незадължителен анекс, се отнася към конвенцията или анекса така, както е изменена.
Член 16
Поправки
(2) Поправки след разглеждане от Организацията.
(а) Всяка поправка, предлагана от страна по конвенцията, се изпраща в Организацията и се разпространява от Генералния й секретар до всички членове на Организацията и до всички страни най-малко 6 месеца преди разглеждането й от Организацията.
(b) Всяка предложена и разпратена по този начин поправка се предава от Организацията за разглеждане в съответния орган.
(c) Страните по конвенцията независимо от това, дали са членове на Организацията, или не, имат право да участват в работата на този орган.
(d) Поправките се приемат с мнозинство от две трети гласа само на страните по конвенцията, които присъстват и гласуват.
(e) Поправките, ако са приети в съответствие с подточка (d), се разпращат от Генералния секретар на Организацията до всички страни по конвенцията за приемане.
(f) Всяка поправка се счита за приета при спазване на следните условия:
(i) поправка на член от конвенцията се счита за приета от датата, на която е приета от две трети от страните, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби е не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот;
(ii) поправка на анекс към конвенцията се смята за приета в съответствие с процедурата, предвидена в подточка (f)(iii), освен ако съответният орган в момента на нейното приемане не реши, че поправката ще се счита за приета в деня, в който бъде приета от две трети от страните, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби не е по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот; независимо от това по всяко време преди влизане в сила на поправката на някой анекс към конвенцията страна по конвенцията може да уведоми Генералния секретар на Организацията, че за влизане в сила на тази поправка е необходимо нейното изрично одобрение относно нея; Генералният секретар информира страните за такова уведомяване и за датата на неговото получаване;
(iii) поправка към допълнение на анекс към конвенцията се счита за приета след изтичане на периода, определен от съответния орган в момента на нейното приемане, който период не трябва да бъде по-малък от 10 месеца, освен ако в течение на този период в Организацията се получат възражения от не по-малко от една трета от страните или от страни, чийто общ бруто тонаж на търговските им кораби представлява не по-малко от 50 процента от бруто тонажа на световния търговски флот независимо от това, кое условие е изпълнено;
(iv) поправка към Протокол I на конвенцията попада под същите процедурни условия, валидни за поправките към анексите към конвенцията, както е предвидено в подточки (f)(ii) или (f)(iii) по-горе;
(v) поправка към Протокол II на конвенцията попада под същите процедурни правила, както и поправките към член на конвенцията, както е предвидено в подточка (f)(i) по-горе.
(g) Всяка поправка влиза в сила при спазване на следните условия:
(i) ако поправката към член на конвенцията, към Протокол II, Протокол I или анекс към конвенцията е приета не по условията на процедурата, предвидена в подточка (е)(iii), такава поправка, приета в съответствие с посочените условия, влиза в сила за страните, заявили, че я приемат след изтичане на 6 месеца от датата на приемането й;
(ii) ако поправката на Протокол I, на допълнение към анекс или на анекс към конвенцията е приета по условията на процедурата, предвидена в подточка (f)(iii), такава поправка се счита за приета в съответствие с посочените условия и влиза в сила след изтичане на 6 месеца от датата на нейното приемане за всички страни с изключение на тези, които до тази дата са направили изявление, че не я приемат или са изпратили уведомление, предвидено в подточка (f)(ii), за това, че е необходимо тяхното изрично одобрение.
(3) Поправка чрез свикване на конференция:
(а) По молба на страна, поддържана най-малко от една трета от страните, Организацията свиква конференция на страните по конвенцията за разглеждане поправките към конвенцията.
(b) Всяка поправка, одобрена от такава конференция с болшинство от две трети от присъстващите и гласуващи страни, се изпраща от Генералния секретар на Организацията на всички страни за приемане от тях.
(c) Ако конференцията не вземе друго решение, поправката се смята за приета и влиза в сила в съответствие с условията на процедурата, предвидена за тази цел в параграфи (2)(f) и (g) по-горе.
(4) (а) По отношение на поправка на незадължителен анекс изразът "страна по тази конвенция" в дадения член означава страна, обвързана с такъв анекс.
(b) Страна, отхвърлила приемането на поправка към даден анекс, не се счита за страна само за целите по прилагането на тази поправка.
(5) Одобрението и влизането в сила на нов анекс попадат под същата процедура както при одобрението и влизането в сила на поправка на член от конвенцията.
(6) Ако изрично не е предвидено друго, всяка поправка на конвенцията, направена по този член и отнасяща се до конструкцията на кораба, се прилага само за корабите, договорът за построяването на които е подписан, или при липса на такъв договор, килът на който е заложен на датата или след датата на влизане в сила на тази поправка.
(7) Всяка поправка към протокол или анекс трябва да се отнася по същество до този протокол или анекс и да бъде в съответствие с членовете на тази конвенция.
(8) Генералният секретар на Организацията уведомява всички страни за всяка една поправка, както и за датата, от която влиза в сила всяка от тях съгласно този член.
(9) Всяко предвидено от този член заявление за приемане на дадена поправка или възражение против нея се изпраща в писмен вид на Генералния секретар на Организацията, който довежда до знанието на всички страни по конвенцията както самото заявление, така и датата на неговото получаване.
Член 17
Съдействие и техническо сътрудничество
(а) обучаване на научен и технически персонал;
(b) доставка на оборудване и устройства, необходими за приемане и контрол на вредни вещества;
(c) улесняване прилагането на други мерки, насочени към предотвратяване или намаляване замърсяването на морската среда от кораби; и
(d) насърчаване на изследванията, предимно на територията на заинтересованите страни с оглед изпълнението на целите и задачите на настоящата конвенция.
Член 18
Денонсиране
(2) Денонсирането се осъществява чрез изпращане на писмено уведомление до Генералния секретар на Организацията, който информира всички останали страни за съдържанието и датата на получаване на такова уведомление, а така също и за датата на влизане в сила на такова денонсиране.
(3) Денонсирането влиза в сила след изтичане на 12 месеца от датата на получаването на уведомлението за това от Генералния секретар на Организацията или след изтичане на по-дълъг период, който може да бъде посочен в уведомлението.
Член 19
Предаване на съхранение и регистрация
(2) Непосредствено с влизането в сила на тази конвенция текстът й се предава от Генералния секретар на Организацията на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации за регистриране и публикуване съгласно чл.102 от Устава на Организацията на Обединените нации.
Член 20
Езици
В потвърждение на горното долуподписаните, законно упълномощени от техните правителства за тази цел, подписаха тази конвенция.
Съставена в Лондон на втори ноември хиляда деветстотин седемдесет и трета година.
ПРОТОКОЛ I
(включително поправките)
Разпоредби относно съобщенията за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества
(в съответствие с член 8 от конвенцията)
Член I
Задължения за изпращане на съобщения
(1) Капитанът на кораба или друго лице, отговарящо за кораб, въвлечен в инцидент и посочен в член II на този протокол, докладва за такъв инцидент без забавяне и възможно най-подробно в съответствие с изискванията на този протокол.
(2) В случай, когато посоченият в параграф (1) на този член кораб е изоставен, или в случай, че съобщението от кораба е непълно или не може да се получи, собственикът, наемателят (charterer), мениджърът или операторът на кораба или техен агент е длъжен възможно в най-голяма степен да поеме задълженията, възлагани на капитана, съгласно изискванията на протокола.
Член II
Кога следва да се изпращат съобщения
(а) изхвърляне или предполагаемо изхвърляне на нефт или вредни течни вещества над разрешеното по каквато и да е причина, включително с цел осигуряване на безопасността на кораба или спасяване на човешки живот на море; или
(b) изхвърляне или предполагаемо изхвърляне на вредни вещества в опакован вид, включително такива, превозвани в товарни контейнери, преносими танкове, авто- и железопътни цистерни и превозвани с корабни баржи; или
(c) щета, отказ или повреда на кораб с дължина, по-голяма от 15 метра, която:
(i) оказва влияние на безопасността на кораба, включваща, но без да се ограничава само със сблъскване, засядане, пожар, експлозия, структурна повреда, наводняване и преместване на товара; или
(ii) води до нарушаване безопасността на корабоплаването, включваща, но без да се ограничава само с повреда или отказ на рулевото устройство, силовата уредба, електроцентралата, основни навигационни средства за корабоводене; или
(d) изхвърляне на нефт или вредни течни вещества от кораба по време на експлоатацията му, в по-голямо количество или моментна скорост, отколкото разрешават разпоредбите на конвенцията.
(2) За целите на този протокол:
(а) "нефт", за който става въпрос в подпараграф 1(а) на този член, означава нефт, както е дефиниран в правило 1(1) на Анекс I от конвенцията;
(b) "вредни течни вещества" (noxious liquid substances), за които става въпрос в подпараграф 1(а) на този член, означава вредни течни вещества, както са определени в правило 1(6) на Анекс II от конвенцията;
(c) "вредни вещества" (harmful substances) в пакетирана форма, за които става въпрос в подпараграф 1(b) на този член, означава вещества, които са посочени като морски замърсители в Международния кодекс на опасни морски товари (IMDG Code).
Член III
Съдържание на съобщенията
(а) данни за идентифициране на кораба;
(b) време, вид и място на инцидента;
(c) количеството и типа вредни вещества, въвлечени в инцидента;
(d) мерки за оказване на помощ и спасяване.
Член IV
Допълнителен доклад
(а) да допълни първоначалния доклад, както се изисква, с информация за последващото развитие на събитията; и
(b) да удовлетвори молбите на засегнатите държави за предоставяне на възможно най-изчерпателна информация за инцидента.
Член V
Процедури за предаване на съобщенията
(2) За да се изпълнят разпоредбите на този протокол, страните по конвенцията издават или дават основание за издаване на правила или инструкции относно процедурите, които е необходимо да съблюдават при съобщаване за инциденти, свързани с изхвърлянето на вредни вещества, базиращи се на указанията, разработени от Организацията.
ПРОТОКОЛ II
Арбитраж
(в съответствие с член 10 от конвенцията)
Член I
Арбитражната процедура се осъществява в съответствие с правилата, изложени в този протокол, освен ако спорещите страни не вземат друго решение.
Член II
(1) Арбитражен съд се учредява по молба на една от страните по конвенцията, адресирана до друга, на основание член 10 на тази конвенция. Молбата за арбитраж трябва да съдържа изложение на същността на делото с приложени подкрепящи документи.(2) Изискващата арбитраж страна уведомява Генералния секретар на Организацията, че е депозирала молба за сформиране на съд, имената на другите страни по спора и членовете на конвенцията или правилата, по които по нейно мнение съществува разногласие относно тълкуването или прилагането им. Генералният секретар изпраща тези сведения на всички страни.
Член III
Арбитражният съд се състои от трима членове: по един арбитър, назначен съответно от всяка от спорещите страни, и трети арбитър, който се назначава по споразумение между първите двама арбитри и действа в качеството на председател на съда.Член IV
(1) Ако не е назначен председател на съда след изтичане на 60-ия ден от деня на назначаване на втория арбитър, Генералният секретар на Организацията по молба на която и да е от страните в течение на допълнителен 60-дневен срок назначава председател на съда, като го избира от списък на квалифицираните лица, предварително изготвен от Съвета на Организацията.(2) Ако в течение на 60 дни от деня на получаването на молбата една от страните не е назначила член на съда, за назначаването на който тя е отговорна, другата страна може да информира за това непосредствено Генералния секретар на Организацията, който в течение на 60-дневен срок назначава председател на съда, избирайки го от списъка, посочен в параграф (1) на този член.
(3) Председателят на съда след своето назначаване се обръща с молба към страната, която не е назначила арбитър, да направи това в същия ред и при същите условия. Ако страната не направи изисканото назначение, председателят на съда изисква Генералният секретар на Организацията да извърши назначението по реда и условията, предвидени в предишния параграф.
(4) Председателят на съда, назначен в съответствие с разпоредбите на този член, не трябва да бъде лице, имащо или имало гражданство на една от заинтересованите страни, освен ако другата страна даде съгласие за това.
(5) В случай на смърт или неявяване на арбитър, за назначаването на когото е отговорна една от страните, съответната страна назначава заместник до 60 дни от деня на неговата смърт или неявяване. Ако посочената страна не направи това, арбитражът се осъществява от останалите арбитри. В случай на смърт или неявяване на председателя на съда се назначава заместник в съответствие с разпоредбите на споменатия член III, а в случай на непостигане на съгласие между членовете на съда в течение на 60 дни от деня на неговата смърт или неявяване - в съответствие с разпоредбите на този член.
Член V
Съдът може да разглежда и решава насрещни искове, произтичащи непосредствено от предмета на спора.Член VI
Всяка страна е отговорна за възнаграждението на своя арбитър, свързаните със съда разходи, както и за разходите по подготовката на своето дело. Разходите за възнаграждението на председателя на съда и всички общи разходи, свързани с арбитража, се разпределят поравно между страните. Съдът води отчет за всички свои разходи и представя окончателна сметка по тях.Член VII
Всяка страна по конвенцията, чиито правни интереси могат да бъдат засегнати от решението на делото, може след писмено уведомяване на страните, първоначално възбудили арбитражната процедура, и със съгласието на съда да се присъедини за участие в нея.Член VIII
Всеки арбитражен съд, създаден в съответствие с разпоредбите на този протокол, установява свои собствени процедурни правила.Член IХ
(1) Решенията на съда както по отношение на неговите правила за процедура и място на заседанието, така и по всеки въпрос, предаден му за разглеждане, се приемат с мнозинство на гласовете на неговите членове. Отсъствие или въздържане от гласуване на един от членовете на съда, за назначаването на когото страните са били отговорни, не може да възпрепятства вземането на решение от съда. В случай че гласовете се разделят поравно, гласът на председателя е решаващ.(2) Страните са длъжни да съдействат на работата на съда в съответствие със своето законодателство и използвайки всички налични средства от своя страна да:
(а) представят на съда необходимите документи и информация;
(b) предоставят на съда достъп в тяхна територия, възможност да изслушва показанията на свидетели или експерти и да се посещава мястото на произшествието.
(3) Отсъствието или неявяването на една от страните не възпрепятства процедурата по делото.
Член Х
(1) Съдът произнася решение до 5 месеца от датата на неговото учредяване. В случай на необходимост, ако той реши, може да продължи този период за срок, непревишаващ три месеца. Решението на съда се придружава от изложение на мотивите на съда. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. То се изпраща на Генералния секретар на Организацията. Страните са длъжни да изпълняват това решение незабавно.(2) Всеки спор, възникнал между страните относно тълкуването или изпълнението на решението, може да бъде предаден от всяка от страните за разглеждане от съда, произнесъл това решение, или ако горното е невъзможно, за разглеждане от друг съд, учреден за тази цел по същия начин като оригиналния съд.
