Гърция ще изплати последните траншове от спасителните заеми, дължими на Международния валутен фонд (МВФ),  две години предсрочно, коментира пред Ройтерс в понеделник финансовият министър на страната Христос Стайкурас.

Страната, която получи над 260 млрд. евро спасителни заеми от Европейския съюз (ЕК) и МВФ по време на продължилата десетилетие финансова криза, разчита единствено на пазарите на облигации за нуждите си от финансиране, след като излезе от третия си спасителен план през 2018 г.

Оттогава Гърция осъществи и няколко предсрочни плащания към МВФ и сега дължи 1,9 млрд. евро, като крайният срок за изплащането им е 2024 г. Това е последната партида от общо 28 млрд. евро, предоставена от базирания във Вашингтон фонд между 2010 и 2014 г.

„Гърция официално подаде искане за пълно изплащане на остатъка от заемите си от МВФ. Съответната процедура е стартирана и се очаква да приключи в края на март“, казва Стайкурас в интервю, цитирано от списвания в южната ни съседка в. "Български новини".

Гърция остава най-задлъжнялата страна в еврозоната, като публичният дълг се оценява на почти 190% от брутния вътрешен продукт (БВП) тази година. Очаква се изплащането да помогне на Атина да намали дълга с около един процентен пункт и да спести около 50 млн. евро на страната от лихвените плащания.

Стайкурас казва, че въпреки увеличаването на разходите за справяне с въздействието на пандемията върху гръцката икономика, Гърция прилага „разумна и отговорна фискална политика и проницателна стратегия за издаване на дълг“. По думите му по-силният растеж и по-високите бюджетни приходи ще позволят на страната през следващата година да се върне към първичен излишък, който изключва разходите за обслужване на дълга.

Доходността по гръцките 10-годишни облигации достигна най-високите си нива от април 2020 г. – около 2,5% в момента. Атина планира да заеме 12 млрд. евро от пазарите тази година.

Миналия месец Атина продаде 10-годишни облигации за 3 млрд. евро в труден момент, тъй като пандемичната схема на Европейската централна банка (ЕЦБ) за изкупуване на дългови книжа ще приключи през март.

Консервативното правителство очаква икономическият растеж да достигне 5% тази година, като първичният дефицит ще се свие до 1,2% от БВП от 7,3% през 2021 г.

Съгласно програма за засилено наблюдение след спасяването, договорена през 2018 г., която позволява на европейските кредитори на Гърция да следят отблизо фискалния ѝ напредък, средиземноморската страна трябва да постигне първичен излишък от около 2% от БВП от 2023 г. нататък.

Стайкурас допълва, че Гърция се готви да напусне програмата за наблюдение това лято. „Вече повдигнахме въпроса за излизането от програмата пред европейските институции“, казва той.