Прехвърленият през Темза мост Тауър съединява две лондонски забележителности: най-старинната - кралският Тауър, и най-новата - оприличаваната на огромно стъклено яйце сграда на кметството. Самият мост, независимо от ярката си готическа визия, е неприлично млад - на има-няма век и нещо.
Тауър бридж се управлява от истински капитан. Плавателните съдове са задължени своевременно да го уведомяват за намерението си да преминат под съоръжението, за да може той да нареди в уречения час да бъдат повдигнати крилате на моста, всяко от които тежи над хиляда тона. Ако капитанът каже "О.К." то обсолютно никакви обстоятелства не могат да попречат на екипажа да премине. Пословичен е случаят, когато кортежът на американския президент Бил Клинтън вися с часове на моста Тауър, който беше повдигнат заради преминаващо под него увеселително корабче.
Пешеходците са привилегировани: на височина 43 м между кулите са опънати пешеходни пътеки, по които може да се върви, дори когато крилете на моста са вдигнати. Преди години, за да се премине на другия бряг на Темза, трябваше да се изкачат 300 стъпала нагоре и още толкова надолу. Сега обаче това предивикателство е отпаднало след монтирането на асансьор.
Вълшебният ореол около Тауър бридж възниква след опасна "каскада" през 1952 г. Тогава един от знаменитите лондонски червени автобуси не успява да премине моста преди разтварянето на двете му части и е принуден в най-буквалния смисъл да прескочи отворилата се пропаст между тях. И шофьорът не само извършва маневрата успешно, но и пътниците се отървават без нито една драскотина. Оттогава мостът е смятан за място, където "ангелите не спят", според местния израз. Тук хората често идват, за да размислят върху някой сериозен проблем с надеждата, че ангелите ще им подскажат решението. Младоженците пък смятат, че ако се венчаят на моста (струва 700 лири), то ангелът ще закриля брака им.
Мостът Понте Векио във Флоренция, построен през 1345 г., изглежда така сякаш всеки момент ще рухне под тежестта на несметните си съкровища. Пръстени, колиета, гривни, скъпоценности от всякакви метали и камъни блестят в миниатюрните ювелирни магазинчета, разположени от двете му страни.
Всъщност, Понте Векио е единственият мост в Европа, на който дюкянчетата на търговците са се запазили от Средновековието до днес. Наистина, в онези времена те били собственост на месари и кожари и асортиментът им е бил значително по-прозаичен. Картината се променя, когато Медичите, управляващи Флоренция, се преместват от палата Пити на противоположния бряг Арно. Над моста е изграден коридор, който съединява Пити и разположения на другия бряг на реката Стар дворец. Херцозите го използвали, за да преминават от единия дворец до другия, като остават скрити за очите на простосмъртните си поданици. Въпреки това шумът и миризмите, носещи се от сергиите по моста, дразнел височайшите им сетива и в крайна сметка се наложило търговците да бъдат изгонени и на тяхно място да бъдат поканени ювелирите.
По количество на ежегодно продаваното злато флорентинският мост може да се сравни само с дубайския duty free. Грандами от цял свят се тълпят из дюкянчетата в търсене на нещо оригинално за поредното парти. А според легендата, ако бъдещите младоженци си купят от Понте Векио венчалните халки, то бракът им ще бъде дълъг и щастлив.
Холивуд успя да прослави из целия свят Бруклинския мост.
Той играе главна роля в не една и две продукции, включително в наградения с "Оскар" филм "Бандите на Ню Йорк" (макар действието в него да се развива няколко години преди изграждането на съоръжението). В стоманените му въжета се оплете и неизвестно как добралата се от японските острови Годзила.
Туристите предпочитат да преминават пеша невероятно дългия Бруклински мост най-вече заради изключителната панорама, откриваща се към Ню Йорк. Отляво се виждат силуетите на чезнещите в облаците небостъргачи, отдясно е един от най-красивите изгледи към манхатънското пристанище. Дървената настилка на пешеходните алеи леко поскърцва под колелата на велосипедите и маратонките на бягащите за здраве. Покрай тях са поставени пейки, а в средата - бронзови барелефи, разказващи историята на построяването на моста.
Но Бруклинският мост не е само източник на вдъхновение и сцена за романтични обяснения. Най-предприемчивите жители на Новия свят открай време изкарват от него добри пари. В началото на миналия век нашумява една от най-смелите афери в историята. Някой си Джордж Паркър се сдобива с фалшиви документи, удостоверяващи правото му на собственост върху Бруклинския мост. Само за два месеца мошеникът успява да продаде шест пъти съоръжението. Клиентите му били заслепени от възможността да събират такси от желаещите да преминат от единия бряг на Иист ривър до другия. Паркър не спира дотук. Наивници от Европа се "сдобиват" също така със Статуята на свободата и музея "Метрополитън".
За най-градниозен от съществуващите днес мостове е признат Акаси Кайкьо, извисяващ се край Осака.
Японците за пореден път са надскочили всички и са създали истински мост на бъдещето. Изграждането на чудовищното съоръжение над пролива Акаси във Вътрешно море, продължава от 1988 г. до 1998 г. През тези 10 години строителите изпитват на гърба си и бесния порив на тайфуните, и коварството на морските течения, и разрушителната сила на земетресенията, и предателската неустойчивост на морското дъно. Но го построяват!
Превърнал се в един от основните туристически обекти в Осака, японският инженерен шедьовър с пълно право претендира за титлата "най-най" измежду дълъг списък от номинации. Тази претенция се подкрепя и от двукилометровото разстояние между колоните опори, всяка от които е с височината на Айфеловата кула. И от стоманените въжета с диаметър 1,12 м. (с телта, използвана за тяхното изплитане, Земята може да бъде обиколена 10 пъти по екватора). И накрая, от умопомрачителната цена - 4,4 млрд. долара, която отрежда на Акаси Кайкьо статута на най-скъпия мост в света.
Не може да не споменем и мостовете на Санкт Петербург.
Техния чар се крие в изисканата линия, разнообразието и оригиналните наименования. Всеки, който е бил в града край Нева, ще сложи на първо място в рейтинга на най-романтичните мостове Мостът на целувките. Името му е свързано с няколко легенди. Разказват, че през 18 век заминаващите моряците са се прощавали тук със своите любими. Друга версия гласи, че на моста със своите роднини са се сбогували осъдените на каторга. На същото място нежности са си разменяли и двойките, принудени да се срещат тайно.
Най-прозаично, но и най-правдоподобно обяснение на името намираме в старите карти на града. През 18 век недалеч се е намирала пивницата "Целувка". Названието й постепенно се е предало и на близкия мост.
Но романтичните легенди от миналото са станали реалност в наши дни. Сега се смята, че влюбените, целунали се на моста или под него, ще останат заедно. И колкото по-дълга е целувката, толкова по-дълго ще продължи щастието им. В сватбения си ден младоженците по традиция се разхождат по моста. При това трябва да слеят устните си на единия бряг и да ги отделят чак на другия. Ритуалът гарантира стабилен семеен живот. А всеки, който изпраща на път близък човек, трябва да се раздели с него именно на Моста на целувките. Тогава любимият на всяка цена ще се върне.
