Двойно повече са забранените от Комисията за защита на потребителите (КЗП) нелоялни търговски практики в сравнение с предходни периоди, заяви председателят Димитър Маргаритов в „Преди всички” по БНР.
„Ако преди 2-3 години те са били около сто-сто и няколко, то през миналата година са близо 300 случаите, в които сме установили и забранили със заповеди нелоялни практики. Хубавата новина е, че когато нашите заповеди бъдат обжалвани в съда, в по-големия брой случаи – над 2/3, съдът се произнася в полза на нашите решения”, посочи Маргаритов.
„Трябва да обърнем внимание на два момента. Единият от тях условно го наричам състояние на пазара в даден период на контролната дейност. Вторият момент е ефективността и ефикасността на институцията, която осъществява контролната дейност. Ако ние механично представим една статистика, от която е видно, че броят на нелоялните търговски практики се увеличава през последните две години, това не означава непременно, че състоянието на пазара се е променило драстично. Считам, че то не се е променило драстично, а се наблюдава една по-голяма активност и на потребителите, и на контролния орган в лицето на Комисията за защита на потребителите”, коментира председателят.
Маргаритов обясни, че нелоялни практики могат да бъдат разделени в две категории – агресивни и заблуждаващи. „В единия случай много настойчиво се отправя послание, което не отговаря на действителността, като тук особено уязвима група са възрастните хора”, добави той. Втората категория нелоялни практики – заблуждаващите, Маргаритов разясни през т. нар. промоции.
„Обикновено в развитите пазари промоции се правят, когато се представят нови продукти на пазара. В България като че ли по-скоро това понятие е еквивалентно на понятието „намаление”. Не би трябвало да е така, защото в такъв случай може лесно да се стигне до заблуда у потребителя, че всъщност той има ексклузивно възможността да си купи нещо. А ние сме имали случаи в резултат на наши проверки да установим, че когато в един обект се представя даден продукт уж на промоция, в друг търговски обект или в интернет сайт той може да бъде намерен на много по-изгодна цена.
Затова съветът към потребителите е да правят съпоставка, а не непременно да се доверяват на такъв тип анонси в първия обект, защото е възможно да станат жертва и на заблуждаваща нелоялна практика. Това са практики, при които представяната информация е категорично невярна”, каза Маргаритов. Той добави, че освен фалшиво намаление, заблуждаваща нелоялната практика има и когато се спестява част от информацията, която е важна за вземане на информираното потребителско решение.
Маргаритов прикани туристите да се възползват при необходимост от разкритите за сезона виртуални приемни по Черноморието.
„Създали сме условия максимално бързо да бъдем открити и да реагираме веднага. Понякога естеството на нарушението е такова, че ако бъде незабавна реакцията, може даже да не се стигне до осъществяването на целия му фактически състав, оттам и потребителят да бъде защитен навреме преди да е претърпял неблагоприятни последици. Бързата реакция спомага и за това търговецът веднага да се опита да реши случая с някаква добра практика – с компенсация или с предложение да бъдат компенсирани частично някои от нещата, които няма да могат да се случат. Например, настаняване в друг хотел, ако потребителят е съгласен. Надяваме се това взаимодействие да позволи осмислянето на приемните, а именно – намаляване броя на нарушенията и бърза реакция и от страна на търговците.
Като се позова на данни от доклада на Световната здравна организация, който посочва удавянето като третата причина за внезапна смърт особено при децата между 10 и 14 години, Маргаритов насочи вниманието вълху рисковете при пребиваването около водни площи.
„В разгара на летния сезон една част от децата, които си мислят, че са по-пораснали, отколкото са, могат да тръгнат по различни водоеми, други са на море. Макар и да са им осигурили техните родители безопасни артикули, това не означава, че няма риск. Едно малко дете може да се удави само за няколко секунди дори в 4-5 сантиметра вода. Родителите да имат предвид, че надуваемите артикули не са животоспасяващи, а само съоръжения за игра и за улесняване на движението във водата. Затова да не оставят децата без надзор и да бъдат отговорни”, каза още той. И добави, че модерните тенденции в потребителската защита в цяла Европа в момента са взаимодействие между институциите, търговците и потребителите, в резултат на което да се повиши цивилизоваността и степента на защита на хората.
