Автор: Марк Фиорентино, в. "Трибюн", 13 декември. Превод: Румена Вълчева, БТА

Рядко можем да наблюдаваме пряко експериментирането на две противоположни икономически теории. Ще имаме този "шанс" през 2011 година. Най-сетне ще получим практическия отговор на теоретичните дебати, които противопоставят от една страна икономистите, залагащи на съживяването, а от друга - колегите им, които пък проповядват строги бюджетни ограничения.

САЩ

Защото миналата седмица, след месеци на колебание, администрацията на американският президент Барак Обама "премина на другата страна". Това стана с благословията на републиканците, които продължават да бъдат силно учудени, че са постигнали удължаване на намаленията на данъците, обявено от Буш за най-заможните домакинства.

Американският избор официално е нарастване на разходите, което пък в краткосрочна перспектива означа увеличение на бюджетния дефицит. Стимулиране от Управлението за федерален резерв с агресивна политика на инжектиране на свежи пари и запазването на нулева основна лихва. И съживяване чрез пари от бюджета, прокарвано от администрацията. Удължаването с две години на данъчните намаления от времето на управление на предишния президент Джордж Буш и, изненадата в последния момент, на намаленията на социалните вноски за работещите са равносилни на нов план за стимулиране на икономиката.

Така че Съединените щати избират изпреварващите действия. Те залагат на борбата срещу инфлацията и на контрола върху бюджетния дефицит. Целта е ясна: бюджетният дефицит трябва да бъде стопен от нарастването на приходите, те пък породени по-скоро от икономическото съживяване, а не толкова от драстичното съкращаване на разходите.

Германия

Германия, тя отстоява точно обратния модел. Модел, който Берлин налага на всички страни от Европейския съюз. Ирландия можа да получи пакет от помощи само с цената на драстични орязвания на разходите с такива травматизиращи мерки като намаляването на минималната заплата и на програмите за социални помощи за хората, които имат най-голяма потребност от тях.

Според Германия строгите мерки на ограничения са пътят към благоденствието. Не може да има ефективно съживяване, докато разходите не бъдат сложени в ред. Германия не се противопоставя на съживяването, сега тя го доказва, упражнявайки натиск върху големите си компании да вдигнат заплатите на своите служители. Приоритетът обаче е преди всичко да бъдат намалени разходите. Безполезно е да бъдат инжектирани милиарди евро, да които няма 100-процентова гаранция, че ще работят за растежа, а биха могли, например, да подхранват спекулативните операции, както стана с парите, раздавани от Управлението за федерален резерв на САЩ или пък вноса, а това означава да се налива вода в мелницата на неравновесията, какъвто е случаят със стимулите за потребление за американците.

Обвиняват Германия, че убива в зародиш всякакво съживяване. Съединените щати пък са обвинявани, че водят политика на мащабно нарушаване на големите икономически баланси с чисто егоистични цели. Германия обвинява Съединените щати, че повтаря грешките, довели до кризата с високорисковите ипотечни заеми и взрива през 2008 година. Съединените щати пък обвиняват Германия, че не иска да си извлече поуки от кризата от 1929 година и води развитите страни (този термин ми изглежда също толкова слабо подходящ като понятието "страни с нововъзникващи пазарни икономики", защото страните с нововъзникващи пазари станаха страни, които се държат над водата, а развитите страни пък станаха страни в упадък) към голяма дефлация.

Всеки си избра към кой лагер да премине. И всяка страна - развита - ще трябва да го следва, избирайки своя модел. Франция няма избор, защото тя е прекалено силно зависима от Германия (един васал изпълнява заповедите на своя господар) и европейските страни, които са в криза, също нямат избор. Другите вероятно ще изчакат да видят как се развива обстановката. Прогнозите за растежа в Съединените щати бяха повишени, но това предизвика силно покачване на американските лихви, а в краткосрочна перспектива това означава изостряне на бюджетния дефицит. Германия пък може гордо да се похвали с растежа си през 2010 година. Икономиката й ще забави темпото си на растеж, но дефицитът и дългът й са под контрол. Два противоположни модела. Заровете са хвърлени. Резултатите ще дойдат след няколко месеца.