Спечелването на война води до неизбежния проблем управление на страната. Когато болшевиките взеха властта, техните намерения са били да създадат диктатура на пролетариата. Те взимат контрола върху правителствените сгради в Санкт Петербург и железопътната и телеграфна системи, които свързват страната.
Те също така формират армия, за да водят гражданска война срещу контра въстанието на монархистите, които искат да унищожат болшевиките. Британски и американски войски подкрепят тези руснаци. На марксиста революционер Лео Троцки е поставена задачата да формира Червената армия и той не е имал много време предвид това, което пред което се е изправил.
Един от проблемите е, че той никога не е служил в армията, да не говорим да е командвал такава. Владимир Ленин, който е ръководител на революцията, назначава Троцки преди всичко, защото Ленин му вярва, не защото Троцки има опит в изграждане на армия, въпреки че той е чел няколко книги по темата. Ленин вярва, че Троцки няма да го предаде.
В една революция най-трудното нещо е да се знае кой ще те предаде и кой няма. Всеки може да бъде опортюнист, агент на врага или изменник. По време на революции компетентността е лукс. Ленин разбира неговата дилема и едно от първите му действия било да създаде апарат за държавна сигурност – ЧК – воден от бившия патриарх Феликс Дзержински. ЧК е наследник на царската Охрана и баща на днешната Федерална служба за сигурност.
Като разузнавателна служба първоначалната задача на ЧК е да шпионира членовете на апарата, който изгражда Ленин, и да отстранява тези, които може да предадат революцията. Това, което движи Ленин, било: Той искал да ликвидира стария режим – много много антисептичен термин за убийството на онези, от които се състои. Проблемът е, че ако той ги е убил, той ще има само няколко експерти, които са знаели как да карат влакове или как се командва армия. Ръководството на болшевиките е съставено от интелектуалци, които пишат впечатляващи книги за това какво ще се случи, когато дойде революцията, и които правят изказвания по темата, но всъщност не знаят да правят нищо. След като революцията завършва, незнанието за това как да се изнасят вълнуващи речи пред работниците на Москва е по-малко важно, отколкото да се върши работа.
Ленин няма друг избор, освен да използва същите хора, благодарение на които е работил механизмът на стария режим – не всички от тях, но достатъчно, за да се отлепи от земята. Той разбира, че ще защити революцията през ЧК и ще наложи лоялност чрез терор - не че някои царска служители не са били готови да подкрепят революцията. Проблемът бил да се определи кой е искрен и кой не е. Терорът помогнал, но не и при друг проблем, който той е имал. Как може някой, който не е имал представа как да се сондира за нефт, да признае някой, който е направил? Революцията успява, но в крайна сметка се бе забавила поради главозамайващия избор между лоялност и компетентност.
Избраният американски президент Доналд Тръмп не е Ленин и не трябва да бъде сравняван с него по никакъв начин. Но в действителност той започна революция, произнесе речи и вдъхнови масите. Тръмп спечели. Той обеща да пресуши блатото, което не е лоша идея. Но, за да пресуши блатото, той трябва да има хора, които разбират как работи тресавището, което е предпоставка за това пресушаване.
Тръмп не е Ленин, но сега Тръмп има проблема на Ленин. За да изпълни програмата си, Тръмп трябва да има хора, които са едновременно верни и знаещи по различни теми, като например китайските работи, медицинските застраховки и 10000 други области. Федералното правителство е огромно и неефективно, не толкова заради хората там, но поради размерите си. Толкова много власт на практика прави невъзможно да се съберат нещата на едно място. Федералното правителство също така е от съществено значение за обществото в момента, защото, ако не пристигнат чековете от социалното осигуряване, ще настъпи хаос. Тръмп не може просто да се откаже от това, което правителството прави, повече, отколкото Ленин е можел.
Той трябва да прочисти системата, без да я разбива с трясък. Много малко хора, които не са работили във федерално ведомство, познават неговите лостове и процеси. Всъщност, по-голямата част все още работят там. Като се има предвид осъждането на правителствени програми от Тръмп, бих предположил, че повечето служители на федералното правителство са гласували против него и не желаят той да успее в своята задача. И все пак, докато много професори са изучавали безбройните служби и програми на правителството, всъщност малко знаят как те работят. Тези малцина не са достатъчно, дори ако те са съгласни да вършат работата. Това е проблемът, пред който сега е изправен Тръмп. Той не може просто да назначи директор на агенция или министър. Такива хора обикновено не правят много, а когато го правят, те развиват политики, които хиляди под тях изпълняват. Известно е, че много министри и директори никога не са се опитвали да ръководят техните организации.
Те позволяват на организациите да се движат напред, както обикновено, и те са щастливи да имат титла. Но не това иска Тръмп. Той обеща фундаментални промени в начина на работа на правителството, така че той се нуждае от хора, които могат да направят това да се случи. За това той има нужда от експерти. Той трябва да бъде в състояние да разпознае разликата между експерти и фалшификатори и да разбера кой е верен на неговия план и кой ще го саботира (Саботирането на политиката от несъгласен с нея е специалитет на държавните служители във всички страни). Не се очаква Тръмп сам да признае тази експертиза. Никой президент не може. Но той трябва да събере около себе си група хора, за да избере тези на върха, които са едновременно компетентни и лоялни към неговата визия.
Хората, които контролират министерството на отбраната и ЦРУ трябва да бъдат в състояние да засилят визията на Тръмп на неангажираност и да изместят фокуса на управлението както желае президентът. В миналото преходите не са били трудни. Разликата в гледните точки между президентите Джордж Х.У. Буш и Бил Клинтън, между Клинтън и Джордж У. Буш и между Джордж У. Буш и Барак Обама въобще не беше фундаментална. Те не са съгласни по някои неща, но никой не идва в кабинета, очаквайки масивно предефиниране и преориентиране на правителството. Дори Обама, който направи изказвания по колко различен щеше да бъде, се оказа, че не е толкова различен. Или за това имаха роля експертите.
Преводът е на БГНЕС.
